Икономиката на българия




ИмеИкономиката на българия
страница1/11
Дата на преобразуване17.10.2012
Размер487.46 Kb.
ТипДоклад
източникhttp://www.ced.bg/uploads/publication/Resume_BG.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

Юли 2008

Доклад на Центъра за икономическо развитие

(Резюме)




Макроикономическа динамика



Високата икономическа активност в страната се запазва според бизнес наблюденията на НСИ, въпреки че и в четирите наблюдавани сектора има слабо влошаване на секторните показатели на бизнес климата към средата на годината. От май общият показател на бизнес климата започна леко да се понижава. Стопанската конюнктура в страната остава благоприятна, тъй като показателят се задържа трайно над дългосрочното си средно равнище. През юни той е само с 5.8 пункта под регистрирания дългосрочен максимум, достигнат през февруари-март миналата година. Най-слабо се влошава бизнес климатът в промишлеността, следват услугите и строителството, най-съществено е влошаването на бизнес климата в търговия на дребно.

Икономическият растеж за първото тримесечие на тази година е рекорден – по предварителни данни на НСИ1 общият икономически растеж в началото на годината е 7 на сто. Растежът на добавената стойност общо за икономиката се ускори на 7.6 на сто за първото тримесечие на 2008 г. (при 5.6 на сто за същия период на 2007 г.). Решаващ принос за това имаше динамиката в сектор “Услуги”, чийто растеж се е удвоил на годишна база (от 3.6 на 8.3 на сто). Същевременно растежът в индустрията се забави, но остава висок (от 10.1 на 7.7 на сто), аграрният сектор обаче се е смъкнал с 1.6 на сто под нивото си от първото тримесечие на 2007 г., когато е отбелязал минимално нарастване с 0.3 на сто. В съответствие с очакванията ни, наблюдаваме забавяне на растежа на вътрешното потребление (растежът на потреблението на домакинствата се забави от 6 на 4.7 на сто, на инвестициите – от 35.9 на 15.5 на сто). Същевременно се ускори растежът на износа на стоки и услуги (от 3.7 на 9.2 на сто) и значително се забави растежът на вноса (от 14.7 на 5.8 на сто). Ускоряването на реалния растеж на общия износ през първото тримесечие се дължи изцяло на ускоряването на растежа на износа на стоки (от 2 на 11.7 на сто), защото износът на услуги намалява реално с 1 на сто при 11 на сто ръст за първото тримесечие на миналата година. При вноса забавянето на растежа се дължи на забавяне на растежа на вноса на стоки (от 15.9 на 5.1 на сто) и същевременно се запазва растежът на вноса на услуги (на около 8.5 на сто).

Рекордно високият растеж за първите три месеца на годината и краткосрочните данни за второто тримесечие дават основание да очакваме, че общият икономически растеж за второто тримесечие на 2008 г. ще е около 7.5 на сто, т.е. също по-висок в сравнение с растежа за периода година назад (7.3 на сто). До края на годината очакваме общият икономически растеж в страната да продължи да се формира под влияние на по-умерен растеж на вътрешното търсене и високи темпове на растеж на предлагането. Очакваме растежът за цялата година да е около 7-7.5 на сто. Този растеж би могъл да бъде обаче по-нисък в условията на несигурна международна среда, забавяне на растежа в основните ни партньори и в случай че очакванията ни за добра селскостопанска реколта не се оправдаят.

Продължава да се влошава дефицитът по текущата сметка, макар и с по-умерени темпове.. Като дял от БВП, дефицитът за петте месеца на 2008 г. нараства сравнително умерено (от 8.9 на 9.3 на сто от годишния БВП2), но покритието му с преки инвестиции се е влошило значително – от 78.1 на 55.7 на сто. Влошаването на дефицита на текущата сметка (с 473 млн. евро) се дължи на нарастването на дефицита по търговското салдо (с 664 млн. евро). Към това се добавя и негативният ефект от влошаването на салдото по услугите (със 76 млн. евро), което от положително стана отрицателно, и от увеличаването на дефицита по статия „Доход” (с 10 млн. евро). Положителен принос за петте месеца на 2008 г. имаше само нарастването на положителното салдо по статията „Текущи трансфери” (с 277 млн. евро).

Във влошаването на търговския дефицит (от 9.3 на 10.3 на сто от БВП) влизат и обеми, дължащи се на нарасналите цени на суровия петрол и природния газ. Влошаването на салдото по услугите за този период се дължи на обръщане на салдата от положителни в отрицателни по статиите „Транспортни услуги” и „Пътувания”. Салдото по дохода продължава да е отрицателно на годишна база, като влошаването му се дължи основно на по-високи плащания на доход по преки инвестиции. Подобряването на положителното салдо по текущите трансфери се дължи на значителното нарастване на постъпленията от Европейския съюз – до 398 млн. евро при едва 42 млн. евро за петте месеца на 2007 година.

Външната търговия остава един от двигателите на икономиката – спрямо БВП стокообменът надхвърля 123 на сто. Забавянето на икономиките на западноевропейските страни – основни търговски партньори на България, и глобалната финансова криза почти не се отразяват на стокообмена. Износът като цяло расте номинално с изпреварващи темпове пред вноса (съответно 26.1 и 25.8 на сто), но засега това е крайно недостатъчно, за да се търси някакво отражение върху търговския баланс. Дефицитът по търговския баланс (FOB/CIF) продължава да расте (макар и със забавени темпове в сравнение с една година по-рано) и вече надхвърля 11 на сто от БВП. Въпреки риска за икономиката, който създава този дефицит, засега няма изгледи той да бъде намален. Българската икономика е с висока енергийна интензивност и силна зависимост от вноса на суровини, а при сегашната конюнктура на пазара и растящите цени увеличението на вноса е неминуемо.

Рискът от търговския дефицит зависи много от структурата на търговията. Най-голям дял във вноса заемат суровините (35.3 на сто), но делът им се свива за сметка на енергийните ресурси, чиито цени са в основата на растящия внос. От структурата на вноса може да се направи извод за по-бързо растящо производствено потребление в сравнение с личното – темпът на нарастване на вноса на потребителски стоки (22.9 на сто) изостава от този на инвестиционните стоки (27 на сто). Високите международни цени са в основата на растящия износ на суровини и материали, като тук се откроява износът на цветни метали, който за една година се е увеличил с близо 60 на сто. Благоприятна тенденция се наблюдава при износа на инвестиционни стоки. Той расте със средния за общия износ темп, но демонстрира промяна в дела на отделните групи машини – все по-голям дял се пада на уредите и апаратите, както и на инструментите и частите за машини. Колкото до географската структура, макар и да се запазва значението на страните от ЕС като търговски партньори, налице са и някои промени. Свитите европейски пазари са принудили износителите да обърнат по-голямо внимание на балканските и азиатските страни, като износът за тях расте с по-високи темпове от общия. В същото време вносът от тях се забавя. В търговията с ЕС е налице обратната тенденция – износът леко се задържа, докато вносът, който е свързан с продължаващата инвестиционна активност в страната и засилените доставки на инвестиционни стоки за развиващата се икономика, расте ускорено (с 32.8 на сто).

България продължава да привлича значим поток преки чуждестранни инвестиции независимо от протичащите глобални финансови сътресения. По предварителни данни на БНБ, влезлите в страната инвестиции за периода януари-май (1705.3 млн. евро) са по-малко от тези през 2007 г., но това според нас е резултат от забавяне в отчитането. За сравнение, според предварителните данни на БНБ за петте месеца на 2007 г. притокът на ПЧИ е 1.53 млрд. евро, а понастоящем се отчитат 2.02 млрд. евро за същия период. Динамиката на инвестиционния интерес не дава основание да се очаква сериозно намаляване в притока на ПЧИ в близко бъдеще. Дори забавянето в инвестирането в недвижими имоти не е толкова значимо, колкото предполага разразилата се световна финансова криза, а инвестициите в основен капитал продължават да растат. Това означава, че инвеститорите пренасочват вниманието си към по-ефективни сектори, като се освобождават от непродуктивните инвестиции и стабилизират присъствието си на пазара. Причина за поддържане на високото равнище на приток на ПЧИ е високият икономически растеж в страната, икономическата и финансова стабилност и потенциалът на пазара за развитие на нови производства и сфери на обслужване, както и благоприятните условия за бизнес, които откриват пътя за пренасочване на производствена дейност от други страни.

През второто тримесечие темповете на инфлация се забавиха в условията на затихване на ефекта от високите цени на храните, при които през май и юни беше регистрирана обичайна сезонна дефлация. Тя допринесе да се тушира ефектът от нарастващите цени на горивата и през юни бе регистрирана обща дефлация в размер на 0.2 на сто. В месечната динамика на общия индекс на цените за малката потребителска кошница дефлация има още през май, а юнската дефлация в размер на 1.3 на сто е по-голяма, отколкото при националния индекс на потребителските цени, с който традиционно се измерва инфлацията в страната. Същевременно по юнския хармонизиран индекс е налице инфлация. Причината за тези различия между трите индекса, които са особено видни през второто полугодие на м.г. и през май и юни т.г., е в различния начин, по който се отразяват по-резките изменения в цените на храните – различен поради различните тегла на храните в трите индекса (съответно 36.7 на сто в голямата кошница, 60 на сто в малката кошница и под 24 на сто в хармонизираната кошница).

През второто полугодие можем да очакваме нарастване на потребителските цени, най-вече под въздействие на една по-умерена динамика на международните цени на храните и непредсказуема динамика при горивата. Възможно е да има дефлация по индексите на голямата и малката потребителски кошница и през август. До края на годината не очакваме повече от 7-8 на сто натрупана инфлация (декември спрямо декември).

Бизнес анкетите на НСИ от юни 2008 г. открояват най-оптимистични очаквания за липса на инфлационен натиск в сферата на услугите, където 64 на сто от анкетираните не предвиждат да променят цените си през следващите месеци. Все още повече от половината от строителните предприемачи (60 на сто) не очакват увеличение на продажните цени в отрасъла. Само една четвърт от анкетираните в промишлеността очакват увеличение на продажните цени на промишлените стоки. Единствено очакванията на търговците на дребно като цяло са в посока на увеличение.

Коефициентите на заетост се подобряват. По данни на наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2008 г. сред населението на възраст 15 и повече години заетостта се повишава на годишна база от 47.2 на 49.7 на сто, а на населението в активна трудоспособна възраст (15-64 навършени години) от 59.7 на 62.6 на сто. В икономиката са били заети 3289.9 хил. лица на възраст 15 и повече години (с 4.9 на сто повече отколкото преди една година)3. Общият брой на безработните лица е намалял от 272.7 хил. на 228.8 хил., а коефициентът на безработица – от 8 на 6.5 на сто (дял на безработните от икономически активното население на възраст 15 и повече навършени години).

Бързият спад на регистрираната безработица продължава. През май миналата година коефициентът на регистрирана безработица за първи път падна под 8 на сто, за месеците от септември до края на годината се задържа под 7 на сто, от март 2008 г. също е под 7 на сто и вече е под 6 на сто – за юни 2008 г. регистрираната безработица е 5.97. Спрямо юни 2007 г. намалението е с 1.45 процентни пункта.

Темпът на нарастване на производителността в България изпреварва този на старите страни-членки, но все още е незадоволителен. По данни на Евростат за 2006 г. реалният растеж на производителността – БВП на един отработен човекочас – у нас (3.3 на сто) е близо до растежа на производителността в Полша и Унгария, но изостава значително от този на водещата тройка – Литва (6.7 на сто), Словакия (5.4) и Чехия (4.5). Наблюдава се сравнително колеблива годишна динамика на нарастване на производителността в българската икономика. През последната година има забавяне на индексите на реален растеж както на БВП на отработен човекочас, така и на добавената стойност на човекочас. За първото тримесечие на 2008 г. обаче виждаме изпреварващ растеж на производителността в сравнение с този за същия период преди една година (съответно 3.6 и 2.5 на сто). В аграрния сектор има спад и засега трендът е низходящ. Ускоряване на растежа на производителността през първото тримесечие на 2008 г. наблюдаваме и в двата други сектора: в индустриалния сектор – от 2.5 на сто за първото тримесечие на 2007 г. на 4.3 на сто сега, и в сектор “Услуги” – от 1.5 на 3 на сто.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

Икономиката на българия iconStartup conference 2012 Под патронажа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България
Под патронажа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България
Икономиката на българия iconНа база на този дефлатор нси регистрира реален спад на икономиката от 1% за последните 12 месеца
Това представлява почти запазване без промяна на размера на икономиката, измерен в левове, спрямо предходното тримесечие. Обаче в...
Икономиката на българия icon41. Икономиката на България след Първата световна война. Реформите на бзнс
България гбуи 1/10 от територията си и 1/7 от населението си. С най-голямо значение са следните територии
Икономиката на българия iconРепублика България Министерство на околната среда и водите Министерство на икономиката
Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и горите, наричани по-долу...
Икономиката на българия iconИкономика икономиката
Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги
Икономиката на българия iconУниверситет за национално и световно стопанство катедра „международни икономически отношения и бизнес
България в Европейския съюз. Ефекти от присъединяването на България върху икономиката и външната търговия на страната
Икономиката на българия iconУниверситет за национално и световно стопанство катедра „международни икономически отношения и бизнес
България в Европейския съюз. Ефекти от присъединяването на България върху икономиката и външната търговия на страната
Икономиката на българия iconВъпросник за изпит за кандидат-докторанти по „Международен бизнес" по научна специалност „Световно стопанство и мио" Част първа
България в Европейския съюз. Ефекти от присъединяването на България върху икономиката и външната търговия на страната
Икономиката на българия iconИкономиката на българия – Януари 2013
Недобрата новина е, че буксуването продължава и вероятно ще продължи и през 2013 г. – това показват последните месечни данни за България...
Икономиката на българия iconТема: здравеопазване
Все повече се налага усещането, г-н президент, че кризата обхваща всички сектори в икономиката. Смятате ли, че правителството има...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом