Благосъстояние и устойчиво развитие




ИмеБлагосъстояние и устойчиво развитие
страница1/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер403.59 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://ucsd.unwe.bg/publications/027-LiliYotovaDoklad_konf_07.doc
  1   2   3
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ


Доц. д-р Лилия Йотова – УНСС, София


Темата за устойчивото благосъстояние, присъства все по-често в европейски политически документи1. Като ориентир за смисъла на мащабните икономически реформи у нас, повишаването на благосъстоянието присъства неизменно в политическите платформи в последните години и се издига в критерий дори за членството ни в Европейския съюз. Въпросът “...дали е нужно членството в ЕС, ако доходите не се повишават, ако липсва сигурност, ако здравето и образоваността на нацията не се подобряват и ако неравенството не намалее”2 има нееднозначен отговор. Смисълът на икономическия растеж и високата цена на реформите, които плати и продължава да плаща населението в нашата страна е в това видимо и трайно да се подобряват материалните и социални условия на живот, да се формира устойчив модел на ефективно използване на всички ресурси за да се задоволяват потребностите на сегашното и бъдещите поколения.

Целта на разработката е да се очертае връзката между благосъстоянието и концепцията за устойчивото развитие и да се потърсят емпирични доказателства за промени в България, които да бъдат оценени от позициите на критериите, залегнали в Лисабонската стратегия.

Теоретична постановка

Благосъстоянието е сложна икономическа категория, която показва връзката между условията на живот и степента на удовлетвореност на потребностите на индивидите, групите и обществото като цяло. Това е възможността от задоволяване и развитие на системата от човешките потребности. В преобладаващата част от литературните източници, при дефинирането на благосъстоянието се поставя акцент върху достигнатата степен на задоволяване на потребностите, като за нея се съди по комплекс от икономически предпоставки (доходи, потребление, условия на живот) и по субективни оценки за степента на удовлетвореност на реципиентите. Според нас, за оценка на благосъстоянието следва да се отчита динамичния процес на развитие на системата на потребностите, който е неотделим от цялостния процес на техническия, технологичния и социален напредък. Ако с днешните възможности на производството трябваше да се задоволяват потребностите от преди 50 години (а дори и от по-близко време), то постигната степен би била впечатляваща. Вечното противоречие между потребности и ресурси е двигател на прогреса, но то води до появата на нови проблеми, свързани с общата среда, в която живеем.

Ако в системата на днешните потребности се включи необходимостта от запазване и увеличаване на възможностите за благосъстояние на бъдещите поколения, то тази система ще придобие свойството “устойчивост” и ще бъде иманентна на концепцията за устойчиво развитие. Полезността, която извличаме в процеса на потребление и ползване на благата трябва да е устойчива, което означава, че “полезността за бъдещите поколения трябва да е ненамаляваща...бъдещето трябва да е най-малкото толкова добро, колкото е настоящето от гледна точка на полезността...и от гледна точка на техния достъп до биофизичните ресурси и услуги предлагани от екосистемата”3 Противоречието между днешните и бъдещите потребности се проявява най-ярко по отношение на невъзобновимите природни ресурси и по отношение на негативните външни ефекти от производствената дейност, каквото е замърсяването на околната среда.

Така, първото изискване за постигане на устойчивост е, че благосъстоянието на бъдещите поколения не бива да се жертва (или да не вземе пред вид) при изграждане на благосъстоянието на днешното поколение. Убеждението, че всяко натрупване на материално богатство е актив, който преминава към следващите поколения е отчасти вярно, но не отчита изхабяването на природните ресурси и промяната в общата жизнена среда. Така може да се окаже, че потребностите на бъдещите поколения ще се преструктурират и на преден план ще се окаже необходимостта от оцеляване и възпроизводство при глобално влошаване на средата, в която те ще живеят.

Второто изискване за постигане на устойчивост е свързано с разпределението на благосъстоянието между отделните групи в обществото, а в глобален план – между страните и регионите. Нарастването на общото богатство на обществото не означава автоматичен прираст в същата пропорция за отделните му групи. В пазарния механизъм са заложени стимули за високо производителните производствени фактори, а несъвършено конкурентните структури са предпоставка за неефективна алокация. Неравномерното разпределение на доходите поражда бедност и социално изключване, които проявяват тенденция на устойчиво възпроизвеждане, ако не се намеси държавата.

Концепцията за устойчивото благосъстояние интегрира в неговите характеристики целите на устойчивото развитие, като акцентира върху два основни принципа:

Първо, да се постига нарастване на днешното благосъстояние без това да намалява възможностите за постигане на благосъстояние на бъдещите поколение (принцип на междугенерационно равенство);

Второ, нарастването на днешното благосъстояние да бъде за всички, а разпределението на благата да не се подчинява единствено на пазарни критерии (принцип на вътрешно генерационното равенство).

Същите могат да се интерпретират и от гледна точка на двата подхода – за слаба и за силна устойчивост, но общото между тях е акцента върху равновесието между това, което в своята дейност човекът присвоява от природата и онова, което й възвръща като инвестиция за бъдещето.

От позициите на тази концепция е неприемливо благосъстоянието да се отъждествява единствено с материалните условия на живот, намиращи израз в традиционните показатели за икономически растеж (БВП, индивидуално и колективно потребление, чисти инвестиции и др.). Също така е неприемливо оценките да се базират само върху субективните възприятия, тъй като върху последните оказват въздействие редица личностни, социални и национални особености.

Конструирането на индекс за устойчиво икономическо благосъстояние (Index of Sustainable Economic Welfare - ISEW), който според неговите създатели Дейли и Коб, има предназначението да замени индикатора GNP (респективно – GDP) е интересна крачка в тази насока.По подобие на мярката за икономическо благосъстояние (Measure of Economic WelfareMEW) на Нордхауз и Тобин, в него се включват икономически показатели за потребление, инвестиции и държавни разходи, които допринасят за благосъстоянието, но се изключват такива, които го влошават (военни разходи, деградация на околната среда, амортизация на природния капитал). Пресметнат за UK, същият показва, че ако за периода 1950-1996 година GNP е нараствал средногодишно с 2,0%, то ISEW е нараствал с 0,5%, при което се очертава тенденция на увеличаване на разликата между тях в абсолютна стойност.4 Аналогични изследвания за развитите страни показват, че ISEW е около 60% от GDP.

Широко използвани са и други показатели, като например Индекс за човешко развитие (Human Development Index - HDI) и Индекс за действителен прогрес (Genuin Progress IndicatorGPI). Последният също акцентира върху разрива между икономическия показател БВП и прогреса, оценен от нормативни позиции (фактори, които допринасят и такива, които не допринасят за прогреса). За САЩ резултатите са твърде показателни: докато БВП на човек от населението нараства от 11 672 $ през 1950 г. на 36 595$ през 2006 г., GPI проявява тенденция на задържане около 14 000 – 15 000 $.5

Резултатите от тези наблюдения целят най-малкото да алармират политиците и всички, които взимат отговорни решения, че е необходим нов подход към оценка на развитието, който интегрира икономическите и социалните му аспекти. Икономическият прогрес има цена и тя включва деградацията на околната среда и социалните екстерналии. За тяхното преодоляване се налага да се правят дефанзивни разходи (частни и публични), които са начин за избягване на лични и обществени загуби на благосъстояние, които при равни други условия биха били принос за него.

Включването на екологически и социално-разпределителни критерии при оценка на благосъстоянието на днешните поколения показват още, че в развитите икономики се оформя разрив между количествените показатели за благосъстояние (доходи, потребление) и качествените му аспекти (околна среда, социално включване, социална кохезия и др.). Интерес представлява въпроса дали съществува подобно противоречие в по-слабо развитите икономики, в които приоритет е постигането поддържането на високи темпове на растеж с цел устойчиво повишаване на жизнения стандарт дори и при по-висока сегашна (или бъдеща) алтернативна цена.

Може ли концепцията за устойчиво благосъстояние да се приложи като критерий за оценка на промените в България, която в качеството си на пълноправен член на ЕС бележи високи темпове на икономически растеж, но остава най-бедната държава в общността? Нека видим фактите, очертаващи някои от основните тенденции в тази сфера.


Заетост, безработица, образователно равнище

Най-важното условие за постигане на конкурентоспособност, икономически растеж, а оттук и благосъстояние е човешкия фактор. Известни са негативните демографски тенденции за България и тревогата, която те предизвикват във връзка с производствените потребности, състоянието на отделни сфери от публичния сектор, социално-осигурителните фондове и др.

Отрицателният естествен прираст (- 5,4% за 2005 г.) се комбинира неблагоприятно с изходящия миграционен поток. Това рефлектира в показателя за възрастовата зависимост, от който може да се съди за това каква част от населението е и потенциално ще бъде зависима от трудоспособните.

Таблица 1. Норма на възрастова зависимост

(Население над 65 години като процент от населението на възраст 15-64 г.)

Години

ЕС 25

ЕС 15

България

1990

1995

2000

2004

2010*

2050*

20.8

22.1

23.4

24.5

26.3

52.8

21.6

23.0

24.3

25.5

27.5

53.2

19.5

22.2

23.8

24.9

25.6

60.9

* Базов вариант на сценарий, разработен от Eurostat

Източник: : http:/www.europa.eu.int/comm/eurostat

Тези данни показват, че процесите на застаряване на населението са характерни за цяла Европа и България не прави изключение от тази тенденция. В по-неблагоприятна спрямо другите страни позиция (второ място след Италия) сме по отношение на ефективната норма на възрастова зависимост, която е 45% (население на възраст над 65 години като процент от заетите). Това е следствие както на демографското изменение, така и на по-ниската норма на заетост, от което следва, че главно по линия на нейното повишаване може да постигне подобрение или поне да се стопира влошаването, което би имало рисково влияние върху системите за социална сигурност (пенсионен фонд, социално подпомагане и социални грижи).

Тъй като демографските тенденции ще се проявяват в дългосрочен период и няма вероятност от генерална промяна, то главния въпрос е каква е постигната степен в използване на наличните човешки ресурси (норма на заетост) и какво е тяхното качество (образователно и квалификационно равнище).

В последните години България постигна добри резултати в областта на борбата с безработицата. До 2001 година безработицата у нас остава висока (тогава тя е 21,6%), но впоследствие се понижава, достигайки 9,0 % през 2006 г.6 Наблюдава се сближаване на равнището на безработица в страната и средното за ЕС ( за ЕС 25 тя е 9,1% и за ЕС 15 - съответно 8,2%)7, което може да бъде оценено като положителна тенденция. Подобна оценка може да се даде за намаляване на нормата на дългосрочна безработица.

Таблица 2. Норма на дългосрочна безработица в ЕС и България

за периода 2000 – 2006 г.




2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

ЕС 25

3.9

3.8

3.9

4.0

4.1

3.9

3.6

България

9.4

12.1

12.0

8.9

7.2

6.0

5.0

Източник: http:/www.europa.eu.int/comm/eurostat

Вижда се, че дългосрочната безработица е намаляла почти двойно през разглеждания период и постепенно се доближава до тази в ЕС, но при съпоставка с общата норма на безработица в страната, излиза, че дългосрочно безработни са повече от половината общо безработни лица. През 2005 г. 59,7% от общо безработните са тези с продължителност на безработицата една и повече години, а 42,4% са безработни две и повече от две години.8

Констатира се също така, че “се запазват наблюдаваните през последните години тенденции по отношение структурата на регистрираната безработица по възраст, продължителност на регистрация, степен на образование и придобита професионална квалификация.”9 Почти половината от трайно незаетите работни места са за ниско квалифициран труд и тази тенденция се очертава като устойчива.

На този фон ярко се откроява ниската степен на заетост на трудоспособното население в България. Данните показват, че нормата на заетост за последните години се повишава, но остава под тази, която е характерна средна за страните от ЕС.
  1   2   3

Свързани:

Благосъстояние и устойчиво развитие iconПрограма, екшън план, бюджет коалиция за устойчиво развитие – 2012 г
Образование и обучение в политики и начин на живот по принципите на устойчиво развитие. Синхронизиране на национално законодателство,...
Благосъстояние и устойчиво развитие iconБългари я устойчиво развитие национален доклад
Информация, предоставена от правителството на България на Комисията на ООН за устойчиво развитие
Благосъстояние и устойчиво развитие iconНаучен р-л
Устойчиво развитие. Формиране на научните концепции. Механизми на международната политика за реализация на стратегията за устойчиво...
Благосъстояние и устойчиво развитие iconПлан за действие за устойчиво енергийно развитие на Столична община
София 2020 – зелената и интелигентна столица на България – модел за устойчиво развитие”
Благосъстояние и устойчиво развитие iconАнализ на проблемите пред устойчивото развитие на индустриални зони в рбългария
Представени са стратегическите, планови и програмни документи, въз основа на които се реализира националната политика за устойчиво...
Благосъстояние и устойчиво развитие iconПрограма „регионално развитие" 2007-2013, приоритетна ос „устойчиво и интегрирано градско развитие"
Приоритетна ос „устойчиво и интегрирано градско развитие“, операция „системи за устойчив градски транспорт“
Благосъстояние и устойчиво развитие iconРепубликабългари я министерство на околната среда и водите
Част І към устойчиво развитие. Околната среда като основа за устойчиво развитие на страната и качество на живот до 4-5 стр
Благосъстояние и устойчиво развитие iconЗакони и благосъстояние
При все това, по създаване на благосъстояние (на човек от населението), България е на последно място от страните-кандидатки за присъединяване...
Благосъстояние и устойчиво развитие icon1. Дефиниране на маркетинговия подход, фактор за устойчиво развитие на отделната бизнес-единица
Внедряване на маркетинговия подход на управление като фактор за устойчиво развитие и конкурентоспособност на българските индустриални...
Благосъстояние и устойчиво развитие iconПроект "Европейска мрежа за образование за развитие" І. Общи положения Клуб „ Младежи за устойчиво развитие"
Местните власти са привилегирован партньор на ученическия Клуб „ Младежи за устойчиво развитие” и се отнасят отговорно към предложенията...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом