Средна гора




ИмеСредна гора
страница28/44
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер5.5 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://panagyurishte.org/files/Sredna_gora_1_1_.doc
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   44

103. Хижа "Оборище"–с. Петрич (4,10ч)

От х. "Оборище" по алеята за 20 мин се стига до историческата местност Оборище. Оттук по сръмна пътека в северозападна посока за 15 мин (0,35 ч) се излиза на Бойков рът. До това място за същото време се стига и по пътя на северозапад, като се заобикаля от запад гористото връхче Пладница. Най- високата кота на Байков рът се подсича от запад, след което се слиза на седловината в северното му подножие (40 мин). През седловината минава каналът откъм МОК "Асарел" към хвощохранилището в долината на р. Люляковица. Оттук се следва вододелът между р. Люляковица и Панова река по опороен път в североизточна посока. На няколко места завоите му се пресичат по преки пътеки. След около 30 мин се траверсира източният скат на вр. Мечит, а след още 5 мин се излиза на откритата седл. Яловарника (1,15 ч) – важно туристическо кръстовище. Оттук в северна посока води път (след това пътека) към х. "Сакарджа", а на североизток – към Сивата грамада, Лисец, Пряслопа, х. “Братия” или Панагюрски колонии. Към с. Петрич се продължава на запад-северозапад, като се следва главното било на Панагюрска Средна гора, което тук разделя водосборите на р. Беререй на север и реките Люляковица и Димов дол на юг.

От седл. Яловарника се продължава по билен път на запад-северозапад. След 15 мин (1,30 ч) се минава покрай увенчано с двуметрова могила връхче. Пътят постепенно се стеснява и преминава в пътека. В същата посока, почти по билото или непосредствено северно от него, за 20 мин (1,50 ч) се слиза на открита седловина в източното подножие на вр. Върла могила. От това място на североизток през гористата долина на р. Беререй се открива красив изглед към вр. Голец. Пътеката заобикаля вр. Върла могила от север през гората, излиза на седловината в западното му подножие и продължава на запад, пресичайки няколко полянки. След 15 мин (2,05 ч) се стига на обширна поляна с пръснати тук-там диви крушови и сливови дървета. Почти по средата ú се издигат две могили. Точно до тях в северна посока се отделя пътека, която бързо слиза в долината на р. Беререй. След 500 м надолу по течението маркираната пътека от с. Петрич за х. "Сакарджа" пресича реката (вж. маршрут № 76). От тази поляна се открива хубав изглед към Голец, Каменна мандра, Китката.

В западния край на поляната се издигат още няколко могили. Тук се излиза на широк път, който идва от юг, откъм долината на р. Люляковица (пресича долината на р. Люляковица при водослива между рекичките Увода и Радилово ягнило и покрай Тачова кошара и западните склонове на вр. Пладнище слиза до х. "Оборище" – може да бъде използуван като вариант за разнообразяване на маршрута). Следва леко изкачване в югозападна посока, при което се прехвърля билото на рида Зъба. По него на северозапад води пътека към вр. Китката (вж.маршрут № 101, Вариант). След 15 мин в южна посока, по западния склон на Зъба се стига на седловината в северното подножие на вр. Кошутица (2,20 ч) при чешмата с 11 каменни корита.

Оттук започва леко изкачване по северния склон на върха в южна посока. След като излезе от гората, пътят завива на запад-югозапад, поляга почти по хоризонтал и извежда източно от вр. Кошутица. По билото на запад, покрай 6 метрова могила и през южния склон на вр. Могилата (Орела) се стига до мястото, където излиза пътят откъм с. Оборище (2,40 ч). Оттук до с. Петрич се продължава по маршрут № 101 през вр. Вран камък (още 1,30 ч, общо 4,10 ч).

Маршрутът за х. “Оборище” до седл. Яловарника има стълбова и лентова маркировка, а в останалата част не е маркиран. По обратния път се взема за малко по-дълго време, около 4,30 ч.


104. Хижа “Оборище”–х. “Сакарджа” (2,35 – 2,50 ч)

От х. “Оборище” до седл. Яловарника се следва маршрут № 103 (1,15 ч). Оттук до х. “Сакарджа” може да се отиде по два основни варианта: през вр. Лисец и през Сандаклийски дол.

Вариант І. От седл. Яловарника се продължава по път на североизток и след 5 мин. се стига до гората. Тук пътят се изоставя и се тръгва по широка и добре очертана пътека, която се изкачва през гората по западния склон на вр. Сивата грамада. След 30 мин (1,50 ч) се излиза на голяма и наклонена папратлива поляна. Оттук се вижда откритият рудник “Асарел”, обхванал вече вр. Раслатица и масива на вр. Лисец, МОК “Асарел” и с. Оборище. Пътеката пресича поляната, навлиза отново в гората и след 10 мин (2 ч) излиза от нея непосредствено на север от вр. Сивата грамада.

Вр. Сивата грамада се издига на късо, обрасло с букови гори южно разклонение на вр. Лисец, от който го дели леко изразено седловинно понижение. Самият връх наподобява огромна камара от сфероидално изветрели гранитни блокажи. Стърчи едва-едва над горския пояс, но от него се открива широка панорама на югоизток към Панагюрище, Панагюрската котловина и ограждащите я южни разклонения на Панагюрска Средна гора. От Сивата грамада за 5 мин в северна посока се изкачва историческият връх Лисец (2,05 ч). Дълбоко вълнуващи страници е оставил Захари Стоянов за събитията, станали тук на 2 май 1876 г., когато четниците се прощават (повечето завинаги) и с “окървавената Тракия”, и един с друг, а част от Хвърковатата чета поема на запад към Голец, с. Петрич и Балкана.

Останалата част от маршрута до х. “Сакарджа” (45 мин, общо 2,50 ч) следва маршрут № 80 в обратна посока. По маршрута има стълбова и лентова маркировка. Обратния път се изминава за 2,15 ч.

Вариант ІІ. От седл. Яловарника на север по широк път се пресича един от изворните протоци на р. Беререй, после по стръмна пътека се пресичат изворите на Сандаклийски дол и за около 1 ч (2,15 ч) се излиза на билната маркировка в игоизточното подножие на вр. Голец. Оттук до хижата се отива за 20 мин (2,35 ч) по маршрут № 80 (в обратна посока). От тази седловина може да се продължи и към х. “ Братия” (маршрут № 80).


105. Хижа “Оборище”–х. “Братия” (3,50 – 4,50 ч)

От х. “Оборище” до вр. Лисец се следи маршрут №104, Вариант І (2,05 ч). От вр. Лисец до м. Пряслопа се отива за 30 мин (2,35 ч) по маршрут № 80, Вариант І. От Пряслопа до х. “Братия” се продължава също по маршрут № 80, Вариант І (1,15 ч, общо 3,50 ч) или Вариант ІІ (1,30 ч, общо 4,05 ч).

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се взема за по-кратко време, за около 3,30 ч.


106. Хижа “Оборище”–Панагюрски колонии (4 ч)

От х. “Оборище” през седл. Яловарника и вр Лисец до м. Пряслопа се отива за 2,35 ч (по маршрут № 105). Оттук до Панагюрски колонии се стига за 1,20 ч (3,55 – 4 ч) по маршрут № 82 (в обратна посока).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка. Обратният път се взема за по-кратко време, за около 3,30 ч.

Забележка. Възможно е маршрутите от № 103 до № 106, както и свързаните с тях предходни маршрути, минаващи между открития рудник “Асарел” и хвостохранилището “Люляковица” и/ или пресичащи (обхождащи) масива на вр. Лисец да претърпят изменения, а някои дори да бъдат прекъснати поради бързото разрастване на открития рудник и свързаните с него дейности и съоръжения (б.а.).


Панагюрище

Град Панагюрище (520 м н.в.) е разположен в малката и слънчева Панагюрска котловина, през която бърза р. Панагюрска Луда Яна. На север и изток изправят могъщи снаги Братия и Буная, чийто крайни разклонения Никулден, Дойчов рът, Кукла и Бърдото почти опират в града. На юг се издигат Св. Никола и Вития чукар, между които е реката, образувайки къс, но красив пролом. От запад спускат полегати склонове Паново бърдо и Радулица.

Панагюрище беше крайната гара на жп линията Пловдив – Панагюрище (сега линията е спряня). От София отстои на 91 или на 109 км (съответно през с. Белица или гр. Пирдоп), на 42 км от Пазарджик, на 37 км от Пирдоп и на 14 км от Стрелча, с които има редовни автобусни връзки.

На разположение на гостите на града са хотелският комплекс “Каменград”, туристическата спалня “Бунай” (45 места), няколко фамилни хотела.

Исторически бележки. Богатото архелогическо наследство свидетелствува, че Панагюрският край е бил обитаван още в древността. Според някои автори първите обитатели са били скотовъдни племена, но те със сигурност са били преди всичко рудари. Присъствието на траките по тези места се бележи не само от стотиците могили, но и от уникалното Панагюрско съкровище (ІV–ІІІ в. пр.Хр.). Историята не е запазила името на древното тракийско селище, чийто приемник по-късно става Литополис (Каменград). През елинизма, римското владичество и късната античност този район има важно стратегическо значение. По времето на хан Омуртаг Средногорието е включено в пределите на българската държава. Панагюрският край има важно стратегическото значение и по времето на османското нашествие, което се потвърждава от останките на множество крепости. Стари пътища, фрагменти от които са запазени и досега, са кръстосвали тези места.

Според П. Делирадев селището, приемник на древна трако-римска твърдина, е съществувало на това място още преди османското нашествие, като отначало се е състояло от пръснати махали, централната от които се е наричала Панаирище. След падането под турско робство, около средата на ХVІ в. тук се заселват хора от с. Войника. Селището е войнишко и се ползвува с известни привилегии. Покрай народното име Панагюрище (Панигюрище) се появява и официалното турско име Отлукьой, което се среща за първи път през 1575 г. Панагюрци, макар и да продължават да наричат селището си “село” до Освобождението, не приемат турското име, което отново се споменава през 1689 г. Миков е на мнение, че името Панагюрище (идващо от панагюра, т.е. пазар, панаир) се появява по-късно, с развитието на селището като пазарен център.

Голям икономически и културен напредък достига Панагюрище през ХVІІІ в. и въпреки че в началото на ХІХ в. е опустошено от кърджалийски банди, бързо надвива разрухата. Главно значение в поминъка има скотовъдството и свързаните с него занаяти като производството на вълна, прежди, платове, кожи. Успоредно с това са развити златарството, бакърджийството, търговията. Значителният за времето си стопански разцвет оказва голямо влияние върху развитието на културно-просветното дело. През 1840 г. тук е открито взаимно училище, през 1841 г. – мъжко, а през 1843 г. – женско (второто в България) класно училище. В навечерието на Априлската епопея в Панагюрище има общо около 800 ученици и 9 преподаватели. Между учителите е и Райна Попгеоргиева, известна по-късно като Райна Княгиня.

Своя исторически апогей Панагюрище достига по време на Априлската епопея, но и дотогава то славата на бунтовно гнездо. Непокорството на местното население е документирано още през 1575 и 1689 г., а историята пази и до днес имената на Балчо войвода, Стоян войвода (Юруков), Яна и Драгула войводи, на Желю Куков, Иван Попов (Папазоглу), Кара Димо, поп Недялко Докузан, Хайдут Тольо, Тасо Хайдутов, Пенчо Пехливан, Велко Мичюров, Събо Новака и др. Иван Георгиев участвува в четата на Панайот Хитов и Филип Тотю, Пенчо Стоянов – в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Ангел Коджабашев и Иван Неделчев – в Ботевата чета.

Когато в началото на февруари 1876 г. Бенковски, придружен от Георги Манов, пристига тук от Стрелча, условията за изграждане на революционен комитет са налице. Защото дейността на стария комитет, основан през 1870 г. от Левски, е затихнала, но не е прекъсвана. А в периода 1873–1876 г. тук неведнъж идва и Тодор Каблешков, който е в течение на подготвяното Старозагорско въстание. Бенковски отсяда в къщата на Найден Дринов – брат на Марин Дринов, ханджия и търговец, член на комитета от 1870 г., съратник на Левски. На организираната първа среща освен Найден и Пею Дринови идват учителите Павел Бобеков и Искрьо Мачев, търговецът Тодор Влайков, т.е най-изтъкнатите патриоти в града. На 7 февруари Бенковски свиква ново, по-разширено събрание в Панагюрище, в което вече участват почти всички членове на комитета от 1870 г. Именно на това събрание панагюрци полагат клетва и избират “приготвителен комитет”. По-късно, когато Панагюрище става център на ІV революционен окръг, този комитет фактически се превръща в главен комитет, а по време на самото въстание – в главен щаб и привременно правителство. Бенковски продължава своята апостолска мисия из Тракия и Средногорието. На 13 февруари той отново идва към Панагюрище, а няколко дни по-късно тук пристига и Волов. Панагюрският комитет за кратко време извършва огромна подготвителна работа за вдигане на въстанието. На събранието в Оборище делегати от Панагюрище са Искрьо Мачев и Георги Нейчев. Избраната там 12-членна комисия продължава работата си на 15, 16 и 17 април в Панагюрище.

Преждевременното избухване на въстанието в Копривщица и пристигането на Кървавото писмо вдигат на крак цяло Панагюрище. Нестихващия звън на църковните камбани събира на площада над 500 въоръжени бойци. Революционният комитет (като военен съвет и привременно правителство) се настанява в къщата на на Пенчо Хаджилуков. Първата грижа е да се укрепят позициите откъм Златица и Пазарджик. “Оръжейната” на майстор Никола Бимбашев изработва скоростно черешови топчета. Преписи от Кървавото писмо и прокламации полетяват във всички посоки. На 21 април Бенковски се завръща от първата си обиколка, а на 22-ри става тържественото освещаване на знамето от поп Грую Бански. То церемониално е пренесено на кон от Райна Попгеоргиева, следвано от внушително шествие през града. Същия ден в ливадите край реката е формирана официално Хвърковатата чета.

Боевете за Панагюрище започват на 28 април, на запад от р. Черяшка, а на следващия ден е организирана защита в местностите Буево ниве и Банова горица. С най-голяма сила се разгарят боевете на 30април. Срещу Панагюрище са струпани огромни вражески сили – редовна войска, артилерия, башибозук и черкези. Същият ден боят се пренася в самия град, къщите се превръщат в крепости. Геройски се сражават въстаниците Стоян Пъков, Рад Клисаря, Тодор Хайдутина. Заобиколен отвсякъде, за да не попадне жив в ръцете на извергите, Петър Щърбанов се самоубива. Павел Бобеков, Ворчо войвода, Маньо Манев и други успяват да се оттеглят към Копривщица, за да продължат борбата.

Страшни са дните на погрома, нечувани са зверствата на турците. Панагюрище е ограбено, опожарено и опустошено. От над 2500 къщи оцеляват едва 20-ина. Убити са над 600 души, мнозина са ранени, затворени и измъчвани, заточени. Изпепелен, градът посреща братята освободители от отряда на ген. Криденер в началото на 1878 г. За свободата се сражават около 70 опълченци от Панагюрище.

Основите на група на БРСДП тук се полагат още през 1898 г. След войните, през 1919 г., тя е възстановена. Отделни нейни членове и земеделци – единофронтоваци, вземат участие в Юнското и Септемврийското въстание през 1923 г. Четирима панагюрци участвуват в Октомврийската революция. В Кискиновата чета има четирима. Панагюрище дава 3 жертви през 1923 г., 12 през 1923–1925 г., 3 през 1932–1935 г. В края на 1942 и началото на 1943 г. от Панагюрище излизат първите партизани. Много панагюрци подпомагат и непосредствено участвуват в борбата на отряд “Георги Бенковски”. През този период и в Отечествената война градът дава още 9 жертви.

Градът е родното място на редица бележити българи, сред които: Марин Дринов, първият български професор в Русия, историк и държавник; Нешо Бончев, един от първите български литературни критици, преводач; Сава Радулов, даровит книжовник, основател на класното училище в Панагюрище; Петър Карапетров, книжовник, един от основателите на българското печатарско дружество; Васил Чолаков – учител, книжовник и етнограф, Тома Георгиев, Цвятко Георгиев, Велко Каролев и др. Към тези имена трябва да се добави и името на Павел Делирадев, голям изследовател, пътешественик и учен, един от изтъкнатите дейци на БТС.

Забележителности. Някогашният мегдан, където се стичат въстаниците на 20 април 1876 г., днес се нарича пл. “Георги Бенковски”. Източно от него, на Бърдото (Маньово бърдо), в чест на 100-годишнината от Априлското въстание е изграден величественият комплекс “Априлци”. В централната част на композицията се открояват средногорски въстаник с развято знаме, лъв и черешово топче. На барелефите до него са изобразени организирането на комитетската мрежа, освещаването на революционното априлско знаме, боевете за Панагюрище начело с черешовата батарея, Хвърковатата чета. Към комплекса води широко каменно стълбище, в чието начало има жертвеник с вечен огън. На около 400 м югоизточно от тук, по алея от борова гора (част от оформящия се голям парк “Априлци”) се отива до паметник, издигнат на мястото, откъдето е гръмнало черешовото топче на Стоил Финдеков. Малко пò на изток е историческата Каменица, откъдето се открива чудна гледка към града и местата на някогашните въстанически позиции. На изток са Банова горица и вр. Висок, откъдето са се спуснали главните сили на турските орди. На юг е Св. Петка, където край шосето за Стрелча сред нов парк също се издига паметник. На гранитен балван има надпис: “На тези позиции цялото население на с. Смилец влезе в бой с турската войска, защитаваше свободата и Панагюрище през април 1876 г.”. Още пò на юг, в началото на пролома е възвишението Св. Никола, където са били позициите на бранителите откъм Пазарджик. Сега тук се издига обновеното манастирче “Св. Никола”. На север са отбранителните гнезда Куклата и Хълмът на свободата (Спасовден). През октомври 1925 г. тук е бил обесен Лука Врагов. Сега на това място има братската могила.

Интерес представлява Градският исторически музей, разположен в двора на Дудековата къща (1856 г.), където на 30 април загиват Петър Щърбанов, Петър Дудеков и други въстаници. Експозицията на музея илюстрира различни моменти от богатата история на региона и особено от Априлската епопея. Има и интересна.природонаучна зала. По сполучлив начин в двора е възстановена част от старата панагюрска чаршия с 12 занаятчийски работилници. Недалеч от историческия музея се намира къщата музей “Райна Княгиня”. В двора са гробовете на майката и бащата на героинята, а по-късно тук намират покой и кости на славната българка. На някогашния площад пред църката “Св. Георги” се издига и нейния паметник. През една къща е домът на Пенчо Хаджилуков – седалище на военния съвет и привременното правителство по време на въстанието. Интерес преставляват и Тутевата къща (където се получава Кървавато писмо и откъдето Бенковски и въстаниците, стичайки се надолу към площада възвестяват “България е свободна!”), Финджековият дюкян, къщите на Рад Клисаря, Марин Дринов, Ильо Пятдесятника, Смолската, Ланджеевата, Каменната и други къщи, двете църкви “Св. Богородица” и “Св. Георги”. Повечето от сградите са реставрирани и включени в музейния комплекс. В града са издигнати и много паметници и бюстове: на Г. Бенковски, П. Волов, П. Бобеков, З. Стоянов и др.

В околностите на Панагюрище са запазени следи от от праисторически селища – в м. Барето, край Русалин, Красен, Самодивското дърво и др. Има и множество тракийски могили. В региона личат останките на редица крепости като Койчово кале край Раслатица, Красинско кале, крепостта край с. Баня, Калето в южния край на Панагюрския пролом, крепостта в м. Душков челин и др.

► Панагюрище е удобен изходен пункт за хижите “Оборище”, “Сакарджа”, “Братия”, “Павел Делирадев”, “Кръстьо Чолаков”, за Панагюрски колонии, за маршрутите из южните разклонения на Панагюрска Средна гора.


107. Панагюрище–х. “Оборище” (10 км – 2 ч)

От Панагюрище до х. “Оборище” води асфалтирано шосе – отклонение от пътя за с. Оборище и София. От Панагюрище до хижата има и турически път – алея (сега оцеляла тук-там), която следва пътя на апостолите на Априлското въстание, на делегатите на Великото събрание, на Хвърковатата чета. Алеята започва от западния край на града и върви успоредно и южно от шосето за София, минава покрай Оптикоелектронния завод и отклонението за МОК “Асарел”. След около 1 ч се достига седловината между Радуловица от север и Стърчовица от юг (м. Гроба), през която минава асфалтираното шосе. Тук алеята се прехвърля северно от него, спуска се през борова гора и пресича коритото на Асарелска река, а след това минава през плоския вододел южно от Душина могила (1,40 ч). Продължава се в северозападна посока и се излиза на поляната Търкуловица и шосето за х. “Оборище” (2 ч).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка.


108. Панагюрище– м.Пряслопа–х. “Сакарджа” или х. “Братия” (3,45–4 ч)

От Панагюрище до м. Пряслопа водят два асфалтирани пътя – през Панагюрски колонии и МОК “Медет” (21 км) и през МОК “Асарел” (16 км). Туристическият преход се осъществява по пряк път, който минава между тях, през поречието на Марашка река.

От централния площад се тръгва покрай хотелския коплекс “Каменград” по главната улица, която води към шосето за Панагюрски колонии. Преди да се завие покрай църквата “Св. Георги” и Историческия музей, тя се изоставя и се продължава на запад-северозапад по улицата срещу течението на Марашка река. След 15 мин се излиза в северозападния край на града. Продължава се на север-северозапад срещу течението на реката (покрай разсадник) и след 15 мин (30 мин) се подминава гористият хълм Никулден, който остава на изток. Пътят постепенно се извива на север, приближавайки гористите склонове на Остри могили. Те също се заобикалят от западната страна, покрай реката, след което се излиза на наклонените поляни Лютиви храсти (1 ч). Продължава се на север с леко изкачване към гористия рид Мулейска чукара – източен вододел на Марашка река. Навлиза се в дъбова, а по-нагоре в букова гора, като за 20-ина минути (1,20 ч) се изкачва до седловината северно от вр. Мулейска могила. Оттук в северозападна посока отново през гора, прошарена от няколко поляни, за около 40 мин (2 ч) се достига асфалтираният път от МОК “Асарел” за МОК “Медет”. По него се продължава на север и за 30 мин (2,30 ч) се стига до м. Пряслопа.

От м. Пряслопа до х. “Сакарджа” се отива по маршрут № 80 (в обратна посока) за 1,15 ч (3,45 ч) по Вариант І или за 1,25–1,30 ч (4 ч) по Вариант ІІ.

От м. Пряслопа до х. “Братия” се продължава също по маршрут № 80, Вариант І.

Вариант. След като се излезе на асфалтираното шосе МОК “Асарел” – МОК “Медет”, вместо да се продължи по него на север (към м. Пряслопа), пътят се пресича и се излиза на оголеното вододелно било между Асарелска река на запад и Мулейска река на изток (2,05 ч). Продължава се по билото на север, навлиза се в гористия пояс и след около 15 мин се достига главното било и билната маркировка, източно от вр. Лисец (2,20 ч). По нея на запад за 20 мин се изкачва вр. Лисец (2,40 ч). Оттук до х. “Сакарджа” се отива за 45 мин (3,25 ч) по маршрут № 80 – Вариант І (в обратна посока).


109. Панагюрище–Панагюрски колонии (15 км)

От Панагюрище през Панагюрски колонии има редовна автобусна линия.

Шосето напуска северния край на града и плавно набира височина по десния долинен склон на Мулейска река. На запад се издигат потъналите в борови гори Никулден и Остри могили, а ниско на югоизток се виждат Хълмът на свободата, Куклата, долината на Луда Яна и крайречните лъки на Мулейска и Стара река. Южно от м. Вихнята новото трасе на пътя изоставя долината на реката, с широк завой обхожда от юг хълмовете на Богородич, промушва се през тясна седловина (която отделя вр. Окошка могила) и излиза на откритото било Фетенци. От него се открива панорама към Братия и Буная. Не след дълго се минава покрай възпоменателната чешма “Април 1876”, където вляво е отклонението на стария път за м. Пряслопа. Следват (вдясно) крайпътната чешма и отклонението за х. Павел Делирадев” и се излиза в центъра на летовището.


110. Панагюрище–м. Душков челин–м. Белотруп–х. “Павел Делирадев” (6 ч)

От централния площад по пътя за Панагюрски колонии за 15 мин се излиза в северния край на града. Тук от главното шосе надясно (на североизток) се отделя тясно асфалтирано шосе, което води към х. “Кръстьо Чолаков” (с продължение за Копривщица). То се спуска към долината на Мулейска река и следвайки нейния десен долинен склон, след 15 мин (30 мин) я пресича по мост недалеч от водослива ú със Стара река. На север се издига ниският вр. Орлова могила, по-нагоре надига остро чело Окошка могила, която пази спомена за Ильо войвода, а от юг долината се загражда от Дойчов рът, Куклата и Висока гора.

Движейки се по шосето в източна посока по десния долинен склон, след около 40 мин (1,10 ч) се пресича коритото на Окошка река. Тук в североизточна посока през м. Пресвета Неделя се отделя път, който също извежда към м. Белотруп. Именно по този път идват откъм Копривщица на 20 април 1876 г. куриерите с Кървавото писмо. От него има разклонение, което следва (почти в северна посока) вододела между Окоша и Рогочевска река и през м. Три кладенци излиза на шосето за х. Павел Делирадев” в м. Гьола. Малко преди да се пресече Окошка река (а и след това), шосето плавно завива на североизток, а към устието на Гърми дол (1,45 ч) следва почти северна посока. Скоро асфалтовата покривка се сменя с чакълна. Минава се покрай изоставен вече рибарник, няколко вилни постройки, пчелин и след 20 мин (2,05 ч) вдясно през кичестите корони на дърветата се вижда бившата Босева мандра. Над нея се издига оголеното чело на вр. Ланджова чукара.

Продължава се по пътя на север, минава се покрай чешмичка и устието на левия приток Брежки дол (2,25 ч), след което се преминава на левия долинен склон на реката. По пътя след 20 мин (2,45 ч) се минава покрай водослива на десния приток на Рогочевска река (м. Чернич) и се навлиза в малко долинно разширение, заето от крайречна поляна. Недалеч оттук през 1943–1944 г. е имало две партизански землянки. Първата е на около 1 км северозападно от поляната (0,30 ч.).

Продължава се по пътя на север и североизток по течението на реката, която тук се нарича Елашка. След около 15 мин (4 ч) шосето отново минава на десния бряг на реката. На 10-ина метра след моста се тръгва вляво (на североизток), без пътека по левия бряг на плитък дол и само за 7–8 мин се излиза на висока тераса над реката. Тя е осеяна от руините на средновековната крепост Калето (Татарското, Реманското кале), свързана с много предания. Местността на север се нарича Душков челин, което идва от преданието за владетеля на някогашната крепост, боляринът Душко (в някои източници и Калето наричат Душков челин). Сега от нея са останали зидове от недялан камък. На 300 м северно оттук, като се върви по тясно и гористо билце, се слиза в дълбок дол, където е втората землянка (4,20 – 4,25 ч). Тя е съвсем близо до коритото на потока – на десния му бряг. Тук на малък гранитен блок е издълбан възпоменателен надпис.

От землянката се продължава нагоре, срещу течението на дола в северозападна посока. На няколко места се пресичат тревясали и обрасли вече горски пътища и пътеки. Изкачването по стръмния и горист склон, изпъстрен със стърчащи тук-там скали, е сравнително трудно, но кратко. След около 35 мин (5 ч) се излиза на обрасла с папрат поляна, от която на северозапад води широка пътека. Само след 10 мин (5,10 ч), като се минава под короните на вековни буки, по нея се излиза на открита седловина, северно от вр. Овчарника. Той се издига в централната част на билото Ливадата – вододел между реките Елашка и Рогочевска, осеяно с множество могили, вероятно рударски.

След вр. Овчарника се продължава на север по път през поляни и седловини. Подминава се едно ляво разклонение и след 25 мин (5,35 ч) се излиза на седловината на някогашната Панагюрска мандра. Тук има чешма с корита. Това хубаво кътче, където маршрутът отново се кръстосва с дирята на Кървавото писмо, панагюрските туристи наричат Ехото. От него в североизточна посока покрай гората за 15 мин (5,50 ч) се излиза в западната част на м. Белотруп, при някогашната ведомствена хижа на бившето АПК и чешмата.

Характерни за релефа на м. Белотруп са множеството стърчащи единично или на групи заоблени гранитни блокове, образуващи красива скална композиция. Отдалеч те наподобяват руини на древна крепост. Някои имат интересни, причудливи форми, други приличат на животни. Прави впечатление уникалната 5-метрова скална фигура Птицата (Бухала), увенчала върха на най-близката до хижата скална група. Поляните около тези природни феномени, заемащи значителна площ, са изпъстрени с хвойна.

От ведомствената хижа в северна посока за няколко минути се достига главният билен път, по който на запад за 15 мин се отива до х. “Павел Делирадев” (6 ч).

Част от маршрута – между м. Душков челин и м. Ехото – не е маркиран. Обратният път се изминава по-бързо, за около 4,45 – 5 ч.

Вариант І. След Окошка река (1,10 ч) се напуска шосето и на североизток по оголения склон на м. Пресвета Неделя за около 30 минути (1,40 ч) през м. Гергьов гроб се излиза на откритата височина Требина. Продължава се на север, север-северозапад по билото през м. Катунина и Три кладенци. След около 1,15 ч (2,55 ч) се стига до бивша свинеферма. Ако се продължи право на север, след 15 мин (3,10 ч) се излиза на шосето за х. “Павел Делирадев” в м. Гьола. До хижата се продължава по маршрут № 83 (още 1,20 ч, общо 4,30 ч).

От свинефермата друг път води на североизток през Рогочевска река, покрай извора Дядо матьова стублица и м. Хайдушка бука на североизток и за около 30 минути (3,25 ч) излиза на осеяното с могили било Ливадата. На север след 15 минути (3,40 ч), като се заобикаля от изток вр. Овчарника, се стига на седловината северно от него. Оттук по описания основен маршрут през м. Ехото и м. Белотруп за около 1 ч. се отива до х. “Павел Делирадев” (4,40 ч).

Между м. Пресвета Неделя и м. Белотруп маршрутът съвпада с пътя, по който е било пренесено Кървавото писмо. Има лентова маркировка.

Вариант ІІ. От първата землянка (3,20 ч) се слиза отново на м. Богоеви ниви. Оттук на северозапад, по източния вододел на Рогочевска река, за около 30 минути (3,50 ч) се достига пътят, който идва откъм кошарите и свинефермата в м. Три кладенци през Рогочевска река. Продължава се по Вариант І.


111. Панагюрище – х. “Кръстьо Чолаков” (22 км – 5.30 ч)

До м. Душков челин се следва маршрут № 110 (3,05 ч). Продължава се по камионен път на североизток, срещу течението на реката. След 20 мин (3,25 ч) се минава покрай стари бараки и сеновал на срещуположния десен бряг. След 15 мин (3,40 ч) се стига до водослива на двата основни дола, които образуват Елашка река. Оттук пътят, вече без настилка, продължава по вододела им с поредица завои. Те се пресичат по преки пътеки. Набирайки височина, пътят отново наближава речното корито на левия приток (4,40 ч), където има стари рампи за товарене на трупи, барака и сеновал. Оттук на югоизток се разпръскват няколко стари трупчийски пътя, които пълзят по западния склон на Буная и излизат към Краището и Малкия венец. По основния път, който със завои набира височина по вододела, се пресича Елашка поляна и в североизточна посока след 40–50 мин се стига до х. “Кръстьо Чолаков” (5,30 ч).

По пътя и преките пътеки, които пресичат завоите му, има лентова маркировка. Обратния път се изминава за 4,45–5 ч.
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   44

Свързани:

Средна гора iconКурортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно от Пловдив, 180 км
Курортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно...
Средна гора iconВ подножието на планина Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното име
Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното...
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора iconКалендарен план за 2007 година посветени на: 105 години организиран туризъм в град Варна
Републикански поход по пътя на Бенковски –Средна гора Стара планина. III кат. Нск
Средна гора iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Средна гора iconСписъ к
На допуснатите до участие в конкурса служители от Затвора гр. Пазарджик и зо”Средна гора” при Затвора –Пазарджик
Средна гора iconПрограм а за развитие на туризма в община хисаря
Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора
Средна гора icon  раздел І: възложител I. 1 Наименование, адреси и лица за контакт
Наименование: Реконструкция и изграждане на част от уличната мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. ”Руен”, ул. “Оборище”, ул. ”Чая”,...
Средна гора iconКлиматична характеристика на ихтиманска средна гора
Настоящото изследване показва, че след 1 2-годишно прекъсване на засушаването от периода 1982 1994 г отново са настъпили неблагоприятни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом