5. Преговорен процес България – Европейски съюз




Име5. Преговорен процес България – Европейски съюз
страница1/3
Дата на преобразуване17.10.2012
Размер348.17 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://spravka.vn.government.bg:8080/vest/seminari/IPAEI-1/13-5.doc
  1   2   3
5. Преговорен процес България – Европейски съюз


1. Хронология

1.1. България – Европейски Съюз за периода 1988–1999

8 август 1988
Установяване на дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.

8 май 1990
Подписана е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Програма “Фар” е открита за България.

1 ноември 1990
Влиза в сила Спогодбата за търговия, търговски и икономически отношения. Тя предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.

22 декември 1990
Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската oбщност. Сключването на Споразумение за асоцииране с Европейската oбщност се разглежда като етап към тази крайна цел.

1 октомври 1991
Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране.

17–20 декември 1991
Посещение в България на делегация на Европейската общност за предварителни разговори по преговорите за асоцииране.

20 март 1992
Министерският съвет на Република България със свое решение създава Междуведомствена комисия по асоцииране на Република България към Европейската общност и определя за ръководител на Комисията заместник министър-председателя г-н Илко Ескенази.

14–15 май 1992
Провежда се първи кръг на преговорите за асоцииране между България и Европейската общност.

Май – декември 1992
Провеждат се седем кръга преговори и редица консултации на политическо и експертно равнище преди изготвянето на Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.

8 март 1993
Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси са подписани. Европейското споразумение за асоцииране осигурява рамка за развитие на задълбочен политически диалог и изграждането на зона за свободна търговия, обхващаща търговията между България и Европейската общност.

14–15 април 1993
Начало на политическия диалог между България и ЕС в рамките на процеса на асоцииране чрез консултации на министър-председателя и министър на външните работи на Република България Любен Беров с председателя на Европейския съвет и министър на външните работи на Дания Нилс Хелвег Петерсен и с Комисаря на Европейските общности по външните отношения Ханс ван ден Брук.

15 април 1993
Народното събрание ратифицира текстовете на Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.

21–22 юни 1993
Европейският съвет в Копенхаген заключи: "Асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят това, ще станат членове на Съюза. Присъединяването ще се осъществи, когато дадена страна е способна да поеме задълженията на членството, като задоволява политическите и икономическите критерии."

27 октомври 1993
Европейският парламент ратифицира Европейското споразумение за асоцииране на България.

Ноември 1993
Започва провеждането на редовни заседания на работните групи в рамките на политическия диалог между ЕС и асоциираните държави на равнище експерти.

31 декември 1993
Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси влиза в сила. Спогодбата за търговия, търговско и икономическо сътрудничество от 1990 г. е суспендирана в търговската й част.

Януари 1994
Влиза в сила първият Допълнителен протокол към Европейското споразумение, с който ЕС едностранно предоставя допълнителни търговски отстъпки на България.

Март 1994
Първо заседание на Смесения комитет България – ЕС. В неговите рамки са създадени подкомитети по сближаване на законодателствата, конкуренцията, селското стопанство, транспорта, митническото сътрудничество. Формирана е контактна група по черните метали.

14 април 1994
Правителството на Република България приема декларация, в която се потвърждава желанието на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз.

24 ноември 1994
България и останалите асоциирани страни са поканени да се присъединят към декларации на ЕС по външнополитически въпроси и въпросите на сигурността.

Декември 1994
Провеждат се два кръга консултации с Европейската комисия за адаптиране на Европейското споразумение и подобряване на пазарния достъп във връзка с присъединяването на трите страни от ЕАСТ Австрия, Финландия и Швеция към ЕС.

9–10 декември 1994
Европейският съвет в Есен приема Стратегия за подготовка на асоциираните държави от Централна и Източна Европа за присъединяване към ЕС.

Януари 1995
Влиза в сила вторият Допълнителен протокол към Европейското споразумение за изравняване на графика на либерализация на търговията за България с този на Вишеградските страни.

1 февруари 1995
Европейското споразумение за асоцииране на Република България влиза в сила.

22 март 1995
Министерският съвет приема Постановление Nо 66, с което се създава специален механизъм за работа по европейска интеграция, включващ Правителствен комитет, Координационна комисия и Секретариат по европейска интеграция в Министерски съвет.

29 май 1995
Първо заседание на Съвета за асоцииране България-ЕС. Обсъдени са стратегията на България за интегриране с ЕС, регионалната стабилност и свободата на движение на българските граждани до страните-членки на ЕС и групата Шенген.

25–26 юни 1995
Европейският съвет в Кан приема Бялата книга за Единния вътрешен пазар. Очертана е стратегията за подготовка за интеграция на асоциираните страни от Централна и Източна Европа във вътрешния пазар на Европейския съюз. Проведена е среща на държавните и правителствените ръководители, и на министрите на външните работи на държавите-членки на ЕС и на асоциираните с ЕС страни (15 + 11).

6–8 септември 1995
Учреден е Съвместен парламентарен комитет между България и ЕС в София. Обсъдени са политическотото и социално-икономическо положение в България, търговско-икономическите отношения България–ЕС, сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, изпълнението на програмата “ФАР”, политическата ситуация в Южна централна Европа.

25 септември 1995
Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС одобрява списък на държавите (Регламент Nо 2317/95), чиито граждани следва да притежават визи при пресичане външните граници на Съюза. В този списък фигурира и България.

9–10 ноември 1995
Първо заседание на Комитета за асоцииране България–ЕС в София. Направен е подробен преглед на изпълнението на Европейското споразумение за асоцииране.

Декември 1995
Българското правителство взима решение да подаде молба за членство в ЕС.

14 декември 1995
Народното събрание гласува решение България да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС.

15–16 декември 1995
Трета среща на държавните и правителствените ръководители по време на Европейския съвет в Мадрид. На Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в EС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.

Април 1996
Европейската комисия връчва подробен въпросник на българското правителство с цел да подготви становище върху молбата за членство в ЕС на България.

31 юли 1996
Отговорите на въпросника на Европейската комисия са предоставени от българското правителство на Делегацията на Европейската комисия в София.

14 декември 1996
В рамките на Европейския съвет в Дъблин се провежда среща на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, асоциираните страни от Централна и Източна Европа, Кипър и Балтийските републики.

24–25 февруари 1997
Трети съвет за асоцииране на България към ЕС. Направен е съвместен анализ на постигнатите резултати в адаптирането на България към критериите на ЕС за присъединяване. Разгледани са възможностите за помощ от страна на ЕС и необходимите действия на българското правителство с цел създаване на условия за изготвяне на становище на Европейската комисия за едновременно стартиране на преговорите за присъединяване на България към Съюза.

3 март 1997
Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.

17–18 март 1997
Официална визита на комисаря Ханс ван ден Брук в София, на която са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.

25 април 1997
Българското правителство връчва на делегацията на ЕК в София осъвременените отговори на въпросника на Европейската комисия за адаптиране на България към европейските критерии.

16 юли 1997
Излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване. Европейската комисия приема "Партньорство за присъединяване".

12–13 Декември 1999
Европейският съвет в Люксембург взима решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Едновременно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори чрез аналитичен преглед на законодателството.

23 март 1998
Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС.

27 април 1998
Започва многостранният аналитичен преглед на законодателството за България.

Май 1998
Българското правителство подготвя първата Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.

4 ноември 1998
Европейската комисия публикува първите редовни годишни доклади за напредъка на страните-кандидатки по пътя за членство за 1998 г.

10 март 1999
Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създават Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.

Май 1999
Подготвя се актуализиран вариант на Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.

13 октомври 1999
Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.

29 ноември 1999
Подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.

10 декември 1999
Европейският съвет в Хелзинки взима решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.

Декември 1999
Решение на Съвета на министрите на ЕС за актуализиране на Партньорство за присъединяване с България

1.2. България – ЕС 2000–2004

20 януари 2000
Министерският съвет на Република България приема Постановление № 3, с което определя Главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.

15 февруари 2000
Първо заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България – официално откриване на преговорите.

Март 2000
В Народното събрание на Република България е създаден Съвет по европейска интеграция.

28 март 2000
Първо работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави.

25 май 2000
Отворени са 6 глави за преговори и България предоставя 4 нови позиции.

14 юни 2000
Предварително са затворени 4 преговорни глави – “Малки и средни предприятия”, “Наука и изследвания”, “Образование и професионално обучение” и “Обща външна политика и политика на сигурност”.

2 август 2000
България представя позиция по глава “Свободно движение на капитали”.

24 октомври 2000
България предоставя една преговорна позиция и 3 нови глави за преговори са отворени.

16 ноември 2000
България представя 4 преговорни позиции. Две нови глави са отворени за преговори.

20 ноември 2000
Предварително са затворени следните преговорни глави: “Култура и аудиовизия”, “Външни отношения”, “Статистика” и “ащита на потребителя”

1 декември 2000
Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взима решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген.”

7–9 декември 2000
Европейска среща на върха в Ница с участието на държавните и правителствените ръководители на страните-кандидатки. Взети са решения за разширяването на ЕС и произлизащите от него институционални реформи на Съюза.

30 март 2001
Открити са три нови глави за преговори.

17 май 2001
Открити са две нови глави за преговори.

11 юни 2001
Открити са три нови глави и е затворена предварително глава “Дружествено право”.

27 юни 2001
България представя три преговорни позиции.

27 юли 2001
Открити са две глави за преговори и предварително е закрита глава “Свободно движение на капитали”.

Септември – октомври 2001
България предоставя три преговорни позиции.

26 октомври 2001
Отворени са две глави за преговори и предварително е закрита глава “Телекомуникации”.

28 ноември 2001
Отворени са три глави за преговори и предварително е затворена глава “Свободно предоставяне на услуги”.

20 декември 2001
Открита и предварително е закрита глава “Индустриална политика”.

21 март 2002
Открити са две нови глави за преговори.

22 април 2002
Предварително са закрити преговорни глави “Икономически и валутен съюз”, “Социална политика” и “Институции”.

10 юни 2002
Предварително са закрити преговорни глави “Свободно движение на хора”, “Свободно движение на стоки” и “Данъчна политика”.

29 юли 2002
Предварително е закрита преговорна глава “Митнически съюз”.

30 септември 2002
Предварително е закрита преговорна глава “Финансов контрол”.

9 октомври 2002
Публикувани са редовните годишни доклади на Европейската комисия, в които се препоръчва приемането на 10 нови страни-членки в Съюза. В доклада за България се казва, че страната има вече “функционираща пазарна икономика”. ЕК посочва, че подкрепя желанието на България да се присъедини към ЕС през 2007.

24–25 октомври 2002
Европейският съвет в Брюксел взима решение, че Комисията и Съветът ще подготвят “пакет” за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002. Този “пакет” ще съдържа като минимум детайлизирана “пътна карта” за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.

18 ноември 2002
Предварително е закрита преговорна глава “Енергетика”.

12–13 декември 2002
Европейският съвет в Копенхаген подкрепя усилията на България и Румъния да постигнат поставената цел за членство през 2007 г. и приема “пътни карти” за двете страни.

2 юни 2003
Предварително е закрита преговорна глава “Транспортна политика”.

20 юни 2003
Европейският съвет в Солун подкрепи намеренията на България и Румъния да приключат преговорите за присъединяване през 2004 г. и да се присъединят към Съюза през 2007 г.

30 юни 2003
Предварително е закрита преговорна глава “Околна среда”.

29 октомври 2003
Предварително е закрита преговорна глава “Правосъдие и вътрешни работи”.

5 ноември 2003
Публикуван е Редовният годишен доклад 2003 за напредъка на България в процеса на присъединяване.

4 юни 2004
Предварително са закрити три преговорни глави: “Селско стопанство”, “Регионална политика и координация на структурните инструменти”, “Финансови и бюджетни въпроси”.

15 юни 2004
Предварително са закрити две преговорни глави: “Политика в областта на конкуренцията” и “Други”

2. Документи

2.1. Европейско споразумение за асоцииране

Европейско споразумение за асоцииране към ЕС, ратифицирано със закон, приет от 36-ото Народното събрание на 15.04.1993 г. – ДВ, бр. 33 от 20.04.1993 г., в сила от 1.02.1995 г. Текстът на споразумението е обнародван като отделно книжно тяло на "Държавен вестник", издадено на 25.05.1995 г. – ДВ, бр. 61 от 7.07.1995 г.

Виж оригиналния текст (.doc)

2.2. Документи на българското правителство

  • Национална програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност 1999 – на български език – NPAA1999.zip (948.96 KB) 

  • Национална програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност 2000 – на български език – NPAA-2000summary.pdf (693.52 KB) 

  • Национална програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност 2001 – на български език – NPPA-2001.pdf (88.81 KB)

2.3. Редовни доклади на Европейската комисия

Редовен доклад на Европейската комисия за България – 2003 (на български език) Redoven_doklad_2003.doc (1.22 MB)
Редовен доклад на Европейската комисия за България – 2002 (на български език) Redoven_doklad_2002.doc (1.35 MB)
Редовен доклад на Европейската комисия за България – 2001 (на български език) Redoven_doklad_2001.doc (1.02 MB)
Редовен доклад на Европейската комисия за България – 2000 (на български език) Redoven_doklad_2000.doc (937 KB)
Редовен доклад на Европейската комисия за България – 1999 (на български език) Redoven_doklad_1999.doc (316.50 KB)
Редовен доклад на Европейската комисия за България – 1998 (на български език) Redoven_doklad_1998.doc (396 KB)

2.4. Пътна карта за България

В Заключенията на Европейския съвет от Брюксел, 24–25 октомври 2002 година, Европейският съюз изрази своето съгласие с оценката на Комисията за напредъка, постигнат от България и Румъния . В светлината на интегриращия и необратим характер на процеса на разширяване и въз основа на съставения от Комисията Стратегически доклад, Съветът и Комисията бяха поканени да подготвят, в тесни консултации с България и Румъния, решенията, които трябва да се вземат по време на Европейския съвет в Копенхаген преди всичко относно подробни пътни карти, включително графици, както и увеличаване на предприсъединителната помощ, с цел да се ускори процесът на присъединяване на тези страни. Европейският съвет заяви, че подкрепя усилията на България и Румъния да постигнат поставената цел за членство през 2007 година.

Пътните карти за България и Румъния обхващат периода до присъединяването. Целта им е да посочат основните стъпки, които двете страни трябва да предприемат, за да са готови за членство. Те се основават на ангажиментите, поети в хода на преговорите, и на това, което е необходимо да се направи за изпълнение на критериите за членство от Копенхаген и Мадрид. Те следват също така принципите, които са направлявали процеса на присъединяване от самото му начало, а именно всички кандидатки участват на равни начала и се очаква всички те да се присъединят към Европейския съюз въз основа на едни и същи критерии и в зависимост от техния индивидуален напредък. Пътните карти имат за цел да подпомогнат усилията на двете страни да изпълнят оставащите критерии за членство, като се определят техните предстоящи задачи и се осигури увеличена финансова помощ. Особено внимание се обръща на административния и на съдебния капацитет, необходими за прилагане на достиженията на правото на ЕО (acquis) и на икономическата реформа. За всяка глава от достиженията на правото на ЕС (acquis) пътните карти посочват ориентири, по които да се проследява напредъкът на България и Румъния. Те отчитат както привеждането в съответствие на законодателството, така и развитието на административния капацитет .

Пътна карта за присъединяване на България и Румъния – COM (2002)624 (на английски език) Roadmap2002EN.pdf (107.17 KB)

Пътна карта за присъединяване на България и Румъния (превод на български език – Център за преводи и редакция, Министерски съвет) Roadmap-bg.pdf (295.76 KB)

3. Преговори и преговорни глави

В началото на преговорния процес, на първото заседание на Междуправителствената конференция е постигнато съгласие да се преговаря по 31 раздела/преговорни глави (последният "Разни"), без това да изключва и възникнало по време на преговорите друго разпределение. Това означава, че acquis (достиженията на правото на ЕС) е разделено на 30 преговорни глави и по всяка една от тях се отчита постигнатото от България съответствие, както и наличен административен капацитет за прилагането на съответното законодателство. Ако по части от някоя глава България или ЕС преценят, че до датата на членство България няма да е в състояние да прилага acquis, двете страни се договарят за преходни периоди за съответната мярка. Тези преходни периоди са с ограничено времетраене, следва да бъдат много добре обосновани и малко на брой.

За всяка една от преговорните глави се изготвят Позиции за преговори, като първо се представя националната позиция, а въз основа на нея се изготвя Общата позиция на държавите членки. Преговорите по дадена глава се считат за "временно" или "предварително" затворени, ако се постигне пълно сближаване на националната и общата позиция.

Това "временно" затваряне произлиза от основния принцип на Междуправителствената конференция: "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено."

Това означава, че независимо от временното приключване на преговорите по дадена глава, ако във връзка с преговорите по друга глава възникнат въпроси по първата, преговорите могат отново да бъдат отворени по нея.


Състояние на преговорите за членство (към 15.06. 2004 г.)

Преговорна глава

Представени позиции (месец/година)

Отворени глави (месец/година)

Предварително затворени (месец/година)


1. “Свободно движение на стоки”

11/2000

05/2001

06/2002

2. “Свободно движение на хора”

06/2001

10/2001

06/2002

3. “Свободно предоставяне на услуги”

01/2001

03/2001

11/2001

4. “Свободно движение на капитали”

08/2000

11/2000

07/2001

5. “Дружествено право”

05/2000

11/2000

06/2001

6. “Политика в областта на конкуренцията”

05/2000

03/2001

06/2004

7. “Селско стопанство”

06/2001

03/2002

06/2004

8. “Рибно стопанство”

11/2000

03/2001

06/2001

9. “Транспортна политика”

11/2000

06/2001

06/2003

10. “Данъчна политика”

04/2001

07/2001

06/2002

11. “Икономически и валутен съюз”

10/2000

03/2002

04/2002

12. “Статистика”

03/2000

10/2000

11/2000

13. “Социална политика и заетост”

06/2001

10/2001

04/2002

14. “Енергетика”

10/2001

11/2001

11/2002

15. “Индустриална политика”

05/2000

12/2001

12/2001

16. “Малки и средни предприятия”

03/2000

03/2000

06/2000

17. “Наука и изследвания”

03/2000

03/2000

06/2000

18. “Образование и обучение”

03/2000

03/2000

06/2000

19. “Телекомуникации и информационни технологии”

03/2000

10/2000

10/2001

20. “Култура и аудиовизуална политика”

03/2000

03/2000

11/2000

21. “Регионална политика и координация на структурните инструменти”

09/2001

11/2001

06/2004

22. “Околна среда”

03/2001

07/2001

06/2003

23. “Защита на потребителите и тяхното здраве”

05/2000

10/2000

11/2000

24. “Правосъдие и вътрешни работи”

02/2001

06/2001

10/2003

25. “Митнически съюз”

11/2000

06/2001

07/2002

26. “Външни отношения”

03/2000

03/2000

11/2000

27. “Обща външна политика и политика на сигурност”

03/2000

03/2000

06/2000

28. “Финансов контрол”

01/2001

05/2001

10/2002

29. “Финансови и бюджетни въпроси”

09/2001

11/2001

06/2004

30. “Институции”



04/2002

04/2002


31. “Разни”





06/2004

Общо

31

31

31


4. Преговорни глави

Преговорна глава № 1 – “СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ”
Това е гръбнакът на вътрешния пазар. Принципът на свободното движение на стоки изисква спазването на общи правила, на основата на които всеки продукт да може да намира пазар както в страната, в която е произведен, така и в целия Евросъюз. По тази глава 5 страни са договорили с ЕС различни преходни периоди за подновяването на разрешения за продажба на фармацевтични препарати: Кипър, Литва, Малта, Полша, Словения. Става дума лекарствата, които нямат разрешения да бъдат продавани на територията на ЕС, тъй като са произвеждани на основата на друго законодателство. Преходният период дава шанс за съобразяване с европейското законодателство и получаване на съответните разрешения. България не е договорила подобни преходни периоди, тъй като фармацевтичното ни производство отговаря на изискванията на ЕС.

Кратка характеристика на преговорната глава

Над 350 са директивите, регламентиращи изисквания към стоките, пускани на европейския пазар, които се транспонират чрез закони или наредби в българското законодателство. България е въвела почти изцяло огромното по обем техническо законодателство в обхвата на раздел “Свободно движение на стоки”, покриващо различни групи рискови стоки, като храни, лекарства, козметични продукти, химикали, моторни превозни средства, строителни продукти, машини, играчки, асансьори, газови уреди, текстилни изделия, обувки и др. Европейското законодателство поставя изисквания към тези продукти, свързани с осигуряване на определено ниво на безопасност.

Поети ангажименти от българска страна

България приема и ще прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на свободното движение на стоки към датата на присъединяването си. Изградени са необходимите административни структури за прилагане на хармонизираното законодателство. За периода след затваряне на главата са предприети активни мерки за укрепване на административния капацитет в съществуващите структури и за изграждане на нови, в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Преговорна глава № 2 – “СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА”
Тази глава има пряко отношение върху живота на хората и техния личен и професионален избор. За свободното движение на работници един и същи подход е бил прилаган от ЕС спрямо 12-те, с изключение на Кипър и Малта, като срещу двете островни държави ЕС не е изискал преходни периоди.

Преходният период за източноевропейските страни е, както следва:

  • През първите 2 г. след членството важат националните режими на старите членки спрямо новите;

  • След този период се прави преглед на положението, задължителен преди края на втората година, и друг по искане на новата членка;

  • Преходният период продължава пет години, но може да бъде продължен с две години в тези стари страни-членки, в които настъпят сериозни обърквания на пазара на труда;

  • Предпазните клаузи могат да се задействат от старите страни-членки до края на седмата година след членството.

Професионална квалификация

Въвеждат се понятията “декларация” и “атестация”, които гарантират на гражданите на старите членки на ЕС, че квалификациите на упражняващите професии от новите членки са адекватни. “Декларацията” се отнася до това, че след влизането на новата членка в ЕС дипломите на гражданите от новите членки автоматично се признават, придружени с “атестация”, че техните притежатели напоследък са упражнявали въпросните професионални занимания.

Граждански права

Става дума за правото на гражданите да гласуват и да бъдат избирани в местни избори в чужда държава-членка, както и за Европейски парламент. В някои случаи, както е с България, изпълнението на директивите за правото на гласуване изисква промени в Конституцията към момента на присъединяване към ЕС.

Социална защита

Страните-кандидатки са поели ангажимент да поемат задължения по финансовите трансфери, свързани с възстановяването на медицински разноски.

Кратка характеристика на преговорната глава

  1   2   3

Свързани:

5. Преговорен процес България – Европейски съюз icon1: Европейски съюз история, основни документи, принципи, цели
Европейския съюз; за институциите и органите на съюза; за отношенията между България и Европейския съюз в ретроспекция и сега; за...
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconТема 5
Преговорен процес по глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти”
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconГражданското общество в българия
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейски съюз...
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconРепублика българия европейски съюз сметна палата Делегация на Европейската комисия в България
Туининг-проектът1 “По-нататъшно развитие на независимата институция за външен одит на публичния сектор”, финансиран по Програма фар...
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconКонференция по присъединяване към европейския съюз българия
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, поетите ангажименти в преговорния процес с Европейския съюз по Глава...
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconСъюз на пивоварите в българия българска стопанска камара до
Считаме, че до голяма степен законопроектът е в съответствие с духа и философията на прилаганите в Европейския съюз директиви, регламентиращи...
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconЕвропейски съюз европейски фонд за регионално развитие
Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconКомуникационна стратегия на Република България за Европейския съюз
Име на проект: „Европейски стандарти в железопътния транспорт. План за внедряване на ertms в Република България.”
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconЕвропейски съюз Европейски социален фонд опак. Екаперти в действие
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз...
5. Преговорен процес България – Европейски съюз iconЕвропейски съюз европейски фонд за регионално развитие Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013
Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом