Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип




ИмеРеферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип
Дата на преобразуване18.10.2012
Размер136.99 Kb.
ТипРеферат
източникhttp://koronal.com/downloads/Referati/vlasto razdelniq princip.doc


ЮЗУ ”Неофит Рилски” - Благоевград

Правно-исторически факултет


Реферат


Тема:


Тройният смисъл на властноразделителния принцип


Изготвили:

Ивайло Стоянов Маламов

специалност: “Право” фак. №99034


гр.Благоевград

2000г.

Тройният смисъл на властноразделителния принцип


Учението за разделението на властите може да се определи като идея, като принцип и като механизъм.

Като идея то е една смислена теория за организираността на държавната уредба водеща началото си от вечните и всеобщи изисквания за системност и правомерност на обществената дейност. Монтескьо я обогатява като влага в нея ново съдържание и я пригажда към конкретната историческа обстановка.

Като принцип разделението на властите е един обществен закон. Чрез нормите на правото той се въплащава в конкретни юридически положения. По този начин добива качеството на държавноправен принцип и е основна необходимост за всяка правова държава. От неговата всеобщност следват дадености, защитени от държавата и задължителни за държавните органи и всички правни субекти.

Като механизъм разделението на властите е държавно установена и правно защитена система от нормирани отношения регулиращи се от конституцията. Всеки от елементите на тази система изпълнява определеното от конституцията предназначение. То е свързано със съхраняването на обществото и гаранцията за правото. Системата действа като единен механизъм, защото всеки от елементите има своя собствена компетентност, точно и строго регламентирана. Чрез взаимното възпиране се постига баланс между властите.

Той е принцип на организацията на държавната власт. Но модерното разбиране включва и друг компонент – “политическото разделение на властите и също възпирането на публичната власт”. Така учението на Монтескьо има три значения или три смисъла.


Политически смисъл

Гражданското общество и държавата


Държавата и обществото като политически образувания разполагат с реална власт, с която извършват своите функции. Властта на държавата е различна от тази на обществото. Обществената власт е първоначалната, основополагащата, а държавната власт е производна от нея. Тя е своеобразно продължение на обществената власт посредством нови организационни механизми. Двете власти се различават и от гледна точка на техните носители.Те изпълняват различни дейности. Общото между тях е, че се проявяват върху основата на една и съща социална реалност.

Но обществената власт е по-близо до човека и до неговото естествено състояние. Тя е средата, в която се развиват правата на човека, а държавата ги санкционира с помощта на правни норми и така ги защитава. Обществената власт е определяща, защото в нея човешкият фактор е по силен и защото в обществото стои по-високо от държавата. Държавата е неин официален представител и нейната власт действа както от свое име, така и от името на обществото. В това се състои двузначното проявление на държавната власт. За да бъде в състояние да запази своята реална власт обществото би трябвало да е отделено от държавата. Това обстоятелство особено се подчертава от представителите на либералната теория. Общата позиция, от която те разглеждат държавата, това е позицията на хуманистичния индивидуализъм, на естествените сили на обществената и на моралната власт. Тази диференциация произлиза от разликата между естественото и общото позитивно право, от правото на човека и правото на властта. От тях се ражда и теорията за правовата държава. При нея винаги е налице разграничение между отделните области на социалната действителност.

Властта на обществото включва правни, морални и организационни компоненти. Тя се осъществява от цялото общество. Властта се простира върху всички части на социалната среда, но най-пълноценно се изявява, при защитата и организацията на личната сфера на човека. За тази цел обществената власт създава свой защитен механизъм. Немският философ Хегел за първи път третира идеите за частните интереси и за начините на реализирането на отношенията между държавата и гражданското общество. Хегел отрежда важно място на правото да регулира отношенията между елементите на гражданското общество.

Само гражданско общество е онази форма на обществото, в която честният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. В икономически план частната собственост е субстанцията на гражданското общество. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата е духовната субстанция.

Социални регулатори в гражданското общество са правото и моралът, като важна роля играе моралът. Това дава основание на Хегел да квалифицира гражданското общество като ”явление на морала”. Така членовете на това общество постигат своята самостоятелност и независимост от държавната власт. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции. Поради това се поддържа становището, че гражданското общество притежава относителна “автономност”. Но в гражданското общество действа субсидираният принцип, съгласно който организацията на гражданското общество замества в някои случаи държавната власт.

Хегел обобщава идеята за свободата и естественото състояние на човека, като я свързва с реалностите на обществения организъм. В този смисъл държавата се възприема като форма на асоцииране на хората под върховенството на закона. Целта е да се постигне максимална хармония между общия и частния интерес, между обществената и държавна власт.

Монтескюо определя свободата като “право да вършим всичко, което законите позволяват”. Ако някой гражданин може да прави това, което е забранено от законите, той не би разполагал със свобода. При липса на закон индивидите се подчиняват на собствения си разум. Следователно разумът и моралът са също регулатори за човешките постъпки.

В един общ политико-философски план е на пълно възможно и логично да говорим за отделяне на властта на обществото от властта на държавата. Тази идея е в хармония с теорията на Монтескьо. Посредством неговия принцип обществото се сдобива със своята политическа самостоятелност. Принципът за разделение на властите дава юридическия и политическия ориентир за развитието на връзките между държавната организация и гражданските общества.

Главен регулатор на отношението държава – гражданско общество си остава правото. По този начин държавата и обществото се подчиняват на един и същ ред. Правовият ред включва два задължителни елемента, които държавата регулира:

1.Това, което се отнася до законодателството, администрацията и съда;

2.Каталог от права и свободи, за които държавата поема обществения юридически ангажимент, че ще ги спазва, охранява и гарантира.

Правото е базата, върху която държавата и гражданското общество добиват различни правомерни форми. На второ място, връзката държава – гражданско общество почива върху разбирането, че обществото е определящо. Обществото създава свои институции, излъчва свои представители, санкционира собствени норми за регулиране. Критерий за нарушаване на обществената независимост е правото. Политическото отделяне на обществото от държавата е един от сигурните белези за степента на демокрацията и за свободата на гражданите.


Разделението на властите като разпределение на властта между социалните сили в обществото


Исторически принципът за разделението на властите възниква като организация на разпределението на властта между различните политически сили. Той се основава на конкретен исторически факт и решава конкретна историческа задача. Монтескьо е бил изравнен пред един конкретен политически правен и философски проблем.

Схемата на Монтескьо решава въпроса за разделението на властта. Властта е задоволяване и материализиране на конкретни политически интереси. По схемата на Монтескьо принципът се изявява като политически принцип. Балансът между властите е политически атрибут. Той се изразява във взаимното контролиране между честите на социалната система държава, партии, обществени организации, социални групи.

Недопустимо е смесването на държавната власт с партийната. Първо, защото това противоречи на законите на демокрацията и, второ, защото е нарушение на формулата за разделението на властите.

Разделителният принцип примирява социалните сили и техните политически представители. Така принципът е възможен само в условията на политическия плурализъм и политическа свобода. Чрез плурализма държавната власт се разпределя и възниква едно своеобразно съревнование между отделните центрове на властта.

Схванато в международен план, разделението на властите е начин за запазването на създадените норми и принципи на отношения и средство за гарантирането им при протичането на междудържавните връзки. Международното поведени е следствие от вътрешната демокрация на отделната държавна организация. Поддържането на равноправие между държавите е сигурен белег за спазването на правото.


Организационен смисъл

Разделение на компетенциите


В организационен смисъл разделението на властите е една сложна система. Най-важният фактор е разпределението на властите е една сложна система. Най-важният фактор е разпределението на компетенциите. Това означава да се възложат отделните части на властта върху фискирани държавни органи. Така те стават носители, титуляри на държавната власт. Разпределението на компетенциите има значение в две направления:

1.Така се създава по-добра организация в работата на отделните държавни органи.

2.По този начин във всеки един политически или правен момент обществото, отделният гражданин “трябва да знае кои функции на кои органи с колко компетенции са поверени”.

Това е от съществена важност за контрола от страна на гражданското общество върху отделните носители на властта. Важността да се разпределят компетенциите произлиза от всеобщото изискване за организираност на държавната дейност. Това правило се превръща в правно установена и гарантирана от правото компетентност.

Разпределението на компетенциите създава реда в отношенията между властите. Разделението на властите е “една система от разпределителни компетенции”, в която всеки орган разполага с отделни правомощия. Тоест на нивото на идеалното, действа единната воля, а на нивото на конкретното, действат разпределителните компетенции.

Равностойни ли са властите?



Законодателството, изпълнението и правосъдието обхващат трите основни области на държавното ръководство на обществото. Всяка една от властите притежава своя собствена ценност. Без една от властите общият синхрон в организма би се нарушил и той би престанал да функционира.

Трите власти са равни и в правно отношение, защото се намират в равнопоставено положение пред нормите на конституцията. Правото не предоставя привилегирован режим на нито една власт за сметка на друга. То третира еднакво и всички свои субекти.

Във функционален смисъл обаче, властите не са равни, защото изпълняват различни задачи. Това функционално неравенство е свързано и произтича от разнообразието на социалната среда. Правото материализира това разнообразие, като отрежда различни компетенции на трите власти.

Принципи на организацията на разделението на властите



Принципите създават стройност и балансираност в отношенията между властите. Те представляват логически конструкции, правни изводи за подредбата на законодателството, изпълнението и правосъдието. Тези принципи обхващат и трите власти. Те са валидни за всяко държавно – правна система, възприела класическия модел за властното разделение.

Конституционносъобразност




Този принцип се проявява в две направления:

1.Като строго изискване към всички държавни органи да извършват своята дейност съобразно нормите на основния закон.

2.Като материализация на идеята за разделението на властите в разпоредбите на конституцията.

Посредством конституцията законодателството, изпълнението и съда се конституцират. Извън конституционния ред това е невъзможно да се извърши Конституцията е система за организация на трите части на държавата. Но основният закон ги приобщава към правния ред, който създава. Така и трите власти стават елементи от прания ред на държавата и в това се състои тяхната юридическа стабилност.

Всяка власт има само един свой титуляр



Този принцип означава реалното разпределение на властта между нейните носители. Всеки един от титулярите е носител на съответните права и задължения. В един орган се концентрират три функции – приемане на закони, тяхното изпълнение и дори контрола върху дейността на другите държавни органи. Чрез възлагането на властнически правомощия на един носител на властта се постига нейната легитимност. Формулата “една власт- един титуляр” определя “трите основни функционално носители” – законодателство, изпълнение и правосъдие. Възлагането на конкретна власт на един титуляр е предпоставка за самостоятелно реализиране на функциите.

Самостоятелност на отделните власти



Тя е необходима, за да може всеки титуляр да взема самостоятелни решения. В модерната правна литература е налице известен спор относно това дали е налице сепаратизъм на властите или те разполагат и с възможности за по-голямо взаимодействие помежду си. В единия случай се говори за сепаратизъм на властите, а в другия за обвързаност на властите.

Властите са самостоятелни в кръга на предоставените им от конституцията компетенции. Правото отрежда за всяка от властите форма, които добиват качеството на юридически акт. Всеки от актовете има съответното място в йерархията на юридическите актове. От друга страна, никой титуляр на властта няма правото да нарежда на друг титуляр да вземе съответното властническо решение. Самостоятелното упражняване на властите достига дотам, докъдето е неприкосновената сфера на единия субект на властта. Властите не могат да бъдат напълно самостоятелни и с оглед на правните изисквания. Правото им представя самостоятелност, но заедно с това ги обвързва със своите правила. Но въпросът за самостоятелността не може да има еднозначен отговор. Така, че властите са самостоятелни в избора на политическите си решения до пределите на суверенната власт на държавата като цяло и тази самостоятелност се облича в юридическа валидни форми.

Баланс между властите



Това е основният правно – организационен принцип от системата на властното разделение. Формата “власт възпира власт” е правният резултат от взаимния баланс между законодателството, изпълнението и правосъдието. Балансът между властите се изразява в:

1.В предоставянето на определени правомощия на дадена власт, характерни за друга власт. Целта е да се покрие изискването за контрол стрямо другата власт. Налице са някои съдебни способи за възпиране на изпълнителната власт по посока на разширените управленски функции. Същото важи и за взаимоотношенията между останалите титуляри на властта.

2.Във взаимното конституиране. При него една от властите произлиза от другата или от другите две власти. Законодателната власт формира изпълнителната, съдебната власт се конституира при участието или само на законодателната, или на изпълнителната, или и на двете. Властите се обвързват една от друга, което е пречка за евентуалното им сепариране.

3.В предоставянето на правомощия по отлагане на актовете на другите власти. Съдебната власт има право да отменя актове на правителството, законодателната власт – на правителството, президентът. Задачата на правния ред е да санкционира строги правила за упражняване на компетенциите от държавните органи. Взаимният контрол между законодателния, изпълнителната и съдебната власт отдава нужното на всяка власт. Между властите е възможно да съществува известно напрежение, но то е от полза за по-доброто им интегриране. Разделението на властите е свързано с относително напрежение известно противодействие между политическите сили. В това е големия смисъл, защото се постига обновяване и усъвършенстване на политическата система.


Юридически смисъл

Правото и разделението на властите


Принципът за разделението на властите не е само еманация на правно организираната политическа система. Той олицетворява юридическата организираност на целия спектър от отношения. Един от основните белези на модерната държава е обвързването на дейността и все повече с правото. Правото чертае начините, с които народът, обществото могат да реализират своята воля.

Тази воля не може да се материализира неправово, неконтролируемо и само с политически норми. Привържениците на политическото начало изтъква на преден план правото на народа. Според тях правото на народа стои по-високо от правото на държавата. Според други автори Жан Жак Русо с неговото учение за народния суверените е “поставил скелето на тоталитарния произвол”.

Така в правната доктрина се оформят две линии – абсолютитстка и конституционна.

Абсолютитската линия се поддържа главно от Хобс и от Русо, а втората от Лок и Монтескьо. Доминираща е първата линия. Правото насочва и санкционира гражданите на империзма. Видът на преградата е двузначен:

1.Ограничаване на властта.

2.Разделяне на властта.

Държавата е длъжна да спазва тези ограничители и дори да съдейства за тяхната безпрекословеност. Правото и разделението на властите образуват в съчетание едно правило за сигурността в обществото. Това правило поддържа и сигурността на човека. Следователно принципът е един от основните ограничители на властта. Конституционното закрепване на идеята на Монтескьо е другото средство, което свързва правото с властното разделение като принцип.

Основният закон прави принципа юридически значим, като го извежда в правна норма със задължителен характер. Правото задвижва отделните елементи на стройния държавен механизъм. То придава качествата общозадължителност и общовадилност на идеята за ред и хармония в държавата. Правото посочва и правните форми, чрез които всяка власт може да упражнява функцията си. Начинът, по който всяка власт обективизира действията си, се определя от един общ ред, валиден, за всички субекти на държавната власт. Този ред стои над властите и те не могат по свое собствено усмотрение да го променят. Правото има своето основание да регламентира най-важния принцип на организацията на държавата, защото то се формира и битува върху социални компромиси. Разделението на властите също се основава върху общественото съгласие по отношение на начина, по който трябва да бъде организирана държавната власт. Правото и разделението на властите се срещат и си сътрудничат върху фундамента на съгласието и общопризнатото зачитане на справедливостта, която те изразяват. Така че една от гаранциите за справедливостта в обществото и държавата е общото съгласие по отношение на дадена ценност. Тази ценност е именно разделението на властите.

Легитимност и легалност



Легитимността и легалността са две качества на държавната власт. Легитимността на държавната власт означава нейната политическа правоспособност и е свързана главно с избираемостта на органите, функциониращи в различните области. От особено значение за легитимността е принципа за националния суверенитет. Националния суверенитет се облича във валидни юридически форми, най-важната от които е конституцията.

Легитимността съдържа ценност, изведена в процеса на политическо и историческо развитие на обществото. Тя е първоизточникът на властта, правният фундамент не властта. Легитимността включва и установения правен ред и свързаните с него правоотношения по създаването на фундамента на властта.

Легалността е законността във формално правен смисъл. Тя е качество не само на властта, но и на обществото. Легалността е продължение на легитимността. С нея се подсигуряват и гаранцията на правото посредством спазването на най-важните юридически актове. Легалността е средата, създадена от обществото и държавата, в която правната гаранция се обективизира.

Разделението на властите има отношение и към легитимността, и към легалността. То е едно от основанията за легитимността. Формулата за разделението на властите започва да действа още с формирането на властта.

Легитимността е принцип на буржоазните революции, ново правило за конструиране и упражняване на демократичната политическа власт. Така тя е свързана както с правото, така и с модерната демокрация, с модерното устройство на политическата система.


Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconЧастен професионален колеж по туризъм "СВ. Мина" утдърдил: директор: конспект по професионална етика зип
Етични принципи. Принцип на утилитаризма. Принцип на формализма. Принцип на справедливостта

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconСтефан Русев Генчев Страница от Тема на лекцията: Връзки. Принцип на освобождаване от връзките. Метод на сечението
Тема на лекцията: Връзки. Принцип на освобождаване от връзките. Метод на сечението

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconИдентификацията в европейски контекст: От страха и недоверието към рационалното осмисляне Ст н. с. Елка Тодорова, д с. н. Анотация
В този смисъл европейската интеграция, с нейните тези и с нейните граници представлява една възможна основа за изграждането на този...

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconРеферат на тема
Европа и извън нея. Тези “виновници” Карл Попър определя като врагове на отвореното общество и в първите редици са такива велики...

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconПрограма за конкурсен изпит за докторантура по направление 1 Физически науки Физика на атомите и молекулите
Основни понятия на квантовата механика. Принцип на неопределеността. Принцип на суперпозицията. Оператори

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconРеферат на тема
Възможности за използване на структурните фондове като инструмент за финансиране в здравеопазването”

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconРеферат на тема
Работи под наименование и се отличава с имуществена, социална и организационна обособеност

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconРеферат на тема
Проблемът за човека в екзистенциалната философия на Карл Ясперс и Сьорен Киркегор”

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconРеферат на тема
Сборяново” – историографска енигма или deus ex machina в тракологичната драма “гетика”

Реферат Тема: Тройният смисъл на властноразделителния принцип iconЛицензионен договор за крайния потребител на icq ®
...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом