Заетост и безработица




ИмеЗаетост и безработица
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер157.29 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://unicheats.net/files/unwe_files/20080728_011248_140.Referat - Zaetost i bezrabotica.doc


Университет за национално и световно стопанство


Реферат

по

Икономика на труда

на тема:

Заетост и безработица


Изготвил: Максим Янков Славов

Първи курс

Специалност: Екоикономика

Фак. № 2612233

Съдържание

I. Реферат ................................................................................................................................. 3

Увод ........................................................................................................................................... 3

Глава 1 Заетост и безработица ................................................................................................ 4

1. Същност и видове заетост и безработица .......................................................................... 4

2. Управление, стратегия, политика по заетостта и безработицата .................................... 8

Глава 2 Наблюдавани тенденции в заетостта и безработицата през последните години 10

Заключение .............................................................................................................................. 12

Използвана литература ........................................................................................................... 13

II. Задача ................................................................................................................................. 14


I. Реферат

Увод

В съвременния сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този, свързан с човешкия труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото. В началото на новото хилядолетие това общество, а заедно с него и цялата икономическа система са изправени пред многобройни икономически, социални и технологични предизвикателства, които очакват да намерят своите решения в бъдеще.

Идеалът на всяко общество е реалният БНП да расте с устойчиви темпове, цените да са относително стабилни, а инфлацията и безработицата да са незначителни. В действителност обаче икономическото развитие е циклично, периодите на икономическа криза се сменят с оживление и подем, а безработицата и инфлацията са неизбежен спътник на развитието.

Безработицата е един от най-сериозните проблеми за икономиката и обществото. Тя оказва значително негативно влияние върху икономическото развитие на страната и има отрицателни социални последици за населението. Нарастването й води до намаляване на производството на БНП, което поражда понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционния поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще и т.н.

Този проблем става все по-актуален в развитите страни с пазарна икономика и особено в България, в условията на преход към пазарна икономика и формиране на пазар на работна сила. Въпреки положителното развитие на българската икономика през последните години, изнесените данни от Националния статистически институт за пазара на труда през 2006 г. сочат, че все още заетостта е ниска (46.7 %), а безработицата – висока (9%) в сравнение със средната за света.

В решението на тези проблеми България се опира на опита на страните с развита пазарна икономика. Основна цел на политиката по заетостта в тези страни е постигането на пълна и най-вече ефективна заетост. Тази цел, заедно с насоките за водене на борба с безработицата, е приета на 70-та сесия на Международната конференция по труда през 1984 г.

На проблемите на заетостта и безработицата е посветен и настоящият реферат.


Глава 1 Заетост и безработица

1. Същност и видове заетост и безработица

Потенциалните ресурси на дадена страна зависят от броя и структурата на населението в трудоспособна възраст. От тази величина се приспада размерът на икономически неактивното население и се достига до текущото икономически активно население на страната, съставящо реалния трудов ресурс, който формира предлагането на пазара на труда. Съотношението между заетите, безработните и работната сила, като част от една обща система, а именно трудовия пазар, предопределят връзката между явленията заетост, безработица, както и техните равнища.




Структура на наслението и работната сила





Основен критерий за класифицирането на едно лице в трудоспособна възраст като елемент на системата на заетите е действително участие в трудовия процес, като възможността за грешка при оценката е минимална. Ако съществуват известни различия в отделните страни или становище на специалисти, те са свързани с минималното количество часове, които човек трябва да работи през седмицата, за да му се присъди статут на заето лице. Проблеми могат да възникнат във връзка с отчитането на заетите в сивата икономика.

За да се причисли едно лице в трудоспособна възраст към системата на безработните, трябва да отговаря едновременно на следните три критерия – към даден момент няма работа, търси активно такава и има необходимите способности да извършва трудова заетост. Тези принципи са в основата на законодателството и политиката по безработицата и заетостта в почти всички страни с пазарна икономика. Те са залегнали и в отделна резолюция на Международната организация по труда. Ако има различия при дефинирането на безработното лице, те се отнасят до някои допълнително въведени критерии.

В своята съвкупност заетостта и безработицата са основен показател за определяне на икономическата активност на населението. Икономическата активност отразява величината на текущото влагане или предлагане на труд за производството на стоки и услуги. Коефицентът на икономическата активност се изчислява като съотношение между работната сила и населението на 15 и повече навършени години.

Заетостта указва степента на икономическата реализация на работната сила. Коефицентът на заетостта е съотношението между броя на заетите лица и наслението на 15 и повече навършени години. Върху него влияят редица фактори, по-важните от които са: състоянието на икономиката, структурните промени и иновациите в нея, демографските промени, социалната политика на държавата, международната миграция на работната сила.

Безработицата може да се характеризира като такова състояние на трудовия пазар, при което предлагането на работна сила надвишава нейното търсене. Коефицентът на безработица (равнище на безработица) е съотношението между броя на безработните лица и работната сила. Върху него влияят следните фактори: демографски, социални помощи за безработица и синдикати.

Горните коефициенти могат да се изчислят за различни групи от населението, въз основа на класификационни признаци като възраст, пол, местоживеене, образование и т.н.

Заетостта и безработицата могат да се разглеждат както на национално, така и на индивидуално равнище. Основните видове заетост са пълна и непълна, ефективна и неефективна. В съвременните условия пълната и непълната заетост се свързват с естественото равнище на безработицата. Това е равнището, при което силите, повишаващи цените и инфлационния размер на заплатите, са в равновесие. Естественото равнище на безработица е най-ниското, до което тя достига, но винаги е по-голямо от нула и е необходимо за задържане на инфлацията. От своя страна то съответства на най-високото ниво на заетост и кореспондира с потенциалното производство, което пък представлява възможно най-високото равнище на БНП.

На национално равнище когато броят на лицата, които желаят, но не могат да намерят работа, надхвърли това равнище, се приема, че има непълна заетост, а когато не го надвишава, заетостта е пълна. Концепцията за пълната заетост не означава, че безработни лица няма. Безработица съществува, но незаетите лица са в границите на естественото й равнище.

На индивидуално равнище заетостта е пълна, когато тя му осигурява работа през цялата година в рамките на законоустановената продължителност на работния ден и работната седмица. Непълна е онази заетост, при която лицето работи на непълно работно време. Към нея обикновено се добавя и сезонната.

На национално равнище заетостта е ефективна, когато осигурява оптимално използване на материалните, трудовите и финансовите ресурси на страната, икономически растеж и по-висок жизнен стандарт на населенито, а в противен случай – неефективна.

На индивидуално равнище ефективна е тази заетост, която позволява на индивида да се реализира пълноценно в трудовия процес, като осигури достойно съществуване на своето семейство. В противен случай тя е неефективна.

Може да е налице пълна, но неефективна заетост, т.е. всички имат работа, получават доход, но трудът им е ниско производителен. И непълна, но ефективна заетост, когато безработицата е над естественото си равнище, но производството достига предела си при съществуващата технологична база и организация на труда.

Основни видове безработица са – фрикционна (текуща), структурна (технологична), циклична (кейнсианска) и класическа. Известни са още пълна и непълна, явна и скрита, принудителна и доброволна, остатъчна, сезонна.

Фрикционната (текуща) безработица се формира в резултат на естественото движение на работната сила. Тя е краткотрайна, временна за отделния индивид, но за икономиката като цяло е постоянно явление. Колкото по-добра е системата, безработицата е по-ниска. Фрикционната безработица повече е свързана с доброволна смяна на работното място, смяна на местоживеене и др.

Структурната (технологична) безработица е предизвикана от качествени промени и несъответствие между търсенето и предлагането на труд в резултат на съществени промени в технологията и в структурата. Това поражда нови качествени изисквания пред работната сила и когато тя не реагира адекватно, структурната безработица расте. Структурната безработица, както фрикционната е постоянно явление, и двете заедно формират естественото равнище на безработицата.

Цикличната (кейнсианска) безработица възниква в резултат на икономически спад и е такова равнище на безработица, което привишава естественото.Отличава се с временен характер. Нейните мащаби зависят от дълбочината и продължителността на кризата.

Класическата безработица се отличава със състояние на трудовия пазар, при което броят на желаещите да работят лица при съответното равнище на реалната работна заплата надвишава броя на предлаганите от работодателите свободни работни места за даденото равнище на заплатата, за което се счита, че е над пазарно уравновесеното такова.

Пълната безработица, наричана често абсолютна, включва онази част от икономически активното население на страната, което няма платена заетост и е готово незабавно да се наеме на работа.

Непълната безработица характеризира онази част от работната сила, която е заета на пълно или на непълно работно време, но получава доход, който обикновено е под равнището на бедността в страната.

Явната безработица се определя като статистическа безработица, т.е. тя обхваща броя на безработните лица или нормата на безработицата в официалната статистика на страната от Националната служба по заетостта и от от наблюдението на работната сила на НСИ.

Скритата безработица включва непълната безработица, но и онази заетост, която пряко или косвено е субсидирана от държавния бюджет, отличава се с ниска ефективност, а в същото време възнаграждението на работещите е на равнището на средната работна заплата за страната, а често и го надвишава. Равнището на скритата безработица се покачва и от лицата, които са в принудителен платен или неплатен отпуск.

Принудителна е тази безработица, която се получава при закриване на работни места в следствие на рационализация на производството, повишаване производителността на труда и влошаване конюнктурата на пазара. Равнището на доброволната безработица се определя от онези безработни лица, които получават социални осигуровки или помощи и не търсят работа. Често това явление се свързва с понятието „социален паразитизъм”. Към доброволната се отнася и безработицата, възникваща в резултат от ефективния натиск на синдикатите върху работодателите при воденето на колективните преговори.


2. Управление, стратегия, политика по заетостта и безработицата

Политиката на трудовия пазар в областта на търсенето и предлагането на трудовите ресурси е неразделна част от общата икономическа политика. Нейното значение е много важно, тъй като засяга един от най-важните ресурси на обществото – труда и има пряко отношение към развитието на най-ценния капитал – човешкия. Икономическите аспекти на оценката на резултатите от тази политика са тясно свързани със социалното развитие на обществото и темповете на неговото развитие.

Мерките в сферата на търсенето и предлагането на труда се делят на два основни вида: пасивни (насочени към временна защита на безработните до тяхната повторна трудова интеграция) и активни (имащи за цел повишаване на икономическата активност, насърчаване на заетите и ограничение на безработицата). Тенденцията е делът на активните политики да нараства в общите разходи.

Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) представлява всеобхватна и целенасочена платформа за справяне с проблема безработица и повишаване на нивото на заетостта. ЕСЗ включва 4 основни стратегически цели:

- достигане на високо ниво на заетост в икономиката и за всички групи на пазара на труда;

- пренасочване на политиката на пазара на труда от пасивни към активни действия;

- благоприятстване на новите подходи за организация на труда;

- осигуряване на равни възможности за участие и за достъп на всички до пазара на труда.

Основни политически цели на ЕСЗ са:

- промяна на политиката;

- ново управление – чрез „подход на целите”;

- механизъм за годишно наблюдение и оценяване на постигнатия прогрес в прилагането на стратегията;

- интегриране на политиката в областта на заетостта с политиките в други области;

- приемане на пакт за заетост.

Преоритетни области на действие на ЕСЗ са:

- пълна заетост;

- повишаване качеството на трудовия процес и производителността на труда;

- укрепване на социалната кохезия и реинтеграция.

Механизмите за прилагане на ЕСЗ са:

- одобряване на ръководните насоки по заетостта;

- изготвяне и приемане в началото на всяка година на Национален план за действия по заетостта (НПДЗ) от всяка страна – членка на ЕС;

- изготвяне на национални доклади за изпълнението на меропритятията, включени в НПДЗ;

- подготовка на съвместен доклад по заетостта.

Съдържанието на НПДЗ включва:

- преглед на социално-икономическото развитие, включващо изпълнение на НПДЗ от предходни години;

- програмна рамка на националната политика по заетостта през настоящата година.

Част от интегрираните насоки за растеж и заетост 2005 – 2008 г. на ЕС са насоките за заетост на ЕК.

Основни нормативни и програмни документи, които определят политиката в областта на пазара на труда в България, са: Закон за насърчаване на заетостта, Стратегия по заетостта (2004-2010 г.), Национален план за действие по заетостта (изготвя се всяка година).

В рамките на активната политика на пазара на труда се използват многообразни и диференцирани мерки и програми за повишаване на заетостта, развитие на предприемачеството, насърчаване адаптивността на бизнеса и на наетите лица и утвърждаване на политики за равни възможности, като най-добри и трайни резултати бяха постигнати с Програмата за временна заетост, разработена най-вече по опита на Германия и Белгия и утвърдена с ПМС пт 1992 г. Програмите за младежка заетост, от социални грижи към заетост, ограмотяване, квалификации и заетост притежават редица недостатъци и затрудняват приложението им в практиката.

Законът за насърчаване на заетостта урежда обществените отношения при насърчаването и подпомагането на заетостта, професионалното информиране и консултиране, обучение за придобиване на професионална квалификация и посредничеството по информиране и наемане на работа.

Органи по заетостта са Министерският съвет (министър на труда и социалната политика), Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политка и Националният съвет за насърчаване на заетостта (НСНЗ) към Министерството на труда и социалната политика. Активната политика по заетостта се финансира от бюджета.

Стратегията по заетостта на България за периода 2004 – 2010 г. е приета от Министерския съвет през 2003 г. при спазване принципите на ЕСЗ. Приоритетите на стратегията са формулирани на база приоритетните области на ЕСЗ. Основните цели на стратегията са:

- в средносрочна перспектива, до началото на 2007 г. – повишаване на заетостта и ограничаване на безработицата;

- в дългосрочен план, до 2010 г. – повишаване на икономическата активност и трудовия потенциал на населението.

Основните принципи на Стратегията са законност, надеждност, превантивност, устойчивост, ефективност, ефикасност, кохерентност.

Изготвеният от Министерството на труда и социалната политика ежегодно НПДЗ е насочен към:

- повишаване на заетостта;

- подобряване на качеството и продуктивността на труда;

- засилване на социалната кохезия;

- намаляване на регионалните различия.

Планът за заетост за 2006 г. въвежда новите насоки за заетост на ЕК.


Глава 2 Наблюдавани тенденции в заетостта и безработицата през последните години

Информация за състоянието и развитието на пазара на труда в България се осигурява основно от две институции – Националния статистически институт (провежда периодични извадки наблюдения на работната сила) и Агенцията по заетостта (изготвя месечни и годишни информационни бюлетини за равнището на безработицата и изпълнението на мерките за насърчаване на заетостта).

Състоянието и развитието на пазара на труда в нашата страна през преходния период се характеризира с:

  • икономическа криза през периода 1990 – 1997г.;

  • устойчив икономически растеж след 1998г.;

  • средната работна заплата в икономиката се увеличава както в номинално (9.5% през 2006г.), така и в реално изражение (2% през 2006г.);

  • производителността на труда също нараства устойчиво през последните години (2.3% през 2006г.);

  • конкурентните позиции на производителите не са подложени на риск, в резултат от нарасналите разходи за труд;

  • икономическа активност:

= трайна тенденция на намаляване на броя на населението в трудоспособна възраст и текущото икономически активно население в България;

= равнището на икономическата активност нараства за периода 2000-2006г. до 51.3%;

= равнището на активност на младежите (15-24г.) и на възрастните (55-64г.) е ниско в сравнение с това в страните членки на ЕС;

= въпреки че броят на обезкуражените лица трайно намалява през последните години, техният дял от лицата извън работната сила продължава да е относително висок (270.5 хил. през 2006г., със 74.0 хил. по-малко в сравнение с 2005г.).

  • заетост:

= устойчива тенденция на нарастване броя на заетите - през 2005г. заетите на възраст 15-64г. са с 6.5% повече спрямо 2000г., през 2006г. със 130.0 хил. повече спрямо 2005г.;

= коефициентът на заетост през 2006г. е 46.7% - със 7.4% пункта повече спрямо 2000г., но все още е значително по-нисък в сравнение с този от страните членки на ЕС;

= коефициентът на заетост при младежите (15-24г.) нараства незначително от 2000г. насам за разлика от този при възрастните хора (55-64г.), който бележи сериозно увеличение;

= по отношение на образователния признак, равнището на заетост в значителна степен зависи от степента на завършено образование.

  • безработица:

= според НСИ през 2006г. безработните са 305.7 хил., а коефициентът на безработица е 9% - най-ниската стойност след 2000г., но все още по-висока от средната за страните членки на ЕС;

= неблагаприятни характеристики на пазара на труда са високите коефициенти на безработица на младежите между 15 и 24г. – през 2005г. е 22.3%;

= устойчива тенденция на пазара на труда в България е продължителната безработица. През 2005г. продължително безработните са 6% от работната сила, като спрямо 2001г. техният брой значително е намалял около 2 пъти;

= данните от началото на 2007г. показват, че през февруари равнището на безработица е 9.48% и пада с 0.19 пункта спрямо януари. То е по-ниско от нивото през февруари 2006г. с 2.02 пункта.

  • през 2006г. по данни на Агенцията по заетостта продължава тенденцията на намаление на регистрираните безработни от всички неравнопоставени групи (продължителна безработни лица, младежи до 29 – годишна възраст без трудов опит или без образование и професия, безработни с ниско образование и класификация) на пазара на труда, с изключение на безработните с увреждания.

  • наличие на значителни и устойчиви регионални различия, които се проявяват в стойностите на показатели от всички аспекти на функционирането и развитието на пазара на труда: заетост, безработица, заплащане, производителност на труда и образователно-квалификацинна и демографска стуктура на работната сила.


Заключение

Основни предизвикателства на пазара на труда в България са:

  1. Ниски нива на икономическа активност

  2. Голям брой безработни

  3. Голям брой обезкуражени лица

  4. Неадекватно професионално-квалификационно равнище на работната сила

  5. Недостатъчно професионално обучение на заетите лица

  6. Наличие на неравнопоставени групи на пазара на труда

  7. Наличие на нерегламентирана заетост

  8. Значителни регионални различия по отношение на икономическата активност, заетостта и безработицата

Основният извод във връзка с тези предизвикателства е, че преодоляването им е възможно само при:

  1. Ефективно действие на отговорните за това институции

  2. Професионално ориентиране на учащи, заети и безработни лица

  3. Организиране обучението на безработните и на някои заети лица

  4. Разработване на анализи и прогнози за пазара и заетостта на работната сила

  5. Разработване на програми и мерки за регулиране на пазара и заетостта на работната сила

  6. Социално осигуряване на безработните

  7. Информационно осигуряване на система

  8. Регистрация и поддържане на регистрацията на лицата, ползващи услугите на бюрата по труда

  9. Контрол, съвместно с други държавни органи върху: безработните, работодателите и други посредници по отношение на законодателството, уреждащо проблемите на заетостта и безработицата

  10. Осигуряване на правна консултация на проблемите на заетостта и безработицата



Използвана литература

1. Шопов, Д. И колектив, „Икономика на труда”, С., 2002 г.

2. Тодоров, Т., „Заетост и безработица. Политика по заетостта и безработицата”, С., УНСС, уч. 2006-2007 г.

3. Спасов, К., „Пазар и заетост на работната сила”, сп. „Управление на персонала”, кн.5, 1997 г.

4. Програма за временна заетост на Националната служба по заетостта, утвърдена с ПМС от 1992 г.

5. Статистически справочник – НСИ, 2006 г.

6. Интернет – данни на НСИ за заетостта от началото на 2007 г.


II. Задача

По данните в таблицата да се определят коефицентите на заетостта, безработицата и икономическата активност в България за 2006 г.


Заети - хиляди

3110.0

Безработни - хиляди

305.7

Лица извън работната сила на 15 и повече години – хиляди

3281.7


Решение:

А) Коефициент на заетост - % = Брой на заетите лица/Население на 15 и повече години = Брой на заетите лица/Работна сила + Население извън работната сила = Брой на заетите лица/ (Заети+Безработни) + Население извън работната сила = 3110.0/(3110.0 +305.7) + 3281.7 = 3110.0/3415.7 + 3281.7= 3110.0/6697.4 = 0,464.100 = 46,4 %

Отг: Коефициентът на заетост в България за 2006 г. е 46,4 %

Б) Коефициент на безработица - % = Брой на безработните лице/Работна сила = Брой на Безработните лица/Заети + Безработни = 305.7/3110.0 + 305.7 = 305.7/3415.7 = 0,089.100 = 8.9 %

Отг. Коефициентът на безработица в България за 2006 г. е 8.9%

В) Коефициент на икономическа активност - % = Работна сила/Население на 15 и повече години = Работна сила/Работна сила + Население извън работната сила = Заети + Безработни/(Заети + Безработни) + Население извън работната сила = 3110.0 + 305.7/(3110.0 + 305.7) + 3281.7 = 3415.7/3415.7 + 3281.7 = 3415.7/6697.4 = 0,51.100 = 51%

Отг. Коефициентът на икономическата активност в България за 2006 г. е 51 %



Свързани:

Заетост и безработица iconЗаетост и безработица. Форми на безработица и измерването й. Функционална зависимост между безработица и инфлация. Крива на Филипс. Безработицата в България
Заетостта и безработицата са съществени фактори за икономическото състояние на страната, а от това зависят и доходите, социалната...
Заетост и безработица iconЗаетост и безработица през 2005 г
Ново на страницата на ипи: база данни за численост и разходи на българските министерства
Заетост и безработица iconОтчет на плана за действие на агенцията по заетостта
Недопускане на масова и продължителна безработица. Стимулиране запазването на заетостта и на устойчивата заетост стр
Заетост и безработица iconРепублика българия четиридесето народно събрание
Поради специфичния характер на работата и високата степен на безработица в миннодобивните региони, болшинството от съкратените са...
Заетост и безработица iconТема: строителство, строителен контрол
Въпреки очакванията за растяща безработица заради кризата правителството ще подпомага по-малко хора да си намерят работа догодина....
Заетост и безработица iconРеферат На тема
Най-благоприятният, оптимален режим на функциониране на икономическата система е при потенциалното равнище на националното /съвкупното/...
Заетост и безработица iconПресслужба Областна администрация – Варна
След едно десетилетие с висока безработица и емиграция през 80-те години и след почти четвъртък век на икономически застой, през...
Заетост и безработица iconТема: здравеопазване
Службата за заетост и икономическо развитие Финландия, и Европейската мрежа за услуги за заетост (eures)
Заетост и безработица iconКомисия по заетост и социални въпроси секретариат комисия по заетост и социални въпроси
История на основните проблеми на политиката в областите, с които се занимава комисията по заетост и социални въпроси 8
Заетост и безработица iconСъздаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж" Проект „Ново начало от образование към заетост"
Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” Проект „Ново начало от образование към заетост. Целта на...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом