Да се произнесе, взе предвид следното




ИмеДа се произнесе, взе предвид следното
Дата на преобразуване19.10.2012
Размер236.13 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://blagoevgradrc.judiciary-bg.org/Courts/RC/Blagoevgrad/wa.nsf/e3a2ce731f73417ac22576640047a
да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена/ от И. Ц. Г., с ЕГН * от гр. Б., ул. “М.” № 5, с която против С. С. П. от с. И., общ. Б. е предявен осъдителен иск – за заплащане на сумата от 24 500,00 /двадесет и четири хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, чест и достойнство и обществен престиж, който е градил цял живот като вещо лице и архитект, опетняване на името, злепоставяне пред близки и приятели, преживени душевни болки и страдания, довели до силно влошаване на здравословното му състояние, за периода от 27.01.2003г. – датата на депозиране на жалбата на ответника до Районна прокуратура гр.Б. до подаване на исковата молба – 10.12.2010г., в резултат на извършено от ответника деяние, изразяващо се в набедяване на ищеца за извършено престъпление по чл.291, ал.1 от НК, представляващо изразени в жалбата на ответника неверни, изопачени факти и обстоятелства, ведно със законната лихва от деня на извършване на деянието 27.01.2003г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и заплащане от ответника на направените разноски по делото – правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е архитект по професия и като такъв е бил вписан в списъка на вещите лица към Окръжен съд гр.Б. като вещо лице. През 2003г. е започнал да отказа да изпълни възложени задачи и да изготвя заключения като вещо лице по субективни причини – тъй като срещу него е била образувана предварителна проверка по преписка с вх.№ 205/2003г. на РП Б. за извършено престъпление по чл.291 от НК. Поводът за образуване на тази преписка бил подадена жалба от ответника С. С. П., в която е била посочена невярна, недостоверна и некоректна информация, с която е набедил ищеца в извършено престъпление и в резултат на което от 20.12.2004г. до 24.02.2009г. Районна и Окръжна прокуратура гр.Б. са поддържали срещу ищеца обвинение по наказателно производство за извършено престъпление от общ характер, а именно за престъпление по чл.291 от НК, предвиждащ наказание – „лишаване от свобода от 1 до 5 години” и „лишаване от право по чл.37, т.7”. Твърди се, че с оправдателна присъда № 4031/20.09.2007г. по НОХД № 1882/2004г., влязла в законна сила на 24.02.2009г., като потвърдена с решение на БлОС по ВНОХД № 225/08г., ищецът е признат за невиновен в това, че като вещо лице по гр.д.№ 111/2002г. по описа на БРС съзнателно е дал писмени и устно на 18.04.2002г. в съдебно заседание, невярно заключение № 1175/08.04.2002г., изразяващо се в това, че имотът на името на М. Д. /съседен на имотите в карта на И. и М.Б.и/ съвпада по местоположение с пл.№ 3342 в картата на Воден синдикат, поради което и на основание чл.304 от НК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.291, ал.1 от НК. По изложеното ищецът твърди, че изложеното в жалбата на ответника до Районна прокуратура Б. е недостоверно, изопачено, неправомерно и пряко накърнява честта и достойнството на ищеца като архитект и като човек. Сочи се, че както Районния, така и Окръжен съд Б. са възприели, че заключението, дадено от ищеца в производство по чл.11, ал.2 от ЗПСЗЗ е вярно, изготвено е съобразно неговата компетентност, и на база наличните доказателства, до които е имал ищеца достъп по въпросите, поставени от съда и в този смисъл заключението не съдържа неистини, а съответства на действителното фактическо положение. С набедяването за извършено престъпление ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване авторитета му като дългогодишен архитект и вещо лице, злепоставен бил пред обществото, близки, приятели, клиенти, дълбока наранени били честта и достойнството на ищеца, претърпял душевни страдания, които продължили повече от пет години и продължават и до настоящия момент, тъй като дори и оправдателната присъда не е в състояние да заличи дългогодишните морални страдания за опетненото име и достойнство и да възстанови душевното равновесие, което е безвъзвратно нарушено.

Твърди се от ищеца, че в резултат на изживения стрес на неврогенна основа получил редица сериозни заболявания и ексцеси, а именно: на 21.06.2007г. се постъпил в Хирургично отделение на МБАЛ Б. с диагноза кървяща язва, което наложило спешно оперативното й лечение. Поради наложило се преливане на кръв ищеца получил тежко бъбречно заболяване, диагностицирано през 2008г. при болнично лечение в периода от 21.05. до 06.06.2008г. като – хронична бъбречна недостатъчност ІІ степен, пилонефрит – хроничен, обострен и от 06.06.2008г., поради влошаване на състоянието му, ищецът е преминал и на хемодиализа два пъти седмично. Ищецът сочи за преживян „”, постоянен стрес, срам от набедяването и образуваното срещу него наказателно производство, което причинило и сърдечни проблеми, като от 25.06.2008г. до 01.07.2008г. е постъпил за лечение в Ревмокардиологично отделение на МБАЛ – Б. с диагноза: исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия, новопоявила се хипертонична болест ІІІ степен, като това състояние е необратимо и налага непрекъснато лечение, за което е освидетелстван и от ТЕЛК с Решение № 0191 от 25.01.2010г. За периода от 03.01.2008г. до 11.01.2008г. постъпил и в Очно отделение на МБАЛ Б. с диагноза – внезапно намаление на зрението с вътрешен кръвоизлив на лявото око близо до зрителния нерв, вследствие на което е получил 100 % слепота с лявото око и 70 % намаление на зрението с дясното, като за придвижване му е необходим придружител, поради което не само, че не може да полага грижи за себе си, но и да упражнява професията си. В резултат на настъпилия емоционален и здравословен срив ищецът твърди, че е в пряка причинна връзка с изживените душевни страдания и негативни изживявания по повод на подадената от ответника жалба до прокуратурата и в резултат на което е било образувано наказателното производство. Подадената жалба от ответника с набедяването му в извършено престъпление и водения срещу него процес според ищеца са се отразили крайно негативно на доверието, което е градил цял живот сред обществото. Независимо от постановеното оправдателна присъдата сам по себе си този факт не е в състояние да удовлетвори ищеца, поради незвъзвратимото прекършване на здравето и духа му и това се е отразило и на неговите близки и на членовете на семейството му.

По изложеното ищецът счита, че ответникът е извършил противоправно деяние, изразяващо се в набедяване на ищеца за извършено престъпление по чл.291 от НК на 27.01.2003г., представляващо изразени в жалбата му неверни, изопачени факти и обстоятелства, които накърняват неговата чест и достойнство, петнят името му, злепоставят го пред близки и приятели, които неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на ответника, поради което е налице основание да се ангажира деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД срещу тази страна. Посочените неимуществени вреди ищецът сочи, че търпи за период от време от около 7 години и които продължава да търпи и до настоящия момент, изразяващи се в силно влошаване на здравословното му състояние, накърняване на добро име, чест, достойнство, обществен престиж. Сочи се, че съгласно чл.39 от Конституцията на РБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, но това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго – чл.39, ал.2 от Конституцията на страната вр. с чл.57, ал.2 и чл.41, ал.1 – всеки има право да търси и разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Ищецът твърди, че ответникът съзнателно го е набедил в престъпление, тъй като е бил длъжен да знае, че с посоченото деяние неминуемо ще настъпят негативни последици, част от които накърняване на честта и достойнството на личността. Мотива за набедяване бил лични претенции на ищеца спрямо имота, предмет на гр.д.№ 111/2002г., поради което ответникът съзнателно е извършил деянието, въпреки , че е знаел, че ищеца е невинен, го е набедил в извършване на престъпление. Деянието на ответника е противоправно според ищеца, тъй като недопустимо от правото и морала е набедяване на някого в извършване на престъпление. По изложеното се обосновава правния интерес от предявяване на осъдителен иск – за ангажиране деликтната отговорност на ответника, който да заплати на ищеца сумата от 24 500 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, чест и достойнство и обществен престиж, който е градил цял живот като вещо лице и архитект, опетняване на името, злепоставяне пред близки и приятели, преживени душевни болки и страдания, довели до силно влошаване на здравословното му състояние, за периода от 27.01.2003г. – датата на депозиране на жалбата на ответника до Районна прокуратура гр.Б. до подаване на исковата молба – 10.12.2010г., в резултат на извършено от ответника деяние, изразяващо се в набедяване на ищеца за извършено престъпление по чл.291, ал.1 от НК, представляващо изразени в жалбата на ответника неверни, изопачени факти и обстоятелства, ведно със законната лихва от деня на извършване на деянието 27.01.2003г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и заплащане от ответника на направените разноски по делото.

Доказателствените искания на ищеца са – за приемане на писмени доказателства, както и за допускане и назначаване на комбинирана съдебно – медицинска експертиза, изпълнима от специалист – коремен хирург, нефролог, очен лекар и кардиолог, които след като се запознаят с материалите по делото и справка на медицинската документация, находяща се в МБАЛ Б. да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, иска се приобщаване на посоченото нохд, както и да се даде възможност за ангажиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели при режим на довеждане, с които гласни доказателства ще се установяват обстоятелства, свързани с душевните и физически страдания на ищеца.

По реда на чл.131 от ГПК е изпратен препис от исковата молба и доказателствата на ответната страна. В едномесечния срок от връчването й от тази страна е постъпил писмен отговор, с който изцяло предявения иск се оспорва, не както по основание, така и по размер. Сочи се, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД, а именно: извършено от ответника противоправно виновно деяние /действие или бездействие/, настъпили от това вреди и причинно – следствена връзка между вредоносния резултат и деянието. Не се оспорва от ответника факта, че на 27.01.2003г. е подал жалба до РП Б., но твърди, че в нея е изложил подробни съображения за извършени от ищеца противоправни действия, изразяващи се в изготвяне на невярно заключение – съдебно – техническа експертиза по гр.д.№ 111/2002г. по описа на БлРС. Твърди се от ответника, че на база на наличните към този момент данни и доказателства е представил аргументирано доводите си за пристрастността на ищеца като вещо лице по посоченото гражданско дело, за необоснованост на част от изводите по СТЕ и за неправилността на заключенията. Ответникът твърди, че в жалбата е изложил факти, подкрепени с безспорни доказателства за това, че ищецът като вещо лице и в качеството си на пълномощник на ищцата по делото – В. К. е бил пряко ангажиран със защита на нейните права и интереси, поради което са налице основателни съмнения за безпристрастността му като вещо лице по посоченото производство. Твърди се, че самото подаване на жалба /сигнал/ до правоохранителните органи с изложени данни за констатирани закононарушения не сочи на извършено противоправно действие. Ответникът твърди, че по този начин е упражнил свое конституционно право на жалба и сигнал до държавен орган по чл.45 от Конституцията на страната, поради което счита, че действието му не може да се квалифицира като неправомерно деяние, извършено при условията на пряк или евентуален умисъл. Упражняването на предвидената в закона възможност за подаване на жалба или сигнал е проявление на правото на защита на лични и имуществени интереси, което не може да обоснове хипотезата на чл.45 от ЗЗД. Твърди се от ответника, че в жалбата му до РП Б. не е използвал обидни изрази, клевети или закани до ищеца, което евентуално да обоснове друг вид деликтна отговорност. В случая не е установено твърдяното набедяване в престъпление по смисъла на чл.286, ал.1 от НК, тъй като посочения състав на престъпление е налице, когато има приписване пред надлежен орган на властта, че едно лице е извършило престъпление, като следва да се установи, че набеденото лице не е извършило престъплението, както и да е доказано знанието на набедяващия, че набедения не е извършил приписваното му престъпление.

Прави се от ответника следното възражение: набедяването е престъпление от общ характер по чл.286, ал.1 от НК, поради което гражданския съд, който разглежда последиците от това деяние, не може инцидентно да установи престъплението, тъй като по въпроса дали едно лице е извършило или не престъпление от общ характер компетентен да се произнесе е само наказателния съд, чиято присъда, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно извършването, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото не се твърди от ищеца, а и не се сочат доказателства, да е постановена такава присъда от наказателния съд, с която ответника да е признат за виновен за извършено престъпление от общ характер по чл.286, ал.1 от НК за това, че е подал жалба до РП Б.. Оспорва се от ответника, че извършеното от него представлява противоправно деяние, тъй като е упражнил свое конституционно право на жалба, предложение и петиция до държавен орган по чл.45 от Конституцията и е упражнил по чл.205, ал.1 от НПК обществено задължение на гражданите при узнаване за извършено престъпление от общ характер да уведомят незабавно органите на досъдебното производство или друг държавен орган.

Възразява се и че посочените от ищеца заболявания са единствено и само пряк и непосредствен резултат от вмененото на ответника извършено противоправно деяние. Сочи се, че посочените заболявания се дължат на влошеното общо здравословно състояние на ищеца, като голяма част от тях са възникнали далеч преди процесния период от време, поради което се твърди, че липсва причинно – следствена връзка между вмененото на ответника деяние по подаване на жалба до РП Б. и установените заболявания на ищеца, което да е основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност.

Оспорва се и твърдението на ищеца в исковата молба за преживян от ищеца тежък емоционален стрес в резултат от подадената от ответника жалба и това по никакъв начин не се е отразило на поведението му, на психологическото му състояние, на отношенията му с близки и познати.

Прави се и възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност и в тази връзка се иска в производството да се приеме за изрично разглеждане на такова възражение – за погасяване на вземането по давност по см. на чл.110 от ЗЗД, тъй като искът по чл.45 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от деня на непозволеното увреждане, от който момент възниква и вземането за обезщетяване за вреди. В случая соченото от ищеца противоправно деяние, извършено от ответника се изразява в подаване на жалба до РП Б. на 27.01.2003г., а исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 10.12.2010г., т.е. след погасяване на вземането, доколкото такова е налице, по давност. В подкрепа на изложените фактически твърдения и поддържаните въз основа на тях искания и възражения като доказателствено искане се формулират въпроси към съдебно – медицинската експертиза, поискана да се назначи от ищеца.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не се спори между страните относно следните факти: че по описа на РС Б. е образувано гр.д.№ 111/2002г. с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, по което е постановено решение, с което на наследниците на М.Д. е признато правото да възстановят собствеността си върху земеделска земя – нива от 3 дка в землището на с.И. /с.А./. По посоченото гражданско дело ищецът е бил вещо лице, изготвило и депозирало заключение № 1175 от 08.04.2002г. по допусната по делото съдебно – техническа експертиза, с която вещото лице е дало заключение, изразяващо се в това, че имотът на М. Д. /съседен на имотите в картата на И. и М. Б./ съвпада по местоположение с пл.№ 3342 по картата на Воден синдикат.

На 27.01.2003г. ответникът по делото С. С. П. е подал жалба до Районна прокуратура гр.Б. с вх.№ 205. В жалбата се твърди от ответника, че с решение № 344/03.06.2002г. по гр.д.№ 111/2003г. по описа на РС Б. е признато за установено правото на В. С. К., като наследник на М. М. Д. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 3 дка в с.И. /с.А./. Сочи се още в жалбата, че решението по гр.д.№ 111/2002г. по описа на РС Б. е взето въз основа на дадената от ищеца като вещо лице по делото съдебно – техническа експертиза, като се сочи от ответника в жалбата, че ищецът е заинтересован от изхода на това дело, тъй като в негова полза има издадено нарочно пълномощно от ищцата по гр.д.№ 111/2002г. по описа на БРС – В. К. да я представлява и подписва всички документи относно възстановяване, стопанисване и управление на нивата в с.И. от 3 дка, съгласно Пълномощно рег.№ 8743 от 23.10.2000г. на Нотариус И. К.. По изложеното се сочи в жалбата от ответника, че заключението на ищеца, дадено по посоченото гражданско дело, не е обективно, безпристрастно, по този начин съда е въведен в заблуждение и е постановено незаконосъобразно решение. Твърди се в жалбата, че заключението е изцяло с неверни данни и изводи и подробно се посочват и анализират наличните по делото писмени доказателства, а именно – съдебното решение, заключението на ищеца, пълномощното, заварено от нотариус К., данъчни декларации от партиди към 1936,г. картен материал и скици от Воден синдикат.

На 20.12.2004г. Районна прокуратура Б. е изготвила и внесла в Районен съд Б. обвинителен акт срещу ищеца И. Г., с които го обвинява в следното: че като вещо лице по гр.д.№ 111/2002г. по описа на БРС, в съдебно заседание на 18.04.2002г. пред Районен съд Б. съзнателно е дал писмено и устно невярно заключение № 1175/18.04.2002г., изразяващо се в това, че „имотът на името на М. Д. /съседен на имотите в карата на И. и М. Б./ съвпада по местоположение с пл.№ 3342 в картата на Воден синдикат” - престъпление по чл.291, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи факта, че на 23.10.2000г. Нотариус К. е заверила подпис на В. С. К. върху пълномощно, съгласно което последната упълномощава ищеца – арх.И. Ц. Г. да подписва вместо нея документи, относно възстановяване, стопанисване и управление на наследствен имот от майка й – М М.Д. и имотът представлява нива от 3 дка в землището на с.И. /с.А./, а на 27.11.2001г. в РС Б. е подадена искова молба от В. С. К. срещу ПК Б. с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ – за признаване правото да се възстанови собствеността върху земеделска земя – нива от 3 дка в местността „Ч.” в землището на с.И. /с.А./ при посочени съседи, по която искова молба е образувано гр.д.№ 111/2002г. по описа на БРС и по което дело ищецът е назначен като вещо лице.

С присъда № 4031/20.09.2007г. по НОХД № 1882/2004г. по описа на РС Б. ищецът арх.И. Ц. Г. е признат за невиновен в повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.291, ал.1 от НК, която присъда е потвърдена и с решение № 435 от 24.02.2009г., постановено по ВНОХД № 225/2008г. по описа на Окръжен съд Б., влязла в законна сила на 24.02.2009г. /вж.удостоверението/.

От представените писмени документи – епикризи се установява, че за периода от 04.07.2006г. до 15.07.2006г. ищецът е постъпил за лечение на простата в Катедра по уроголия и нефрология ВМА С., Клиника по Обща уроголия, а на за периода от 21.06.2007г. до 29.06.2007г. ищецът е постъпил за лечение /оперативно/ в хирургично отделение на МБАЛ Б. , като на 22.06.2007г. му е направена операция по спешност, поради кървящи две язви.

От епикриза от 06.06.2008г. от МБАЛ Б. се установява, че за периода от 21.05.2008г. до 06.06.2008г. ищецът е постъпил за лечение в отделение по гастроентерология с нефрологичен сектор и е изписан с препоръка за необходимост от провеждане на лечение с хемодиализа по график седмично. От същото отделение е издадена и последваща епикриза, от която се установява, че в посоченото отделение ищеца е постъпил за лечение за периода от 15.07.2008г. до 21.07.20008г. Ищецът е с хронифицирано бъбречно заболяване, поради което провежда задължително два пъти седмично и хемодиализно лечение /удостоверение № 1/19.09.2008г. от Обединена районна болница – Б./, а за периода от 25.06.2008г. до 01.07.2008г. ищецът е постъпил за лечение в Ревмокардиологично отделение на МБАЛ Б. .

От епикриза от МБАЛ ПУЛС – - Очен сектор се установява, че за периода от 23.01.2009г. до 26.01.2009г. ищецът е постъпил за лечение в посоченото отделение, поради оплаквания в лявото око. Посочените по – горе заболявания са потвърдени като диагностициране и с етапна епикриза от 12.01.2010г. от „Олимп Медика – ГППМП” ООД гр.Б..

Св.Х. Г. сочи, че познава ищеца още от 1973г., като от 1999г. започнали да работят като вещи лица в съда и през 2003г. ищецът споделил на свидетеля, че бил обвинен от лице от с.И., че дал необективно заключение. До този момент свидетелят твърди, че не знае ищецът да е имал някакви здравословни проблеми, докато след посочения случай в ищецът „настъпи малко промяна”, която се изразявала в това, че ищецът изпитвал нервно напрежение и имал няколко случая на влизане в болница. Според свидетеля ищецът „изживяваше това по доста мъчителен начин” и от този момент престанал да взима дела за изготвяне на експертизи по тях и да работи като вещо лице. Свидетелят сочи, че „настъпиха промени в неговия живот от този момент нататък”, като според свидетеля тези промени свързани и със здравословното му състояние се дължат на повдигнатото срещу него обвинение и до нервно „пренапрежение”.

Св. Я. М. сочи, че живее на семейни начала с ищеца повече от 20 години. Твърди, че ищецът е работил като вещо лице към Окръжен съд Б. и като такъв е изготвил и представил заключение по дело, касаещо спорен имот, който бил съседен на нейния парцел. По отношение на този имот спорове имало с лицето С. П., който заявявал, че имота е на неговия баща и по негово обвинение била подадена жалба в прокуратурата срещу ищеца за дадено невярно заключение с приложени към него документи с невярно съдържание. Както свидетелят Г.., така и св.М. сочат, че ищеца И. Г. е бил здрав, работлив и честен човек /”човек на дълга” – св.Г./. Не е имало проблеми със здравето му до момента, когато му се повдигнало обвинение, след който момент той се „срина”, „Срина се емоционално” според свидетелката. Започнали проблеми с очите – получил кръвоизлив в едното око, което впоследствие довело до пълна слепота, след което започнали проблеми с бъбреците и вече 4г. е на хемодиализа, получил е кръвоизлив в стомаха и е със 100 % инвалидност, призната от ТЕЛК. Свидетелката сочи, че ищецът приел много тежко обвинението. Отказал е да работи като вещо лице, да контактува с хората и колегите си.

Св. К. В.сочи, че познава ищеца от 1970г. като до 2003г. е бил в добро здравословно състояние, прекрасен като човек и невероятен специалист, но след обвинението във връзка с работата му като вещо лице „тотално се срина”. Към настоящия момент свидетелят сочи, че ищецът ходи - 2-3 дни в седмицата на хемодиализа, увредено е зрението му, имал е проблеми със сърцето и тези промени в здравословното му състояние е в следствие на обвинението, което получил, след който момент започнал да отказва да работи като вещо лице, бил потиснат.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Ищецът твърди, че е претърпял преки неимуществени вреди, в резултат от виновно противоправно деяние на ответника, изразяващо се в подаване на жалба до РП Б., с което го е набедил в извършване на престъпление по чл.291, ал.1 от НК – даване на невярно заключение. Така изложените фактически твърдения и поддържаното въз основа на тях искане за защита сочи на правното основание на предявения иск по основния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.

Иска е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищецът твърди, че в резултат от противоправно деяние под формата на действие от ответника е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендират. За допустимостта на процеса е достатъчно да се твърди наличието от ищеца на спорно, смутено право.

По същество:

Основателността на иска по основния фактически състав на непозволеното увреждане предполага комулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на вреди, както от имуществено, така и от неимуществено естество.

Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав – деяние под една от двете форми – действие или бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на вреда – имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца – арг. чл.154, ал.1 от ГПК. Горните обективни елементи представляват твърдения за положителни факти, от които ищецът има правно очакване за положителни правни последици за себе си, поради което носи тежестта да ги докаже. Единствено субективния елемент – вината следва да се опровергае от ответната страна – арг. ал.2 от чл.45 от ЗЗД.

Ищецът не доказа първия елемент от този фактически състав, а именно, че ответника е обективирал противоправно деяние, под формата на действие. Ищецът носи доказателствената тежест и да посочи доказателства, с които да установи обективния белег на твърдяното действие на ответника, изразяващо се в подаване на жалба до РП Б., с което го е набедил в извършване на престъпление, противоправност – т.е., че ответника е обективирал действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност /в този см.Решение № 567 от 24.11.1997г. на ВКС по гр.д.№ 775/96г., 5 – членен състав/. В случая ответника е упражнил едно своя конституционно право на жалба – чл.45 от Конституцията на РБ – Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. В случая е неотносимо соченото в исковата молба упражняване от ответника не по установения в страната ред и в този смисъл злоупотреба по см. на чл.57, ал.2 от Конституцията на право на мнение, конституционно прокламирано в чл.39, както и не се касае до хипотеза на злоупотреба и упражняване не по установения ред на право на информация – чл.41, ал.1 от КРБ. Става дума за упражнено от ответника право на жалба до държавен орган, което действие не е противоправно. Напротив – съобразно действащото законодателство ответника е упражнил свои субективни права по съответния за процесуалния закон ред, което не прави действията му противоправни. Съдържанието на последното се изразява в това, че действието респ.бездействието следва да бъдат свързани с несъобразяване на предписание на конкретна правна норма, което от своя страна може да се изрази в две форми – осъществяване на правомощие, което едно лице не притежава ИЛИ осъществяването му не по установения за това ред /така Решение № 3315 от 17.11.1981г. по гр.д.№ 2559/81г., І г.о../. В казуса не се установи нито една от посочените две проявни форми на вмененото на ответника поведение и което в този смисъл да е противоправно. Ответника е упражнили свое дадено от закона и задължение, установено и правно регламентирано и в чл.205, ал.1 от НПК - когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

Като самостоятелно основание следва да се изтъкне, че ответникът в жалбата до РП Б. е определил заключението на вещото лице като "необективно" и "небезпристрастно", "тенденциозно" и "изцяло с неверни данни и изводи". По същество изложеното в жалбата представлява оспорване на заключение на вещо лице и представлява изразено мнение и оценка на дадено заключение, което всяка страна в един граждански процес има право да изрази и което поведение в горния смисъл не е противоправно.

На самостоятелно основание вмененото на ответника поведение не е противоправно, поради следното: Твърди се от ищеца, че с подаването на жалба до РП Б. ответникът е извършил набедяване, което е и противоправното в поведението по повод подаването на жалбата. Набедяването е престъпление против правосъдието от общ характер по чл.286 от НК - Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание (2) (отм.,пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице с изключение на лицата, които участват в процеса като свидетели, вещи лица и др. Изпълнителното деяние се изразява в две форми: набедяване на някого в престъпление и представяне на неистински доказателства. За разлика от клеветата, тук деецът се обръща към надлежен орган, който има правомощие да образува наказателно производство. На набедения може да му се приписва както действително извършено престъпление, в което обаче той не е участвал, така и въобще неизвършено престъпление. Престъплението е резултатно – узнаване от надлежния орган на неверните твърдения или за уличаващите материали. Ако се стигне до привличане на набедения като обвиняем, ще се осъществи квалифицираният състав на набедяването по чл.286,ал.2. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл. Набедяването е престъпление, което се осъществява чрез съзнателно твърдение пред надлежен орган на властта (прокурор, следовател и др.), че дадено лице е извършило определено престъпление, макар виновният да знае, че това не е вярно, или чрез представяне на неистински доказателства за извършено от набедения престъпление. В случая в рамките на гражданското производство е недопустимо да се установява инцидентно извършено престъпление от общ характер от едно лице. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 от ГПК. Още повече, че в рамките на гражданското производство в тежест на ищеца е да установи елементите на престъплението набедяване, а именно – осъществяване от ответника на изпълнителното деяние на визираното престъпление, както и субективния елемент – знанието на ответника за увреждане и факта, че ищеца не е извършил престъпление, но при поддържането на твърдения или представяне на доказателства в горната насока. Именно доказателства за такова субективно отношение – знание от ответника, че ищеца не е извършил престъплението по чл.291 от НК, липсват представени от ищеца, който носи доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК да го установи.

Поведението на ответника не е противоправно не само поради съобразяване с общия принцип да не се вреди другиму, но и поради липса на възможност от инцидентно установяване от гражданския съд на поведението на ответника като осъществяващо фактическия състав на престъплението набедяване. Подадената жалба е право и задължение за ответника, упражнено в обема и рамките на закона, поради което и действията му не могат да се квалифицират като противоправни.

С дължимата процесуалната активност ищецът не установи и обективния елемент от състава на чл.45, ал.1 от ЗЗД – причинната връзка между деянието и причинения резултат – твърдяната неимуществена вреда, което също следва да се докаже от инициатора на процеса, тъй като не се предполага /така Решение № 1038/17.06.1961г. по гр.д.№ 2785/61г., ІV г.о.; Решение № 2/05.01.1965г. по гр.д.№ 2133/64г., І г.о./. Ищецът не посочи доказателства, от които да установи, че именно твърдения причинен вредоносен резултат е типичният, непосредствен такъв и е в пряка причинно – следствена обусловеност от поведението на ответника, т.е., че сочените претърпени неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние на ответника, която пряка причинно следствена връзка е фактически въпрос и за установяването й не е необходимо събиране на посоченото от ищеца доказателство – допускане и изслушване на комплексна съдебно – медицинска експертиза, /която би установила само и основно факта на заболяванията, тяхната история и продължителност, интензитет, както и евентуално проявни форми на ексцес/, а е логически извод и съждение на съда, с оглед на събраните доказателства. Соченото като противоправно деяние на ответника – датира от 27.01.2003г., а далеч след тази дата /близо четири години по – късно/ е диагностицирано и констатирано първото твърдяно и посочено в исковата молба заболяване и постъпване на 21.06.2007г. в болнично заведение за оперативно лечение на кървяща язва. Следователно, от момента на действията на ответника по подаване на жалба до РП Б. по набедяването на ищеца до посоченото хоспитализиране е налице опосредяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, свързани с търпените болки и страдания във връзка с влошаване на здравословното му състояние, както и усещането за накърнена чест, достойнство, добро име и обществен престиж, което опосредяване се изразява в последващо проведено разследване на органите на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт срещу ищеца, с който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.291, ал.1 от НК. Разпитаните по делото свидетели сочат, че ищецът е изпитал посочените негативни преживявания и неимуществени вреди, в резултат на повдигнатото и поддържано срещу него обвинение от РП Б., т.е. налице е опосредяване на твърдения резултат със соченото противоправно поведение на ответника, тъй като посочените вреди ищецът е претърпял и при и по повод на повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление от общ характер от прокуратурата на РБ /в тази насока са недвусмислени и свидетелските показания/. Горния извод се налага и с оглед представените медицински документи, сочещи на заболявания, получени от ищеца по време на развитие на наказателния процес в съдебната фаза на първа и втора въззивна инстанция и далеч след преустановяване на вмененото на ответника противоправно поведение, изчерпващо се с един еднократен акт на подаване на жалба. Претенцията на ищеца за възмездяване на претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно обвинение от прокуратурата на страната обоснова друг ред на защита за ищеца по ЗОДОВПГ.

По изложеното - искът с правно основание чл.45 от ЗЗД, е изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Искът е частично неоснователен и на самостоятелно основание – частичното му погасяване по давност. В този смисъл е частично основателно възражението на ответната страна в горната насока:

Ищецът твърди, че в резултат на обективирано от ответника противоправно поведение на 27.01.2003г., изразяващо се в депозиране на жалба до РП Б., в която е набедил ищеца за извършено престъпление по чл.291, ал.1 от НК, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, чест и достойнство и обществен престиж, който е градил цял живот като вещо лице и архитект, опетняване на името, злепоставяне пред близки и приятели, преживени душевни болки и страдания, довели до силно влошаване на здравословното му състояние, за периода от 27.01.2003г. – датата на депозиране на жалбата на ответника до Районна прокуратура гр.Б. до подаване на исковата молба – 10.12.2010г.

По отношение на неимуществените вреди - накърняване на доброто име, чест и достойнство и обществен престиж, който е градил цял живот като вещо лице и архитект, опетняване на името, злепоставяне пред близки и приятели, преживени душевни болки и страдания, искът е погасен по давност, тъй като искът по чл.45 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая е направено изрично възражение в горната насока от ответника – арг. чл. 120 от ЗЗД. В случая по отношение на посочените по – горе неимуществени вреди вземането за паричното им обезщетяване е погасено по давност, тъй като по отношение на тях давността е започната да тече от датата на възникване на изискуемостта на вземането /чл.114, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД/, който момент съвпада с момента на обективиране на поведение на ответника, изразяващо се в подаване на жалба до РП Б. на 27.01.2003г. Става дума за вреди, чието проявление по правилата на логиката следват факта на обективиране на соченето от ищеца противоправно поведение на ответника. По отношение на останалите твърдени от ищеца вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, пряко обусловено от противоправно поведение на ответника, давността не е изтекла, доколкото вземането за вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в придобита болест и/или заболявания с постоянен и хроничен характер, става изискуемо от деня на откриването й /им/ в действителния им обем. Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за пострадалия. Обикновено това става с констатация на медицински орган /в тази насока вж.т.1 от Постановление № 2 от 21.12.1981г. на Пленума на ВС/.

Ответникът не е поискал разноски, както в писмения отговор по чл.131 от ГПК, така и в хода на устните състезания не е поддържал такова искане, не е представил и списък с разноските по чл.80 от ГПК, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.45 от ЗЗД, Благоевградския районен съд


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ц. Г., с ЕГН * от гр. Б., ул. “М.” № 5, против С. С. П. от с. И., общ. Б. осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 24 500,00 /двадесет и четири хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, чест и достойнство и обществен престиж, който е градил цял живот като вещо лице и архитект, опетняване на името, злепоставяне пред близки и приятели, преживени душевни болки и страдания, довели до силно влошаване на здравословното му състояние, за периода от 27.01.2003г. – датата на депозиране на жалбата на ответника до Районна прокуратура гр.Б. до подаване на исковата молба – 10.12.2010г., в резултат на извършено от ответника деяние, изразяващо се в набедяване на ищеца за извършено престъпление по чл.291, ал.1 от НК, представляващо изразени в жалбата на ответника неверни, изопачени факти и обстоятелства, ведно със законната лихва от деня на извършване на деянието 27.01.2003г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и заплащане от ответника на направените разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.


Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Благоевградския окръжен съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ

Свързани:

Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Главния архитект на Община Б. да се произнесе по нейна молба вх. №94-01-4253/03. 02. 2009 г
Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Предложението на рп-б подлежи на съдебен контрол, а при преценката му по същество се установи следното
Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното
Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
Да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
Да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

Да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Л. С. К. 4/ 60 ид ч.; за В. С. К. 4/ 60 ид ч.; за М. Л. С. 6/ 60 ид ч.; за И. С. И. 3/ 60 ид ч; за И. Г. И. 3/ 60 ид ч.; за Т. Г....
Да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом