Финансово и данъчно право




ИмеФинансово и данъчно право
страница1/4
Дата на преобразуване18.10.2012
Размер0.61 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/pravo/finansovoidana4nopravo.doc
  1   2   3   4

Финансово и данъчно право

36. Юридически факти във финансовото право. Финансови актове. Смесени фактически състави. Симулация и заобикаляне на финансовия закон.


І. Юридически факти във финансовото право – юр. факти са събитията или явленията, с които финансовоправните норми свързват формирането, развитието и прекратяването на финансовите правоотношения. Те са посочени в хипотезите на финансовоправните норми. Юридическите факти могат да се разделят на юридически събития и юридически явления:

  1. Юридически събития – онези факти на обективната действителност, в съдържанието на които липсва съзнателно проявление на човешка воля.

  2. Юридически явления – юридически факти, чиято отличителна черта е, че основен елемент на тяхното съдържание е човешката воля. Те от своя страна се подразделят на юридически действия и юридически бездействия.

  • юридически действия – изразяват се в извършването на определени мускулни (телесни) движения, ръководени от съзнателната човешка воля и предизвикващи видими изменения във външния свят;

  • юридически бездействия – представляват неизпълнение на някакви правни задължения за действие и поради това бездействията са вторични неправомерни юридически действия, свързани със санкционни правни последици.

ІІ. Фактически състави – юридическите факти се делят на прости и сложни (фактически състави):

  1. Простите се състоят от един единствен факт (например раждане, смърт).

  2. Сложните (фактическите състави) съдържат няколко юридически факта, съчетани в едно цяло.

  • специално внимание във финансовото право се отделя на случаите, когато във фактическия състав на финансовоправната норма са включени съставки на другите правни отрасли, например от гражданското, трудовото и др. В такива случаи са налице т. нар. смесени фактически състави (например при финансовоправна норма се установява задължение за плащане на данък в зависимост от сключена сделка или договор).

ІІІ. Симулация – за финансовото право са от значение само случаите на симулация (привидни правни сделки и положения), които водят до нарушаване на финансовоправните норми, т.е. до неизпълнение на финансови задължения. Това означава, че привидните сделки, които могат да се срещнат главно в областта на облигационните и вещните граждански правоотношения, когато не засягат финансовите на държавата, не са обект на внимание от страна на финансовата администрация (например когато едно лице се легитимира като собственик на имот и заплати съответния данък, съгласно ЗМДТ, финансовата администрация не се интересува дали това лице наистина е собственик или минава за такъв по силата на една симулативна сделка м/у него и истинския собственик). Финансовата администрация обаче не може да остане безучастна във всички случаи, когато симулацията е извършена, за да се избегне изцяло или частично финансово задължение.

Финансовата администрация е в правото си да използва всички доказателствени средства, за да разкрие симулацията.

ІV. Заобикаляне на финансовия закон – изразява се в подбора и осъществяването на възможни и правно позволени действия или поредица от действия, които се предприемат с намерението да се замести с тях един финансов фактически състав и оттук да се избегне възникването на финансово задължение (например едно лице, научавайки че скоро ще умре, продава цялото си имущество, купува на двамата си наследници по 1 лек автомобил и така извършва делба на наследството си, като по такъв начин избягва облагането му с данък в/у наследствата след неговата смърт).

В случаите на заобикаляне на финансовия закон несе касае за нарушение и не е налице симулация. Финансовата администрация обаче може да използва всички възможни доказателствени средства, за да докаже, че преприетите правни действия от лицата (макар да са възможни и правно позволени) са осъществени с намерение да се избегне осъществяването на финансовия фактически състав. Съобразно това тя може да се позове на нищожността на извършените правни действия съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД и да поиска изпълнението на финансовото задължение така, както би възникнало, ако не беше извършено заобикалянето и би бил директно осъществен финансовоправния фактически състав.

Единството на правото и възпитателното въздействие на спазването на неговите норми изисква да се обявят за недействителни всички действия на заобикалянето, независимо от кой отрасъл са засегнатите в крайна сметка отношения.

V. Финансови актове – най-често срещаните юридически факти от категорията на юридическите действия (актове на финансовата администрация). Те се визират в хипотезата на финансовоправната норма без да се покриват с нея. В практиката и законодателството наименованията, под които се срещат са: удостоверения, заповеди, нареждания, разрешения, забрани и др., защото наименованието “финансови актове” е обобщително правнотеоритично понятие. Фин. актове се издават от органите във всички звена на финансовата система. С такива актове се осъществява подготовката на бюджета, във връзка с изпълнението му и контрола; в областта на данъците, таксите, банковата система и др.

Финансовите актове са особена категория адм. актове – те от една страна притежават общите характерни признаци на адм. актове, а от друга, разкриват специфични особености, които ги отличават от тях.

  1. Специфични особености в характеристиката на фин. актове:

  • те се отнасят до финансови въпроси;

  • издават се във финансовата система;

  • издават се от финансови органи, които поначало действат при условията на обвързана администрация;

  • в голямата си част имат декларативно действие.

Фин. актове, както и адм. актове са:

  • юридически актове;

  • волеизявления на власт;

  • на органи на държ. управление;

  • издадени въз основа и в изпълнение на закона (в широк смисъл);

  • за решаване задачите на държавата.

  1. Видове финансови актове:

А/ с оглед на юридическите им свойства:

  • стабилни актове (актове-решения) – проява на обвързана администрация (например данъчни облагателни актове) и обикновени актове (актове-разпореждания) – проява на оперативна самостоятелност. Те са изключение;

  • актове на контрол в трите му проявни форми по време: предварителен, текущ и последващ контрол;

  • актове, в които намира израз една юрисдикционна дейност (например решения на висшестоящ фин. орган);

Б/ според интензивността на правното им действие фин. актове биват:

  • удостоверителни актове – актове, с които се удостоверява официално (едностранно-властническо) едно фактическо или право положение например данъчни удостоверения);

  • декларативни актове – с които се решават фин. въпроси в съответствие със съдържанието и разпорежданията на финансовоправната норма (например ДОА);

  • конститутивни актове – актове, с които фин. администрация не декларира (не признава) съществуващи права и изобщо правни положения, а напротив, създава такива положения. Под тяхното въздействие възникват, видоизменят се и се прекратяват фин. правоотношения. Тези актове са израз на оперативна самостоятелност и поради това са изключения в дейността на фин. администрация.

  1. Финансовите актове трябва да отговарят на общите изисквания за законосъобразност на юридическите актове. Освен това те трябва да отговарят и на следните специфични изисквания за законосъобразност:

  • да са законосъобразни по същество;

  • да са издадени от компетентния орган;

  • в изискваната от закона форма;

  • съобразно целта на закона.


38. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държавните вземания.


Финансовите правоотношения възникват с цел за бъдат изпълнени задълженията по тях. Изпълнението е нормалният способ за погасяване на финансовите задължения, респ. на финансовите правоотношения. От него трябва да се отграничава изпълняемостта на задълженията.

Изпълняемостта е настъпването на момента, в който финансовото задължение е юридически годно за изпълнение. Този момент съвпада с очертаването на финансовото задължение като едно определено по своя размер и ликвидно парично задължение. В случаите, когато задължението произтича направо от закона, финансовозадълженото лице трябва да го изпълни в посочения от самия закон срок, а когато възникването на задължението е опосредено от издаден финансов акт, то става изпълняемо с първоначалното му установяване. Това е така, защото обжалването не преустановява автоматически събираемостта на съответните финансови плащания. По изключение събирането на плащането може да се спре, когато изрично е предвидено в нормативен акт като правомощие на висшестоящ финансов орган.

Подобно на другите парични задължения и финансовите се състоят от три части: главница, лихви и разноски, които се погасяват в следната последователност: разноски, лихви и главница. Освен това паричният им характер позволява да бъдат изпълнявани не само от длъжника, но за негова сметка от всяко трето лица.

Поначало финансовите задължения следва да се изпълняват доброволно, за което важна роля играе убеждението на финансовите длъжници. То се постига с предвиждане и установяване на задълженията съобразно принципа на социалната справедливост, чрез предвиждане на различни облекчения и отстъпки при своевременното им заплащане, съобразно законно установените срокове и пр.

Във връзка със сроковете за изпълнение стои въпросът за законоустановената възможност те да бъдат променени с оглед настъпването на определени важни обстоятелства. Съществуват две хипотези – на разсрочване и отсрочване на задълженията.


Разсрочването представлява разпределение на задължението на отделни вноски (рати). Допуска се по искане на длъжника при изключителен случай на материална затрудненост, по преценка на съответните финансови органи, за срок от три години. Разсроченото вземане се събира с лихви за закъснение.


Отсрочването се изразява в отлагане на изпълнението на задължението като цяло. То се разрешава от министъра на финансите при стихийни бедствия и крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, за срок до три години. Вземането се събира без лихви за закъснение.


Когато всички средства за доброволно изпълнение на финансовите задължения се окажат изчерпани държавата прибягва до използването на крайната мярка – принудата. Принудителното изпълнение се извършва при условията и реда, установени от Закона за събиране на държавните вземания. Неговата уредба представлява генерализиран ред, който се прилага не само за финансовите, но и за всички други вземания на държавата. Държавните вземания се събират принудително от данъчните органи, обособени структурно в системата на данъчната администрация. Те имат правомощията, които са им определени от данъчните закони.

Принудителното събиране на държавните вземания се извършва чрез изпълнение върху:

  • вземания на длъжника;

  • движими и недвижими вещи и вещи в СИО.


(Уточнение: според мен въпросът не е хубаво развит и не е пълен).


39. Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.


Освен изпълнението, други способи за погасяване на финансовите задължения са компенсацията, сливането, фиксалната амнистия, опрощаването и давността, респ. преклузивните срокове.


Прихващането (компенсацията) е гражданскоправен способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Благодарение на него се избягва двойно плащане и излишни разноски по тях. Съгласно правилата на гражданското право, за да се извърши прихващането е необходимо:

  • наличието на два дълга;

  • идентичност на субектите по двата дълга;

  • еднородност и заместимост на двата насрещни дълга;

  • изискуемост на активното вземане;

  • ликвидност на насрещните вземания;

  • действителност на вземанията.

Прихващането не се извършва автоматично при наличието на всички необходими белези. То може да се осъществи по едностранно волеизявление на някоя от страните. Веднъж направено волеизявлението има за последица погасяването на двата насрещни дълга до размера на по-малкия от тях в момента, когато са били срещупоставени като годни за прихващане.

Прихващането може да се извърши по инициатива на данъчния орган или по писмена молба на финансовозадълженото лице.


Сливането на държавното вземане със задължението на финансовия длъжник в полза на държавата се наблюдава при смърт на длъжника в случаите, когато той не е оставил наследници или ако е оставил такива, но те са счели за необходимо да направят пълен отказ от наследство.


Финансовата (фискалната) амнистия представлява способ за премахване дължимостта на цяла категория (категории) финансови задължения (напр. данъчни задължения, за плащане на такси, мита, задължителни застраховки и др.). С нея се задължават финансовите задължения, без да се премахват фактическите състави, от които са възникнали тези задължения.

Правото да дава амнистии е от компетентността на НС, което гласува специален закон. Финансовите амнистии могат да бъдат цялостни или частични.


Опрощаването представлява способ за заличаване на конкретно финансово задължение, което е влязло в сила и е станало събираемо. Отличава се от амнистията по това, че има за предмет заличаването на конкретно финансово задължение. Разграничението има съществено значение, тъй като в законодателната практика актовете за фискални амнистии са се означавали с термина “опрощаване”.

Правото да извършва опрощавания е от компетентността на президента, който издава съответните укази.


Давността и преклузивните срокове са всеобщи и широко прилагани правни институти. Във финансовото право те също намират приложение в определени рамки.

Погасителната (искова) давност – финансовите задължения и лихвите върху тях се погасяват с изтичането на петгодишна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давността се прекъсва с всяко действие на данъчния орган по събиране на държавните вземания, предприето за принудителното изпълнение на вземането. От момента на прекъсването започва да тече нова петгодишна давност, но независимо от спирането и прекъсването й вземането не се събира ако са изтекли повече от 15 години от деня, в който то е станало изискуемо.

Преклузивните срокове не се срещат с това наименование в нормативните актове. В тази актове обаче се срещат срокове, които не са давностни, тъй като преди всичко с изтичането им се прекратява самото субективно право. Поради това, че наименованието “преклузивен срок” не се употребява в законодателството, разграничаването на тези срокове от давностните е възможно единствено на основата на съпоставянето им по характерни признаци.


40. Финансов контрол и имуществена отговорност.


Финансовият контрол е един от способите за обезпечаване на законосъобразно и правилно действаща финансова система.

Държавният вътрешен финансов контрол е специализиран вид административен контрол, израз на осъществявана от държавни органи изпълнително-разпоредителна дейност. Той е контрол за законосъобразност и целесъобразност. Този контрол се извършва с цел да се прецени законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност.

Основна задача на държавния вътрешен финансов контрол е предотвратяването, разкриването и възстановяването на вреди.

При упражняването на държавния вътрешен финансов контрол контролните органи прилагат следните принципи:

  • законност – осъществяване на контролната дейност въз основа на Конституцията, законите и международните договори, по които РБ е страна;

  • независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, органите и лицата, чиято дейност се контролира;

  • обективност и служебно начало – установяване обективно и по инициатива на контролните органи на всички факти и обстоятелства относно контролираната дейност;

  • опазване на служебната тайна – неразгласяване и непредоставяне на информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон.

Държавният вътрешен финансов контрол обхваща финансовата дейност на:

  • Разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз;

  • Органите, администриращи приходи в републиканския бюджет;

  • Разпоредителите с извън бюджетни сметки и фондове съгласно Закона за държавния бюджет на РБ за съответната година;

  • Разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове;

  • Държавното обществено осигуряване, фонд “Професионална квалификация и безработица” и Националната здравноосигурителна каса;

  • Юридическите лица с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, включително когато са в производство по несъстоятелност, както и юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество.

Държавният вътрешен финансов контрол обхваща и дейността на лицата, финансирани със средства от републиканския и от общинските бюджети, както и по програми на Европейския съюз, по отношение на тези средства.


Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол. Агенцията е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции.

Органи на агенцията са директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одити. Министърът на финансите назначава и освобождава от длъжност директора на агенцията, като съгласува това с министър-председателя. Директорът на агенцията или упълномощени от него лица назначават и освобождават от длъжност другите органи и служители на агенцията.

Агенцията изпълнява следните функции:

  • планира, ръководи и провежда единната политика на държавния вътрешен финансов контрол и контролира цялостната му дейност;

  • определя функциите на вътрешните одитори;

  • дава методически указания за осъществяване на държавния вътрешен финансов контрол и следи за тяхното еднакво прилагане;

  • разработва стандарти и наръчници за контролната дейност;

  • разработва механизми за оценка на риска;

  • дава насоки и препоръки на разпоредителите с бюджетни кредити за изграждане на системи за финансово управление и контрол, за звена за вътрешен контрол и за упражняване на превантивен контрол;

  • проверява правилното прилагане на системите за финансово управление и контрол от разпоредителите с бюджетни кредити;

  • анализира и обобщава резултатите от контролната дейност;

  • анализира причините и условията за извършване на нарушения на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им;

  • разработва система за отчитане резултатите от дейността си пред МС и осигурява обратна връзка със системите за финансово управление и контрол на изпълнителната власт;

  • осъществява дейността по сертифициране на сметките на функционалните структури, които се разпореждат със средства от фондове и програми на Европейския съюз, и изготвя годишно удостоверение и доклад;

  • осъществява контрол върху постъпленията от приватизацията, в това число и банковата, както и върху тяхното разпределение и разходване;

  • осъществява контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки;

  • организира и поддържа информационна система;

  • обобщава и отчита пред Европейската комисия резултатите от дейността си, свързани със средства от Европейския съюз;

  • осъществява взаимодействие и обмяна на информация със Сметната палата;

  • осъществява взаимодействие с данъчната и митническата администрация, Националния статистически институт, Бюрото за финансово разузнаване, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за приватизация, Министерството на вътрешните работи и с органите на съдебната власт;

  • сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на други държави и на Европейския съюз.


Директорът на агенцията:

  • ръководи и контролира дейността на агенцията;

  • утвърждава плановете за контролната дейност;

  • възлага със заповед извършването на планова и извънпланова контролна дейност;

  • осъществява политиката по квалификация на органите и служителите на агенцията;

  • представлява агенцията и организира международните й връзки;

  • упражнява други правомощия, предвидени в Закона за държавния вътрешен финансов контрол.


В агенцията се назначават само дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност. За органи на агенцията се назначават лица с висше икономическо или юридическо образование и трудов стаж по специалността, предвиден в устройствения правилник на агенцията.


Държавният вътрешен финансов контрол включва:

  • Системите за финансово управление и контрол;

  • Вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията;

  • Превантивен контрол.


Системите за финансово управление и контрол включват система за предварителен контрол и система за двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения и извършването на разходи. Предварителният контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност, и се осъществява чрез проверки и преди вземането на решения за поемане на задължения и извършване на разход. Системата на двойния подпис е задължителна процедура, при която поемането на всяко финансово задължение и извършването на всеки разход не може да се осъществи без подписите на ръководителя и главния счетоводител на одитирания обект.

Вътрешният одит се осъществява чрез:

  • Одит на системите;

  • Одит на изпълнението;

  • Финансов одит;

  • Одит на информационните технологии.

Вътрешният одит се осъществява въз основа на акт, издаден от компетентните по Закона за държавния вътрешен финансов контрол органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на вътрешния одит. Този акт не подлежи на обжалване.

По предложение на вътрешния одитор или на базата на оценка на риска директорът на агенцията може с акт за възлагане да установи и да въведе система на превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време. Актът за възлагане не подлежи на обжалване. При осъществяване на превантивен контрол се проверява предварително и се одобрява поемането на задължения, сключването на договори, изпълнението им и извършването на разходи по ред, определен в правилника за прилагане на ЗДВФК.

  1   2   3   4

Свързани:

Финансово и данъчно право iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Финансово и данъчно право iconДанъчно право лекции кучев
Данъчното право е тръгнало от финансовото право. Ф. П. е в съотношение към данъчното като общо към частно, т е д п е част от ф п....
Финансово и данъчно право icon347. 73 Търговско дело, финансово, данъчно право
Б44 Bijev, Hristo. Is it Possible for Letter of Credit to be Replaced? / haracteristics, Types, Functions, Fraud Problems in the...
Финансово и данъчно право iconТърговско дело. Финансово, данъчно право
Аврамов, Йосиф Данъчен и митнически контрол / Йосиф Аврамов; рец. Михаил Динев. София : Паралакс, 2001; 347. 73/А20
Финансово и данъчно право iconКонспект от сайта на юзу учебник на проф Стоянов "Данъчно право"
Учебник на проф Стоянов “Данъчно право” преподавател ст ас. Валентина Александрова
Финансово и данъчно право iconКонспек т по финансово право
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Финансово и данъчно право iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно данъчно право" Тема: "
Тема: “Анализ на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане – България и Италия”
Финансово и данъчно право iconКонспект за семестриален изпит по данъчно право на рб
Обща характеристика на Данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и...
Финансово и данъчно право iconКонспект по финансово право на българия общачас т
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Финансово и данъчно право iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом