Правна логика




ИмеПравна логика
страница1/2
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер336.29 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.bglegis.com/Pravna logika - lekcii.doc
  1   2
ПРАВНА ЛОГИКА

доц. д-р В. Бузов


ИЗПИТ:

04.04.09 и 25.04.09 – 11:00 ч.

поправка 04.07.09 – 11:00 ч.


Изпита е писмен, да наблегнем на въпроси 1, 2, 6, 7, 11, 12


ВЪПРОСНИК

по правна логика за студента по право


I. Проблемът за същността на правото

  1. Философия на правото и правна логика

  2. Дискусията между правния позитивизъм и теориите за естественото право

  3. Правният реализъм: американски правен реализъм, социологическа
    юриспруденция, психологическа школа

  4. Херменевтичната философия на правото

  1. Диалогични (дискурсивни) концепции за правото

ІІ. Правото като онтологически сложно явление

  1. Нормативното битие на правото

  2. Правото като социален факт

  3. Психическото битие на правото

  4. Правото като ценност

Ш. Юридическите разсъждения - логически анализ

  1. Логиката като наука за законите на истинността и правната логика

  2. Доказателство и опровержение в правото. Дискусията в съда

  3. Юридическата аргументация

  4. Правните норми и нормативните системи в логически аспект

  5. Правните дефиниции

  6. Юридическите решения

IV. Познанието на правото и правното познание

  1. Факт и хипотеза в съдебното изследване

  2. Вероятност и достоверност на съдебните решения

  3. Истина и справедливост в правото

  4. Тълкуване в правото — логическа същност и правила

  5. Методологични проблеми на правните науки


ЛИТЕРАТУРА

  1. БУЗОВ, В., 1999, Аспекта на правната логика, С, "Д. Яков";

  2. БУЗОВ, В., 2006, Светьт на нормите, "Одри";

  3. БУЗОВ, В., 2007, Бележки по философия и логика на правото, Учебно пособие за
    студенти по право, философия, социални и политически науки"Одри";


  4. БУЗОВ, В., 2006, Логика на решенията или как да бъдем ефективни при вземането на
    решения, УИ "Св. св. Кирил и Методий";

  5. БУЗОВ, В., 2006, В защита на модела на нормите - В; Велчев, Б. (съст.), Истина и
    справедливост в наказателния процес, УИ "Св. Климент Охридски", с.74-85;

  6. БУЗОВ,В-, 2003, За същността на нормите и нормативния дискурс - В: Сб.
    "Философия и етика", Библиотека "Диоген", съст. Л. Андреев, УИ "Св.св. Кирил и
    Методий", с. 151-170;

  7. БУЗОВ, В., 2001, Съвременната полска философия на правото - В: Юридически свят N
    1, Sibi, с.64-75;

  8. 8) БУЗОВ, В.(1999), Нормативното битие на правото в логически аспект - В: Правна
    мисъл №2, БАН, с. 61-70;

9) СТОЯНОВ, Ж., 1993, Философия на правото;

  1. ЙОТОВ, Ст., 1995, Въведение във философията на правото, С;

  2. BOUZOV, V., www.ceu.hu/crc/syllabi/alumni/philosophv/bouzov.html

Забележка: Изпитът е писмен - предлагат се по два въпроса от всяка от четирите части като всеки избира да пише по две от тях в рамките на 60 минути.

ЛЕКЦИИ


І. Проблемът за същността на правото.


1. ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО И ПРАВНА ЛОГИКА


Предмет на философията на правото и на правната логика.

Правната логика е част от тематиката на философията на правото. Философията на правото, според Венелин Ганев, изучава мястото на правото в цялостното битие, т.е. що е право и неговото значение за човека, истината, доброто и справедливостта. Джон Остин (19 в.) различава аналитична и нормативна юриспруденция. Аналитичната осъществява логически анализ на основните понятия в правото, а нормативната юриспруденция представлява рационална критика и юридическата практика, която бива морална, икономическа, психологическа, като особен интерес пада върху структурата на тези процедури.

Хюго (1798 г.) – в неговия учебник по естествено право

Хегел (1821 г.) – издава основи на философията на правото.

Трябва да се отчете, че най-голяма заслуга за утвърждаване на философията на правото имат представителите на правния позитивизъм, като основно място заема Хърбърт Харт (1961 г., 1969 г.) – неговите книги поражда много дискусии. След книгата на Харт философията на правото става академична дисциплина в повечето департаменти.

Области на философията на правото. Пластовете, в рамките на които се изследва правото:

1) І пласт – езиков – правото като съвкупност от твърдения, правото се разглежда като система от норми, то е сложно явление, което има различни типове битие. С философското понятие битие означаваме единството на явленията, в рамките на тяхната обща същност. Правото на езиково равнище се разкрива като една система от норми, т.е. нормативно битие на правото.

2) ІІ пласт – социален пласт – правото като социален факт, социално битие на правото, като регулатор на обществени отношения;

3) ІІІ пласт – психологически – психично битие, свързано с нормите на съзнанието, правомерното поведение.

4) ІV пласт – аксиологически – правото като ценност, или ценностно битие на правото.

5) някои автори смятат, че има и V пласт – вещно битие на правото – материален пласт на изследване на правото, доколкото книгите също принадлежат към правото. Това е абстрактен философски проблем.

Основните дялове на философията на правото:

1. Проблема за същността на правото, които са проблем на онтология на правото – изследване на битието на правото и на типовете битие.

2. Следваща област е изследване на правното познание – епистемология – изучава правното познание, което осъществяват правораздавателните органи, заедно с това познанието за самото право като правно явление и самите правни институти.

3. Проблемите свързани с доброто, морала се изучават в областта на етиката.

В рамките на социалната философия – още началото на 20 в. се създава международна асоциация по философия на правото и социална философи, тя провежда всяка година световни конгреси, има българска секция.

Правната логика се занимава със структурата на юридическите задължения и в рамките на нейната задача е анализ и критика на юридически разсъждения, от гледна точка на тяхната обоснованост, аргументираност, анализ на структурата на нормативните системи. Най-общо тези задачи се свеждат до разкриване същността на юридическото мислени, като една от формите на практическото.

Защо логиката се отнася към философските дисциплини - разглежда и решава всички проблеми, относно мислене и реалност, мислене и битие. Тя изучава юридическото мислене, като една от формите на практическото, неговата структура и обусловеност.


2. ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ПРАВНИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ И ТЕОРИИТЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНОТО ПРАВО.


Правен позитивизъм.

Сред представителите на правния позитивизъм можем да посочим Джон Остин (1790 – 1859), Хърбърт Харт, Ханс Келзен (последовател на кантовата философия). Изявява се една теза – отхвърля се всякаква зависимост между право и морал, правото регулира дължимото поведение, а морала – съществуващото.

Правото се разглежда като система от норми, установени със закони, в този смисъл то е позитивно, или писано право. Правото се отличава с неговото нормативно битие. Единствен източник на правото са правните текстове, зад които стои авторитета на държавните институции. Що се отнася до нормите – това са правила, които предписват решаването на юридически казуси, като основаната задача на юриста е тълкуването на текстове и прилагането на норми за решаването на казуси. Правните позитивисти смятат, че юридическите разсъждения се подчиняват на строга логика, дедуктивна логика и подлежат на изследване с аналитични методи. За правните позитивисти съдебните решения са приложения на правила, приложения на норми, а истината е главната цел на съдебния процес. Тук може да се посочат различни вариации:

1) Първата теория е теорията на Остин – хуманна теория – независимо дали правните норми са изразени в императивна форма, правните норми са команди, заповеди. Командите предполагат означаване на желание и предполагат способност да се предизвика зло или вреда от този който е изказал командата при неизпълнение. Но възниква въпроса как да се различи правното задължения от други видове задължения, Остин намира едно решение – правото произлиза от суверена, този който управлява, той установява правото. Суверена – този, който има правото да управлява, Остин предлага следното решение – суверена може да бъде определен само емпирично, мнозинството има навика да се подчинява на определен общ началник и той не се подчинява на никой, който да е над него. Суверена се определя чисто емпирично.

2) Хърбърт Харт – обръща внимание на две черти на правните норми: приемственост на авторитета, който създъвъ правото (това е последователност от различни законодатели); трайност на законите (законите остават и след изчезване на техния конкретен създател). Според Харт правото е система от правила, които биват първични и вторични. Първичните правила уреждат отношенията в рамките на социалната група, в рамките на предправния свят. Те са насочени към всички индивиди в социалната група и им казва как да действат при определени обстоятелства. Тези правила служат като стандарти за критика и за оправдаване на санкциите. Но Харт посочва, че само малка общност, свързана от родство, близост, общо чувство и вяра, базирана в стабилна среда може да живее успешно под режима на първичните правила. Вторичните правила превръщат правото в система, специфицират начина, по който първичните правила се въвеждат и променят. Те биват: правила за разпознаване (за идентифициране на действащите в обществото правни норми), правила за промяна (установяват нормативните авторитети), правила за отсъждане (за вземане на решения, които служат за решаване на противоречия между първичните правила).

3) Ханс Кензел – дуализъм на битие, на съществуващо и дължимо. Правото се разглежда като система от норми и нормите съществуват само в система. Заслуга на Кензел е развитието на понятието правна система. Той разглежда различните видове правни системи (статични, динамични, смесени). Той се интересува какво дава стабилност на правната система. Той говори за една обща основна норма, условия за задължаващата сила на цялата система.


Теории за естественото право.

Основната теза на тези теории е зависимостта на правото от морала. Едно правило не може да се счита за част от правото, ако противоречи на морала.

Има някои части на правото, чиято зависимост зависи от морални стандарти. Моралния ред се разглежда като част от природния, в този смисъл, се предполага, че природата фиксира цели за човешките същества, които са заложени в естествения ред на нещата, предполага се, че са фиксирани определени цели за човешките същества. Те разглеждат всичко през призмата на телеологизъм. Дългът е действия в съответствие с целите. Естественото право произтича от човешката същност, от същността на човешките същества, това се изразява и в дискусията за правата на човека. Правата се разглеждат като естествени, една система за социална принуда е право, ако е в съответствие с тази същност и с целите.

Теориите за естественото право си почиват на доста трудни доказуеми философски абстракции. Това, за което те най-често са обвинявани е за т.нар. натуралистическа грешка. Натуралистическата грешка се дължи на извеждане на теория от това което е дължимо за това което е. Натуралистическата грешка е този извод.

Теоретиците на естественото право смятат, че правото не може да се прилага автоматично за решаване на трудните казуси, няма теория за решаването на трудните казуси.

Класически теории за естественото право.

Св. Тома различава 4 вида право: 1) вечно право; 2) естествено право – ръководи поведението на човешките същества; 3) човешко право – създадено от човека, което не винаги съвпада с горните, то е валидно само ако е в съгласие с естественото право; 4) божествено право – кореспондира с вечното право. Св. Тома смята, че правото е порядък на разума за общо добро, постановено от някой който има грижа за обществото.

Съвременна концепция за естественото право (Роналд Дуоркин). Той отправя тежка критика срещу модела на правилата на Харт, правния позитивизъм няма добра теория за решаване на трудните казуси, налага се при тяхното решаване да се прилагат правила, които имат и морално значение. Стандартите с морална природа се разделят на 2 вида: принципи и политики (политически стратегии). Принципите са изисквания, които произтичат от разбирания за морални ценности и справедливост, те описват права (пример – никой не може да спечели от своето злодеяние). Политическите стратегии разкриват определени социални цели за подобряване на съществуващото състояние на нещата (изискванията за ограничаване достъпа на децата до наркотици). И двата типа стандарти ги нарича принципи или основания. Принципите се различават от правните норми, те не предписват конкретно поведение и не влекат точно определени правни последици, могат да бъдат изпълнени в различна степен. При конфликти между норми – или едната важи или другата, при принципите – един може да важи наред с друг, няма йерархия, принципите са основания и то няма да престане да бъде такова. Съдиите са ограничени от принципите, приети в обществото на морално – принципна доктрина. Равнището на правото и морала не трябва да е на конкретно равнище, той говори за вътрешна моралност на правото, която е само на процедурно, формално равнище.

Тези дискусии развиват теорията на правото през целия 20-ти век.


3.ПРАВНИЯТ РЕАЛИЗЪМ: АМЕРИКАНСКИ ПРАВЕН РЕАЛИЗЪМ, СОЦИОЛОГИЧЕСКА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ, ПСИХОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА.


Правен реализъм.

1) Тук влизат американския правен реализъм (пункционализъм). Американския правен реализъм е школа, която доминира философската мисъл, първата половина на 20-ти век. Тя притежава най-общи характеристики на правния реализъм. Школите различават действителното право от писаното право. Във варианта на американските теоретици се говори за правото в книгите (в нормативните актове) и правото в действие (в неговото приложение). Те претендират правото да се оценява в термините на неговото функциониране. Джереми Бентам (1748 – 1832 г.) – написал е Въведение в принципите на нравствеността и законодателството, той е един от първите автори които разглеждат правото от социална гледна точка. Сред представителите на американския правен реализъм са Оливър Холмс, Роско Паунд, В. Франк. Те отричат нормативния характер на правото, правото е конкретната практика на органите на съда и администрацията, те отричат неговото нормативно битие, не е система от правила, които съдията взема механично за решването на дела. Общите правила не могат да решат конкретните казуси, те трябва да позволят свободна игра, защото един казус може да бъде решен по много начини, зависи от ценностите на съдията. Тези автори се изказват за повече реализъм. Според Оливър Холм правото представлява предсказване на това, което съда би могъл да реши. Неговата програма-статия Пътят на правото от 1897 г. има значение за тази теория.

Правото е факт, който съдиите признават за такова. Правото е средство за реализиране на определени обществени цели и средство за реализация на такива цели. Правото се формира в практиката от правилата за поведени. Роско Паунд нарича една програма Социологическа юриспруденция, програма за претворяването на идеите за правния реализъм в живота. Тази програма представлява програма за социална реформация, идеята е да се наложи като най-ефективно средство за управление на обществото и за разпределение на благата. Той оповестява тази програма през 1911 г. Тя изследва действителното въздействие на правните институции върху обществото, провеждане на социологически изследвани, трябва да се изследват факторите, които затрудняват ефективността на правото, както и правните методи. Изследванията обхващат и историята на правото, той предлага едно министерство на справедливостта, което да реализира тази програма. Той приема, че изследването на правото може да доведе до по-ефективно постигане на неговите цели. Т.е. социологическата юриспруденция е технология за ефективна организация на обществения живот. Той е въвел термина социално инженерство през 1942 г.

Тези автори също критикуват правния позитивизъм. Те не изследват същността на правото, а неговото съществуване в обществото, неговите последици от прилагането му.


2) Психологическата школа – Лион Петражицки (1867 – 1931 г), Ж. Сталев, - към психологическата школа може да се отнесе и скандинавския правен реализъм. Петражицки различава правните явления от моралните, според вида субективни преживявания. Правните явления са атрибутивно – императивни по своята същност или пасивно – активни. Волята е активна, преживяванията са и пасивни и активни, моралните са само императивни (едностранно задължаващи).

В правния психологизъм връзката на съжденията с поведение идва във вътрешния свят на човека. Теория на държавата и правото във връзка с теорията за морала на Петражицки. Количеството на правните явления според него се измерва с количеството правни преживявания, правото има по-важна роля от морала, морала се отнася към сферата на лукса. Заслуга на този автор е популяризирането на понятието интуитивно право, отъждествява се с правно съзнание, правна съвест, но не може да бъде сведено до тях. Има представи за справедливост и добро, но те не са свързани с конкретни нормотворчески факти. Възгледите са резултат от самоопределението на индивида като гражданин. Интуитивното право е стандарт за оценка на позитивното право. Политика на правото – правото като психически фактор, като факт на съзнанието и неговата социална роля за пораждането на определени мотиви на действие, да изследва правото като факт на съзнанието. Политиката на правото служи за предвиждане на социалните промени от въвеждането на нови правни норми. Идеята на Петражицки е за постоянна еволюция в областта на правото. Как психологическата школа обяснява произхода на правото – Ж. Сталев обяснява как се превръща фактическото към нормативното, т.е. съзнанието има свойството да превръща фактическото, трайното, повтарящото се в масовото, колективното поведение, в последствие се осъзнава като изискуемо, дължимо. Психологизма не отрича факта на формирания на психологическия живот на човека под влиянието на социални фактори.

Скандинавския правен реализъм – Ал Рос – различават се от американския правен реализъм, разглеждат правото не като социален фактор, а като психологическо явление. Правото може да бъде обяснено чрез психологичните реакции и асоциации, които определени изрази предизвикват в обществото. Тези автори развиват един доста краен уклон срещу всякакви абстрактни понятия. Всички тези понятия трябва да бъдат емпирично отнесени към нещо, към определен вид поведение, към определен вид реакция. Според тях няма такова нещо като обективно правно задължение, а съществува само психическо усещане за принуда да се постъпва по един или друг начин. Описание на правото чрез един емпиричен език чрез поведението.

3) Школа на свободното право – Ерлих (1913 г. – Основи на социологията на правото), Канторович (1906 г. – борбата за правна наука) – Живото право е вътрешния порядък на човешките общности, като под общности се разбират държава, семейство, корпоративни организации. Живото право се противопоставя на установеното право, правото на законите. Фактическите отношения, отношенията в социалния живот постепенно изкристализират като правни норми. Те различават нормите към установеното право от живото право, само тези, които действително регулират някакви социални отношения. Писаното право е само един от компонентите на понятието за право, ролята на законодателя трябва да открие съществуващата правна норма в съществуващата й роля в живота. Съдията разполага със значителна свобода. Срещу тези автори могат да се отправят редица критики – абсолютизират социалното битие на правото, но те предлагат своите решения.

Правния реализъм се опитва да даде едно емпирично описание на функционирането на правото, на следствия на правото, което се осъществява или със средствата на социалните науки или със средствата на психологията.


4 ХЕРМЕНЕВТИЧНА ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО.


Правната херменевтика се разглежда като: 1) дисциплина, която се занимава с тълкуване на правните текстове, разглежда се като правна догматика, като обща теория на разбирането на правото; 2) Второто разбиране е като направление в съвременната философия на правото, което най-общо може да бъде свързано с идеята, че разбирането на правните текстове е главна цел на правните науки и на разбирането на правото въобще, идеята за социалните и хуманитарните науки и разграничаването им от социалните.

Основен метод на природните науки е научното обяснение, което се разглежда като подвеждане на дадено събитие под общ закон, или извеждане на дадено събитие от общ закон. Разбирането е метод, който характеризира социалните и хуманитарните науки.

Разбирането на социалните и хуманитарните науки е предмет на херменевтиката. Херменевтика е школа на съвременната технология, която се занимава с изследване на разбирането. Основната идея е, че в текста се съдържат определени ценности и мисли, които могат да бъдат извлечени чрез интерпретация, за да се постигне разбиране на този текст. В съвременната правна херменевтика се организират 2 направления: хуманитаристко направление и аналитично направление (тясно се опира на анализа на езика със специални методи, за да се разкрият значенията).

Херменевтиката изследва условията на разбирането. Възможни са различни резултати на разбирането.

Представител на това направление е един немски автор – Йохан Есер (1970 г – Предразбирането и приложението на методите в търсене на правото). Той смята че предразбирането е условие за тълкуване, разбиране и прилагане на правото.

Кауфман (Основни проблеми на философията и правото). Законът на правото се отнасят като възможност и действителност. Правото се конституира в херменевтичния акт на разбирането. Този автор смята, че при интерпретацията има възможност да се потъне в една херменевтична спирала.

Правила за тълкуване – Емилио Бети – говори за три типа интерпретация: 1) диагностична или разпознаваща; 2) репродуктивна; 3) нормативна репродукция (да се разкрие действащата норма).

Канони на херменевтиката:

- автономия – да се отхвърлят външни фактори или цели;

- цялостност – хармонизация на законодателството;

- актуалност;

- адекватност – в съответствие с изискванията на живота.


5 ДИАЛОГИЧНИ ИЛИ ДИСКУРСИВНИ ТЕОРИИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО.


Ролята на правото в обществото – в този смисъл може да се говори за противопоставяне на две различни визии на правото, едната е технологична, другата е диалогична визия. В технологичната се включва правния позитивизъм и правния реализъм. Всички те имат обща технологична визия за правото. В рамките на диалогичната визия за същността на правото се развива да бъде коригирана тази относително догматична гледна точка.

Като диалогични са: системната теория за правото (Никалъс Луман, Тюбнер), критическата социална теория (Ю. Хабермас). Тези визии могат да бъдат и противопоставени на модернизъм и постмодернизъм (прогресът на обществото може да бъде достигнат с прогреса на науките и технологиите и също така и с вярата). През 60те години на 20ти век се почуства криза на модернисткия процес за визията на правото. Процесите на глобализацията разклащат модернизма, постмодернизма е философия от времето на глобализацията, наблюдават се нови социални процеси.

Съвременното общество е завладяно от един процес на функционална диференциация. Обществото е представено като относително обособени сфери или подсистеми (стопанство, социална сфера, образование и науки и др.), изразява се в относително обособяване, отделяне на всяка една от тези подсфери. Обществото се разделя на автономни подсистеми, всяка една има организационни структури, цел, образци на поведение и своя логика на развитие. Заедно с функционалната диференциация има и етническа и културна диференциация. Всичко това поражда основния проблем на съвременните държави – нарастваща потребност от управление и същевременно намаляваща ефективност на управлението. Така възниква подмодернистката критика на правото и държавата . Постмодернистките автори критикуват правния позитивизъм, правния реализъм, критикуват ги за техния консерватизъм.

Рационалност – съотношение между средства и цел, рационалността, която се отнася до средствата се нарича инструментална рационалност (ефективност), а рационалността, която опира до избора на цели се нарича ценностна или аксиологическа. Технологичната визия за правото се опира на една инструментална рационалност и за това е критикувана. Ю. Хабермас разграничава 2 типа действия (основната му книга е Теория на комуникативните действия):

- рационално целеви – подчинени на технологичната визия;

- комуникативен консенсус.

На рационално - целевите действия съответства система. Комуникативните действия отговарят на понятието жизнен свят. Хабермас смята, че системата се опитва да подчини жизнения свят, света на ценностите, като проява на това е например монетаризацията, подчиняването на социални директиви. Правото трябва да функционира като посредник за разрешаване на съответните конфликти. Посредническа конституция , която има за цел разрешаване на социалните конфликти.

Идеята на Луман и Тюбнер е правото да се превърне в такава система и да регулира отношенията между отделно обособените социални системи.

Тези теории разглеждат правото като саморазвиваща се система и като посредник в комуникацията. Те не са разновидност на другите системи.

  1   2

Свързани:

Правна логика iconТема философия на правото и правна логика
Правната логика е една от областите на философия на правото, тя е нова дисциплина. Като термин за 1 път е употребен в края на 18...
Правна логика iconVІ. двузначна логика терминът логика има гръцки произход (от логос дума, понятие, смисъл, разум ) и се използва за означаване на общите закономерности на
Математическата логика е наука за правилните математически разсъждения и изводи. Съвременната математическа логика започва своето...
Правна логика iconПравна логика част 1
Понятие за правото”. Тя е една от книгите допринесла най-много за обособяване на философията на правото. След нея философията на...
Правна логика iconСистеми с Програмируема логика. Архитектура и организация. Методи и средства за проектиране. Петър Маноилов
Интегралните схеми като основа на системите с програмируема логика. Класификации и характеристики
Правна логика iconЛогика, примененная Марксом при создании «Капитала», является исторически и по существу результатом критического преодоления (переосмысления) гегелевской
С этим и связано то положение, что логика «Капитала» и есть диалектика как самое полное и глубокое учение о развитии, а диалектика...
Правна логика iconНационално бюро за правна помощ
Предефиниран проект №4 „Подобряване на достъпа на уязвими групи до правна помощ чрез въвеждане на пилотен проект за „гореща линия...
Правна логика iconПропозиционалната логика логика на сложните съждения
Разкриването на начините, по които става това извеждане, е главната й задача. Но за да се приближим към решението й, трябва преди...
Правна логика iconДиплома „Правна и съдебна система на ес
Политическа и правна същност на историята на европейската интеграция. Външни отношения на ео и ес
Правна логика iconДиплома „Правна и съдебна система на ес
Политическа и правна същност на историята на европейската интеграция. Външни отношения на ео и ес. Втори стълб на ес
Правна логика iconІ. Учебна дейност
Философия по Логика, Етика, Естетика и Философска логика, както и в специалностите Психология, бин, Културология, Социология и Политология....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом