Римско частно право




ИмеРимско частно право
страница1/3
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер288.62 Kb.
ТипУчебник
източникhttp://www.bglegis.com/R4P.doc
  1   2   3
РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО


Гл. ас. Теодор Пиперков


20.09.2007 г.


Има надежден учебник, не диктува лекции, не предава систематизирано.

Учебник на проф. Петко Венедиков – Записки по римско частно право

Учебник Римско частно право на проф. Михаил Андреев – обърни внимание на Азбучния указател. Собствеността е описана по Маркс, да се прочете по настоящото законодателство. Особено важни са параграфите обозначени със звездичка. Четат се и малките буквички. Има АНЕКС “Особени преторски производства” (стр. 134).

Кейсбук по Римско вещно право

Кейсбук по Римско облигационно право

Латински юридически речник – има противоречия с попечителство


За изпита:

Наизустяването е нежелателно, но точно трябва да се формулират дефинициите. Недопустимо е неточното боравене с правната терминология, както и замяната й с цивилни термини.


Конспектът е от 66 въпроса. Има разминаване между съдържанието учебника и конспекта, липсващото се съдържа в последната част на учебника, целта е да ни накара няколко пъти да превъртим учебника. Препоръчва първоначално да се прочете Венедиков.

Най-силните акценти са Вещно право, Облигационно право, Граждански процес, следвани от Наследствено право и Историческата част.


Важни познания трябва да се има по:

Собственост – юридическата власт на едно лице върху вещ. Състои се от ползване, владение, разпореждане.

Владение – фактическо владение над вещи... Фактическа власт – два способа – Анимус и Корпус.

Облигационно отношение

Завещание

Договор и видовете договори

Родствени връзки

Ревандификационен иск

Акция

Зестра

Санкции – видове санкции


Римляните възприемат всичко, което е успешно. (взимат ипотеката от гърците, взаимстват морския опит от Гърция и финикийците). В този смисъл копират всички успешни практики от тогавашния свят.


ВЪВЕДЕНИЕ В ИСТОРИЧЕСКАТА ЧАСТ.


Римското частно право има два дяла – публично и частно. Едно от валидните теории и в съвр правна теория. Домицио Пиан – римски историк – тази дисциплина се дели на два дяло – публично и частно право. Публичното право гледа благото на римския народ (Римляните считат “Държавата това сме ние!”). Публичното право няма да учим. Ключовия магистрат на Рим не бил юрист и изпълнявал длъжността една година. Неговият едикт бил подготвян от експерти. Градския съдебен магистрат излагал програма за правосъдна дейност, взаимствани от предходната година, като с помощта на експерти внасял подобрения.

Легендарна дата за основанане на Рим (753) – това е само легенда, няма да се занимаваме с нея. Не се знае дали въобще е имало близнаци, откърмени от вълчица. Археолог разкопки показват, че всъщност че рим е по-стар, отколкото самите римляни смятат. Не е ясно от колко племенни съюза са съставени римляните, те не са хомогенна маса и много бързо черпят чужд опит и образци.

Религия – римляните считат, че ако не изпълниш изключително точно ритуала, ти разгневяваш боговете, т.е. трябва да изпълни други ритуали за усмирение. Тази теория се пренася и в обществено-държавното устройство. Тази дисциплина на римските жреци и граждани се пренасят и в римското право. Създава се формализъм – дава ясно съзнание, че се извършва определено действие, позовава се на свидетелски показания.

Римляните са взаимствали и божества, като са считали, че с повече божества, имат по-голяма сила.

Жреци – те са първите юристи. Те внимателно редактират формулите за общуване с чуждите божества. Откъм 8 век римската империя се организира полека лека, и към 500 година нещата изкристализират.

Владетелят е римски вожд, някой сенатор го разпознава, боговете го утвърждават и народа вярва в него. Изгонването на Рекса довело до появата на особени жреци, които да осъществяват контакта с бога. Официалното назоваване на жреца е ЖРЕЦ НА РИМСКИЯ НАРОД. Имало е специални органи, съставени от жреци, със строго определени функции.

Понтификалната колегия е пазител на римското право. Те са жреци без божество, контролират всички други жреци. Няколко пъти годишно трябвало да извършват определени ритуали. Членовете на колегията са с доживотен мандат. Това дава властови авторитет. Понтификалната колегия не бил длъжен да се мотивира за решенията си дори пред Сената. Това гарантира стабилността на Рим при изгонването на Рекса.

Обобщение - Римското право е формалистично, свързано с ритуални действия, строги вербални формули, то е свързано с идея за незабавно осъществяване на всички действия.


Периодизацията в правото малко изостава от периодизацията на римската държава. Приблизителната периодизация е:


Царски период – имало царе пришълци, аристокрацията била нехомогенна - период на архаичното римско право.

Сделките се осъществявали по следния начин - претегляне на бронз от везномерец, който не участва в сделката, като сделката се сключва чрез поставяне на ръка върху вещта, която се купува, като се заплаща с претегления бронз, пред очите на 5 свидетели. По този начин се прехвърляли едрите вещи – роби, волове и др. Идеята за незабавно изпълнение, говори за неголямо доверие в правото. Постепенно преминават към бронзови отливки, отляти с монограмче, което облекчава оборота. Везните и бронза остават до вековете на класическото римско право, защото това устно заявяване на петте свидетели. Правния акт изчерпва докрай правата и задълженията на двете страни. Има две важни блага – Право на сигурност и Динамика на оборота.

Постигането на компромис чрез вътрешни отстъпки трябва да бъде заплатено от някого, желателно е да бъде заплатено, но не от римския народ (обикновено чрез завладяване на територии на чужди народи).


Период на републиката – плебейски трибуни, закона на 12-те таблици – писано право.

Около 450 г.пр.н.е. – до 367 г.пр.н.е. постига се постепенно изравняване на патриции и плебеи. През 286 г.пр.н.е. се допускат плебеи до жреческите общности.

Накрая Рим има 10 трибуна, всеки от които може да спре всякакви актове, с изключение единствено на военните, чрез т.нар. вето. Появява се мобилитетът, вече не съществува делението на патриции и плебеи.

В периода на републиката правото започва да се променя. 12-те таблици дават свобода на плебеите, но не давали право на тълкуване. Тълкуването се осъществявало само от Пунтификалната колегия. Плебеите започнали да търсят начини да бъдат избрани като членове на Пунтификалната колегия, което отнело 300 години. С назначаването на първия плебей в комисията (Апий Клавдий), той започнал да обучава младежи за техните права, с което пробил монополът. Хората знаели какво е правото и знаели кой ден е за съдене.

Постепенно от жреческо знание, правото се превръща в аристократично. Един нищожен процент от римския елит имал правни знания, всички се ползвали от услугите на консултанти.

В римския календар годината се назовавала на името на консула. Възпроизвеждали се патриархални модели на живот.

Римското право се гради не чрез закони, а чрез съчинения на юристи, актове на консули, актове на сената и съдебна практика.

Когато един претор внесе закон за гласуване, той имал правото да се откаже от закона (да оттегли законопроекта) още по време на гласуването.

За първа магистратура се избирало след 6 военни кампании.

Жените нямат малки имена, само мъжете имат малки имена, а малките имена са общо 20-на. Към собственото име на мъжете се добавяла фамилията. Всеки римлянин имал прозвище – трето име. Четвъртото е триумфално име.

Римляните охотно осиновяват (аристокрацията). Осиновеният приема името на своя осиновител. Честа практика били осиновяванията от фамилии, които нямали синове. А имащите повече синове с охота предоставяли синовете си за осиновяване, тъй като за политическа политика имало изисквания за материален ценз, а за един римлянин било изключително трудно да осигури достатъчно материални блага за просперитета на повече от един-двама синове, затова останалите синове се давали за осиновяване. Съществувало и право на отказ от децата си.


Магистратури - с империум и без империум.

Империума включва – да внася законопроект, да правораздава, да се обърне с въпрос към сената, да командва самостоятелно римска армия, да налага дисципл наказания на римляни. Империум има всеки магистрат. Римлянина смята че властта не е за сам човек, затова римската магистратура се базира на принципа на колегиума – минимум двама с една и съща длъжност. Това е достатъчна гаранция, че никой от двамата няма да стане тиран.

За консулите имало допълнително уточнение - всеки от двамата консули може да каже консулската двойка снема правомощията си. Тази постъпка гарантирала работата и на двамата чрез консенсус. Като традиция било възприето, който от консулите има повече гласове да е водещ през първите 6 месеца, а другият е определящ фактор през останалите 6 месеца. В рим няма политически партии но има политически тенденции. Най-обичайното е че двамата консули не се обичат. Често едната тенденция избира единия консулт, а другата – другия. Създават се предпоставки за конфронтация между отделните консули, дори се стига до две армии, командвани от съответен консул.

Кризата кулминира през първи век. Започват граждански войни, продължили един век.

След едногодишен период на магистратура, римския магистрат изкарва една година в провинция, тъй като не можел да се кандидатира за друг мандат докато е магистрат. Право на кандидатура имало гражданите. Някои провинции са спокойни и богати, а други в тежко положение.


Период на Принципата - Принципатът не е република, но не е и монархия.

Октавиан Август прави важно откритие – той не променя на думи нищо, но съчетава функции от отделни магистратури, на думи рим още три века е република, а на дело е управляван еднолично. След като потушава гражданските войни той заявява пред сената, че желае да се оттегли от властта. Предлагат му се много правомощия, той отказва, но проема само няколко: да го направят пожизнен народен трибун; върховна проконсулска власт; хуманна власт на висш римски магистрат за 10 години. Той не е бил реален пълководец, винаги изпращал свои протежета военачалници.

Има омиротворени и неомиротворени провинции. Омиротворените се предоставят на Сената, останалите са под правомощията на Императора. По този начин професионално се управляват провинциите. Октавиан изпращал наместник в провинцията не за една година, а за колкото намери за добре. Императорските служители били на заплата, като всяка следваща по-висока в йерархията позиция, удвоявала заплатата. По времето на Принципата освободени роби обслужват финансите на Рим, тъй като те нямали право на кариера.

Тиберий задушил в зародиш държавен преврат срещу него, чрез множество убийства.

Принципата – това са трите златни века на Рим.

Нерон оставил образци на добро законодателство. Негови приближени подготвяли проекти за решения, които били прочитани на смразения от ужас сенат, който приема изготвените от експерти закони.

Марк Аврелий – бил непригоден за управленец, настъпва голяма криза. В Рим започва изключително бърза смяна на принцепси, което е гибелно за държавата.

Септивий – дава указания на двамата си сина: обогатявайте войниците и не се грижете за другите. Юридическия елит бил в града Рим, на него е поверено управление, а императорът е извън страната (в Англия). Двамата му синове неистово се мразели от деца. Единият (Каракала) убива другия.

Каракала цели да напълни хазната чрез масови данъци за римските граждани. Въвежда данък 5 % върху наследствата. Дава римско гражданство на “целия свят”. Той залага без да знае още 1000 години живот на източната част на римската империя.

Диоклециан – малки провинции, провинциите събрани в диоцези, начело на диоцеза Викарий, а цялата империя разделена на 4 с 4 преториански префекти и над всички императора – Диоклециан. Дворцов церемониал – придворни, отговорни за съответен ресор, наред с тях 4-ма преториански перфекти, които контролират съдебната власт, начело той с още 3-ма – Двама императори, техните заместници двама Цезари. Той считал, че след 20 години власт е разумно да си вървиш! Той наистина напуска сам властта. Реформирал армията – цялата армията се раздевля на 2 маневрени армии, командвани от двамата цезари, които имат по един подчинен, един ръководител на флота. Разделяйки армията и администрацията той счита, че ще преодолее заговори, но не успява – империя се разделя.

Детронация на Ромул Август – залез на Западната империя.

Юстиниан Велики – за първи път поема една стабилизирана държава, но е твърде млад и амбициозен. Той има военна служба във военна гвардия, има добър административен опит и юридическа култура. Той умее да избира нужните хора за нужните места. Той управлява дълго и устойчиво и постига огромни успехи. Цялото римско право, след много опити да бъде кодифицирано, е събрано в 50 книги (свитъка, ролки). Постига редукция от 1/15 до 1/20.


Домината си го четем сами!!!


ЕДНОЛИЧНИ И КОЛЕТИВНИ ОРГАНИ В РИМ


Едноличните органи са магистратурите. В Рим има Квестори, Едили, Претори, Консули. Това са редовните магистратури.

Квестори – финансови въпроси, администрирани на войници.

Едили – шеф на тържищната полиция (да не се продават некачествени стоки), организира игрите и зрелищата на Рим, има съдебна власт по отношение на тържищата,

Претори – магистрат със империум. Може да свика Римския Сенат, за да чуе мнение на Сената, като не е длъжен да се съобразява с това мнение. Може да внася законопроект. Преторът не може да напуска града Рим, за да не остава града без правораздавател. След мандата си преторът остава в сената, като има право да говори в Сената.

Консул – може да свиква сената, може да внася законопроект, управлява войската. За него остават всички правни възможности да правораздава, но практически не го прави, тъй като има достатъчно подчинени по ресори.


Извънредни магистратури:

На всеки 5 години между консулатите в сената се избират двама Цензури. Те извършва преброяване на римските граждани и оценка/преоценка на тяхното имуществено състояние, той решава кой печели търговете. Цензур може да стане консуларен сенатор.

Диктатор – диктатор може да стане всеки, дори без политически опит. Диктатор се назначава само в период на тежка криза, за укрепване на държавата. Пределът на диктатурата е 6 месеца, признава се като крайно положение продължаване на диктатурата с още 6 месеца.


Колективни органи:

Курия – събиране на мъже. В Рим те са общности от родове. Измежду родовете има един Курия, предводител на обединението на рода.

Римско народно събрание – общува с боговете, приема нов Рекс.

Триби – териториални обединения.

Центуриатно народно събрание – базирано на материален ценз – в имущество и пари. Смисълът на това управление е водене на война.

Сенат – първоначално събира римската аристокрация по право, впоследствие там отиват всички висши римски магистрати, след преминаване през магистратурата. Сенатът няма формални правомощия, но управлява Рим, чрез своя съвет. Сената съветва не само своите магистрати, но и изразява мнението на Рим по отношение на някои въпроси, като изпращат пратеници. Пратениците се ползвали с авторитета на целия Сенат. Формалното тяхното мнение не е задължително, но се спазва безпрекословно до времето на Цезар. Цезар увеличава броя на сенаторите.


Преторът разглежа съдебните спорове, като ги възлага на компетентни лица (съдии). Решението се обявява за три дни, въз основа на събраните доказателства. Процесът не винаги е справедлив, и не винаги се събират всички доказателства, а и може да бъдат събрани доказателства, противоречащи на действителността. Процесът трябва да се реши най-много до една година (до изтичане мандата на претора). В случай нерешаване на спора в рамките на мандата, съдията се осъжда да обезщети страните. Съдебното производство е едноинстанционно.


21.09.2007 г.

  1   2   3

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Римско частно право iconРимско частно право
Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на Римското частно право /рчп/. Периодиза- ция на римската правна история

Римско частно право iconВъпросник по римско частно право
Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори критерии за класификация. Периодизация на римската...

Римско частно право iconОд 2-01-03(200043) учебна програма-римско частно право

Римско частно право icon1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право
Терминът “гражданско право” води началото си от Римското право и е буквален превод на ius civile. Още в Римското право се е очертала...

Римско частно право iconПловдивски университет " Паисий Хилендарски " Юридическифакулте т
Предмет и задачи на учебната дисциплина “Римско частно право”. Методи на изследването на римското право. Извори и източници на римското...

Римско частно право iconЗа хонорарното право и правото на хонорар
Направи ми обаче впечатление многократното повторение на израза „хонорарно право”, който явно се разбираше по един и същ начин и...

Римско частно право iconВъпросник по гражданско право-обща част редовно обучение
Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското...

Римско частно право icon2. Връзки на международното частно право с други клонове на правото,включително с гражданското право и с международното публично право
...

Римско частно право iconМеждународно частно право
Автономия на волята в международното частно право. София : сссб, 2008; 341. 9/А22

Римско частно право iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом