Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г




ИмеНационална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер314.29 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.romanetwork.bg/freeUploadDir/National strategy_youth_draft.doc


НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РОМСКАТА МЛАДЕЖ 2010 – 2020 г.


ПРЕАМБЮЛ


Според данните от последното Преброяване на населението в Република България, проведено през м. март 2001 г., като “роми” са се декларирали 370 908 души, а ромският език е посочен като “майчин език” от 327 882 души. Данните от Преброяването на населението, проведено през м. февруари 2011 г., още не са публикувани, но те едва ли ще променят нещо съществено. В България обаче живеят много повече хора, които околното им население, въз основа на анторопологически белези и/или етнокултурни характеристики, възприема (и третира) като “роми”, независимо от това каква идентичност те декларират публично. Причините за тази ситуация се дължат на явленията “етническа мимикрия” (т.е. лица с ромска идентичност публично декларират друга, не-ромска идентичност) и “преферирана етническа идентичност” (т.е. лица с ромски произход предпочитат да имат друга, не-ромска идентичност).

Ясно е, че данните от Преброяванията на населението в България може да се приемат само като индикатор за наличие на определени проблеми на идентичностите сред ромската общност и че като цяло всички налични статистически данни в тази васока трябва да се вземат само като приблизителни показатели заради оправданите съмнения в точността им. Т.е. всички известни досега данни за равнището на бедността, условията на живот, здравословното състояние, образователното равнище и т. н. при ромите в България, всъщност покриват само определени части от тях. Най-често това е най-уязвимия и най-видим сегмент, концентриран в компактни, сегрегирани поселища, и затова наличните количествените данни могат да се приемат само условно, като отразяващи определени тенденции на развитие при част от ромите.

Липсата на точни данни за броя на ромското население в България и за наличието на определени проблеми сред тях обаче не може да бъде аргумент за отказ от планиране и провеждане на определени политики, насочени към това население. Още повече, че далеч не във всички случаи е необходимо тези политики да бъдат фокусирани само и единствено към ромите. Европейската практика отдавна е доказала, че специалните политики могат да бъдат наистина ефективни само когато се реализират в контекста на по-общи политики.

В случая се изхожда именно от такъв общ, основополагащ документ, базиран на приципите на т.нар. обща политика, а именно от Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., приета от Министерския съвет на Република България през м. октомври 2010 г. Това е надеждна основа, въз основа на която, със съответните допълнения, касаещи конкретни проблеми на ромите и трасиращо основните насоки за тяхното решаване, е изготвена настоящата Национална стратегия за ромската младеж 2010 – 2020 г.


І. ВЪВЕДЕНИЕ


Грижата за младите хора е най-важната национална кауза, за да осигурим Европейско развитие на България.

Създаването на благоприятни условия за училищно и университетско образование, неформално обучение, за професионално, социално и личностно реализиране на младите хора, независимо от техния произход, религия, идентичност и етнокултурни характеристики, за участието им в обществения и икономически живот, за приобщаването им към управлението на местно, областно и национално ниво, както и за връщане в България на обучаващите се в чужбина, ще допринесе за подобряване на демографската ситуация и е значим фактор не само за преодоляване на кризата, но и за повишаване качеството на живот, както и за постигане на целите на Европейския съюз.

Националната стратегия за младежта (2010-2020) е съобразена с Конституцията, основните закони и подзаконови нормативни актове, изследвания и национални стратегически документи: Националния доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване на Република България, Националната стратегия за демографското развитие на Република България (2006-2020), Националната стратегия за детето (2008-2018), Здравната стратегия (2008-2013), Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта (2009-2013), Националния план за действие “Околна среда-здраве”, Националния интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето (2006-2009), Националната стратегия за учене през целия живот (2008-2013), Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004-2015), Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или хронични заболявания в системата на народната просвета, Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики (2009-2013), Актуализираната стратегия по заетостта (2008-2015), Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество (2010-2020), Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, Националния план за действие по Десетилетието на ромското включване (2005-2015), Националната програма за интеграция на бежанците в България, както и с одобрените от Европейската комисия оперативни програми (2007-2013) - Развитие на човешките ресурси, Административен капацитет, Развитие на конкурентоспособността на българската икономика, Регионално развитие и с Програмата за развитие на селските райони.

Националната стратегия за младежта (2010-2020) e ориентирана към младите хора на възраст от 15 до 29 години, съобразно международните и европейските стандарти за работа с младежта. Тя е ориентирана към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно, общинско ниво. Настоящата Национална стратегия за ромската младеж е разработена в отговор на устойчивата необходимост от продължаване на координираното прилагане на последователна, целенасочена и активна политика за интеграция на ромите. Тя черпи вдъхновение от идеите на широк кръг представители на ромската общност, гражданския сектор, отговорните публични институции и научните среди.

Стратегията интерпретира политиките за интеграция на ромите в младежката сфера като основани на подход, разглеждащ ромите като група с голям икономически и социален потенциал за пълноценното развитие на обществото и нарастване на общественото благо, който може и трябва да бъде реализиран. Настоящата Национална стратегия е израз на готовност за изготвяне и прилагане на политики, които са базирани на утвърдените на международно ниво стандарти за правата на човека. Тя е политическата рамка за координиране на действията на държавните органи, областни и местни власти, както и на гражданските организации, за провеждане на интегрирана и активна политика за приобщаване на ромите в българското общество като равноправни граждани, като част от общонационалната политика за повишаване на качеството на живота на гражданите и за гарантиране на равните възможности за развите на ромската младеж.


IІ. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД МЛАДЕЖКАТА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ


Основна характеристика на ромската младежка общност в България през последните 20 години е нейната динамична промяна. Ромите, които се характеризират според възприетите международни стандарти като младежи, формираха своите основни ценности в периода на преход от тоталитарна към демократична, от затворена към пазарно ориентирана система.


1. ДЕМОГРАФСКА ПЕРСПЕКТИВА


От 1989 г. насам населението на България е намаляло с над един милион души. Младите хора на възраст между 15 - 34 години са намалели с повече от 300 000 души. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява. Въпреки широко разпространените в публичното пространство спекулации, всъщност тези общи демографски процеси на намаляването на раждаемостта и (и съответно на дяла на младежта в общата структура на населението) се отразяват и на ромската младеж. Това ясно личи и от приложената таблица, отразяваща възрастовата структура на ромското население в България (въз основа на данните от Преброяването от 2001 г.).


Роми

Възрастови групи

Години

0-9

10 – 19

20 - 29

30 - 49

50 +

Брой

78,349

82,975

69,996

94,397

45,197

%

21,12

22,37

18,87

25,45

12,19


Повече от три четвърти от младите хора на възраст от 15 до 34 години живеят в градове и само една четвърт в села. Очертава се тенденция на най-голямо териториално движение по направлението “град-град”. Значително по-малки по бройи относителен дял са миграционните потоци по направлението “село-село”. Броят на преселилите се от селата в градовете е по-голям, отколкото в обратното направление “град - село”. Особено силно са изразени тези миграции в рамките на страната при ромите, които в търсене на прехраната се насочват към големите градове на страната (и най-вече към София).

След резкия спад на емиграционните настроения в периода 2002-2006 г., през последните години се наблюдава ново покачване на желанието за емиграция при младите хора, особено във възрастта 20-29 години. Положителното е, че се променя структурата на потенциалния емигрантски поток. Увеличението е при по-ниско образованите слоеве, включително и сред ромите. В някои региони зад граница работи (за по-кратки или за по-дълги периоди от време) почти цялото ромско население в трудоспособна възраст. В пребладаващия брой от случаите ромската младеж няма реални перспективи за реализация в родината си и е принудена да търси своята прехрана в чужбина, даже вече започва да се появява ново поколение роми, родени зад граница.

Изрично трябва да се подчертае, че регулярно подновяваните и широко обсъждани в публичното пространство спекулаци (нерядко с политически привкус), определящи ромите като демографска заплаха за българската нация, не само че нямат реални основания, но и са по принцип недопустими в една страна, членка на Европейския съюз. Ромите (в случая ромската младеж) са неразделна част от българската нация, и самото публично повдигане на този въпрос представлява само по себе си дискриминация на определена група население по произход (т.е. расова дискриминация според международните норми), което не би трябвало въобще да се допуска да съществува.


2. ФОРМАЛНО И НЕФОРМАЛНО УЧЕНЕ


С навършването на 14 години започва периодът на юношеството, в който младата личност оформя своята идентичност, интереси и ориентация за развитие, изпитва силна потребност от себеутвърждаване и доверие. Въпреки използването на редица традиционни и нови подходи при провеждане на цялостната образователната политика, към момента в България 14 % от учениците отпадат от системата на средното образование. Особено остро се проявява този проблем при големи части от ромите, при които като цяло образователните проблеми са по-тежки в сравнение с околното им население.

Процесите на отпадане на роми на всички нива от училищната система може да се види от приложената таблица (отчитаща състоянието на процесите през 2002 г.), откъдето ясно се вижда как намалява дялът на ромите.


Учаши, класове и отпаднали


Клас

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

XIII

Общо за страната

Брой учащи

85,420

88,264

90,310

98,154

96,201

97,404

94,501

91,238

78,189

85,845

67,210

31,143

4,665

10,07544

От тях роми

17,579

16,816

15 751

14 187

12 267

9 879

8 361

6 584

1 994

1 500

1 257

280

48

10,6171

Брой класове

4,426

4,567

4,647

4,927

4,458

4,543

4,436

4,344

3,055

3,714

3,003

1,375

206

47,700

Класове с преобладаващ брой роми


769


730


724


648


482


396


364


290


48


31


29


4





4,515

Дял роми от обшия брой учащи


20.6


19.1


17.4


14.5


12.8


10.1


8.8


7.2


2.6


1.7


1.9


0.9


1.0


10.5



Резултатите от отпадането на ромите от училищната система намират своето отражение в техния цялостен образователен статус. Ситуацията с грамотността при ромите в сравнение с мнозинственото население (етническите българи) може да се види от следната таблица (данните са от 2005 г.).


Грамотност по възрастови групи (%)

Години

15-24

25-34

35-44

 45

Роми

82

87

88

71

Мнозинство

100

100

100

99


По-подробно данни за сравнително по-ниското образователно равнище на ромите може да се видят от приложената таблица (данните са от 2001 г.).


Образователна структура на ромите по пол и възраст




ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ




10 – 19

20 - 29

30-49

50+




M

Ж

ОБЩО

M

Ж

ОБЩО

M

Ж

ОБЩО

M

Ж

ОБЩО

Общо

42,533

40,442

82,975

35,605

34,391

69,996

47,874

46,523

94,397

20,338

24,859

45,197

Общо (%)

100.00

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

Висше










0.08%

0.12%

0.10%

0.17%

0.09%

0.13%

0.10%

0.02%

0.06%

Колеж










0.04%

0.18%

0.11%

0.15%

0.16%

0.15%

0.20%

0.10%

0.15%

Средно специално

1.06%

0.67%

0.87%

6.75%

3.25%

5.03%

9.22%

3.78%

6.54%

2.39%

0.66%

1.44%

Средно

0.35%

0.50%

0.42%

2.09%

2.14%

2.12%

1.84%

1.35%

1.60%

0.76%

0.31%

0.51%

Основно

85.14%

83.84%

84.50%

81.61%

81.95%

81.78%

81.06%

82.77%

81.91%

75.42%

58.07%

65.88%

Неграмотни

13.45%

14.99%

14.20%

9.43%

12.36%

10.87%

7.56%

11.85%

9.67%

21.13%

40.83%

31.97%


Ромите, отпаднали на различни нива от образователната система, нямат придобита степен на образователна квалификация и възможностите им за завръщане в системата на образованието са ограничени. Въпреки наличието на редица програми и проекти в тази насока, целящи получаване на допълнителна образователна и професионална квалификация от роми (включително и чрез неформално обучение), постигнатите резултати са по-скоро незначителни.


3. МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ


Съгласно действащото законодателство в Република България на 15 години младият човек става трудоспособен, като започването на работа на по-ранна възраст е при условията на специална закрила. Младите хора в България са сред най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите държави от ЕС. На практика обаче немалки части от ромската младеж се включват активно в разнообразни трудови дейности преди навършването на тази възраст.

Сравнението на националните показатели за младежите с показателите за средното ниво в ЕС показва, че по отношение на безработицата България се доближава до средноевропейските показатели. Ромите обаче са в най-неизгодното положение на пазара на труда, тъй като голями части от тях са с ниска степен на образование, без професионални умения и квалификация, което затруднява значително трудовата им реализация. Тези фактори, както и наличието на прояви на дискриминация към ромите на трудовия пазар, поставят много роми в неравностойно положение на пазара на труда и са предпоставка за тяхната заетост в „сивата” икономика. Съществен проблем на ромската заетост, е, че близо 24% от заетите роми работят без какъвто и да е договор. Поради всички тези обстоятелство безработицата сред ромите (и в много висока степен сред ромската младеж) все още продължава да бъде изключително висока, без да се наблюдават тенденции за промяна на основните показатели в този план.

В повечето случаи младите роми нямат натрупан достатъчно практически и трудов опит по придобитата (в образователната система или чрез допълнителни курсове) специалност след завършване на своето образование и трудно се включват на пазара на труда. Младите роми, в преобладаващите случаи са без достатъчно опит и са поставени в неблагоприятно положение в условията на повишаване на предлагането на труд в контекста на световната финансова криза, тъй като поради ниското си образование и недостатъчна квалификация са сред първите, засегнати от влошените икономически условия, което е и една от основните причини за трудовите миграции при тях.

Много често младите роми изпитват липса на необходимата информация за устройване на работа. Не е наложена все още практиката на работодателите да инвестират в обучението и квалификацията на младите работници и служители. Голяма част от младите хора са демотивирани от предлаганото заплащане, както и от условията на работа. Младите хора се превръщат в потенциален ресурс на заетостта в сивата част на икономиката, и в многократно по-висока степен това се отнася до младите роми, големи части от които реално работят именно в “сивия сектор” на икономиката. Недостатъчните професионални умения и практики в реална среда и невъзможността за професионален избор на учащите от най-ранната възраст принуждават част от завършилите училище, още повече отпадналите от образователната система млади роми, да започнат “първата възможна работа”, най-често в сферата на услугите, търговията и обслужването, без изисквания към условията на труд.


4. ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО


Относителният дял на самонаетите сред заетите млади хора на възраст 15-24 г. е 3.4%, който е под средния за Европейския съюз. Групата на самонаетите в България сред 25-29 годишните нараства до 5,7%, но все още е под средната за ЕС, който до 27 г. е 8.7%. Сред младите роми процентът на тези, които имат възможност да развиват собствен бизнес, е още по-нисък от средния за страната.

Мнозинството млади хора у нас, включително и ромите, имат желание да развиват собствен бизнес, независимо от силната конкуренция. Младите роми се нуждаят от подкрепа както при стартирането, така и при развиването на самостоятелен бизнес. Въпреки успешните добри практики и модели по проект „JOBS - Заетост чрез подкрепа на бизнеса”, проект “Насърчаване иновационната активност на младите хора в България – ТЕХНОСТАРТ” и проект “Създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми - Проект 100”, някои от които имаха специални сегменти, ориентирани към ромите, достъпът до информация, консултантски услуги, финансиране за стартиране и развитие на предприемачески инициативи на младите роми все още остава силно ограничен.


5. ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ И УСЛУГИ


Въпреки масовото навлизане на информационните технологии в бита и в работата, достъпът до информация на младите роми все още ограничен. Публичните услуги в подкрепа на младите хора все още не са с необходимото качество и не достигат до всички нуждаещи се, особено до младите роми и младежите в малките населени места. Въпреки устойчивото развитие на мрежата от Младежките информационно-консултантски центрове (МИКЦ), необходимо е подобряване капацитета им и повишаване качеството на услугите, предлагани в тях, както и изнасяне на част от техните функции в центрове или филиали, разположени в местата, компактно обитавани от роми, като за тази цел може да се използва вече съществуващата база на кварталните читалища в ромските махали и офисите на ромските неправителствени организации.

Все още е нисък делът на младите българи, използващи ежедневно компютър - за групата 16-24 г. е 57% (при средно за ЕС – 73%), особено за групата 25-34 г. – 42% (при средно за ЕС – 64%). Ежедневно потребяват интернет услуги по-малко от половината (49%) млади българи на възраст 16-24 г. - при средно за ЕС-66% и малко повече от една трета (36%) от младежите (25-34 г.) при средно за ЕС – 57%. Цифрите, отнасящи се до младите роми, за значително по-ниски, даже и в сравнение със средните за страната. Необходими са спешни мерки в тази насока, като се използват съществуващите възможности на образователната система, както и на ромския граждански сектор.


6. ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ


Младежките организации все повече не се възприемат като среда за гражданска изява на новите млади хора - преди пет години 7% от младежите са били свързани с някаква гражданска организация, докато през последните години те намаляват. Едва 2,2 % от младите са ангажирани с членство в политическа организация. Още по-малък е делът на младите роми, ангажирани с младежки организации (в преобладаващите случаи - ромски организации).

Младите хора проявяват значителен интерес към спортните клубове и фен клубовете на професионалните отбори. Напоследък много привлекателни за младите започват да стават танцовите клубове, където младежите отиват от една страна, за да спортуват, а от друга - да се забавляват и да открият среда за социално общуване. Младите хора предпочитат да се изявяват в неформални среди – събирания с приятели, спортни мероприятия, интернет клубове, интернет форуми и чатове. Присъствието на млади роми в тези младежки сдружения (формални или неформални) обаче е незначително, особено извън рамките на съществащите (макар и малко) ромски сдружения от такъв тип.

Все още държавните и общинските органи не предлагат ефективно действащи механизми за отразяване на младежкото мнение при вземане на политически и социални решения, имащи отношение към тях. Мисленето сред младите хора за гражданската инициативност като “нещо безсмислено и губене на време” е сериозна заплаха за демократичните механизми в бъдеще. Диалогът с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво по въпроси, които ги засягат, все още не е структуриран за разлика от установените европейски модели на представителство чрез национални, регионални и местни младежки съвети. Затова и държавните и общински органи трябва положат много повече активност в това отношение, като специално внимание се обърне на ромските неправителствени организации, в повечето от които активно участват немалко млади роми, както и да инициират създаването на младежки съвети с представителство на различни обществени слоеве (включително роми).

В периода 2003-2009 г. се наблюдава значително нарастване на държавното и общинското подпомагане за младежките организации по данни за изпълнението на републиканския и общинските бюджети, но все още не се постигат в пълнота целите, очертани в Резолюцията на Съвета на Европейския съюз, относно Обновената рамка за европейското сътрудничество по въпросите на младежта, Бялата книга на Европейската Комисия и препоръките на Съвета на Европа. Това обаче не може да се каже за ромските младежки организации, които (доколкото изобщо реално и устойчиво функционират), са подкрепяни главно от донори от чужбина или техни представителства в България, поради което са необходими кардинални промени в тази насока.


7. МЛАДЕЖКО ДОБРОВОЛЧЕСТВО


Макар готовността на младите хора да участват в доброволчески акции да нараства, все още са ограничени възможностите за доброволчески дейности. Ценността на доброволчеството все още не се познава широко от младите хора, включително и от младите роми. Неразвити са механизмите за публичното подпомагане на младежкото доброволчество като важна проява на солидарност и гражданска активност и форма за неформално учене. Правата на младите доброволци, особено на непълнолентите, се нуждаят от законова закрила.


8. ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ


В последните няколко години се наблюдават тревожни тенденции. Съществуващата система на здравно образование не води в достатъчна степен до формирането на умения за справяне с житейските проблеми и до промяна на поведението за здравословен начин на живот на младите хора. Нарастват потребностите от развитието на по-задълбочени знания в области като сексуално и репродуктивно здраве, предпазване от полово предавани болести, превенция на вредните поведенчески рискови фактори. Нараства процентът на младите хора, които употребяват алкохол и пушат всекидневно. Не намалява употребата на наркотици и психотропни вещества от младежи. Нараства разпространението на ХИВ/СПИН и полово предаваните болести.

Всички тези проблеми на младите хора се откриват и сред ромската младеж. В някои отношение в ромска среда проблемите могат да бъдат по-остри, особено по отношение на здравословния начин на живот и общата здравна култура на подрастващите. Някои от реално съществуващите проблеми сред ограничени кръгове при ромите обаче се екстраполират спрямо цялата общност, което води до стигматизиращи активности от рода на специални проекти “за серопозитивни и роми”, с което още повече се задълбочават и без това широко разпространените в публичното пространство негативни стереотипи за ромите.


9. МЛАДИТЕ СЕМЕЙСТВА


Расте средната възраст при сключване на първи брак. Този процес е всеобщ, включително и за младите роми като цяло, въпреки че в публичното пространство, особено чрез медиите, трайно се задълбочават и разширяват стереотипите за ранните бракове като основна характеристика на ромската култура. Както и в много други случаи, налице е тенденционното използване на избирателна извадка за ситуацията при ограничени групи сред ромите, която се обявява като характерна за цялата ромска общност, а проблемът за т.нар. “ранни бракове” (и съответно произтичащите от това ранни раждания, отпадане от училище и т.н.) се извеждат като основен проблем за ромите като цяло, за преодоляването на който се разработват специални програми и проекти.

Все повече млади хора не считат брака за необходимост. Нараства броят на разводите в младежка възраст. Тези процеси, характерни за глобалния свят, обаче не трябва да се извеждат от нарастването на относителният дял на децата, родени извън брак, и на младите жени, които (поне по документи) са самотни родители. Специално когато се говори за ромите, трябва да се има предвид, че липсата на официална регистрация на брака (и съответно на децата) съвсем не означава, че бракът (и като следствие семейството) са престанали да съществуват или че са загубили своето значение за ромската общност.

Българските младежи (15-30 г.) продължават да живеят все по-дълго в дома на своите родители в сравнение със своите връстници в другите държави от ЕС. Основната причина, която българските младежи посочват за продължително съжителство с родителите си, е липсата на финансови възможности да живеят под наем или да закупят собствено жилище. При ромите тези проблем се утежняват допълнително както от сравнително по-високата безработица, така и от ситуацията в огромна част от съществуващите обособени ромски махали (липса на свободни площи за строеж, нерешени проблеми с узаконяването на жилищата, липса на цялостна инфраструктура и т.н.).

Младите хора, особено младите жени срещат трудности при съвместяване на професионалния и личния живот. Съчетаването на майчинството с професионалното развитие на младите жени, макар и заложено в българското законодателство, не се реализира в пълна степен. Всички тези процеси са характерни и за ромската младеж, като ситуацията е особенно тежка в обособените ромски махали, където липсват специализирани детски заведения.


10. СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА


До навършване на 18 години младежите в риск са обхванати от Закона за закрила на детето. През последните години законодателната практика в държави-членки на Европейския съюз се ориентира към интегриране между мерките за закрила на детето и социалните услуги за младите хора с цел ефективно управление на риска от социално изключване. Действащата нормативна уредба позволява добри практики на работа в случаи на дете в риск, съгласно които социалните услуги в специализирана институция или от резидентен тип могат да се ползват след 18-та година до навършване на 20 годишна възраст, ако младежът учи. Също така Семейния кодекс създава правна възможност за учащи се младежи да получават издръжка от своите родители до навършването на 25 години. В случаите, когато те са лишени от родителска грижа, държавата и обществото следва да предприемат мерки за закрила. В много от държавите-членки на ЕС специалните мерки за закрила за деца в риск могат да бъдат продължавани според потребностите и до по-голяма възраст.

Все още е ограничен достъпът на младите хора в риск (от 18 до 29 години) до целенасочени и качествени социални услуги в общността, особено в малките населени места. В многократно по-висока степен това се отнася до ситуацията в ромска среда, особено като се има предвид, че големи части от категорията деца и млади хора в риск включва в себе си представители именно на ромската общност. Това обаче не е основание за изводи в обратна насока, а именно свеждането на проблемите на децата и младите хора в риск до проблем на ромската общност, каквито тенденции явно се наблюдават през целия период на преход (както на ниво политики и проекти, така и като обществени нагласи).


11. МЛАДЕЖКАТА ПРЕСТЪПНОСТ


От 14-та година възниква възможността за реализиране на наказателна отговорност по отношение на младия човек за извършени от него престъпления. Зачестяват случаите на противообществени и противоправни прояви сред млади хора от по-ниските възрастови групи. Всяка година над 17 500 млади хора (14-29 г.) биват осъждани от българските съдилища, което съставлява 57.7% от общия брой на всички осъдени лица. Около две трети от осъжданите всяка година младежи не ходят на училище и/или нямат работа. Запазва се висок процентът на рецидива, особено на пенитенциарния рецидив, сред младите правонарушители. Статистиката през последните години показва застрашителни тенденции на нарастване броя на непълнолетните извършители на престъпления и на относителния дял на младите хора до 29 години сред затворническата популация. Наличието на представители на ромската общност като обособени сегменти от младежката пристъпност обаче не дава никакви основния за етницизиране на проблемите, още повече за по-цялостни обобщения за ромите като криминогенен контингент, който се нужда от постоянно внимание или за престъпността като характерна черта на ромите и тяхната култура, с които се спекулира от определени политически кръгове.

Много ниската степен на доверие и респект по отношение на правоохранителните и правораздавателните органи сред младите хора възпрепятства активното им участие в превенцията на престъпността. При ромите обаче проблемите се задълбочават допълнително от съществуващите (включително и сред представители на правоохранителните органи) масови неативни нагласи по отношение на ромите, изразяващи се включително в немалко нарушения на правовите норми спрямо тях, които превръщат проблемът с липсата на доверие в двустранен проблем, за успешното преодоляване на който и двете страни трябва да изминат своя път.


12. МЛАДИТЕ ХОРА В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ


Възрастовата структура в малките населени места и селските райони е силно деформирана и не може да осигури както възпроизводството на населението, така и възпроизводството на трудовия потенциал. Достъпът до формално и неформално образование, професионално образование и обучение, информация и консултиране на младите хора в малките населени места и селските райони е ограничен. Намаляват привлекателните възможности за икономическа активност и професионална реализация на младите хора в малките населени места и селските райони.

Нерядко се приема за даденост, че в малките населени места и селските райони са концентрирани голяма част от младежите от ромски и турски етнически произход. Това обаче, поне по отношение ромите, вече отдавна не е така, особено с развитието на масовите вътрешни и задгранични миграции. А в тези от случаите, когато все пак младите роми продължават да живеят в малки населени места и селски региони, тяхната ситуация се оказва двойно по-тежка.


13. УПРАВЛЕНИЕ НА МЛАДЕЖКАТА ПОЛИТИКА


Необходимо е по-активно включване на общините в планирането и реализирането на политиките за младите хора, както и по-тясно сътрудничество между различните секторни държавни органи в планирането, изпълнението и оценката на политиките за младежта на централно и областно ниво.

Участието на млади хора в управлението на младежката политика на национално, регионално, областно и общинско ниво не е достатъчно ефективно. Активното участие на представители на ромите, в управлението на процесите, и то на всички тези нива, е задължително условие за успешната реализация на младежките политики. Това участие може да бъде под различни форми, било като експерти на национално, областно и мастно ниво, било като партньорство на ромските неправителствени организации. При всяко положение обаче превръщането на ромите от пасивен обект в активна движеща сила на процесите е условие, неизпълнението на което обрича на провал всяка една Стратегия.


ІІІ. ВИЗИЯ


Подобряване качеството на живот на младите хора и на условията за успех на всеки млад човек чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и за мобилизиране потенциала на младите хора в развитието на България и Европейския съюз.


ІV. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ


В Националната стратегия за младежта 2010 – 2020, Част IV, са представени разгърнато и подробно Стратегическите цели, които трябва да бъдат постигнати чрез съответните Оперативни цели, включващи конкретни Задачи, които трябва да бъдат решавани. Тези Стратегически цели са изведени в отговор на поставените в Част II, Предизвикателства пред младежката политика в България. При извеждането на Стратегическите цели, включващо формулирането на Оперативните цели и на конкретни Задачи за представената тук Национална стратегия за ромската младеж 2010-2010 трябва да се изхожда от поставените по-горе, в Част II, Предизвикателства пред младежката политика по отношение на ромите в България. Това всъщност вече не е въпрос на Стратегия, а на нейната реална имплементация, т.е. това трябва да се извърши от съответните структури (национални, общински, неправителствени и т.н.), които трябва да реализират настоящата Стратегия.


V. ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ


1. ПРИНЦИПИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА


Основните приципи за реализация на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. са: участие на младите хора; законност; прозрачност; отзивчивост; равнопоставеност; интеграция на политиките за деца и младежта; многосекторен подход; децентрализация на политиките за развитие на младежта; координиране на националната политика за младежта с политиката за младите хора, осъществявана от и в рамките на Европейския съюз, Съвета на Европа и Организацията на Обединените Нации. Спазването на тези принципи е условие за успешната реализация на Национална стратегия за ромската младеж 2010-2010 г., но те определено не са достатъчни в случая.

Решаващото условие за успешното изпълнение на Национална стратегия за ромската младеж 2010-2010 г. е активното участие на самата ромска общност в процесите на нейната реализация и ръководство на всички равнища (национално, областно, общинско, секторно и т.н.). Осигуряването на активното участие на ромите като експерти в държавната и местна администрация и като партньори от неправителствения в тези процеси е от ключово значение. Като участници не само във формирането и реализацията на политиките за интеграция на ромската общност, но и във всички други политики, тези представители ще допринасят за цялостното развитие на обществото. Включването им във всеки етап от създаването, изпълнението, наблюдението и оценката на политиките на всички нива обогатява процеса от гледна точка на интересите на общността и компетентността на експертите, работещи по въпросите на ромите. Това изисква укрепване на политическото представителство и участие в администрацията (на всички равнища) на представители на ромската общност и гарантира реалното участие на ромите във всички приоритетни области на настоящата Стратегия.


2. МОНИТОРИНГ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА


Целта на мониторинга върхи изпълнението на Национална стратегия за ромската младеж 2010-2010 г. е да следи за постигането на измерими резултати от дейността по изпълнението на мерките по плановите документи, както и активно да включи заинтересованите страни в осъществяването на оценката и наблюдението, а при необходимост и да води до корекции в самата стратегия и конкретните форми на нейната реализация. Този мониторинг трябва да бъде неразривна част от осъществявания Мониторинг на изпълнението на Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество (2010-2020) и на Националния план за действие по инициативата “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, и да бъде изпълняван във всичките му измерения и на вскики нива с активното участие на представители на ромската младеж.




Свързани:

Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconПлан за действие за изпълнение на националната стратегия на република българия за интегриране на ромите (2012- 2020)
Министерският съвет одобри на 21. 12. 2011г. Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020)
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconНационална стратегия на република българия за интегриране на ромите (2012 2020)

Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconДебат по национална консултация за изготвяне на национална стратегия за развитие на младежта – 2010/2020г

Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconПлан за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия (2006-2020 г.) Направление
План за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия (2006-2020 г.)
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconНационална стратегия
Национална стратегия за регионално развитие на република българия за периода 2005 2015 г
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconНаучен център за българска национална стратегия българска национална доктрина
Българската национална доктрина (бнд) е разработена от Научния център за българска национална стратегия (нцбнс). Работата по проекта...
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconОтчет за 2010 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 – 2020 г
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconОбщински съвет казанлък
Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020 г., е разработена в съответствие с Националната стратегия...
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconОбщинска стратегия за закрила на детето
Конвенцията за правата на детето на оон, Закона за закрила на детето, както и в съответствие с националните приоритети определени...
Национална стратегия за ромската младеж 2010 2020 г iconДемографска характеристика на населението на община Казанлък
Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020 г., е разработена в съответствие с Националната стратегия...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом