Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното
Изтегляне 34.17 Kb.
|
| Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от А. К. К. от гр. В. Т. против Разпореждане от 11.03.2011 год., постановено по канц. дело № 2/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е отказано образуването на съдебно производство през Великотърновски районен съд и е върната исковата молба от А. К. К. от гр. В. Т., ул. „М.” № 11, В. А. В частната жалба се прави оплакване, че разпореждането е незаконосъобразно. Излага се, че изводът на районния съд, че действията от страна на К. са извършени в служебното му качество е необоснован. В случая липсвал функционален имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България и нямало пречка за реализиране на гражданска и наказателно отговорност. Претендира се да се отмени Разпореждане от 11.03.2011 год., постановено по канц. дело № 2/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба са основателна по следните съображения: В Районен съд – В. Т. е постъпила искова молба от А. К. К. от гр. В. Т., ул. „М.” № 11, В. А против Й. К. – прокурор при Районна прокуратура – В. Т.. С Разпореждане от 11.03.2011 год., постановено по канц. дело № 2/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отказано образуването на съдебно производство през Великотърновски районен съд и е върната исковата молба от А. К. К. от гр. В. Т., ул. „М.” № 11, В. А. В мотивите си, районният съд е приел, че изложените обстоятелства и твърдените от ищеца неправомерни действия от страна на прокурор К. са извършени в служебно качество, поради което персонални искове срещу прокурори за действията им по служба са недопустими, поради наличието на функционален имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, което води до недопустимост на предявената искова молба. Разбирането на районния съд, че персонални искове срещу прокурори за действията им по служба са недопустими, поради наличието на функционален имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България е правилно и се споделя от настоящата инстанция. Правото на имунитет на прокурорите при осъществяване на съдебната власт е част от правния статут на прокурора. По силата на закон (чл. 132 от Конституцията на Република България) прокурора не носи гражданска/наказателна отговорност за служебните си действия и постановените актове, затова искове, с които се търси отговорност на ответника в качеството му на прокурор за негови служебни действия и постановени актове са недопустими. По този иск, ответникът е процесуално ненадлежна страна да отговоря, а както се посочи, принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. Настоящата инстанция обаче, счита, че в случая не е ясно дали е предявен иск за реализиране гражданската отговорност на прокурора Кожухаров, доколкото в депозираната искова молба няма заявен петитум. Не е ясно дали се касае за частна тъжба (доколкото се твърдят престъпления от частен характер) или за сигнал за извършени престъпления от общ характер (излагат се твърдения и за такива) или някакво друго искане, което да обоснове изводът, че т. нар. „искова молба” е подведомствена на съда. След като не е ясно дали е предявен иск, какъв иск е предявен (с оглед вида на търсената защита) не е било възможно първостепенният съд да прецени и неговата допустимост. Първоинстанционният съд е следвало да остави без движение исковата молба, като се даде срок на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а именно – да конкретизира в какво се състои искането. В случая районният съд следва да приложи разпоредбата на чл. 129 от ГПК и даде срок на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Това налага изводът да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. По изложените съображения, Окръжен съд – В. Т. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Разпореждане от 11.03.2011 год., постановено по канц. дело № 2/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е отказано образуването на съдебно производство през Великотърновски районен съд и е върната исковата молба от А. К. К. от гр. В. Т., ул. „М.” № 11, В. А. ВРЪЩА делото на Районен съд – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 |
