Дипломатически институт към Министъра на външните работи




ИмеДипломатически институт към Министъра на външните работи
Дата на преобразуване20.10.2012
Размер123.45 Kb.
ТипДиплом
източникhttp://bdi.mfa.government.bg/download/EGELMAIER_BG.DOC
реч на тема

"За войната - анализи и аргументи"

изнесена от Фридел Егелмайер, съветник по въпросите на сигурността към парламентарната група на Свободната Демократическа партия в германския Бундестаг

В рамките на конференцията “Оправданата война днес” проведена на 5 февруари 2005, София

Организатори: Фондация "Фридрих Науман";

Дипломатически институт към Министъра на външните работи;

Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София


Дами и господа,

“Оправданата война днес” – особено интересна и важна тема за политически семинар.


Когато г-н Панов от Фондация "Фридрих Науман" в началото на годината ми отправи покана да изнеса реч на тази конференция, аз проявих интерес. Съгласих се поради три причини:


  • мястото където се провежда събитието – София

  • изтъкнатите личности, които участват и не на последно място

  • особено интересната тема


В писмото с поканата темата беше написана на английски език като “Тhe Justified War Today, но беше преведена на родния ми език като “Der gerechte Krieg heute т.е. “Справедливата война днес”. Това ме наведе на мисълта, че не винаги се прави разграничение между gereghtsfertigt оправдано от gerecht – справедливo. Това също прави темата на семинара интересна и важна.


Доктрината за “Справедливата война” първоначално откриваме в рамките на първите християнски учения. Основното им схващане е, че война водена с цел самоотбрана в която цивилното население почти не е засегнато, може да бъде характеризирана като справедлива. Счита се, че единствено този вид война е в съответствие с парадигмите на Християнството и идеята за Християнската любов.


Оттогава настъпват редица промени по отношение на същността на войната. Както по време на Тридесетгодишната война, така и по време на военните кампании на Наполеон е цивилното население е засегнато от боевете. През ХХ в. по време на двете Световни войни и по-специално през Втората световна война, цивилното население също е засегнато от военните действия. Поради това не може да става дума за “Справедлива” война в този контекст.


Проблемът за “Справедливата война”, следователно може да бъде разглеждан и оценяван единствено от морална гледна точка. Този семинар, от друга страна, e удобен за провеждане на дискусия насочена към оправдаване на настоящите или бъдещи въоръжени конфликти, т.е. за “оправданите войни”.


Въпреки актуалността на този въпрос, или може би по-точно поради тази причина, като немец аз първо ще цитирам Карл фон Клаузевиц - може би най-известния военен философ за всички времена. Неговата книга “За войната” е позната и изучавана в цял свят. В момента се е наложила тенденцията да се цитира Клаузевиц, когато се обяснява това защо традиционните правила за осъществяване на военна интервенция са доста неадекватни по отношение на новите заплахи отправени от международния тероризъм, ожесточените регионални конфликти, държавите изпаднали в състояние на нестабилност и ограничен монопол на централната власт и организираната престъпност.


От историята знаем, че редица фактори водят до разпалване на войни. В Библията война се води за земя, в “Илиада” на Омир за хубавата Елена, в операта Пръстенът на Нибелунгите е за злато и отмъщение. Днес, както може би и в миналото, често причината е трудно може да бъде посочена.


Въпросът как да разпределим вината по принцип е спорен и има голяма вероятност вината да бъде вменена на губещата страна. Единствено могат да бъдат оценени пасивите и активите за определена политика. Клаузевиц обяснява причината: “войната е продължение на политиката с други средства” и “войната е инструмент на политиката”. Войната не представлява прекратяване на определена политиката. Всъщност би било фатално ако е така. Войната е инструмент на политиката – нищо повече.


На база това фундаментално схващане могат да бъдат направени две заключения:

  1. Войната, или изобщо ожесточеният конфликт между социално организираните групи, поне за определен период от време, е част от международната реалност.

  2. Една война може да избухне поради много причини, но война може да бъде водена, или предотвратена, ако една от страните има възможност да използва политически и стратегически средства и методи, и е готова да ги използва.


От средата на ХVII в. до Първата световна война в различна степен държавата има монопол върху войната. Това означава, че до голяма степен нормите на международното право въвеждат правила, който се взимат предвид при определяне на военната стратегия, политическата рационалност и легитимност. Поради наличието на съгласие между страните по отношение на тези правила, почти безспорно можем да твърдим, че съществува систематична организираност на воденето на война.


При т.нар. “нови войни”, от друга страна, този тип правила и съображения често получават малко внимание. Когато направим по-задълбочено наблюдение върху реалностите в света, откриваме наличието на войни между крале, между кабинети, между национални държави и между групи от държави. Има голяма вероятност войните да се водят и между недържавни или квази-държавни организации, малцинства, или между индивиди, държави и народи. При по-задълбочено наблюдение върху интересите и мотивите на страните се вижда, че войните могат да бъдат с висока и ниска интензивност. Когато разглеждаме действащите социо-икономически фактори откриваме, че към войните се числят глобални или регионални операции, с употребата на широко мащабни военни сили и високи технологии, местни пара-военни формирования, стратегическа терористична дейност и кибер война.


Американските атаки срещу лагера на Бен Ладен в Афганистан демонстрират, че суперсилата САЩ не се страхува да използва военната си мощ срещу един единствен индивид – несъмнено човек, който развива широко-мащабна терористична дейност в чужда страна. Американските атаки срещу химически завод в Судан също показват, че американското правителство предприема действия срещу страни, който се явяват “домакин” на международни терористи. В бъдеще всяка страна трябва добре да обмисли преди да приеме на своя територия терористи. Точно това президентът Буш направи напълно ясно в речта си при встъпване в длъжност. Всяка страна, която постъпи така, рискува да се изправи пред открито стълкновение със САЩ.


В обозримо бъдеще, основните актьори в сферата на сигурността ще бъдат държавите и техните правителства. Това е така въпреки факта, че все повече и повече войни представляват вътрешни спорове и редица конфликти оказват влияние върху недържавните актьори в рамките на международната общност. Вътрешните конфликти са насочени към запазване или придобиване на държавна власт. Национални и международни криминални организации като наркокартелите или трафикантите на оръжия и хора често използват граждански войни, за да парализират или контролират държавната власт. Рядко тяхната цел е придобиване на държавна власт.


Не е учудващо, че войни има точно на места, където държавите са навлезли в необратим цикъл на разпад. Често, държавната власт е толкова нестабилна, че често корумпираните елити, които я упражняват не могат или не са готови да запазят или установят контрол върху монопола над воденето на война.


Подобни войни нито се обявяват формално нито приключват формално, както може да бъде видяно в Судан, Конго, Кавказ и Афганистан. С други думи, няма ясно разграничение между мира и войната, границите са размити.

Да се върнем към Клаузевиц: границите между категориите, които той анализира – абсолютни или определени като такива цели, мир или война, постоянни или непостоянни военни действия – стават неразличими. Изграждането на определен международен ред, глобализацията, мобилността, технологичния прогрес са обективна реалност и водят до размиване на границите между категориите. При изготвяне на стратегии се отчита развитието в сверите на космическите изследвания, оръжия за масово унищожаване и класическите операции срещу организираната престъпност в пограничните райони. Често няма ясно различима единица, която води война. В повечето случай местните военни главатари, които контролират големи групи наемници, участват под някаква форма. По същия начин, няма ясно различима единица срещу която се води война – може да съществува противостояща група, без значение дали е етническа или религиозна общност, или дори цивилното население като цяло. След като не може да бъде направено ясно разграничение между дефинициите враг-приятел, можем да направим заключение, че границите между тези категории са размити. Границите между вътрешната и външна сигурност следователно понякога също стават трудно видими.


По този начин по отношение на критериите установени от международното право за случаите в които може да се употреби военна сила е почти сигурно, че ще бъдат поставени под въпрос. Националната стратегия за сигурност на САЩ от септември 2002 г. обявява нуждата от доразвиване на международното право в подобна насока. ЕС също полага усилия в тази насока - в стратегия си за сигурност от 12 септември 2003 г. призовава за провеждането на по-активна европейска външна политика като ударението се поставя върху употребата на широка гама превантивни инструменти от страна на Съюза - наблягам - по-скоро върху целия спектър от инструменти, отколкото единствено на военни инструменти. Налице е всеобщо съгласие, че военната сила трябва да се използва като последно средство, единствено на основата на гл.VII от Устава на ООН (член 51) и, че главната отговорност за мира и сигурността принадлежи на Съвета за сигурност на ООН.


Хората винаги се опитват да използват разрушителната сила на войната за свои цели, да я елиминират като средство или поне да поставят ограничения върху нея. Много опити са правени за сдържане посредством въвеждането на определени стандарти. Можем да разграничим две категории:



  1. усилия от страна на отделната държава да увеличи политическия контрол върху собствените си действия посредством определяне на граници на обвързване с определен партньор и

  2. колективни опити за ограничаване на войната посредством по-висши или наднационални органи като ООН, ОССЕ или дори папата, и посредством правни норми като международно право или хуманитарни споразумения.


Съществуват определени проблеми с тези наднационални норми. Например, съществува риск една страна да пренебрегне задълженията си като счита, че ще има поне временно преимущество. Друг проблем с наднационалните норми е, че понякога са осъзнати напълно единствено в рамките на едно общество, което споделя едни и същи стандарти и ценности. Това означава, че не може винаги да се приема като даденост това, че оформените под влиянието на западните ценности международноправни норми, които регулират състоянието на война, ще бъдат приложени във всеки конфликт. Това може да е една от причините същността и интерпретацията на член 51 от Устава на ООН са толкова противоположни. При дебата за по-нататъшното развитие на то често не се отчита, че международното право постоянно се развива и, че днес е по-модерно от колкото се предполага.


Например, през 1998, когато САЩ атакуват мишени в Судан и Афганистан в отговор на терористичните атаки срещу посолствата в Кения и Танзания, за мотивиране на действията се използва идеята за индивидуална самозащита в отговор на терористична атака, която може да бъде открита в член 51 от Устава на ООН и е доста противоречива. След 11 септември 2001 г., обаче, е достигнат почти глобален консенсус по отношение на факта, че това е желано развитие в рамките на международното право.


Не е достигнато до споразумение по отношение на допустимостта на изпреварващите военни действия. Няма съмнение, че трябва да бъдат прилагани стриктни стандарти, когато се определя дали изпреварващата самозащита и превантивната военна интервенция са допустими. Обаче, една страна трябва да има възможност да предприеме отбранителни действия, ако има безспорни сведения за предстоящо нападение. Това предстоящо нападение трябва да бъде отчетено от обективен наблюдател ако Съвета за сигурност на ООН трябва да легитимира военно действие в последствие. Нещо повече, изпреварващата употреба на сила трябва да е единствената възможност за предотвратяване на нападението, и предприетото действие трябва да е пропорционално.


Разликите между изпреварващо и превантивно не са свързани единствено със степента на възприятие за очаквано нападение. Превенцията не включва единствено по-широка дефиниция на “неизбежност”. Превантивна военна операция включа прибягването до сила с цел гарантиране на невъзможността за осъществяване на атака. По този начин, вместо конкретната заплаха, която съществува при изпреварващите действия, превенцията включва единствено наличието на възприятие за абстрактна заплаха, или нищо повече от действия за превенция на риска.


През 1981 г. Съветът за сигурност на ООН единодушно отхвърли възможността за подобни действия, когато Израел оправда унищожаването на ядрен реактор конструиран от Ирак с твърдението, че Ирак желае да развие способността да извърши ядрен удар срещу него.


Много е възможно решението на Съвета за сигурност да не остане толкова безспорно днес. Инструментът за превенция, по начина определен в Стратегията за сигурност на САЩ, все още се явява единствено теоретична постановка. Военната интервенция в Ирак през 2003 г. не е базирана на по-широкообхватното правило за превантивна самоотбрана или на член 51 от Устава на ООН. Вместо това пред Съвета за сигурност е заявено, че военните операции проведени от САЩ стават легитимни от вече приети резолюции на Съвета за сигурност.


Дали и до каква степен страните трябва да се придържат към концепцията за превенция зависи от бъдещата сила на ООН. Безспорен е фактът, че на база член 39 и 41 от Устава на ООН, Съвета за сигурност може да приеме или одобри резолюция, която да легитимира превантивно или изпреварващо действие, включително и употребата на военна сила. Както тероризмът, така и разпространението на оръжия за масово унищожаване, заплашват световния мир и международната сигурност. Защо тогава не трябва да разглеждаме действията за противопоставяне на тези заплахи като оправдани?

Дали една война, която е субективно определена за оправдана или легитимна по отношение на начина по която се води, извън правната рамка на Устава на ООН, е в съответствие с международното право? На повърхността изглежда, че една незаконна война противоречи на международното право, дори и последиците от нея да са наистина желани. Но при условие, че негативните последствия обезсмислят добрите намерения, не е ли възможно обратното, добрите намерения на свои ред да дават легитимност? Масови гробове, планини черепи, подземни тъмници, и показания на граждани за изтезания на които са били подложени, правят безспорна криминалната същност на даден режим. Дали освобождаването на един изтерзан народ от варварски режим не е най-висшата политическа цел, която заслужава да бъде преследвана?


Голяма част от политическата върхушка във Вашингтон счита, че в случаите в които международното право не работи e морално оправдано да се приложи либералния модел на световен ред, дори и посредством средства, които противоречат на международното право. Те призовават суперсилата да си запази правото за извършване на едностранни действия и да използва всички налични военни средства, включително и превантивни действия, ако е необходимо. Докато това не противоречи на идеята за един либерален и демократичен световен ред, то тези цивилизоващи ограничения, които са наложени от принципа в Устава на ООН и гарантират спазването на определени правила единствено като разчитат на добрата воля на другите, ще бъдат разрушени.


За съжаление, ООН не може да гарантира спазването на един демократичен вътрешен ред ръководен от правилото за върховенство на закона за гражданите на всички страни-членки. Нещо повече, спазването на правилото “където е възможно” се отнася дори и до прилагане на принципа за зачитане на човешките права. Русия, например, като страна имаща право на вето в Съвета за сигурност, няма нужда да се страхува от военна интервенция в Чечня с мандата на ООН, дори и да не зачита човешките права при военните си операции там. По същия начин, употребата на нервно-паралитичен газ от страна на Садам Хюсеин срещу собственото му население от кюрдски произход е само един от примерите, който демонстрира сравнителното безсилие на международната общност, чийто възможности се ограничават до изразяване на неодобрение, дори и в случаите на геноцид в бивша Югославия, Косово и Судан. Все пак ООН е толкова силна колкото позволят и желаят страните-членки.


Ще продължават да съществуват причини и основания за ожесточени конфликти и за в бъдеще, може би не в същия обхват като настоящите. Няма реалистични, адекватни и смислени причини, които да ни дават основания да считаме, че превенцията на конфликти ще е значително по-ефективна днес. Това не е причина да се изоставят усилията в тази насока. Въпреки това, употребата на сила ще остане инструмент в международната политика; формите на силата просто ще се адаптират към условията на променящата се реалност.


Често прокламираното неодобрение на употребата на военна сила като политически инструмент, не само противоречи на външнополитическата практика на почти всяка държава в света, но също обрича всяка мирна политика на неуспех. Дали употребата на сила е легитимна и морално оправдана зависи от преследваните външнополитически цели и от съответствието с всеобщо приложимите стандарти, например международното право регулиращо състоянието на война. Критика срещу употребата на военна сила е по този начин в повечето случай критика срещу политиката която си служи с въоръжените сили.


Важно е да се отбележи, че употребата на военна сила не е представлява прекратяване на определена политика, нито представлява дейност насочена срещу определена политика, а по скоро продължение на политиката с други средства, което ме връща към Клаузевиц в края на моята реч.


Дами и господа,


Позволете ми да накратко да Ви представя квинтесенцията на моята реч:


  1. Няма такова нещо като справедлива война. Ужасите и варварските изстъпления на войната, които засягат дори и невинните и беззащитни хора, прави невъзможно определянето на която и да е война като такава.

  2. От друга страна, оправданата война, легитимирана и проведена според нормите на международното право, е не само възможна, но ще продължава да е императив и за в бъдеще (по-специално с цел защита на човешките права).

  3. Способността да се води война е по своята същност значим инструмент при провеждане на политика насочена към защита на човешките права и мира. Тази способност позволява воденето на политика в рамките на международните структури за защита правата на човека или за тяхната защита без да се прибягва до война.

  4. ООН трябва да бъде реформирана колкото се може по-бързо. Невъзможността да се реформира Съвета за сигурност ще се окаже фатална. Това ще увеличи възможността в бъдеще отделните държави да експлоатират доста спорната възможност за използване на превантивни военни действия.

  5. Международната общност трябва да направи всичко възможно в опитите си да се пребори с организираната престъпност, тероризма и да разрешава вътрешни и международни конфликти без да се прибягва до война. Дори една оправдана война е преди всичко война с всичките последици и човешко страдание, които води след себе си.



Благодаря Ви за вниманието!






Свързани:

Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconДипломатически институт
...
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconДоклад №0800002510
Държавния културен институт към министъра на външните работи за периода от 01. 01. 2008 г до 31. 12. 2009 г
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconРепублика българия
Адрес: Дипломатически институт, Министерство на външните работи, ул. Александър Жендов №2, София 1040, За конкурса
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconНационален конкурс за есе на тема: френскияt език като работен в европейския съюз: преимущества и предизвикателства
Дипломатическият институт към Министъра на външните работи на р българия съвместно с Международната организация на франкофонията...
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconРепублика България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще
Несъмнено понятието е производно от латинското терор – страх, ужас, което впоследствие служи като основа за развитие на опитите за...
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconРепублика българия сметна палата доклад
Дипломатическия институт към министъра на външните работи по правителствената стратегия за повишаване на административния капацитет...
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconРепублика българия сметна палата доклад
Дипломатическия институт към министъра на външните работи по правителствената стратегия за повишаване на административния капацитет...
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconОбщи положения
Чл. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, чиято...
Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconМинистерство на външните работи държавен протокол дипломатически корпус (справочник)

Дипломатически институт към Министъра на външните работи iconОбщи положения
Чл. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация към министъра на външните работи
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом