Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища




ИмеНаредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища
страница5/11
Дата на преобразуване20.10.2012
Размер1.03 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.rzkbs.org/cat-documents/regulations/15.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Глава двадесет и седма
ОТВОДНЯВАНЕ НА ЗЕМНОТО ТЯЛО


Чл. 194. Повърхностните води в обхвата на пътя, както и водите, които се стичат към него, се отвеждат посредством пътни окопи, риголи, предпазни окопи, отводнителни канали и др.


Чл. 195. (1) Пътните окопи се устройват непосредствено до пътното платно за отвеждане на повърхностните и почвените води при път в изкоп, в случаите на участъци с нулев надлъжен профил и насип с малки височини и при насипи в наклонени терени.
(2) Напречното сечение на пътните окопи е трапецовидно, триъгълно, овално и др. (фиг. 97).

(Графика)
Фиг. 97. Напречни сечения на пътни окопи

(3) В някои случаи пътните окопи освен атмосферни води поемат и почвени
води от дренажни пластове и дренажни канали в изкоп (фиг. 98).

(Графика)
Фиг. 98. Определяне на дълбочината на пътния окоп

(4) Размерите и формата на напречното сечение на пътните окопи (фиг. 99 и 100) се съобразяват с хидроложките, почвените и климатичните условия, както и с изискванията за безопасност на движението. Размерите на пътните окопи се доказват с хидравлично оразмеряване.

(Графика)
Фиг. 99. Геометрични елементи на пътен окоп
с трапецовидно напречно сечение


(Графика)
Фиг. 100. Графика за определяне на дълбочината
на водния поток в пътния окоп

(5) Най-малкият допустим надлъжен наклон на пътния окоп е 0,5 %.
Чл. 196. (1) Предпазните окопи събират повърхностните води, стичащи се
към земното тяло, и ги отвеждат към най-близкото съоръжение или най-ниското място от релефа (фиг. 101). Напречното им сечение подлежи на хидравлично оразмеряване при дълбочина най-малко 0,5 m.

(Графика)
Фиг. 101. Предпазен окоп


(Графика)
Фиг. 102. Прагове в окопи (i > 5 %):
а) каменна зидария;
б) бетон;
в) стоманобетон

(2) В слаби и ронливи почви и при надлъжен наклон до 3 % откосите и дъното на пътните и предпазните окопи се укрепват с чимове, чрез затревяване, с почва, обработена със свързващо вещество, и др.
(3) При надлъжни наклони 3 - 5 % дъното и откосите на пътните и
предпазните окопи се укрепват с равен калдъръм, каменни или бетонни плочи на височина 10 cm над очакваното водно ниво.
(4) При наклони, по-големи от 5 %, в пътните и предпазните окопи се
изграждат прагове от каменна зидария, бетон, бутобетон или стоманобетонни елементи (фиг. 102).
Чл. 197. (1) Риголите представляват част от банкет или целия банкет,
оформен с по-голям напречен наклон (10 - 15 %), и са предназначени за събиране и отвеждане на повърхностните води от пътното платно (фиг. 103). Те се заздравяват или се покриват с настилка.

(Графика)
Фиг. 103. Напречни сечения на укрепени риголи:
а) ригола с подпорна стеничка;
б) ригола с бордюр;
в) ригола в скала

(2) При насипи с височина, по-голяма от 4 m, и при надлъжен наклон на пътя, по-голям от 0,5 %, оттичането на дъждовните води от пътното платно се регулира посредством система от риголи и напречни предпазни окопи - улеи
(фиг. 104 и 105а), които могат да бъдат изпълнени от готови бетонни
елементи. Улеите се предвиждат на хидравлично доказани разстояния един от друг в зависимост от площта за отводняване, климатичните условия, надлъжния наклон и хидравличните показатели на риголата. Обикновено разстоянието между улеите е от 20 до 50 m.

(Графика)
Фиг. 104. Откосни (каскадни) улеи
* БДС 624 "Бордюри бетонни"
** БДС 11483 "Улеи бетонни за отводняване на пътни
насипи"


(Графика)
Фиг. 105. Съоръжения за странично отвеждане на водите от разделителната
ивица в насип:
а) свързване на напречната тръба с телескопичен улей;
б) свързване на улея с водоотвеждането в петата на насипа

Чл. 198. При автомагистрали в хоризонтална крива или при изкоп, при път
в урбанизирана територия и др. повърхностните води се отвеждат чрез хидравлично оразмерена отводнителна система от тръби, водоприемни и събирателни (контролни) шахти, които се поставят в най-ниските места в надлъжно направление, на пресечки с други пътища (улици) и през определени разстояния в зависимост от хидравличното оразмеряване.
Чл. 199. При отводняване на дълбоки изкопи (с височина на откоса над
8 - 10 m) се проектират допълнителни надлъжни предпазни окопи по бермите върху откосите, които се облицоват водоплътно с бетонни плочи или с равен калдъръм на разтвор. Допуска се заустването им в пътните окопи чрез напречни улеи, облицовани или изпълнени от готови елементи.
Чл. 200. Отвеждането на почвените води изисква предварително
запознаване въз основа на геоложките и хидрогеоложките проучвания с литологията и стратиграфията на терена, нивото, потока и дебита на почвените води, топографската характеристика на терена и др.
Чл. 201. Предвиждат се следните дренажни мероприятия:
1. предотвратяване на въздействието на почвените води върху
конструктивните елементи на пътя посредством траншейни дренажи зад подпорни стени (фиг. 106) или дренажни капиляропрекъсващи пластове (фиг. 98);

(Графика)
Фиг. 106. Дренажи зад подпорни стени:
а) почви с добра водопропускливост; б) почви с малка водопропускливост;
в) дълъг дренаж с механизирано изграждане; г) план, включващ разрез А-А; 1 -
едрозърнест дрениращ материал; 2 - дребнозърнест дрениращ материал; 3 -
уплътнена водонепропусклива глина; 4 - облицован окоп; 5 - барбакани; 6 -
жлебове; 7 - дренажни тръби

2. ограничаване достъпа на почвените води към откосите чрез изграждане
на откосни дренажи (фиг. 107), хоризонтални дренажи (фиг. 108), дренажни галерии, дренажни кладенци;

(Графика)
Фиг. 107. Плитки откосни врязани дренажи:
1 - ръб на надлъжния дренаж; 2 - хумус; 3 - подокопен надлъжен дренаж;
4 - трошен камък (чакъл); 5 - граница на преовлажнените почви


(Графика)
Фиг. 108. Хоризонтални дренажи:
1 - ниво на почвените води преди направата на дренажа;
2 - водосъбирателен кладенец; 3 - хоризонтален дренаж; 4 - ниво на
почвените води след направа на дренажа; 5 - перфорирана тръба с вътрешен
диаметър Ф 100 - 150 mm; 6 - трошен камък

3. осушаване на слаби земни основи посредством дренажни възглавници,
дренажни пилоти (фиг. 109 и 110).

(Графика)
Фиг. 109. Система от дренажна възглавница
и дренажни пилоти


(Графика)
Фиг. 110. Напречен профил на насип върху слаба теренна основа:
1 - ниво на почвените води; 2 - изземване на повърхностния слой
20 – 30 cm; 3 - дрениращ материал 50 см; 4 - геотекстил; 5 - надлъжен
траншеен дренаж; 6 - хумус 10 – 15 cm; 7 - уплътнена свързана почва;
8 - насипен материал - пепел или сгуропепелна смес; 9 - подосновен
пласт на настилката; 10 - пътна настилка

Чл. 202. (1) Траншейни дренажи се проектират за понижаване нивото на
високи почвени води (фиг. 111). В зависимост от разположението им по отношение на водоупорния геоложки пласт те са:


(Графика)
Фиг. 111. Траншейни хоризонтални тръбни дренажи:
1 - трамбована глина; 2 - полиетиленово фолио; 3 - среднозърнест пясък;
4 - крива на депресията; 5 - водоупор; 6 - едрозърнест пясък; 7 - чакъл
(трошен камък) 10 – 20 mm; 8 - азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър
100 – 400 mm; 9 - едрозърнест пясък; 10 - трошен камък, набит в почвата

1. съвършен тип - с дренажна траншея до водоупора;
2. несъвършен тип - с дренажна траншея, висяща над водоупорния пласт.
(2) При път в изкоп се изпълняват два надлъжни дренажа под пътните
окопи или под банкетите. При смесен напречен профил се изпълнява един надлъжен дренаж откъм страната на ската.
(3) Горното ниво на дренажните тръби в траншейните дренажи се проектира
така, че да е под дълбочината на замръзване на почвата, което се приема 1,0 m за първи климатичен район и 0,70 m за втори климатичен район на страната (УПАП, раздел III, част 3, ГУП, 1993 г.).
(4) Допускат се пластове с дренажни и капиляропрекъсващи функции в
основата на пътния насип, ако височината на насипа е над 4 m (фиг. 109 и 111).
(5) Не се допуска проектиране на дренажни пластове в зона А на земното
тяло непосредствено под пътната настилка, освен в изкоп за пътища II и III клас и местни пътища, ако не е предвидена друга дренажна система (фиг. 98).
(6) При изграждане на насипи от размекващи се при контакт с вода скални
материали съгласно чл. 145, ал. 2 се предвижда периферен пласт от свързани уплътнени почви (фиг. 80 и 110).
Чл. 203. (1) За тръбни дренажи се използват плътни или перфорирани
керамични, бетонни, азбестоциментни, пластмасови и други видове тръби с минимални размери на диаметрите, както следва: 20 cm - за автомагистрали, 15 cm - за пътища I и II клас, 10 cm - за пътища III клас и местни пътища.
(2) Допустимата скорост на водата в дренажната тръба е от 0,2 до
1,0 m/s. Надлъжният наклон на дренажните тръби е от 0,5 до 5,0 %.
(3) Широчината на дъното на дренажния наклон е от 0,50 до 1,0 m в
зависимост от дълбочината му.
(4) Дренажната траншея се запълва с фил - триращи материали с
коефициент на водопропускливост, по-голям от 5 m/24 h, които се подреждат на пластове по принципа на обратния филтър - намаляване големината на диаметъра на зърното отдолу нагоре и отвътре навън.
Чл. 204. (1) В местата на промяна на направлението на дренажа в
ситуация и в надлъжен профил се проектират събирателни (контролни) шахти (фиг. 112) на разстояние не по-голямо от 50 - 60 m за глинести почви и 70 - 80 m за песъчливи почви за автомагистрали и пътища I клас и 250 m за останалите пътища.
(2) При прилагането на гъвкави гофрирани дренажни тръби е допустимо
изменението на направлението и между събирателните шахти.
Чл. 205. Дренажите се заустват в събирателните шахти на отводнителната
система или на откосите на насипа или терена (фиг. 113 и 105б).

(Графика)
Фиг. 112. Събирателна шахта в отводнителна система


(Графика)
Фиг. 113. Заустване на дренаж:
1 - дренажна тръба; 2 - бетонен накрайник; 3 - стоманобетонни елементи
(бетон, зидария); 4 - предпазна ламарина

Чл. 206. Хидравличното оразмеряване на траншейните тръбни дренажи се
извършва за най-високото ниво на почвените води, определено от хидрогеоложките проучвания, изискваното ниво на понижаване на почвените води и дълбочината на залягане на водоупорния пласт.
Чл. 207. (1) Разновидност на траншейните дренажи са дренажите зад
подпорните стени (фиг. 106). Те се изграждат в откосите на земния масив зад подпорната стена с оглед намаляване на хидростатичния и хидродинамичния натиск върху стената.
(2) Проектната плътност на дрениращия материал се дефинира по
технологичната процедура, според която той се полага и уплътнява на пластове с дебелина до 30 cm, уплътнени "до отказ" с леки вибрационни уплътнителни машини.
(3) Отвеждането на водата се осигурява с надлъжен наклон на тръбите
1 - 3 % и чрез напречно вграждане на барбакани в подпорните стени. Барбаканите се разполагат на разстояние 1,2 - 1,5 m във вертикално направление и на 2 - 4 m в хоризонтално направление.
Чл. 208. В откосите на изкопите се прилагат дренажни завеси (екраниращи
дренажи) съгласно фиг. 114, пресичащи плитко или дълбоко разположен водоносен пласт, врязани откосни дренажи при значителна дебелина на водоносния пласт (фиг. 107), насипани откосни дренажи за осушаване повърхността на откосите или на склоновете от повърхностна или капилярна вода (фиг. 115), каптажи - при излаз на почвени води в основата на насип (фиг. 116), хоризонтални дренажи - за непосредствено осушаване на откосите на изкопите или на свлачищните склонове (фиг. 108).

(Графика)
Фиг. 114. Траншеен дренаж - тип дренажна екранираща завеса в откос:
1 - зачимяване; 2 - уплътнена глина; 3 - два слоя чимове и почва,
обработена с битум; 4 - пясък; 5 - водоносен пласт; 6 - депресионна крива;
7 - водоупорен пласт; 8 - дребнозърнест трошен камък или чакъл;
9 - едрозърнест трошен камък или чакъл; 10 - трошен камък, набит в почвата;
11 - дренажна тръба; 12 - екран от дисперсна глина


(Графика)
Фиг. 115. Откосен насипан дренаж:
1 - хумус; 2 - уплътнена глина; 3 - дребнозърнест пясък (0,25 mm);
4 - среднозърнест пясък; 5 - азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър
Ф 100 – 200 mm; 6 - граница на преовлажнените почви


(Графика)
Фиг. 116. Каптажи:
а) за прихващане на вода под насипа; 1 - изходен отвор; 2 - перфорирана
тръба с вътрешен диаметър Ф 100 – 200 mm; 3 - пясък; 4 - водоносен пласт;
б) за прихващане на вода от склона; 1 - уплътнена глина; 2 - трошен камък
5 – 10 mm; 3 - трошен камък 70 – 120 mm; 4 - монолитен бетон; 5 - набит в
почвата трошен камък; 6 - азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър
Ф 150 mm; 7 - телескопичен улей

Чл. 209. (1) За прихващане и понижаване на почвените води на дълбочина,
по-голяма от 5 m, при нестабилни откоси на големи изкопи (с дълбочина над 10 m) и при свлачища с дълбоко залягащ водоносен пласт се проектират дренажни галерии.
(2) Дренажните галерии по ал. 1 са с кръгла, полукръгла, елипсовидна
или друга форма, със светло сечение, което се определя чрез хидравлично оразмеряване.
(3) Галериите се проектират с бетонна, стоманобетонна или стоманена
облицовка.
(4) Прилежащият на галерията терен се дренира с вертикални или
наклонени дренажи, зауствани в облицовката и оттичащи се в галерията.
Чл. 210. При голяма мощност на водонаситената зона за ускоряване на
консолидационния процес се прилагат вертикални дренажи (кладенци). Те се проектират като система от кладенци с диаметър 3 - 6 m с централизирано изпомпване на водата или с изливни канали на дъната. Обикновено вертикалните дренажи се съчетават с хоризонтални дренажи в пресичаните водоносни пластове.
Чл. 211. (1) В основата на насипа, особено при високи насипи,
проектирани в слаби терени, се прилагат дренажни пластове (възглавници) за ускоряване на консолидационния процес на теренната основа (фиг. 109).
(2) Дренажната възглавница се изпълнява с дебелина 50 - 70 cm след
отстраняване на хумусния пласт на терена.
(3) Минималният коефициент на водопропускливост на дренажните материали
(трошен камък, баластра, едър пясък, металургична шлака и др.) е 1,5 . 10(-1) cm/s.
Чл. 212. (1) Алтернативна възможност е проектирането на дренажни
пилоти, комбинирани с пясъчна дренажна възглавница (фиг. 109).
(2) Дълбочината на пилотите по ал. 1 (обикновено над 8 m) е в
зависимост от мощността и водонасищането на деформируемите пластове на теренната основа (Sr над 0,9).
(3) Дренажните пилоти се разполагат шахматно, на разстояние 4 - 5 m
един от друг.
(4) Дренажни пилоти и възглавници могат да се предвиждат и от
геотекстилни продукти, нечувствителни на температурни промени, с минимално тегло 350 g/mФ, със съпротивление на пробиване при 40 oC над 15 kg, устойчиви срещу действието на соли, киселини, микроорганизми и др., със способност за импрегниране с битуми с дебелина не по-малка от 0,5 mm.
Чл. 213. (1) При изграждането на отводнителни съоръжения с геотекстилни
продукти се постига:
1. улавяне и отвеждане на почвените води;
2. понижаване нивото на почвените води;
3. защита на строителните конструкции и на техните елементи от
въздействието на почвените води;
4. ускоряване на консолидационните процеси;
5. намаляване на порния натиск в натоварени почвени масиви;
6. предпазване на дренажните системи от затлачване.
(2) Геотекстилните продукти могат да заменят естествените минерални
материали във филтриращите и дренажните пластове и да служат като ефективни системи за отвеждане на водата.
Чл. 214. Геотекстилните продукти се използват при:
1. дренажна траншея (фиг. 117);

(Графика)
Фиг. 117. Дренажна траншея

2. подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя (фиг. 118);

(Графика)
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредба №1 от 26 май 2000 г. За проектиране на пътища
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., Дв, бр. 47 от 9 юни 2000 г., в сила от 10 декември 2000...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредба no 2 от 10 юли 2000 г за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (обн.,ДВ,бр. 58 от 18 юли 2000 г.; изм и доп.,бр. 15 от 15 февруари 2005 г.) Глава първа общи положения чл. 1
Чл с тази наредба се определят техническите правила и норми при проектиране на нови, както и при реконструкция и преустройство на...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредба за управление на общинските пътища
Чл. /1/ С тази Наредба се определят условията и реда за придобиването в собственост, управлението, ползването и изграждането, ремонта,...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредба №2 от 10. 07. 2000 Г. За проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредба №3 от 16 октомври 2000 Г. За условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
Октомври 2000 Г. За условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconОбн. Дв бр. 58 от 18 Юли 2000г., изм. Дв бр. 15 от 15 Февруари 2005г
Наредба №2 от 10 юли 2000 Г. За проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconОбщина елена наредба за управление на общинските пътища в община елена
Чл. (1) С тази Наредба се определят редът и условията за уреждане само на въпроси и отношения, свързани със собствеността, ползването,...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредба за изменение и допълнение на Наредба №6 от 2000 г за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти (ДВ, бр. 97 от 2000 г.)

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconБългария проект за развитие на горския сектор подготовка на проекта
Съществуващо състояние на горскопътната мрежа в Република България. Действащи нормативи за проектиране и строеж. Съществуващ опит...

Наредба №1 от 26. 05. 2000 Г. За проектиране на пътища iconНаредб а за управление на общинските пътища глава първа общи положения
Чл. /1/ С тази Наредба се определят условията и реда за придобиването в собственост, управлението, ползването и изграждането, ремонта,...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом