Кръгла маса за "работещите бедни" Round table on "working poor"
Изтегляне 116.47 Kb.
|
| Gender mainstream Double Feature Languages Sector 1: Sector 2: Тази информация е публикувана на своя оригинален език. Тя се предоставя от Европейската обсерватория за индустриални отношения (EIRO) като услуга за потребителите на EIRO-онлайн база данни. EIRO е проект на “Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд”. Фондацията нито e редактирала, нито е подобрявала по някакъв начин тази информация, така че не носи отговорност за нейното съдържание или точност. Отговорността за това е на съответния Национален център на EIRO, който е подготвил/изпратил съответната информация. За подробности вижте “Относно този запис” - информацията в EIRO – онлайн записа, към който сътоветният материал има връзка. Lyuben Tomev КРЪГЛА МАСА ЗА “РАБОТЕЩИТЕ БЕДНИ”Round table on “working poor”В края на март най-голямата профсъюзна централа КНСБ организира кръгла маса, на която представители на социалните партньори, правителството, политици и научни работници дискутираха обхвата на “работещите бедни” в страната и мерките, които биха били допринесли за смекчаване на проблема. Участниците във форума разгледаха въпросите на “работещите бедни” в контекста на бедността в България изобщо, както и от гл.т. на “нископлатените работници и браншове” и възможностите на държавата за въздействиеIn the end of March, the largest national trade union CITUB organised a round table, where the representatives of social partners, the government, politicians and research fellows discussed the extend of the phenomenon “working poor” in the country and measures that would help mitigate the problem. The participants in the forum discussed the issues related to “working poor” in the context of poverty in Bulgaria in general, as well as from the point of view of “low-paid workers and branches” and the possibility of the state to influence.Анализът на протичащите в България през последните 15 години процеси показва, че проблемът работещи бедни е силно подценен, липсват изследвания в дълбочина на явлението, както и систематизирана информация, която да хвърля повече светлина върху количествените параметри и специфичните характеристики на тази прослойка от населението. Работещите бедни са не само силно рисков контингент, но те формират вече и един трайно установен модел и начин на живот. Основно това се дължи на ниското равнище на заплащане. Практически в България работещите на средна и под нея работна заплата в по-малка или по-голяма степен могат да попаднат в рисковата зона и да се считат за бедни. Допълнително утежняващ фактор в тази посока е високата безработица и демографското застаряване на населението, в следствие на което в домакинствата средно на един работещ се падат около два неработещи за издръжка. Необвързването на минималната работна заплата (МРЗ) с минимални норми за потребление доведе и до негативно съотношение спрямо средната работна заплата за страната. През последните 10 години МРЗ представлява около 35 % от средната работна заплата (през 2004 г. – 39.7%), а най-ниската стойност на това съотношение бе през 1997 г. – едва 27,1 %. Факторът непълна заетост в България няма съществено влияние върху бедността, тъй като по официални статистически данни едва 2.3 % от заетите лица са на непълно работно време (2.7% при жените). Непълната заетост не е атрактивна поради ниското равнище на заплащане изобщо. Вместо стремеж към ограничаване на работното време, определено е налице нагласа към доброволно увеличение на работното време и към самооексплоатация, стига това да води към по-високи доходи. Широкият обхват на работещите бедни в страната силно ограничава стимулите за реинтеграция на безработните в първичния пазар на труда. Една голяма част от безработните и получаващите социална помощ са демотивирани да търсят активно работа на трудовия пазар, макар че обезщетенията за безработица и размерите на социалните плащания са ниски. Те предпочитат да реализират частична заетост и доходи в сенчестия сектор, като по този начин си осигуряват допълнително средства за издръжка, без да отпадат от формалната мрежа на социална защита. Официални статистически данни за бедността и “работещите бедни” в БългарияПри използване на относителния метод на ЕВРОСТАТ, основан на разпределението на домакинствата по доход като еквивалентни единици и линия на бедност 60% от медианния еквивалентен доход, резултатите показват, че прагът на бедност от 1995 г. до 2004 г. очертава забележима тенденция на нарастване – от 501 евро през 1995 г. до 872 евро годишно през 2004 г. или повишението е със 74.1%. Същевременно равнището на бедност след социалните трансфери се колебае през годините в сравнително ограничени граници от 13% до 16%, като през 2004 г. е 15.3% (Таблица 1). С други думи по този метод около 1,100,000 – 1,200,000 са бедните, живеещи на територията на България в началото на новото хилядолетие. Таблица 1: Годишен праг и равнище на бедност за периода 1995-2004 г.
Източник: НСИ Наличните данни, позволяващи сравнение, показват, че през 2001 г. прагът на бедност1 за България средно на лице е 639 евро (или месечно 53.2 евро) с равнище на бедност 15.5%. За новите страни–членки на ЕС прагът на бедност е значително по-висок (от два до три пъти), отколкото за нашата страна, а в сравнение с ЕС-15 разликата е 13 пъти. Така например за отделните страни той е, както следва: Чехия - 1897 евро при равнище на бедност 8%, Унгария – 1641 евро 10%, Полша - 1742 евро 15%, Естония - 1208 евро 18%, Латвия - 1124 евро 17%, Литва - 1215 евро 16%, ЕС-15 - 8319 евро 15%. Интересно е да се види, че пенсиите, като основен социален трансфер, имат най-съществено значение при редуциране на бедността в България. Това се дължи на сравнително високия им дял в общия доход на домакинските бюджети – 20.6% срещу 40% относително тегло на работната заплата. Останалите социални трансфери имат значително по-малко влияние върху редуциране на бедността. Причините за този факт се дължат, от една страна, на икономическата изостаналост на нашата страна, но от друга – и на неефективното насочване на средствата към бедните слоеве от населението Данните от Tаблица 2 показват относителния дял на бедните лица по икономическа активност под определения праг на бедност. Делът на бедните от съвкупността на заетите е в границата от 5% до 7%. Сравнително по-висок е делът на работещите бедни жени, отколкото мъже (изключение в това отношение се наблюдава през 2004 г.). Делът на бедните от съвкупността на самонаетите е в границите от 4% до 6%. Те също могат да се дефинират като съвкупност на работещи бедни. Разликите през годините между дяловете на бедните заети и самонаети не са особено значими. Количествената оценка за работещите бедни в национален мащаб при тези относителни стойности възлиза на около 200, 000 души, от които 180, 200 заети и 18, 500 самонаети. Таблица 2: Равнища на бедност по икономическа активност в България през периода 2000 – 2004 г. (ревизирани данни)
Източник: НСИ Делът на бедните безработни през наблюдавания период е сравнително най-висок. Той е в границата от 30% до 34%. Това е логичен резултат от обстоятелството, че по принцип съществува подчертана зависимост между безработица и бедност. Позицията на синдикатитеСиндикалните експерти считат, че основната слабост от методическо естество е използването на относителния метод, който не може да осигури достоверни резултати при страни с големи различия в стандарта на живот. Преизчисленият по паритет на покупателна възможност праг на бедност за България е около 2 пъти по-нисък спрямо 10-те новоприсъединени страни и около 5 пъти по-нисък в сравнение с ЕС-15. Това им дава основание да считат, че равнището на бедност по този метод е силно подценено, тъй като при равни ценови условия доходите са в пъти по-ниски и съответно осигуряват в аналогична степен по-нисък жизнен стандарт. При изложените обстоятелства синдикалните експерти считат, че при оценка на бедността като цяло, както и на работещите бедни в частност, следва поне относителният метод да се допълва с абсолютна линия на бедността. Подходящи в този случай са както методът на потребителската кошница, така и методът на Оршански чрез използването на нормативна хранителна компонента. Това до голяма степен би допринесло за преодоляване влиянието на деформациите в доходите и потреблението, които на практика сега се калкулират и в относителната линия на бедност. В крайна сметка ще се стигне до една по-реалистична оценка на подоходната бедност в страната, която по изчисления на синдикалните експерти касае около 35-40% от домакинствата в страната, а работещите бедни, включващи наети и самонаети, биха достигнали относителен дял от 18-20% от заетите в страната, или около 550, 000 работници. Нископлатените работнициАко приемем, че ниско платени са работниците със заплата до 150 лв. (50% от СРЗ за 2004 г.), то в този диапазон попадат 24.4% от осигурените и самоосигуряващите се лица, или над 587 хил. души, от които 535 хил. наемни работници и 52 хил. самонаети (данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Сравнително ограничена е информацията по отношение характеристиките на нископлатените работници в България. Все пак е възможна една групировка на средните работни заплати по отрасли и браншове, която би ни дала една достоверна картина като съотношения към средната за страната работна заплата. Таблица 3: Нископлатени работници по браншове и отрасли – СРЗ в % към СРЗ за страната (данни за 2003 г.)
Източник: НСИ Общо дефинираните като отрасли с ниско възнаграждение са седем:
Браншовете вътре в тях попадат под трите различни прага на нископлатени работници, използвани най-често в практиката на европейските страни (Таблица 3). Като цяло обаче може да се твърди, че основният контингент на работещите бедни се формира именно от тези отрасли. В тях като наемни работници са заети общо над 666 хил. души, или 32% от наетите в страната. КоментарКакви мерки могат да бъдат приложени с оглед да се намали контингента на работещите бедни? Като цяло възможни са въздействия главно в три посоки: Първо, като се налага механизмът на регулиране чрез минималната работна заплата и приемането на нейни референтни стойности. Комисията от независими експерти по приложението на Европейската социална харта към Съвета на Европа определя, че най-ниската нетна заплата не бива да пада под 60% от средната нетна заплата. В това отношение за България са налице съществени потенциални възможности за достигане на тази референтна стойност. Същевременно тук са и най-големите различия между синдикати и работодатели. Според последните едно по-чувствително увеличение на минималната работна заплата би довело до увеличаване на безработицата, като главно това ще бъде за сметка на нископлатените работници. Второ, това са различните механизми на допълване, субсидиране или данъчно-осигурителни облекчения на ниските заплати. Възможни са главно два подхода. Първият предвижда субсидиране осигуровките на нископлатените работници, а вторият - да се изплаща на работодателя и на работниците субсидия в обратнопропорционална зависимост от нарастващото заплащане до определен размер. Като правило и двата модела, успоредно с облекчаване доходното състояние на работещите бедни, стимулират и създаването на нови работни места за дълготрайно безработни на пазара на труда. В това отношение работодатели и синдикати са в много близки позиции, но резерви изразява правителството от гл.т. на финансовите възможности да се прилагат такива скъпи механизми на този етап. Трето, това са мерки, защитаващи и стимулиращи доходите на равнище домакинство, т.е. имащи компенсаторен характер по отношение разпределението на доходите между издържащите и издържаните лица. Социалните партньори и правителството са единни в мнението си, че въвеждането на семейно подоходно облагане би било много подходящ и навременен инструмент, който съществено би облекчил материалния статус на значителна част от домакинствата на работещи бедни и особено на тези с три и повече деца. Любен Томев 1 Източник: European Commission. Eurostat, Directorate D: Single Market and Social statistics. Unit D-2: Living conditions and social protection. Doc. IPSE/66/04/EN. Joint working party with candidate countries. Statistics on income, poverty & social exclusion (IPSE). Results of second round of data collection (Reference year 2001). |
Свързани:
 | Протокол от кръгла маса На 10. 09. 2009 г., в гр. Варна, хотел Димят, се проведе кръгла маса на тема “Проблеми на българския туризъм и възможни решения” | | Кръгла маса На 19 декември 2009 г в зала „Изток” на Народното събрание се проведе Кръгла маса на тема: „Определяне на законодателна рамка и Концепция... |
| Доклад от кръгла маса Тази кръгла маса се състоя на 19 – 20 май, 2011 и бе домакинствана от холандската община на Айндховен и холандския институт за младежта.... | | Програма кръгла маса на тема ... |
 | English This text is also available in French. Round -table III: responsible investment | | Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз Организиране на работно посещение и провеждането на семинар и кръгла маса в Италия, касаещ добрите практики и обмяна на опит при... |
| Кръгла маса „Хижите в България настояще и бъдеще Сега организираме кръгла маса само за хижите. Темата е огромна и със сигурност няма да изчерпим днес всички въпроси, но ще потърсим... | | Bulgarian table tennis federation българска федерация по тенис на маса На 28 декември 1932 г за първи път официално е проведено състезание по тенис на маса отразено в медиите |
| Меморандум на кръглата маса Международна кръгла маса на тема: „Добрите практики в хуманитарното морско спасяване” (тис), беше проведена в гр. Варна, България,... | | Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост На 14 декември 2006 г в Центъра по интелектуална собственост на унсс се проведе кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления... |