Киево-печорската лавра




ИмеКиево-печорската лавра
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер31.75 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www1.znam.bg/resources/1/529744195.rtf
Сп. “Европа 2001”, бр.2, 2004 г.


КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА


Печорският манастир е уникален център на славянската култура и духовност, изключително явление на ранносредновековната история на Киевска Рус, дала на света и на отечеството не само талантливи проповедници, но и знаменити летописци, живописци, майстори-строители, скулптори, писатели, учени.

Иззад стените на манастира са излезли цяла плеяда църковни деятели, но монашеската обител се гордее най-вече с редовите си послушници – хора, поставили началото на отечествената култура – Никон Велики, Нестор Летописец, Поликарп, Симон, живописецът Алипий, Григорий, лекарите Дамиан и Агапит.

През 1240 г. ордите на хан Батай плячкосват Печорския манастир, с чието разрушение и прекратяването на лепотисанието се прекъсва живата връзка на народната памет за събитията от отечествената история.

От средата на ХIV в. той съществува върху земите на ново политическо образувание – Великото Литовско княжество; след Люблинската уния (1569) манастирът става опора (крепост) на православието в земите на обединената полско-литовска държава.

От края на ХVI в. Печорският манастир като поборник за православната вяра е принуден да води борба с насилствено насажданата от Жеч Посполита католическа и униатска вяра. Историческо предзнаменование на настъпващия ХVII в. става фактът, че Печорската обител остава един от малкото киевски и украински манастири въобще съхранили непроменено своето духовно кредо в условията на жесток натиск отвън. В епохата на Украинското възраждане – ХVII в., Печорският манастир застава начело на културно-националното пробуждане на украинския народ.

От средата на ХVII в. Киев, а заедно с него и Печорският манастир влизат в пределите на руската държава. През 1685 г. царското правителство успява да осъществи своя отдавнашен стремеж да подчини украинската църква на Московския патриарх. В знак на признателност към особените заслуги за разпространението и защитата на православието Киево-печорската обител е обявена през 1688 г. за лавра.

През ХVIII в. историята на Печорския манастир е епоха на смут, на отчуждение от народните корени, на постепенното му превръщане във вярна опора на царизма. Векът на Просвещението е период на затворено съществуване на монашеската обител за удовлетворяване на користни цели.

След секуляризацията през 1786 г., встъпвайки в ХIХ в., Печорският манастир все повече се отдалечава от епохата на патриархална старина и се превръща в едър предприемач и земевладелец. И въпреки това обителта продължавала да привлича към своите светини безкрайни потоци от поклонници. Печорския манастир е посещавал А. С. Пушкин. От терасата на типографския корпус на лаврата се е любувал на заднепровските долини Т. С. Шевченко.

На 14-16 юни, по време на пребиваването си в Киев, Печорския манастир посещава Л. Н. Толстой.

След победата на съветската власт започват преследвания в манастира. Печорската обител понася непоправими загуби. Започват масови конфискации на скъпоценности, арести и заточения на монаси и свещенници. Постепенното изолиране на църковната община и замяната й с новосъздадения музей приключва в началото на 1930 г. с пълна ликвидация на манастира.

Огромни щети на Печорския манастир нанася Великата Отечествена война. Взривен е Успенският събор, фашистите разграбват национални културни реликви, десетки уникални музейни колекции, отнасят огромни материални ценности, разрушават много култови и стопански съоръжения.

В края на 50-те години под натиска на партийно-политическата система манастирът се превръща в разсадник на остаряла, идеологизирана атеистична доктрина. По указание са засипани старинните кладенци на Антоний и Теодосий, които още от древността са имали дренажна функция и са се ползвали с голяма популярност сред вярващите. През 1961 г. с решение на висшите партийни органи действащият манастир, възстановен на територията на Долната лавра (Нижней лавры), е опразнен, а населяващите го – изгонени.

В средата на 80-те години бяха направени първите стъпки по пътя на преодоляване на острата конфронтация между държавата и църквата. През юни 1988 г. във връзка с честването на 1000-летието от покръстването на Русия с постановление на Министерския съвет на УССР на новосъздадената Печорска община е предоставена територията на Далечните пещери (Дальних пещер) с всичките принадлежащи надземни постройки в комплекса от пещерните лабиринти на некропола. През 1990 г. е предоставена и територията на Близките пещери (Ближних пещер).

Като отчита огромното историческо и художествено значение на Печорския манастир в развитието на родната и световна култура, 14-ата сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО (Канада, гр. Банф, 7-12 декември 1990), с цел съхраняване на световното културно и природно наследство, включи Киево-печорската лавра в списъка на паметниците на световната култура.


По материали от украинския печат

Свързани:

Киево-печорската лавра iconПланирование Живое слово(6 класс) №
«Это Бог вас, братия, собрал». (Древнерусская литература о создании Киево-Печерского монастыря и его основателях – преподобных Антонии...
Киево-печорската лавра iconПротокол учредительного Собрания общественного совета при Киево-Святошинской рга киевской области
Билык Игорь Анатольевич «Всеукраинский Союз общественных организаций«ассоциируется Возрождение Украины»
Киево-печорската лавра iconНебесные покровители Петербурга
Исаакиевский собор, Александро-Невская Лавра, Казанский собор, Михайловский замок
Киево-печорската лавра iconВторая международная конференция «Современная Икона в Мире» описание
Место проведения: Свято-Троицкая Александро-Невская Лавра (Санкт-Петербург, наб реки Монастырки, д. 1)
Киево-печорската лавра iconРепортаж (запись) о фотовыставке
Анастасии Новых, в рамках которой состоялась фотовыставка о знаменитых людях, посетивших Ближние пещеры Киево-Печерской Лавры, в...
Киево-печорската лавра iconГалерия сибанк и Националният исторически музей представят съкровищата на кановете кан Аспарух и Кан Кубрат – първостроителите на България
Поводът за изложбата е изграждането на Пантеон на средновековните български владетели при Великата Лавра “Св. Четиридесет мъченици”...
Киево-печорската лавра iconВалаамское старчество в ХХ веке (1900-1940 гг.): История жизни подвижников и их духовное наследие
Защита состоится 27 июня 2012 г в 10 часов на заседании диссертационного совета в Московской духовной академии по адресу: 141300,...
Киево-печорската лавра iconСвятейшего Патриарха Московского и всея Руси Алексия II перевод выполнен на основе греческого издания © Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 1998
Эта книга посвящается новомученикам, которые великим подвигом в трудные времена засвидетельствовали свое исповедничеств Она является...
Киево-печорската лавра iconИстина перемешалась с вымыслом, чудесное с реальным. Почему Успенскую колокольню называют «киевской Пизанской башней»?
Почему Успенскую колокольню называют «киевской Пизанской башней»? Правда ли, что в Варяжских пещерах скрыты сокровища? И действительно...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом