Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)




ИмеЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Дата на преобразуване18.10.2012
Размер159.37 Kb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/19_03_1990_6.doc
ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

Понеделник, 19 март 1990 г., (15:10 часа)


К. ЯНЧЕВ: Г-н председател, аз искам да изразя становище на делегацията на БЗНС по отноше­ние на споразумението за законопроекта за политическите партии. БЗНС разглежда представеното споразумение като политическа основа за регулирането на изключително важните обществени отно­шения, свързани с дейността на партиите. Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази материя обуславят острата необходимост от незабавното приемане на закон за политическите партии.

Ние считаме, че с този закон трябва да се доразвият и законодателно да се гарантират конститу­ционните права на гражданите да се сдружават свободно и на доброволна основа в политически партии и други организации с политическа цел, т. е. както сега е модно да се казва, да се гарантира политическият плурализъм в обществото, да се регулират условията на съществуване и дейност на политическите партии, минимално да се опрости процедурата за регистриране на политическите партии, да се създадат строги гаранции за недопускане на дейност от страна на партии срещу конституци­онните основи на НРБ. Днес повече от всякога ни е необходим строг правов ред. Дейността на парти­ите и другите организации с политическа цел трябва да се осъществява само и единствено в рамките на закона, който предстои да се приеме на сесията на Народното събрание.

Забраните, отнасящи се до политическите партии, трябва безусловно да са в сила и за другите организации, осъществяващи политическа дейност.

БЗНС е на мнение, че трябва да се изключи възможността за намеса от чужди държави, техни учреждения и политически организации посредством финансиране дейността на партии вътре в стра­ната. За нас това е принципен политически въпрос, от една страна, и от друга – въпрос за държавния суверенитет на НРБ. Ние разглеждаме възможността за получаване от партиите на дарения от чуж­дестранни организации и с нестопанска цел във форма на технически средства, хартия, материали и друго или евентуално техния паричен еквивалент само като изключително ограничена по обем и във времето мярка. Тези средства трябва да са под строг финансов и обществен контрол. И същевремен­но като съществен компромис от страна на Земеделския съюз с оглед постигане на национален кон­сенсус по въпроса за режима на политическите партии.

Ние сме за незабавно приемане на демократичен и заедно с това ясен, недопускащ превратно тълкуване закон за политическите партии. По наше мнение той ще изиграе ролята на важен фактор и гарант на многопартийността в обществото и демократизацията на политическата система. Законът за политическите партии трябва да гарантира стабилността на политическите и други организации, които си поставят политически цели, да осигури тяхното функциониране в строго съответствие със закона и да стане важно условие за провеждането на свободни и демократични избори.

В духа на това, което изложих пред вас, делегацията на БЗНС с тези забележки, на базата на споразумението по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии е готова още сега да приеме предложения проект за Закон за политическите партии.

Благодаря.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Янев.

Давам думата на Ал. Димитров – също представител на БЗНС.

АЛ. ДИМИТРОВ: Благодаря, д-р Желев. Без да навлизам в подробности, бих искал да дам израз на позицията на БЗНС по някои основни въпроси, свързани с бъдещата конституционна уредба, и в частност измененията и допълненията, които трябва да се внесат неотложно в Конституцията.

Ние разглеждаме тези изменения, които трябва да бъдат внесени в Народното събрание понас­тоящем след една седмица, само като един временен етап, т. е. като внасяне само на най-необходими­те изменения, които ще ни приближат към едни свободни и демократични избори.

Затова бих искал да подчертая, че не е необходимо да се влиза в детайлна уредба на въпросите на конституционното законодателство, доколкото след изборите през юни ще ни предстои разработ­ка на нова Конституция. Това е принципен въпрос за нас.

Що се касае до въпроса, който много обстойно беше изложен от колегата Ганев като позиция на СДС за това, дали ние да изберем Велико или обикновено Народно събрание, ние считаме, че тук се допуска една известна непоследователност. ВНС, както знаем от историята, е избирано за създаване на нова Конституция, но то само е виждало, че не може да изпълнява реално функциите на парламент в истинския смисъл на думата, ако ограничи своята дейност изключително и само с разработката на Конституция и евентуално, както се предложи, с разработката на Избирателен закон.

Искам да изтъкна, че на нашата страна, по наше разбиране, днес повече от всичко й е нужна стабилност – стабилност и конституционна, и законодателна. Затова едно бъдещо Народно събра­ние, както и да го наречем, трябва да разполага с цялата пълнота и широта на властта. То трябва да може да решава всички въпроси, които са от жизнено значение за страната. И в този план ние не споделяме едно такова разбиране за избор на парламент в такъв изключително кратък срок, както се предлага тук, за срок от една година. Разбира се, беше заявено, че този срок е дискусионен. Ние също в порядъка на дискусия предлагаме бъдещото Народно събрание, без да се акцентира толкова на формата, да бъде избрано за един разумен срок като минимум от две години, още повече, че такава практика съществува, знаем вече, с някои решения в другите източноевропейски страни. Ние не мо­жем да си позволим скъпото удоволствие за една година два пъти да правим избори. Ние не можем да си позволим още по-скъпото удоволствие да избираме състав на ВНС, който, както знаем, чисто коли­чествено, от практиката, който съществува, трябва да бъде два пъти по-голям от този на обикновеното Народно събрание.

Мисля, че на нашата страна е нужен действен парламент, а не количествен парламент, професи­онален парламент, компетентен парламент. Мисля, че този въпрос трябва да бъде изяснен на кръгла­та маса и да стигнем до едно разумно споразумение за един нормален парламент, да кажем, пример­но, от около 300 души, в никакъв случай повече, защото това ще бъдат хора, които всеки ден професи­онално ще се занимават със законотворчество.

Бих искал да подчертая, че консенсусът на политическите сили на Националната КМ по въпроси­те за политическата система, ние стигнахме до такъв консенсус, трябва да бъде отправна точка; и хубава крачка ние направихме във времето преди една седмица, когато подписахме това споразуме­ние за конструктивен диалог, за намиране на наистина приемливи решения на тази маса, без проти­вопоставяне, в дух на деловитост и толерантност. Към това призоваваме всички политически сили около КМ.

Благодаря.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз на г-н Димитров.

В. МРЪЧКОВ: Все пак, г-н председател, аз бих искал да изложа някои съображения по въпроси­те, които се поставиха, разбира се, към края на заседанието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Ще ви бъде предоставена думата тогава. Давам думата на представителя на БЗНС „Никола Петков" Кр. Неврокопски.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Нашата делегация, уважаеми г-н председател, няма да изложи каквито и да било съображения във връзка с предлаганото изменение в сегашната Конституция, тъй като ние сме категорично за изработването на нова Конституция. Налага се, и то не без основание, да се подчер­тае, че категоричността, т. е. категоричната позиция, която застъпи тук г-н Лилов (аз съжалявам, че той си отиде) по въпроса за изборите, ни сблъсква с нещо познато, което предизвиква само недоумение, което и трудно може да се определи като конструктивно. Не е обаче толкова трудно да се разбере позицията на Комунистическата партия, или по-точно на представителите на отсрещната страна на КМ, защото предлагат на всяка цена избори в началото на юни или в края на юни, така поне подразб­рах от г-н Мръчков, и то само за Народно събрание.

В. МРЪЧКОВ: Това е записано в споразумението, г-н Неврокопски.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Знаем затова споразумение, господа. Ние още тогава предсказахме, че това е добре дошло, за да може да се обоснове позицията ви за Народно събрание. Едва ли не това споразумение връзва КМ, щом е станало в контактната група. Тогава става излишно да правим диску­сия и да излагаме съображения, тъй като според някои, така просто разбираме, едва ли не контактна­та комисия стои пред нас или над нас, за да ни заставя.

Споразумението, по наше мнение, по мое лично мнение, по мнение на делегацията на БЗНС „Никола Петков", подсказва за една вероятност да се постигне съгласие по един въпрос, който спо­ред нас е основен и кардинален. Не се съмнявам, че от предложените тук три законопроекта най-същественият, най-значимият, най-решителният за нас е Законът за изборите. Той е същественият. Дори бих казал, нека ми бъде позволено, че внесените изменения в сегашната Конституция са по-скоро един регламент, който ни тика към едно закърпване, към нещо, което в никакъв случай не може да служи за основа на едно бъдещо демократично устройство, особено когато така категорично, и декларативно, и помпозно дори заявяваме всички: „демокрация, демократично общество". Но как ние бихме се съгласили, щом тази Конституция обслужва години и години наред тоталитарния режим? Дори само това е достатъчно, така считам, като основание да се счита, че една позиция не търпи никаква правдоподобност или не може да претендира за правдоподобност, когато бъде съпоставена с едно искане за нова Конституция и за едно изменение.

По тези причини аз казах, че нашата делегация няма да излага съображения.

Сега по-конкретно. Ще се опитам да спра вниманието ви върху 3 въпроса, намиращи се в неразривно единство и връзка, имащи съществено значение (аз не правя само декларации), обосно­ваващи вижданията и позициите на СДС и по-специално на делегацията на БЗНС „Н. Петков" във връзка с произвеждането на бъдещите избори. Аз току-що казах, не се съмнявам и съм убеден, че всички можем да се обединим около идеята, че това е най-важният законопроект, ако искаме да бъдем честни и искрени. Надяваме се, че всички тук разбирате, че ако се обединим около тази идея, това е най-сигурният път за извеждане на страната ни към демокрация. Ако щете дори, по този път в максимална степен ще се отговори и на нуждата, както вече тук многократно се казва и се повтаря, да можем да съхраним, и което е още по-важно, искам да подчертая, да затвърдим мирния преход към демокрация. А това може според нашата делегация да стане само чрез провеждането на едни избори, които не бива да се отлагат толкова далече. Смятам, че вече има известно съгласие, известен консен­сус, че са необходими избори.

Въпросът е към какви избори обаче трябва да вървим, въз основа на каква система трябва да бъдат произведени и условията, които трябва да съществуват да са налице, за да можем да говорим за честни и равни избори за всички. Ние казваме не избори въобще, защото според нас такава поста­новка крие сериозни опасности и непредвидими рискове за политическите сили, които не са укрепна­ли, не са изградили все още своите организационни структури, особено когато се иска от вас и то, бих казал, дефинитивно, или, как да кажа, не ултимативно, но се иска те да бъдат за обикновено Народно събрание и то в началото на месец юни тази година. А как вие си представяте това, като вече е краят на март? Как за два месеца да свалим страха в селските райони, който е загнезден в душите на българския народ и на българските селяни? При липсата на организационни структури вие искате веднага да се съгласим за избори за Народно събрание, защото очевидно ние си даваме сметка, че някои от вас мислят, че вие по този начин си гарантирате една власт за няколко години чрез известно манипулиране на избирателите, които могат да се поддадат на такъв натиск и страх. Аз ще се спра по-нататък на тези въпроси.

Нашето становище е ясно и открито. Това беше представено от нашия уважаван председател на един от митингите, че изборите трябва да бъдат за Учредително събрание, за Велико Народно събра­ние, което да изработи и утвърди новата Конституция на България.

Въпросите, които повдига г-н Луджев, се отнасят за текущи въпроси, които ще се налагат на българското правителство: да търси подкрепата на Великото Народно събрание. Но то не е негова основна задача. Задачата му е да създаде нова Конституция. Именно заради това с тази Конституция ще се сложат здрави и жизненонеобходими юридически и правови основи на бъдещата наша демок­ратична държава. А заедно с това и гаранциите за правилното отправление /?/ и функциониране на меха­низмите, гарантиращи демократическото и само демократическо управление в бъдеще в нашата страна.

Особено значимо е, че с новата Конституция, именно чрез Учредителното събрание, ще се сло­жи началото на една нова историческа епоха, на една нова историческа ера на най-новата история на България, закрепваща и утвърждаваща демокрацията като най-върховно благо на нацията. С нея ще се ознаменува и още върховенството на народа най-после върху властта, нетърпящо каквото и да е съмнение и отклонение.

Ние ви призоваваме, нашите партньори и опоненти от отсрещната страна, да изразите съгласие за избори за Учредително събрание. Това е необходимо, защото по този начин в най-благоприятна степен ще се осигури възможността и при най-решителни резултати в полза на вас или на която и да било политическа сила и нерадостни за другата страна, тези резултати да влияят само в рамките при изработването на новата Конституция, а не за властта. Да влияят тези гласове за изработването на Конституцията. Тези резултати, от друга страна, в никакъв случай обаче не ще могат да бъдат такива, уверявам ви, че да осигурят на една от главните политически сили да диктува принципите, върху които ще се изгражда новата Конституция. Просто това би се оказало невъзможно по понятни причини и поради факта, че никой от нас няма да може да очаква, че ще получи подкрепата на избирателите в порядъка, да речем, от две трети или три четвърти от гласовете, както обикновено при утвърждаването на Конституцията се изискват две трети или три четвърти на гласовете. Такава е световната практика. А понятно е, че никоя политическа сила при сложилите се сега условия в българската действителност: това е невъзможно. Очевидно е при това положение, че такъв процент се явява недостижим за която и да е сила в страната. А това, от своя страна, е достатъчна гаранция, подчертавам, достатъчна гаран­ция и за вас, и за нас, че новата Конституция ще бъде утвърдена с общо съгласие, изразяващо в максимална степен народната воля.

Аз бих предложил на вашето внимание следния въпрос. Известен ли е особено на стоящите отсреща на КМ, на представителите по-скоро, урокът от Полша, господа представители на официал­ните власти? Там Полската народна република се съгласи да раздели за изборите за Сейма страната на 100 окръга. И вие знаете, някои се надяваха и жестоко се измамиха, люто, скъпо платиха за тази своя позиция, като 99 на сто от мандатите бяха взети със съкрушително болшинство от гражданския клуб „Солидарност". Ако някои смятат, че в България те са, които биха могли да получат такъв съкру­шителен резултат, за да могат да оберат 175-те места, смятам, жестоко се мамят. И дано не е така, освен ако съществува такава убеденост поради наличието на този страх, за който ние непрекъснато повтаряме и говорим. Не става реч за това, което представи пред вас, на вашето внимание уважава­ният доктор Желев.

Затова предлагаме изборите да бъдат произведени на основата, и на вас специално обръщам внимание като представител на БКП, г-н Мръчков, на пропорционалната избирателна система, а не по предлаганата от вас мажоритарна, макар и с коректив, система. Защо? Съображенията ни са, че посредством пропорционалната система не се рискува, и никой не рискува, а напротив, гарантира се възможност в крайните резултати, както знаем, г-н професоре, да намери вярно отражение относи­телното влияние на отделните политически партии, организации, движения и дружества в нашата страна. Очевидно е, че от такава система никой няма да загуби и нищо няма да загуби. И ние при такава постановка се учудваме защо настоятелно, след като давате сигнали, пак предлагате във ва­шия законопроект мажоритарна система с известен коректив.

Сега ще ви предложа на вниманието няколко бележки защо ние не приемаме и защо се надява­ме, че вие ще се съгласите. С въпросната избирателна система ще се предпазим всички, и то всички политически сили, да не може да се осигури господство на никоя политическа сила в бъдещия парла­мент. А както ние имаме сигнали, някои очакват, че това могат да си гарантират за пет години. Аз казвам: жестока измама. Дано аз не се излъжа. Докато чрез мажоритарната система би могло да се получи това при наличието на видимата поляризация на политическите сили в нашата страна, която пълзи ежедневно. С такава система отиват на избори само страни, доколкото на мен ми е известно, с утвърдени от векове демократични традиции, каквато е например страната на парламентарната де­мокрация Великобритания. Защото се предполага и се знае; пък и всички знаем, доколкото сме чува­ли и разбрали, че там народът трудно може да бъде манипулиран, измамен и излъган. Очевидно е, че при зараждащата се у нас демокрация такива условия сега ги няма, просто не съществуват не само защото ние не без основание ви уверяваме, че съществуват условия, които не позволяват изборите да бъдат равни. А всички казваме, че трябва да бъдат равнопоставени всички сили, да бъдат равни, да бъдат честни, но ние знаем от опит, че изборите не могат да бъдат честни, щом не са равни, и не могат да бъдат равни, щом не са честни.

Очакваме, и нека се има предвид, че застъпваната от нас позиция за мажоритарната система изхожда и от разбирането, че тя не прилагаше, и вие не сте забравили, и сигурно знаете, масово при фашистките режими в Европа и от военните диктатури в Латинска Америка, които неотдавна си зами­наха, както и по време на отречените тоталитарни режими в Източна Европа, чрез които се осигурява­ха бляскави изборни победи в резултат на диктата и страха. Ето защо ние ви приканваме, представи­телите от другата страна, да споделите и възприемете тези наши разбирания. .

И в заключение, накрая нека ми бъде позволено от името на нашата делегация да изложа и кратки съображения, в съвсем сбита форма, за условията, които трябва да съществуват, за да можем с основание да говорим, че изборите ще бъдат и свободни, и с равни възможности за всички участващи в тях. Затова ние многократно, много пъти заявяваме, че е необходимо да има равни условия за избо­рите и тогава да кажем, че резултатите ще отразят действително силите, които представляват българ­ския народ. А това означава създаване на такива условия, подчертавам, на такива, които да гаранти­рат преди всичко в политическата предизборна борба да бъде създадена атмосфера на спокойствие, на толерантност, на доверие, а не на манипулации и надежди, че чрез тях може да се постигне нещо повече. Това обаче ще бъде за недълго време. И заради това най-вече, за да не се връщам на този въпрос, ние ви призоваваме за Учредително събрание. Поставяме този въпрос, защото все още, за съжаление, по места такива условия липсват, подчертавам без разрешение, липсват или в значител­на степен липсват за необходимата равнопоставеност на политическите сили в нашата страна. Все още на редица места, особено в провинцията, в селските, и спирам вниманието ви, в малките градски райони определени слоеве от българското население биват манипулирани, а към други с отправят по недопустим начин заплахи, а на трети се обещават неща, които една власт е непозволено да обещава. Това е сериозна преграда по пътя към свободните и демократични избори, каквито трябва да бъдат, на която и дата да бъдат.

Считам за свой дълг да заявя от името на делегацията на БЗНС „Никола Петков” и ви призова­вам, че за осигуряването на нормални условия за избори, равни и честни, изключителна роля се пада на КП като управляваща в нашата страна сега, след смъкването на категоричния тоталитаризъм, за което се обръщаме към нейните представители на Националната КМ: да съдействат в значителна и решителна степен за създаване на такива условия, за да може да се поздравим с едно твърдо убежде­ние, че наистина сме участвали в честни и свободни избори, които очаква българският народ.

И аз в заключение искам да кажа: с основание българският народ очаква такива избори и ние се надяваме, че тази позиция ще бъде споделена от всички представители, представляващи отсрещната страна на КМ като официални власти на българската държава. Това в решителна степен ще убеди българския народ, щом вие съдействате за такива условия, че наистина и вие се стремите към демок­ратични и свободни избори. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Неврокопски. Предоставям думата на ст. н. с. В. Вълканов.

В. ВЪЛКАНОВ: Ще взема отношение към два основни въпроса.

Първият въпрос е за избирателната система, към която бихме искали да се придържаме.

Вторият въпрос е за така нареченото Велико Народно събрание. Аз решително се придържам към убеждението, че ще бъде груба грешка ние да приемем мажоритарната система. Изцяло подкре­пям тези доводи, които бяха вече изложени. Бих искал само да добавя още това, че мажоритарната система предполага една подчертана ожесточеност в изборната борба, защото това е една игра ва банк. Там един глас решава всичко. И за този единствен глас, убеден съм, ще бъдат хвърлени всички сили на страните, които участват в избирателната кампания. Можем да си представим какво неспра­ведливо опетняване на хора ще има. Можем да очакваме и по-лоши прояви от просто наклеветяване. Ето защо в една страна, която тепърва започва да живее политически, целесъобразно е, мъдро е ние да приемем принципа на пропорционалната система. Другото е риск, който не бива да поемаме.

Вторият въпрос е въпросът за Великото Народно събрание. Бих искал да кажа, че по този въпрос аз имам известни угризения на съвестта, защото всъщност, позволявам си тази нескромност да кажа, че тази идея беше лансирана от мен през декември миналата година в една статия, публикувана във в. „Поглед" - „Нашият парламентарист". Тя завърши с тази именно препоръка ние да възстановим струк­турите на Търновската конституция. Мен без съмнение ми е приятно, че тази идея завладя съзнанието на нашата общественост, но аз констатирам, че тази идея.се поднася непрофесионално на нашата общественост. По този начин, по който сега се лансира идеята, тя е неконструктивна, тя е неполезна, тя ще бъде с лоши, непозитивни резултати.

Всъщност какво ни се предлага сега? Това не е ВНС, защото понятието ВНС е съотносително понятие. Това е понятие, което има своето място, ако се предпостави и наличието на обикновено На­родно събрание. Но не се предпоставя обикновено НС. Предпоставя се само ВНС. Значи всъщност това няма да бъде ВНС, а ще бъде едно уголемено обикновено Народно събрание. Кои са неговите признаци? Ами ще бъде два пъти по-голямо от другото. Във всичко останало то ще бъде точно това, което е например сегашното НС. Никаква разлика няма да има. То ще приема законите, то ще прави и конституционната реформа и ще приема Конституцията.

Питам аз: каква друга разлика ще има освен чисто количествена в случая? Никаква разлика. Но се пита при това положение, когато сме в криза, чийто изход далеч не се вижда, как това събрание, примерно от 800 души, ще бъде достатъчно професионално изградено и оперативно в своята дейност? Силно, силно се съмнявам. Ние най-напред няма къде да съберем 800 души. И абсолютно изключено за време от една година това Народно събрание да приеме и Конституцията, и да решава всички въпроси на преустройството, в икономиката, в политиката и всичко останало. Ами че това ВНС от 1878-1879 г. заседава 14 месеца за Конституцията само. А ние в течение на една година ще трябва да решаваме и този въпрос, конституционния въпрос ще трябва да решаваме и всички текущи въпроси, които ни се поставят в крайно критичното положение, в което се намираме.

Какво означава това? Това означава галопиращо законодателство. Вие давате ли си сметка как се работи с този грамаден състав? Въпросите ще трябва да се претупват, които са от изключително важно значение за цялата ни нация. Това ще бъде един, гарантирам ви, неработещ орган, неспособен за ефективна работа. Аз ви питам: дали е целесъобразно да се форсира сега приемането на Конститу­цията? Вие не забелязвате ли, че се оказваме в една ситуация много близка до старата. Искаме да декретираме обществени отношения. Събираме се и казваме: това ще бъде така, това ще бъде иначе, третото – не знам как. Декретираме. Това е пак волунтаризъм с друг знак.

Аз смятам, че би трябвало в този случай да се разчисти най-напред теренът за работа, да се покаже здравата тъкан на нашето общество, да се очертаят основните икономически отношения и върху тази вече просветнала здрава основа да сложим основите на самата Конституция. Иначе е твър­де рисковано. Без да сме достатъчно наясно какво всъщност предстои да се получи още при тези реформи, ние ще правим Конституция? Ама Конституцията не бива да декретира отношенията, тя трябва да ги закрепи, тя трябва да дойде в някакъв по-късен момент, когато нещата са изкристализи­рали и в икономиката, и в обществените отношения, и в собственото ни съзнание. А сега Ст. Ганев предлага и вие там се съгласявате. Мисля, че малко повече отговорност трябва да поемаме в такива случаи, когато става дума за националните интереси.

За това понятие, което толкова често напоследък се споменава: учредително събрание. Аз нямам нищо против да го наречем, както искате, но за Учредително събрание се говори тогава, когато се учредява несъществуваща държава или пък държавата до такава степен се е разпаднала, че нейните структури вече не могат да бъдат възродени. Аз питам дали сте на това мнение, че толкова се е раз­паднала държавата, че не може да се възстановят нейните структури?

КР. НЕВРОКОПСКИ: Ами 40 години тези структури се разпадат и ние сега ги махаме. Трябва да ги развалим.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Моля, да няма вмесване.

Свързани:

Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
Ж. желев: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
И. кутов: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Бкп и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 14 май 1990 г., Ндк, зала №6, (18. 13 часа)
Предс. Ал. Лилов: Тъкмо се канех да ви попитам, г-н Симеонов, дали сте съгласни да започнем вече работа. Виждам, че почти всички...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом