Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история…




ИмеХараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история…
страница1/19
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.13 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://87.126.132.177/pdf/haralampi baev.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19
Хараламби Баев


Ямболци от старо време


краеведски издирвания


„За Хари,

най-добрия в часовете по история…”


Горенаписаното не е мое автопосвещение, читателю, а са сърдечни слова на ямболеца, съученика и приятеля, без чиято щедрост тази книга така и щеше да си остане само в проект...


Бъди все тъй неуморно отдаден на добротворството, Пламене!

Авторът


Съдържание


1. Царственият бранител на Дъбилин a1

2. Кой всъщност е Шишман от българския фолклор? a2

3. Крали Марко: „Цар ме викна Ямбол да му вардим" a3

4. Ямболски войнуци основават Панагюрище a4

5. Двеста ямболци даряват средства за Божи гроб през юни 1720 г. a5

6. „Военните забележки" на ген. Кутузов за Ямболско a6

7. Ямболци „домилели" на Високата порта a7

8. „Ти си по род българин!" a8

9. Ямболци се жалват на руския цар през 1853 г. a9

10. Жизненият стандарт на Добри Чинтулов като учител в Ямбол (18571861) a10

11. На гости у Чинтулов в Ямбол през лятото на 1858 г. a11

12. Ямболски старини в неизвестност a12

13. Звездният миг на Матилда Попович a13

14. И все пак Дякона е идвал в Ямбол! a14

15. Ямболецът на име Ямболов a15

16. „Ямболската връзка" на „Жив е той, жив е!" a16

17. „Чудесата" на Архимандрит Мелетий в Ямбол и по други места a17

18. Съпругът на Матилда Попович по дирите на Всемирния потоп през 1873 г. a18

19. Ямболец обявява капитулацията на Осман паша! a19

20. Ямболци срещу „Валутния борд" през 1879 г. a20

21. Стилиян Ковачев по следите на едно злодеяние през юли 1880 г. a21

22. „Непоправимият" възрожденец Димитър Хаджииванов a22

23. На колко години е Гимназия „В. Левски" Ямбол? a23

24. Знаменоската на Съединението е била учителка в Ямбол! a24

25. Панайот Хитов на стража в Ямболския край през първите 4 месеца след Съединението a25

26. „Каргонският Господ" a26

27. Ставри Дражев срещу Стамболов! a27

28. Сливенци стават ямболци през авг. 1892 г! a28

29. Злополучното секундантство на Стилиян Ковачев през април 1894 г. a29

30. Стамболов е изповядан и опят от бивш учител в Ямболско! a30

31. Като Орфей или „Една всесветска музикална сила" от Ямболско a31

32. Бесарабската мечта на Паисий Пастирев a32

33. Ямболец се кае над 60 г. по Светите земи за несторен грях! a33

34. „Свещени кражби" в Ямбол за свободата на брата-роб a34

35. Ямболци в Таврия и... един македонист сред тях a35

36. „Нерде Ямбол, нерде Стамбол!" ли? (Ямболец на три пъти става пръв след Султана!) a36

37. „Ямболски патриоти" „Историкът никога не пише за хатър!" a37

38. Из Ямболския участък от границата с Турция в навечерието и началото на Балканската

война (1912-1913 г.). Борис Дрангов в Ямболско a38

39. Георги Кирков-Майстора посреща Балканската война в Ямболско a39

40. Султана Рачо-Петрова - самарянка в Ямбол през окт. 1912 г. a40

41. Ямболски масони в един „черен списък" от юли 1946 г. a41

42. Кой написа „Из стария Ямбол"? a42

43. Сремският Паисий и неговата историйца a43

44. Покрай Ямбол шум се вдига или Големите царски маневри през септември 1941 г. a44

45. „Промените на вятъра" у нас през 1943/46 г. и 15 септември в Ямбол a45

46. 90-годишна вакъфска монахиня стряска „народната власт" a46

47. Нашенецът, когото папата канонизира, или Житие на блажения Камен Вичев a47

48. Елдорадо по ямболски a48


Царственият бранител на Дъбилин


След като разгромяват на 26 септември 1371 г. при Черномен (близо до Одрин) последните сериозни сили на балканските християни, османските турци вече безпрепятствено плъзват по българската земя, оставяйки вредом след себе си апокалиптични картини. В началото на 1373 г. ордите на Тимурташ бег превземат Елхово и в ранната пролет достигат крепостта Дъбилин (както се нарича през Средновековието днешният Ямбол). Тимурташ бег явно веднага е поискал от дъбилинци да се предадат. „Обаче повествува Ходжа Саадедин в летописа си „Корона на историята" — ямболският управител бил твърд и упорит и уповавайки се на якостта на крепостните стени, се впуснал в пътя на неподчинението и съпротивата и се затворил в крепостта.... която станала арена на постоянни двубои и сражения". Дъбилин устоял поне 34 месеца на вражеските пристъпи. Явно горди и непоколебими българи са били бранителите му и никак не са се стреснали или огънали пред азиатските натрапници. Пък, види се, и достоен водач са си имали.

Все послабо обаче мъждукала надеждата на дъбилинци, че цар Иван Шишман (1371-1395) ще им изпрати помощ. Освен това, както пише цитираният Саадедин, с изтичането на умереното пролетно време вътре в крепостта станало огнено горещо... Обсадените не можели да дишат... Храната и напитките им се разваляли и като резултат на тези неща Крепостта се предала...

За Ямбол последвали 505 усилни години...

Наред със заслужената почит към незнайните воини и гражданизащитници на Дъбилин и на България, справедливо би било да отдадем дължимото и на тогавашния „ямболски управител", оглавил самоотвержената отбрана. Но кой всъщност е бил той? Повечето учени не се наемат категорично да го идентифицират. В действителност не би трябвало да има съмнение, че той си е бил все същият „господин Шишман", поставил през 1356/57 г. на тогавашната българовизантийска граница каменния стълб с известния Ямболски надпис. Този надпис гласи: „В дните на благоверния цар Иван-Александър синът на брат му Михаил-Господин Шишман постави този стълб при Дъбилин.

Бе година 6865 (от сътворението на света или 1356/57 от Р. Хр.)...”. Щом г-н Шишман е братов син на цар Иван Александър, значи е първи братовчед както на неговия наследник Иван Шишман, така и на видинския цар Иван Срацимир. Имаме ли обаче пълно основание да смятаме, че този представител на найвисшата българска аристокрация, който е управител на Дъбилин през 1356/57 г., е продължавал да го управлява и през 1373 г.? Основание да твърдим, че и през 1373 г. ямболски градоначалник пак си е господин Шишман, ни дава на първо място самата му възраст: през 1356/57 г. той е най-вероятно около 35годишен, така че към 1373 г. е станал малко над 50-годишен, т.е. би трябвало и тогава да си е жив и здрав... Но найсипното доказателство, че главен бранител на Ямбол през 1373 г. продължава да е гн Шишман, откриваме в т.нар. Палаузов препис (от 1381/82 г.) на известния „Синодик на цар Борил". В този ценен книжовен паметник от Второто Българско царство се пее „вечна им памет" и на мнозина, за които изрично е отбелязано, че са загинали в борбата с турците. И тъкмо сред техните имена, включени почти безспорно лично от Св. Патриарх Евтимий (1375/1393), е и това на един Шишман.

Шишман от „Бориловия синодик" явно не е цар Иван Шишман, понеже по това време (1381/82 г.) той (т.е. царят) е млад (30-ина годишен), жив и здрав е и не би могло да му се пее „вечна памет" като на покойник. Споменатият Шишман не може да бъде и носещият същото име син на цар Михаил III Шишман (1323-1330 г.), понеже той е бил политически емигрант във Византия, активен претендент за търновския престол и поради това е бил разглеждан като най-голям български враг... Шишман от „Бориловия Синодик" не ще да е обаче и някой обикновен воин или човек от простолюдието: първо, подобен незнатен човек изобщо е нямало как да попадне за славословие (за анатемосване по може) в такъв важен официален документ, като „Синодика", дори и с цената на живота си, жертван за България. (Пък и откъде ще се вземе толкова място в „Синодика", че да се отразяват в него може би десетките хиляди имена на падналите в съпротивата срещу османското нашествие обикновени българи...) Второ, самото име Шишман е от рода на тъй наречените „календарни прозвища" и може да се носи само от знатен човек. (За сравнение ще посочим, че такова чисто аристократично име е например Спараток, Спарток или Спартак при траките). И трето: В „Бориловия Синодик" Шишман е вписан в нещо като раздел (или графа) „Малки и големи боляри". Затова остава само този Шишман да е именно дъбилинският г-н Шишман, който е бил предостатъчно знатен и това му е давало посмъртното право на славословие в „Бориловия Синодик". А в случая това право той явно е заслужил не само с произхода си, но и с несъмнено изгубения си при отбраната на нашия град живот...

Велика е заслугата и саможертвата на ямболския управител между 1356 и 1373 г. г-н Шишман. Той и достойните му съратници от средновековния Дъбилин препречват с телата си, макар и само за няколко месеца, пътя на неудържимите варварски пълчища, устремени все понавътре в Европа... Затова нека в заключение почетем доблестните български патриоти от Дъбилинската епопея през 1373 г. во главе с неустрашимия г-н Шишман поне с тия трогателни слова от „Синодика", излезли най-вероятно изпод перото на Св. Патриарх Евтимий: “На всички, които проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра, вечна им памет”.


Кой всъщност е Шишман от българския фолклор?


Разбира се, че на този въпрос читателят веднага би отговорил така, както се е утвърдило и в науката, а именно: „В Българските исторически песни и предания се говори за последния цар на Търновска България Иван Шишман (1371-1395)”.

Дали обаче точно цар Шишман или дали само царят Шишман е възпят от народа ни? На този въпрос ще се опитаме тук да дадем друг и според нас подостоверен отговор. Нека почнем с това, че в Българския фолклор найчесто споменаваните имена на борци срещу турските нашественици през XIV в. са тези на Момчил Юнак, Крали Марко и Цар Шишман. В тази „троица" обаче, няма нито един, който да е действително и в истинския смисъл такъв борец. От тях единствено Момчил е навредил нещо на турските нашественици, но съвсем не воден от мисъл за народа... Крали Марко пък е бил верен васал на турците и дори загива в бой на тяхна страна срещу власите (1395 г.)... Що се отнася до цар Шишман, то реално той не е дал нито едно сражение на турците, а дори напротив дал им е (край Ямбол) сестра си Кера Тамара...

Е, след като народът ни (от недостатъчна информираност или по друга причина) е възпял една недостойна историческа личност (Крали Марко) и една леко помалко недостойна (Момчил), дали ще е сгрешил в преценката си и трети път, включвайки сред защитниците си и цар Шишман, т.е още един недостоен? Едва ли народът ни би се самозалъгвал чак толкова... Затова нека допуснем, че поне третата фигура от Антиосманската съпротива през XIV в. (според фолклора) има за свой първообраз някой Шишман, наистина заслужаващ певци песни за него да пеят. А такъв Шишман е имало и той е стоял начело на нашия Ямбол (тогава Дъбилин) между 1356 и 1373 г.!

Ямболският Шишман носи пред името си само „господин", а не „цар" като своя адаш и първи братовчед Иван Шишман. Той е човекът, който през пролетта и лятото на 1373 г., като кастрофилакс (градоначалник) на Ямбол, ръководи епичната неколкомесечна съпротива на нашия град срещу ордите на Тимурташ Бег. Тогава г-н Шишман явно е дал и живота си за Ямбол и за България и на това основание Св. Патриарх Евтимий го вписва в тнар. Борилов Синодик сред падналите в антиосманската борба, на които се пее „Вечна памет". Ето защо смятаме, че всъщност именно ямболският гн Шишман е възпят от народа ни, ако не във всички, то поне в част от песните и легендите (уж) за цар Шишман. Впрочем от обнародвани през 1988 г. 4 приписки от български ръкопис от XIV в. (№ 298 от библиотеката на Румънската академия на науките) проличава нещо твърде интересно че самият цар Шишман в свои заповеди (4-те приписки са всъщност копия на такива недостигнали до наши дни заповеди) се титулува не с традиционното „цар", а като „господин търновски". И оттук става напълно нормално и обяснимо (особено при тогавашната степен на „информираност") народът да обърка делата на г-н Шишман и на „господин търновски" или „г-н Шишман цар" (така пък фигурира царят напр. в Боянския поменик) и да ги припише от първия на втория, още повече, че двамата освен съименници са и съвременници и много близки сродници... Подобни примери на объркване има доста, но ще споменем само този, че и досега не е твърде ясно в народните песни за цар Мурад и Мара кои точно исторически личности са визирани — дали султан Мурад I и българката Кера Тамара или султан Мурад II и сръбкинята Мара Деспотова... А неволно „повишаване" от „господин" в „цар" имаме напр. в Погановския поменик, където фигурират „цар Константин и гжа Елена". Те са всъщност дарителите на Погановския манастир гн Константин и дъщеря му Елена, но явно по инерция са объркани и титулувани като първохристиянските римовизантийски владетели Св. Св. цар Константин и (майка му) царица Елена. А В края на краищата нима и днес не бъркаме напр. Наполеон I и Наполеон III, Петко и Пенчо Славейкови, Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов, Аденауер и Айзенхауер... Специално гн Шишман и цар Шишман освен народа ни ги е объркал (и то черно на бяло) още османският историк от Iта половина на XVII в. Коджа Хюсеин, който от резидиралия в Никопол цар Шишман и от бранителя на Ямбол г-н Шишман е „измайсторил" един събирателен образ този на „Шишман, управител на Ямбол и Никопол..."

Засега със сигурност можем да отнесем поне 2 исторически народни песни към г-н Шишман и защитата на Ямбол през 1373 г. Те и 2-те са от Зап. България (от Бусманци, Софийско, и от Лобош, Радомирско), което пък ни навежда на мисълта, че отзвукът от славната ямболска съпротива през 1373 г. е стигнал чак до западните български земи...

В песента от Бусманци Крали Марко казва на майка си: „Цар ме викна Ямбол да му вардим” (виж подробен анализ на тоя стих в следващата моя статия). А в песента от Лобош се говори за пленяване на цар Шишман от турците в Костенец. Но найинтригуващото за нас в тази песен е, че в нейните само 44 стиха два пъти се споменава Тунджа, която изобщо не минава нито през, нито край, нито в близост до Костенец! Това ни навежда на мисълта, че в Зап. България явно са дошли вести за обсадата на намиращия се на Тунджа град Дъбилин и за вероятното падане в плен (и после навярно погубването) на гн Шишман. Но докато стигнат до там тези вести от ухо на ухо, то действителното име на града се е забравило и заменило с друго 3-срично (Костенец), а титлата на защитника му Шишман се е „повишила" от „господин" в „цар"... Тунджа е запомнена, но по логиката на народния певец вместо през Дъбилин е „преместена" да тече през Костенец...

В заключение нека кажем, че трябва да приемем едно от 2-те съждения: или 1) че логиката на народното ни творчество е... лишена от всякаква логика, или 2) че народното творчество си има своя специфична логика, която за нас сега е трудно да възприемем или проумеем. И понеже авторът смята за много по вероятно второто съждение, в настоящата си статия той се опита, въпреки трудността, да вникне поне малко в тази логика на нашия фолклор, която довежда до пълното объркване в него на името и делото на един славен ямболски градоначалник с това на един реално безславен търновски цар. Дали са верни (или поне правдоподобни) предположенията в тази статия би трябвало да покажат едни понататъшни научни издирвания.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Свързани:

Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconПревод от руните в оригинала Хьрмаяни Греинджьр
Хари потьр и стаята на тайните хари потьр и затворникът от азкабан хари потьр и огненият бокал хари потьр и орденът на феникса хари...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconИстория и историци. Текст и хипертекст II. Върхът „боже име д-р Константин Рангочев
Село Югово се намира в областта Източен Рупчос (днешната община Лъки, Пловдивска област), в Средните Родопи. То е единственото старо...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconОставаха само две седмици до Коледа, а Тита все още не можеше да реши къде ще празнува. Напоследък нещо не му вървеше. От мечтател и винаги позитивно мислещ
Скара се с най- добрия си приятел- хари, а приятелката му Ани се премести да живее в друг град. Родителите му вечно се караха и бяха...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconДоц великов е патрон на краеведски четения в берковица
Под патронажа на  народния представител от ндсв доц. Борислав Великов днес в Детски център “Камбанка” в Берковица се провеждат Петите...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconПрограма по история на европейските държави и сащ в ново и най-ново време (първа част: ново време)
Представени са също главните насоки във външната политика на водещите държави и най-значимите събития, процеси и промени в областта...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconХари потър и затворникът от азкабан
Хари Потър беше твърде необикновено момче. Лятната ваканция за него беше най-омразният от всички периоди на годината. Освен това...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… icon30 април -05 май (сряда – понеделник)
Все пак лесбос е известен с най-добрите рибни таверни от гръцките острови, с най-силното и ароматно узо (и най- добрите традиции...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… iconСписък на бележити българи и народни будители
Защитава изграждането на демократично общество. Издава в. „Независимост", сп. „Знание". Автор и преводач на десетки стихотворения,...
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… icon"Хари Потър и огненият бокал" Дж. К. Роулинг
Най-интересните книги на Дж. Роулинг са тези за малкия магьосник Хари Потър. В тях тя ни разкрива един друг свят – различен от нашия....
Хараламби Баев Ямболци от старо време краеведски издирвания „За Хари, най-добрия в часовете по история… icon"Хари Потър"от Дж. К. Роулинг
Хари Потър” върху салфетките в едно кафене. Случайно я откриват известни издатели, които са харесали нейната идея и са започнали...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом