Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997)




ИмеМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997)
страница1/3
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер247.1 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.experta.biz/docs/MSS/mss 17.doc
  1   2   3
Top of Form

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) № 17 ЛИЗИНГ (ПРЕРАБОТЕН 1997)




Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 17 Отчитане на лизинг, одобрен от съвета в променен формат от 1994. Преработеният стандарт влиза в сила за финансови отчети за периоди, започващи на и след 1 януари 1999.

През април 2000 параграфи 1, 19, 24, 45 и 48 бяха изменени и беше включен нов параграф 48А в резултат на МСС 40 Инвестиционни имоти. МСС 40 влиза в сила за годишни финансови отчети за периоди, започващи на или след 1 януари 2001.

През януари 2001 параграфи 1, 24 и 48А бяха изменени в резултат на МСС 41 Земеделие. МСС 41 влиза в сила за годишни финансови отчети за периоди, започващи на или след 1 януари 2003.

Следните разяснения на ПКР се отнасят до МСС 17:

• ПКР 15—Експлоатационен лизинг—стимули

• ПКР 27—Оценяване същността на сделките по юридическата форма на лизинга.

Въведение

Този стандарт (“МСС 17 (преработен)”) заменя МСС 17 Отчитане на лизинг (“оригиналния МСС 17”). МСС 17 (преработен) влиза в сила за отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 1999.

Стандартът въвежда подобрения в оригиналния текст на МСС 17 и го заменя на основата на преразглеждането, проведено в контекста на ограничената му преработка, която установи измененията, считани за съществени за завършването на основното ядро от стандарти, приемливи за целите на трансграничното финансиране и регистрация на фондовите борси. Съветът на КМСС се съгласи да предприеме по-съществена реформа в областта на стандартите за отчитане на лизинги.

Главните изменения в сравнение с оригиналния МСС 17 са, както следва:

1. Оригиналният МСС 17 дефинираше лизинговия договор като споразумение, по силата на който лизингодателят прехвърля своето право на използване на даден актив срещу наем, заплащан от лизингополучателя . МСС 17 (преработен) модифицира дефиницията, като заменя термина “наем” с “плащане или серия от плащания”.

2. При поставянето на условието, че класификацията на лизингите трябва да почива на това, до каква степен рисковете и възнагражденията от собствеността върху наетия актив се отнасят към лизингодателя или лизингополучателя, което се оправдава от прилагането на принципа за предимство на съдържанието над формата, оригиналният МСС 17 привеждаше примери за ситуации, показателни за това, че лизинговият договор представлява финансов лизинг. МСС 17 (преработен) възприема употребата на допълнителни показатели, за да се улесни още повече процесът на класификация.

3. Оригиналният МСС 17 използваше термина “полезен живот” в примерите, споменати по-горе, с цел сравнение със срока на лизинговия договор при процеса на класификация. МСС (преработен) използва термина “икономически живот”, отчитайки, че активите могат да бъдат използвани от един или повече потребители .

4. Оригиналният МСС 17 изискваше оповестяване на условния наем, но не засягаше въпроса, дали условните наеми трябва да се включват или изключват от изчисляването на минималните лизингови плащания. МСС 17 (преработен) изисква условните наеми да бъдат изключвани от минималните лизингови плащания.

5. Оригиналният МСС 17 не изясняваше въпроса за счетоводното третиране на началните преки разходи, поети от лизингополучателя при договарянето и обезпечаването на лизинговите условия. МСС 17 дава насоки, като изисква разходите, отнасящи се директно към дейностите на лизингополучателя за обезпечаване на финансовия лизинг, да бъдат включвани в размера на наетия актив.

6. Оригиналният МСС 17 осигуряваше свободен избор на метод за разпределяне на финансовия доход от страна на лизингодателя , а именно признаването на доход, базиращ се на модел, който отразява един постоянен периодичен размер на възвръщаемост на базата на:

а) остатъчната нетна инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг; или

б) остатъчната нетна парична инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

МСС 17 (преработен) изисква признаването на финансов доход да бъде базирано на отразяването на постоянен периодичен размер на възвръщаемост на базата на един метод, а именно остатъчната нетна инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

7. МСС 17 (преработен) препраща към МСС, занимаващ се с обезценка на активи, като осигурява насоки за необходимостта от оценка на вероятността от обезценка на активи. Оригиналният МСС 17 не третираше този въпрос.

8. МСС 17 (преработен) определя подчертано по-високи изсквания за оповестяване както от лизингополучателите, така и от лизингодателите по експлоатационните и финансовите лизинги в сравнение с оповестяваните позиции, изисквани съгласно оригиналния МСС 17.

Новото оповестяване, изисквано от МСС 17 (преработен), включва:

а) общата сума на минималните лизингови плащания, изравнена със сегашните стойности на лизинговите пасиви в три периодични обхвата: не по-късно от една година; по-късно от една година и не по-късно от пет години; по-късно от пет години (изисква се от лизингополучателя);

б) общата сума на брутната инвестиция в лизинговия договор, изравнена със сегашната стойност на минималните лизингови плащания за получаване, в три периодични обхвата: по-късно от една година; по-късно от една година, но не по-късно от пет години; по-късно от пет години (изисква се от лизингодателя);

в) съответните финансови разходи по а) и б) по-горе;

г) очакваните бъдещи минимални сублизингови плащания, получени по силата на неотменими сублизингови договори към датата на баланса;

д) натрупаните провизии за несъбираеми минимални лизингови плащания, които имат да се получават, и

е) условни наеми, признати като доход на лизингодателя.

9. Оригиналният МСС 17 включваше приложения 1—3, които представляваха примери за ситуации, при които принципно лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг. Приложенията са изпуснати в МСС 17 (преработен) предвид допълнителните показатели, включени в него за по-нататъшно изясняване на процеса за класифициране на лизингови договори.

10. Отбелязва се, че разпоредбите относно продажбите с обратен лизинг и по-специално изискванията относно обратния лизинг, който представлява експлоатационен лизинг, съдържат правила, които предписват широк кръг от обстоятелства, базиращи се на относителните размери на справедливата стойност, балансовата сума и продажната цена. МСС 17 (преработен) включва приложение като по-нататъшни указания за тълкуване на изискванията.

Международен счетоводен стандарт (МСС) 17

(преработен 1997)

Лизинг

Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Целта на този стандарт е да определи за лизингополучателите и лизингодателите подходяща политика за отчитане и оповестяване, която да важи по отношение на финансовите и експлоатационните лизингови договори.

Обхват

1. Този стандарт трябва да се прилага при отчитането на всички лизингови договори с изключение на:

а) лизингови договори за проучване или използване на минерали, петрол, природен газ и други подобни невъзстановими ресурси; и

б) лицензионни договори за продукти като кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.

Този стандарт обаче не трябва да се прилага при оценяването от:

а) лизингополучатели на инвестиционни имоти при финансов лизинг (виж МСС 40 Инвестиционни имоти);

б) лизингодатели на инвестиционни имоти при експлоатационен лизинг (виж МСС 40 Инвестиционни имоти);

в) лизингополучатели на биологични активи, държани при финансов лизинг (виж МСС 41 Земеделие); или

г) лизингодатели на биологични активи, отдадени при експлоатационен лизинг (виж МСС 41 Земеделие).

2. Този стандарт важи за договори, прехвърлящи правото на използване на активи, въпреки че има вероятност от изискване на значителни услуги от лизингодателя във връзка с оперирането или експлоатацията на подобни активи. От друга страна, той не важи за споразумения, които представляват договори за услуги, които не прехвърлят право на използване на активи от едната страна по договора на другата.

Дефиниции

3. В този стандарт се използват следните термини с посочените значения:

Лизингов договор е споразумение, по силата на което лизингодателят предава на лизингополучателя срещу еднократно или серия от плащания правото да използва актив за договорен срок.

Финансов лизинг е лизингов договор, който прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди, от собствеността върху актив. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.

Експлоатационен лизинг е лизингов договор, различен от финансовия лизинг.

Неотменим лизинг е лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:

а) при настъпването на някаква непредвидима случайност;

б) с разрешението на лизингодателя;

в) ако лизингополучателят сключи нов лизингов договор за същия или равностоен актив със същия лизингодател; или

г) при изплащане от страна на лизингополучателя на такава допълнителна сума, която от самото начало осигурява в голяма степен продължаването на лизинговия договор.

Начало на лизинговия договор е по-ранната от двете дати—на лизинговото споразумение или на ангажирането на страните с основните условия на лизинговия договор.

Срок на лизинговия договор е неотменимият период, за който лизингополучателят се е договорил с лизингодателя да наеме актива, заедно с допълнителните условия, съгласно които лизингополучателят има право да продължи да наема актива, със или без допълнително заплащане, като от самото начало до голяма степен е сигурно, че лизингополучателят ще упражни това право.

Минимални лизингови плащания са плащанията по време на срока на лизинговия договор, които лизингополучателят ще или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услугите и данъците, дължими и възстановими от страна на лизингодателя, както и:

а) по отношение на лизингополучателя—всички суми, гарантирани от лизингополучателя или страна, свързана с лизингополучателя; или

б) по отношение на лизингодателя—всяка остатъчна стойност, гарантирана на лизингодателя от страна на:

1) лизингополучателя;

2) страна, свързана с лизингополучателя;

3) независима трета страна, която има финансова възможност да обезпечи тази гаранция.

Въпреки това, ако лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция и която от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, че ще бъде упражнена, минималните лизингови плащания съставляват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.

Справедлива стойност е сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив уреден между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Икономически живот е:

а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия; или

б) количеството продукция или сходни единици, които се очаква едно или повече предприятия да придобие от актива.

Полезен живот е приблизително оцененият оставащ период от началото на срока на лизинговия договор, без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.

Гарантирана остатъчна стойност е:

а) по отношение на лизингополучателя—онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от лизингополучателя или от страна, свързана с лизингополучателя (като размерът на гаранцията е максималната сума, която при всички случаи би могла да бъде платена); и

б) по отношение на лизингодателя—онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от лизингополучателя или от трета страна, несвързана с лизингодателя, която има финансова възможност да изпълни задълженията на гаранцията.

Негарантирана остатъчна стойност е онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на лизингодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с лизингодателя.

Брутна инвестиция в лизингов договор е сборът от минималните лизингови плащания по силата на един финансов лизинг от гледна точка на лизингодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за лизингодателя.

Незаработен финансов доход е разликата между:

а) сбора от минималните лизингови плащания по силата на един финансов лизинг от гледна точка на лизингодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за лизингодателя; и

б) сегашната стойност на а) при лихвен процент, посочен в лизинговия договор.

Нетна инвестиция в лизинговия договор е брутната инвестиция в лизинговия договор, намалена с незаработения финансов доход.

Лихвеният процент, присъщ на лизинговия договор, е дисконтовият процент, който от самото начало на лизинга образува общата сегашна стойност на:

а) минималните лизингови плащания; и

б) негарантираната остатъчна стойност, така че да бъде равна на справедливата стойност на наетия актив.

Диференциален лихвен процент по задължението на лизингополучателя е лихвеният процент, който лизингополучателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор, или ако той не може да бъде определен, процентът, който в началото на лизинговия договор лизингополучателят би поел, за да заеме за сходен срок и с подобно обезпечение необходимите средства за закупуване на актива.

Условен наем е онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на друг фактор, с изключение на времето (например процент от продажбите, степен на експлоатация, ценови индекси, пазарни лихвени проценти).

4. Дефиницията на лизинговия договор обхваща също и договори за наемане на актив, които съдържат клауза, даваща на наемателя опция за придобиване на правото на собственост върху актива при изпълнението на договорените условия. Тези договори понякога се наричат договори за покупка на изплащане.

Класификация на лизинговите договори

5. Класификацията на лизинговите договори, възприета в този стандарт, се основава на степента, до която рисковете и изгодите от собствеността на наетия актив се отнасят до лизингодателя или лизингополучателя. Рисковете включват възможните загуби от неизползвани мощности или технологическо остаряване, както и от колебанията в приходите, дължащи се на измененията в икономическите условия. Изгодите могат да бъдат представени от очакваната доходоносна експлоатация през икономическия живот на актива и очакваната печалба от нарастването на стойността или реализирането на остатъчна стойност.

6. Даден лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, ако прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху актива. Даден лизингов договор се класифицира като експлоатационен лизинг, ако не прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.

7. Тъй като сделката между лизингодателя и лизингополучателя се основава на лизингов договор, общ и за двете страни, целесъобразно е да се използват съответстващи дефиниции. Прилагането на тези дефиниции към различните условия на двете страни може понякога да доведе до различно класифициране на същия лизингов договор от страна на лизингодателя и лизингополучателя.

8. Дали един лизингов договор е финансов лизинг или експлоатационен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на договора. Примери за ситуации, при които по принцип лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг, са:
  1   2   3

Свързани:

Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №19 доходи на наети лица (преработен 2000)
Този преработен международен счетоводен стандарт заменя мсс 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен от борда в преработена...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №7 отчети за паричните потоци (преработен 1992)
Този преработен международен счетоводен стандарт замества мсс 7 Отчет за измененията на финансовото състояние, одобрен от съвета...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №21 ефекти от промените в обменните курсове (преработен 1993)
Този преработен международен счетоводен стандарт заменя мсс 21 Отчитане на ефекта от промените в обменните курсове и влиза в сила...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №22 бизнескомбинации (преработен 1998)
През декември 1993 мсс 22 беше преработен като част от проекта за сравнимост и подобряване на финансови отчети. Същият стана мсс...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №1 представяне на финансови отчети (преработен 1997)
Мсс 13 Представяне на текущите активи и текущите пасиви, които стандарти бяха одобрени от Съвета на кмсс в променен формат през 1994....
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №2 материални запаси (преработен 1993)
Мсс заменя Международен счетоводен стандарт 2 Оценка и отчитане на материалните запаси в контекста на системата за историческата...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №12 данъци върху дохода (преработен 2000)
През октомври 1996 съветът одобри преработения стандарт мсс 12 (преработен 1996) Данъци върху дохода, който замести мсс 12 (преформатиран...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №31 счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия (преработен 2000)
През ноември 1994 текстът на мсс 31 беше преформатиран, за да бъде представен в преработен формат, възприет за мсс през 1991. В първоначално...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №10 събития след датата на баланса (преработен 1999)
Този международен счетоводен стандарт беше одобрен от Съвета на кмсс през март 1999 и влезе в сила за финансовите отчети, които обхващат...
Международен счетоводен стандарт (мсс) №17 лизинг (преработен 1997) iconМеждународен счетоводен стандарт (мсс) №33 доходи на акция
Този международен счетоводен стандарт е одобрен от съвета на кмсс през януари 1997 и влиза в сила за финансовите отчети за периоди,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом