Средна гора




ИмеСредна гора
страница27/44
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер5.5 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://panagyurishte.org/files/Sredna_gora_1_1_.doc
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   44

97. Копривщица–х. “Артьовица” (4,10 ч)

До поляните североизточно от вр. Бич се следва маршрут № 96 (2,05 ч). Оттук се продължава по отклонението на северозапад към вр. Урсулица. След около 20 мин (2,25 ч) се излиза на поляната южно от вр. Урсулица, където на изток е отклонението за з. “Бялата вода” и с. Душанци. На запад през Златьовица по маршрут № 92 за 1,45 ч (4,10 ч) се отива до х. "Артьовица".

По маршрута има лентова, а на места – и стълбова маркировка.


98. Копривщица–х. "Кръстьо Чолаков" (2,45ч)

До поляните североизточно от вр. Бич се следва маршрут № 96 (2,05ч). Оттук се продължава по пътя на юг, който подсича източния склон на вр. Бич. Югоизточно от върха той се свързва с билния път от х. "Павел Делирадев" за х. "Кръстьо Чолаков". Продължава се по пътя на югоизток по маршрут № 89 и покрай гроба на Кръстьо Чолаков се слиза до хижата (2,45 ч).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се взема за по-кратко време, около 2,15–2,30 ч.


Село Поибрене

Поибрене (420 м н.в.) е разположено на левия бряг на р. Тополница, при водослива на р. Павел. Южно от селото водите на Тополница се укротяват в яз. “Тополница”. Поибрене отстои на 71 км от София, на 7 км от с. Оборище, на 17 км от Панагюрище и на 14 км от с. Петрич, с които има автобусни връзки.

Край моста на р. Тополница (край шосето за София) има минерален извор и минерални бани, осигурени на селото посредством дълбок сондаж. На разположение на туристите в селото е туристическа къща “Мария”.

Исторически бележки. Според В. Миков името на селото идва от Ибър, опустошено някогашно селище, намирало се в поречието на едноименната река. Такова е мнението и на К. Иречек и П. Делирадев. С името Поибрене за първи път се среща в турски документ от 1689 г.

Подобно на околните села и Поибрене се включва в борбите за свобода. Помнят се имената на Балчо войвода и на Станой Братоев, съратник на прочутия бранител от кърджалиите дядо Никола от с. Челопеч. Когато Левски идва тук и основава комитет, населението е готова да се включи в борбата. На 10 февруари 1876 г. откъм Оборище пристига Бенковски. Още същата вечер в къщата на Делчо Оливеров поп Неделчо Гърков заклева съзаклятниците. Още няколко пъти след това Бенковски посещава Поибрене. На събранието в Оборище местният комитет изпраща председателят Делчо Оливеров и Влад Пашов. Когато на 20 април в Панагюрище долита Кървавото писмо, комитетският деец от Поибрене Антон Зяпков веднага донася вестта в селото и то въстава. Късно вечерта пристига и Бенковски. Към конната му чета, която няколко дни по-късно ще се именува вече Хвърковата, се присъединяват 30-40 поибренци начело с Д. Оливеров и Вл. Пашов. А поп Недельо взема църковния кръст и става "кръстоносец" на четата, която поема надолу по Тополница към Мухово и пазарджишките села.

Свободата ликува в Поибрене 14 дни. През това време оттук още три пъти "прелита" Хвърковатата чета: към Петрич, Еледжик и Панагюрище. На 4 май въстанието е потушено, а Поибрене е изгорено. От 333 къщи 198 са изпепелени, 15 души са убити. Влад Пашов организира чета и с много премеждия дочаква Освобождението. Свободата доживяват и затворените Делчо Оливеров и поп Недельо.

Забележителности. В центъра на селото се издига паметник на падналите в антифашистката съпротива 1941–1944). Наблизо е родната къща на Делчо Спасов (сега пощенска станция) с барелеф. До читалищния дом е бюстът паметник на Иван Пашов. Бюстове паметници са издигнати на Делчо Оливеров и на поп Недельо Гърков. Паметникът на поп Недельо 00се намира между училището (което сега носи неговото име) и църквата (1850 г.), до която е сградата на някогашното килийно училище. Във фоайето на общинската сграда (в центъра на селото) са поставени портретите на всичките 39 кмета на селото от Освобождението насам.

В околностите на Поибрене може да се посети яз. Тополница. На север от селото, в пролома на р. Тополница е канарата Момина стъпка, където до прокарването на шосето е имало издълбан жертвеник. В този район са запазени и фрагменти от древен път (м. Калдъръма), следи от два разрушени долмена, наподобяващи сакарските, както и отломки от тракийска керамика и няколко калета – все в близост до Тополница. В землището на с. Поибрене се намират: Шишманово кале (на 3 км северно от селото, на десния бряг на реката); Курилско градище (на юг от селото, на левия бряг на реката); Тропеврътско градище (югоизточно от мах. Тропев рът). Тези обекти заедно със следите от древен път около с. Мухово свидетелствуват, че проломната долина на Тополница е била охранявана и като древно вървище.

►Много приятни и съдържателни излети могат да се организират и из Петричкия пролом на р. Тополница.


99. Село Поибрене–с. Петрич (14 км – 3,30ч)

Маршрутът следва пролома на Тополница, из който реката лъкатуши с красиви меандри. Този пролом, през който някога се е промъквал древен друм (останки има в м. Калдъръма), е запазил и спомена за Хвърковатата чета на Бенковски. Както е известно, отправяйки се към с. Петрич на помощ, на 22 април в с. Мечка (дн. Оборище) Бенковски разделя четата на две: една част поема на северозапад през вр. Вран камък, а другата, начело с войводата, минава през с. Поибрене, а после на север по долината на Тополница. Старият път, лъкатушил някога по двата бряга на реката, на места е запазен и досега. След Песо поле и Добри дол в западното подножие на Градище (южно от с. Петрич), при Чебърски дол, четата спира за кратко при двете воденици (Чебърската и Игунската). Вълнуващо и трогателно Захари Стоянов описва срещата на четниците с мливарите и воденичарите. Малко по на север, при Сечен камък, четата е посрещната от цялото население на с. Петрич. Второто преминаване на Хвърковатата чета през пролома по обратния път, към Поибрене и Еледжик, е на 25 април. Тогава поп Недельо остава в Поибрене, а "кръстоносец" става отец Кирил Слепов, игуменът на Калугерския манастир.

Сега през пролома минава асфалтирано шосе. На 3 км северно от Поибрене, западно (и високо над реката) остават Шишманово кале и Момина стъпка. Преминало по десния бряг на Тополница, шосето продължава на север, подминава водослива на Дисагов дол и достига мястото, където в долината забива острия си ръб ридът Градище, увенчан от руините на древна крепост (10 км). Тук са водосливите на Добри дол (десен приток) и Чебърски дол (ляв приток). На това място някога са се намирали Чебърска и Игунска воденица. След мъничко долинно разширение проломът се стеснява и непосредствено преди да се стигне с. Петрич, се минава покрай Сечен камък – мястото, където петричани посрещат за първи път Хвърковатата чета на Бенковски.


100. Село Поибрене–с. Оборище (7 км – 1,30 ч)

Старият път, свързвал с. Поибрене и с. Мечка (дн. Оборище), вече го няма. Отсечки от него са запазени на места, северно от долината на р. Павел. По стария път към Поибрене минава Хвърковатата чета при първата (20 април) и при втората си обиколка (22 април) – от Панагюрище през с. Мечка за поречието на Тополница и с. Петрич. Вероятно по него тръгва отначало и на 1 май, след като откъм Еледжик минава през изгореното вече Поибрене към Панагюрище и Лисец. Старият път се е спускал към Поибрене откъм Св. Петка и бившата махала Павел, минавайки през Елов дол, долината на р. Павел и през възв. Разтивица – непосредствено на запад от с. Оборище.

Сега асфалтираното шосе, прекарано по десния бряг на р. Павел, пресича стария път на няколко места, а на кратко растояние съвпада с него.

Село Оборище (640 м н.в.) е разположено в малко понижение, отворено на югоизток към Меченска река (Банска Луда Яна). Оградено е от ниски куполовидни върхове – гористият Илинден от юг, Кольовица от север, Разтивица и Ковачевица от запад и северозапад.

С. Оборище отстои на 7 км от Поибрене, на 10 км от Панагюрище и на 78 км от София, с които има автобуски връзки.

Исторически бележки. Няма категорични данни кога е основано селото. По някои находки и имена на местности може да се съди, че районът е бил обитаван още в древността. В землището на Оборище е намерена оброчна плочка на тракийски конник, а югоизточно от селото, в местностите Раева нива и Цареви ливади – две каменни статуи, останки от старо селище, стари монети и недатирана керамика. На северозапад, в посока към мах. Сребриново, е м. Стражата; на североизток по вододела между Меченска и Панова река е м. Кулата; на югоизток, в Меченския пролом има руини на византийска крепост.

Под името Мечка селото се споменава за първи път в документ от 1689 г. По един надпис, оцелял по чудо при опожаряването на старата църква (1014 г. по арабското летоброене, отговаряща на 1605 г. според М. Дринов), посетилият селището през 1883 г. К. Иречек смята, че това е годината на изографисването ú. Запазено е и по-старото име Павлево село, наречено на местния войвода Павел, чието име носи и реката. Името на друг местен бранител на българщината – Хайдут Пано (Пане) Кършеков, носи Панова река. До наши дни са стигнали и имената и на поборниците от Мечка Дядо Буки (Иван Домусчиев) и Хайдут Дядо Никола. Спорен е въпросът за родното място на Новак войвода (с. Петрич или с. Мечка). От с. Мечка е и Ненчо Дураков (Бошняка). Сегашното си име селото носи от 1950 г. по наименованието на близката историческа местност Оборище, чийто произход според В. Миков идва от "обор" (близкият връх се именува Пладнище).

И в с. Мечка Апостолът Левски основава револиционен комитет. По-късно той е съживен от Бенковски, който идва на 9 февруари 1876 г., съпроводен от поп Грую Тренчев (Бански) от с. Баня и от бъдещия председател на комитета Димитър Коклев. Те пристигат откъм с. Баня, минавайки през живописния Меченски пролом. Бенковски посещава още няколко пъти будното село. Паметно е идването му на 31 март, когато по време на богослужението в църквата той произнася огнено слово от владишкия трон, а поп Грую заклева всички присъствуващи (над 400 души) за святото дело. Изборът на тайно място за провеждане на историческо събрание в IV револиционен окръг Бенковски възлага на Димитър Коклев, който е и делегат на събранието.

На 20 април, на път Поибрене, комитският деец Антон Зяпков донася вестта за преждевременното избухване на Априлското въстание. Църковната камбана известява великия час на началото, оръжието е в ръцете на меченци. Вечерта те посрещат Бенковски и четата му. Една група въстаници заминават на помощ на Панагюрище, а други над 20 души начело с Димитър Коклев се присъединява към Бенковски. Останалите (според предварителния план) се изнасят към Илинден и Вран камък. На 2 май с. Мечка споделя трагичната участ на Панагюрище. От 100 къщи 78 са опожарени, селото е ограбено и опустошено, мнозина въстаници, между които и Димитър Коклев, са заловени. Освобождението, както и в Поибрене, идва в началото на 1878 г. с отряда на ген. Кридинер.

Забележителности. В центъра на с. Оборище сред малък парк е издигнат бюст паметник на Делчо Наплатанов. До главната улица е паметникът на загиналите в антифашистката съпротива (1941–1944). Там има бюст паметник на Димитър Коклев. В селото са издигнати две братски могили на руски воини, загинали тук през Освободителната война. В западния край на селото се намира Шишковата чешма. Наречена така на името на възстановилия я търговец от панагюрския род Шишкови, чешмата е изградена на мястото на древен градеж от недялани камъни и червен хоросан.

► Селото е удобен изходен пункт за историческата местност Оборище, за хижите "Сакарджа" и "Братия", както и за маршрутите из южните разклонения на Панагюрска Средна гора.


101. Село Оборище–вр. Вран камък–с. Петрич (3,10 ч)

Маршрутът минава през местности, свързани с историческия път на Бенковски при основаването на комитетите през зимата и пролетта на 1876 г.

Тръгва се от северния край на селото (западно от м. Кольовица) и за 20 мин се излиза на разлатото оголено било, вододел между р. Шальовица и десния ú приток Димов дол. Продължава се по път на север и леко на северозапад, който се изкачва по източния склон на Дълги рът. Пътят подсича вр. Дълги рът от изток и за около 40 мин (1 ч) излиза на седловината между него и гористия вр. Озрен. Някъде в този район нощува Хрърковатата чета по пътя си от вр. Еледжик през с. Поибрене за Лисец на 1 май вечерта. Пътят продължава на север през наклонени поляни и, набирайки плавно височина, за 40 мин (1,40 ч) излиза на билния път точно в южното подножие на вр. Могилата (Орела). Западно остава голямото хвощохранилище на “Люляковица”, на чийто западен бряг е историческото Кърваво кладенче. Пътят води на изток по тесен и каменлив черен път. Той минава покрай скални феномени, образувани в лавови (андезитови) скали, излиза на билото и за 15 мин (1,55 ч) стига до вр. Вран камък. Дотук маршрутът съвпада както с пътя на част от меченското население, изтеглило се на стан с петричани и поибренци по време на Априлското въстание, така и с пътя на част от Хвърковатата чета, отправила се на 22 април от с. Мечка към с. Петрич. Това е и пътят, по който бяга населението след погрома на въстанието.

От Вран камък се открива широк обзор към Ихтиманска Средна гора на запад, към веригата на Стара планина на север – от Мургаш докъм Косица и Паскал, към Голец и надигащия се зад него масив на Братия. На преден план на запад (към пролома на Тополница) и на юг надигат заострени чела Градището, Големия Кумнак, Филипов зъбер, Пангалов Кумнак, Върла могила, Мичина могила.

От Вран камък се продължава по широкия билен път – обратният път на Маршрут № 76, Вариант (3,10 ч).

Вариант. От южното подножие на вр. Могилата (1,40 ч) се продължава на изток до подножието на вр. Кошутица – 20 мин (общо 2 ч), където има чешма с 11 каменни корита. Продължава се по билото на север до седловината в подножието на вр. Китката, откъдето по маршрут № 76 може да се слезе към с. Петрич или да се продължи към х. "Сакарджа" (още 2,15 ч, общо 5 ч).

Маршрутите до сливането с маршрут № 76 не са маркирани. По обратния път те се изминават за същото време.


102. Село Оборище–х. "Оборище" (0,45 ч)

От селото до хижата води асфалтиран път (7 км), отклонение от шосето за Панагюрище. На около 500 м преди разклона (вдясно от шосето), под няколко липи е паметникът на Никола Муховски от с. Оборище, убит от цанковиските през 1925 г. А след разклона, в посока към Панагюрище, също на около 500 м и вдясно от шосето, край изградена в битов стил чешма е оформен приятен кът за отмора.

До хижата води и пряк туристически път. От центъра по главната улица в посока към Панагюрище за 10-ина минути се излиза в източния карй на селото. Тук в североизточна посока се отделя черен път, по който се минава северно от стадиона и за 20 мин се пресича долината на р. Люляковица. На юг остават шосето за Панагюрище и водосливът между Люляковица и Панова река, които образуват Меченска река. Продължава се с леко изкачване на изток-североизток и се излиза на Търкуловица (0,35 ч) – обширна поляна, през която минава и асфалираният път за хижата. По него на североизток за още 10 мин се отива до х. “Оборище” (0,45 ч).

Старата хижа “Оборище” (695 м н.в.) е строена през 1964 г. и е преустройвана през 1983 г. Тя е малка (25 места), електифицирана, с външни санитарно-хигиенни възли. Стопанисва се от тур. д-во “Бунай” – Панагюрище.

Новият туристически дом "Оборище" (700 м н.в.) се намира на около 300 м югпзападно от старата хижа. Изграден е през 1976-1983 г. Триетажната сграда разполага с 87 места в стаи с по 2, 3 и повече легла и 3 апартамента. Има централно отопление, вътрешни санитарно-хигиенни възли. Край дома има малък спортен комплекс. Сега сградата е изоставена, с неизяснен статут, и се руши.

На около 1 км северно от х. “Оборище” и паркинга, в усойната долина на Панова река, се намира историческата местност Оборище – един от 100-те национални обекти. До нея се отива за около 20 мин по красиво оформена алея, която прехвърля на няколко места реката. Покрай алеята на специални фундаменти, върху плочи от полиран гранит са издълбани мисли на бележити наши революционери, поети, държавници, откъси от въстаническата клетва.

От 10 до 13 април 1876 г. на Оборище пристигат около 65 делегати (според З. Стоянов делегатите са 56, според Д. Страшимиров – 67, според К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов – 60 плюс 4 апостола). Събранието се открива на 14 април призори. Поп Грую Бански ръководи полагането на свещената клетва, след което Волов и Бенковски произнасят речи. Взема се решение център на въстанието да бъде Панагюрище, обсъжда се датата за вдигането му, избира се комисия от 12 души за изготвяне на програма и план, на военни инструкции и др. Привечер делегатите се разотиват, а комитетът, ръководен от Бенковски, продължава работата си в Панагюрище.

След Освобождението, през 1885 г. тук е поставен паметник кръст, а през 1928 г. е изграден сегашният паметник, на който са изписани имената на делегатите.

1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   44

Свързани:

Средна гора iconКурортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно от Пловдив, 180 км
Курортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно...
Средна гора iconВ подножието на планина Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното име
Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното...
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора iconКалендарен план за 2007 година посветени на: 105 години организиран туризъм в град Варна
Републикански поход по пътя на Бенковски –Средна гора Стара планина. III кат. Нск
Средна гора iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Средна гора iconСписъ к
На допуснатите до участие в конкурса служители от Затвора гр. Пазарджик и зо”Средна гора” при Затвора –Пазарджик
Средна гора iconПрограм а за развитие на туризма в община хисаря
Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора
Средна гора icon  раздел І: възложител I. 1 Наименование, адреси и лица за контакт
Наименование: Реконструкция и изграждане на част от уличната мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. ”Руен”, ул. “Оборище”, ул. ”Чая”,...
Средна гора iconКлиматична характеристика на ихтиманска средна гора
Настоящото изследване показва, че след 1 2-годишно прекъсване на засушаването от периода 1982 1994 г отново са настъпили неблагоприятни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом