Програма "Административен капацитет"




ИмеПрограма "Административен капацитет"
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер122.71 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://www.europe.bg/upload/docs/Annex_4.doc

Оперативна програма “Административен капацитет”

Приложение 4




ПРИЛОЖЕНИЕ 4


ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА И СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА


I. ЗАКОНИ

  1. Конституция на Република България

(Обн. ДВ. бр. 56 от 13 юли 1991 г., изм. ДВ. бр. 85 от 26 септември 2003 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25 февруари 2005 г., изм. ДВ. бр. 27 от 31 март 2006 г., изм. ДВ. бр. 12 от 6 февруари 2006 г.)

Конституция на Република Конституцията е върховният закон на Република България. Тя определя основните положения, структурата и функционирането на съдебната власт. Конституцията има четири поправки:

С Първата поправка на Конституцията на Република България (Обн. ДВ. бр. 85 от 26 септември 2003 г.) се прецизира института на несменяемостта на магистратите; имунитетът на магистратите беше самостоятелно уреден в Конституцията и ограничен до “функционален”.

С Втората поправка на Конституцията (ДВ. бр. 18 от 25 февруари 2005 г.) е регламентирано предоставянето на суверенни права от българската държава на Европейския съюз, след пълноправното й членство; законът за ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз ще бъде приет с квалифицирано мнозинство; отменя се общата забрана за придобиване на право на собственост върху земя за граждани на страни-членки на Европейския съюз и на юридически лица, създадени в съответствие с техните закони.

Третата поправка на Конституцията (Обн. ДВ бр. 27 от 31.03.2006 г.) включва:

  • ограничаване на депутатския имунитет чрез предвиждане на възможност той да бъде снеман не само за тежки, но за всякакви престъпления от общ характер и възможност за отказ на народния представител от предоставения му имунитет, след което не е необходимо разрешение на Народното събрание за наказателно преследване.

  • конституционна регламентация на институцията на Омбудсмана.

  • промяна на Глава шеста “Съдебна власт”. Изменена е конституционната регламентация за прокуратурата, а именно: създадени са нови правомощия за прокуратурата – тя ръководи и може да извършва разследване, упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и може да се извършва разследване. С промените, законодателят потвърждава, че следствените органи са в системата на съдебната власт, но те ще осъществяват разследване по наказателни дела само в случаите, предвидени в закон. С третата поправка на Конституцията се регламентират изчерпателно конституционните правомощия на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт. Предвидената възможност на министъра на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи беше атакувана пред Конституционния съд от общото събрание на съдиите от върховния касационен съд. Със свое решение от 13.09.2006 г. Конституционният съд отхвърли искането на ВКС за установяване противоконституционност на съответния текст от Конституцията. Промените въвеждат и правомощие на Народното събрание да изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи.

Четвъртата поправка на Конституцията (Обн. ДВ бр. 12 от 06.02.2007 г.) включва изменения в няколко насоки:

  • с цел отпадане на наборната военна служба и професионализация на армията се изменят текстовете, в които на конституционно равнище се уреждат дейността на въоръжените сили и професионализацията на армията.

  • с цел подобряване на функционирането на Народното събрание като законодателен орган и орган, който упражнява парламентарен контрол е предвидено изменение на текстовете, касаещи Народното събрание; въвежда се изискване към държавните органи, чиито състав изцяло или частично се избира от Народното събрание да представят пред него за приемане и изслушване годишните си доклади. По този начин се осигурява отчетност и информираност на обществото, без да се засяга независимостта на тези органи (регулатори).

  • изменения и допълнения на Конституцията в главата за съдебната власт предвиждат годишните доклади за съдилищата, прокуратура и следствие да се внасят за разглеждане чрез ВСС, като по този начин се постига не само публичност, прозрачност и отчетност на съдебната система, но и се затвърждава ролята на Съвета като орган, който представлява съдебната власт пред законодателната; детайлизира се уредбата относно статута на членовете на ВСС, като се посочват основанията за прекратяване на техния мандат; премахва се наказателната неприкосновеност на магистратите; конституционно се регламентират правомощията на ВСС по отношение на съдебната система, като се затвърждава статута му на орган, който взема решенията и управлява; създава се инспекторат към ВСС, който да го подпомага при осъществяване на функциите му.

  • с цел разширяване на възможностите за финансова децентрализация са предвидени изменения относно конституционната регламентация на установяването на данъците и таксите и определянето на техния размер.

  1. Административнопроцесуаленият кодекс

(Обн. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г.)

Административнопроцесуаленият кодекс (АПК), , влезе в сила от 12.07.2006 г., с изключение на отделни негови разпоредби, засягащи реформата в съдебната система, които влизат в сила от 2007 г. Приемането на Административнопроцесуалния кодекс е инструмент за реформирането на българската система на административно правосъдие. С приемането на Административнопроцесуалния кодекс и последните изменения на Закона за съдебната власт е отчетено изискването за висок професионализъм и специализация на съдиите, които решават административни спорове, и е предвидено създаването на 28 регионални административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от окръжните съдилища. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса административните съдилища започват да функционират от 01.03.2007 г.

  1. Гражданският процесуален кодекс

(Обн. ДВ. бр. 59 от 20 юли 2007 г.)

Гражданският процесуален кодекс (ГПК) урежда производството по гражданските дела пред съдилищата. В съответствие с приоритетите, залегнали в Актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система, Народното събрание прие нов ГПК. Той е насочен към постигане на бързо и икономично гражданско производство, което да подобри условията за осъществяване на стопанска дейност на местните и чуждестранни физически и юридически лица.

  1. Наказателно-процесуален кодекс

(Обн. ДВ. бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

Новият Наказателно-процесуален кодекс продължава реформата в досъдебната фаза на наказателното производство и привеждането й в съответствие с най-добрите практики на държавите-членки на ЕС. С него се гарантира ефективност и прозрачност на системата на досъдебното производство и осигуряване на гаранции за еднаквото третиране на всички граждани. Повишава се ефективността на наказателното производство чрез неговото опростяване, премахване на излишния формализъм и привеждането му в съответствие с практиката на ЕС.

  1. Закон за съдебната власт

(Обн. ДВ. бр. 64 от 7 август 2007 г.)

Законът за съдебната власт (ЗСВ) урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

  1. Закон за кадастъра и имотния регистър

(Обн. ДВ. бр. 34 от 25.04.2000 г., посл. изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г.)

Законът за кадастъра и имотния регистър, урежда организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър. Кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството, а Имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Кадастърът и имотният регистър са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти. Основните данни за недвижимите имоти в имотния регистър се получават от кадастъра. Данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти в кадастъра се получават от имотния регистър.

  1. Закон за Регистър БУЛСТАТ

(Обн. ДВ. бр. 39 от 10 Май 2005 г., посл. изм. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2006 г.)

В рамките на извършващата се в България реформа на регистърните производства, и в изпълнение на Стратегията на правителството за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на Електронен регистърен център на Република България, на 10.05.2005 г. беше обнародван Закон за Регистър БУЛСТАТ, в сила от 10.08.2005 г. Законът урежда редът и начинът за единна регистрация в регистър БУЛСТАТ и за връзките на регистър БУЛСТАТ с други регистри и информационни системи. Законът предвижда администратор на регистър БУЛСТАТ да бъде Агенцията по вписванията. Въведе се единния идентификационен код, с което се подобри координацията между службите на отделните регистри, като Националния данъчен регистър, Регистърът на осигурителите и Митническия регистър, в изпълнение на изискването на Световната банка.

С новия закон се изпълни препоръката на ЕВРОСТАТ за въвеждане на единна регистрация на принципа “Обслужване на едно гише” с цел постигане на високо ниво на обслужването.

  1. Закона за Търговския регистър

(Обн. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 105 от 22 Декември 2006 г.)

В контекста на най-добрите европейски практики, Народното събрание прие Закон за търговския регистър, който ще влезе в сила от 1 юли 2007 година. Законът за търговския регистър е разработен в изпълнение на правителствената Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България.

Със закона се извършва реформа в търговската регистрация, която ще доведе до преуреждане на фирмената регистрация от съдебна в административна процедура. Законът урежда търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него. Съгласно разпоредбите му, Търговският регистър преминава от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията.



  1. Закон за частните съдебни изпълнители

(Обн. ДВ. бр. 43 от 20 Май 2005 г., изм. ДВ. бр. 39 от 12 Май 2006 г.)

Законът урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители (придобиване, загубване и възстановяване на правоспособност; права и задължения; дисциплинарна отговорност; административен контрол; такси и разноски; Камара на частните съдебни изпълнители).

  1. Закон за правната помощ

(Обн. ДВ. бр. 79 от 4 Октомври 2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006 г.)

Законът урежда правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции. Целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Законът определя органите за правна помощ, вида и обхвата на правната помощ, достъпа до системата за правна помощ, националния регистър за правна помощ, заплащането на правната помощ).

  1. Закон за медиацията

(Обн. ДВ. бр. 110 от 17 Декември 2004 г., изм. ДВ. бр. 86 от 24 Октомври 2006 г.)

Законът урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. Дефинирани са принципите на медиацията, процедурите по медиация и правното положение на медиатора.

  1. Закон за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства

(В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, Обн. ДВ. бр. 59 от 21 Юли 2006 г.)

Законът урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които са издадени в държава - членка на Европейския съюз, както и за постановяване от български орган на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз.

  1. Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления

(Обн. ДВ. бр. 105 от 22 Декември 2006 г.)

Този закон урежда условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз. Целта на закона е да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадали от престъпления.


II. ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

  1. Наредба № 2от 28 юни 2006 г. относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи

(Издадена от ВСС, Обн. ДВ. бр. 61 от 28 Юли 2006 г.)

Наредбата урежда реда за провеждане на конкурси за назначаване на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, както и за назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи.

  1. Наредба № 1 от 15 юни 2006 г. за атестиране на съдии, прокурори, следователи

(Издадена от ВСС, Обн. ДВ. бр. 61 от 28 Юли 2006 г., изм. ДВ. бр. 101 от 15 Декември 2006 г.)

Наредбата регламентира критериите и реда за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители. Определени са показателите за атестиране, методиката на атестиране, компетентните органи и процедури.

  1. Наредба № 8 от 30 юни 2006 г. за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт

(Издадена от Министерство на правосъдието, Обн. ДВ. бр. 55 от 7 юли 2006 г.)

С наредбата се урежда редът за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи (АИС) в съдебната власт, включително за АИС с локално приложение. Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на одобрени от ВСС автоматизирани информационни системи. Те се изграждат и развиват в съответствие с Информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България. Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на АИС в съдебната власт се основават на: междуведомствени стандарти и методики; правила за сигурност на информацията и информационния обмен.


III. СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

  1. Стратегията за реформа на българската съдебна система

(Решение на Министерския съвет № 672 от 01.10.2001 г.)

С Решение на Министерския съвет № 260 от 21 април 2003 г. беше приета актуализация на Стратегията. Програмата за изпълнение на Стратегията за реформа на българската съдебна система е приета през март 2002 г. В съответствие с актуализираната Стратегия беше извършена актуализация и на Програмата за нейното изпълнение – през април 2003 г.

Основна цел на Стратегията е да се развият европейски стандарти в правораздаването, като се очертаят политическите и законодателните приоритети на реформата в съдебната система. Документът е в съответствие с изискванията и ангажиментите, поети от България с Националната програма за възприемане правото на ЕС и приоритетите, залегнали в програмата “Партньорство за присъединяване”. През м. декември 2005 г. Министерството на правосъдието разработи План за действие за изпълнение на Стратегията за реформа за периода 2006-2007 г. Планът очертава и утвърждава насоките за развитието на съдебната реформа в последната й фаза, свързана с процеса на присъединяване на България към ЕС и въвеждане на необходимите законодателни промени в съответствие с действащите основни принципи.

  1. Стратегия за борба с корупцията в съдебната система

(Протоколно решение на ВСС № 5/11.02.2004 г.) и Програмата за изпълнение на Стратегията (Протоколно решение на ВСС № 30/06.10.2004 г.).

Основната цел на Стратегията е да предложи система от мерки за ефективна борба с корупцията в съдебната власт като част от процеса на съдебна реформа. За постигането на тази цел Стратегията предвижда: установяване на съответни правила за поведение и механизми за тяхната реализация чрез бъдещи законодателни и организационни мерки; институционално развитие и укрепване на отделните структурни звена на съдебната власт (съд, прокуратура и следствие) в контекста на превенцията и противодействието на корупционните явления.

  1. Информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България за периода 2003-2007 г.

Информационната стратегия е създадена с оглед определяне на нуждите от развитие на информационни технологии в правораздавателните органи. Стратегията включва цялостната компютъризация на правораздавателните органи. Тя дефинира целите и етапите, необходими за постигането й, основава се на законовите изисквания и следва нуждите на Стратегията за реформа на съдебната система.

  1. Информационна стратегия на съдебната система на Република България за периода 2006-2009 г.

Информационната стратегия е резултат от необходимостта да се актуализира съществуващата стратегия за информационно осигуряване на българското правораздаване с оглед на миналите, текущите и бъдещите дейности. Стратегическата й цел е да проектира предстоящия ход на процеса на компютъризация по отношение управлението, внедряването и развитието на информационните ресурси на българската съдебна система за периода 2006-2009 г. Стратегията представя стратегически анализ на настоящото ниво на развитие на информационното обслужване в българската съдебна система и съответстващата й среда и очертава предстоящите етапи на развитие за периода 2006-2009 г. Информационната стратегия е насочена предимно към софтуерните приложения, хардуерното осигуряване на съдебните организации, уменията и възможностите на човешките ресурси, отговорни за управлението на информационните системи в българската съдебна система.

  1. Стратегия за създаването на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център в Република България

(Решение на Министерския съвет № 419/10.05. 2005 г.)

Целта на стратегията е да се очертаят приоритетите и етапите на въвеждането на модерна централизирана електронна регистърна система чрез изграждане на Централен регистър на юридическите лица и Електронен регистърен център. Създаването и въвеждането на единни и централизирани бази данни, които предоставят възможност за получаване на информация в различни форми, включително по електронен път и чрез Интернет, е в съответствие с практиките на почти всички държави-членки на ЕС.



Министерство на държавната администрация и административната реформа

Страница



Свързани:

Програма \"Административен капацитет\" iconПрограма "Административен капацитет"
Административен капацитет – компетентни държавни служители, организационен капацитет, въвеждане на информационни и комуникационни...
Програма \"Административен капацитет\" iconПрограма " Административен капацитет"
Анализ на състоянието на държавната администрация и административния капацитет 10
Програма \"Административен капацитет\" icon„Създаване на капацитет за бъдещето провеждане на студентски стажове в държавната администрация
Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд”, регистрационен...
Програма \"Административен капацитет\" iconПрограма "Административен капацитет"

Програма \"Административен капацитет\" iconОперативна програма „административен капацитет индикативна годишна работна програма за 2012 Г. №
Оптимизиране на структурите на областните и общинските администрации за постигане на по-голяма ефективност и избягване на дублиращи...
Програма \"Административен капацитет\" iconДоклад по Дейност 1 по проект "За по-добро обществено управление: институционализиране на процеса по оценка на въздействието в държавната администрация", финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет",
Съществуваща практика и капацитет в две стари и две нови страни членки на ес за оценка на въздействието на позиции по Общностното...
Програма \"Административен капацитет\" iconУчебен план 2008 Проектът се изпълнява в рамките на Оперативна програма „Административен капацитет, с финансовата подкрепа на Европейски съюз чрез Европейски социален фонд. Панел
Проектът се изпълнява в рамките на Оперативна програма „Административен капацитет”, с финансовата подкрепа на Европейски съюз чрез...
Програма \"Административен капацитет\" iconПрограма «Административен капацитет»
Проект „структорите на гражданското общество- партньор и генератор на добри идеи”
Програма \"Административен капацитет\" iconОперативна програма "Административен капацитет" център за икономически и социални анализи и стратегии проект „изграждане на капацитет и мотивация модел за гражданско участие"
Изготвяне на списък на нпо, развиващи дейност в област Кърджали (въз основа на предварителни списъци от организирани мероприятия...
Програма \"Административен капацитет\" iconПрограма " Административен капацитет"
Устройствени правилници на административните структури и промени в щатната численост, структурата и функциите им 17
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом