В контекста на европейските директиви




ИмеВ контекста на европейските директиви
страница1/4
Дата на преобразуване18.10.2012
Размер423.96 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://alternativi.unwe.bg/br8/03 - PublCONTRACTBal.doc
  1   2   3   4
ЗАКОНОВАТА УРЕДБА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДИРЕКТИВИ

проф. д-р Емилия Къндева

Институт за правни науки - БАН


Резюме: Изследва се принципното съответствие на българското законодателство, отнасящо се до обществените поръчки, с европейските директиви от 2004 г. Въз основа на критичен анализ на действащия Закон за обществените поръчки се правят изводи за неправилен законодателен подход, пропуски и непълноти в нормативната уредба на процедурите за възлагане на обществени поръчки и споровете във връзка с тях.


Ключови думи и изрази: договор за обществена поръчка, възлагане на обществени поръчки, договори за концесии, открита процедура, ограничена процедура.

JEL: K12.


1. ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ КАТО ЕЛЕМЕНТ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА В МОДЕРНАТА ДЪРЖАВА

Изискване на административната реформа в съвременната държава е въвеждането на по-конкурентен, оперативен, договорен стил на отношенията между звената, които извършват административни услуги с обществен характер, независимо дали са държавни, или частни, с оглед подобряване на дейността на администрацията като изпълнителна власт с по-голяма “прозрачност”, по-богата съдържателност и с по-голям капацитет за задоволяване на нуждите населението. Обществените договори се превръщат в едни от най-важните механизми за разпределение на обществените ресурси и предоставянето на услуги за населението. Държавната политика и общественият интерес започват да се отстояват чрез търговски и конкуретни механизми 1.

Ефективността и доброто съчетаване на пазарно и непазарно осигуряване на стоки и услуги за гражданите придобиват основно значение за модерната държавна администрация. Прекаленото концентриране върху разходи и резултати в дейността на държавната и местната администрация може да доведе до изкривени, социално неудовлетворителни решения и да предизвика неблагоприятни и нежелани странични ефекти, като например:

- разходите могат да излезат извън бюджета и да бъдат трудно контролирани;

- нивото на административните услуги като количество и качество може да спадне;

- цената за гражданите на административните услуги, искания и дейности може да се увеличи;

- дерегулацията и приватизацията могат да създадат обстоятелства, които да наложат някои форми на реинтервенция от страна на държавата;

- поощряването и развитието на частния сектор може да бъде забавено.

За да се намери възможният периметър за участие на частния сектор в дейността на държавната и местната администрация, специално внимание се отдели на “приватизацията” в администрация в смисъл на оттегляне на държавата от собственост или дейност за по-ефективно и по-икономично постигане на общественополезни резултати. ”Приватизацията” в администрацията означава използване на участници или техники от частния сектор - възлагане чрез договори от държавата или местната власт на частни фирми или лица - да извършва услуги и дейности, които по принцип са отговорност на администрацията. Решенията и дейностите по това какви услуги да се предвидят за населението, как да са законно гарантирани, кой има право на тях, в кои области да се осъществяват, кой има право да ги извършва, трябва да се вземат и осъществяват от държавата.

Чрез използването на обществени договори с частни фирми за извършване на административни дейности и услуги се прояват редица преимущества за администрацията и гражданите: могат да се осигурят отношения със желани и силни партньори от частния бизнес; администрацията, поне на книга, може да бъде намалена; правителството може да експериментира нови решения и ново разпределение на ресурсите, без да натоварва с трайни организационни и функционални промени държавната администрация (то може да преустанови договорната практика, ако експериментът се окаже неуспешен); случайни и краткосрочни приходи могат да бъдат използвани за постигане на административни цели, без да е необходимо да се задвижват бюджетни лостове; известни икономии могат да се реализират, като се подберат страни по договора, които могат да извършат работата срещу по-малко заплащане; персоналът, работещ за държавната администрация, може да бъде увеличен чрез договори; и даже политическият риск и отговорност на държавната администрация стават не толкова очевидни - държавният административен орган вече не е прекият изпълнител; конкуренцията ще допринесе за по-пълно, по-разнообразно и евентуално по-евтино удовлетворяване на нуждите и интересите на гражданите.

Интересно е да се знае, че близо една пета от федералните разходи в САЩ отива в частния сектор чрез държавните договори, около четири пети от тази сума - в частния бизнес на САЩ; повечето от останалата част включват покупки от Департамента на отбраната на стоки и услуги в чужди страни и една малка част - около 3% от сумата, отиват в американските образователни и други организации с идеална цел2.

Същественото при т.нар. държавно договоряне е, че става дума за дейности и услуги, които по принцип се извършват от държавната или общинската администрация. И за извършителите, и за гражданите тези административни услуги, макар и произведени и предлагани частно, се извършват заради държавата, вместо от държавата. Частните ресурси и възможностите на частния сектор се насочват към постигането на публични административни цели на основата на разпоредбите на административното право. Когато частният сектор ще произвежда административни услуги, той трябва да бъде насочен, канализиран и ограничен в съответното направление от държавата.

При използването на обществени договори от държавата възникват важни правни въпроси: Какви са правата на гражданите и на бизнеса? Какви са начините на контрол и обезщетение? Кой раздел от правото ще се прилага - публичното или частното, или и двата? Как да се защитят обществените интереси и в същото време да се защитят и даже да се стимулират интересите на частния бизнес? Частните призводители са способни да се пригаждат към променящите се условия и да произвеждат широк спектър от продукти и услуги в съответствие и с желанията на различни групи потребители. Това може да допринесе за подобряване на качеството и на избора на услуги, но публичното право винаги е акцентирало върху равноправието и обективността при третирането и обслужването на гражданите. Крайната цел на използването на договорите на държавата с частния сектор е да осигури качествено, разнообразно и с най-ниски цени обслужване на гражданите и на обществото.

Договорите за обществени поръчки са най-масовите и най-богати откъм съдържание договори между администрацията и частния сектор. Обществените поръчки трябва да изразяват интересите на държавата и да отстояват ценности, които са присъщи на функционирането на държавната администрация. Невинаги е възможно тези съображения да бъдат определени и отстоявани в договорите на държавата с частния бизнес. Някои елементи и сфери на административните дейности не могат да бъдат възпроизведени в държавните договори с частни страни, поради което не могат да бъдат предмет на такива договори.

Въпросът за прилаганите от държавата обществени договори трябва да се разглежда във връзка с преосмислянето на новата роля и формите на взаимоотношение на държавата с гражданите и частния бизнес на фона на нарастваща интернационализация и европеизация на обществените процеси. Националното законодателство в сферата на обществените поръчки трябва да бъде приближено до съответната нормативна уредба на страните от Европейския съюз. Принципите, възприети в законодателството на ЕС, регламентират възлагането на договорите с изискване за съответно огласяване и прозрачност, установяват ред на предпочитания между различните процедури за възлагане, определят общите правила за техническа спецификация и фиксират критерии за избор на кандидати и договори, предвиждат обезщетения за фирмите в случай на нарушаване на нормативните правила за държавни договори и обществени поръчки между отделните страни.

Един от основните принципи на свободния пазар, който е и принцип на обществените поръчки, е този за равната възможност на всички фирми да могат да спечелят държавната оферта. В интерес на засегнатите страни - държавата, гражданите и частния бизнес - е обществените поръчки да бъдат договорно възлагани на конкуретни начала. Това позволява административните органи да употребяват държавните средства по-ефективно; предлага на частния бизнес по-големи търговски възможности; създава гаранции за гражданите, че средствата, предоставени на административните органи, се използват правилно, и че предлаганите услуги ще бъдат с високо качество.


2. РЕГУЛИРАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ КАТО СЪЩЕСТВЕН ЕЛЕМЕНТ НА ИНТЕГРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАЗАРИ

Създаването на единен пазар в Европа, така както беше предвидено от Римския договор и допълненията с Маастрихтския договор, се основава на премахването на пречките за свободното движение на стоки и услуги и за динамиката на производствените фактори. Въпреки че тази цел беше реализирана до известна степен, различията в законодателствата и политиката на отделните държави и правителства в областта на обществените поръчки все още създаваше неикономически и икономически бариери и беше разглеждано като заплаха за действителното интегриране на Европейския общ пазар. Правителствената практика на отделните страни имаше дискриминационен характер по отношения на чуждестранни доставчици и изпълнители. Протекционизмът в сферата на обществените поръчки рефлектираше върху заетостта на работната ръка и социалното равенство, както и върху въвеждането на по-голяма икономическа ефективност и индустриално развитие.

Европейският съюз се постара да премахне бариерите, които затрудняват правилното функциониране на Общия пазар, чрез регулиране на държавните договори и интеграция на пазарите на обществените поръчки.

Пазарите за обществени поръчки са мястото, където държавите участват в търговски дейности за постигане на обществени ползи или резултати в името на обществени интереси. Тези пазари са основен компонент на Общия пазар. Съвременната държава действа като търговец в осигуряването на стоки и услуги за населението, но нейното действие няма търговски или производствен характер. Причината държавата да действа като фирма на пазара е съблюдаването на обществения интерес. Общественият интерес замества печалбата и оправдава участието на държавата на пазара. Пазарите на обществените поръчки, където общественият интерес играе основна роля, имат комплексен характер. Въпреки че те се разграничават от частните пазари, които са ориентирани единствено към печалбата, печалбата играе, макар и второстепенна роля и в държавните пазарни договаряния. Нормално е да се очаква, че обслужвайки обществени интереси, държавата може да си постави като вторична, съпътстваща цел и постигане на печалба при търговските си дейности. В същото време обаче държавата се интересува от оптималния характер на извършването на цялата операция и от постигането на общественополезен резултат. Това изисква пазарно участие при спазване на баланс между оптимално икономическо изпълнение и задоволяване на обществения интерес.

Обществените поръчки, като метод на държавно участие в пазарните дейности за постигане на обществени интереси, са modus operandi на обществените пазари в Европейската общност.3 Регулирането на обществените пазари в рамките на Европейския съюз цели да постигне ефективност и оптимално разпределение на ресурсите вътре в целия съюз при спазването на един конкурентен режим. Основният мотив отново е задоволяването на обществен интерес, но чрез регулирането на държавните договори и обществените поръчки общественият интерес излиза извън териториалните очертания на отделните държави-членки и придобива общоевропейски съюзни измерения с акцент върху благосъстоянието и икономическите характеристики. И тъй като обществените пазари са основната съставка на Общия пазар, регулирането на обществените поръчки, като съществен фактор за тяхната реализация придобива жизнено важна роля за целия европейски интеграционен процес. Регулирането на обществените поръчки изисква специална нормативна уредба на Европейския съюз, която да наложи хармонизация на законодателството на отделните страни членки в тази област.

Директивите на Европейския съюз, отнасящи се до обществените поръчки (“public procurement” беше нов термин даже и за страните членки; във Франция преди се е използвало понятието “ концесия на обществените услуги” - “concession de service public”4, в Англия - “държавно договаряне” или “договаряне навън” - “government contracting” или “contracting-out”), се смятат за документи с изключително значение. Обществените поръчки са важна и комплексна материя. Те са важни, първо, поради огромните суми пари, включени в обществените поръчки. Второ, те са важни и съществени поради обективността и равнопоставеността, която осигуряват за участниците в тях. Трето, те са справедливи, тъй като парите, изразходвани в държавните поръчки, са пари за задоволяване на обществени интереси и тези пари всъщност принадлежат на хората, живеещи в Европейската общност. Разпределението на такива големи суми пари не може да бъде в разпореждане и по преценка само на отделни министри или лица, които заемат позиция, чрез която могат да влияят върху държавните органи и техните договори. Европейските директиви за обществените поръчки са значителна стъпка за създаване на гаранции, че парите, принадлежащи на хората в Европа, ще бъдат изразходвани обективно и справедливо. Четвърто, жизнено важно за успехите на Европейския съюз е създаването на нормативни гаранции за премахване на националната дискриминация в сферата на обществените поръчки.

Директивите за обществените поръчки са вторични нормативни актове на Европейския съюз (за първично законодателство се считат европейските договори). Според чл.189 от Договора на Европейската икономическа общност, известен като Римския договор, директивата е “задължителна относно резулата, който трябва да бъде постигнат, за всяка държава членка, до която е адресирана, но оставя на националните власти да определят формата и методите за постигането на този резултат”. Това означава, че по принцип директивите могат да се прилагат чрез националното законодателство.

Първоначално Европейските директиви за обществените поръчки регулираха сферите на държавните договори и обществените поръчки поотделно в зависимост от предмета на договорите, както следва:

- договори за работа, регламентирани с Директивите за обществени работи;

- договори за доставки, регламентирани с Директивата за доставки (снабдяване);

- договори за обслужване/административни услуги, регламентирани с Директивата за административни услуги, наричана още Директива за обслужване;

- договори за комунални услуги, регламентирани с Директивата за комуналните услуги.

Наред с тях действа и Директивата за обезщетенията, която урежда режима на нарушенията на договорите, мерките за установявянето и санкционирането им, както и обезщетенията5.

Впоследствие Европейските директиви претърпяха развитие и изменение, съответстващо на развитието и изменението в икономическите, политическите и административните процеси в Европейския съюз и в глобален мащаб, но основните ценности, принципи и подходи към обществените поръчки останаха същите.

През 2004 г. бяха приети Директива 2004/17/ЕС на Европейския

парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за съгласуване на процедурите за

възлагане на обществени поръчки от възложители, които действат в секторите на водните, енергийните, транспортните и пощенските услуги,

Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки. Новите европейски директиви за съгласуване и координиране на процедурите за обществените поръчки от 2004 г. бяха приети, за “да се отговори на исканията за опростяване и модернизиране “ и да се ограничи “многообразието от начини, по които националните власти могат да въздействат върху поведението на възложителите”.

Директивите на Европейския съюз за обществените поръчки се основават на три основни принципа:

  • прозрачност и информираност;

  • недискриминация, включваща отворен избор на критерии и отворени стандарти при задължителната употреба на установените от Европейския съюз спецификации и стандарти;

  • състезателно възлагане на обществените поръчки чрез действителна конкуренция.

Тези принципи определят и се отразяват в общите характеристики на нормативните режими на процедурите за възлагане на обществени поръчки, включени в Директивите, най-напред като принципи за възлагане на договори, а след това и като процедурни правила и изисквания към участниците.

Необходимо е възложителите да се отнасят към стопанските субекти равнопоставено и недискриминиращо и да действат по прозрачен начин. Поръчките трябва да бъдат възлагани на базата на обективни критерии, които гарантират спазване на принципите за прозрачност, недискриминация и равнопоставеност, а офертите да са оценени в условия на ефективна конкуренция. Това води до прилагането само на два критерия за възлагане на обществена поръчка: “най-ниска цена” и “икономически най-изгодна оферта”.

За да се спази принципът за равнопоставеност при възлагането на поръчките, е уместно да се предвиди задължението за гарантиране на необходимата прозрачност, която да осигури на всички участници достатъчно информация за критериите, които ще се прилагат при определяне на икономически най-изгодната оферта. Ето защо дълг на възложителите е да определят критериите за възлагане на обществената поръчка, както и съответната тежест, която се придава на всеки един от тези критерии така, че участниците да разполагат с достатъчно време да се запознаят с тях при подготовката на офертите си. Възложителите могат да отменят даването на указания за тежестта на критериите за възлагане на обществена поръчка в определени случаи, което трябва да могат да аргументират, когато тежестта не може да бъде установена предварително, по-специално поради сложността на поръчката. В такива случаи те посочват в низходящ ред важността на критериите.

Проверката на състоянието на участниците в открити процедури, на кандидатите при ограничени процедури и процедури на договаряне с обявление и при състезателния диалог, както и класирането след това, трябва да се извършват при прозрачност на условията. За тази цел трябва да бъдат посочени недискриминационните критерии, които възложителите могат да използват при класирането на кандидатите, както и средствата, с които стопанските субекти могат да докажат, че са удовлетворили тези критерии. В същия дух на прозрачност, от възложителя се изисква, когато обяви конкурс за възлагане на обществена поръчка, да посочи критериите за подбор, които ще използва и нивото на компетентност, което може или не може да изисква от стопанските субекти, за да ги допусне до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка.

Когато възложителите вземат решение да възложат поръчка на икономически най-изгодната оферта, те следва да оценяват офертите по това коя от тях предлага най-добро съотношение „качество – цена”. Необходимо е да се определят икономическите и качествените критерии, които, взети като цяло, трябва да дадат възможност да се избере икономически най-изгодната оферта за възложителя. Изборът на такива критерии зависи от предмета на поръчката. Нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, трябва да бъде оценено от гледна точка на предмета на поръчката съгласно техническите спецификации, както и съотношението „качество – цена” за всяка оферта да бъде измерено, сравнено и оценено обективно. Ако тези условия са изпълнени, икономическите и качествените критерии за възлагане на поръчката, като удовлетворяване на изискванията за опазване на околната среда, могат да дадат възможност на възложителя да задоволи съответните нужди на обществото съгласно спецификациите на поръчката. Според същите условия възложителят може да използва критерии, които имат за цел да отговорят на социални потребности, в отговор на нуждите (съгласно спецификациите на поръчката) на групи хора в особено неблагоприятно положение, за които са предназначени строителството, доставките или услугите – предмет на поръчката.

Най-важните нови и потвърдените стари положения в действащите европейските директиви, които трябва да намерят актуално отражение в националните законодателства на страните членки, са следните:

  1. Продължаващ процес на съгласуване и координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки:

Този процес се проявява в следното : а) договорите за строителство и другите договори за концесии се възприемат и регламентират като договори за обществени поръчки; б) съгласуват се процедурите за възлагане на обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги; в) координират се процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки.

  1. Допълнени и прецизирани са определенията на различните видове договори:

Договори за доставка, строителство и услуги са възмездни договори, които са сключени писмено, между един или повече възложители, указани в член 2(2) на Директива 2004/18, и един или повече изпълнители, доставчици или лица, които предоставят услуги.

Договори за строителство са договори, които имат за предмет или изпълнението, или едновременно проектирането и изпълнението на строителство във връзка с една от дейностите по смисъла на Приложение XII на Директива 2004/18 или строителство, или осъществяването с каквито и да било средства на строителство, което отговаря на изискванията, указани от възложителя. “Строителство” означава изграждането на сграда или строителни инженерни дейности, взети в цялост, които сами по себе си са достътъчни да изпълняват икономическа или техническа функция.

Договори за доставка са договори, различни от тези, указани в буква (б), които имат за предмет покупката, отдаването на лизинг, наемането или покупката на изплащане, със или без опцията да се купят продукти. Всеки договор, който има за предмет доставянето на продукти, който също така обхваща, като вторичен предмет действия по разполагане и инсталиране, се приема като договор за доставка;

Договори за услуги са договори, различни от договорите за работа или доставка, които имат за предмет предоставянето на услуги, указани в Приложение XVII. Договор, който има за предмет както продукти, така и услуги по смисъла на Приложение XVII, ще се приема, че е договор за услуги, ако стойността на въпросните услуги надвишава тази на продуктите от обхвата на договора. Договор, който има за предмет услуги по смисъла на Приложение XVII и обхваща дейности по смисъла на Приложение XII, които са само вторични спрямо основния предмет на договора, ще се приема да съставлява договор за услуги.

Концесия за строителство е договор от същия вид като договора за строителство с изключение на обстоятелството, че възнаграждението за извършената работа се състои или само в правото да се използва/разработва това строителство или се състои едновременно в това право и в заплащане.

Концесия за услуга е договор от същия вид като договора за услуги с изключение на обстоятелството, че възнаграждението за предоставянето на услуги се състои или само в правото да се използва/разработва тази услуга, или се състои едновременно в това право и в заплащане.

Рамково споразумение е споразумение между един или повече възложители, указани в чл. 2(2), и един или повече стопански субекти, чиято цел е да се установят условията, които се прилагат към договорите, които трябва да бъдат възложени за определен период, по специално с оглед на цената и в приложимите случаи – на предвидените количества.

3. Утвърдените процедури за възлагане на обществени поръчки са допълнени и доразвити с нови.

Новите електронни похвати/техники за покупка, които продължават да бъдат развивани, намират своята нормативна регламентация. Подобни техники способстват за повишаването на конкуренцията и ефективността на обществените поръчки особено с оглед спестяването на време и пари, което позволява употребата им. Възложителите могат да се ползват от техниките за електронна покупка, при условие че такова ползване е съобразено с правилата на директивите и с принципите за равнопоставено третиране, недискриминация и прозрачност.

Директивите на ЕС от 2004 г. всъщност обединиха в две предишните директиви за различните видове обществени поръчки с някои изменения и допълнения, отговарящи на модерното развитие на съответните правоотношения и прилаганите технологии. Приетите нови директиви предвиждат наред със същестуващите досега три процедури на организиране и провеждане на конкурс за възлагане на обществени поръчки (“отворена”, “ограничена” и “процедура на договаряне/преговаряне”) и нови процедури – “състезателен диалог”, “електронен търг/електронна търговия”, “динамична система за покупки”.

  • Отворена процедура: всички заинтересувани кандидати -производители и доставчици - могат да участват в конкурса. Няма ограничение за кандидатите, които се интересуват от възлагане на договора. Всеки, който е заинтересуван от конкурса и изпрати предложение-оферта до договарящия орган в определния срок в отговор на обявяването на конкурса, трябва да бъде считан за кандидат за конкурса.

  • Ограничена процедура: само изрично поканени да участват в конкурс за доставчици, производители и други кандидати могат да изпратят предложение-оферта и да бъдат допуснати до участие в конкурса. При ограничената процедура производството по представяне на насрещни предложение-оферти има два етапа – подбор на кандидати и избор на изпълнителя.

  • Процедура чрез договаряне/преговаряне - сега процедура на договаряне между договарящия държавен орган – възложител, и един или повече от доставчиците и производителите се провеждат преговори по техен избор. Ако договарящият орган е публикувал обява за конкурса, първата част от тази процедура ще бъде същата като при ограничената процедура. Новите директиви определят процедурите на договаряне като процедури, при които възложителите се консултират със стопанските субекти за техния избор и договарят условията на договора с един или повече от тях. Процедурите на договаряне могат да бъдат и процедури на договаряне с обявление.
  1   2   3   4

Свързани:

В контекста на европейските директиви iconВъпросни к по дисциплината " Екологично право"
Наумова, Ст. Емпирични характеристики на екологичното законодателство в контекста на европейските стандарти. Правна мисъл, №1/2002...
В контекста на европейските директиви iconРегионален инспекторат по образованието
Мярка: Създаване на условия за включване на българската образователна система в сравнителни анализи за качеството на образователния...
В контекста на европейските директиви iconКомисия на европейските общности
Поради това добре функциониращият единен пазар е от ключово значение за улесняване на възстановяването на европейската икономика...
В контекста на европейските директиви iconГл ас инж. Васил Стоилов Драмбалов
Д. Маламов, К. Стефанова, В. Драмбалов, Н. Кафадарова, М. Илиева, Изисквания към системите за управление и контрол, свързани с Европейските...
В контекста на европейските директиви iconКомисия на европейските общности
Директиви с ясни количествени цели и срокове относно енергийния сектор в ес налагат безусловно необходимостта от наблюдение на енергийната...
В контекста на европейските директиви iconПрограма 09: 00-09: 45 Регистрация 09: 45-10: 15 Откриване: Ник Лийк, Заместник-посланик на Великобритания в България Атанас Славов, Заместник-кмет на Пловдив
Семинар “Прилагане на европейските директиви по околна среда: Британски технологични решения за управление и измерване”
В контекста на европейските директиви iconПриветствие на петър мутафчиев министър на транспорта
За мен е чест и удоволствие да открия международната конференция на тема „Изграждане и управление на пристанища – Британският опит...
В контекста на европейските директиви iconПриети текстове
Изменение на Директива 89/391/еио на Съвета, на нейните особени директиви и на Директиви 83/477/еио, 91/383/еио, 92/29/еио и 94/33/ЕО,...
В контекста на европейските директиви iconМотив и към проекта на Закон за корпоративното подоходно облагане
Изготвянето на законопроекта е свързано и с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и с необходимостта...
В контекста на европейските директиви iconДоклад A6-0414/2008
Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти и за изменение на Директиви 85/337/еио...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом