Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз




ИмеНеобходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз
страница1/3
Дата на преобразуване17.10.2012
Размер286.73 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://uchebnazona.com/info/uchebna_zona18.doc
  1   2   3
В етапа на подготовка за членство на България в Европейския съюз и провеждането на преговорите по глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти” българското правителство предприе редица мерки, които да доведат до хармонизиране на законодателството и подготовка на администрацията за новите отговорности.

Изменението на настоящата Стратегия се налага с оглед отразяване на новите положения, които ще бъдат в сила за програмния период 2007-2013 г., както и на вече постигнатите резултати от изпълнението на ангажиментите по глава 21. То се основава на основните изисквания за планиране, администриране и прилагане на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз съгласно предложението за нови регламенти за програмния период 2007-2013 г., които ще заменят Регламент 1260/99 и Регламент 1164/94 на Съвета на Европейския съюз.

След 1.01.2007 г., България като пълноправен член на ЕС, предприсъединителните фондове ще преминат в т.н. Структурни фондове, а програма ИСПА - в т.н. Кохезионен фонд. Във връзка с това България се готви за участие в тези фондове. За целта е приета Стратегия за участие на РБ в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и План за реализация на Стратегията. Подготвена е и законодателната рамка за участието на страната в тези фондове - приет е нов Закон за регионалното развитие (определени са 6-те региона на планиране), нов Закон за обществените поръчки, Правила за конкуренцията и др.

Усвояването на средствата от ЕС е двустранен процес. Държавната администрация представя процедурите, но получателите са тези, които трябва да бъдат активната страна.


Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз




Необходимостта от настоящата Стратегия се обуславя от важността на оставащия етап от подготовката на България за усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд, който е заключителен и ключов за успеха на страната при усвояване на тези фондове в периода 2007-2013 г. Въпреки, че мерките и задачите, формулирани в Стратегията през 2002 г., са изпълнени в много голяма степен, актуализираната Стратегия ще отрази новите положения за политиката на сближаване за следващия програмен период и ще подпомогне България за завършване на процеса на подготовка за присъединяване към Европейския съюз.

Основни предпоставки за успешно реализиране на Стратегията


Основните предпоставки за успешната реализация на Стратегията могат да бъдат систематизирани както следва:

  • Действащата нормативна база в страната, свързана с присъединяването;

  • Разработените процедурни документи за усвояването на предприсъединителните фондове;

  • Изградените звена в министерствата, работещи по присъединяването и по изпълнението на проектите, финансирани от Европейския съюз по предприсъединителните инструменти (ФАР, ИСПА и САПАРД);

  • Помощта и подкрепата на Делегацията на ЕК в България и на Европейската комисия

Принципи


Четири са основните изисквания на Европейския съюз, при осигуряването и спазването, на които България ще получи средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд:

  1. Ясно разработени програмни документи;

  2. Действаща правна и институционална рамка, осигуряваща подготовката, оценката и наблюдението на плановите документи и проекти;

  3. Укрепен административен капацитет и обучен персонал, позволяващ ефективното функциониране на институционалния механизъм.

  4. Ефективно функциониращи механизми за финансово управление и процедури за финансов контрол.

Стратегията се основава на принципите, които следва да се спазват в процеса на програмиране, управление, изпълнение, наблюдение и оценка на дейностите, финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд, а именно:

  • Принципът на партньорство, който изисква определените партньори да представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началото на процеса на програмиране и в процеса на изпълнение, наблюдение и оценка на дейностите, финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд. Партньорството изисква, както регионалните и местни власти, така и социално-икономическите партньори и неправителствения сектор в страната да участват заедно с централната власт в процеса на разработване, изпълнение, наблюдение и оценка на оперативните програми.

  • Принципът на координация, с който се гарантира съгласуваност и последователност на различните становища и приоритети, както и преговори за постигане на съгласие между отделните участници. Необходимо е да се осъществява вътрешна и междуведомствена координация и сътрудничество. При програмирането и управлението трябва да се гарантира координацията между Структурните фондове, Европейския фонд за земеделие и развитие на селските региони, Европейският фонд за рибарство и другите съществуващи финансови инструменти - Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд и други.

  • Принципът на децентрализация, с който се делегират права по управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд от Европейската комисия на страната-членка. При оценяване на капацитета на институциите за управление на помощта на децентрализирана основа, България ще прилага определени критерии, дефинирани в Регламентите на Европейския съюз.

  • Принципът на допълняемост, изискващ средствата от Структурните фондове да не заместват националните източници за финансиране, а само да допълват средствата, заделяни от страните-членки за структурни действия.

  • Принципът на съгласуване, изискващ мерките и действията, финансирани от Структурните фондове да са съобразени с разпоредбите на европейското законодателство.

  • Принципът на съвместимост, с който се гарантира съответствието между Стратегическите насоки на общността и българските приоритети и политики.

Стратегията е изготвена в съответствие с Регионалната политика на България като политика, целяща намаляването на икономическите и социалните различия в рамките на страната и с Политиката на социално и икономическо сближаване на Европейския съюз (т.е. между България и останалите страни-членки на Европейския съюз). Важно е усилията да се съсредоточат, както към постигане на високо ниво на икономическо и социално развитие за цялата страна, с оглед намаляване различията със страните-членки, така и към намаляване на различията в развитието на отделните региони в България.

Основните приоритети на настоящата стратегия са:

• Завършване на процеса по актуализиране и формиране на необходимата нормативна уредба в процеса на подготовка на страната за участие в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз;

• Допълнително укрепване на капацитета на институциите, които ще участват в процесите на програмиране, управление, наблюдение, изпълнение и оценка на помощта от Структурните и Кохезионния фондове.

Необходимост от промени в съществуващото законодателство

С цел хармонизиране на българската нормативна уредба и регламентирането на Структурните фондове необходимостта от промени в нормативната база в следните основни области:

• регионално развитие;

- хармонизиране на районите за планиране в Република България в съответствие с Регламент 1059/03 на Европейския съюз.

• устройство на територията

- опростяване на процедурите, свързани с устройството на територията;

- оптимизиране на компетенциите на органите по устройство на територията.

• бюджетно законодателство - с цел преход към многогодишно програмно бюджетиране и осигуряване на бюджетна гъвкавост;

• финансово управление и контрол – подзаконови нормативни актове;

• обществени поръчки и концесии – хармонизация в пълна степен на националното законодателство с изискванията на европейското право и практика




Има ли разлика между политиката за сближаване и регионална политика?

Комисията отговаря:

Да, политиката за сближаване има много по-широк обхват от регионалната: Регионалната политика покрива само част от общата политика за сближаване. Практически политиката за сближаване се осъществява чрез разнообразни финансови действия и в частност чрез Структурните фондове. Комисията управлява фондовете и чрез тях финансира структурната подкрепа на Общността. Във финансово измерение на регионалната политика ЕФРР е най-големият структурен фонд. Това означава, че регионалната политика допринася най-много за изпълнение на политика за сближаване.


Какво е Европейска политика за икономическо и социално сближаване?


Член 158 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) гласи, че:

„…за да засили икономическото си и социално сближаване, Общността трябва да се стреми към н а м а л я в а н е н е с ъ о т в е т с т в и я т а между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагодетелстваните региони, включително селските области…“


Как се постига това?


Член 159 на ДЕО предвижда действието да бъде подкрепено чрез Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и другите съществуващи финансови инструменти. Политиката е създадена да подпомогне регионите, които не могат лесно да се конкурират, за да станат икономически по-силни. Това е политика, която се стреми да укрепи капацитета, така че регионите да се справят сами. Предполага се, че по този начин по-бедните региони постепенно ще настигнат по-богатите региони в своето развитие. В основата си това означава, че развитието на регионите из целия ЕС трябва да бъде балансирано, особено по отношение на конкурентно способността, икономическия растеж и заетостта.


Какво е регион и защо ЕС работи на регионално ниво?


ЕС е разделил територията си на „райони за планиране“. Те отговарят отчасти на съществуващите административни единици, но не напълно, защото във всяка една от страните членки административните структури са различни. Системата за това разделение е наречена NUTS. Класификацията NUTS има йерархична структура.

Тя включва 3 регионални нива – NUTS 1, 2, и 3. Всяка държава може да реши да определи допълнителни йерархични нива в рамките на NUTS 3. NUTS разделя държавата на региони NUTS 1, като всеки от тях се разделя на региони NUTS 2 и т.н. Не всички нива от NUTS съответстват на съществуващите административни региони, но като цяло NUTS 1 и 2 съответстват на по-високото регионално ниво, NUTS 3 на по-ниското регионално ниво.

България определя своите райони на планиране на ниво NUTS 2. Изискването е този тип региони да имат население между 800 000 и 3 000 000 души. Що се отнася до българското законодателство обаче, никъде засега не са законово уредени новите граници на районите за планиране по NUTS II. Досегашните им наименования се съдържат и в сега действащия Закон за регионалното развитие (ДВ - 21 март 2006 г.), в него обаче териториалният им обхват е различен от този, който е вписан в Националната стратегическа референтна рамка. Изглежда при подготовката на НСРР Министерството на финансите е изпреварило - ако не и заобиколило - решението на националния ни парламент.


Реформата на политиката за сближаване след 2007 г.


Разликите в доходите и заетостта в Европейския съюз намаляват значително през последното десетилетие и по-специално след средата на 90-те не само между страните членки, но и между техните региони. Това обаче значително се промени след първата вълна на петото разширяване и още повече ще се промени след 01 януари 2007 г., когато към ЕС се присъединяват България и Румъния. Тези две страни поддържат, от средата на 90-те години, значително по-високи нива на икономически растеж, но същевременно и много по-ниски нива на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, сравнени със старите страните членки (ЕС15). За да постигнат пълно разгръщане на икономическия си потенциал, новите страни от Централна и Източна Европа (ЦЕИ) трябва не само да продължат, но значително да ускорят структурните промени, като същевременно продължат да поддържат устойчив икономически растеж, за да доближат доходите на своите граждани до нивата на доходите в ЕС-15. Това ще повиши не само жизнения стандарт в страните от ЦЕИ, но ще помогне за

В отговор на тези предизвикателства през март 2000 г. в Лисабон държавните глави и министър-председателите на страните членки на ЕС обявиха стратегия за превръщане на Европа до 2010 г. в най-успешната и конкурентна икономика в света, основана на знанието. Европейският съвет в Ница от декември 2000 г. пренесе целите от Лисабон върху намаляването на бедността в рамките на координирана стратегия на ЕС за социално включване. Европейският съвет в Гьотеборг през юни 2001г. разшири Лисабонската стратегия като добави нов акцент – защитата на околната среда и постигането на по устойчив характер на развитието.

В отговор на изменените условия и глобалните предизвикателства пред ЕС Европейската комисия предложи„Партньорство за растеж и заетост нов старт за Лисабонската Стратегия“, което непосредствено се съсредоточава върху растежа и заетостта и цели:

• Европа да стане по-привлекателно място за инвестиции и труд;

• Иновациите и знанията да се превърнат в туптящото сърце на Европа;

• Формулиране на политика в различни области, която позволява създаването на повече и по-добри работни места.

Обновената Лисабонска стратегия съсредоточава усилията върху две главни задачи – по-висок и устойчив растеж и създаване на повече и по-добри работни места.


Кои са целите на политиката за сближаване за плановия период 2007–2013 г.


Дейността на Структурните фондове се организира съгласно опростена и по-прозрачна рамка на следващото поколение програми, обединени за постигането на три основни приоритетни цели:

• постигане на конвергенция (сближаване, изравняване на социално-икономическите показатели);

регионална конкурентоспособност и заетост;

териториално сътрудничество.


Къде сме ние?


Всички български региони попадат в приоритетна цел конвергенция.


Колко?


Общата стойност на средствата, които ЕС ще отдели за постигането на целите на политиката за сближаване, е 308 милиарда евро.


Как се разпределят парите по страни членки?


Парите се разпределят индикативно, като се взима предвид броя на населението, брутния вътрешен продукт (БВП) и необходимостта от структурни промени във всяка от страните.


Каква финансова подкрепа от Структурните фондове и Кохезионния фонд е възможно да получи България за плановия период 2007–2013 г., ако се подготви?


Шест милиарда евро.

Цел/Фонд Бюджет (€) Дял

Сближаване 4.391 млрд 65.7 %

ЕФРР 3.205 млрд 72.9 %

ЕСФ 1.186 млрд 27.1 %

Кохезионен фонд 2.283 млрд 34.3 %

Общо 6.674 млрд 97.4 %

Европейско териториално Сътрудничество

ЕФРР 179 млн. 2.6 %


ОБЩО 6.853 млрд. 100.0


Как се финансира европейската регионална политика?


Действията на ЕС за постигане на икономическо и социално сближаване се осъществяват с помощта на Структурните фондове, Кохезионния фонд, Европейската инвестиционна банка и други финансови инструменти.


Политиката на ес за намаляване на различията СЕ РЕАЛИЗИРА чрез структурните инструменити за периода 2007-2013г.


Кои са те?


  • Европейски фонд за регионално развитие е създаден през 1975 г. Той е най-важния инструмент за провеждането на общата “регионална политика”. Средствата от този фонд се използват главно в национални програми за стимулиране на развитието чрез безвъзмездни субсидии.
  1   2   3

Свързани:

Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconІ. Общи положения
Стратегия за участие на република България в структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз
Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconСъюз по програма фар трансгранично сътрудничество bg 2003/005 630 07. 007, Фонд за малки проекти
Модул 1 – Въведение в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз
Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconПостановление №121 на мс от 31. 05. 2007 г за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, и по Програма фар на Европейския съюз

Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconПостановление №121 от 31 май 2007 Г. За определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз, и по програма фар на европейския съюз

Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconПостановление №121 от 31 май 2007 г. За определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз, и по програма фар на европейския съюз

Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconОбн.,ДВ,бр. 79 от 16 август 2002 г.; изм и доп.,бр. 8; изм.,бр. 81 от 2004 г., бр. 51 от 2005 г., бр. 84 от 21 октомври 2005 г.) Министерският съвет постанови: Чл (изм.,ДВ,бр. 8 от 2004 г.)
Координационен съвет по Националния план за развитие и координация на процеса на подготовка на програмните документи за участие на...
Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconРепубликабългари я министър по управление на средствата от европейския съюз
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черно...
Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconПостановление №182 от 21 юли 2006 Г. За създаване на комитети за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз

Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconПостановление №62 на мс от 21. 03. 2007 г за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 2013 г

Необходимост от Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз iconПостановление №62 от 21 март 2007 Г. За приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на европейския съюз, за финансовата рамка 2007 2013 Г

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом