Средна гора




ИмеСредна гора
страница22/44
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер5.5 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://panagyurishte.org/files/Sredna_gora_1_1_.doc
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   44

69. Село Славовица–м. Паланката (х. Траянови врата”) (1,30 – 2 ч)

Село Славовица е родно място на Александър Стамболийски, обществен и държавен деец, публицист, идеолог и водач на Българския земеделски народен съюз, министър председател на България (1918–1923).

Славовица ((580 м н.в.) се намира на 18 км от гр. Септември. Днес селото, подобно на околните села, е със силна надежда да си върне някогашната слава на лозарски и винопроизводителен регион.

Исторически бележки и забележителности. Селото има богата древна история. Из землището му (м. Полето) са пръснати множество тракийски могили. Предполага се, че на някои от околните куполовидни и обзорни върхове е имало тракийски светилища. На 2 км източно от селото се идига вр. Петруша (Градище) с руини от римска крепост. Северно от нея е минавал най-старият вариант на Траяновия друм, през Еледжик и към Калугерово, запазен по-късно като обходен стратигически разклон. Той е бил фланкиран от още няколко твърдини между Славовица и Церово, между които и тази на вр. Градището, северно от Славовица.

Под името Славовица селото се споменава за първи път в публикация от 1870 г., но според изследванията, то е основано на сегашното място (по-скоро отново “възкръсва”) през ХVІІ в. От ония времена до нас е достигнала легендата за Яна войвода, водила дружина из усоите на Голак и Еледжик. На нейно име, Янини грамади, е наречен хълмът южно от селото. Богато изографисаната църква “Св. Илия” (паметник на културата), строена преди повече от 200 години, е известна с факта, че нейните камбани дават знака за началото на Априлското въстание тук. Населението взема активно участие в него и споделя съдбата на околните селища след погрома – опожаряване, разграбване, смърт и върволица заточеници...

През 1958 г. в селото е създаден Музей “Александър Стамболийски” с четири основни обекта: Родната къща на Ал. Стамболийски – в южните покрайнини на селото, в подножието на хълма Янини грамади. Строена е през ХІХ в. и е образец на средногорската жилищна архитектура; Вилата музей – на 3 км източно от селото, в м. Юрта край шосето за Виноградец; Паметникът костница – издигнат на Янини грамади (703 м). Хълмът е превърнат в парк от иголистни насаждения. Залесяването му започва още през 1912 г. по лична инициатива на младия Стамболийски. През 1953 г. тук е издигнат внушителен 15-метров гранитен монумент. В мраморен саркофаг са поставени костите на Стамболийски (пренесени на Янини грамади от пясъците край Марица още през 1946 г), а под каменни плочи край саркофага са костите на майка му Катерина и на брат му Васил. Величествено гранитно стълбище с 605 стъпала води към монумента. На хълма, откъм западната страна, се изкачва и асфалтово шосе. От 1968 г. и трите обекта са обявени за паметници на културата с национално значение; Домът читалище – в центъра на селото. Изграден е в стила на националната ни архитектура, има и часовникова кула. В дома е уредена богата и съдържателна музейна експозиция. Край него, сред пустеещ вече парк, е поставен бюст-паметник на Ал. Стамболийски.

В подножието на Янини грамади, недалеч от родната къща на Ал. Стамболийски, през 1985 г. е завършена и предадена за ползване като творчески дом красива сграда, сполучливо съчетаваща възрожденския със съвременния архитектурен стил.

На 2 км източно от селото (на 1 км от руините на бившето стопанство) в м. Мерата, където е разклона на шосето за Ветрен, е изградена оригинална чешма паметник с барелеф на Ал. Стамболийски. На юг се издига Станчова могила, а малко пò на юг, вдясно от пътя за Ветрен, под една плачеща върба има чешма и паметник на избити на 9 септември 1923 г. 12 антифашисти от Славовица и околните села. Близо на юг е параклиса “Св. Илия”.

От с. Славовица до м. Паланката (х. “Траянови врата”) може да се стигне по два основни варианта: през Янини грамади (1,30 ч) и през Ибровица (2 ч).

Вариант І. По мемориалното стълбище от южния край на Славовица се изкачва до паметника костница “Ал. Стамболийски (0,15 ч). Гранитното стълбище, процепило нагоре боровия хълм, е оградено от кипариси и жасмин. От площадките му се откриват все по-обширни панорами към средногорските първенци Братия, Буная и Богдан, а зад тях на север – към Вежен, Свищиплаз и Звездец. За няколко минути по алея се слиза до седловинната поляна в югозападното подножие (предназначена някога за стадион), където ежегодно се отбелязваха с възпоменателни тържества годишнините от гибелта на Ал. Стамболийски. Продължава се на югозапад покрай ретранслатора, а след това в същата посока, по стар горски път през поляни и горички (осеяли вододелното било между Клисурската (Славковската) река от северозапад, Асардере и Големото баре (Ветренската река) от югоизток) се излиза на открития връх Китките (1,15 ч), където излиза и маршрут № 63, по който се продължава по-нататък.

Маршрутът е маркиран с лентова маркировка, има и стари табелки. Денивелацията по него е плюс 250 м (до вр. Китките).

Вариант ІІ. С. Славовица–вр. Ибровица (1,30 ч)–маршрут № 63


70. Село Славовица–с. Горно Вършило–с. Долно Вършило–м. Траянови врата (3,30 – 3,45 ч), “Шиндара” или х. “Еледжик”

От с. Славовица до с. Горно Вършило (4 км) се върви по (покрай) шосе, т.е. по някогашния асфалтов път. Неудобният път се компенсира с красивите гледки към поречията на Любница и Тополница, към Еледжик и Панагюрска Средна гора (с всичките ú първенци), Етрополска и Златишко-Тетевенска планина с върховете Звездец, Баба, Мургана, Кордуна, Свищиплаз и още пò на изток. Ниско долу е автомагистрала “Тракия”. От Горно Вършило (1 ч) бързо се слиза в долината на р. Яворица, където е сгушено с. Долно Вършило (1,30 ч). Оттук за м. Траянови врата се продължава по маршрут № 54 (обратен вариант), за “Шиндара” през връх Бенковски – по маршрут № 56, Вариант І (с продължение по маршрут № 53) и за х. “Еледжик” – по маршрут № 54. Може да се излезе и към м. Паланката (х. “Траянови врата”) по маршрут № 62.


71. Село Славовица–х. “Еледжик” (2,30 – 3ч)

До с. Горно Вършило се следва маршрут № 70. От северния край на селото право на север към магистрала “Тракия” се спуска път (някога асфалтов), който макар и лош, все пак личи. По него се минава покрай чешмата Ранчов чучур, след това през подлеза под магистралата и се излиза в района на вилната зона покрай р. Яворица, откъдето се продължава по маршрут № 54 или с малка корекция на обратния вариант по същия маршрут до с. Долно Вършило – по маршрут № 56.


72. Село Церово–х. “Еледжик” (2,30 ч)

Село Церово (370 м ср.н.в.) е разположена на припек по левия склон на р. Яворица, недалеч от вливането ú в р. Тополница. Всъщност цялото землище на селото е на припек, поради което то изглежда като островче сред морето от лозови масиви и овощни градини, които, макар и проскубани, все още ги има. Настоящето и бъдещето на Церово е във възраждането на лозарството и връщането на славата на Церовската винарска изба.

Исторически бележки и забележителности. Знае се, че Тополница е една от златоносните реки на Средна гора, а в поречието ú има много индикации, проявления и находища на коренно злато. Това не е убягнало на траките, оставили многобройни следи от своята дейност по тези места. Нека да припомним, че те са били и ревностни почитатели и следовници на Дионис, а условията за отглеждане на източника на божествения сок тук са отлични.

Южно от днешното село, през долината на Яворица, е минавал най-старият вариант на Траяновия път, наричан и сега от местното население Друма. Неговите функции се запазват дори и през турското робство, когато като по-безопасен път, по него е пренасяна “царската поща”. Счита се, че развалините в м. Линовете, югозападно от селото, са на римска крайпътна станция. Тук, на десния бряг на р. Яворица, на няколко места има запазени фрагменти от калдъръмен път, вероятно Друма. Куполовидните височини южно от селото, между които сега се стрелка магистрала “Тракия”, също са били места на твърдини или най-малкото на наблюдателници. По много от тях (Чангара, Брезуля и северно от тях) има тракийски могили. Руини от стражева кула (турска стражарница) има и в м. Гьола. В землището на селото са намерени предмети и от времето на цар Асен I.

И Церово влиза в българската история по време на Априлската епопея, 1876 г. Тя е свързана с Еледжик и Хвърковатата чета, с опожарените над 80 къщи, с изкланите българи, с хвърлените в турските зандани и изпратените на заточение. От Церово е Георги Телийски, ръководител и главен войвода на въстаническия лагер в Еледжик.

От с. Церово до х.”Еледжик” има прокарано шосе (12 км), някога асфалтово. То излиза от западно-югозападния край на селото и след развалините на бившето ТКЗС се раздвоява. Левият разклон отива на югозапад по долината на р. Яворица, следвайки в по-голямата си част Друма, минава покрай развалините на римската крайпътна станция (периодично “обновявани” от иманяри), пъхва се под магистрала „Тракия ” и продължава нагоре към Горно Вършило (пътят е годен само за автомобили с повишена проходимост). Десният път отива към “Еледжик” в западна посока, следвайки високо левия долинен склон на р. Яворица. Минава през м. Гюровец (тук има няколко чешми), опасва южните склонове на вр. Връа (621 м) и вр. Райковица (652 м), пробягва по северния склон на вр. Върха (618 м) и после по южния скат на Дъбачка могила излиза в м. Гьола, близо до трасето на магистрален газопровод (1,30 ч). Оттук се продължава по маршрут № 54 покрай партизанския паметник в м. Шестильовец.


73. Излетни маршрути около селата Калугерово, Виноградец, Карабунар, Памидово, Величково и Бошуля

Предлаганите маршрути са в истинско съзвучие със съдържателния призив на Алеко Константинов “Опознай Родината, за да я обикнеш!”

Околностите на посочените в маршрута села, където затихват последните издънки на Еледжик сред Тракия, предлагат прекрасни условия за излети както в историческо-географски, така и в естетически смисъл. Последните издънки на Еледжик се издигат живописно из земните недра. Почти всички са изградени от плутонични скали (като пловдивските тепета) – уникални бели гранити (левкократни, наподобяващи т.н. писмени гранити), гранодиорити, различни габра. Поради това те се отличават с меко заоблени куполи, рязко контрастиращи на равното поле, което ги огражда и макар и невисоки, изглеждат направо величествени. Част от тях са гористи, други – открити и ведри, покрити с меки пасища, трети са с отделни китки дървета. През пролетта и есента в тях се срещат ефемерните видове, характерни за Средна гора: кокиче, пролетен жълт и син минзухар, синчец, иглика, теменуга, цъфтящи и плодоносни храсти, ядливи гъби. Районът е осеяни с тракийски могили и светилища, руини на селища, крепости и калета, с паметни места, свързани с многовековната ни история.

Село Калугерово (260 м н.в.) е разположено по ниските речни тераси на р. Тополница, почти на изхода на дългия Поибренски пролом, който е границата между Ихтиманската и Панагюрската Средна гора. Най-личният връх на север е Калето (730 м). От него черпи вода р. Костина (ляв приток на Тополница), разделяйки ридовете Юрушки кайряк с върховете Остри (630 м) и Дъбчето (488 м) от запад и Гуркова каба и Стаевица с върховете Белковец (680 м), Изгорелия връх (638 м), Стаевишки връх (577 м) на изток. На юг от Тополница са вр. Св. Илия (469 м) и Змейовец (307 м).

Какугерово има редовна автобусна връзка с Пазарджик (20 км).

Исторически бележки. Историята на селото по всяка вероятност е преплетена с историята на близкия старинен манастир „Св. Никола” (Калугеровският манастир), най-големият в Средна гора. Той е бил съсипан след турското нашествие, но въпреки всичко оцелява заедно с българското селище, приемник на трако-римска и византийска твърдина и (вероятно) голям рударски център за добив на мед и злато. Скоро обаче възниква ново селище. То се споменава под името Калугерово за първи път през XVI в. От онова време (1689 г.) се носят легенди за народния закрилник Балчо Войвода, а по-късно и за Бейко Войвода. През 1952–1968 г. селото е било временно преименувано на Сребрино.

Летописецът на Априлската епопея от 1876 г. Захари Стоянов разказва за ролята на населението в Априлското въстание. Калугеровският манастир е бил едно от най-бунтовните гнезда, в което се е водила подготовката на въстанието в IV революционен окръг. Игуменът на манастира, отец Кирил Слепов, е неотлъчно до Бенковски и след погрома, чак до гибелта му на р. Костина, където самият той е ранен, пленен и хвърлен в цариградската тъмница Метерхана, където умира, недочакал свободата. В Калугерово са опожарени 153 къщи, селото е разграбено и опустошено, изклани са 37 души, други 25 са изтезавани и хвърлени в занданите.

Забележителности. Около Калугерово има множество тракийски могили, голяма част от които са заличени от стопанската дейност и времето. Някои от тях, предимно на север от Тополница и към с. Елшица (и бивш рудник) са рударски.

В околностите на селото има 20-ина археологически обекта. Сред най-забележителните са късно-неолитното селище и тракийският могилен некропол, открити през 1976 г. при строителството на автомагистрала “Тракия” в м. Бельова кория, на 3 км западно от селото, по южния склон на вр. Св. Илия. Некрополът (II–IV в.) и е издигнат върху късно-неолитното селище, заемало площ от 12 дка. То наподобява селището, откритото при Берекетската могила край Стара Загора и е с възраст Култура Караново–IV. Голяма част от културните пластове са били унищожени още в античността, като материалът е послужил за издигането на тракийските некрополни могили. На 30–40 м северно от тях е открито античното селище на строителите на могилите. В м. Крайще има останки от праисторическо селище (от епохата на неолита) и е открито медно съкровище (XV–XII в. пр.Хр.). Следи от тракийско селище, просъществувало и през римската епоха, са открити в самия център на сегашното Калугерово (в Голямата махала). Има следи и от споменаваното неведнъж стратегическо отклонение на Траяновия друм (от Еледжик, през Любнишкото кале, м. Линовете в долината на р. Яворица, крепостта на вр. Петруша и покрай сегашните села Виноградец, Карабунар, Бошуля), каквито личат както в границите на самото село, така и северно от него. За наличието на пътя свидетелствува и намерената крайпътна колона от времето на император Юлиян (361–363). На близкото възвишение Змейовец има развалини от крепост и римска крайпътна станция. Следи от тракийски селища с изобилни находки на керамика, хромели, оръдия на труда и др. има в м. Новосел (2 км на северозапад от селото), в местностите Костина, Линовете, Кайряко (Остреч). В близкото поречие на р. Костина има некрополни могили. Тракийски селища и некрополни могили са локализирани още в поречието на Боян дере и вр. Орлов камък, северозападно от селото (там е намерена оброчна плочка на тракийския бог Херос); североизточно от селото – в м. Дильовец (Средната могила, Квачково дере, Асан дере, Изгорелия връх, Ставрешки връх и др); източно от селото – в м. Кръста и м. Пиронковата чешма; около вр. Св. Илия и южно от него; западно от селото, където са и най-високите могили Робовица (Робова чукара) и Косматица и др.

►Из близките околности на Калугерово могат да се организират редица излети до всички описани старини и археологически обекти. Като основни маршрути се препоръчват:

  • Калугерово–Калугеровски манастир “Св. Никола ” (2,5 км от центъра на селото – 0,30 ч). Манастирът се намира западно от селото на една висока около 30 м речна тераса, на десния бряг на Тополница. От селото до манастира има и асфалтово шосе. Има уредени спални помещения за гости и туристи целогодишно.

  • Калугерово–вр. Св. Илия (и обновен параклис) – 1 час. Върхът е на 1,5 км западно от Калугеровския манастир. Освен от манастира, до върха може да се стигне и по няколко преки грунтови пътя, отделящи се от основния път за манастира на запад през лозята и вилната зона.

  • Калугерово–Бельова кория (0,45 ч). Корията се намира на 3 км на запад от селото в едноименната гора, северно от магистрала “Тракия” (в непосредствена близост до нея). От Калугеровския манастир е на около 2 км на юг-югозапад, а от Св. Илия – на 1,5 км южно.

  • Калугерово–вр. Змейвец (0,15 ч). Змейвец е в непосредствена близост до западните покрайнини на селото, които опират в подножието му.

Село Виноградец (280 м ср.н.в.) е оградено почти отвред от потънали в лозя и овощия ниски заоблени хълмове и в този смисъл сегашното му име определено е по-подходящо от старото Крушево.

Лозарството и хубавите “тракийски” вина, които днес славят Виноградец и оклоните селища, имат дълбоки корени, още от времето на древните траки.

Виноградец има редовна автобусна връзка с Пазарджик (18 км).

Забележителности. На повечето от хълмовете, както и в подножията им, и край тях има тракийски могили. Самото село Виноградец е на подобна могила, а из него и край него също има могили. Трябва да се отбележи, че недалеч на югозапад, край Марица, е бил древният металургичен център на траките Пистерос (край днешния гр. Септември), а на югоизток, в подножието на Бесапарските хълмове – столицата им Бесапара.

На Чукуров връх има следи от тракийско светилище, в м. Гьоловете – от древно селище, в м. Еленлер – развалини от древен градеж, в Змийския дол (между крепостта Петруша и станцията при Градишки дол) – фрагменти от древен съединителен калдъръмен път. На връх Градището е било Пашово кале.

През Априлското възстание селото е било напълно опожарено.

►Интересни и съдържателни излети могат да се осъществят до почти всички споменати околни върхове. Наред с древната история, те предлагат отлични възможности за обогатяване на познанията по всички природни науки, за обогатяване на лапидарски, петрографски и минераложки сбирки, хербаризиране и др.

От с. Виноградец до м. Бельова кория и вр. Св. Илия на север се отива съответно за 0,30 часа и 1 час, на северозапад до Чукуров връх (0,30 – 0,40 ч), на запад до Градището (0,30 – 0,40 ч), а на юг до вр. Младата могила (0,30 ч), до Ходжовица, Чаталтепе и Сунгурлиица (за по 0,45–1 ч).

Село Карабунар (250 м н.в.) е разположено на завет в западното подножие на продълговатия рид Градище, който изпълва цялото пространство между селата Карабунар, Бошуля, Величково и Памидово. Главната му орографска ос едва забележимо се свързва с главната орографска ос на Голак планина чрез много ниска седловина – вероятно старо легло на р. Тополница или на неин ръкав. Най-висок и личен връх е Градище (448 м), югоизточно от който е Стражата (314 м) – най-източният добре изразен орографски връх на Голак, всъщност на Ихтиманска Средна гора. Всички хълмове, които заобикалят Карабунар, са заети от необятни лозови насаждения, в по-голямата си част буренясали, запустели и изсъхнали. И все пак славата на карабунарските лозя и вина е многовековна и ще я има!

Селото има редовна автобусна връзка с Пазарджик (15 км).

Забележителности. Източно от селото са запазени следи от калдъръмен римски път в посока към запазения само в спомените Дяволски мост над р. Марица. Южно от селото са открити следи от римско селище, а из цялото му землище са пръснати тракийски могили.

На югозапад, долинното разширение, сред което е Карабунар, е притиснато от Сунгурлиица, Малка и Голяма Мирчовица, откъснати от Стражата от малката сега долинка на Къшладере.

►Добър неколкочасов преход може да се направи по билото на Градище и през едноименния връх да се слезе покрай кариерите към Бошуля или към Величково. Директно до вр. Градище от селото се изкачва за около 0,45 ч при денивелация близо 200м.

Село Бошуля (235 м н.в.) се намира също в западното подножие на Градище, в тилната част на ниска надзаливна тераса на р. Марица. Селото има редовна автобусна връзка с Пазарджик (13 км).

Забележителности. Около селото има множество тракийски могили, а край една от тях (в м. Градище) е имало и древно селище.

Край близкото Хасардере пък са развалините от древна постройка, около която е намерена бронзова статуйка на Хигия. На юг, към долината на р. Марица, са запазени следи от стария римски път, прехвърлял Марица през наречения по-късно от местните хора Дяволски мост. Източно от селото, около Стражата, са намерени монети от времето на Цар Асен. Особено внимание заслужава вр. Градище (на 1,5 км североизточно от Бошуля и на почти същото разстояние на запад от с. Величково, което също претендира за забележителностите на върха), има развалини от антична крепост (римско-византийска), изпълнявала функции и през ранното средновековие до падането на България под турско робство. Тук през 1903 г. е намерено 25-килограмово златно съкровище, едно от най-големите за времето си, съдържащо византийски монети, златен кръст, сребърни предмети. За съжаление от него е спасено много малко. Голяма част е била претопена и продадена, друга – изнесена в чужбина. Наблизо до Градището, до вр. Черни камък (м. Исови камъни), през 1933 г. е била намерена друга монетна находка (V в. пр.Хр.), която е спасена и запазена. Интерес представляват старите кариери за добив на габроидни скали (северно от селото). Те са изоставени през 90-те години на миналия век, но наред с лозарството и овощарството дълго време са давали престижен поминът на населението. По всяка вероятност кариерите са били разработвани още в древността.

► Интересен излет от селото може да се направи до вр. Стражата (2 км на изток-югоизток от селото) и до вр. Градище (0,30 – 0,40 ч). Денивелацията във втория случай е около 210 м.

Село Величково (270 м н.в.) се намира от североизточна страна на рида Градище, който се споменава и с името Стражата. В района има запустели лозя, от които все още се произвеждат прочутите местни вина. Селото има редовна автобусна връзка с Пзарджик (10 км.).

Забележителности. И този регион има тракийски могили. В м. Манастирчето (Манастирище), северно от селото, има следи от древен градеж на църковен храм.

►От селото (от западния му край) до вр. Градище се отива за около 0,30–0,40 ч по горски път. Може да се съчетае с преход по билото и слизане към Бошуля, Карабунар или Памидово.

Село Памидово (275 м н.в.) е разположено на десния бряг на Тополница, в североизточното подножие на рида Градище (Стражата). Характерен поминък на Памидово открай време е било земеделието и особено лозарството.

Забележителности. Памидово също оспорва, не без основание, древната слава на хълма. И тук полите му са осеяни с тракийски могили, а на около 1,5 км. източно от селото (в м. Карафилината могила) е имало тракийско светилище. Вероятно такова е имало и на личния скалист връх Соуджак (429 м), който се издига южно от селото и северно от вр. Градище. В землището на селото личат следи от древни селища.

►От с. Памидово в южна посока през запустели лозя, мера и стари каменоломни гнезда, за около 0,30 ч се изкачва вр. Соуджак, а за 0,45 ч – и вр. Градище.
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   44

Свързани:

Средна гора iconКурортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно от Пловдив, 180 км
Курортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно...
Средна гора iconВ подножието на планина Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното име
Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното...
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора iconКалендарен план за 2007 година посветени на: 105 години организиран туризъм в град Варна
Републикански поход по пътя на Бенковски –Средна гора Стара планина. III кат. Нск
Средна гора iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Средна гора iconСписъ к
На допуснатите до участие в конкурса служители от Затвора гр. Пазарджик и зо”Средна гора” при Затвора –Пазарджик
Средна гора iconПрограм а за развитие на туризма в община хисаря
Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора
Средна гора icon  раздел І: възложител I. 1 Наименование, адреси и лица за контакт
Наименование: Реконструкция и изграждане на част от уличната мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. ”Руен”, ул. “Оборище”, ул. ”Чая”,...
Средна гора iconКлиматична характеристика на ихтиманска средна гора
Настоящото изследване показва, че след 1 2-годишно прекъсване на засушаването от периода 1982 1994 г отново са настъпили неблагоприятни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом