Дипломна работа на тема: организация на застраховка "гражданска отговорност за чужбина зелена карта"




ИмеДипломна работа на тема: организация на застраховка "гражданска отговорност за чужбина зелена карта"
страница1/7
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер1.15 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://www.koronal.com/doc/ot_gotovi.com/DR_ZELENA_KARTA.doc
  1   2   3   4   5   6   7



УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО


ДИПЛОМНА РАБОТА


НА ТЕМА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА”


ИЗГОТВИЛ:

ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА КИРИЛОВА

Ф.№ 991303
РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ

СПЕЦИАЛНОСТ: "ЗАСТРАХОВАНЕ И СОЦИАЛНО ДЕЛО"

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ

проф. ХРИСТО ДРАГАНОВ


СОФИЯ, 2003 г.


СЪДЪРЖАНИЕ


УВОД……………………………………………………………………………………..5


ПЪРВА ГЛАВА: ИСТОРИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА”………….…………………….8

І. ИСТОРИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА– ЗЕЛЕНА КАРТА” В СВЕТОВЕН ПЛАН………………………………9

II. ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА” В БЪЛГАРИЯ………………………………..……………………………….22

1. ЗАСТРАХОВАНЕ НА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА В БЪЛГАРИЯ ДО 1990 Г…………………………………………………………………22

2. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ЗАСТРАХОВКАТА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА”………………………….. ……………………...23

3. РАБОТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ПО ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА” СЛЕД 01.04.2002 Г……………………………………………………………………………..24


ВТОРА ГЛАВА: ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА”…………..27

І. ОБЩИ УСЛОВИЯ………………………………………………………………...28

ІІ. СЕРТИФИКАТЪТ “ЗЕЛЕНА КАРТА”………………………………………….34

ІІІ. СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАСТРАХОВКАТА………………………………………...37

ІV. ЛИКВИДАЦИЯ НА ЩЕТИ……………………………………………………...42

V. АНУЛИРАНЕ, СТОРНИРАНЕ И ПРЕИЗДАВАНЕ……………………………47

VІ. ОТЧЕТНОСТ………………………………………………………………….....52

VІІ. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ТАРИФИ………………………………………………55


ТРЕТА ГЛАВА: НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ…………………………………………………………………...61

I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ……………………………………………...62

II. ФУНКЦИИ НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ……………………………………………...63

III. РОЛЯ НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ПРИ УРЕЖДАНЕТО НА ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ……………….65


ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: ТИПОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУБЮРАТА (UNIFORM AGREEMENT BETWEEN BUREAUS)…………………………………69

І. ЦЕЛ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО………………………………………………….70

ІІ. ДЕФИНИЦИИ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО……………………………………...70

ІІІ. ИЗДАВАНЕ И ДЕЙСТВИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ

……………………………………………………………………………………………71

ІV. ЗАДАЧИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБРАБОТВАЩОТО БЮРО………………..72.

V. ВРЪЩАНЕ НА СУМИ НА ОБРАБОТВАЩОТО БЮРО………………………75.

VІ. АРБИТРАЖ………………………………………………………………………..76

VІІ. ПОДПИСВАНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО……………...76


ГЛАВА ПЕТА: ОРГАНИЗАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА” ……………………………………………………………………………………………78

I. СЪВЕТЪТ НА БЮРАТА………………………………………………………..…...79

II. ОРГАНИ НА СЪВЕТА НА БЮРАТА И ТЕХНИТЕ ФУНКЦИИ……………......79

1. ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СЪВЕТА НА БЮРАТА……………………………...…..79

2. ДИРЕКЦИОНЕН СЪВЕТ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО “ЗЕЛЕНА КАРТА”………79

3. РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ В СЪВЕТА НА БЮРАТА………………………...79

4. ПОСТОЯННИ КОМИТЕТИ КЪМ СЪВЕТА НА БЮРАТА………………………80

III.НАЦИОНАЛНИТЕ БЮРА “ЗЕЛЕНА КАРТА……………………………………80



ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………………………………84


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА………………………………………………………


УВОД


Трудно е да се даде кратко изброяване на всички видове застраховане на отговорности, тъй като те обхващат много широк кръг от субекти. Като цяло застраховането на отговорности се дели на задължително застраховане “Гражданска отговорност” и застраховане на професионални отговорности. Разглежданата застраховка “Гражданска отговорност за чужбина – Зелена карта” от тази гледна точка спада към задължителното застраховане на гражданска отговорност. Застраховките “Гражданска отговорност” имат широк диапазон на приложение и се сключват тогава, когато дадено лице със своите действия или бездействия може да причини вреди на трети лица. Този риск неминуемо съпътства всяка човешка дейност. Застраховането на отговорности покрива както имуществени, така и неимуществени (морални) вреди. Поради това, то изпълнява ролята на “гръмоотвод” за отговорността на застрахования поради негови непозволени действия.

Трудно, почти невъзможно е да се конкретизира предмета на застраховката “Гражданска отговорност”. Затова специалистите дават за тази застраховка абстрактното определение: “предмет на застраховката е имуществото като цяло, имуществото като абстракция, независимо дали е активно или пасивно. Всяко обременяване на имущесвото поради задължения на застрахования, произтичащи от неговата извъндоговорна отговорност, установена от гражданските закони, се предотвратява. От тази отговорност се изключват отговорността във връзка с престъпления, наказателната отговорност, както и загуби към трети лица, които са в разрез с наказателноправните норми”.

В международното право и в правото на нашата страна задължителното застраховане се свързва със защитата на интересите на трети лица, в случай че им бъдат причинени вреди. Изключение правят само някои изисквания, които се предявяват към международните превози на товари и защитата на застрахования интерес, свързан с превозите.

Най-разпространените в световната практика застраховки имат по-скоро социален характер и се свързват с опасности, които причиняват вреди както на физически, така и на юридически лица. Всеки, който причини вреди на трето лице е длъжен да я възмезди, независимо от това дали има или няма средства. Но при положение че няма средства, интересите на потърпевшия не се гарантират. Това може да стане само чрез задължителното застраховане на отговорности.

Основен критерий на задължителното застраховане е неговия обхват. Всеки, който попада в обхвата на закона, е задължен да сключи застрахователен договор. При задължителното застраховане законът е основния нормативен акт, на базата на който то се извършва. Освен закона има и други източници на правно регулиране (укази, постановления, международни споразумения и др.).

Съгласно действащото ни право застраховането е доброволно, освен в случаите определени в закона. Принципът е доброволност в застраховането. Задължителното застраховане е изключение. То е допустимо само когато е предвидено в закон или международен договор.

Задължителното застраховане изпълнява социални функции – защита на общественозначими интереси, и затова само в прерогатива на законодателя, но не и на застрахователите е преценката кога е наложително да се застраховат определени лица срещу определени рискове. Това застраховане се въвежда в области, където е необходимо поради обществени съображения да се сключат застраховки. Такива са например обществения транспорт, управлението на моторни превозни средства, увреждането на живота или здравето на трети лица. Според българското законодателство, за да възникне застрахователно правоотношение по задължителна застраховка, освен че то трябва да бъде предвидено в закона, е необходимо и да се сключи застрахователен договор. Законът предвижда само задължение за сключване на застрахователен договор, което се отнася еднакво и за застрахователя и за застрахования, но самото правоотношение не би могло да се породи, без да има валиден договор. Ако застрахователят откаже да сключи задължителна застраховка, по която работи, Дирекцията за застрахователен надзор има право да го задължи. От друга страна, законът предвижда администратино-наказателна отговорност за лице, което е длъжно, но не е сключило застрахователен договор по задължително застраховане.

В повечето страни по света застраховка “Гражданска отговорност” на МПС е задължителна. В България всички собственици, държатели и ползватели на МПС са задължени да сключат такава застраховка, независимо от това в коя страна е регистрирано моторното превозно средство и дали има сключена застраховка “Гражданска отговорност” там. Друг е правният режим за водачите на МПС с чуждестранна регистрация, които са включени в системата “Зелена карта”. На територията на България те са застраховани по гражданската си отговорност, независимо че това става чрез чуждестранен застрахователен договор. Същото се отнася и за българските водачи на територията на страните, участващи в системата “Зелена карта”. За да напусне страната дадено МПС, водачът трябва да представи сертификат “Зелена карта”. В противен случай трябва да сключи застраховка “Гражданска отговорност” във всяка страна, в която влиза.

От друга страна застраховката “Гражданска отговорност за чужбина” спада към автомобилното застраховане. Тя е част от набора застраховки, от които има нужда всеки собственик или ползвател на автомобил. Това са застраховките “Каско на пътни превозни средства без релсови превозни средства”, “Гражданска отговорност на собствениците, държателите и ползвателите на МПС”, “Злополука на местата в МПС”, както и целесъбразните при пътуване в чужбина застраховки, които се предлагат напоследък – застраховка на съдебни разходи, застрахoвки, предлагащи автоасистанс, застраховка на багажа в МПС и други. В много държави – членки на споразумението “Зелена карта” застраховката “Гражданска отговорност за чужбина” е включена в застраховката “Гражданска отговорност на МПС”. Това разбира се не се отнася за България, тъй като дори застраховката “Гражданска отговорност на МПС”, валидана само на територията на страната, не е по възможностите на всички собственици и ползватели на МПС, независимо от задължителния си характер и ниската цена.

Застраховката “Зелена карта” е добре позната и популярна не само поради своя зядължителен характер, но и поради своята всеобхватност и поради интензивното “кореспондиране” с много други видове застраховки.


ПЪРВА ГЛАВА: ИСТОРИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА”


І. ИСТОРИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА” В СВЕТОВЕН ПЛАН………………….…………...9


ІІ. ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА” В БЪЛГАРИЯ……………..………………………………………………….22


ИСТОРИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА”


І. ИСТОРИЯ НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КАРТА” В СВЕТОВЕН ПЛАН


Тенденциите към нарастване на пътническия и товарния транспорт след Първата световна война в международен план и отговорността на водачите при пътно-транспортни произшествия извън пределите на собствената им страна обуславят въвеждането на застраховката “Гражданска отговорност” за чужбина.

В годините, предшестващи Втората световна война се появяват първите предпоставки за създаване на международно законодателство в областта на застраховането на “Гражданска отговорност” на водачите МПС.

Римският институт за унифициране на частното право започва решаването на този проблем с търсенето на основи за създаването на единен закон, регулиращ отговорността на водачите на моторни превозни средства, но поради започването на войната този въпрос е изоставен.

Началото на система, регламинтираща отношенията между застрахователите, които издават застраховка, по силата на която се осигурява гражданска отговорност на собственика или водача на моторно превозно средство към трети лица при пътно-транспортно произшествие на територията на чужда държава, се поставя на през 1927 г. в скандинавските страни. Държавите, които първи приемат закона за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на моторни превозни средства са Дания, Швеция, Финландия и Норвегия – през 1927 г., Англия – през 1930 г., Люксембург – през 1932 г., Ирландия – 1934 г., Германия – 1939 г. По този начин в тези страни се решават проблемите на международния транспорт по отношение на претенциите на трети лица към виновника за пътно-транспортно произшествие, при което са причинени вреди. Уреждането на този въпрос на национално равнище спомага за разрешаването на проблема по възмездяване на вреди, причинени на потърпевши (физически или юридически лица) от чуждестранни собственици на моторни превозни средства на територията на чужда държава. С нарастването на интензивността на автомобилните превози, в това число на трансграничните, се изостря проблемът, свързан с финансовите гаранции за възмездяване на вреди, причинени от чуждестранни собственици на моторни превозни средства на територията на чужда страна.

В Европа след Втората световна война правилата за движение по пътищата и пътните знаци все още не са унифицирани. Това много често става причина за пътно-транспортни произшествия при пътуването от една страна в друга. В резултат на това се водят много съдебни искове, като на потърпевшият се налага сам да търси обезщетение за причинените му от чуждестранен гражданин или юридическо лице вреди. Реализацията на правата на потърпевшия за обезщетение е почти невъзможна, тъй като в повечето случаи причинителят на вредите е напуснал страната преди да е възможно да му се представи съответната претенция.

През 1947 г. с решаването на този проблем се заема Европейската икономическа комисия. През май 1948 г. на заседание на работната група по проблемите на законодателството, което се провежда под ръководстовото на Комитета по транспорта към Европейската икономическа комисия, се обсъжда предложение за въвеждане на система за взаимно признаване на покритието по застраховка “Гражданска отговорност” в международното автомобилно движение. В резултат на обсъжданията на Комитета по вътрешен транспорт се възлага да се разработят основните положения за международно споразумение. Така се стига до приемането на “Рекомендация №5” на ООН от 25.01.1949 г. С приемането на този документ се постига решаването на две основни задачи – всички вреди, причинени при пътно-транспортни произшествия от чуждестранно превозно средство, да бъдат възмездени на потърпевшите и всеки водач на моторно превозно средство, който пътува на или през територията на чужда държава в Европа, да бъде освободен от пречки, които произтичат от местното застрахователно законодателство.

През 1949 г. представители на застрахователни компании от Европа се събират в Лондон и основават Съвета на бюрата, Международно бюро “Зелена карта”. Това всъщност е Съвет на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност” на моторни превозни средства, пътуващи зад граница. През 1951 г. Съветът на бюрата докладва пред Икономичаската комисия на ООН за Европа, че механизмът за въвеждане на унифицирана система може да започне да функционира. Приема се образец за застрахователен сертификат – карта със зелен цвят. От там идва и наименованието на системата – “Зелена карта”. Тя влиза в сила от 01.01.1953 г.

За правилното функциониране и координиране на системата са създадени органи на управление – Съвет на бюрата, а самата й дейност се осъществява въз основа на т.нар. “Лондонско споразумение” от 1953г. Застрахователните организации, при встъпването си в членство в Съвета на бюрата, сключват помежду си двустранни споразумения по този образец. В тях са дадени тълкувания на някои основни понятия – “Член на системата”, “Застрахован”, “Превозно средство”, “Застрахователна полица”, “Пътно-транспортно произшетвие”, “Претенция” и други. Определя се реда за издаване на застрахователни документи. Разглежда се и реда за регулиране на претенциите във връзка с пътно-транспортни произшествия, размера на разходите по воденето на дела, реда на взаимните разчети между Бюрата и други важни положения по функционирането на системата.

Основополагащи принципи на Споразумението се явяват:

  • Признаване от държавата, която е посетило чуждестранно лице на застрахователното покритие на неговата гражданска отговорност, която то носи като водач на моторно превозно средство, съгласно законите на страната, в която пребивава;

  • Застрахователните организации в страната, където е настъпила щетата, са упълномощени да регулират от името на застрахователното учреждение на чуждестранния виновник за произшествието претенциите за щетите на пострадалите лица от своята държава;

Във всяка държава застрахователните организации учредяват Бюро, изпълняващо две основни функции:

  • Да издават застрахователни сертификати “Зелена карта” (Плащащо бюро);

  • Да регулират възникналите в тяхната страна претенции и предявени искове към чуждестранни граждани, виновни за причинени щети при използването на МПС, притежаващи валиден сертификат “Зелена карта” (Обработващо бюро).

Удостоверението “Зелена карта” е еквивалент на застрахователна полица, издадена съгласно закона за задължително застраховане “Гражданска отговорност” на водача на МПС на посещаваната държава. Сертификатът е в стандартна форма, одобрена от Съвета на бюрата. В него е указана държавата или групата от държави, в които е валиден и срока на валидност на застраховката.

Законността на системата “Зелена карта” трябва да бъде официално призната от държавата, в която действа Националното Бюро, въпреки частния характер на договора. Всяко Национална Бюро се явява една от страните на международния договор, който определя реда за действие на системата “Зелена карта” и се сключва поотделно между всички Национални Бюра – членове на системата.

Застрахователят, предоставящ застрахователно покритие, обезпечава плащането на обезщетенията на пострадалата страна в съответствие с изискванията на закона на държавата, в която се пребивава.

Документът, удостоверяващ наличието на застраховка “Граданска отговорност” (“Зелената карта”) съдържа всички необходими сведения за автомобила, неговия собственик, срока и територията на валидност. В случай, че се установи, че притежателят на “Зелена карта” е виновен за пътно-транспортно произшествие в чужда държава, той я предоставя на компетентните органи, удостоверявайки по този начин наличието на застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за тази страна. На пострадалата страна се съобщава адреса на Бюрото, в което ще бъде уредена претенцията (Уреждащо бюро).

Уреждащото бюро възмездява щетите в съответствие с действащото национално законодателство. След това се обръща към Бюрото, което е издало сертификата на нанеслия щетите (Плащащо бюро), с изискване за възстановяване на направените във връзка с обезщетяване на пострадалия разходи. Това става въз основа на взаимни разчети между Бюрата.

Първоначално в Европа в началото на 50-те години задължителното застраховане на отговорността на собствениците и водачите на моторни превозни средства по системата “Зелена карта” действа в 13 държави. В края на 70-те те вече са 23. Това са Австрия, Белгия, Чехословакия, Дания, Финландия, Франция, ФРГ, Великобритания, Ирландия, Гърция, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Югославия и др.

Едновременно на територията на 8 европейски бивши социалистически държави (България, Унгария, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Чехословакия и Югославия), гражданската отговорност на собствениците и водачите на МПС за чужбина се застрахова по системата “Синя карта”.

В началото на 90-те години в системата “Зелена карта” участват 32 дърави, 27 от които са европейски. В момента те са 44.

Системата “Зелена карта” работи без каквито и да е изменения, докато не започват да се проявяват някои нейни слабости. Причини за това стават значителното увеличение на трансграничния автомобилен поток от една страна и строгия граничен кантрол за наличието на застраховки от друга, противоречащ на принципите на Европейската общност.

За да се облекчи граничния контрол за наличието на застраховки възниква необходимостта да се създаде механизъм, който да гарантира на пострадалата страна необходимите полагащи се по закон обезщетения, даже когато моторното превозно средство на виновника е причинило щети без да е застраховано както се изисква. Решение на този проблем е да се допуска използването на превозни средства само при наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Това изискване се отнася не само за територията на страната, където е регистрирано моторното превозно средство, но и за използването му в границите на всички даржави, където действа системата “Зелена карта”.

Характерът и обемът на застрахователното покритие в отделните държави трябва да съответстват на законовите изисквания за задължително застраховане “Гражданска отговорност” на собствениците и водачите на МПС и да се изпълнят в съответствие с изискванията на аналогичния закон в посещаваната държава. В случай на осъществяване на пътно-транспортно произшествие по вина на чуждестранен гражданин, Националното Бюро на посетената държава гарантира изплащането на застрахователно обезщетение на пострадалата страна и действа, както би действало ако то е застраховател в този случай. Независимо дали виновния притежава сертификат “Зелена карта”, Обработващото бюро обезщетява пострадалия, след което има право да изиска възстановяване на направените разходи от националното Бюро на страната, в която е регистрирано МПС на виновния водач. Това нововъведение позволява да отпадне строгия граничен контрол за наличието на застраховки на влизащите в страната чуждестранни МПС. По този начин контролът над задължителните застраховки “Гражданска отговорност” на МПС за чужбина се прехвърля на граничните власти на държавата, в която е регистрирано МПС. Проверката за наличието на застраховка “Зелена карта” се осъществява еднократно – при напускането на родната страна.

Тези нововъведенията във функционирането на системата “Зелена карта” се въвеждат с Първата директива по автомобилно застраховане на ЕС, определяща, че държавите - членки на системата “Зелена карта” се въздържат от извършване на проверки за наличието на застраховка “Зелена карта” след сключването между Националните Бюра на допълнителни договори по този повод. Другите параграфи на Директивата съдържат описание на режима на посещаване в страните от ЕС на МПС, регистрирани в държави, които не са членки на Съюза. При тях също се изисква наличието на застраховка “Гражданска отговорност”.

Въпреки че, Първата директива и установения от нея ред са безусловно ефективни и полезни, остават достатъчно трудности, свързани с принципите на функциониране на системата.

Следващият етап от развитието на системата “Зелена карта” включва разработка на различни мерки по отстраняване на възникналите противоречия в нейното функциониране в различните държави – членки. В частност всяка една от тези държави установява свои лимити, обем и условия на застрахователно покритие в съответствие с изискванията на националното си законодателство за задължително застраховане. В резултат на това се явяват значителни различия, касаещи правата на пострадалата страна при обезщетяване за причинените й щети. В някои държави, в които функционира системата “Зелена карта”, застрахователното покритие не се отнася за пътниците в МПС, ако те са членове на семейството на водача. Значителни различия има и в метода на определяне на обема на застрахователното покритие в случай на увреждане на здравето на трети лица. В отделни държави тези суми са много ниско лимитирани, докато в други изобщо не е определен лимит на отговорността в случай на увреждане на здравето или смърт на трето лице. С цел отстраняването на тези различия е разработена Втора директива по автомобилно застраховане на ЕС, която е приета на 30.12.1983 г. Според нея задължителната автомобилна застраховка “Гражданска отговорност” трябва да осигурява застрахователно покритие, както в случаите на причиняването на имуществени вреди, така и на здравето и живота на трети лица. Установяват се минимални застрахователни суми за имуществени и за неимуществени вреди. За всяко пострадало лице в резултат на пътно-транспортно произшествие в случай на причинена вреда на неговото здраве или смърт се определя минимална застрахователна сума в размер на 350 хиляди екю, независимо от броя на пострадалите лица при едно произшествие. Въпреки това не всички Национални Бюра успяват да осигурят поетите задължения. Поради това се приема застрахователната сума за увредени лица да не надхвърля 500 хиляди екю, независимо от броя им. От гледна точка на пострадалите лица тези лимити са несправедливи, тъй като гарантираният размер на обезщетението за едно лице зависи от броя на пострадалите при всеки отделен случай. Въпросът с установяването на минималня гарантиран размер на обезщетенията още повече се усложнява с приемането на минимална застрахователна сума 100 хиляди екю за имуществени вреди за всяко пътно-транспортно произшествие, независимо от стойността на увреденото имущество.

Държавите – членки на Споразумението са длъжни да приведат действащото си законодателство по отношение на задължително застраховане “Гражданска отговорност” на МПС в съответствие с изискванията на Втората директива до 31.12.1987 г. и да въведат зададените минимални застрахователни суми не по-късно от 31.12.1990 г. Съществува изискване до 31.12.1987 г. да бъдат въведени застрахователни суми с размер поне до половина на тези, които предстояло да влязат в сила от 01.01.1991 г.

Тъй като в Гърция приетите минимални лимити на отговорност по застраховка “Гражданска отговорнос” на МПС са особено ниски, е дадена възможност за изпълнението на изискванията на Директивата до 31.12.1995 г. Подобни възможности са дадени на Испания и Португалия след приеманито им в ЕС.

Увеличаването на минималните лимити на застрахователно покритие води до увеличаване на застрахователните премии. Доколкото разходите за застрахователни премии представляват част от разходите на домакинствата, те обикновено се включват в изчисляването на официалния индекс на жизнения стандарт. Поради това държавите – членки на Споразумението, заинтересовани от задържане на инфлацията, не допускат рязко увеличение на застрахователните премии.

За реализацията на Първата директива като пречка се явява наличието на ред изключения в условията на автомобилната застраховка “Гражданска отговорност”, при които застрахователя не носи риск: ако водачът е неправоспособен, ако не е упълномощен, ако МПС не е в техническа изправност и поради това не отговаря на изискванията за безопасност и т.н.

Безусловно такива изключения в условията са обосновани. Но тъй като застраховането “Гражданска отговорност” е насочено по-скоро към увреденото трето лице, отколкото към застрахования, Директивите на ЕС ясно определят, че наличието на изключения в застрахователните условия не освобождават застрахователите от отговорност. При изплащане на обезщетение при реализирането на някой от рисковете по клаузите на изключенията, застрахователят има право на регрес към притежателя на полицата.

Директивите допускат само два възможни случая за отказ на изплащане на застрахователно обезщетение – ако пострадалото лице може да получи обезщетение чрез органите на социалното осигуряване, както и ако настъпи ПТП по вина на лица, отнели противозаконно (при кражба или грабеж) моторното превозно средство. В такива случаи има възможност за изплащане на обезщетенията от Гаранционен фонд. Въпреки, че в самата Директива не се използва това определение, под гаранционен фонд се разбира орган, който се създава във всяка държава – член на Споразумението, с цел осигуряване на защита на интересите на пострадалите в резултат на пътно-транспортно произшествие, когато щетата е причинена от незастраховано или неустановено превозно средство. Например в Германия за тази цел съществува т.нар. “Общност за оказване на помощ на жертвите на ПТП”, в което влизат всичи членове на Съюза на застрахователите.

Във връзка с постоянното усъвършенстване на правните норми в гражданското законодателство в европейските държави в посока към защита на живота, здравето и имуществото на гражданите, обемът на отговорността на застрахователните дружества непрекъснато се увеличава. С цел усъвършенстване на защитата на пострадалите лица в Директивата е наредено, че лицата, явяващи се родственици на виновния за ПТП не е задължително да се изключват от тези, които са обект на застрахователна защита по застраховка “Гражданска отговорност” на собствениците и водачите на МПС, т.е. и те могат да се разглеждат като трети лица.

Във Втората директива е внесено още едно уточнение, отстраняващо определени трудности в интерпретирането на Първата директива. Дава се определение на държавата, в която обикновено се намира превозното средство, като “държава, където е регистрирано МПС”. Във Втората директива това опредление е изменено по следния начин: “територия на държавата, регистрационен номер на която има превозното средство”. Изменението на съдържанието на това определение има голямо практическо значение. То премахва необходимостта да се представят документалните доказателства за потвърждаване на регистрацията на МПС, а самото то се разглежда като произхождащо от друга държава, където преимуществено се намира и има нейния регистрационен номер, даже и в случай че регистрацията е изтекла.

Връщайки се към въпросите за функционирането на гаранционните фондове в държавите от Европейската общност, следва да се спомене и подготвената от ЕС Трета директива за автомобилно застраховане. Мнението на комисията, поддържано от редица държави, се състои в това, че Гаранционният фонд влиза в действие само тогава, когато пострадалата страна не може да получи обезщетение за щетата за сметка на който и да е друг източник, в това число и от виновната страна, по свои застрахователни полици или за сметка на социалното осигуряване. Съществува принципно разногласие между еврпейските държави, относно това трябва ли дейността на фонда да е основна или спомагателна.

След обсъждане на предложенията и проведените дискусии с представители на страните – членки на Комисията на ЕС в края на 1988 г. е подготвен проект на Третата директива. Според нея, в случай на спор между застраховател и гаранцонния фонд относно това, кой от тях има задължението да възмезди щетите на пострадалата страна при съмнение за наличие на застраховка “Гражданска отгворност” на виновното лице, държавите – членки са в правото си да задължат и да възмездят претенцията на едната или другата страна. Обезщетението трябва да бъде осигурено без забавяне, а финансовото уреждане на взаимните сметки между гаранционния фонд и застрахователя се извършват след разрешаването на спора между тях. Гаранционният фонд не трябва да изисква от пострадалите страни, за това, че виновното лице отказва или не е в състояние да възмезди причинените вреди.

Комисията обърнала внимание на следните проблеми във връзка с приемането на Директивата на ЕС.:

Първо: Наличието в някои държави – членки на ЕС, на лимити на отоговорност за задължително застраховане “Гражданска отговорност” на собствениците и водачите на МПС може да доведе до случай, когато размерът на причинена щета на притежателя на такава полица в посещаваната държава, превишава определения лимит.В тези случаи, застрахователя след възмездяване на щетата в пълния размер, предявява към виновния иск за сума, превишаваща минималния лимит на отговорност, в случай че на застрахователя не е платена допълнителна застрахователна премия с цел увеличаване на лимита на отговорност до необходимия в посещаваната страна.

Второ: Наличието на изключения от покритието по задължително застраховане в някои държави – членки на ЕС – например за пътник на задната седалка на мотоциклет.

Предложенията в Третата директива по автомобилно застраховане, насочени към решаване на тези проблеми, с цел повишаване на нивото на защита на интересите на застрахователите и на трети лица, са насочени към потвърждаване на задължението на държавите – членки да осигурят поне минималното изисквано по закон застрахователно покритие за всички държави от Споразумението, не само с цел защита на пострадалия, но и с цел защита на притежателя на полицата. Изисква се застрахователното покритие на отговорността пред трети лица да включва и пътниците на застрахованото МПС.

Европарламента представя заключение по представеното предложение на 25.10.1989 г. То е одобрено изцяло. Предложението гласи един от параграфите на на Първата директива да бъде променен по следния начин: “Обемът на застрахователното покритие, предоставян на МПС в държавата на постоянното му местонахождение, не трябва да бъде намален, ако дадено превозно средство посещава друга държава, където по действащото законодателство се предвижда по-ниско ниво на застрахователно покритие”. С други думи, застрахователното покритие, предвидено по закон в която и да е държава – член на ЕС, винаги трябва да бъде по-високо в тази държава, в която постоянно се намира МПС, отколкто в държавата, която то посещава.

През декември 1988 г. Европейската икономическа комисия внася предоложение за предоставяне на свобода в условията за автозастраховане на гражданска отговорност. При разработка на проекта по тези предложения се изяснява, че от търговска гледна точка той трябва да обхваща не толкова задължителното застраховане “Гражданска отговорност”, но и застраховането “Автокаско”. Въпреки това главният проблем остава разработката на специални мерки, предотвратяващи възможността да се разруши връзката между държавата, чийто регистрационен номер има превозното средство и застрахователите, членове на Националното Бюро. Проблемът е в това, че Бюрото на държавата, чийто регистрационен номер има МПС, няма да е в състояние да даде безусловна гаранция на Бюрото на държавата, предявяваща претенцията, че всяко регистрирано МПС е регистрирано при един от нейните застрахователи. Без такива гаранции Бюрото на държавата, в която се уреждат претенциите на пострадалите, не може да бъде абсолютно уверено в обосноваността на изплащането на обезщетения. Това налага да се осигури проверка за наличие на застрахована отговорност, включително и изискване за предоставяне на оригинала на удостоверението “Зелена карта”. Поради това държавата, в която се намира МПС, изисква от неговия постоянен застраховател, намиращ се в друга държава – членка на Споразумението, той да бъде член на националното Бюро автомобилните застрахователи и да участва в неговото финансиране. При това членската вноска трябва да се определя от сбора на застрахователните премии в дадена държава или от количеството сключени застраховки.

По мнение на разработилите проекта аналогични съображения са приемливи и по въпроса за финансирането на гаранционните фондове в държавите – членки на Споразумението. Фондовете, предназначени за изплащането на обезщетения на пострадалите в случаите, когато лицето, виновно за произшествието не е застраховано или не е установено, се финансират поне частично от данъците върху застрахователните премии. Във връзка с това Третата директива препоръчва всеки застраховател да е член на своя национален гаранционен фонд и да участва във финансирането му.

Има още една важна страна на проблема, който възниква във връзка с предоставената възможност за избор на застраховател от която и да е държава – членка на Споразумението, решение на който не е намерено. При предоставена възможност за избор на застраховател, всеки собственик или водач на МПС може да реши кое най-добре съответства на неговите интереси – да се застрахова при застраховател от своята страна или при застраховател от посещаваната държава. Така или иначе увредената страна е лишена от възможността да избира застраховател, на който ще предяви претенциите си. Например потърпевшия от пътно-транспортно произшествие в една от страните – членки на Споразумението, виновник за което се явява водач на МПС, регистрирано в същата държава, но застраховано по “Гражданска отговорност” в чужбина, ще бъде принуден да заяви своята претенция зад граница. Това значитело усложнява процедурата и възможността за получаване на обезщетение.

За решаването на този проблем Директивата изисква чуждестранните застрахователи, предлагащи застраховане “Гражданска отговорност” на собствениците и водачите на МПС, да имат представителство в тази държава, което да урежда претенциите за вреди от трети лица. При това се дава уговорката, че това представителство няма да се счита за агент или филиал на тази компания.

В началото на 1990 г. тези предложения са приети от Европарламента по принцип. Въпросите по хармонизация на националните законодателства в областта на застрахователното дело, т.е. създаването на единен застрахователен пазар на територията на държавите от Европейската икономическа общност, остават постоянно актуални, в това число и в областта на застраховането на “Гражданска отговорност” на водачите на МПС.


II. ЗАСТРАХОВКАТА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУЖБИНА – ЗЕЛЕНА КРАРТА” В БЪЛГАРИЯ


Според действащото законодателство до 1990 г. в България се застраховат задължително по застраховка “Гражданска отговорност” при Държавния застрахователен институт всички физически и юридически лица с постоянно местоживеене и седалище в страната, притежаващи моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини, регистрирани на територията на Р България. Изключение правят само Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи.

При “Булстрад” задължително се застраховат по застраховка “Гражданска отговорност” собствениците и водачите на моторни превозни средства, регистрирани в страната, които я напускат. Това важи също така и за собствениците и водачите на постоянно или временно пребиваващи в страната моторни превозни средства на дипломатически мисии, чужди представителства и чужди граждани, както и собствениците и водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина – при влизане в страната.

Собствениците и водачите на моторни превозни средства, които притежават застраховка “Гражданска отговорност”, сключена в чужбина, покриваща отговорността им по нея за територията на Р България и удостоверена съгласно международните договори и споразумения със “Зелена карта”, “Синя карта” или “Регистрационен номер”, се освобождават от задължението за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” при “Булстрад”. Водачите и собствениците на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, които не притежават застраховка “Гражданска отговорност” по условията на международните договори и споразумения “Зелена карта”, “Синя карта” или “Регистрационен номер”, не се допускат в страната, ако на граничния пропускателен пункт не сключат такава застраховка. Ако застраховката “Гражданска отговорност” на собствениците и водачите на моторни превозни средства за чужбина, изтече по време на престоя им в страната, те са задължени да подновят застраховката при “Булстрад”. Ако това не бъде направено, дължимата застрахователна премия се събира със съответната лихва на граничния пункт от митническите органи за времето от изтичането на застраховката до преминаването на границата. Ако застраховката “Гражданска отговорност” за чужбина на моторно превозно средство, регистрирано в България изтече по време на престоя му в чужбина, то водачът или собственикът му са длъжни да подновят тази застраховка при местната застрахователна организация, ако страната е член на международните договори и споразумения “Зелена карта”, “Синя карта” или “Регистрационен номер”

Засега задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е регламентирана в Закона за застрахованета – раздел втори, глава 12-а. Задължението да сключат застраховка “Гражданска отговорност” е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и опълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в България, и водачите на МПС, регистрирани в чужбина, влизащи в страната, освен ако последните не са сключили в чужбина застраховка “Гражданска отговорност”, която е валидна за територията на България. Когато чуждестранните водачи имат сключена застраховка “Гражданска отговорност”, покриваща отговорността им в България и това е удостоверено със специален сертификат, те се освобождават от задълженито да сключват застраховка “Гражданска отговорност” за престоя си у нас. За тази цел е необходимо да има международно съглашение, ратифицирано от България, чрез което да се признава действието на сключен в чужбина застрахователен договор у нас.

При системата “Зелена карта” при бюрата на застрахователите от държавите-членки се сключват застрахователни договори, според които застарахованите при тях собственици и водачи на моторни превозни средства се снабдяват при излизане от страната със сертификат “Зелена карта”, която ги освобождава от задължението да сключат нов договор в посетената държава – членка на Спаразумението. В посетената страна се считат за застраховани в границите, предписани от разпоредбите и за задължително застраховане на гражданската отговорност на водачите на МПС. Когато чуждестранния водач причини вреди на лица и/или вещи, дължимото обезщетение може да бъде заплатено от застрахователя по местонастъпване на непозволеното увреждане, който има качеството на “Уреждащо бюро”. Уреждащто бюро получава всички претенции и съобщения, отправени от увредените лица към чуждестранния причинител, то урежда притезанията на трети лица и им плаща дължимото според местното гражданско право обезщетение – т. 3 от Типовото споразумение между бюрата от системата “Зелена карта”. У нас ролята на Уреждащо бюро изпълнява Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Към настоящия момент членовете на Националното Бюро На Българските Автомобилни Застрахователи са 10 застрахователни компании, лицензирани да сключват застраховка “Гражданска отговорност за чужбина – Зелена карта” съгласно изискванията на Закона за Застраховането: ЗПАД “Булстрад” АД, ЗПАД “Алианц България” АД, “ДЗИ – Общо застраховане” АД, ЗД “Бул Инс” АД, ЗП “Витоша” АД, ЗК “Орел” АД, ЗД “Евроинс” АД, ЗК “Юпитер” АД, ЗК “Български Имоти” АД, ЗК “Хановер КООП България” АД.

За първото шестмесечие на тази година премиеният приход по застраховка “Гражданска отговорност за чужбина – Зелена карта” е 20 219 814 лв., което е с около 380 хил. лв. по – малко в сравнение с премиения приход за предходната година.

Водещо място продължава да заема бившият монополист ЗПАД “Булстрад” АД с премиен приход от близо 11.6 млн. лв. следван от ЗПАД “Алианц България” АД – 1.7 млн. лв.

Едно от водещите места заема “ДЗИ – Общо застраховане” АД. От началото на годината до края на юни има реализиран е премиен приход от 1.6 млн. лева. Като една от причините за този добър резултат се сочи фактът, че още от началото на април 2002г. дружеството предложи на клиентите си атрактивни пакети от застрахователни услуги, предназначени за туристите. Към застраховката “Гражданска отговорност за чужбина” – “Зелена карта”, ДЗИ предлага и застраховка на багажа в МПС и “Автоасистанс” – инцидент с автомобил в чужбина, както и отстъпки при сключване на “Автокаско”.

За разглеждания период реализираният премиен приход по застраховка “Гражданска отговорност за чужбина – Зелена карта” при ЗК “Орел” АД е 648 602 лв., а при ЗП “Витоша” АД – 1.5 млн. лв. ЗД “Евроинс” АД с пемиен приход 1.4 млн. лв. предлага два допълнителни продукта, включващи “Зелена карта” – “Евроинс - Грийнтур” и “Евроинс - Грийнтранс”, насочени съответно към физически лица и професионални превозвачи.За периода януари - юни ЗД “Бул Инс” АД реализира премиен приход от около 1 млн. лв.


ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ

ПЕМИЕН ПРИХОД В ЛВ.

ЗПАД ”БУЛСТРАД” АД

11577012

ЗПАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД

1737849

“ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД

1634617

ЗД “БУЛ ИНС” АД

1029192

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ВИТОША”

1540356

ЗК “ОРЕЛ” АД

648602

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРО ИНС” АД

1412110

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЮПИТЕР” АД

516766

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД

123311
  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconЗастраховка „Зелена карта
Застраховка “Зелена карта” покрива отговорността на водача на моторното превозно средство (мпс), причинил пътно транспортно произшествие,...
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconДруги застраховки, свързани със застраховката „Гражданска отговорност" Доброволна застраховка "Злополука на местата в мпс"
Заедно със застраховка „Гражданска отговорност” застрахователните компании предлагат възможност за сключване на допълнителна доброволна...
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconДипломна работа
...
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconРепублика българия
Кти недвижимо имущество публична държавна собственост (по застраховка "Пожар и природни бедствия"); дейността на Изпитвателните лаборатории...
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconДруги видове застраховане включени в общото застраховане
Автомобилна застраховка “Каско+” има териториално действие за Република България, държавите членки на Европейския съюз (ЕС) и държавите...
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconУ "водоснабдяване и канализация"-еоод пловдив, бул."Шести септември" №250 важаеми господа
ВиК” еоод – Пловдив, в т ч.: Групова задължителна застраховка за риск “Трудова злополука”, доброволна застраховка “Злополука” с изплащане...
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconДанни, необходими при сключване на застраховка „Гражданска отговорност
При сключване на застраховка „Гражданска отговорност” са необходими следните данни
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconПочивка в Тоскана хотел Arianna 3* / hb
Застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ с асистанс и лимит на отговорност 10 000 €
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconРим 4 дни / 3 нощувки
Застраховка "Помощ при пътуване в чужбина" с асистанс и лимит на отговорност 10 000 eur
Дипломна работа на тема: организация на застраховка \"гражданска отговорност за чужбина зелена карта\" iconПочивка в Тоскана хотел Arianna 3* / hb
Застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ с асистанс и лимит на отговорност 10 000 €
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом