Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт




ИмеАктуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт
страница1/3
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер250.91 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://balbg.com/publications/Donka Jelqzkova/Aktualnoto systoianie na osnovni stylbove v razvit
  1   2   3

Начин за цитиране:


Желязкова, Д., Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт, В: Димитров, П., (ред.), Раковска, М., (ред.), Логистиката Настояще и Бъдеще, С., ИБИС, 2011, с.249-260.


актуалното състояние на основни стълбове в развитието НА българския транспорт


Доц. д-р Донка Желязкова

Икономически университет - Варна


Съвременните икономически тенденции засилват ролята на транспорта в стопанския живот, определена от неговата основна задача – да преодолее пространственото несъответствие между производството и потреблението, спазвайки основните логистични принципи точно навреме и точно на място. Глобализацията в световен мащаб допринася в най-голяма степен за интензифициране движението на пътници и товари на дълги разстояния. Този факт още повече засилва отговорността пред националния транспортен сектор за успешното осъществяване на икономическите процеси днес.

Целта на настоящата разработка е да проследи аспекти от актуалното състояние на четири основни стълба в развитието на българския транспорт и на тази основа да локализира някои проблеми и препоръки.

Географското положение на България е фактор, който може да се изтъкне като определящ за стратегическата роля на страната в рамките на ЕС. Той регламентира редица отговорности за изграждане и поддържане на модерна и адекватна транспортна система в регионален план. На тази основа възниква идеята за изследване актуалното състояние на четирите основни стълба, свързани с развитието на транспорта в България, заложени в разработената през 2001 г. от Европейската комисия „Бяла книга - Европейска транспортна политика до 2010 г.: време за решения”, които са1:

  • Промяна на баланса между видовете транспорт – мерките в този стълб са насочени към подобряване качеството на автомобилния транспорт; съживяване на железниците; контролирано нарастване на въздушния транспорт; адаптиране на системата за морски и вътрешноводен транспорт към новите изисквания; осъществяване на връзката между видовете транспорт.

  • Премахване на „тесните места” - мерките са свързани с насърчаване създаването на коридори, насочени към товарните превози; създаване на „бързи” мрежи за пътнически превози; хармонизиране на минималните изисквания и стандарти за безопасност в тунелите в автомобилния и железопътния транспорт.

  • Поставяне на потребителите в центъра на транспортната политика – набелязаните мерки се свеждат до повишаване на безопасността на пътищата и намаляване на жертвите от катастрофи; разработване на обща методология на инфраструктурно таксуване; ясно формулиране на правата и задълженията на потребителите; развитие на устойчива система за градски транспорт; поставяне на технологиите в основата на чистия и ефективен транспорт.

  • Управление на ефектите от глобализацията на транспорта – мерките в този стълб са насочени към интегриране на инфраструктурите на новоприсъединилите се към ЕС страни-членки в европейската транспортна система; осигуряване на адекватно публично финансиране, свързано с изграждането на инфраструктурата; пълно членство на Европейската комисия в работата на съществуващите международни организации.

Състоянието на всеки един от четирите основни стълба, свързани с развитието на транспорта в България, следва да бъде разгледано самостоятелно, с оглед да бъдат формулирани изводи и препоръки.


Промяна на баланса между видовете транспорт


Постигането на тази цел ще доведе до пренасочване на трафика към по-екологосъобразните видове транспорт и съответно до по-равномерно натоварване на отделните видове транспорт.

В България транспортирането на товари в най-голяма степен се осъществява посредством сухопътния транспорт, който включва автомобилен, железопътен и тръбопроводен. По статистически данни превозените товари от автомобилния транспорт през 2009 г. са с 16% по-малко в сравнение с 2008 г., а извършената работа намалява с 25,8%. През 2009 г. количеството на превозените товари от железопътните компании е с 32,6% по-малко в сравнение с 2008 г. Като цяло извършената работа при товарните превози на железопътния транспорт през 2009 г. е намаляла с 1 549 млн. ткм в сравнение с 2008 г., или с 33,0%. Превозените пътници от железопътния транспорт през 2009 г. са с 2 398 хил. бр. или със 7,1% по-малко отколкото през 2008 г. Същевременно извършената работа при пътническите превози, измерена в пътникокилометри, е с 8,2% по-малко в сравнение с предходната година2.

Тези резултати са следствие от спада в производствата и потреблението на стоки, суровини и материали в резултат на световната икономическа криза, който доведе до неизбежното намаляване на превозените обеми товари. Причините за наблюдавания спад в дейността на железниците може да бъде свързан в тясна релация и с незадоволителното състояние на инфраструктурата и подвижния състав, с който оперират фирмите в този транспортен сектор. На тази основа може да се формулира заключението, че все още не се наблюдава „съживяване на железниците”, както е заложено от Европейската комисия в т. нар. Бяла книга.

По предварителни данни на НСИ през първото тримесечие на 2011 г. при превозените товари по суша има ръст от 34,2% в сравнение със същия период на предходната година. Увеличение се наблюдава както при вътрешните, така и при международните превози - съответно с 31,3 и 40,5%. При товарния автомобилен транспорт нарастването на превозените товари е с 2 948,6 хил. т. и представлява 56,0% от общото увеличение. Извършената работа, измерена в тонкилометри, е 6 053,2 млн. ткм, което е с 32,7% повече спрямо първото тримесечие на 2010 г. и се дължи основно на международните превози, които отбелязват ръст от 41,5%. Най-голямо е увеличението при товарния автомобилен транспорт – с 38,6%, а най-малко при железопътния - с 2,3%3.

По отношение на водния транспорт товарооборотът през речните ни пристанища през 2009 г. е намалял с 26,0% спрямо 2008 г. Съотношението между товарооборота само между наши пристанища (крайбрежен трафик) и между наши и чужди пристанища (международен трафик) през 2009 г. е 38,6 : 61,4 в полза на международния трафик на товари4. Количеството на превозените товари от водния транспорт през първото тримесечие на 2011 г. е с 10,3% по-малко спрямо същото тримесечие на 2010 г., което се дължи на по-малкото превозени товари от морския транспорт. Увеличението с 1,7% на количеството превозени товари от речния транспорт не може да компенсира спада от 17,2% при морския транспорт. Извършената работа, измерена в тонкилометри, е 5 390,6 млн. ткм и в сравнение със съответния период на 2010 г. е регистриран ръст от 2,0%, което се дължи на увеличеното средно превозно разстояние както при морския, така и при речния транспорт5.

Въздушният транспорт също не може да отчете тенденция на ръст в превоза на товари през изследвания период, понеже той все още е ориентиран главно към пътническите превози в следствие от високите разходи, които акумулира тази транспортна алтернатива.

Краткият обзор на статистическите данни не очертава позитивни тенденции на развитие в сухопътния, водния и въздушния транспорт като цяло и откроява едно противоречие с транспортната политика на ЕС и с редица политически и стратегически документи на Еврокомисията, в които е заложена промяна в баланса между отделните видове транспорт в полза на железопътния и водния. Запазва се приоритетното използване на автотранспорта, за сметка на железопътния, водния и въздушния транспорт, което се отчита като недостатък предвид факта, че автомобилният транспорт изразходва големи количества дефицитни течни горива и замърсява околната среда както с отработени газове, така и с шум. Тези недостатъци са наложили отделните европейски страни, а също и ЕС като цяло, да разработват мерки за намаляване участието на автомобилния транспорт при извършването на товарни и пътнически превози6. Съгласно политически документи на Европейската комисия (Бялата книга за развитие на транспортната система на Обединена Европа и др.), всички страни членки трябва да увеличат дела на превозите по железница и водни пътища с по 10% за сметка на автомобилните превози.

В тази насока задачите пред страната ни са многопосочни и стратегически значими за европейския алианс по отношение на всички видове транспорт. Някои от ангажиментите, които България е поела, с оглед настъпване на промени в баланса между видовете транспорт са в следните по-важни насоки:

- Подобряването на качеството на автомобилния транспорт във връзка основно с подобряване на пътната инфраструктура и ограничаване на вредното влияние върху околната среда. Изследователски програми на Общността инвестират големи бюджети в разработването на електрически превозни средства, в тестването на тези, които са на алтернативни горива като природен газ, а също и в напредничави дългосрочни прогнози за технологии като водородни и горивни клетки. Вероятни възможности, които се дискутират в контекста CARS 21 са7: премахване на данъка на чистите превозни средства; задължаване на публичните администрации да изразходват част от своя бюджет за чисти превозни средства; градовете да въведат ограничен достъп до централните области за замърсяващи и консумиращи много гориво превозни средства или чрез винетки, или чрез други забрани; специфично и техническо сертифициране за чисти превозни средства. Такива мерки следва да обмисли и нашата страна като се съобрази със спецификата на национално равнище.

- По отношение на водния транспорт е необходимо адаптиране на системата за морски и вътрешноводен транспорт към новите изисквания. Това предполага реализирането на два основни проекта8. Първият проект е свързан със създаване на речна информационна система в българската част на река Дунав (BulRIS). Проектът BulRIS представлява националната част от Общо европейска система за осигуряване на ефективно и безопасно корабоплаване по вътрешните водни пътища. Целта на проекта е да се изпълнят напълно изискванията на директива 2005/44/EC. Тази директива установява рамката за разгръщане и прилагане на хармонизирани речни информационни услуги (RIS) за подпомагане на вътрешно водния транспорт от гледна точка на повишаване на безопасността, на експедитивността и на опазването на околната среда и улесняването на връзката с другите видове транспорт. Дейностите по проекта предвиждат разширяване на обхвата на системата като услуги и потребители, внедряване на нови върхови технологии, разработване на дългосрочни прогнози, пълно автоматизиране и моделиране на транспортните процеси в т.ч. и логистичните. Вторият проект е свързан с информационната система за управление на трафика на морските плавателни съдове (VTMIS). Чрез въвеждането в експлоатация на системата за управление на трафика на морските плавателни съдове (VTMIS) се цели да се изпълнят напълно изискванията на директива 2002/59/EC, както и да се повишат безопасността и ефективността на морския транспорт. Директива 2002/59/ЕС задава изискванията за изграждане на система за мониторинг и информационно обслужване на корабния трафик с оглед на подобряване на безопасността и ефикасността на морския трафик, увеличаване противодействието на властите на инциденти, нещастни случаи или потенциално опасни ситуации на море, включително операции по търсене и спасяване, и допринасяне за по-доброто предпазване и откриване на замърсяване от кораби.

Финализирането на тези проекти се предвижда през 2013 г. и на този етап все още няма база, на която да се формулират изводи относно степента на успеваемост при тяхната реализация.

- За контролираното нарастване на въздушния транспорт в страната като „стълб в развитието на българския транспорт” следва да се преодолеят усложненията във връзка с експлоатацията и модернизацията на летищния капацитет, който е функция от два фактора – писта и наземна инфраструктура. Предприемането на конкретни градивни действия в тази насока ще доведе до значително повишаване на пътнико- и товарооборота на летищата, възможност за кацане на всякакви типове самолети и ще създаде необходимите предпоставки за по-висококачествено летищно обслужване на пътниците и самолетите9. Подпомагането на летищния сектор от страна на ЕС може да се осъществи главно чрез неговите финансови инструменти: Транс-европейска транспортна мрежа (TEN-T), програмите за политика на европейско сближаване чрез европейските фондове за регионално развитие и кохезионните фондове (според Стратегическите насоки за сближаване на Общността и приоритетите, определени във всяка от програмите), или чрез инициативи като SESAR („Единно европейско небе“ УВТ изследване)10.

- С цел „съживяване на железниците” в дългосрочен план следва да се предприеме една много сериозна инвестиционна програма, която да позволи движението на модерни и сигурни влакове. Главната цел трябва да бъде свързана с изграждането и развитието на ключови железопътни инфраструктурни връзки от национално, транс-гранично и европейско значение и подобряването на оперативната съвместимост на основните железопътни артерии. В съответствие с оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013”11 вниманието следва да се съсредоточи в строителството, рехабилитацията, модернизацията и електрификацията на железопътни линии и участъци по Транс-европейските транспортни оси и прилежащата им инфраструктура. В тази насока страната ни е поела ангажимент да изгради пътни артерии, които да бъдат част от висококачествената и високоскоростна железопътна мрежа и за които се очаква, че ще успеят да достигнат проектната скорост от 160 км/ч. до 2020 г.12

- Осъществяването на връзката между видовете транспорт изисква предприемането на мащабни промени, насочени към модернизация и рехабилитация на съществуващите връзки между отделните транспортни решения и изграждането на нови свързващи алтернативи както за товарния, така и за пътническия транспорт. Към настоящия момент в тази насока важна роля играе автомобилният транспорт, който често се явява „свързващото звено”, между железопътен и воден, железопътен и въздушен, воден и въздушен транспорт, което от екологична гледна точка е недопустимо и налага да се инвестира в развитието на инфраструктурата на природощадящи видове транспорт. Усилията следва да се ориентират към модернизация и поддържане на железопътната система, която е алтернатива на автомобилния транспорт за осъществяване на връзка с другите транспортни възможности за придвижването на товари при съвременните взаимообвързани стандартни параметри на контейнерите и на пътници, ако бъдат създадени условия за вземане на оптимални комбинативни решения в градски и извънградски условия.

Действително се наблюдават промени в баланса между видовете транспорт, но те са незначителни и не кореспондират с очертаните насоки, особено по отношение на железопътния и въздушния транспорт, а връзката между отделните транспортни алтернативи все още се определя като „тясно място” в транспортната система на България.


Премахване на „тесните места”


Българската транспортна система е едно от „тесните места” на европейските транспортни коридори и по този начин се затруднява международният трафик на пътници и товари. За да се преодолее този негативен ефект, държавата следва поетапно да реализира сериозни инвестиционни проекти в транспортния сектор на страната.

Един от приоритетите трябва да бъде насочен към развитието на интермодалния транспорт и свързаната с него товарна транспортна логистика. Изграждането на мрежа от логистични центрове трябва да е съобразено с товаропотоците, местоположението спрямо основната пътна мрежа и достъпа до железопътната мрежа. Това до голяма степен определя центровете за интермодални превози (терминали и товарни селища) и като центрове за логистични услуги. В тази връзка усилията трябва да бъдат свързани с оформянето и развитието на мрежа за интермодални превози, която да покрива българските участъци от европейските транспортни коридори (вж. фиг. 1). Стратегията на развитие на интермодалния транспорт логично обхваща двата най-големи града на страната (София и Пловдив), двете най-големи морски пристанища (Варна и Бургас), двете най-големи речни пристанища (Русе и Лом) и най-голямата разпределителна гара на територията на България (Горна Оряховица).




  1   2   3

Свързани:

Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconПрограма за инвестиции и развитие на обществения транспорт на град русе
Целта на настоящия документ е да представи актуалното състояние на дейностите на еггед по отношение на планираното обединение на...
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconОсновни стъпки на процеса на рекламирането
...
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconТематиката „Водоснабдяване. Наред с документацията за актуалното състояние на водоснабдителната мрежа, сп вода прави възможна пълната интеграция на планираните
Водоснабдяване“. Наред с документацията за актуалното състояние на водоснабдителната мрежа, сп вода прави възможна пълната интеграция...
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconОтчет за финансовото състояние
Преглед на развитието и резултатите от дейността на Договорния фонд, основни рискове
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconРепубликабългари я
Относно: актуалното състояние и намеренията на правителството за летище „търговище”
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconСъдържание уводни думи Профили на актуалното състояние на културната периодика

Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Известие за доставяне от 27. 05. 2009г., Заявление от Ц. Б. Х. Управител на “аад к.” Е. от 03. 09. 2009г., Покана от 05. 08. 2009г.,...
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconНа международния транспорт 1
Развитието и поддържането им е немислимо без международния транспорт. За рбългария, която е разположена на кръстопът между Европа...
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconСекторна оперативна програма транспорт за периода 2007-2013 г. София, декенври 2005
Крайна оценка за моментното състояние на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт
Актуалното състояние на основни стълбове в развитието на българския транспорт iconСекторна оперативна програма транспорт за периода 2007-2013 г. София, декенври 2005
Крайна оценка за моментното състояние на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом