Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000)




ИмеМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000)
страница1/9
Дата на преобразуване21.10.2012
Размер0.79 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://experta.biz/docs/MSS/mss 19.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
Top of Form

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) № 19 ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА (ПРЕРАБОТЕН 2000)




Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен от борда в преработена версия през 1993. Този преработен стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 1999.

През май 1999 МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса измени параграфи 20, б), 35, 125, и 141. Измененият текст влезе в сила за годишните финансови отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 2000.

Този стандарт беше изменен през 2000 за промяна на определението на активи по плана и да въведе признаването, оценяването и оповестяването на възстановяванията. Тези промени влизат в сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 януари 2001.

Въведение

1. Този стандарт определя начина на осчетоводяване и оповестяването от страна на работодателите на доходите на наетите лица. Той замества МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен през 1993. Основните изменения спрямо стария МСС 19 са представени в основанията за заключения (приложение 3, параграф 3), които не са включени в това издание, но могат да бъдат намерени в издадения като отделна брошура МСС 19 през февруари 1998. Стандартът не третира финансовите отчети на плановете за доходи на наетите лица (виж МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове).

2. Стандартът набелязва пет категории доходи на наети лица:

а) краткосрочни доходи на наети лица, такива като надници, заплати и социални осигуровки и надбавки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, разпределение на печалбата и премии (ако са платими за срок от дванадесет месеца в края на периода) и непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента наети лица;

б) доходи след напускане на работата—такива като пенсии, други пенсионни доходи, застраховка “Живот” и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на наети лица, в т. ч. допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност (инвалидност) и ако са платими дванадесет или повече месеци след края на периода, разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения;

г) доходи при напускане;

д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

3. Стандартът изисква предприятието да признае краткосрочните доходи на наети лица само в случаите, когато наетото лице е положило труд (предоставило услуги—Б.Р.) в замяна на същите.

4. Плановете за доходи след напускане на работа се класифицират като планове за дефинирани вноски или като планове за дефинирани доходи. Стандартът дава конкретно предписание за групиране на планове на множество работодатели, държавните планове и плановете с обезпечени доходи.

5. При плановете за дефинирани вноски предприятието внася фиксирани вноски в отделно предприятие (пенсионен фонд) и не носи законово или конструктивно задължение да заплаща допълнителни такива, ако фондът не разполага с достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наетите лица, отнасящи се до техния трудов стаж за текущия и предходни периоди. Стандартът изисква предприятието да признае вноските по плана за дефинирани вноски само в случаите, когато наето лице е положило труд в замяна на тези вноски.

6. Всички други планове за доходи след напускане на работата се дефинират като планове за дефинирани доходи. Те могат да бъдат частично или изцяло финансирани. Стандартът изисква предприятието да:

а) отразява счетоводно не само правните си задължения, но също така и всякакви конструктивни задължения, които могат да възникнат в резултат на практиката на предприятието;

б) определя сегашната стойност на задълженията си за изплащане на дефинирани доходи, както и справедливата стойност на всякакви активи по плана достатъчно редовно, така че сумите, отразени във финансовите отчети, да не се различават съществено от тези, които биха били определени към датата на баланса;

в) прилага кредитния метод на прогнозираните единици за оценяване на своите задължения и разходи;

г) приписва дохода към трудовия стаж съгласно формулата за доходите от плана, освен в случаите, когато трудовият стаж на заетите в по-късните години води до съществено по-високо ниво на доход, отколкото на заетите в по-ранни години;

д) използва непредубедени и взаимно съвместими актюерски разчети относно демографски променливи (такива като текучество и смъртност на наетите лица) и финансови променливи (такива като бъдещо нарастване на заплатите, изменения в медицинските разходи и някои промени в държавните доходи). Финансовите предположения следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на баланса за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени;

е) определя дисконтовия процент, имайки предвид пазарния доход към датата на баланса, която носят първокачествени корпоративни облигации (или в страни, където не съществува силно развит пазар на такива облигации—държавните облигации) във валута и срок, съответстващи на валутата и срока на задълженията за доходи след напускане на работата;

ж) приспада справедливата стойност на всички активи по плана от балансовата (отчетната—Б.Р.) сума на задълженията; определени права за възстановявания, които не се класифицират като активи по плана, се третират по същия начин, както и активите по плана, освен ако са представени като отделен актив, а не като намаление на задължението;

з) ограничи балансовата сума на даден актив, така че тя да не надвишава нетния сбор на:

1) всякакви непризнати разходи по минал трудов стаж и актюерски загуби, плюс

2) сегашната стойност на всички налични икономически изгоди под формата на допълнително финансиране на плана или бъдещо съкращаване на вноските по плана;

и) признава разходите по минал трудов стаж по линейния способ през средния срок, докато коригираните доходи бъдат установени;

й) признава печалби или загуби, свързани със съкращаването или уреждането на план за дефинирани доходи, когато това съкращение или уреждане възникне; печалбата или загубата следва да обхваща всяко резултатно изменение в сегашната стойност на задължението за изплащане на твърд доход, в справедливата стойност на активите по плана, както и непризнатата част от всякакви свързани с тях актюерски печалби и загуби и разходи по минал трудов стаж;

к) признава определена част от нетните натрупани актюерски печалби или загуби, които надхвърлят по-голямото от:

1) десет процента от сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи (преди приспадане на активите по плана);

2) десет процента от справедливата стойност на който и да е актив по плана.

Частта от актюерските печалби или загуби, която следва да се признае за всеки план за дефинирани доходи, е превишението, което попада извън 10 %-овия “коридор” към датата на предходния счетоводен отчет, разделено на средно очаквания оставащ трудов живот на наетите лица, които участват в плана.

Стандартът също така позволява използването на систематични методи за ускорено признаване, при положение че същата тази база се използва както за печалбите, така и за загубите и че базата се прилага последователно от период в период. Такива разрешени методи включват незабавно признаване на всички актюерски печалби и загуби.

7. Стандартът изисква използването на по-опростен метод за осчетоводяването на други дългосрочни доходи на наети лица, отколкото метода, използван при доходите след напускане на работата: актюерските печалби и загуби, както и разходите за миналия трудов стаж се признават незабавно.

8. Доходите при напускане представляват доходи на наети лица, платими като резултат от: решението на предприятието да прекрати трудовото правоотношение преди нормалния срок за пенсиониране; или решението на наетото лице за доброволно напускане в замяна на тези доходи. Събитието, което поражда задължението, е по-скоро прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото трудовият стаж на наетото лице. Следователно предприятието следва да признава доходите при напускане тогава и само тогава, когато същото явно се е ангажирало със:

а) прекратяване на трудовото правоотношение на един или група наети лица преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) осигуряването на доходи при напускане като резултат от направено предложение с цел поощряване доброволното напускане.

9. Предприятието явно се е ангажирало с прекратяване на трудово правоотношение тогава и само тогава, когато същото разполага с подробен формален план (с точно определено минимално съдържание) за това прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне.

10. В случаите, когато доходите при напускане стават изискуеми след повече от 12 месеца от датата на баланса, те следва да бъдат дисконтирани. В случаите на предложение, направено с цел поощряване на доброволното напускане, оценяването на доходите при напускане следва да се базира на броя наети лица, за които се очаква да приемат тази оферта.

11. Доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал представляват доходи на наети лица при които: на заетите или се предоставя правото да придобият капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието (или от предприятието майка), или сумата на задълженията на предприятието към неговите наети лица зависи от бъдещата цена на капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието. Стандартът изисква определено оповестяване на такива доходи, но не определя точни изисквания относно признаването и оценяването им.

12. Стандартът е в сила за счетоводни периоди, започващи на или след 1 януари 1999. По-ранното му приложение се насърчава. При първоначалното възприемане на стандарта на предприятието се позволява да признае всяко резултатно увеличение на задължението му по повод на доходите след напускане на работата в рамките на период не по-дълъг от 5 години. Ако възприемането на стандарта доведе до намаляване на задълженията, предприятието следва да признае това намаление веднага.

13. Този стандарт беше изменен през 2000 за промяна на определението на активи по плана и да въведе признаването, оценяването и оповестяването на възстановяванията. Тези промени влизат сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 януари 2001. По-ранното прилагане се насърчава.

Международен счетоводен стандарт (МСС) 19

(преработен 2000)

Доходи от наети лица

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към МСС. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Целта на този стандарт е да определи осчетоводяването и оповестяването на доходите на наети лица. Стандартът изисква предприятието да признава:

а) задължение, когато наето лице е работило (предоставяло услуги—Б.Р.) в замяна на доходи, които са платими в бъдеще;

б) разход, когато предприятието консумира икономическата изгода, възникнала следствие на положения труд от наетото лице срещу доходи за същия.

Обхват

1. Този стандарт следва да се прилага от работодателите при осчетоводяването на доходите на наети лица.

2. Този стандарт не третира финансовите отчети на плановете за доходи на наетите лица (виж МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове).

3. Този стандарт се прилага за всички доходи на наети лица, включително и тези, които са обезпечени:

а) съгласно формални планове или други официални споразумения между предприятието и отделни служащи, група служащи или техни представители;

б) съгласно законови изисквания или чрез браншови споразумения, съгласно които предприятията са задължени да правят вноски в национални, държавни, браншови или други планове на множество работодатели;

в) според неофициално възприета практика, от която възниква конструктивно задължение; неофициално възприета практика поражда конструктивно задължение, когато предприятието няма реална алтернатива освен да изплати доходи на наети лица; пример за конструктивно задължение е когато промяна в неофициално възприета практика на предприятието биха причинили неприемлива вреда на взаимоотношенията на същото с неговите наети лица.

4. Доходите на наети лица включват:

а) краткосрочни доходи на наети лица, такива като надници, заплати и социални осигуровки и надбавки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, разпределение на печалбата и премии (ако са платими за срок от дванадесет месеца в края на периода) и непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента наети лица;

б) доходи след напускане на работата (прекратяване на трудовото правоотношение—Б.Р.)—такива като пенсии, други пенсионни доходи, застраховка “Живот” и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на наети лица, в т.ч. допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност и ако са платими дванадесет или повече месеци след края на периода—разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения;

г) доходи при напускане;

д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

Понеже всяка категория, посочена от а) до д), притежава различна характеристика, този стандарт установява отделни изисквания за всяка от тези категории.

5. Доходите на наети лица включват доходи, предоставяни за наети лица или лица на тяхна издръжка, и могат да бъдат уредени посредством плащания (или осигуряване на стоки или услуги) или директно на наетите лица, на техни съпрузи, деца или други лица на тяхна издръжка, или на други трети лица, такива като застрахователни компании.

6. Едно наето лице може да работи в предприятие на пълно работно време, на непълно работно време, да е на постоянна работа или пък на временна или почасова такава. За целите на стандарта в категорията наети лица се включват и директорите, и останалия ръководен персонал.

Дефиниции

7. В този стандарт се използват следните термини с посочените значения:

Доходи на наети лица представляват всички форми на възнаграждение, предоставени от предприятието в замяна на положения от тяхна страна труд (предоставени от тях услуги—Б.Р.).

Краткосрочни доходи на наети лица представляват тези доходи на наети лица (други освен доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които стават напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи след напускане представляват тези доходи на наети лица (други освен доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които са платими след приключване на трудовото правоотношение.

Планове за доходи след напускане представляват формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява доходи след напускане за едно или повече наети лица.

Планове за дефинирани вноски са тези планове за доходи след напускане, при които предприятието внася фиксирани вноски във фонд (пенсионен фонд) и няма да има правно или конструктивно задължение да плаща допълнителни вноски, в случай, че фондът не притежава достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наети лица, свързани с трудовия стаж на същите в текущия и предходни периоди.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Свързани:

Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconНаети Лица Международен Счетоводен Стандарт 19 Доходи на Наети Лица Цел
Целта на настоящия Стандарт е да се определи счетоводното отчитане и оповестяването на доходите на наети лица. Стандартът изисква...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997)
Този преработен международен счетоводен стандарт заменя мсс 17 Отчитане на лизинг, одобрен от съвета в променен формат от 1994. Преработеният...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт 19 Доходи на наети лица
Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отчитане и оповестяването на доходите на наети лица. Стандартът изисква...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №7 отчети за паричните потоци (преработен 1992)
Този преработен международен счетоводен стандарт замества мсс 7 Отчет за измененията на финансовото състояние, одобрен от съвета...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №21 ефекти от промените в обменните курсове (преработен 1993)
Този преработен международен счетоводен стандарт заменя мсс 21 Отчитане на ефекта от промените в обменните курсове и влиза в сила...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №22 бизнескомбинации (преработен 1998)
През декември 1993 мсс 22 беше преработен като част от проекта за сравнимост и подобряване на финансови отчети. Същият стана мсс...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №12 данъци върху дохода (преработен 2000)
През октомври 1996 съветът одобри преработения стандарт мсс 12 (преработен 1996) Данъци върху дохода, който замести мсс 12 (преформатиран...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №2 материални запаси (преработен 1993)
Мсс заменя Международен счетоводен стандарт 2 Оценка и отчитане на материалните запаси в контекста на системата за историческата...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт 19 Доходи на наети лица
Целта на настоящия стандарт е да се определят счетоводното отчитане и оповестяването на доходите на наетите лица. Стандартът изисква...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №31 счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия (преработен 2000)
През ноември 1994 текстът на мсс 31 беше преформатиран, за да бъде представен в преработен формат, възприет за мсс през 1991. В първоначално...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом