Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература,




ИмеПървата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература,
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер68.98 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.belschool.net/files/svobodnanauchnazona/vmesto_doklad.doc
Вместо доклад


Формализираното изучаване на най-добрите текстове на литературата в учебни часове донякъде отблъсква младия читател. Наричаме ги „задължителна литература” и се отчуждаваме от тях още от първия си досег. Ако обаче в обстановката на дома си, в комфорта на личното си работно място, пред собствения си компютър, общуваме по проблеми на литературата, без напрежението на учебния час и институционалното говорене за текстовете, може би ще стигнем по-близо до замисъла на авторите и значимостта на написаното. Нали никой от нас не се заблуждава, че голямата литература се създава само за да се изучава и анализира в училище!?

Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, а именно да бъде част от житейския път на хората, да ги учи, показвайки им живота. Това събитие е „по пантофи” само във формата си (повечето от нас са в своите домове), но в никакъв случай няма да неглижира самата литература. Всеки, който участва в конференцията по един или друг начин, е активна част от глобалния свят не само защото има достъп до Интернет, но и с факта, че прави публично достояние своята гледна точка и преценка по повод на обществено значим културен проблем – в нашия случай за приноса на българските писатели в разработването на жанрове, теми, проблеми, мотиви и образи от световната литература.

Думата „приносът” в темата на конференцията е доста стряскаща с претенцията за активно творческо участие на българската литература в световния културен процес, но ако размислим, ще видим, че всеки от текстовете на класиците, макар и в някой отделен свой аспект, наистина се явява част от световната литературна съкровищница.

Нека вземем за пример дори само моя любим разказ „Косачи” от Елин Пелин. В този блестящ кратък текст на българската проза ще открием:

  • индивидуализиране на жанровата матрица на разказа;

  • преосмисляне на християнския мотив за възкресението - чрез възкръсването на човека (Лазо) от смъртта на заблудата, че заради хляба може да пренебрегне любовта и човешкото щастие;

  • паралела с идеята за нов ред на земята, която носи Исус, изразена в разказа от Благолажа в убеждението, че животът не е само принуда, а избор и търсене на щастие.

Пространството, пейзажът, описанията, репликите на героите, символните образи – всичко е част от световната литература, защото не служи на нуждите на ограниченото провинциално съзнание на изостанала територия. Зад дрипавите дрехи и съдби на героите прозират рицарите, изоставили своите дами на сърцето и загърбили любовта заради поход, но осъзнали, че никой поход не е по-важен от щастието. Тук походът не е за чест и слава или за Бог. Героите са тръгнали да припечелят за прехраната, но социалната бедност, която от своя страна също е универсален маркер, не ги прави по-различни и по-малко хора в чувствата и мислите им, в поведението. Те си задават същите онези въпроси, които откриваме в класическите текстове на световната литература: за смисъла на човешкия живот, за истината и лъжата като част от индивидуалното и колективното битие, за чудото на словото (и изкуството изобщо) като пречистваща и спасителна сила, за хляба като нужда на тялото и за любовта като необходимост на душата, за магията на красивото в човешкия живот.


Приносът на БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

би могъл да се оцени при детайлно изследване на творчеството на всеки наш писател, но един бегъл поглед по основните идейно-тематични кръгове и динамиката на жанровото развитие е достатъчен, за да пробуди интерес и да постави началото на изследването на темата.

І. По същностните си проблеми и мотиви българската литература е част от световната културна съкровищница. В коя от чуждите литератури не присъстват текстове, изследващи националния бит и душевност на съответния народ, отношението между колектива и индивида, връзката народ-личност, време-човек, минало-съвремие, общочовешките ценности и нравствени добродетели, екзистенциалните проблеми, социалните идеали, бунтът и примирението като личен и социален избор, саможертвата за велика кауза, понятието за дълг и съвест, интимният свят на човека, изборът като съдба, образът и мисията на твореца.

ІІ. Жанровата система на българската литература не прави изключение.Всеки наш писател привнася нещо в системата, защото жанрът по своя смисъл е матрица и при нейното спазване, но и едновременно с това при нарушаването й, отделният писател доразвива жанра чрез спецификата , която му придава. Българската литература се разгръща преди всичко в следните жанрове: житие и мемоар, ода, елегия, балада, сатира, поема, разказ, повест, фейлетон, роман, драма. Да - това са важни жанрове в по-голямата част от световната литература. Дори там, където откриваме подражателство, нашите писатели привнасят нещо свое.

ІІІ. Ако пък направим преглед на основните автори от учебните програми, в идейно-тематичен план ще установим неразривна връзка с важни теми и проблеми в световната литература:

1. Христо Ботев – политическа и революционна дейност, идеолог, журналист и поет; формулира характера и целите на националноосвободителното движение като национална, но и като социална борба; универсални мотиви: робството и свободата, бунтът и примирението, животът и смъртта, изборът, домът и пътят и др.; развива жанра на елегията, баладата и поемата; специфични особености на поетическия и публицистичния стил.

2. Иван Вазов – темата за обществения идеализъм, героизма и егоизма; социалната драма на бедните, но и националната драма на лишените от обществен идеал; вярата в нравствените сили на човека; моралният коректив на историческото минало; творчеството и трудът като съзидателна сила; интимният свят на човека; връзката на човека с природата; проблематизирането на бита и битието; жанровото многообразие на творчеството му като израз на опита да създаде модели за новата българска литература.

3. Алеко Константинов – природата като ценност; еснафщината, но и политическата демагогия; социалното насилие и безперспективността на човека в модерните времена; липсата на морал в политическата система, но и универсалните нравствени принципи, съхранени у отделния човек, грозното и прекрасното; българинът като част от света; принос в жанра на пътеписа и фейлетона по линия на повествователната позиция.

4. Литературата от първите две десетилетия на ХХ век – всяко от литературните направления от тази епоха (традиционно-реалистичното, модернистичното, кръгът „Мисъл”, българските символисти) дава своя принос.

5. Пенчо Славейков – темата за самотността на избраника; културното мисионерство, мисията като жертвен път в живота; творчеството като съзидание, но и като спасение от смъртта и забравата; човекът като творец на живота; идеалът и страданието; духът като победител над страданието, но и като сила за преодоляването на безсмислието на битието; любовта като всеобхватна и всепобедна сила; особеностите на поетическия изказ.

6. Пейо Яворов – животът като страдание; човекът като средоточие на национален и социален драматизъм; кризата на човека от модерните времена; националните, социалните и екзистенциалните аспекти на човешкото битие; двойствеността на живота и на човека; сложният свят на любовта; символно-метафоричните особености на поетическия стил и език.

7. Елин Пелин – универсалната човешка проблематика; трайните добродетели на човека; социалната и моралната безпътица, но и силата на човека да оцелява; нечистата сила, но и светостта на отделната личност; бит и битие в съдбата на малкия човек; човекът като част социална среда, но и като универсална нравствена същност; особености на повествованието.

8. Димчо Дебелянов – нравственият маскимализъм; кризата на модерния свят, самотността на човека в неуютния свят; екстатичните състояния на човешката душа, породени от порива към съвършенство; спомен, реалност и блян – ориентири на индивидуалното битие; значимостта, но и безсмислието на битието; силата на нравствения идеал; особености на поетическия стил.

9. Литературата от двадесетте години на ХХ век – социалният драматизъм на националния живот; естетическият прелом като следствие на социалния; бунтът срещу традицията; авангардистките търсения, психологизмът; съдбата на човека в съвременния свят; темата за поета и народа; стиловите особености.

10. Христо Смирненски –човекът и градът; съдбата на малкия човек; социалната тъга; гневът на масите; революционният порив към социална справедливост; поет и сатирик; преосмислянето на символно-метафоричната образност; явление в постсимволизма.

11. Гео Милев – пламенен бунтар; ерудит, многостранна творческа личност и гражданин; националната безпътица след окървавяването на общото битие; изстраданата вяра в прогреса; гневът и утвърждаването като позиция; бунтът срещу варварството на цивилизацията; авангардизъм, експресионизъм; особености на поетическия език.

12. Атанас Далчев - екзистенциалните въпроси на битието; обездушаването на модерния човек; животът като преминаващо време и неизживяно битие; неживеният живот и неговите алтернативи; светът на предметите и екзистенциалните дилеми; естетиката на грозното; безизходицата на човека.

13. Елисавета Багряна – неистовият копнеж по волност; жената като средоточие на смисъла на живота; грешната, святата и вечната жена; търсенето на хармонията на битието.

14. Йордан Йовков – смисълът на човешкото битие; големите истини на човешкия живот; любовта и омразата като пътища пред света и човека; вечното и преходното в живота; вечните морални ценности – съвестта и честността, хуманността, мъдростта, съзиданието, любовта и дългът, съпричастността към другия; красотата като етическа и като естетическа категория; грехът, изкуплението и възмездието; саможертвата; нравственият катарзис и оптимизмът за бъдещето на човека; поезията на всекидневието и величието на изключителното; физическа красота и нравствена извисеност; екзистенциалната самотност на човека; зловещото лице на войната; търсене на хармонията между човека и света; синтезът на традиционно и модерно, на реалистично и романтично; психологизъм.

15. Литературата от тридесетте и четиридесетте години на ХХ век – животът между двете световни войни в духовен, обществен и битов аспект; социалното и политическото напрежение на епохата; социалният критицизъм, хуманизмът и революционната романтика.

16. Никола Вапцаров – концепцията за човека; човекът като част от времето и историята; човекът и вярата; грубата реалност на живота и романтичната мечта; човекът и неговите екзистенциални прозрения; човекът и изкуството; своеобразието на поетиката.

17. Димитър Димов – човекът като част от времето и историята; философските аспекти на историческото битие; човешкият възход и падение; българинът като част от света; изображението на историята; изборът като съдба; интелектуалното битие на модерния човек; екзистенциалната проблематика; изключителното, силното, катастрофичното в човешкия характер; модернистичните аспекти на повествователния модел.

18. Димитър Талев – понятието за родина; човекът като част от времето и историята; родът, личността и историята; националното битие на народа; интересът към народопсихологията; особеностите на епичността.


К. Недялкова

Свързани:

Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconПървата дистанционна научно-практическа конференция по литература Сесия от 01. 03 до 20. 06. 2006
Уеб сайтът Bel School ( belschool net ), носител на наградата "Нови технологии" за 2006г., организира Първата дистанционна научно-практическа...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconОчаквани резултати
Български език и литература” (начален етап) и е съобразена с Учебна програма по български език и литература за втори клас(мон, 2002...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconТематичен план на учебното съдържание по Български език и литература за І клас
Учебната програма по български език и литература регламентира постигането на следните основни цели
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconЛитература      Възприемане и осмисляне на литературно произведение
Обучението по български език и литература във втори клас се осъществява в параметрите, зададени от дои. Ориентирано е към формирането...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconЛитература: Танкова, Р. и др., Български език за клас,Просвета, София
Осигурява надграждането над образователния минимум и дава възможност за диференцирана работа по български език и литература, съобразно...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconПрограмапо
Обучението по български език и литература в трети клас се реализира като съставна част от езиковото и литературното обучение в културно-образователната...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconХристо Ботев"с. Врабево"
Обучението по български език и литература във втори клас се реализира като съставна част от езиковото и литературното обучение в...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconЗоя комитова началник на рио
Държавните образователни изисквания за учебно съдържание в културно-образователната област “Български език и литература” (начален...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconС решение на Управителния съвет на аубел набраните средства се използват само за квалификационна дейност
Асоциацията на учителите по български език и литература организира на 13. 11. 2011 г. – неделя, квалификационен семинар на тема:...
Първата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература, iconГЛ. Ас. Димка димитрова публикации
Патриотично възпитание чрез обучението по български език в пети клас”, В: Патриотичното въэпитание чрез обучението по литература,български...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом