На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни




ИмеНа анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер71.14 Kb.
ТипАнкета
източникhttp://isrs.vratsa.bg/uploads/ISRS_DOKLADI/Analiz_D_9.doc


Европейски съюз






Оперативна програма
“Административен капацитет”













Приложение 2


АНАЛИЗ

НА АНКЕТА ЗА ПУБЛИЧНОСТТА И ПРОЗРАЧНОСТТА НА АДМИНИСТРАЦИИТЕ В СЗРП СРЕД ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ


Проучването е направено сред представители на медиите, журналисти, НПО и местна власт в Северозападен район за планиране (СЗРП), съставляващи групата на заинтересованите страни от петте целеви области на проучването.


Фигура 1



Фигура 2





Аудиториите в петте административни области на СЗРП не правят изключение от общата тенденция, не само за страната, но и за света в предпочитанията си от печатни към електронни медии. В графиката на фиг. 1 по-долу почти всички интервюирани са посочили като водещ информационен канал електронните медии. Интернет-медиите придобиват все по-масово влияние и в петте области почти се изравняват процентно с електронните. Според показаното на фиг. 2 печатните издания запазват сравнително голям дял, което е следствие на традиционните предпочитания в населените места, различни от столицата и интереса към местните новини и репортажи на регионалните издания. Интересен факт е, че радиото, като интерактивна медия, тук е отстъпило на останалите и е със сравнително нисък процент. Обяснението може да е във факта, че повечето радиостанции в регионите на изследването са с музикално-развлекателен формат и почти не информират за събитията от регионите.


Фигура 3




Видно е, че на територията на СЗРП се използват услугите и на трите мобилни оператора. С най-голям дял остава и най-старият за страната оператор – Мобилтел. Другите два са със сравнителен паритет. Въпреки възможността за пренос на номерата, явно малко от абонатите са се възползвали от услугата, което може да доведе изводите, че услугите на оператора с най-висок процент са с добро качество, а тарифите му са конкурентни на останалите. Този извод трябва да се има предвид, когато се търсят най-подходящите комуникационни канали за посланията към целевите групи.


Фигура 4




Медийната картина в Северозападния район за планиране по отношение на темата за прозрачността на администрацията в регионалните медии продължава общата медийна тенденция за страната. Все още информациите, анализите и коментарите по темата се появяват инцидентно, а 35% от анкетираните преценяват, че тя е застъпена слабо. Близо четвърт от участниците в допитването смятат, че темата за прозрачността присъства с редовни публикации. Резултатът е в синхрон с направените изводи от доклада „Проучване на състоянието и съществуващите практики относно предоставянето на информация, отчетността и антикорупционните механизми прилагани от областните администрации, както и механизмите за получаване на обратна връзка от гражданите и представителите на бизнеса.


Оценка на нуждите за оптимизиране на взаимодействието между областните администрации и гражданите и бизнеса”, когато това се отнася до почти всички областни администрации и по-малко за останалите областни представителства на държавната администрация. Обнадеждаващ е фактът, че никой от интервюираните не е определил темата като неприсъстваща в медиите. Това налага извода, че средствата за масова информация се интересуват от проблема, отделят му място, но явно и самите медии получават оскъдна информация от достоверните източници, с което крайните потребители на информацията са ощетени.


Фигура 5




Отговорите на този въпрос са продължение на направените изводи от фигура 4. Все още интересът на медиите по темата за прозрачността и публичността на информацията може да бъде определен като неутрален. Темата е засегната спорадично, с отделни информации, вероятно само по информационен повод. Една от причините за „неорганизирания” медиен интерес може да се крие в нерегулярното излъчване на информации от самите регионални структури /по данни от Доклада/. Като притеснителен може да бъде определен отговорът на 17% от анкетираните, според които в медиите липсва интерес по темата. Може да се допусне, че това са аудитории на развлекателни или музикални предавания или рубрики в медиите, които не проявяват засилен интерес по темата.


Фигура 6




Данните от фигура 6 потвърждават слабата обратна връзка от администрациите към медиите и гражданите. Недостатъчната инициативност на регионалните административни структури е стагнирала мнение в обществото за слаба отчетност на работата на администрациите. Липсата на информация е най-прекият път към слуховете. Опит да бъде балансирано това положение се открива в отговорите на 30% от анкетираните, които дават висока оценка за отчетността на администрацията.


Нисък, но не и пренебрежим, е процентът на тези, които смятат, че липсва какъвто и да е потенциал в оценката за отчетността на действията на администрациите. Изводите тук трябва да насочат към активиране на областните административни структури, регулиране на информационния поток към медиите и обществото и изкарване на „светло” на дейността на структурите, свързана с хората и обществото.


Фигура 7




Тази графика е в потвърждение на направения извод за силно нарушената обратна връзка между администрацията и хората. Половината от запитаните смятат, че най-добрият начин за подобряване на публичната работа на администрацията са регулярните срещи или дискусии с обществеността. Обществото отдава предпочитание на интерактивния подход в решаването на проблеми, както и в разговорите „очи в очи” на теми, които се отнасят да цялото общество.


Почти еднакъв е процентът на хората, които смятат, че прозрачността може да бъде увеличена посредством изграждането на специализирани структури на принципа на обществените съвети, както и чрез привличане на финансови и експертни ресурси чрез проекти. Това показва, че една голяма част от анкетираните предпочитат регулаторните механизми, характерни за гражданското общество и контролът, който то може да извършва.


Фигура 8




Повече от половината анкетирани оценяват като непоследователната работа на администрациите с медиите във връзка с прозрачността и отчетността й. Това налага извода за избрани неподходящи комуникатори или неработещи комуникационни канали. Възможен е и вариантът, когато администрациите подават към медиите информация по темата, но тя не е поднесена атрактивно или не представлява медиен интерес. Почти една трета от запитаните смятат, че активността на администрацията във връзка с прозрачността е силна, а 17% я определят като слаба.


Фигура 9




Тази графика ясно очертава липсата на медийна ниша, която да отразява работата на администрациите, свързана с прозрачност и отчетност. Най-голям процент от анкетираните посочват редовните пресконференции и брифинги като начин администрацията да информира за свършеното от нея по проблематиката. Следва процентът на желаещите за има постоянна рубрика в местните медии. Изводите, които могат да бъдат направени са в посока на търсенето на възможности и средства за авторски журналистически материали на базата на подадена коректна информация от административните структури. Освен това посочените предпочитания за общуване чрез пресконференции и брифинги отново дават знак за търсен диалог, интерактивна връзка от страна на медиите и гражданския сектор. Потвърждава го и фактът, че чак на трето място в преценката си за развитие на информационната политика анкетираните са посочили служебните информационни бюлетини.


Фигура 10




Почти половината анкетирани са на мнение, че все още тежки административни процедури пречат на прозрачността и публичността на администрацията. Йерархията на бюрократичната машина често е причина за забавяне на информацията към обществото или е фактор, който напълно спира информационния поток. Отговорите показват, че доброто желание от страна на администрацията не липсва, но все още и самата тя не може да се пребори с вътрешните си механизми. Може би това е причината у медиите и в обществото интересът към работата по прозрачност и публичност да бъде под 50%.


ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ


Направеното проучване определя няколко основни щрихи в отношенията между административните структури, медиите и обществото по темата за публичност и прозрачност на работата на администрацията.


  • Един от основните изводи, който се налага е, че средствата за масова информация се интересуват от проблема, отделят му място, но явно и самите медии получават оскъдна информация от достоверните източници, с което крайните потребители на информацията са ощетени. За да е работеща „обратната връзка” към заинтересованите страни в обществото трябва да има активиране на областните административни структури, регулиране на информационния поток към медиите и обществото и изкарване на „светло” на дейността на структурите, свързана с хората и обществото.




  • От гледна точка на обществото, което се явява пряк потребител на административните услуги и коректив на работата й изследването очертава предпочитанието на обществото към интерактивните подходи в решаването на проблеми, както и в разговорите „очи в очи” на теми, които се отнасят да цялото общество. По този начин, голяма част от обществения сектор предпочита регулаторните механизми, характерни за гражданското общество и контролът, който то може да извършва.




  • Що се отнася до медиите изследването показва липсата на медийна ниша, която да отразява работата на администрациите, свързана с прозрачност и отчетност. Медиите на моменти са индиферентни към темата за публичност и прозрачност на администрацията, но това не е поради липса на желание, а поради неполучаване на достатъчна, навременна и изчерпателна информация по темата. От своя страна, администрацията има доброто желание да бъде партньор на медиите в усилията да информират обществото, но все още и самата тя не може да се пребори с вътрешните си бюрократични механизми.


Основната препоръка от това изследване е административните структури да разработят ясна концепция и дългосрочна стратегия за работа с медиите по темата за публичността, прозрачността и отчетността на административните структури.




Анализ на публичността и прозрачността на администрациите в СЗРП

Свързани:

На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconПроектопредложение за обсъждане от заинтересованите страни с цел приемане от заинтересованите страни на Първата Българска международна конференция по отговорен
Като приемаме фактите и концепциите, изложени в Глобалния етичен кодекс на Световната туристическа организация, ние поемаме задължението...
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни icon1. Контекст на провежданата политика, процедурни въпроси и консултация със заинтересованите страни
Ео относно съдържанието на сяра в някои течни горива. При подготовката на това изменение Европейската комисия проведе открито за...
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни icon1. Въведение
Настоящото изследване беше извършено в рамките на проект: „Постигане на по-добро управление чрез повишаване на публичността и прозрачността...
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconПлан за ангажиране към заинтересованите страни програма за инвестиции 2009-2013 план за ангажиране към заинтересованите страни
Ситигаз България” ад е дружество лицензирано за разпределение и продажба на природен газ в Регион Тракия, в който влизат 29 общини,...
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconОбществен дискусионен форум анализ
Постигане на по-добро управление чрез повишаване на публичността и прозрачността в работата на областните администрации от Северозападен...
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconАнализ на резултатите от проведена анкета през м януари 2010 г сред ученици от училища на територията на община Троян относно проблема с разпространението и употребата на наркотични вещества
Анализ на резултатите от проведена анкета през м януари 2010 г сред ученици от училища на територията на община Троян
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconИновативни практики в управлението Дейност 5 нп квалификация заедно, задружно, с общи усилия заинтересовани страни – представители на родителите на ученици от пилотните училища
Заинтересовани страни – представители на родителите на ученици от пилотните училища
На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconСреща със заинтересованите страни от подбасейна на река камчия

На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconНа основание чл. 61, ал. 3 от апк, Община Поморие, представя съобщение до заинтересованите страни

На анкета за публичността и прозрачността на администрациите в сзрп сред представители на заинтересованите страни iconНа основание чл. 61, ал. 3 от апк, Община Поморие, представя съобщение до заинтересованите страни

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом