Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 www




ИмеОперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 www
страница3/17
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.07 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://bansko.bg/documents/Marketing.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

1.1Целеви пазари:



Туристически пазари зависят от няколко основни положения – туристическият пазар се подчинява на действието на икономическите закони на стоковото производство и стоковото обръщение; представлява сфера на реализация на услуги, задоволяващи обществената потребност от туризъм, и получава на тази основа относителна самостоятелност; той е и съвкупност от икономически отношения и механизми, свързана с участниците, мястото, времето, условията и обхвата на тази реализация.

Изборът на целеви пазар в туризма е тясно свързан с изпълняваната от дестинацията или туристическото предприятие мисия на международния пазар. Той определя възможните начини за обвързване на интересите на дестинацията или предприятието с тези на неговите клиенти при определени обстоятелства.

В този смисъл маркетинговите усилия обхващат следните дейности:

  • Създаване на продукт, отговарящ на специфичните потребности и характеристики на клиентите, формиращи целия пазар;

  • Разработване на цени, които съответстват на платежните възможности и на бюджета на разходите на същите тези клиенти;

  • Достъпност и условия за ползване на продукта, които също са пригодени към изискванията на диференцираните клиенти;

  • Обвързване на рекламните съобщения, на каналите и средствата за тяхното разпространение с традициите и културата на избраните клиенти.

В повечето случаи при избор на целеви пазар се взимат предвид и допълнителни критерии за сегментиране, като:

  • оценките, вкусовете и предпочитанията на клиентите;

  • личностните характеристики на потребителя;

  • създадени връзки между клиенти и посредници, осигуряващи продажбите;

  • начинът на регистриране на цените и на рекламата;

  • начинът на възприемане на продукта: според търговската марка, с която се лансира на пазара или заради неговите собствени качества и достойнства.



1.1.1Туристически пазар в България;


България има стратегическо географско местоположение на картата на Европа. Присъединяването на България към Европейския съюз оказа и ще продължи да оказва своето влияние върху развитието на туризма в страната през следващите години. Това влияние далеч не се ограничава с чисто технологичните улеснения като граничен и митнически контрол, но основно се отнася до утвърждаване имиджа на България като „близка” дестинация, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост. Страната ни е с дългогодишни традиции в развитието на туризма.

България е добре позната и предпочитана целогодишна дестинация за български и чуждестранни туристи със запазени културни традиции и уникално съчетание на море и планини. Със своето гостоприемство, конкурентоспособни туристически продукти, услуги и райони, страната ще предоставя атрактивни възможности за бизнес, отдих и живеене в хармония с екологична среда и положителен международен имидж.

Богатият туристически потенциал, основаващ се на красива и разнообразна природа, природни феномени, различни климатични условия, минерални извори, хилядолетно културно-историческо наследство, автентични занаяти и обичаи, развита туристическа инфраструктура, вкусна храна, гостоприемство и географска близост до основните емитиращи пазари, са предпоставка за създаването на атрактивни туристически продукти, привличащи вниманието на различни целеви групи. В България има 102 официално признати балнеоложки, калолечебни и климатични планински курорта, 33 морски курорта и 3 зимни курорта.

Сред конкурентните предимства на страната ни като туристическа дестинация са:

  • Местоположението на България, в относителна близост до големите пазари на Европа;

  • Конкурентните цени (разумното съотношение качество-цена);

  • Новоизградените и модернизирани през последните години леглова база и други туристически обекти;

  • Сравнително ниска все още степен на развитие на привлекателните за туризъм райони (по отношение на изградена туристическа база и техническо оборудване), особено в планините;

  • Положителното и гостоприемно отношение на местното население и местната власт към туризма и туристите;

  • Сравнително дълги традиции в развитието на международен туризъм (от края на 50-те години на ХХ век).

Статистическите данни за зимните месеци на 2010 г. показват, че финансовата криза, макар и леко, се отразява на туристопотока и на приходите от туризъм. Въпреки това обаче, туристическият пазар в България има потенциал за развитие.

За периода януари - март 2010 г. България е посетена общо от  637 546 чуждестранни туристи (без транзитно преминалите). Техният брой е на нивото на същия период за 2009 г. със слаб спад от 0.01%. Увеличение от 17.6% има при посещенията с цел екскурзия и почивка като са реализирани 389 415 посещения.

За периода януари - март 2010 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 62.3% и общ обем от 397 034 туристи (-9.8%).

Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари - март 2010 г. възлизат на 279.7 млн. евро, което е с 3.1% по-малко в сравнение със същия период на 2009 г.

Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за периода януари - март 2010 г. са общо 198.4 млн. евро или с 27.1% по-малко спрямо същия период на 2009 г.

Проучване на чуждестранните посетители в България и на пътуванията на българите в страната „Зима 2009/2010г.”, направено по поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от консорциум „Синеста”, показва следните тенденции:

  • За разлика от чужденците, българите не използват посредници при организацията на почивките си;

  • Доминират неформалните източници на информация;

  • Българинът обикновено избира дестинацията спонтанно;

  • За разлика от чужденеца, българинът не търси алтернативи – почива у нас, защото това е собствената му страна;

  • Средният размер на дневните разходи се запазва спрямо лятото;

  • Чужденците най-често пристигат в България, водени от концепцията „приключенска” почивка;

  • Огромният брой пътуващи висшисти предполага препозициониране на туристическия продукт през следващите няколко години.

  • Основният „зимен” конкурент на България е Австрия – при дългосрочните пътувания, а при краткотрайните – Гърция.

  • Според данните на същото изследване основната причина сред чуждите туристи за избор на България като дестинация са ниските цени (27%) и качеството на ски пистите (17%). В същото време българите твърдят, че традиционно почиват на родна земя (29%).

Туристическият обмен между България и Полша има десетилетни традиции и се характеризира с динамични промени. През последните години се забелязва съществено покачване на броя на полските туристи, посетили България, както и на българите, посетили Полша.

Полша вече е на девето място сред страните, генериращи туристопотоци към нашата страна. От източноевропейските страни повече са само руските туристи. Поради това полският туристически пазар предизвиква интерес.

Добре се откроява летен максимум на посещенията, особено през месеците юли и август, както и разширяване на сезона към месеците юни и септември. Това разпределение съвпада с разпределението на пътуванията на поляците в чужбина въобще. То е пряко свързано с практикуването на морски туризъм. В перспектива може да се очаква известно разширяване на сезона към месеците май и октомври при прилагане на подходяща ценова политика. Не може да се очаква обаче съществена промяна в това разпределение, в най-добрия случай е възможно само известно намаляване на сезонните различия ако се предлагат по-разнообразни възможности за туризъм от наша страна. Предпочитанията на полските туристи към заведенията за настаняване са отразени във фиг. 5.




Най-голям е делът на избралите категория 4 звезди, а най-малко са избрали категорията 5 звезди, вероятно поради високата цена. В сравнение с общия брой нощувки на чужденци, при поляците се забелязва по-слаб интерес към най-високата категория и повече реализирани нощувки в едно- и двузвездните хотели. Представените данни могат да се приемат само като ориентир, тъй като наличната статистическа информация не предоставя информация относно настанените в частни квартири и къмпинги, а може да се предположи, че към тях се насочват значителна част от полските туристи. Престоят на поляците в България е продължителен (4 и повече нощувки) във връзка с това, че свързват пътуването си у нас с ваканция - най-често на море, а през зимата – на планина. Поради това полските туристи се насочват предимно към морските (Слънчев бряг, Приморско и др.) и планинските курорти (Банско и др.) и значително по-малко към вътрешността на страната. Следователно, те практикуват преди всичко масов туризъм. С повишаването на туристическия им опит и насищането с морски ваканции може да се очаква в перспектива да се повиши интересът и към специализирани видове туризъм в останалата част на страната и по-специално - здравни и културни маршрути. Може да се очаква повишаване на интереса и към религиозен и винен туризъм и някои форми на спортен и екотуризъм. Полша е определена като пазарен сегмент с второстепенно значение за нашата страна, наред с повечето от останалите бивши социалистически страни, съседните страни и др. Но тя е в категорията на най-перспективните сегменти след първостепенните като Германия, Великобритания, Русия и Скандинавските страни.

Интересът на българите към чуждите страни, в т. ч. и Полша, значително нараства след 1989 г.,фиг.6, но икономическата криза у нас се отразява негативно на пътуванията през 90-те години. След 1998 г. се наблюдава ново устойчиво нарастване на броя българи, посетили Полша. Въпреки това през 2008 г. само 0,6 % от пътуващите в чужбина български граждани са избрали Полша. За сравнение - през 1988 г. техният дял е 3,9 %. Българите са едва около 0,2 % от чуждестранните туристи, посещаващи Полша. Следователно, на този етап те не са важен пазарен сегмент за полския туризъм. Повече от половината българи пътуват в Полша по служебни причини (табл. 4 и фиг. 7).







1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Свързани:

Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconОперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 www
Оп „Регионално развитие” 2007-2013 год., съфинансирана от ес чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на проект №BG161PO001...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconОперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 www
Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconОперативна програма „регионално развитие 2007 2013 г
Община Пловдив стартира мащабен проект „Интегриран план за градско развитие на Пловдив”. Проектът се финансира от Оперативна програма...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconПрограма "Регионално развитие" 2007-2013
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconФинансиран от Оперативна програма „Регионално развитие 2007 2013 г. Образец №1
РО001 4-06/2010/003, финансиран от Оперативна програма “Регионално развитие” 2007 – 2013 г за проект “Защита на морския бряг на гр....
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconПрограма „Регионално развитие 2007-2013
Настоящата техническа спецификация е неразделна част от Решение №714 от 25. 09. 2012 г за възлагане на независим одит по проект „Музеен...
Оперативна програма \"Регионално развитие\" 2007-2013 www iconРегионалното развитие и благоустройството, проект на одитен доклад №0900001110 за извършен одит на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г., в
Регионално развитие” 2007-2013 г., в частта на приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие” на Министерството на регионалното...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом