Образование, квалификация, заетост




ИмеОбразование, квалификация, заетост
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер54.05 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://alpharesearch.bg/userfiles/file/Keyfindings_work_education.doc
ОБРАЗОВАНИЕ, КВАЛИФИКАЦИЯ, ЗАЕТОСТ

ИЛИ ЗА РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ „УСВОЯВАНЕТО“ И ЕФЕКТА ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ


За пет години, откакто България е в Европейския съюз, няма по-дискутиран въпрос от този – „колко процента от еврофондовете сме усвоили?“. С всички негови разновидности - колко усвоявахме преди и колко сега, на опашката ли сме по усвояване, или не съвсем, колко много ще усвоим до края на годината и пр. и пр. Псевдо-дебат, който удобно допуска, че „усвояването“ е равнозначно на несъмнена обществена полза от разпределените европейски пари. Вероятно може и така да се приеме, ако прегрешенията са единични, а успехът – цялостен. Така ли е обаче?

В едно наскоро проведено проучване на агенция Алфа Рисърч за взаимоотношението между образование, квалификация, кариера и заплащане, се натъкнах на особено смущаващ факт - едва 10% от всички работещи са участвали в някаква форма на обучение или повишаване на квалификацията си през последните няколко години. Данните на Евростат за България са още по-отчайващи – само 1.2% от всички хора между 25 и 64г. За сравнение, в страни като Дания, Финандия, Естония и пр, отличаващи се с многократно по-висока производителност на труда, годишно между 20% и 35% завършват различни курсове за повишаване на квалификация или придобиване на нови знания. У нас не само техният дял е много нисък, което логично ни отрежда едно от последните места по конкурентноспособност и производителност на труда, но и в осем от десет случая гражданите или съответната фирма сами са организирали и платили курсовете. Само 2%! заявяват, че са били включени в каквато и да било форма на обучение по Оперативна програма „Човешки ресурси” – програмата, която по своите цели, замисъл и бюджет от над 2 млрд.лв. би трябвало да играе основна роля в повишаването на образованието и квалификацията на работната сила у нас.

Че потребност от подобна програма има, спор няма. През последните години няма проучване на Евростат, което да не ни поставя на все по-задно място по всички индикатори, свързани със заетост, безработица и специално – младежка, качество на образованието, производителност на труда и доходи. От всички европейски страни България има най-висок дял младежи между 15 и 24 години, които нито учат, нито работят. Безработицата сред хората на ръчния труд е с 10 пункта по-висока от средното за ЕС, бизнесът все по-трудно намира необходимите му кадри, а над 80% от българските работодатели са едва със средно образование и с не особено високи мениджърски умения. Накратко, необходимостта от добре насочени инвестиции в образование и квалификация е буквално крещяща, ако не искаме да изпаднем в Европа не на втора, а даже на трета скорост. Не случайно 62% от анкетираните - от най-ниското, до най-високото стъпало на професионалната йерархия - твърдят, че им е необходимо допълнително обучение в една или друга сфера.

Предвид всичко това, ми се струва далеч по-важно да обърнем въпроса – не колко пари са усвоени по ОП „Човешки ресурси”, а как тези пари съдействат за излизане от влошаващото се състояние на пазара на труда?

Намирането на ясни и сравними индикатори за ефективност на оперативните програми е задача трудна. Безспорно добре би било да се потърсят и външни, независими оценки, но за да предотвратя дежурното оправдание с източника на информацията, ще се позова само на отчета на програмата на официалния сайт www.eufunds.

Съгласно публикуваните до момента данни, съвкупно всички мерки, насочени към безработните („посреднически услуги, получаване на професионална квалификация, или ключови компетентности”) са били успешно приложени към … 21 682 безработни. За да си дадем сметка за този обхват, нека припомним броя на безработните в България – пак по официални данни, за последните години той варира между малко под и малко над 400 000 души. Т.е. оптимистичното изчисление сочи, че една от най-мащабните оперативни програми, която разполага с повече от 2 млрд. лв, е обхванала едва 5% от най-засегнатите и уязвими групи на пазара на труда.

Да видим как стоят нещата при работещите, за които програмата цели „подобряване адаптивността на заетите лица“. Тук общият брой на придобилите квалификация или ключови компетентности (по терминологията, използвана от програмата) за целия период от 2008 до 2010 г. вкл. е …. 72 306 души. Пак за сравнение, нека припомним броя на заетите – около 2 млн. 900 хил. Т.е. ако едно лице не е участвало в няколко обучения, то максималният обхват ще е 2,5% от заетите лица. Дори и да допуснем удвояване на общата бройка през 2011 г. (задължителният отчет за изпълнението на програмата по тези индикатори все още не е публикуван, което също навява на размисъл), този дял ще стигне максимум 4%.

Нека погледнем и какво ни казва единственият „качествен индикатор“, заложен в отчета – колко безработни са започнали работа след участието си в програмата и колко от тях са я запазили година по-късно. В първата графа стои цифрата – 3514 започнали работа …. от 400 000 безработни! Във втората графа, стои…. чертичка. Какво означава, не се наемам да гадая. В най-добрия случай означава, че няма информация по въпроса колко хора са запазили работата си година по-късно. В най-лошия – че запазването на работата, а с това – и устойчивостта на мерките, клони към нула.

На мене лично много ми се искаше да намеря ясен отчет в програмата какви са резултатите й по отношение на младежката безработица, тази цъкаща бомба с часовников механизъм. Но ясни и съпоставими данни – къде, колко и с какъв ефект млади хора са обучени, колко от тях са си намерили и са запазили работата си – няма. И не само няма, но и опитът да се открие информация по въпроса, те вкарва в два паралелни свята. В единия, обещания и лансиране на поредната програма, а в другия, все по-негативна статистика – не само за младежката безработица, но и за всички произтичащи от нея проблеми – употреба на наркотици, престъпност, миграция, агресия и пр. и пр. Поредният абсурд от „усвояване“ на еврофондове без резултат.

В порядъка на „абсурдите” може да бъде причислен и още един резултат от цитираното социологическо проучване. Въпреки че заетите в частния сектор са три пъти повече от заетите в държавния, те два пъти по-малко са участвали в обучения по програма „Човешки ресурси”. Държавната администрация, която е най-обучаваната прослойка в България (добре е някой да измери ефекта от това върху обслужването на гражданите и разпореждането с еврофондове), четири пъти повече е участвала в курсове по различни програми, отколкото заетите в частния сектор. Последните водят само в перото „самостоятелно записване и заплащане на курсовете”. Както се казва, без коментар.

Примери могат да бъдат посочени още много. По-важното е – къде е слабото звено, че да сме все на опашката? Защо евросредствата помагат на Полша и Естония да вървят напред, а в Гърция политическата класа, раздавайки високи заплати и бонуси, си купи лоялност и вот и въпреки прекрасните й магистрали, виждаме докъде стигна?

Слаби звена са търсени много – и ниското заплащане на чиновниците, и демотивиращата бюрократична отчетност, и некомпетентността, и корупцията, и политическите чадъри. Личният ми опит показва, че всичко това наистина съществува. Под него обаче стои един основен, системен и неизтребим порок – липсата на интерес, и респ. отговорност на администрацията към резултата, за който ще бъдат изхарчени европейските пари. Ако отделният човек или предприятие трябва да похарчат свои пари, те много внимателно ще планират и ще следят къде отива и как се използва всеки техен лев. При мнозинството от оперативните програми обаче системата е поставена надолу с главата. Независимо кой чиновник колко е съвестен, няма никаква мотивация да види какво точно е направено с „усвоените“ средства, а камо ли – да анализира, променя, използва вече научените уроци. В случая с ОП „Човешки ресурси“ много по-естественото място на разпределение на средствата по програмата би било в „пресечната точка” между бизнес и работник. Във вид на ваучери, например, които фирмите и гражданите да ползват за краткосрочни – дву,три, седемдневни курсове, каквито най-често се организират по света и които съответстват на съвременната динамика. Тромавите, бавни, масови курсове, където се обучават хора, които после така и не могат да намерят работа, са само в интерес на „посредника“, на разпределящия или усвояващия средства, но нямат никакво отношение към постигнатия ефект.

Ако говорим по-общо, процесът по усвояване на еврофондовете е устроен така, че в центъра е „отчетът“, а не „ефектът“ от парите. И тъй като съвсем скоро ще се планира новия програмен период на „усвояване“, българите трябва да сме наясно – „усвояването“ не значи, че изхарчените средства непременно работят в обществена полза. Колкото по-бързо променим това, толкова по-добре. Защото докато разпределящите не носят отговорност как се използват парите, ще им е все едно дали те отиват за сливи или за смет. А самите еврофондове ще остават все така мощен генератор на корупция.

Свързани:

Образование, квалификация, заетост iconСъздаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж" Проект „Ново начало от образование към заетост"
Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” Проект „Ново начало от образование към заетост. Целта на...
Образование, квалификация, заетост iconНационална агенция за професионално образование и обучение
Оператор в дървообработването” с придобиване на втора степен на професионална квалификация минималното входящо образователно равнище...
Образование, квалификация, заетост iconНаредб а
И за придобиването на квалификация по професията 723020 „Болногледач” от област на образование „Здравеопазване” и професионално направление...
Образование, квалификация, заетост iconІ. предпоставки и необходимост от реализация на проекта
Необходимо е усилията да се насочат към постигне на по-добро съответствие между придобитите от младежите вид и степен на образование...
Образование, квалификация, заетост iconМинистерски съвет национална агенция за професионално образование и обучение
За обучение по професията “Ресторантьор” с придобиване на трета степен на професионална квалификация минималното входящо образователно...
Образование, квалификация, заетост iconМинистерски съвет национална агенция за професионално образование и обучение
За обучение по професията “Ресторантьор” с придобиване на трета степен на професионална квалификация минималното входящо образователно...
Образование, квалификация, заетост iconНационална агенция за професионално образование и обучение
За обучение по професията „Брокер” с придобиване на трета степен на професионална квалификация не се изисква предишна професионална...
Образование, квалификация, заетост iconНационална агенция за професионално образование и обучение
За обучение по професията “Продавач-консултант” с придобиване на втора степен на професионална квалификация не се изисква предишна...
Образование, квалификация, заетост iconДлъжностна характеристика
Образование – средно-специално образование, курс за квалификация, обучение за вида и типа машина, с която работи. Да притежава категория...
Образование, квалификация, заетост iconНационална агенция за професионално образование и обучение
За обучение по професията “Данъчен и митнически посредник” с придобиване на втора степен на професионална квалификация не се изисква...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом