Средна гора




ИмеСредна гора
страница24/44
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер5.5 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://panagyurishte.org/files/Sredna_gora_1_1_.doc
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   44

77. Село Чавдар–р. Боровица–х. “Сакарджа” (3,30 ч)

Село Чавдар (575 м ср.н.в.) се намира в югозападната част на Златишко-Пирдопската котловина, на десния долинен склон на р. Тополница. Пролувиалното поле, формирано от наносните конуси на старопланинските притоци на Тополница, е леко нахълмено от Селската река и р. Воздол. Ниският праг Гроба (Русалските гробища, Чавдарски рид) затварят кръгозора на запад към Мирковското поле. На югозапад надигат чела Св. Петка и Тумбеловият връх, а на изток и юг – ниските, наподобяващи могили връхчета Св. Ермия, Герена и Радов гроб. На около 2 км югоизточно и южно от селото е Чавдарското долинно разширение на р. Тополница.

С. Чавдар отстои на 3 км южно от Задбалканската автомагистрала, на 7 км от Челопеч и на 13 км от гр. Златица и Пирдоп, с които има автобусна връзка.

Исторически бележки. До Освобождението селото е било владение (чифлик) на златишките бейове, но в землището му се намират следи и отпреди османското нашествие. Като владение на златишките земевладелци селото остава извън обсега на подготовката на Априлското въстание. Забележително е обаче писмото, което лично Бенковски написва до населението му (от въстаналото вече с. Петрич), с което призовава “ръка за ръка” да се смаже “това тиранско правителство, което тъпче правата на всички, без разлика на вяра и народност”. И действително, част от местното население поема към въстаническия сборен пункт в Петрич. Кълновете на българското просветно дело поникват тук още през 1850 г., когато в селото е открито първото училище.

Забележителности. В центъра на селото има паметникът на загиналите във войните. До кметството извисява корона японска акация (софора), заседена през 1910 г. и обявена за природна забележителност.

Югоизточно от селото, на вододела между Селската река и р. Газибара има останки от древна крепостГрадището, градена от недялан камък и бял хоросан. Следи от старото кале (с останки от стари гробища) се намират и близо до водослива на Селската река с Тополница. Северно и източно от днешното село, около оброчищата Св. Георги, Св. Илия и м. Тракан също са разкрити основи от стари селища. На десния бряг на Тополница (южно от селото) се намира известното Чавдарско неолитно селище от V–ІІ хил. пр.Хр. Тук са намерени множество оригинални предмети и оръдия на труда.

Особен интерес представляват следите от древен рудодобив край р. Тополница в м. Самоков – североизточно от устието на р. Селската (Кьойдере), в подножието на вр. Демирска могила. Според П. Делирадев тук е имало развит железодобив и “магнетитната руда” е била претопявана “по-горе, край Тополница”, където са били видните (топилните пещи) – м. Видните. Изобилните останки и проучванията, проведени от нас, свидетелствуват, че освен магнетит тук се е промивало (плавило) и алувиално разсипно злато.

►Интересни излети могат да се организират до старините в Чавдарското долинно разширение (45 мин), из Петричкия пролом на р. Тополница. По пролома може да се отиде до Кербово градище (2,30 ч), Петрина чукара (2,30 ч) и до с. Петрич. Село Чавдар е най-удобният изходен пункт от север за хижите “Сакарджа” и “Братия”.

От с. Чавдар до х. “Сакарджа” води макаданен път (14 км). Шосето излиза от южния край на селото и, следвайки десния бряг на Селската река, покрай вили, градини и ниви, слиза в западната част на Чавдарското разширение на р. Тополница. До моста на р. Тополница (3,5 км – 0,45 ч) шосето е с трайна настилка и асфалтова замазка. Тук, в м. Селището, е водосливът на р. Боровица с р. Тополница, а западно от него започва живописният Чавдарски пролом, по който може да се отиде до с. Петрич.

След моста се продължава по тясно шосе с чакълна настилка, което навлиза в планината срещу течението на р. Боровица в югоизточна посока. Минава се покрай м. Белите брегове и устието на р. Беререй. Гористите склонове постепенно се стесняват и затварят кръгозора, а шосето, плавно набирайки височина, няколко пъти прехвърля коритото на реката. След 6,5 км (около 1,30 ч) от моста на р. Тополница (общо 10 км – 2,15 ч) се достига малко долинно разширение с няколко полуразрушени бараки. Оттук до хижата може да се продължи по два основни варианта.

Вариант І. По камионен път, около 4 км на югоизток през Петковата рътлина, главно вододелно било между реките Боровица и Селска (1,15 ч) – общо 14 км (3,30 ч). Маршрутът е маркиран, пътят е ясно очертан, без отклонения. По обратния път маршрутът се изминава за 3 часа.

Вариант ІІ. Продължава се по шосето нагоре (юг-югоизток), срещу течението на р. Боровица още 2 км (0,30 ч) – общо 12 км (2,45 ч). При водослива на няколко дола, оформили малко долинно разширение, шосето завършва. Непосредствено на изток има чешма. Към хижата се продължава в посока изток-югоизток, като се преодолява около 300 м денивелация. Има лентова маркировка и табелки. По обратния път до с. Чавдар се слиза за около 3 часа.

Хижа “Сакарджа” (1195 м н.в.) се намира сред вековна букова гора на северозападния склон на вр. Голец. Старата хижа е строена през 1946 г. като ловен заслон. Разполага с 14 места. Санитарно-хигиенните възли са външни. До старата хижа през 1977 г. е построена нова едноетажна сграда. Новата хижа разполага с 45 места (9 стаи с по 5 легла), туристическа кухня и столова. Тя е електрифицирана и водоснабдена, с вътрешни санитарно-хигиенни възли. Стопанисва се от тур. д-во “Братия” – с. Чавдар. За кратко време хижата се е наричала “Г. Бенковски”.

►От х. “Сакарджа” може да се отиде до вр. Каменна мандра (1 ч) и вр. Голец (20 мин).

Вр. Голец (Сакарджа), наричан още Малък Лисец, е открит и обзорен връх със стръмни гористи подножия, които се спускат към изворните области на реките Боровица, Селска и Беререй. Буковата гора обхваща по-високите части само на североизточните му склонове. Този връх е познат и под интересното име Окопаник. Най-високите му части от север, запад и юг са опасани от два или три реда каскадно разположени стари изкопи, наподобяващи окопи. Това е дало повод и за често срещаните в литературата предположения, че тук са открити “римски останки”, “следи от градище” и пр., за които няма доказателства. П. Делирадев изказва предположението, че това са следи от “землени укрепления”, свързани с военните действия на турците срещу кръстоносците на Владислав ІІІ Варненчик.

По върха и около него няма следи от градеж. Прави впечатление местоположението на “укрепленията”. Те липсват тъкмо там, откъдето върхът е най-лесно достъпен. Разположението им е каскадно, но неравномерно – от една до три “окопани редици”, разположени нагъсто, буквално една над друга. Те са различни и по широчината, и по дълбочина, която на места достига до 3 и повече метра. Има както завършени, така и недовършени изкопи. Липсата на характерното за окопните укрепления подреждане на изкопния материал изключва отбранителното предназначение на изкопите. За отбелязване е, че някои от скалите, изграждащи върха, са така променени, че трудно могат да се определят без специален анализ. Наблюдава се характерна хидротермална промяна, окварцяване, следи от излужване на руден минерал, т.е. все неща, които от пръв поглед характеризират дадено рудопроявление. Ето защо смятаме, че въпросните “укрепления” са древни минни изработки, т.е. това са следи от дейността на древните рудари. Но за разлика от останките край Тополница (м. Самоков) тук става въпрос за разработка на коренно месторождение, по всяка вероятност от същия период (предримската или римската епоха). Основните компоненти са били мед, злато и сребро. Възможно е част от тукашния материал да е бил откарван и стриван именно край Тополница (заради необходимостта от вода). Едва ли е случаен фактът, че един от притоците на р. Беререй, който извира от южните склонове на Голец, се казва Златица, а в речните наноси на Боровица и Селска, чиито изворни притоци също обхващат върха, има индикации за наличие на разсипно злато. Всъщност Голец е някогашен аналог на днешните “Медет” и “Асарел”.

В околностите на вр. Голец и х. “Сакарджа” в началото на лятото има в изобилие горски малини и ягоди.


78. С. Чавдар–лобното място на П. Мангов (Орлин)–х. “Сакарджа” (4 ч)

От с. Чавдар до моста на р. Тополница се следва маршрут № 27 (0,45 ч). След моста вляво от шосето (на югоизток) се отделя камионен път без настилка, който плавно се изкачва през м. Белите брегове. Минава се покрай стари кошари (1 ч), откъдето на север се открива панорама към с. Чавдар и главното старопланинско било от вр. Свищи плаз до вр. Баба. Пътят постепенно завива на изток и след 10 мин се разклонява. Дясното отклонение води на юг към долината на Боровица. Лявото отклонение, което трябва да се следва, продължава на изток-североизток и излиза на открито стъпало, обрасло с храсти и хвойна, откъдето се открива гледка към вр. Голец. След това пътят навлиза в дъбова гора, пресича сечище и след 30 мин (1,40 ч) се стига до втори разклон. Лявото отклонение слиза на север към Свински дол, а дясното, което трябва да се следва, завива на югоизток и след 15 мин (1,55 ч) извежда сред обширна падина и старо сечище. Продължава се по тесен коларски път, който пресича падината в южна посока, излиза на тясно, покрито с дъбова гора било, и, завивайки на север-североизток, за 20 мин (2,15 ч) извежда на главното било – вододел между реките Боровица и Селска. Тук дъбовата гора се поразрежда и открива горска полянка, сред която малък паметник бележи лобното място на партизанина П. Мангов (Орлин), загинал на 5 май 1944 г.

Оттук до х. “Сакарджа” се следва неотклонно гористото вододелно било в югоизточна посока. Върви се по широка, зашумена пътека през дъбова гора. След 20 мин (2,35 ч) се подсичат западните склонове на вр. Кънеле, а след още 20 мин (2,55 ч) широката пътека (дълбоко всечена от пороите и наподобяваща канал) подсича от изток вр. Горището. С плавно изкачване, държейки югоизточна посока, по широк и равен горски път след 15 мин (3,40 ч) се слиза на седловина. Следва плавно изкачване и след 10-ина минути се достига камионният път за х. “Сакарджа”, идващ откъм долината на Боровица (маршрут № 77, Вариант І). По него на юг след 10 мин се стига до хижата.

Маршрутът е маркиран частично – стара лентова маркировка, вече почти заличена, има само до лобното място на Петър Мангов-Орлин. Оттук до хижата маршрутът не е маркиран, но пътеката и пътят са ясно очертани и опасност от изгубване няма. Обратният път се изминава за 3–3,10 ч.

Вариант. За почти същото време (3,45 ч) до х. “Сакарджа” може да се отиде и по долината на Селската река. В по-голямата част се следва пътят за х. “Братия” (маршрут № 79) – до долинното разширение с полуразрушената барака (11,7 км от с. Чавдар – 2,30 ч). Продължава се на юг-югоизток срещу течението на Селска река по старо горско шосе през м. Кольов гроб (3 часа) до пряката пътека от х. “Братия” за х. “Сакарджа”, по която се изкачва на югозапад до хижата.


79. Село Чавдар–х. “Братия” (3,30 ч)

От с. Чавдар до х. “Братия” води шосе (с чакълна настилка) по долината на Селската река, преминаващо в грунтов път без настилка (17 км). Има и друг камионен път без настилка, който върви по вододела между реките Селска и Газибаа (13,5 км). Двата пътя са подходящи само за моторни превозни средства с повишена проходимост.

Шосето излиза от източния край на селото, заобикаля от север ниския вр. Герена и в югоизточна посока се спуска в Чавдарското долинно разширение. Пресича се коритото на р. Воздол и се прехвърля р. Тополница по мост при устието на Селска река (3,5 км – 0,45 ч). Дотук може да се стигне и за по-кратко време (0,35 ч). На 300–400 м след като се излезе от селото, от шосето се отделя коларски път. Той се спуска на югоизток в широката долина на р. Воздол и през тучни ливади, градини и ниви, между които са пръснати и няколко могили (между тях изпъква Угрина могила), излиза отново на шосето.

Районът около водосливът на Селска река се развива като вилна зона. Северно от моста на Тополница е историческата м. Тракан, а южно, на левия бряг на Селска река е м. Черковище. На около 500 м североизточно, на левия бряг на Тополница е м. Самоков. Цялата тераса на реката тук е осеяна с различни по височина могили и валове, има и стар, дълъг около 1000 м канал – безспорни следи от дейността на древните рудари. На около 100 м североизточно от моста, близо до коритото на Тополница, има чешмичка със студена вода.

От моста на Тополница се продължава в югоизточна посока по шосето срещу течението на Селска река. В началото шосето следва десния, а след 500 м се прехвърля на левия бряг, към който се придържа още около 2 км. Шосето отново се прехвърля на десния бряг, който следва до разклона на камионния път за х. “Братия”, като 500 м преди това минава покрай водохващане и каптажи – 5,5 км от моста на Тополница (1,20 ч), или общо 9 км (2,05 ч).

От разклона се продължава нагоре по долината на реката. Шосето, някога използувано за дърбодобива, сега е напълно изоставено, обрасло с трева, а мостовете са полуразрушени. Долината, тясна и гориста, със стръмни долинни склонове, неусетно завива на юг-югоизток. След по-малко от 2 км (25 мин) се стига до тясно, продълговато долинно разширение и малка, разрушена барака – 11,7 км от с. Чавдар (2,30 ч). Тук горското шосе се изоставя. То продължава срещу течението на реката към м . Кольов гроб, откъдето започва пътека за х. “Сакарджа”. За х. “Братия” се продължава по горския път, който се отделя вляво (източно) от шосето при горската барака. Върви се срещу течението на къс дол, по десния му долинен склон, отначало в североизточна посока. След като набере височина, пътят го пресича с дъга на югоизток и след около 30 мин (3 ч) излиза на широко гористо било. Тук пътят постепенно преминава в широка пътека, която, следвайки билото на североизток, след 30 мин (3,30 ч) стига до х. “Братия”. От долината на Селска река до хижата се преодолява близо 400 м денивелация.

По маршрута има лентова маркировка и табелки. По обратния път до с. Чавдар се слиза за около 3 ч.

До х. “Братия може да се стигне по още два варианта.

Вариант І. След водохващането от шосето вляво (на изток) се отделя горски път, по който с остри серпантини на север се излиза на вододелното било покрай вр. Железник. После в почти източна посока пътят се изкачва на вододела между Селска река и Газибара през м. Малмогила, подсича вр. Юнака от запад и излиза до х. “Братия” (17 км от с. Чавдар, 8 км от разклона, съответно 4,20 или 2,15 часа; денивилация – 500 м; обратен път – около 3,30 ч.).

Вариант ІІ. След моста на р. Тополница, при водослива на Селска река на изток се отделят два горски пътя без настилка. Първият отива към м. Самоков, а вторият се изкачва към вр. Железник, минава покрай вр. Юнака, където са останките от Градището и се свързва с Вариант І. Разстоянието от моста на р. Тополница до х. “Братия” е 10 км – 2,45 ч (от с. Чавдар е 13,5 км – 3,30 ч). По обратния път за с. Чавдар се слиза за около 3 ч.

Хижа “Братия” (1245 м н.в.) се намира в северозападния горист склон на вр. Малка Братия. Старата хижа е строена през 1936 г. като ловен заслон. През 1981 г. тя е съборена и е построена нова триетажна сграда. Хижата е с вътрешни санитарно-хигиенни възли, голяма туристическа кухня, столова и бюфет. Разполога със 70 места в стаи с по 3 и 4 легла. Има централно отопление и е електрифицирана и водоснабдена. Стопанисва се от тур. д-во “Братия” – с. Чавдар.

От хижата в югоизточна посока (по пътя за Пряслопа) през вр. Малка Братия за около 40 мин се изкачва вр. Братия. В околностите на хижата и върха в началото на лятото има много малини и горски ягоди.


80. Х. “Сакарджа”–х. “Братия” (1,30 – 1,50 или 2,30 – 2,45 ч)

От х. “Сакарджа” до х. “Братия” може да се отиде по няколко варианта: по главното било за 2,30–2, 45 часа и през долината на Селска река.

Вариант І. От х. “Сакарджа” до вр. Лисец и до м. Пряслопа има грунтов път без настилка (6 км). В основни линии се върви по него, като на места по преки пътеки се пресичат завоите. От х. “Сакарджа” се тръгва по пътя в посока юг-югоизток и с леко изкачване бързо се излиза над горския пояс. Следвайки стълбовата маркировка, по пряка пътека се пресича завоят на пътя, който опасва от запад и юг вр. Голец. За 20 мин се излиза на седловината в югоизточното му подножие, която го дели от вр. Сандаклия. Оттук в североизточна посока се открива изглед към вр. Братия. Южно от тази седловина води началото си изворния приток на р. Беререй – Сандаклийски дол. Продължава се на югоизток по тревистото било, като на няколко пъти се пресичат завоите на пътя. За 15 мин (0,35 ч) се изкачва слабо орографски изразеният вр. Сандаклия. Оттук на югоизток се простира открито тревисто било към Лисец. До върха се отива само за 10 мин (0,45 ч). Непосредствено преди връхната кота на Лисец от седл. Лагови поляни на югоизток се отделя старата маркираната пътека за х. “Оборище”.

Вр. Лисец е исторически връх. Тук на 2 май 1876 г., преди изгрев слънце, откъм с. Поибрене и Меченското (дн. Оборищенско) землище излиза Хвърковатата чета на Бенковски. От този район и от вр. Сивата грамада, който се издига юг-югозападно от Лисец, четниците и войводата виждат пожарищата, които превръщат в пепелище Панагюрище. В тези драматични часове Бенковски, макар и дълбоко покрусен, произнася пророческите думи “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей...” Привечер Хвърковатата чета (в състав около 75 души) с развято знаме започва оттеглянето си към с. Петрич и Балкана.

Лисец, макар и сравнително нисък (1386 м), е обзорен връх. Оттук на североизток се вижда вр. Братия, на изток са върховете Буная и Влък, а на запад – Китката и Вран камък. Името на върха е свързано с общия му вид – заоблен и открит, с гола връхна част, т.е. “лис”, той отвсякъде е заобиколен с гора.

От вр. Голец до вр. Лисец маршрутът съвпада с пътя на Хвърковатата чета. От Лисец отново се слиза на пътя, който го заобикаля от север. По него се продължава на изток и се стига до разклон. Продължава се по левия път, който бързо навлиза в букова гора и след 10-ина минути се стига до втори разклон. Отново се продължава по левия път (десните отклонения водят на югоизток и юг, пресичат шосето до МОК “Асарел” и слизат към Панагюрище), пресича се тесен горски път, след което се излиза на открито, обрасло с малини сечище. Оттук отново се вижда вр. Братия, а на преден план е Пряслопа. По пряка пътека вляво от пътя, покрай гората се пресича един от завоите му, слиза се отново на пътя и се излиза на асфалтираното шосе МОК “Медет” – МОК “Асарел” в м. Пряслопа (1,15 ч).

Пряслопа е обширно, заето от поляни и гора седловинно понижение на главното било между масивите на Лисец и Братия. Има няколко стари постройки на горското стопанство, разсадник и чешма. Оттук минава асфалтирания път от Панагюрски колонии и МОК “Медет” за МОК “Асарел” и Панагюрище. Тук извежда и старият път откъм Колониите. Близо на север е ведомствената хижа “Т. Каблешков”.

От м. Пряслопа до х. “Братия” водят два пътя, по които през топлото полугодие могат да се движат и леки автомобили. Горният път е асфалтиран до телевизионния ретранслатор, след което продължава като грунтов път без настилка. Той е по-къс (5 км). Изкачва южния склон на вр. Братия, подсича го от запад близо до връхната кота и през вр. Малка Братия се спуска до хижата. Долният път (7 км) траверсира западните склонове на върха почти по хоризонтал.

Връх Братия (1519 м) е най-високият връх в западната част на Панагюрска Средна гора, шести по височина в Средна гора (след Богдан, Шилигарка, Буная, Алексица и Малък Богдан). След потушаването на Априлското въстание в гъстите горски дебри на Братия и Лисец се укриват и дочакват Освобождението знаменосецът на Хвърковатата чета Крайчо Самоходов и други въстаници. Ниско в североизточните и източните му склонове са бившите открити рудници “Медет” и флотационна фабрика.

От челото на вр. Братия, леко изгърбено от две връхчета (като братя, откъдето идва името му), се откриват широки панорами във всички посоки. На север лежи Златишко-Пирдопското поле с разпилените из него селища. Над него е веригата на Стара планина с открояващите се върхове Звездец, Баба, Мургана, Свищи плаз, Вежен. При ясно време панорамата се разширява далече на запад от Звездец и на изток от Вежен. На юг, на преден план са Окошка могила и Богородич с вилните зони около тях. Следват част от Панагюрище и котловината (с надиплените и накъсани от проломи планински ридове, които я ограждат от юг), Тракия, Родопите. На запад и югозапад зад близките върхове Лисец, Сандаклия и Голец нагитат чела Китката и Вран камък, вижда се част от поречието на Тополница, а зад него – почти цяла Ихтиманска Средна гора с Еледжик, Арамлиец и Голямата Икуна, куполите на Рила и Витоша. На изток погледът се рее по широкото гористо било, над което като острови се очертават Мухча, Манзул, Златьовица, Бич, Буная със Стръмнонос и Арбут, та чак до първенеца Богдан и по-нататък на изток. Удивен от тази панорама, Константин Иричек пише: “Изгледът е един от най-великолепните не само в България и на Балканския полуостров, но и изобщо в Европа”.

От вр. Братия на северозапад бързо се слиза на пътя, а по него през букова гора, горски поляни и открития вр. Малка Братия за около 30 мин (2,30 ч) се стига до х. “Братия”.

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка, а на места – и табелки. В началото на летния сезон по него има много малини и ягоди, особено около Пряслопа и Братия. По обратния път маршрутът се изминава за почти същото време.

Вариант ІІ. От х. “Сакарджа” по Вариант І за 20 минути се слиза на седловината в югоизточното подножие на вр. Голец. Оттук в посока изток-североизток по пътека за 10 мин (0,30 ч) се слиза на горски път. Този път траверсира по хоризонтал северните склонове на върховете Сандаклия и Лисец и излиза на м. Пряслопа, събрайки се малко преди това с “долния” път от м. Пряслопа за х. “Братия”. Ако се продължи по него, до х. “Братия” се стига за 1,25 ч (2,45 ч). Ако се отиде до м. Пряслопа и се предпочете “горният” път, общото времетраене на маршрута е 2,40 ч. По маршрута има лентова маркировка. Обратният път се изминава за същото време.

Вариант ІІІ. От х. “Сакарджа” се тръгва в източна, а после в североизточна посока по обратния път на варианта на маршрут № 78. За около 30 мин се слиза в долината на Селска река в м. Кольов гроб. Оттук, след като се прекоси реката, в североизточна посока води ясно очертана и маркирана пътека и, преодолявайки денивелация около 350 м за 1 ч (общо 1,30 ч), извежда до х. “Братия”. Това е най-краткият по времетраене вариант от х. “Сакарджа” за х. “Братия”. Маршрутът има лентова маркировка и табелки. Обратният път се изминава за същото време.

Вариант ІV. По описания в маршрут № 78 вариант от х. “Сакарджа” за 30 мин се слиза до м. Кольов гроб. Оттук се тръгва на северозапад по течението на реката по старото шосе за с. Чавдар. След 20 мин (25 мин) се достига до долинното разширение с разрушената барака. Оттук по описания в маршрут № 79 път за 1 ч (1,50 ч) се излиза до х. “Братия”.

Част от горите около хижите “Сакарджа” и “Братия” са обявени за защитени територии, с цел да се запази останалото от просторните някога горски масиви от бук, покривали високите склонове на Панагюрска Средна гора.

1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   44

Свързани:

Средна гора iconКурортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно от Пловдив, 180 км
Курортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно...
Средна гора iconВ подножието на планина Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното име
Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното...
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора iconКалендарен план за 2007 година посветени на: 105 години организиран туризъм в град Варна
Републикански поход по пътя на Бенковски –Средна гора Стара планина. III кат. Нск
Средна гора iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Средна гора iconСписъ к
На допуснатите до участие в конкурса служители от Затвора гр. Пазарджик и зо”Средна гора” при Затвора –Пазарджик
Средна гора iconПрограм а за развитие на туризма в община хисаря
Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора
Средна гора icon  раздел І: възложител I. 1 Наименование, адреси и лица за контакт
Наименование: Реконструкция и изграждане на част от уличната мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. ”Руен”, ул. “Оборище”, ул. ”Чая”,...
Средна гора iconКлиматична характеристика на ихтиманска средна гора
Настоящото изследване показва, че след 1 2-годишно прекъсване на засушаването от периода 1982 1994 г отново са настъпили неблагоприятни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом