Сравнително изследване на институционалния контекст на




ИмеСравнително изследване на институционалния контекст на
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер85.69 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.projectquality.org/files/Comparative_Report_Summary_Bulgaria.doc

Сравнително изследване на институционалния контекст на


качеството на живот и качеството на труд


Основната цел на това изследване е да проследи развитието на заетостта, демографските тенденции и промените в социалната политика през последните 10-15 години, в осемте страни-участнички в изследването. Страните са групирани в пет основни групи според режима на социална политика: социал-демократичен/универсален (Швеция и Финландия), корпоратистки/консервативен (Германия и Холандия), либерален (Великобритания), под-защитен/средиземноморски (Португалия) и пост-социалистически (Унгария и България). Сравнителният анализ на икономическото и демографското развитие, както и на промените в политиката на макро равнище показва, че страните демонстрират отклонения от посочената класификация, но въпреки това тя запазва значението си на полезна теоретична рамка на изследването.


Икономическият контекст на качеството на живот


Промените във времето на показатели като БВП на глава от населението, потребление на домакинствата, неравенство в разпределението на доходите и индекс на човешкото развитие (HDI) позволяват да се изгради пълна картина на икономическата рамка, осигуряваща на отделните индивиди, семействата и фирмите необходимите ресурси, чрез които те да подобрят качеството си на живот и работа. Данните сочат Холандия като страната с най-висок БВП на глава от населението измежду изследваните държави, докато Великобритания е първа по ниво на потребление на домакинствата. Швеция и Финландия отбелязват най-високо ниво на равнопоставеност между половете и по отношение разпределението на доходите. България, Унгария и Португалия демонстрират най-лоши показатели по голяма част от критериите. Едновременно с това Португалия отбелязва и най-високо ниво на неравенство при разпределение на доходите. Най-добри икономически възможности за високо качество на живот има в Холандия, Швеция и Великобритания (но за ограничен кръг от домакинствата).

Промени в заетостта


Всички 8 изследвани държави показват тенденция за подобряване на показателите за заетост, като Холандия, Швеция и Великобритания бележат най-висок ръст на заетостта. Но докато Швеция постига това равни възможности за двата пола, то Холандия постига добри резултати чрез преобладаващата непълна заетост при жените. В Холандия заетостта при младежите е много висока, докато при по-възрастните (55+) тя е много по-ниска. Великобритания предоставя множество възможности за заетост, както за младите, така и за по-възрастните служители. А двете пост-комунистически държави имат най-ниското регистрирано ниво на заетост за мъже и жени в различните възрастови групи. България, както и Германия, има най-високо равнище на продължителна безработица. Всички страни преминават към по-висока гъвкавост на работа, преди всичко почасова заетост, която е най-силно застъпена в Холандия и Великобритания, а най-слабо в Унгария и България. Двете централно-европейски страни обаче имат по-висока гъвкавост на неформалните пазари на работна сила. Как влияе гъвкавата заетост върху качеството на работната среда зависи от начина на нейното въвеждане – дали гъвкавостта е „наложена“ от пазара или „регулирана“ от държавата и профсъюзите. Допълнително влияние оказва дали несигурността е равномерно разпределена или способства за развитието на сегментиран пазар на труда, на който тежестта да се отговори на глобалната конкуренция пада върху служителите с а-типични трудови договори.

Промени в семейството


Страните, участващи в изследването, демонстрират много сходно демографско развитие през последните 15 години, водещо към разнообразяване на семейните форми, отлагане на брака и раждането на деца. Налице е общ ръст на съвместното съжителство и на дела на децата, родени извън брак. Всички страни показват увеличение на средната възраст на майката при раждане на първо дете. Намаляването на раждаемостта също е широко наблюдавано през 90-те години, но в следващото десетилетие е относително малко или дори с обратен знак в страни като Финландия и Великобритания. Осемте страни имат общо положително развитие на здравния статус на населението с увеличаваща се продължителност на живота и намаляваща детска смъртност. Образователното равнище на населението нараства, заедно с дела на хората, участващи във форми на обучение през целия живот. Жените настигат мъжете по образователно равнище, като по някои показатели дори постигат по-добри резултати.


Въпреки множеството общи черти на развитие, остават разликите между старите и новите членове на ЕС. Новите страни-членки и Германия все още регистрират отрицателен прираст на населението, а детската смъртност е особено висока в България. Макар увеличената продължителност на живота да е характерна за всички страни, мъжете в Швеция средно живеят 10 години по-дълго от тези в Унгария. Застаряването на населението е все по-сериозен проблем, както и неадекватните реформи на социално-осигурителните системи. Новите страни-членки на ЕС и Португалия трябва да извървят сериозен път напред, за да достигнат желаните нива на показателите за образование и обучение през целия живот (формално и неформално). Съществуват силно изразени неравенства между мнозинствата от населението във всяка страна и традиционните и новите етнически малцинства.

Социална защита


Сравнителното изследване на моделите на социална защита в Европа изисква допълнително внимание, тъй като системите в отделните държави са в непрекъснат процес на осъвременяване и промяна. По относителния дял на разходите за социална защита (като процент от БВП) през 2004, изследваните страни се подреждат в три групи: страни с нисък дял (по-малко от 25%) - Унгария, България и Португалия; страни с умерен дял (25-29%) - Холандия, Великобритания и Финландия; и страни с висок относителен дял (повече от 29%) - Швеция и Германия. Спрямо данъчното облагане на ниските доходи, Великобритания има най-ниски данъчни нива, отговарящи на либералния модел. Швеция, която има най-високо облагане, се вписва добре в универсалния модел, а Холандия с умерено ниво на облагане представлява консервативния/корпоративен модел. Финландия и Германия има по-скоро нетипични данъчни модели, като Финландия се доближава до корпоратисткия, а Германия до социално-демократичния модел.

Промени в политиките по заетостта


Сходствата в политиката по заетостта между изследваните страни са свързани с разработването на мерки за увеличаване на заетостта, акцента върху активирането на безработните и въвеждането на гъвкавата заетост. В преследването на тези общи цели обаче, осемте страни демонстрират много различия. Разходите, свързани с политиките по заетостта в Унгария, са пет пъти по-ниски от тези в Холандия. Очаквано двете страни с корпоратистки модел – Холандия и Германия, имат най-висок дял за разходи за стимулиране на заетостта, следвани от страните с универсален модел – Финландия и Швеция. Великобритания, като страна с либерален модел, и двете пост-социалистически държави правят ограничени разходи в тази насока. В повечето страни най-голям дял от средствата за насърчаване на заетостта се използва за изплащане на помощи за безработица. Две държави обаче са изключение от това правило – България набляга върху прякото създаване на работни места, а Великобритания инвестира в предоставянето на услуги на пазара на труда. Великобритания също така отделя значителни средства за обучение, следвана в това направление от Унгария. Подпомагането на бизнес-старта е застъпено най-силно в Германия, а ранното пенсиониране получава най-много средства във Финландия.


Акцентът в политиката по активиране на незаетите във Великобритания и Холандия е поставен върху назначаването на работа, докато в северните страни Финландия и Швеция се отделя повече внимание на по-широкото разбиране на този процес като социална интеграция. Това включва и отделяне на допълнително внимание на стабилността на работата и личната мотивация и удовлетвореност на безработните. В изследваните страни са разработени пакет от мерки за нарастване на гъвкавата заетост, като повечето от тях окуражават гъвкавостта по отношение на работното време и в по-малка степен по отношение на работното място. България се противопоставя на тенденцията с противоречиво влияние върху качеството на труд – гъвкавост на договореностите по условията на работа, докато във Финландия временни договори (с продължителност по-малко от една година) са практика дори в публичния сектор. Холандия убедително води по отношение на предоставяната защита на работещите по гъвкави трудови договорености, но тази система е поставена под силен натиск през последните години, заради бюджетни съкращения и облекчаване на правилата за освобождаване на служители.

Промени в семейните политики


На общоевропейско ниво семейните политики са по-слабо регламентирани от политиките по заетостта. Някои от основните цели в тази насока са програми, които позволяват по-добър баланс между работа и личен живот, като едновременно с това насърчават гъвкавата заетост (застъпени най-вече в Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания); мерки за постигане на равнопоставеност на половете, чрез улесняване достъпа на майките до трудовия пазар (във Великобритания, Португалия, Финландия, Швеция); реформи, насърчаващи преките грижи на бащата в отглеждането на децата (в Швеция, Финландия, Великобритания и Германия); действия по увеличаване на раждаемостта (в Германия, България и Унгария). Все пак съществуват проблеми, които застрашават качеството на живот на работещите родители, като например високите цени на услугите за отглеждане на дете (Великобритания, Германия); липсата на адекватна мрежа от заведения, подпомагащи отглеждането на деца (Германия, Португалия); недостатъчно гъвкави условия на работа (Унгария, България); и неадекватното заплащане на родителския отпуск (Унгария, България, Португалия).


Съществува голямо разнообразие от средства за предлагането и използването на детски заведения. В държави, в които до скоро отсъстваше каквато и да е публична система за предоставяне на подобни услуги, като например Великобритания и Холандия, през последните десет години се развиват както публичните, така и частно предоставяните грижи. В България и Унгария, съществуващата отпреди държавна система за предоставяне на грижи има все по-намаляващ обхват, съпроводен с недостатъчен ръст на частното предлагане на подобни услуги. Северните държави предприемат действия, насочени към по-гъвкава гама от услуги, подпомагащи отглеждането на деца, които позволяват на родителите избор между държавни, общински, частни или субсидирани домашни грижи. Работещите в Холандия имат уникалната възможност, предоставена от “Схемата за спестяване през трудовия цикъл”, според която могат да отделят част от годишните си доходи, за да финансират отсъствие от работа през последващ период.


Изводи

Основните промени в икономиката и в обществото като цяло, както и институционалната помощ за работещите родители способстват за все по-голямата прилика между различните модели на социална политика в Европа. Сближаването в последните десет години се представя от обшото движение към по-високи показатели на активност и използването на гъвкава заетост, по-голямата равнопоставеност между половете, активирането на безработните и увеличаването на отпуските за майчинство, бащинство и отглеждане на деца. Същевременно има изразена тенденция за раздалечаване между страните-представители на един и същи модел, например между Германия и Холандия в корпоратисткия модел или между Швеция и Финландия в рамките на социо-демократичния модел. Интегрирането на платената и неплатената работа се осъществява по различен начин във всяка държава: традиционният модел на мъжа, печелещ дохода на семейството, характерен със стриктно разделение между ролите на мъжа, зает с платена работа, и жената, извършваща неплатена работа вкъщи (с намаляващо значение, но все още застъпен във Великобритания, Германия и Холандия); модифицираният модел на мъжа, печелещ семейния доход, който запазва ролята на мъжа като основен източник на доход за семейството, докато жената участва в платени дейности чрез почасова работа като източник на допълнителен доход (Холандия, Германия и Великобритания); егалитарният модел на заетост/модифициран модел на грижи, при който има равномерно разделение на платената, но не и на домашната работа (Унгария, България, северните страни и Португалия); егалитарният модел на заетост/егалитарен модел на грижи, при който равенството при платената работа на пълен работен ден за двамата партньори е комбинирано с изравнено поделяне на неплатената домашна работа (Швеция и Финландия); и добиващия популярност модел на разменените роли, характерен за семействата, в които жената печели основния доход, а мъжът поема грижите за зависимите членове на семейството.


Разнообразието на заетост и семейни форми в Европа е съпътствано от диверсификация на биографичните пътища на индивидите. Това поражда необходимост от дестандартизация и увеличаване на гъвкавостта на социалната подкрепа. За да се противодейства на рисковете от несигурност на работата и личния/семейния живот, индивидите и семействата трябва да бъдат подкрепяни от държавата и бизнес компаниите. Това е необходима предпоставка, ако желаем да постигнем добър баланс между работа и грижи за семейството, гъвкавост и сигурност, както и да постигнем по-високо качество на живот.





Свързани:

Сравнително изследване на институционалния контекст на iconСъдържание
Как да определим подходящата дейност, която да подложим на сравнително изследване (бенчмаркинг)? 10
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconНови модели на възстановителното правосъдие: резултати от едно изследване
Това изследване си поставя за цел да идентифицира последните тенденции в развитието на възстановителното правосъдие, като проучва...
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconРепублика българия
ЕС, както и презентация на международно сравнително изследване по темата, изготвено от Международната асоциация за оценка на резултатите...
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconРазпределение на ролите и отговорностите между различните нива на управление
Сравнително изследване на страните от Европейския съюз и Централна и Източна Европа
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconИнститут за изкуствознание при българска академия на науките сектор музика
Антифонарът в средновековието и съвремеността: сравнително изследване. Цикълът quadragesima
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconСписъ к
Василев А., А. Николова, (2010). Сравнително изследване върху чувствителността на два растителни теста за оценка на метална фитотоксичност....
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconПърва: понятие за сравнително право
Микросравнението включва изследване на разрешенията, които предлагат правните системи във връзка с конкретен институт
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconСписъ к
Янчев И., Н. Йорданова, 2007. Сравнително изследване на сортове обикновена пшеница, отглеждани самостоятелно и в лентов посев със...
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconСписъ к
Янчев, И., Н. Йорданова. 2007. Сравнително изследване на сортове обикновена пшеница отглеждани самостоятелно и в лентови посеви със...
Сравнително изследване на институционалния контекст на iconОт проведена пета среща на екипа по проект Укрепване на институционалния капацитет на цир за работа с държавната администрация и изграждане на мрежа от нпо в
От проведена пета среща на екипа по проект “Укрепване на институционалния капацитет на цир за работа с държавната администрация и...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом