Средна гора




ИмеСредна гора
страница26/44
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер5.5 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://panagyurishte.org/files/Sredna_gora_1_1_.doc
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   44

Гара Копривщица


Гара Копривщица (на Задбалканската жп линия) се намира в проломната долина на р. Тополница, западно от водослива на Въртопска (Кознишка) река. Източно от нея е най-дългият у нас жп тунел, който минава под напречния праг Козница и излиза в Стрямската долина.

► В близките околности на гара Копривщица заслужават да се посетят яз. Душанци, Пастърма поляна, м. Гламе. Интересен е и пешеходният преход до гр. Копривщица.

Гара Копривщица е удобен изходен пункт за старопланинските хижи “Вежен” и “Бенковски”, откъдето могат да се осъществят и редица маршрути из Панагюрска Средна гора.


94. Гара Копривщица – по долината на р. Дълбочица

От гарата се тръгва на запад покрай линията и след 15 мин по жп мост се пресича долината на р. Тополница. Скоро след това през втори мост линията отново минава на десния бряг на реката. След втория мост на северозапад през ниска гора за 10 мин (0,30 ч) се излиза на наклонена поляна. В западния край има скромен паметник на разстреляни през 1925 г. антифашисти.

Право на север, по голия южен склон на вр. Голямо Гламе води каменлив коларски път, който скоро завива на северозапад и след 30 мин (1 ч) се измъква на седловината между Голямо и Малко Гламе, в близост до две могили. Билото, просторно и широко, също е осеяно с могили. Те са пръснати и по всичките му разклонения, особено по спускащите се на юг към Тополница и яз. “Душанци”. От билото се открива прекрасна гледка на север към първенците на Златишко-Тетевенска планина и Въртопските теснини, а на юг – към Климаш и главното било на Панагюрска Средна гора.

На няколкостотин метра северно от вр. Малко Гламе минава старото шосе за Копривщица. Сега то е разбито и не се използва. Северно от него е новата магистрала. Излиза се на вр. Малко Гламе (1,15 ч). Право на запад, на около 150 м по-ниско, се вижда мястото, където жп линията пресича долината на р. Дълбочица. Дотам се слиза за 15 мин. (1,30 ч). Пресича се р. Дълбочица и се излиза на шосето при моста на реката. На 100 м северно от него (между шосето и жп линията) е паметникът на 4-ма лъжденски ятаци. Точно срещу паметника се издига ниското връхче Каменна могила.

Продължава се по шосето на юг, по течението на реката. След 15 мин (1,45 ч) по мостче се минава на десния бряг, където е паметникът на партизанина Стефан Минев – Антон (станал герой на балада на Веселин Андреев) и ятака Нешо Узунов, разстреляни тук на 2 юни 1944 г. Малко преди това, на 5 май, тук е разстрелян като ятак и 18-годишният син на Нешо Узунов – Иван Узунов.

На 250-300 м южно от паметника се достига красивият залив на яз. “Душанци”, където се влива бистрата р. Дълбочица, приятно място за риболов и отдих.

Връщането до гара Копривщица може да стане покрай жп линията по левия бряг на р. Дълбочица, покрай язовирното езеро и долината на р. Тополница (4 км – 1,15 ч). Втори вариант позволява да се отиде до с. Антон. По шосето до селото се отива за около 1,30 ч (6 км). По трети вариант може да се поеме към с. Душанци през Душанския рид на запад, покрай Драгоеви могили и Остра могила (1,15 ч).


95. Гара Копривщица–гр. Копривщица (9 км – 2ч)

Притисната от диплите на Климаш, Козница и Чумина, р. Тополница е изваяла такъв пролом, че гледайки безкрайните ú кривулици, на човек му се струва, че реката е готова всеки момент да се върне нагоре – толкова много са меандрите и толкова нагъсто са извити. Шосето, прилепнало по левия склон на пролома, след всеки завой разкрива нови кътчета от живописния му наниз.

Долинните склонове се дърпат полека-лека встрани, давайки простор на Копривщенското долинно разширение. До първите къщи на градчето остават не повече от 2 км и тук се намира малък паметник вдясно от шосето, ограден от борчета. Тук на 20 февруари 1942 г. е убит М. Тодоров, а наблизо в Гърми дол – неговият другар В. Болчев, първите партизани в този район. Километър след паметника, също вдясно от пътя, в м. Войводенец, е изграден красив кът за отдих с каменна чешма.

Град Копривщица

Копривщица (1010 м ср.н.в.) е живописно разположена по двата бряга на р. Тополница, която тук тече през китно долинно разширение, заградено почти отвсякъде с иглолистни гори. Планинските ридове наоколо са заоблени, покрити с просторни пасища и букови гори.

Градът отстои на 9 км от гара Копривщица, на 26 км от гр. Пирдоп, на 24 км от Срелча и на 103 км от София, с което има редовни автобусни връзки.

Исторически бележки. Селището възниква в края на XIV в. по време на турското робство, когато, гонени от османлиите, тук се заселват бежанци от Търновско и Пирдопско. Смята се, че някогашното селище се е наричало Момина поляна. Като град за първи път се споменава през 1873 г. Съществуват няколко предположения за произхода на сегашното му име. Според едното името Копривщица идва от гр. копрос, т.е. “обор”. Селището действително възниква като пастирско. Други считат, че името е видоизменено от “куп речици”, което също не е лишено от основание, тъй като тук към Тополница се стичат десетки потоци.

Копривщица възниква и се развива като скотовъдно селище, което е основна предпоставка за достигането на забележителен напредък, а по-късно за развитие на занаятите и търговията. В Копривщица никога не се е вдигало минаре на джамия, дори в годините на робството то се е ползвало с известни привилегии, което не е попречило на кърджалиите три пъти да го нападат и опустошават (през 1793, 1804 и 1809 г.). От 1810 г. Копривщица расте и хубавее такава, каквато я виждаме сега. Голямо икономическо и културно развитие градът достига след Руско-турската война през 1829 г., когато населението нараства до 10-12 хиляди души. Особено прочути са били копривщенските платове, шаяците и одеалата, тънките платна, изящните гайтани, меката вълна и изкусно изпредените прежди. Известни са били и копривщенските майстори шивачи, някои от които имали дюкяни чак в Цариград. Оживена търговия свързва Копривщица с различни краища на Европа, Африка и Азия.

Икономическият напредък бързо се отразява и върху облика на Копривщица. Покрай Тополка, както нежно наричат копривщенци Тополница, се строят хубави къщи, църкви, училища, огладени речни камъни полека-лека застилат улиците между тях. От онова време идва тази ненадмината хубост на копривщенските къщи с разперени като криле широки стрехи, просторни слънчеви чардаци, двукатни дървени стълби. С не по-малко вкус и оригиналност се отличават и вътрешната им уредба: таваните, покрити с резби, стените, изписани с цветя, рисуваните прозорци. Плочници постилат дворовете, потънали в многоцветни градини, а дебелите и здрави ковани порти се открояват под истински арки, извити като вежди. Всяка копривщенска къща е била хубава по своему – от най- богатата до най-сиромашката.

Още през 1822 г. в Копривщица има обществено училище. Тук през 1837 г. изниква второто (след Габровското) взаимно народно училище в поробена България. Поканен от копривщенци, в него идва прочутият учител Неофит Рилски. През 1850 г. се открива и девическо училище. Мнозина копривщенци заминават да учат в чужбина. Найден Геров, учил 7 години в Русия, след завръщането си през 1846 г. открива класно училище, първообраз на сегашната гимназия. В Русия учат и Любен Каравелов, и Петко Каравелов. Рада Киркович (племенница на Найден Геров) основава едно от първите в България женски дружества – “Благовещение”. В Копривщица учителствува и известния Христо Г. Данов от Клисура. Копривщица е родно място на много наши големи просветители като Йоаким Груев, Найден Попстоянов, Никола Беловеждов, Христо Пулеков, Христо Марков, Константин Десимиров, Константин Геров и др.

Това голямо просветно огнище и крепост на българския дух се превръща и в революционно гнездо, записало ярки страници в борбите за национална независимост. Неугасящият през вековете огън на борбата разпалват народните хайдути. Цели 15 години из копривщенския балкан броди дружината на Богдан войвода. Легендарни са имената и на войводите Дончо Ватаха, Детелин, Драгой, Ангел, Добри Кескинеков и сред тях, войводката Добра. В Копривщица е роден Хаджи Михал, един от храбрите пълководци на гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит. Трима копривщенци участвуват в четата на Панайот Хитов, а Филип Петров – в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

В Копривщица през 1844 г. се ражда Гаврил Груев Хлътев, бъдещият титан на Априлската епопея Георги Бенковски. Апостолът Левски лично основава тук през май 1869 г. револиционнен комитет. Друг един копривщенец, Тодор Каблешков, син на богати родители, учил в прочутия френски колеж Галата сарай в Цариград, а по-късно станал началник на жп станцията в Белово, поема апостолската дейност още преди идването на Бенковски и Волов. И не само тук, а и в Стрелча, Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, та чак до Шипка.

Идва времето на историческата 1876 г. Макар че е люта януарска зима, апостолите на IV революционнен окръг вече са възкресили попарените след гибелта на Левски кълнове на революцията в редица селища из Стрямската долина и Тракия. В Копривщица Георги Бенковски идва (вероятно) откъм Старо Ново село (дн. Старосел) и още същата вечер в къщата на Тачо Шабанов се среща с Найден Попстоянов и Тодор Каблешков. На следващия ден най-преданите и будни копривщенци полагат революционната клетва. Копривщица става един от центровете на подготвяното въстание. Времето лети неусетно и ето че великият ден 20 април 1876 г. идва. Пристигналият в Копривщица с група заптиета Неджиб ага не успява да арестува Каблешков, затова пък той успява да разлюлее камбаната, чийто ек събужда не само Копривщица. При каменния Калъчов мост седем въстаници изпразват пушките си в омразните заптиета. Пръв гърми Георги Тиханек и това е първият изстрел на свободата! От втория етаж на спицерията (аптеката), където е въстаническият щаб, Каблешков пише историческото Кърваво писмо (с перо, натопено в кръвта на простреляния тиранин) и го изпраща към Панагюрище до Бенковски.

Цели десет дни Копривщица живее свободна. Последвалият разгром е тежък и страшен. Платеният голям откуп спасява Копривщица от пожарите, но не и от грабежите. Турската войска и башибозукът напълно ограбват китният град. Произволът, безчинствата и свирепите насилия са неописуеми. Впоследствие в околностите на града откриват повече от 150 трупа на копривщенци, а според Макгахан в града и в околностите са избити над 300 души. Голям е и броят на заточените, изкланите и избесените по-късно.

За българската свобода коприщенци се сражават и в Ботевата чета. В опълчението участват 74 души. Сред тях е полк. К. Кесяков, командир на Първа опълченска дружина. През 1878 г. отрядът на полк. Комаровски освобождава Копривщица.

Обществено-икономическите условия след Освобождението силно засягат града. Европейските фабрични тъкани скоро изместват от пазарите копривщенските. Мнозина копривщенци са принудени да търсят прехраната си далеч от родното гнездо. Останал встрани от главните пътища, градът бързо запада. По време на Първата световна война Стайко Филипов (Байото) и Пенчо Калканов, прозрели истината за войната, минават в нелегалност и в продължение на цели три години се укриват от властите. Използуват за подслон и Каменната колиба в м. Кръста, която по-късно партизаните наричат Барикадите. В кървавата касапница на Първата световна война загива един от най-големите български поети, копривщенецът Димчо Дебелянов. През 1924–1925 г. действува Копривщенската чета, която периодично установява връзка и провежда акции с Кискиновата и Троянската чета. В Коприщенскта партийна организация, създадена през 1919 г., израства Антон Иванов, съратник на Георги Кирков и Георги Димитров. Емигрант в СССР, член на Политбюро и секретар на нелегалния ЦК на БРП, през 1941 г. той се завръща в България. Арестуван на 26 април 1942 г. и жестоко инквизиран, Антон Иванов е разстрелян на 23 юли 1942 г. заедно с Никола Вапцаров и другарите им. Достойно място заема възрожденска и априлска Копривщица и във въоражената борба през 1941–1944 г. В партизанските редици до края на август 1944 г. се нареждат 17 бойци от Копривщица. Много копривщенци участвуват и в Отечествената война, в която падат още 4 жертви. През 1924–1925 и 1941–1944 г. Копривщица дава 29 партизани и командири, 27 политзатворници, 8 политемигранти, 43 ятаци, загиват 29 души, а 10 партизански и яташки къщи са опожарени. Той е първият град, овладян от партизаните след дръзка акция.

Забележителности. Копривщица е град-музей, планински курорт, център на туризма, един от 100-те национални туристически обекта. Всяка година на 2 май тук се възпроизвеждат епизоди от Априлското въстание. Тук се провежда и известният Национален събор на българското фолклорно творчество. Копривщица е обявена за национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

Сред забележителностите в града се открояват: Мавзолеят на априлци, издигнат в чест на 100- годишнината от Априлското въстание; Братската могила на загиналите в антифашистката съпротива 1941–1944 г. и в Отечествената война; Сградата на спицерията (аптеката), сега дирекция на музеите; Къщата музей "Любен Каравелов" (три сгради от 1810 г., 1820 и 1835 г.); Къщата музей "Димчо Дебелянов" (1830 г.); Къщата музей "Георги Бенковски" (1831 г.); Ослековата къща (1856 г.) – най-известният архитектурен и етнографски паметник на града; Лютовата къща (1854 г.), един от шедьоврите на късната копривщенска възрожденска архитектура; Родният дом на Яко Доросиев; Родната къща на Найден Геров, с постоянна изложба; Къщата на дядо Либен (известен Каравелов герой) с изложба по "Българи от старо време"; Родната къща на Антон Иванов с постоянна изложба; Мемориалният комплекс със скулптурната фигура на Бенковски; Паметникът "Първата пушка" и Калъчев мост, където Георги Тиханек дава първия изстрел, поставяйки началото на Априлската епопея; Старото училище "Кирил и Методий" (1837 г); Църквата "Св.Никола" (1844 г.); Църквата "Успение Богородично" (1817 г.), в чиито двор са погребани пренесените през 1931 г. от Демирхисар кости на Димчо Дебелянов. Надгробният паметник на поета, изобразяващ трогателната фигура на майка, застинала в очакване на заминалия на фронта син, е дело на проф. Лазаров. Оригиналът на този паметник е поставен в двора на къщата музей "Димчо Дебелянов"); Къщите на Петко Доганов, Тодор Доганов, Генчо Стойков; Къщи като Марковската, Кантарджиевата, Бозовата, Млъчковата, Павликянската, Гърковата, Бъзевата, Хаджинейковата, Хаджиивановата къща и др.

В центъра на града, на пл. "20 април", се намира едноименният комплекс. Наблизо са хотел-ресторант "Копривщица" и странноприемницата "Дядо Либен". В града има и две туристически спални – "Войводенец" (60 места) и "Богдан" (33 места). На разположение на гостите са и още над 20 фамилни хотела, вили, къщи за гости, които предлагат добри условия за нощуване и почивка. Има множество битови и атракционни заведения.

В околностите на града е Донкина гора (16 ха), обявена за защитена територия – местообитание на царския орел.

►Копривщица е удобен изходен пункт за хижите “Павел Делирадев”, “Кръстьо Чолаков” и “Артьовица” в западната част на Панагюрска Средна гора, за х. “Богдан”, “Барикадите”, “Чивира” и ТВК "Бунтовна" в източната част на планината.


96. Копривщица–х. "Павел Делирадев" (3,15 ч)

От центъра, покрай църквата "Успение Богородично" се излиза в западния край на града (10 мин.). Тръгва се по пътя, който следва левия бряг на Бялата река (срещу течението ú). Той върви с леко изкачване през стройна борова гора. След 15 мин (0,35 ч) се минава покрай скромния паметник на разстреляния тук през май 1944 г. ятяк Борис Заков. Следва остра серпантина, с която за 10 мин (0,45 ч) се набира височина. Минава се покрай чешмичка. Продължава се нагоре по пътя (на запад) през смесена борово-букова гора и на отсрещния склон на вр. Малък Поп се вижда продълговата поляна с кичести брези – Хаджистойковата поляна. През гора, в която вече преобладава букът, се излиза на седл. Равна поляна (1,15 ч) – между вр. Голям Поп от юг и мощния клон на Климаш на север. Тази местност се нарича още Депото или Опитното поле. Оттук в западна посока се отделя път, който траверсира гористите северни склонове на билото между върховете Голям Поп и Урсулица и води към местността и заслона “Бялата вода”.

Продължава се по лявото разклонение, което почти в южна посока (покрай каптаж) излиза на наклонена поляна, от която се вижда голяма част от Златишко-Тетевенска планина с вр. Вежен. Пътят прави остър завой на изток по северните склонове на вр. Голям Поп. От горния (южен) край на поляната води пряка, добре очертана и маркирана пътека, която извежда на Ревова ливада – открита седловина западно от вр. Голям Поп (1,40 ч.). Тук е паметникът на копривщенските ятаци Иван Кривиралчев (Малкия патриот) и Христо Тороманов, убити на 31 март 1943 г.

Оттук пътят отново завива на запад по равното широко било на м. Равни дял. След около 20 мин (2 ч) вдясно (на север) остава поляна, в чийто югоизточен край блика студен извор. След 5 мин се слиза на поляните североизточно от вр. Бич. Тук на север се отделя пътят за Урсулица с разклоните за з. “Бялата вода”, с. Душанци и х. “Артьовица”. Пътят завива на юг покрай каптажа, пресича поляните и заобикаля вр. Бич от изток, където е разклонът за х. "Кръстьо Чолаков". Връх Бич се изкачва за около 10 мин (2,15 ч). За х. "Павел Делирадев" се продължава по маршрут № 91 (още 1 ч, или общо 3,15 ч).

Този маршрут, от Копривщица до м. Белотруп, минава по дирята на Кървавото писмо, пренесено в съдбовния ден от вестоносците Петър Разложков и Съби Загорчинов. Има лентова, а по билото и стълбова маркировка. Обратният път се изминава за около 3 ч.

1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   44

Свързани:

Средна гора iconКурортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно от Пловдив, 180 км
Курортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно...
Средна гора iconВ подножието на планина Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното име
Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното...
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора iconКалендарен план за 2007 година посветени на: 105 години организиран туризъм в град Варна
Републикански поход по пътя на Бенковски –Средна гора Стара планина. III кат. Нск
Средна гора iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Средна гора iconСписъ к
На допуснатите до участие в конкурса служители от Затвора гр. Пазарджик и зо”Средна гора” при Затвора –Пазарджик
Средна гора iconПрограм а за развитие на туризма в община хисаря
Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора
Средна гора icon  раздел І: възложител I. 1 Наименование, адреси и лица за контакт
Наименование: Реконструкция и изграждане на част от уличната мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. ”Руен”, ул. “Оборище”, ул. ”Чая”,...
Средна гора iconКлиматична характеристика на ихтиманска средна гора
Настоящото изследване показва, че след 1 2-годишно прекъсване на засушаването от периода 1982 1994 г отново са настъпили неблагоприятни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом