Закон за почвите




ИмеЗакон за почвите
страница1/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер253.28 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://www.stz.riew.e-gov.bg/files/file/Normativni.Documenti/Pochvi/zak.za.pochvite.rtf
  1   2   3
ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Обн. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.

(2) Почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.


Чл. 2. Целите на закона са:

1. предотвратяване увреждането на почвите и нарушаването на техните функции;

2. трайно запазване на функциите на почвите;

3. възстановяване на нарушените функции на почвите.


Чл. 3. Опазването, ползването и възстановяването на почвите се основават на следните принципи:

1. екосистемен и интегриран подход;

2. устойчиво ползване на почвите;

3. приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;

4. прилагане на добри практики при ползването на почвите;

5. замърсителят плаща за причинените вреди;

6. информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.


Глава втора.
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОПАЗВАНЕ, УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ


Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Държавната политика по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) В осъществяването на държавната политика по ал. 1 участват съобразно компетенциите си и други заинтересовани министри и ръководители на ведомства.

(3) Политиката по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се осъществява на регионално ниво от областните управители, а на местно ниво - от кметовете на общини.

(4) Органите по ал. 1 - 3 осигуряват участие на обществеността при вземане на решения и разработване на стратегии, програми и планове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.


Чл. 5. (1) Министърът на околната среда и водите:

1. разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по реда на глава пета съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2;

2. координира дейността на органите по чл. 4, ал. 1 - 3;

3. възлага научни и приложни проучвания като основа за вземане на управленски решения и за разработване на нормативни актове;

4. изготвя и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите;

5. осигурява участие на обществеността при вземане на решения във връзка с опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите;

6. осъществява координация и контрол по спазване изискванията на този закон;

7. ръководи мониторинга на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;

8. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 1;

9. изготвя годишен доклад за състоянието на почвите като част от Националния доклад за състоянието на околната среда.

(2) Министърът на околната среда и водите се подпомага в дейността си от Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и Консултативния съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. осъществява мониторинг на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;

2. създава и поддържа регистър на площите с увредени почви;

3. организира разработването и издаването на периодични и информационни бюлетини и справки за почвите.

(4) Директорите на РИОСВ:

1. провеждат мониторинг на почвите по чл. 27, ал. 3, т. 1 на регионално ниво с обхват и съдържание, утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите;

2. осъществяват контрола по чл. 13, т. 10, чл. 16 - 18 и по Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците на територията на РИОСВ;

3. осъществяват контрол за провеждане на собствен мониторинг по чл. 29, ал. 1;

4. осъществяват превантивен и текущ контрол;

5. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл. 21 и участват в тяхната инвентаризация;

6. подпомагат процеса на разработване и отчитане изпълнението на Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по чл. 24, ал. 1;

7. осигуряват участието на представителите на РИОСВ във:

а) комисиите за промяна предназначението на земята съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи;

б) комисиите за рекултивация на нарушени терени съгласно чл. 19, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2004 г., бр. 75 и 78 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г.);

в) общинските и областните експертни съвети по устройство на територията и във връзка с чл. 13, т. 1 и 2;

г) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) техническите съвети при регионалните дирекции по горите за приемане на решения относно лесоустройствените проекти, планове и програми и във връзка с чл. 13, т. 5.

(5) Консултативният съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите е помощен орган към министъра на околната среда и водите, като:

1. съставът му се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на органите по чл. 4, ал. 1 - 3 и на заинтересовани организации;

2. консултативният съвет изготвя становища по стратегии, програми и нормативни актове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и предлага мерки за подобряване дейността на държавните и общинските органи в тази област;

3. дейността му се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.


Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните:

1. организира дейностите по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на земеделските земи в съответствие с този закон, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за защита на растенията;

2. разработва и поддържа в актуално състояние информационната система за почвените ресурси;

3. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 2;

4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;

5. участва в разработването на националната програма по чл. 24, ал. 1 и на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.


Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите:

1. организира дейностите по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите в горския фонд в съответствие с този закон и Закона за горите;

2. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 4;

3. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;

4. участва в разработването на националната програма по чл. 24, ал. 1 и на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.


Чл. 8. Министърът на здравеопазването:

1. организира извършването на оценка на здравния риск и разработването на мерки за ограничаване на вредното въздействие върху здравето на хората от увредени почви;

2. участва в разработването на националната програма по чл. 24, ал. 1 и съгласува нормативни актове, с които се определя съдържанието на вредни вещества в почвите;

3. възлага на директорите на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве да извършват проучване на съдържанието на вредни вещества при замърсяване на почвите във:

а) санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели;

б) урбанизираните територии или обработваемите земеделски земи, когато замърсяването може да създаде пряк или косвен риск за здравето на човека при директен контакт със замърсените почви или чрез отглеждане на земеделски култури;

4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност.


Чл. 9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. организира мониторинга и геозащитата на свлачищните райони;

2. определя мерките за ограничаване на ерозионните и абразионните процеси по реда на глава четвърта, раздел VII от Закона за устройство на територията;

3. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 3;

4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;

5. участва в разработването на националната програма по чл. 24, ал. 1 и съгласува нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.


Чл. 10. Областните управители:

1. разработват и изпълняват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за съответната област в съответствие с националната програма по чл. 24, ал. 1;

2. осъществяват взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. осъществяват контрола по чл. 31, ал. 1, т. 5.


Чл. 11. Кметовете на общини:

1. разработват и изпълняват програмите по чл. 26;

2. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл. 21;

3. осъществяват контрола по чл. 31, ал. 1, т. 6.


Глава трета.
ОПАЗВАНЕ И УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ


Чл. 12. Процесите, които увреждат почвите, са:

1. ерозия;

2. вкисляване;

3. засоляване;

4. уплътняване;

5. намаляване на почвеното органично вещество;

6. замърсяване;

7. запечатване;

8. свлачища.


Чл. 13. С цел опазване и устойчиво ползване на почвите и ограничаване на процесите по чл. 12 се забраняват:

1. унищожаването на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения в случаите, когато това води до увреждане на почвите;

2. унищожаването на изградени противосвлачищни и укрепителни съоръжения;

3. прилагането на земеделски практики, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества;

4. прилагането на технологии за обработка на почвите, които водят до ерозия, уплътняване и нарушаване структурата на почвите;

5. унищожаването или нарушаването целостта на защитни горски пояси;

6. напояването със замърсени води, които съдържат вредни вещества над допустимите норми;

7. внасянето в почвите на утайки от пречиствателни станции от отпадъчни води, които не отговарят на изискванията на Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (ДВ, бр. 112 от 2004 г.);

8. внасянето в почвите на торове, компост и други подобрители, на биологично активни вещества и хранителни субстрати, които не отговарят на условията, определени в Закона за защита на растенията;

9. употребата на продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Наредбата за разрешаване на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.; изм., бр. 62 от 2007 г.);

10. извършването на производствени дейности, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества;

11. изгарянето или друга форма на неконтролирано обезвреждане, изоставяне и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху почвена повърхност, включително на селскостопански отпадъци, извън обхвата на Закона за управление на отпадъците;

12. изгарянето на стърнища и други растителни остатъци върху почвената повърхност.


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Степента на замърсяване на почвите се определя чрез норми за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите съгласно наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.

(2) Нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите по ал. 1 се определят в три нива:

1. предохранителни концентрации;

2. максимално допустими концентрации;

3. интервенционни концентрации.


Чл. 15. (1) С цел опазване на хумусния пласт, който е под специална защита, се забраняват:

1. неговото унищожаване или замърсяване;

2. директното му разстилане върху засолени и замърсени пластове;

3. съхраняването му над 15 години;

4. съхраняването му в депа с височина над 10 м.

(2) Редът за използването на хумусния пласт се определя с Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 30 от 2002 г.).


Чл. 16. Собствениците или ползвателите на поземлени имоти - юридически или физически лица, са длъжни да не увреждат почвите в собствените и в съседните поземлени имоти и да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения в тях.


Чл. 17. Собствениците и ползвателите на подземни, наземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат увреждане на почвите.


Чл. 18. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти, ги организират и експлоатират по начин, който изключва увреждане на почвите.

  1   2   3

Свързани:

Закон за почвите iconЗакон за почвите
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване...
Закон за почвите iconЗакон за почвите
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване...
Закон за почвите iconНаредба №4 от 12 януари 2009 Г. За мониторинг на почвите издадена от Министерството на околната среда и водите Обн. Дв бр. 19 от 13 Март 2009г
Чл. С тази наредба се урежда редът за провеждане на мониторинг на почвите чрез създаване на Национална система за мониторинг на почвите...
Закон за почвите iconИндикатори за оценка на състоянието на почвите
Индикаторите са разработени съгласно чл. 11, ал. 2 от наредбата за мониторинг на почвите и служат за оценка на състоянието на почвите...
Закон за почвите iconПрограма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите
Програмата за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите на Община Тервел е разработена в изпълнение на чл. 22 от Закона...
Закон за почвите iconХарактеристика на почвите в букови екосистеми от района на Осоговска планина
Получените резултати характеризиращи състоянието а почвите в Осоговската планина могат да се използват за оценка и планиране на лесовъдски...
Закон за почвите iconВтора. Предохранителни концентрации (ПК), максимално допустими концентрации (мдк), интервенционни концентрации (ИК) за тежки метали и металоиди (тмм) и устойчиви органични замърсители (уоз) и нефтопродукти в почвите
Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
Закон за почвите iconНародно събрание
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, устойчивото ползване и трайното възстановяване на почвите...
Закон за почвите iconНародно събрание
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, устойчивото ползване и трайното възстановяване на почвите...
Закон за почвите iconНародно събрание
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, устойчивото ползване и трайното възстановяване на почвите...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом