Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г




ИмеОтчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
страница1/27
Дата на преобразуване18.10.2012
Размер2.8 Mb.
ТипОтчет
източникhttp://www.mlsp.government.bg/bg/docs/Demo Strategy_Report_ 2010.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Дирекция „Жизнено равнище социална сигурност и демографско развитие”

Отдел „Демографско развитие”


ОТЧЕТ


ЗА 2010 г.


ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2006 – 2020 г.


СЪДЪРЖАНИЕ



ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В БРОЯ И СТРУКТУРАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЕВРОПА И СВЕТА

Стр. 3







ЧАСТ ІІ. ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Стр. 22







ЧАСТ ІІI. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО. СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА, СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ.

Стр. 37







ЧАСТ IV. ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ ПО НАПРАВЛЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2006-2020 г.

Стр. 62







ЧАСТ V. НАУЧНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

Стр. 145







ЧАСТ VІ. ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Стр. 154



ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В БРОЯ И СТРУКТУРАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО



  1. ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ В СВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ




    1. Тенденции на демографското развитие на населението в света


Според публикувания през месец януари 2010 г. доклад на Организацията на обединените нации - “Застаряване на световното население 2009”, само за 10 години броят на хората в световен мащаб над 60-годишна възраст се е увеличил със 100 милиона. В момента техният брой е 700 милиона, или 11 процента от световното население. Според изследването процесът на застаряването е в настъпление навсякъде по света. Така до 2050 година 2 милиарда души ще са на повече от 60 години, което се равнява на 22 процента от световното население. България се нарежда в първата десятка на най-застарелите държави в света.

Застаряването засяга всички части на света, но най-застарели са развитите държави. България е на пето място в света по процентен дял на възрастното население в рамките на общото население - 24.2 процента от населението на Република България е над 60 години. С по-високи показатели за процентен дял на възрастното населението са само Япония, Италия, Германия и Швеция. По критерий средна възраст на населението България е седма в света. Данните от доклада показват застрашителна тенденция на застаряване на населението - в предишното демографско проучване на ООН от 2007 година България е седма по застаряване с 22.9% население над 60 години, и девета по средна възраст на населението си - 40.6 години.

Степента на застаряване е без паралел в човешката история в световен мащаб. Обезпокояваща е и една нова тенденция: паралелно с бързо растящия брой на възрастните намалява броят на децата под 15 години, както и броят на хората в трудоспособна възраст (15 - 59 години). В световен мащаб броят на хората над 60 години ще надхвърли броя на децата през 2045 година. В развитите части на света това се е случило още през 1998 година.

Главната причина за тези процеси е спадът в раждаемостта, което се е превърнало в универсален проблем. Посочва се, че раждаемостта едва ли някога ще се върне на високите си нива от миналото. В този смисъл промените в демографската структура на света са квалифицирани като необратими.

Застаряването е процес с дълбоки последици. То засяга всички аспекти на икономическия и социалния живот.

Степента на застаряване е различна за различните региони и държави. Европа е сред най-застарелите части на света, а Южна Европа - където е България - има значително по-застаряло население в сравнение със средната възраст за Източна Европа.

В развитите държави всеки пети е на повече от 60 години, а до 2050 година това ще важи за всеки трети. Нараства и броят на хората на над 80-годишна възраст. В момента броят им расте с по 4% на година, като тенденцията е към покачване. Между развиващите се и развитите държави все още има големи разлики, но според доклада на ООН, до средата на 21 век развиващият се свят ще бъде също толкова застарял, колкото са развитите страни в момента.

Средната възраст на световното население е понастоящем 28 години. Най-младата държава е Нигер със средна възраст на населението 15 години. Най-старата е Япония – със средна възраст 44 години. През следващите четири десетилетия средната възраст на световното население ще се покачи на 38 години. Сред възрастните преобладават жените. Тъй като жените живеят по-дълго от мъжете, те съставляват и по-голямата част от застарялото население. В момента жените над 60 години са с 66 милиона повече от възрастните мъже, а в групата на над 80-годишните жените са двойно повече от мъжете. При хората над 100 години броят на жените е 5 пъти по-висок от броя на мъжете.

Фигура: Относителен дял на населението на възраст над 60 години

по региони и години - 1950-2009-2050 г.



Източник на информацията: World Population Prospects: The 2006 Revision.


Фигура: Относителен дял на международните мигранти

в общата численост на населението - прогноза 2010 г.



Източник: Trends in Total Migrant Stock: The 2008 Revision.


Към 2010 година имигрантите ще съставляват около една пета от населението на 47 страни, вкл. Австралия, Канада и Саудитска Арабия и 34 други страни, населението на които съставлява по-малко от 1 милион човека. Голямата численост на международните мигранти е характерна за държавите-членки на Съвета за сътрудничество на страните от Залива, Хонгконг и Макао, специални административни райони на Китай, Израел, Йордания, Сингапур, а също и някои държави в Европа.


    1. Тенденции на демографското развитие на населението в Европейския Съюз


Според последни прогнози на Евростат за периода до 2030 г., регионалното демографско развитие на населението в Европейския съюз ще се характеризира със застаряване. Според прогнозите, към 2030 г. регионът в България с най-голям процентен дял на население на възраст над 65 години ще бъде Северозападният регион. За периода 2008 – 2030 г. населението на България се очаква да намалее до 6 753 000 души. За 27-те държави-членки на ЕС се очаква населението на възраст 65 години и повече да нарасне от 17,1 % през 2008 г. до 23,5 през 2030 г.

Третият европейски Доклад за демографското състояние – 2010 г.1 има за цел да предостави най-новите факти и цифри, които са необходими за дебат по тези въпроси. В Доклада са представени данни за всяка държава-членка на ЕС, което позволява на политици и заинтересовани страни да сравнят своето положение на страната с това на други държави-членки, да разберат специфичните характеристики на страната си и евентуално, да се открият други страни, които биха могли да предоставят интересни добри практики за споделяне.

От последния доклад за демографското състояние, публикуван през 2008 г., в края на 2010 г. населението на ЕС надхвърля 500 милиона души, като същевременно продължава да се развива по линии, които вече са набелязани от преди две години. Демографската картина на ЕС става по-ясна: растежът се подхранва главно от
имиграция, докато населението застарява и става все по-разнообразно.

Влиянието на икономическата криза все още е трудно да се прецени.2


1.2.1. ПОВЕЧЕ по-възрастни и по-разнообразни ЕВРОПЕЙЦИ



Нови модели за леко повишаване на плодовитостта



Постепенно, но все пак основни промени, засягат населението на Европа. Очертават се две основни положителни тенденции: леко увеличение на раждаемостта и по-голяма продължителност на живота. Най-ниската раждаемост - под 1,3 деца на една жена - е приключила във всички държави-членки и най-новата стойност за ЕС-27 е 1.6, като може да нарасне до над 1.7 ако бъдат взети под внимание корекциите за отлагане на раждания (т. нар. "темпо ефект"). Този малък прогрес не води до компенсиране на недостига и постигане на съотношение от 2,1, но това може да допринесе за по-ниска скорост на намаляване на населението в средносрочен/дългосрочен план, във връзка с възможното увеличение на раждаемостта, при нарастване на богатството на държавите-членки.

Умереното увеличаване на раждаемостта е в резултат на някои нови семейни модели: страни с по-малък на брой официални бракове, по-голям брой на съжителствата, голямо количество на разводите и по-висока средна възраст при раждане на жените – имат по-високи норми на плодовитост.

Променящата се социална представа за ролята на несигурността в брака и по-голяма несигурност във взаимоотношенията са довели до повече извънбрачни раждания, включително и до повече самотни родители, или до повече деца, лишени от семейни грижи. Влиянието на семейната политика върху тези тенденции е трудно да се прецени, тъй като културните фактори играят важна роля. Въпреки това данните сочат, че отлагането на раждането във фертилна възраст за по-късна възраст се придружава в някои страни (Франция, Дания, Финландия и Холандия) с по-високи норми на раждаемост и относително по-щедра обществена подкрепа за родителите. На другия край на скалата, в страни като Румъния, Словакия и Унгария, по-ниската възраст при раждане на дете не е свързано с по-висока раждаемост, по-висока плодовитост. Това е в съответствие с първите индикации, че плодовитостта се повишава отново с повишаване на богатството и с увеличаване на финансовите стимули.


"Остаряване" и промяна на структурата на населението


Въпреки че е трудно да се прогнозира въздействието на политиките, анализът на влиянието на демографските промени върху структурата на населението е по-ясен. Ниското ниво на раждаемост е само едната страна на монетата, другата е спад в
броя на смъртните случаи, или от позитивна гледна точка - повишаване на продължителността на живота. През 2009 г., средната възраст на населението е 41,8 г. и се очаква да достигне 47,9 г. до 2060. В EUROPOP2008 прогнозите, изготвени от Евростат, представени в предишния доклад за демографското състояние показват, че до 2014 г. населението в трудоспособна възраст (20-64) ще започне да се свива, тъй като големи групи от генерацията на "бейби-бума”, родени веднага след Втората световна война, вече навлизат в своята шейсет-годишнина и пенсиониране.

Броят на хората на възраст 60 и повече години в ЕС сега се повишава с повече от два милиона души всяка година.

Трудоспособното население застарява, като делът на възрастните работници в сферата на заетостта се увеличава в сравнение с кохортите съставени от млади работници. Всяка година около 5 милиона деца са родени в ЕС-27 и над 2 млн. души имигрират от трети страни. Родените са повече от смъртните случаи с няколко стотин хиляди души всяка година, докато нетната миграция е над един милион. В резултат, миграцията е най-силният фактор за пропорционално нарастване на населението на ЕС.

През 2008 г. продължителността на живота за ЕС-27 е 76.4 за мъжете и 82.4 за жените. Различията между държавите-членки са все още много значителни, варират от
почти 13 години за мъжете и 8 години за жени. Детската смъртност през 2009 г. е
все още сравнително висока в някои страни като Румъния (10.1 ‰) и България
(9.0 ‰), въпреки че през последните години е постигнато 50% намаляване на детската смъртност. Социално-икономическият статус, изглежда играе основна роля, особено в някои страни от Централна Европа. Следователно, чрез подобряване на продължителността на живот на групите в неравностойно положение, може да се очаква и цялостно общо повишаване на продължителността на живота.

Възможно развитие е подобряване на здравословния начин на живот на населението и отлагане на етапа, при който физическото състояние започва бързо да се влошава, като по този начин се отлага смъртта за по-късна възраст. По този въпрос обаче, се изискват още доказателства и анализ. Възможно е и фокусиране на вниманието върху възможността за по-възрастните работници да останат активни и продуктивни за по-дълъг период от своя живот. Едно от предимствата на застаряването на населението е това, че предлага повече възможности за гъвкава организация през целия живот. По-дългият активен живот дава възможност за продължителни или повтарящи се периоди на образование; по-голямо гъвкавост на работното време през интензивните години, когато детеродната възраст, кариерата и професионалните ангажименти съвпадат; когато има случайни прекъсвания в кариерата; когато се налага да се полагат грижи за членовете на семейството; когато се полага доброволен труд и др.


      1. Европа в движение


Миграцията, особено от държави извън ЕС, може да даде временна
„пауза” от застаряването на населението, тъй като повечето хора мигрират предимно като млади (на възраст 25-34 години).

Когато младото поколение на чужденци се влива постепенно в по-старите национални кохорти, общото население е подмладено и многообразието се увеличава. Безпрецедентни са нивата на имиграция, както и от трети страни в рамките на ЕС-27 (на мобилността в ЕС), които през последните десет години увеличават дела на европейските жители, не живеещи в родните си страни и културна среда. ЕС на 27-те държави-членки е домакин на близо 20 милиона не-граждани на ЕС. А още 10 милиона европейски граждани живеят в друга държава-членка. Около 5 милиона чужди граждани са придобили гражданство на ЕС от 2001 г. насам. Тъй като повечето емигранти са сравнително млади и са пристигнали съвсем наскоро, те допринасят за нарастване на размера на работната сила в ЕС-27.

В бъдеще в работната сила все повече ще се включват хора с мигрантски произход. Сред гражданите на ЕС около 8% са родените в чужбина3, още 5% от тях имат най-малко един родител, който е роден в чужбина и тази категория ще продължи да расте. До 2060 г., лица от всички националности, с най-малко един роден в чужбина родител, се очаква да представляват почти една трета от населението на ЕС-27. Още по-голям процент от работната сила ще бъде от чуждестранен произход.

Тези тенденции предполагат, че са необходими допълнителни усилия да се гарантират възможности за интегриране на имигрантите в приемащите ги общества, което е изключително важно, за да могат да допринесат за пазара на труда чрез пълно използване на тяхното образование. Мобилното населението може да се разглежда като предимство за страните-домакини. Тъй като все повече хора търсят опит в чужбина, те могат да допринесат за по-ефективна и продуктивна икономика, а също и да повишават своите лични умения.


      1. Все по-разнообразно и мобилно население в ЕС


В потока на миграцията от страни извън ЕС и мобилността между
държавите-членки са засилени, все по-голям дял от населението в трудоспособна възраст (15% през 2008 г.) са родени в чужбина или има поне един родител който е роден в чужбина.

Променящите се модели на миграцията и мобилността в Европа са ориентирани към националните настроения и чувства, имат сложна и неорганизирана структура, особено в случаи на мобилност между държавите-членки.

Потоците на мобилност също са се променили: някои от най-големите традиционни за емиграция държави-членки са станали полюси на привличане за мигрантите. Мащабните миграции и смесване на култури очевидно не са нови явления в историята на ЕС. Минали потоци имат различно влияние върху размера и структура на населението в повечето страни на 27-те държави-членки, и те са допринесли за по-европейски перспективи сред своите граждани. Имигрантите често искат да поддържат тесни връзки със страната си на произход, но тези връзки са склонни да отслабват с времето. Интеграцията на имигранти между поколенията се случва доста бързо. В повечето страни една значителна част от второ поколение имигранти се интегрират по-добре в областта на образованието и на пазара на труда в сравнение с първо поколение имигранти и почти толкова добре, в сравнение с лицата с не-чуждестранен произход. Това се отнася за потомството на мобилните хора от други държави-членки и от имигранти от страни извън ЕС. Въпреки това, дори след три поколения - времето, обикновено необходимо за пълната интеграция - потомци на мигрантите запазват някои привързаности към страната на предците си, чрез знанията и интереса си към езика, например.

Наред с традиционните миграция и мобилност, възникват нови форми на мобилност. Хората се движат в чужбина за по-кратки периоди, най-вече към други държави-членки, за да търсят работа, да продължават образованието си или да получат други възможности за живот. Тези мобилни хора са често добре образовани млади хора, в горните степени на професионалното си израстване. Все по-често тази форма на мобилност се основава на лични предпочитания и житейски избор, а не само на икономически възможности. Повишената склонност към мобилност може да бъде от голяма полза за ЕС, като позволява по-добра връзка между уменията и езиковите способности с възможностите за работа. Резултатите от проучване на Евробарометър4 показват наличието на разнообразен, нарастващ брой на мобилни млади хора, характеризиращи се с общ интерес да се погледне отвъд националните граници. Проучването на Евробарометър показва също, че около една пета от ЕС-27 респондентите или са работили, или са учили в друга страна в определен момент; живеят с партньор от друга страна, или притежават собственост в чужбина. Половината от тези анкетирани имат връзки с други страни по потекло.

Нови данни на Евростат за разрешения за пребиваване, хвърлят светлина върху причините за миграцията от страни извън ЕС. Наличните данни показват, че спадът в миграцията до голяма степен се дължи на намаляване на миграцията за заетост и по семейни причини, а броят на разрешенията за пребиваване, издадени за образование и други причини, се е увеличил слабо за периода 2008-2009.

Най-често младите и добре образованите съзнателно правят житейски избор за влизане в контакт с други страни. Те споделят силна готовност, ако не и склонност да се движат в чужбина, до четири пъти по-голяма от тези, които нямат никакви връзки с друга държава.

Като се има предвид, че това явление е вероятно да придобие още по-голямо значение в бъдеще, вземащите решения следва да помислят за нейното влияние върху планирането на социално-икономическото бъдеще и перспективи пред европейското население.



      1. Какво се прави В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

Свързани:

Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconОтчет за изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г. Отчетен период 2009 г
За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 – 2020 г
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconОтчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 – 2020 г. 1
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconПлан за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия (2006-2020 г.) Направление
План за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия (2006-2020 г.)
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconПлан за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия (2006-2020 г.) Направление
План за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия (2006-2020 г.)
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconОбщински съвет казанлък
Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020 г., е разработена в съответствие с Националната стратегия...
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconДемографска характеристика на населението на община Казанлък
Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020 г., е разработена в съответствие с Националната стратегия...
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconПлан за 2007 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия
За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconПлан за действие на община етрополе за изпълнение на националната стратегия на република българия
Софийска област и се основава на приоритетите и насоките в държавната политика за тази сфера и конкретно на Националната стратегия...
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconСистема от показатели за мониторинг и анализ на изпълнението на националната стратегия за демографско развитие 2006-2020 г
Оциално развитие на страната. Устойчивото развитие е средство за осигуряване на благосъстоянието на българските граждани – както...
Отчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г iconСистема от показатели за мониторинг и анализ на изпълнението на националната стратегия за демографско развитие 2006-2020 г
Оциално развитие на страната. Устойчивото развитие е средство за осигуряване на благосъстоянието на българските граждани – както...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом