Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще




ИмеРепублика България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще
страница1/3
Дата на преобразуване17.10.2012
Размер411.69 Kb.
ТипДиплом
източникhttp://bdi.mfa.government.bg/info/Module 04 - Diplomacia i sigurnost/Slavcho Velkov - Terorizmat
  1   2   3


Република България

Министерство на външните работи


Дипломатически институт


ТЕРОРИЗМЪТ – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ




ОБЗОРНА ЛЕКЦИЯ




полковник о.з. Славчо Велков




София

2005г.

СТРУКТУРА НА ПОНЯТИЕТО

ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ


В достъпната литература са известни повече от 100 определения за тероризма.

Несъмнено понятието е производно от латинското терор – страх, ужас, което впоследствие служи като основа за развитие на опитите за дефиниране на тероризма.

В речника на чуждите думи в българския език (1992 г.) е отбелязано, че терор това е:

1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожение на класовия враг и политически противник;

2. (прен.) Управление, властване със заплахи, физическо насилие и убийства.

В Енциклопедичен речник на чуждите думи в българския език (Г.Бакалов – 1946 г.) терор е прилагане на насилие чак до физическо унищожение на противника. И пак там терорът е определен като червен – отбрана от враговете на революцията; бял тероросновен метод на борбата против революционните движения, система от преследвания; и индивидуален терор – прилаган от народоволци, по-късно есери и анархисти, тактика на политически убийства без връзка с борбата на масите, която тактика внася дезорганизация в последната. Колкото и да са верни споменатите определения все пак те не изчерпват (по-скоро визират) съдържанието на понятието терор, но не и на тероризма като явление. Подобно определение на терора е дадено и в “Политически речник” (1956 г.) - като “ най-остра форма на борба с политическия противник, при която се прилага насилие, включително физическо унищожение и организиране на политически убийства ”.

Видно от изложеното по-горе основното съдържание на терора се заключава в насилието, физическото унищожение (убийствата) и политическия елемент (по отношение на целите).

Официално терминът тероризъм за първи път се появява в речника на Френската академия на науките (изд.1798 г.) като “режим на насилие, осъществяван от дадено правителство”.

В английския език тероризъм е понятие с няколко значения, най-важното от които:

  • употреба (заплаха от употреба) на насилие, особено с политически цели”;

Американският тълковен речник допълва последното определeние като определя мястото му спрямо закона, а именно, че тероризмът е “незаконна употреба на сила или насилие от едно лице или организирана група срещу хора или собственост с цел да се принудят да извършат или осъзнаят нещо или да заплашат общества или правителства, често с политически цели”.

Далеч по-прецизен в дефиницията на понятието тероризъм е речникът на издателство “Дорси”, Чикаго. Той ни предлага четири значения на понятието, които не са далеч от по горе цитираните, но са значително по-точни и богати по съдържание и на практика достигат експертно ниво:

  1. Пропагандирано насилие, насочено срещу случайно избрани граждани с цел да се предизвика изкуствено страх в обществото и по такъв начин да се засегнат правителствени норми и политика;

  2. Насилие срещу представители на държавната власт ( полицаи, политици, дипломати ) от тези, които искат да я отхвърлят или сменят;

  3. Скрита война на една държава срещу друга;

  4. Действия на едно правителство, което за да се задържи на власт, въздейства чрез насилие върху случайни или подбрани граждани, т.е на база от горното твърдение всички потиснически и тоталитарни режими са терористичeски;



Всички посочени дотук значения на понятията терор и тероризъм имат тълковен характер, но представляват в достатъчна степен база за широкообхватна дефиниция, тъй като във всички присъстват насилието, заплахата и страха, а също неоспоримото обстоятелство, че тероризмът е дейност насочена против съществуващите закони. Това дава достатъчно основание за квалифицирането му като престъпление.

Това е дало основание на български автори (Б.Йотов) да определят тероризмът като “обществено опасно явление, което се характеризира с използване на сила или заплаха за постигане на кoнкретни политически цели“ - юридическа квалификация, която съдържа всички обективни и субективни признаци на наказателно – правен състав.

От правоохранителна гледна точка тероризмът се разглежда в съответствие с чл.1 и чл.2 от Европейската конвенция за борба с тероризма, където са изброени терористичните актове, които не се смятат за политическо престъпление. Това са:

  • актовете на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация (включени в обсега на прилагане на конвенциите от Хага 16.12.1970 г. и Монреал – 27.09.1971 г.);

  • тежките престъпления, изразяващи се в посегателство срещу живота, физическата цялост или свободата на лицата, ползващи се с международна защита, в т.ч. дипломатически агенти;

  • престъпления включващи отвличане, вземане на заложници или противозаконно задържане;

  • престъпления включващи използването на бомби, гранати, ракети автоматични огнестрелни оръжия , писма или колети с взривни устройства;

  • опитът или съучастието в извършване на посочените престъпления;



България е ратифицирала Европейската конвенция (10.11.1976 г.) и е страна по всички посочени в нея международни съглашения, с които се инкриминират деянията по чл.1. В наказателния кодекс съществуват престъпни състави за съответните деяния.

За съжаление посочената конвенция произвежда своите правни ефекти само в пределите на страните членки на ЕС и е от затворен тип правни актове.

Във връзка с обсега на конвенцията и дефиницията на тероризма следва да се отбележи, че не може едно деяние да бъде квалифицирано като тероризъм, като престъпление от международен характер докато не се установи и докаже кой е извършителят.

Това налага особено внимателен подход при определяне на понятието тероризъм. В момента съществуват 12 международни конвенции и други международни инструменти посветени на различни форми на тероризма. Нито един обаче не дава определение на понятието тероризъм. Дългогодишните спорове в ООН за определяне на същността на тероризма са свързани с искането на необвързани страни (в миналото подкрепяни от групата на соц.страни) за признаване на борбата на народноосвободителни и други движения и разграничаването й от тероризма.

Посочените по-горе международни инструменти бяха приети при наличието на една различна фактическа обстановка. И повечето от тях имаха за предмет отвличанията на самолети и вземането на заложници.

Събитията от последните години (2001-2005г. в САЩ, Индонезия, Русия, Испания, Турция, Ирак) изправят света пред коренно различни предизвикателства и изискват от международната общност единен подход, нов дух и философия при дефиниране на тероризма. В противен случай борбата с него може да бъде обречена на неуспех. Глобалният характер на заплахата за международната сигурност предполага и глобални усилия за елиминирането й. По тази причина светът се нуждае от обща всеобхватна дефиниция на феномена международен тероризъм.


Без претенции за изчерпателност, феноменът би могъл да се определи по следния начин:

Съвременния тероризъм е добре организирана престъпна дейност с комплексен характер и висока степен на обществена опасност, която използува терора като основно средство за постигане на целите си – най-често политически.

Кратко и в тълкувателен смисъл тероризмът може да бъде определен още и като:

  • практически израз на терора;

  • терор в действие;

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕРОРИЗМА


Използването на насилието за постигане на политически и други (лични и групови) цели има хилядолетна история. Счита се че първото достоверно сведение за използване на насилие с политическа цел достигнало до нас е от преди повече от 3000 години. То се отнася до убийството на египетския фараон Рамзес IV.

Използването на жестоко насилие и терор е установен и в историята на Римската империя, особено спрямо жителите на покорените от Рим територии.

Робовладелството е типичен пример на използване на насилие за постигане на икономически и политически цели.

Често пъти по това време продължило цяла епоха за придобиване на роби и държанието им в подчинение са използвани отвличанията и терора.

В историята на държавите от стария и новия свят са документирани актове на насилие и политически убийства на императори и царе – Филип Македонски, римските Тиберий Гракх и Юлий Цезар, папите Йоан VIII, Лъв VI, френските крале Анри III и IV, българския цар Асен, руски императори и министри, американски президенти.

През годините 73-66 пр.Хр. представители на Еврейската общност зелоти борещи се срещу римляните са извършвали насилия с характер на терористични актове. По-късно, около II век след Хр. в провинция Юдея се създава сектата на сикарите (от сика – кинжал), която е извършвала покушения срещу юдеите сътрудничили на римляните.

Около 1090 г. персиецът Хасан Ибн Саиб създава мюсюлманския орден на асасините, които са практикували убийството на противника като средство на политическата борба. Действат изключително организирано и конспиративно, в условията на пълна секретност.

Типичен пример за използуване на терор и терористична дейност са кампаниите на османската държава по насилствено асимилиране на големи маси от българското население или т.н. потурчване в Родопите. В случаите подкрепяни от хиляди документи и свидетелства на очевидци налице са не само прилагане на насилие с политически цели, но и насилствена промяна на вярата.

По-големи измерения политическото насилие достига на границата на XX век, когато анархистите го превръщат в основно средство за реализация на целите си в различни страни от Европа. Тероризмът от това време се превръща в смъртна заплаха за живота на монарси и държавни глави. През 1881 г. група народоволци начело със София Перовска убиват руския цар Александър II – Освободител. През същата година е убит и президентът на САЩ – Гарфийлд.

В 1894 г. италиански анархист убива френския президент Карно. Година по-късно е съсечен българския министър-председател Стефан Стамболов. В 1897 г. – австрийската императрица Елизабет и испанския министър-председател Антонио Кановас. В 1900 г. терористи убиват италианския крал Умберто I, а през 1901 г. американски анархист убива Уилям Маккинли – президент на САЩ.

Все още това е тероризъм, чиято цел са отделни държавни глави и със сравнително по-малки разрушителни последствия (с изключение на атентата в Сараево 1914 г.)

И така – на приливи и отливи тероризмът характеризира почти целият двадесети век като анархистките и левичарски групи бяха заменени през 70 –те години от организации от типа на “Червена армия” и “Червени бригади” действащи в Германия, Италия, Япония.

От 90-те години на миналия век насам се промениха рязко мотивацията, идеологията и средствата за постигане на целите на терористичните групировки.

Огромните промени в развитието на технологиите и възможностите за разрушение в съчетание с наличието на струпвания на големи маси от хора на едно място промениха основните направления на терористичните актове, като някои от тях по мащаби се превърнаха в терористични операции (11 септември 2001 г. Ню-Йорк, 23 октомври 2002 г. – Москва, 2004 г. – Мадрид, Беслан). Все повече целите на тероризма стават групови, предпочитаните способи и действия целят резултати в центъра, на които е съсредоточено вниманието на съвременните глобални медии. Глобалното разпространение на информационното пространство глобализира ефекта от терористичните актове и дава възможност за скок в нивото на действията на извършителите, което превръща съвременния тероризъм в стратегическо средство за постигане на стратегически цели и определя глобалният му характер.

Спецификата и мащабите на процесите на глобализация, наред с огромните възможности за развитие на човечеството, предполагат и условия за проява и нарастващо развитие на терористичната дейност.

Определено може да се приеме, че в началото на новия век, глобализацията по-скоро благоприятства тероризма, отколкото го възпрепятства.

ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ТЕРОРИЗЪМ


Съвременния тероризъм се характеризира със следните черти:

  • нарастване на количеството на терористичните актове, повишена жестокост и цинизъм в изпълнението им;

  • големи мащаби на последствията от терористичните атаки, значителен брой жертви;

  • високото ниво на финансиране на терористичната дейност;

  • използване от страна на някои държави на отделни терористични групировки за разширяване на сферата на геополитическото влияние;

  • участие на международни терористични организации в разпространение на влиянието си в други региони, активни опити за установяване на контрол на територии богати на енергоносители;

  • висок професионализъм и подготовка на терористите на база на натрупан от тях опит от участие в различни конфликти;

  • интернационализиране на състава на терористичните групировки;

  • засилване на опитите за придобиване на оръжия за масово унищожение с цел използването им за целите на тероризма;

  • връзка на тероризма с наемничеството;

  • нарасналата техническа въоръженост на най-опасните терористични групировки;

  • размиване на границите между вътрешнодържавния и международния тероризъм;

  • установяване на устойчиви връзки между терористичните организации и транснационалната организирана престъпност и на първо място с наркобизнеса;

  • опитите на лидери на някои терористични организации да придадат на дейността си характер на националноосвободителна борба;

  • появата на технологичния тероризъм и прояви на най-съвременните му форми: биотероризма и кибертероризма;

  • рязко нарастване на броя на т.нар. “самоубийствени атентати” по метода “камикадзе” – оръжие, против което все още няма открито ефикасно противодействие, значително участие на жени в тях;

  • появата и развитието на остри форми на терористична дейност на основата на религиозната нетърпимост (религиозно мотивирания тероризъм);

  • широко използване на заложничеството, като форма и метод на радикалния ислямски екстремизъм.

ВИДОВЕ ТЕРОРИЗЪМ


Познаването на същността, характера и причините за появата и развитието на тероризма, както и средствата за постигане на целите му са необходимо условие за сравнително точно определяне на видовете тероризъм.

В зависимост от идеологическата основа, мащабите и целите за постигане, средата на проявление, използваните средства, етническа и национална принадлежност на извършителите и влиянието на други фактори, тероризмът условно може да бъде класифициран по видове в следния порядък:

  1. В зависимост от идейно – политическата същност и целите за постигане

  • Ляв тероризъм – насочен предимно към капиталистическите демокрации в западния свят. Носители на идеята за левия тероризъм са млади интелигентни хора представящи себе си за революционери. По различно време типични представители на ляв тероризъм са: “Червена армия” (Германия, Япония), “Червените бригади“ – Италия, “Сендеро Луминосо” – (Перу), “Тупак Амару” (Перу, Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор), “17 – ти Ноември“ – (Гърция) – сега в процес на реализация и съдебно преследване.

Зад псевдореволюционните лозунги на тези организации наднича истинската им същност – на изключително опасни терористични формирования.

  • Десен тероризъм – проявите му са остра форма на екстремизъм, а носителите на идеите му и извършителите на терористични актове са обединени в организации на територията на различни страни. Типични представители са: “ФАНЕ” (Федерация за национално и европейско действие) – Франция, “Корсикански сепаратисти” , “Юни 78” – Гърция, ИСД ( Италианско социално движение ) – Италия.

Характерни за десния тероризъм са политическите убийства и търсенето и постигането на публичен ефект с изразена политическа насоченост.

  1. В зависимост от мащабите и географските граници:

    • Местен тероризъм – Представлява проява на терористична дейност изцяло на територията на държавата, от местни структури, които обикновено не са под чуждо влияние и ръководство. Определението е известно още и като вътрешен тероризъм.

За нетрадиционни форми на местен тероризъм се считат екологичният и социалният тероризъм.

Социалният тероризъм, със своите аспекти – морален и естетичен се проявява и е насочен против социалното здраве на обществения организъм и естетичните критерии на обществото.

    • Международен тероризъм – Проявите на международния тероризъм са свързани с извършване на терористични актове (провеждане на терористични операции) на територията на две или повече държави, т.е. неговите обекти са в международното пространство. В зависимост от целите за постигане и резултатите от действията на международния тероризъм нивото му може да достигне стратегически измерения. След 11 Септември 2001 г. – терористичната операция срещу САЩ и последвалите мащабни терористични акции в целия свят международния тероризъм се превърна в глобална заплаха и с пълно основание може да бъде определен и като глобален тероризъм.

    • Държавен тероризъм – Независимо от факта, че в международното правно пространство все още няма установено определение на понятието “държавен” тероризъм, има достатъчно основания за следното твърдение: Проявите на тероризъм вследствие (в резултат) на политиката на държавата със знанието и съдействието на нейното (на държавата) ръководство представляват форма на държавен тероризъм. В този смисъл проява на държавен тероризъм са и нарушенията на международното право, което издига принципа на забрана употребата на сила на една държава спрямо друга.

В зависимост от целите за постигане и обектите за действие, тероризмът може да се определи и като: политически, икономически, енергиен, екологичен и други.

  1. В зависимост от средата на проявление на терористичната дейност:

    • Въздушен тероризъм – Известен още като “въздушно пиратство”, този вид тероризъм е най-масово практикуван през втората половина и в края на миналия век. Вероятно по тази причина и съществуващите международни правни инструменти въздушния тероризъм се идентифицира с понятието тероризъм изобщо. Характерни за въздушния тероризъм са противозаконното отнемане (овладяване на въздухоплавателни средства), вземането на заложници, поставяне на условия, често пъти – взривяване на самолети, а в съвременни условия - комбинация от овладяване и превръщането на самолетите в бомби (САЩ – 11.09.2001 г.). Ефектът от актовете на въздушния тероризъм е огромен поради многото жертви и разрушения.

    • Морски тероризъм – Известен и като “морско пиратство” – един от най-старите видове тероризъм. Изразява се в нападения и овладяване на морски съдове и насилие върху екипажите и пътниците. Често пъти включва и унищожаване (потопяване) на съдовете.

В миналото и сега морския тероризъм се проявява и като форма на държавен тероризъм.

    • Сухопътен – транспортен тероризъм – Негови обекти и средства за извършване на актовете са транспортни средства (автомобили, автобуси, влакове и др.)

  1. В зависимост от националната и етническа принадлежност на извършителите. Популярност по този признак са придобили следните видове тероризъм:

    • Арабски

    • Палестински

    • Чеченски

    • Албански

    • Тамилски

    • Арменски

    • Филипински

    • Сигхски

    • Баски

    • Ирландски

    • Корсикански

    • Турски

    • Други

Някои от посочените по-горе видове тероризъм са известни още и като сепаратистки (баския, корсиканския, ирландския, чеченския) поради специфичните цели за постигане.

  1. По религиозен признак. Определено следва да се подчертае, че придаването на религиозна същност на тероризма, вкарването му в религиозни рамки крие опасности за успешния изход от борбата с него. Дори в теоретичен план трябва да бъдем предпазливи към твърденията, че големите терористични прояви в началото но новия век представляват война на исляма срещу християнството. Подобно схващане за изправяне на религии една срещу друга може да предизвика условия за съдбоносен сблъсък с непредвидими (вероятно гибелни) за човешката цивилизация последствия. В тази връзка много внимателно и прецизно трябва да се подхожда при определяне на видове тероризъм по религиозен признак, респективно към понятието “ислямски тероризъм“. С известни резерви тук могат да бъдат отнесени действията на радикални терористични групировки, чиято идеологическа основа е ислямисткия фундаментализъм и религиозния фанатизъм, т.е. терористи, които изповядват радикален ислям и действат в негово и от негово име. В повечето случаи, когато тероризмът се определя по религиозен признак за предпочитане е да се използва понятието религиозно-мотивиран тероризъм.

  2. Технологичен тероризъм

Вид тероризъм, който използува за постигане на целите си средства от съвременния високотехнологичен свят. Технологичният тероризъм с основание се нарича модерен, благодарение на формите на проява, като:

    • ядрен тероризъм

    • химически тероризъм

    • биотероризъм

    • кибертероризъм

    • телефонен тероризъм



ИСЛЯМСКИЯТ ТЕРОРИЗЪМ И НЕГОВАТА ОСНОВА


Вече посочихме, че дефинирането на понятието тероризъм и определяне на видове от това понятие на религиозна основа крие риска от сериозни последици, включително на унищожителен сблъсък на представители на различни религии. Разделянето на нациите на цивилизовани и нецивилизовани е опасно и дълбоко погрешно поради факта, че човешката цивилизация е единна в условията на съществуване и изява.

В края на миналия век Самюел Хънтигтън написа “Сблъсъкът на цивилизациите“. Основната идея на книгата е, че след края на Студената война и противопоставянето на комунизма (социализма) и капитализма конфликтите в световен план ще бъдат между различни цивилизации разбрани по религиозен признак. Твърденията на автора бяха посрещнати от множество критики от представители на политически и културни среди в почти цял свят. Дори ислямска страна като Иран заяви, че това е една “ невярна книга “. Бъдещето навярно ще покаже доколко С.Хънтигтън е прав в твърденията си. Не може, обаче да се отрече, че в много “горещи” точки на света съществуват прояви на сблъсък именно на религиозна основа, включително и на войни. В бивша Югославия именно по този признак се унищожаваха символи на религията – църкви, манастири, джамии – т.е културно историческо наследство.

След мащабните прояви на международния тероризъм от последните години (2001 – 2003) ръководителите на САЩ (Джордж Буш) и Великобритания (Т.Блеър), обявиха действията на терористите като “ война на нецивилизовани сили срещу цивилизования свят”. Посочена беше и “оста на злото”, като наред с отделни личности и групировки за врагове на цивилизацията бяха обявени суверенни държави, чийто действия като приемници (домакини) на терористи се превръщат в заплаха за цивилизования свят.

В тази връзка възникват сложни въпроси:

  • Кои са критериите на цивилизованост и кой има право да определя кои страни са цивилизовани и кои не?

  • Кой модел на цивилизация е мечтата и стремежа на човечеството – европейският или американският? Този, който се гради на материализма и личното благоденствие за сметка на другите, или този чийто приоритет е идеала за социална справедливост?

  • Коя цивилизация е в опасност и има нужда от защита? Възникналата и развила се в продължение на хилядолетия, или тази, която се реализира през последните столетия?

Каквито и да са отговорите на горните въпроси, следва определено да се заяви, че подходът на противопоставяне на цивилизациите е дълбоко погрешен и необоснован.

Прилагането на практика на подобен подход е крайно опасно за бъдещето на човечеството. Още повече, че изключителната сложност на отношенията и огромното напрежение в съвременния свят предполагат възможността (макар и минимална) за цивилизационен сблъсък в условията на неизбежна непримиримост и религиозна нетърпимост.

Горното изисква изключително внимание и предпазливост при формирането и употребата на понятието “ислямски тероризъм”.

Ислямски тероризъм. Има достатъчно основания да се определи като специфична, особено остра форма (проява) на терористична дейност на основата на религиозната нетърпимост и ислямският фундаментализъм.

Ислямският тероризъм се определя от редица специалисти като най-вероятна заплаха за света в момента и в бъдеще време. Като вид терористична дейност се прилага от най-опасните радикални терористични организации, в чийто структури членуват в повечето случаи представители на т.нар. радикален (твърд) ислям.

Позоваването на ислямската религия и действията в нейно и от нейно име са само маска на едни от най-жестоките терористи в света.

Тъй като ислямският тероризъм действа под прикритието на исляма нужно е да се познава същността му като религия.

Ислямът е религия която проповядва специфичен модел на поведение, който се прокламира чрез Корана – там се лансират идеите за смирение и верска търпимост.

Самият ислямски свят проповядва вярата в един Бог, който е интерпретирания от християнството Христос, а самата религия се причислява към общия “умма” (народ - в случая - цялото човечество). Според Корана в света съществува един Бог. Нещо повече - ислямската религия признава и връзката с прародителите на човечеството – Адам и Ева. Ислямът е толерантен към западните религии, отричайки религиозен антагонизъм и проповядвайки общо начало.

Ислямът не противопоставя мюсюлманите на останалия религиозен свят, защото смята, че и евреите и християните са съпричастни като цяло към догматичното откровение на религията. Такава колизия е възможна само, ако ислямът е пряко осквернен от народи – атеисти. Именно тази постановка се използва от духовните вдъхновители на ислямският тероризъм за използване на религията като средство и оформянето и като параван за действия от друг характер и за постигане на други цели. Средство за постигане на тези цели е “Джихадът” – понятие тясно свързано и допълващо ислямския тероризъм.

В превод “Джихад” означава още и усилие, но в настоящата проблематика се разглежда като свещена война.

Ето какво казва за Джихада учителя на Молла Омар и духовен баща на талибанското движение – Хакания Сами Ул-Хак: “На Запад не разбират концепцията на джихада. Джихадът означава война с дявола. Като “Големия Джихад” е борба с дявола вътре в човешката душа, докато “Малкия Джихад” е битка с външния враг. И, ако втората рано или късно приключва, първата е вечна. За света на радикалния ислям, за днешния конфликт със Запада е виновен изключително американския империализъм и преди всичко износът на американските социални и сексуални нрави”. Според Ул-Хак, Западът е неумолимо враждебен на посланието на Исляма и това е достатъчна причина за схватката между него (Западът) и мюсюлманите. В подобен дух звучат и посланията на Бен Ладен и “свещения дълг”, който той е поел за опазването на мюсюлманския народ и неговата религия от Запада. Той нееднократно твърди, че ще обяви свещен джихад, задължителен за всички мюсюлмани срещу еврейския и американския народ, нарушили свещената неприкосновеност на светите места.

Дори считащият се за умерен президент на Иран Мохамед Хатами твърди следното: “Политическият лозунг на Запада говори за защита на правата на човека, демокрацията и националните държави. Нашата война със Запада в тази област е въпрос на живот и смърт. И всеки компромис, всяка отстъпка от наша страна няма да донесат нищо освен угнетение, безчестие и загуба на нашата индивидуалност и слава.”

Интересна е аналогията във времето, когато подобна религиозна нетърпимост е била характерна и за християнството: Кръстоносните походи, религиозните войни, “светата” католическа инквизиция в Западна Европа, жестокото преследване на сектантите и разколниците в Русия. За изживяването на тази нетърпимост и религиозна агресивност на християнството са били нужни няколко столетия.

Идеята за “Свещена война” с “неверниците” е широко разпространена в ислямския свят и това се дължи на няколко сериозни причини:

  1. Умерения ислям като дълбока и конструктивна религиозно - философска и нормативна система търпима към други религии се оказва в очите на значителна част от населението на мюсюлманските страни неспособен да предотврати размиването на традиционното общество под въздействието на новите икономически модели и социални идеи;

  2. Радикалния ислям, за разлика от умерения предлага прости, но точни примитивни решения достъпни за разбиране от нискообразованите маси. Той ясно обозначава врага отговорен за преживяваните от народа трудности и посочва пътя за тяхното преодоляване – “Свещена война” в името на утвърждаване на истинските ценности;

  3. Ислямът учи, че “шахид” (мъченик на вярата) – човекът, който жертва живота си в битка с неверниците незабавно получава награда на небето;

Посочените причини са още едно свидетелство, че особеностите на радикалния ислям съвпадат с потребностите на екстремистките политически движения. И дори на един по-късен етап радикалният ислям да изчерпи своя мобилизационен потенциал, не е изключено появяването на нови или възраждането на стари идеологии способни да служат за основа на поредното възраждане на екстремизма.

За ислямският тероризъм радикалната форма на исляма се явява не само като прикритие, но и солидна идеологическа основа и оправдание на терористичната дейност.

МРЕЖАТА НА ГЛОБАЛНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. ПО-ИЗВЕСТНИ ТЕРОРИСТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ГРУПИРОВКИ


В първите години на новия век настъпиха значителни изменения в структурата на съвременните терористични организации.Широко използваната от терористите организационна система на “клетки” (ядра) отстъпи място на терористичните мрежи ръководени в условията на строга йерархия и перфектна система за предаване на заповеди и указания за действие. Тези мрежи са транснационални, аморфни и широкоразпространени, което повишава подвижността на терористите, намалява тяхната уязвимост и им дава възможност за прилагане на всякакъв вид тероризъм. Същевременно рязко нарасна броя на терористичните организации.

Към настоящия момент водените на специален отчет международни терористични организации са повече от 60, а дейността им се проявява на територията на над 50 страни. При това в посочения брой терористични организации и страни не фигурират тези от Русия (Чечня) и Балканите. Само “ Ал Кайда “ и свързаните с нея групировки са проявявали и продължават да проявяват дейност в 45 държави.

Обект на настоящия раздел от лекцията са преди всичко радикалните терористични организации от Близкия и Среден изток и Азия и преди всичко най-активната в международното пространство – “Ал Кайда”.


Близък изток

    • Хизбула (Хезболлах). В превод от арабски – партия на бога. Създадена през 1979 г. от аятолах Хомейни. Главен център и седалище сега – Ливан, където през 1982 г. ливански шиитски духовници повлияни от ислямската революция на Хомейни поставят основите на организацията съществуваща и днес. Първоначална цел – създаване на ислямска република в Ливан. Главна действаща терористична групировка през 80-те години осъществила редица антиамерикански и антизападни атаки както в Близкия изток, така и през океана: 1983 г. – самооубийствени атаки срещу морската пехота на САЩ в Бейрут ( 300 жертви), американското посолство в Бейрут; 1992 г. взривява израелското посолство в Буенос Айрес; 1994 г. – сградата на аржентинско-еврейската организация;

    • ХАМАС” – ( Ислямско съпротивително движение) Основана от шейх Ахмед Ясин и палестинци – сунити, активисти на “Мюсюлмански братя” през 1987 г.Организацията има политическа и военна (нелегална) структура т.н. бригади “Ел Касем”. Развива и хуманитарни програми ( просветни, културни, здравни и др.). Дълго време “Хамас” е поддържана от Израел заради противостоенето и срещу Арафат и влиянието на ООП. Военното крило на организацията е извършител на множество кървави в т.ч. самоубийствени терористични атаки. Хамас има задгранични представителства в редица страни.

    • Палестински ислямски джихад”. Създадена през 70-те години от доктор Фатхи Шикаки и палестинци-сунити участвали в Иранската ислямска революция от 1979 година. Военна организация, която след убийството на Шикаки се ръководи от Рамадан Шалах – бивш доцент от Университета в Южна Флорида. Военните крила на Хамас и ислямски Джихад имат сходна организационна структура. През последните 12 години (до ноември 2003 г. ) общо двете организации са провели повече от 150 самоубийствени атаки с над 700 убити израелски граждани и войници.

    • ФАТХ” (“Фатах”) – политическо движение, създадено през 1957 г. в Кувейт от Ясер Арафат и Абу Джихад с цел освобождение на Палестина, унищожаване на Израел, изгонване на евреите и създаване на независима светска държава. Основни методи на действие – диверсии, партизанска война, терористични атаки. “Фатах” в различно време провежда операции в Европа, Тунис Ирак, Ливан, Алжир, Йемен. Когато през 1969 г. Ясер Арафат оглавява ООП “Ал Фатах” се превръща в доминираща структура на организацията. Организацията достига през най-добрите си времена състав 6000-8000 членове, подпомагана е военно и финансово от редица страни и разполага със собствени бизнес структури за стотици милиони долари.

През 2004 и началото на 2005г. популярност получи военното крило на “Ал Фатах” – “Бригадите на мъчениците на Ал Акса”, главно от представители на т.н. млади палестинци, чийто неформален лидер Маруан Баргути излежава 5 доживотни присъди в израелски затвор. Президентът на автономната област Махмуд Абас е един от основателите и активисти на “Ал Фатах”

    • Народен фронт за освобождение на Палестина” (НФОП) – възниква през 1967 г. в резултат от сливането на три палестински терористични групировки: Палестински освободителен фронт (ПОФ) на Ахмед Джибрил от 1961 г., Група “Герои на завръщането” и група “ Отмъщаваща младеж”. Първи политически лидер Жорж Хабаш. Първия военен ръководител (покойник от 1978 г.) е Уади Хадад – палестинец-християнин. До 1993 г. НФОП е член на ООП и е втората по военна и политическа мощ организация след “Фатах”. Организацията е провела множество терористични акции зад граница. В НФОП прави кариера като международен терорист Карлос Чакала.

    • Народен фронт за освобождение на Палестина – Главно командване” (НФОП - ГК) Създадена след разкола в НФОП през 1968 г. Лидер – бившия офицер от сирийската армия Ахмад Джибрил, който от 1961 г. оглавява ПОФ – съучредител на НФОП.Организацията е опозиция на Арафат и привърженик на активните бойни действия, в т.ч. самоубийствени атентати. Разполага с няколкостотин бойци.

    • Народен фронт за освобождение на Палестина – Специално командване”. Създаден през 1979 г. ръководител – Абу Салим. Идеологията на организацията е марксистко-ленинска.Извършва редица терористични действия в Близкия Изток и Западна Европа.Постоянен състав от подготвени терористи – около 50 човека.

    • Организация на Абу Нидал (ОАН) “ (Ал Фатах – Революционен съвет ). Eдна от най-опасните терористични организации в Близкия изток. В състава й влизат още “ Арабски революционни бригади” и “Черния септември” – създадена през 1974 г. когато Арафат се отказва официално от терористична дейност. Организацията се счита за революционна на мюсюлмани-социалисти. Операции – Западна Европа, САЩ, Великобритания, Бл.Изток (вкл. срещу палестинци – привърженици на Арафат). Лидерът Абу Нидал почина при неизяснени обстоятелства през 2002 г. в Ирак.

Към настоящия момент (2005г.) организацията е слабо активна.

    • Организация за освобождение на Палестина” (ООП) – Създадена през 1964 г. от арабски лидери – представители на 2 милиона палестинци изгонени от земите им. Пръв лидер – Ахмед Шукаири. Основна цел – ликвидиране на израелската държава и създаване на палестинска. Ръководство – Национален съвет на Палестина.Средство за постигане на основната цел – въоръжена борба под формата на партизанска война (рейдове) на окупираната територия. В организацията са представени различни групи: “Движение за национално освобождение на Палестина” НФОП, НФОП-ГК, ” Черния септември”, “Фронт за народна борба”, ДФОП и други. От 1969 г. се оглавява от Ясер Арафат –ръководителя на най-голямата фракция в ООП – “Фатах”. Основен противник – Израелската армия. След смъртта на Я. Арафат, лидер на ООП е президентът на Палестина Махмуд Абас. Основните усилия на организацията сега са насочени към стабилизиране на мира и създаване на независима палестинска държава.


  1   2   3

Свързани:

Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconРепублика българия
Адрес: Дипломатически институт, Министерство на външните работи, ул. Александър Жендов №2, София 1040, За конкурса
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconЛъчезар Петков Извънреден и пълномощен посланик на Република България в сащ
Кариерен дипломатически служител на Министерство на външните работи с ранг посланик работил почти 30 години в мвнР
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconДипломатически институт
...
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconМинистерство на външните работи държавен протокол дипломатически корпус (справочник)

Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconРепублика българия сметна палата доклад
Дипломатическия институт към министъра на външните работи по правителствената стратегия за повишаване на административния капацитет...
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconРепублика българия сметна палата доклад
Дипломатическия институт към министъра на външните работи по правителствената стратегия за повишаване на административния капацитет...
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconДипломатически институт към Министъра на външните работи
Фридел Егелмайер, съветник по въпросите на сигурността към парламентарната група на Свободната Демократическа партия в германския...
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconРепублика българия министерство на външните работи
Проект за посрещане на японски ученици от засегнатите от земетресението от 11 март райони на ваканция в България
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconОбщи положения
Чл. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, чиято...
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт тероризмът минало и настояще iconРепублика българия четиридесето народно събрание
Комисията по европейските въпроси разгледа Годишната стратегия на Европейската комисия за 2008 г. На заседанието присъстваха г-жа...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом