Средна гора




ИмеСредна гора
страница20/44
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер5.5 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://panagyurishte.org/files/Sredna_gora_1_1_.doc
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   44

55. “Шиндара”–х. “Еледжик” (1,30 или 2,30 ч)

От туристическия комплекс “Шиндара” (респ. х. “Надежда”) до х. “Еледжик” маршрутът може да се осъществи по два варианта, съответно за 1,30 ч и 2,30 ч.

Вариант 1. (”Шиндара”–Малка и Голяма Петрина поляна–х. “Еледжик” – 1,30 ч). От х. “Надежда” в югоизточна посока през стара букова гора върви почти по хоризонтал широка пътека (стар горски път). Тази истинска горска алея е накичена през топлото полугодие с пъстри горски цветя, а през летния сезон и с горски малини и ягоди. След като се подмине каптажът, се излиза на Малка Петрина поляна, където пътят се разклонява. Продължава се по лявото (по посока на движението) отклонение, което слиза на Голяма Петрина поляна. Пътят последователно траверсира с леко спускане гористите североизточни склонове на вр. Бенковски, Висока могила и Брезовица, пресичайки повечето от изворните потоци на Юртово дере. Пътят извежда на Малко орниче и през Голямо орниче и Бенковска поляна, където съвпада с маршрут № 53.

Маршрутът е маркиран, а денивелацията по него отрицателна, слиза се 185 м по-ниско.

Вариант ІІ. (”Шиндара”–вр. Бенковски–Брезовица–х. “Еледжик” – 2,30 ч). Този вариант е съчетание между маршрути № 52 – обратен вариант (”Шиндара”–вр. Бенковски–вр. Висока могила–Брезовица) и продължението на маршрут № 53 (Брезовица–Голямо орниче–Бенковска поляна–х. “Еледжик”).

Маршрутът е маркиран. Денивелацията му е около плюс 170 м и минус 360 м.


56. Село Долно Вършило–х. “Еледжик” (2,45–3,15 ч)

Освен по описания маршрут № 54 от с. Долно Вършило до х. “Еледжик” може да се стигне и по един друг, също интересен маршрут с няколко варианта.

Вариант І. (С. Долно Вършило–Брезовица–х. “Еледжик” – 3,15 ч). От селото в югозападна посока по старото шосе за Мирово (маршрут № 54, обратният път) след около 500 м се минава под виадукта на автомагистрала “Тракия” от северната страна, където в р. Яворица се влива левият ú приток Елов дол. Оттук в северозападна посока нагоре пълзи опороен път, следващ левия долинен склон на реката малко под източното ú вододелно било. То е осеяно със скални феномени, моделирани в гранитоидите на Вършилския плутон. Подсичат се западните склонове на оголения връх Кърловица (686 м), навлиза се в млада иголистна гора и покрай горския извор Кутела отново се излиза на открито. Скалната феерия, инкрустирала гористото било на изток, продължава да издига канарите си над рядката и ниска дъбова горичка. Скоро пътят навлиза в нея и покрай поредица бистри кладенчета отново излиза на открито в м. Райкьови орници (1 ч). Дотук е преодоляна повече от 400 м разлика във височината. Продължава се със стръмно изкачване отново през гора и се излиза на личния и обзорен връх Горуня, откъдето се открива панорама към главното било на Голак планина, с прилепналата в пазвите ú автомагистрала, долината на Яворица, накацалите по склоновете селца. Все по гористото било на северозапад (по самото било или траверсирайки североизточните му спусъци) се минава над (западно от) Хайдушкото кладенче, което е на 100-тина метра по-ниско от билната пътека, и се достига седловината, югоизточно от Брезовица (2 ч). Оттук се продължава по маршрут № 53, респ. втората част на маршрут № 55, Вариант ІІ. По първата част на маршрута (до Брезовица) няма маркировка. Денивелацията по него е плюс 585 м.

Вариант ІІ. (С. Долно Вършило–м. Райкьови орници–Хайдушкото кладенче–Малко орниче–Голямо орниче–х. “Еледжик” – 2,45 ч).

Вариант ІІІ. (С. Долно Вършило–Кутела–Шестильовец–х. “Еледжик” – 2,25 ч).


57. Село Мухово–мах. Любница–“Шиндара”– вр. Бенковски (3 ч)

Село Мухово (420 м н.в.) е кацнало на висока стара тераса на р. Тополница, сега десен бряг на едноименния язовир, в близост до язовирната стена. Отстои на 26 км от Ихтиман и на 81 км от София, има ежедневни автобусни връзки. Селото е център на много махали, повечето от които сега са превърнати във вилни зони, разпиляни из поречието на Тополница.

Мухово се развива като типично курортно, туристическо и вилно селище. За това много допринася и язовир “Тополница”.

Исторически бележки и забележителности. Северозападно от селото е местността Гръцки рът, който завършва в долината на Мътивир с вр. Калето (503 м), където има останки от крепост, а на около 3 км югозападно от нея е местността и връх Калето (882 м), известно и като Серсемкале. Счита се, че това е известната крепост Мория, което отговаря на турската дума “серсем”. Крепостта се е намирала на обходен път, който се е разклонявал от главния (Траяновия друм) при с. Лесново, пресичал е Белица планина и покрай Серсемкале е продължавал към панагюрското с. Баня, а оттам – към Пловдив. Твърдината, подобно на Марково кале, е функционирала активно през късната античност и средновековието до падането на българската държава под турско робство. Крепостта е била безуспешно обсаждана от византийския император Василий ІІ, големи боеве са се водили между българи и ромеи, за които и днес се разказват легенди ( но дали всъщност не става дума за “Паланката” – въпросът е спорен).

Подобна роля е изпълнявало и Любнишкото кале, което се намира южно от мах. Любница, в изворната област на Юртовия дол. Тук също са установени градежи от римско време и от средновековието.

В землищата на Мухово и муховските махали има множество следи от отминалите епохи. Намерена е римска военна диплома, издадена на тракиец от племето беси, фрагменти от калдъръмени пътища, грубо обработени каменни овнешки глави с размер около 1 м, големи делви и др. Да не забравяме и древния златодобив на разсипно (речно) злато из поречието на Тополница.

Населението от този край взема дейно участие в Априлското въстание. След погрома му 340 къщи са опожарени, неизброим е броят на изкланите, обесените и заточените. Край Любнишкото кале, където е имало въстанически лагер, и досега един дол се нарича Кървавия дол. Тук редовна турска армия и башибозук, предвождани от Хасан паша, подлагат на безмилостна сеч беззащитни жени, деца и старци...

От с. Мухово до мах. Любница има асфалтово шосе, разклон от асфалтовия път за Ихтиман (7 км, от които 4 км до разклона и 3 км от него). Пеш пътят се изминава за около 1 час по пряка пътека, която спестява многобройните остри завои. Излиза се от югозападния край на селото (по пътя за Ихтиман), пресича се Колибишки дол и с леко изкачване на югозапад се стига до мах. Мъдрица, след която, през седловината между Горанова чукара (744 м) и Главчовица (630 м), минава път за Ихтиман. Тук е разклонът за Любница. На седловината има няколко тракийски могили. От махалата до седловината може да се стигне по пряката пътека, а за почти същото време и по асфалтовия път. Продължава се 300–400 м по разклона за мах. Любница, където шосето прави остър (обратен) завой. Оттук се виждат потъналите в зеленина къщи и вили, вместени в долино разширение, изплетено от няколко притока на р. Любница. По пряката пътека на югозапад, през поляни, рехави дъбови горички и крайпътна чешма, се слиза в махалата по южния склон на Главчовица. От махалата се продължава почти на запад по горски път през Късия дол. След около 0,45 ч (1,45 ч) пътят се измъква на горист вододел и плавно се изкачва на запад към Остра могила (по-правилно – могили, защото гористото връхче е “двуглаво”, респ. 1001 м и 1055 м), като достига асфалтовия път, който идва откъм м. Бачиите, малко северно от тях (2,15 ч). Продължава се по него на юг и се навлиза в туристическия комплекс “Шиндара”, като най-напред се минава покрай общинската хижа (вдясно от пътя), след това покрай ведомствената хижа на ЧЛК (също вдясно), ловната хижа “Шиндара” (ДЛРС, участък “Еледжик”) – вляво и срещу нея – ведомствената хижа на горското стопанство (Държавно лесничейство Ихтиман) и накрая, където спира и пътят – х. “Надежда”.

До вр. Бенковски се отива по обратните варианти на описаните маршрути № 51 и № 52. Маршрутът е маркиран с лентова маркировка. Денивелацията е около 760 м.

58. М. Бачиите–“Шиндара”–вр. Бенковски (2 ч)

Местността Бачиите (850 м н.в.) е седловина, намираща се на 9 км западно от с. Мухово и на 17 км източно от Ихтиман, високо на десния долинен склон на Ихтиманския пролом. През нея минава асфалтовото шосе от Ихтиман за Мухово (с разклони за Панагюрище през Оборище и Пазарджик през Калугерово). На просторните поляни около нея има няколко тракийски могили, точно на север е Калето (Серсемкале), чийто стръмен спусък към Мътивир е Орлова рътлина. До Бачиите се идва с превозно средство. Право на юг от главното шосе се отбива тесен асфалтиран път – алея, която води до “Шиндара”. Пътят следва силно заравнено гористо било с повече от десет плоски и гористи връхчета с височина над 1000 м. Поредицата започва с вр. Аладжовица (1019 м), който шосето подсича от изток и завършва (през Остри могили) с вр. Бенковски. Денивелацията по маршрута е около 340 м.

59. Село Мухово–х. “Еледжик” (2,45–3 ч)

До мах. Любница се следва маршрут № 54. Оттук до бившата х. “Еледжик” може да се отиде по два варианта.

Вариант І. (2 ч – общо 3 ч). На 500 м северозападно от мястото, където далекопроводът минава през махалата, се прехвърля над Джурожовски дол и се тръгва по черен път през запустели градини. Той върви в югоизточна посока, следвайки широкия вододел между Джурожовски дол и Юртовия дол, по който има няколко тракийски могили. Постепено се преваля вододелът и се спуска по гористия и стръмен ляв долинен склон на Юртовия дол. Това е стар горски път, отдавна неизползван, зашумен и обрасъл с храстовиден подрас, който се губи в коритото на реката. Продължава се на юг по слабо очертана тясна пътека, която бързо изкачва плосък вододел, увенчан от орографски изразеното връхче Калето (717 м), където са развалините на крепостта Любнишкото кале. Този вододел е почти по средата на водосбора на Юртовия дол. Гъсто развитият приточен лабиринт е представен от четири големи дола, идващи откъм Висока могила и още четири дола, идващи откъм Брезовица. Дотук от махалата се идва за около 1,30 ч (общо 2,30 ч).

От Любнишкото кале отново се продължава по стар горски път през дъбова гора в югоизточна посока. След като се пресече основният (десен) дол, който събира водите на четирите дола, идващи откъм Брезовица, в същата посока се продължава по пътека, която бързо и леко се изкачва на Бенковска поляна (2,50 ч), откъдето по широк път за няколко минути се слиза до развалините на х. “Еледжик” (3 ч).

Вариант ІІ. (1,45 ч – общо 2,45 ч). От мах. Любница в посока юг-югоизток по широк грунтов път се преваля вододелът между Джурожовския и Юртовия дол, недалеч (западно) от водослива им. След като се пресече коритото на Юртовия дол, се продължава по пряка пътека, която се изкачва на юг-югозапад през рядка дъбова гора, в близост до разрушената телефонна и електрозахранваща линия за хижата. Има стара маркировка, запазена тук-там.

Денивелацията по маршрута е 420 м абс.в.


60. Костенец–Траянови врата (2,15 – 3,30 ч)

От гр. Костенец до м. Траянови врата могат да се осъществят три основни варианта: през с. Горна Василица (3,15 ч), през с. Долна Василица (3 ч) и през мах. Гьола (2,15 ч).

Вариант І. (Кв. Момин проход–жп спирка Мирово–Траянови врата – 3-3,15 ч). Този преход представлява съчетание между описаните маршрути № 36 (Вариант І), № 37 и № 51.

Вариант ІІ. (Костенец–с. Долна Василица–Траянови врата – 3 ч). От североизточния край на града (покрай кибритената фабрика) по пешеходен мост се прехвърля р. Марица. Продължава се на север през борова горичка, изоставени и запустели ниви и се стига до мах. Гергичка – една от шесте махали, пръснати по околните баири, които се отнасят към с. Долна Василица. И тук, както на повечето места из Средна гора, съжителствуват старите къщи с новите вили. Маршрутът продължава на североизток по пътя към следващата махала Бальова, която остава източно от праволинейната долина на Чални дол и през нея не се минава. Минава се през м. Големия кладенец (Старото селище), където има чешма (1,15–1,30 ч). Основният път продължава на североизток по десния долинен склон на Чални дол, пресича го с остър завой и рязко завива на югоизток към мах. Бальова. На 400 м след м. Големия кладенец, вляво (по посока на движението) се отделя пътека, която веднага се раздвоява. Дясната продължава на североизток почти успоредно и над основния път, подминава над острия му завой и покрай чешмата Студения кладенец излиза на главното било на Голак планина на седловинната поляна Боюва ливада, северозападно от личния връх Мусалата (2,15 ч). До това място за същото време се идва и по лявото отклонение на пътеката, която прехвърля ниското вододелно било на север и пълзи по левия долинен склон на съседния (западен) Кални дол. Тя също минава покрай чешма в м. Бойте боре, а малко пò на запад от Баюва ливада има още една чешма – Ръковата. Заслужава да се отбележи, че всички чешми в района са изградени с доброволния труд на ловците от Костенец и района. Ниската Голак планина е много “водна” планина – от склоновете на главното ú билце бликат десетки постоянни потоци, стичащи се към Яворица и Марица и два пъти повече извори.

От Боюва ливада, около която освен бук и дъб растат и изкуствено засадени ели и смърчове, пътеката се прехвърля от северната страна на билото, по гористия десен долинен склон на р. Яворица, също осеян с извори, изворчета, кладенчета и чешми. Пресичайки трасето на далекопровода, пътеката косо се спуща към седловината, под която са автомогистралните тунели. На север е Голямата порта, до която се отива по асфалтов път, вляво от който има няколко тракийски могили, а вдясно (на изток) остава Марково кале.

Вариант ІІІ. Кв. Момин проход–мах. Гьола (0,30 ч) – Боюва ливада (1,35 ч) – Траянови врата (2,15 ч).

Денивелацията по втори и трети вариант е 400 м (най-високата точка – 900 м, е малко на север от Боюва ливада). И по двата варианта маршрутите не са маркирани.

►От Траянови врта маршрутът може да се продължи до “Шиндара”, към селата Мирово, Долно Вършило, Славовица (през х. “Еледжик”), откъдето има транспортни връзки за близките градове.


61. М. Траянови врата–м. Паланката (х. “Траянови врата”) (2,30 ч или 4 ч)

Маршрутът може да се осъществи по два варианта: по Траяновия друм (старото шосе за Ветрен) – 2,30 ч или през с. Голак – 4 ч.

Вариант І. До м. Кулата (”големия завой на Яворица”) се следва маршрут № 54 (1,30 ч). Старият път продължава в югоизточна посока, като до Паланката са 3,5 км. В началото се преодолява ниска седловинна поляна (1,45 ч), след което пътят продължава неотлъчно срещу течението на р. Селския дол. В м. Бърдото той се измъква от тясната гориста клисура на открито и излиза на просторната седловина Паланката, където наред с руините на древното селище и крепостните стени на някогашната охранителна крепост, са и съвременните руини на бившата вече хижа “Траянови врата”. В околността, оградена от букови и иголистни гори, има няколко вилни постройки.

Хижа “Траянови врата” (706 м н.в.) беше преустроена през 1975-1976 г. от ветренските туристи в крайпътен кантон. Имаше 30 места за нощувка, туристическа кухня и столова. Сградата беше масивна, двуетажна, електрифицирана с агрегат, с външно водоснабдяване и санитарно-хигиенни възли. Сега е разрушена.

Маршрутът е маркиран, денивелацията от м. Голямата врата до м. Кулата е отрицателна (минус 250 м), а от Кулата до Паланката – положителна (150 м). На много места по този маршрут и до сега са запазени фрагменти от древния калдъръмен път.

Вариант ІІ. От м. Траянови врата до м. Боюва ливада се следва обратният път на маршрут № 60, Вариант ІІ (0,45 ч). Тук пътят се разклонява. Десният води на юг към Гергичка махала и Костенец, а левият, който трябва да се следва, на югоизток към с. Голак. От него периодично се открива чудна гледка към изправената като стена над Моминоклисурския пролом Източна Рила, от Юндола та чак до Мусала и към безкрайните дипли на Родопите. По него след около 30 мин (1,15 ч) се минава през м. Стубеля (Рашковица), където има строена преди повече от половин век чешма. След това през м. Орничето се излиза на билната седловина между вр. Мусалата и вр. Стари голак (981 м). От тук се отклонява на северозапад друг път, към ловната хижа “Ваковец”. Тук излиза и път от Костенец през мах. Бальова за с. Голак и Ветрен. Пътят по маршрута подсича по хоризонтал от юг вр. Стари голак и извежда пак на просторното и силно заравнено тук било, откъдето се откриват гледки и към поречията на Тополница, Яворица, Панагюрска Средна гора. Виждат се Долно и Горно Вършило, Янини грамади с ретранслатора. След това пътят се промушва между две канари и подсича пак от юг оголения склон на вр. Голак (Могилата). Това е най-високият връх (1009 м) на едноименния дял, който е с 14 м по-висок от описвания като първенец вр. Мусалата (995 м). Югоизточно от тук за кратко време пътят се отклонява северно от главното било, минава на 50-ина метра южно от Герова скала (2,15 ч) и северно от гористия връх Решетката (981 м), след което опира в северозападното подножие на открития връх Мечковица (931 м). Това е възлово място и оттук до Паланката може да се отиде по два варианта. По основния път който извива на юг през с. Голак (2 км), пълзи с поредица завои южно от главното било, прехвърля го и завръщайки се обратно на северозапад достига седловината (още 5.5 км). За препоръчване е да се продължи по билната пътека която се отделя в почти източна посока, пресича електропровод, минава малко южно от личния връх Катраница (911 м) - 3 ч, след което за по – малко от час плавно слиза по северните склонове до седловината Паланката и бившата хижа. Маршрутът е частично маркиран, денивелацията по него е плюс 200 м и минус 300 м.

1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   44

Свързани:

Средна гора iconКурортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно от Пловдив, 180 км
Курортът Хисаря е разположен в центъра на България, върху южните склонове на Средна Гора, с надморска височина 360 м., 40 км северно...
Средна гора iconВ подножието на планина Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното име
Средна гора се намира китното възрожденско градче Копривщица. В него живее едно чаровно българско семейство. Майката носи известното...
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора icon14 и 15. 01 Средна гора – Х. „Бунтовна
Рила – традиционно зимно изкачване на вр. Мусала (2925 м.) – първенеца на балканите
Средна гора iconКалендарен план за 2007 година посветени на: 105 години организиран туризъм в град Варна
Републикански поход по пътя на Бенковски –Средна гора Стара планина. III кат. Нск
Средна гора iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Средна гора iconСписъ к
На допуснатите до участие в конкурса служители от Затвора гр. Пазарджик и зо”Средна гора” при Затвора –Пазарджик
Средна гора iconПрограм а за развитие на туризма в община хисаря
Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора
Средна гора icon  раздел І: възложител I. 1 Наименование, адреси и лица за контакт
Наименование: Реконструкция и изграждане на част от уличната мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. ”Руен”, ул. “Оборище”, ул. ”Чая”,...
Средна гора iconКлиматична характеристика на ихтиманска средна гора
Настоящото изследване показва, че след 1 2-годишно прекъсване на засушаването от периода 1982 1994 г отново са настъпили неблагоприятни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом