За да се произнесе, взе предвид следното




ИмеЗа да се произнесе, взе предвид следното
Дата на преобразуване13.06.2013
Размер131.38 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://blagoevgraddc.judiciary-bg.org/courts/dc/blagoevgrad/wa.nsf/c91d41f5e1c826cac2257a31003e8
за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на О. Б., представлявана от Кмета А. К. насочена против Решение № 2710/30.03.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 2796/2011 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявената искова претенция.

В постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника доводите във въззивната жалба се оспорват изцяло и се поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция страните не са искали и съдът не е допуснал събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е било спорно и е установено от представената комбинирана застрахователна полица № 0303А370602 от 06.06.2008 г., че между З.„А.“ и „В. С.“, последният като собственик на лек автомобил с рег. № Е, марка „Ф“, модел „599 ГТБ“, е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” с покритие – всички рискове със срок на застраховката, за периода от 07.06.2008 г. до 06.06.2009 г.

Установило се е от Протокол за ПТП № 1037477 от 26.08.2008 г. издаден от РПУ Б., че на 26.0/.2008 г. около 23.15 часа в гр.Б., по У.“А. С.” срещу Младежкия дом, посоченото по-горе МПС, управляваното от В. С. М. МПС, е попаднало в пропаднала водопроводна шахта вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети, изразяващи се в спукана предна лява джанта.

С уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ собственикът на увредения лек автомобил уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, при което лекият автомобил попаднал в пропаднала водопроводна шахта, като вследствие на удара се увредила предната лява джанта на автомобила.

Видно от опис – заключение по щета № *0193, извършен е бил опис от вещо лице В. Роячки в присъствието на представител на ЗАП„А.“ и собственика на увредения автомобил, с което е констатирана увредената част на лекия автомобил – джанта на предно ляво колело.

С приемателно – предавателен протокол от 29.09.2008 г. в гр. Б., съставен между М.Т.Б. – управител на А. Б. и В. М. се е извършило приемане и предаване на увредените части – предна лява джанта във връзка с щета № *0193.

От приетата от застрахователя експертиза от 05.10.2008 г. се установява, че посочената увредена част на застрахования лек автомобил е на стойност 3 737,73 лв.

В последствие с доклад по щета № *0193 от 06.10.2008 г. въззиваемото дружество одобрило изплащането на „В. С.“ в брой сумата от 3 737,73 лв., вкл. упражняването на регрес срещу О. Б. за посочената и изплатена сума на собственика на увредения автомобил.

С представения и приет като доказателство по делото доклад по щета № *0181 от 14.11.2008 г. ищцовото застрахователно дружество одобрило да се изплати на „В. С.“ в брой сумата от 2 835,95 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/.

Според разходен касов ордер № 1224 от 27.11.2008 г. З.„А.“ чрез агенция Б. заплатило на „В. С.“ сумата от 6 573,68 лв., представляваща сбор от сумите одобрени за изплащане на увреденото лице с доклад по щета № *0193 от 06.10.2008 г. и доклад по щета № *0181 от 14.11.2008 г.

С регресна покана с изх.№ Л – 8569 от 21.12.2008 г. застрахователното дружество поканило въззивника в седемдневен срок от поучаването й да му възстанови сумата от общо 3 737,73 лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахования лек автомобил марка „Ф.“, модел „599 ГТБ“, с рег. № Е., попаднал на 26.08.2008 г. в гр. Б., на У. „Ал. С.“ на пропаднала водопроводна шахта на пътното платно, вследствие на което понася повреди, както и направените ликвидационни разноски по сметката на същото дружество.

В поканата е упоменато, че в случай на забава ще бъде претендирана и лихва за забава съгласно чл.86 от ЗЗД считано от деня на изплащане на обезщетението.

Тя е била изпратена с известие за доставяне /обратна разписка/, удостоверяваща получаването й от О. Б. на 29.12.2008 г.

Вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза пред първата инстанция е дало заключение относно механизма на процесното ПТП - при управлението на лекия автомобил марка „Ф.“, водачът М., движещ се в посока от Б. към местността „Б.“ в даден момент с предно ляво колело пропаднал в необезопасена шахта от канализационната мрежа на града.

Според него при пропадането на гумата на автомобила е последвал удар на колелото в насрещния ръб на шахтата, при което джантата от алуминиева сплав се е деформирала и счупила.

Вещото лице поддържа, че предвид механизма на протичане на пътнотранспортното произшествие и материалите по делото, причиненото имуществено увреждане на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „599 ГТБ“, с рег. № Е., представено в писмените документи приложени към исковата молба са в пряка причинно – следствена връзка с описания механизъм на автопроизшествието в Протокол за ПТП № 1037477/26.08.2008 г., съставен от полицай Б.Р.– младши автоконтрольор при РДВР Б., т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между щетите по посочения лек автомобил и настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Експертизата е докладвала още, че определеното и изплатено обезщетение от застрахователното дружество в размер на 3 737,73 лв. е съобразено с пазарните цени на нови части и общите условия за застраховката „Каско“ на МПС на Застрахователно акционерно дружество „А.“ гр. С..

В с.з. е пояснено, че височината на шахтата е определена приблизително, съобразно приложената снимка, като прави пояснението, че колкото е по – голяма дълбочината, толкова е по – голяма вероятността от спукване на джантата.

Получилото се пропадане от едната страна на шахтата е резултат от неправилното полагане на асфалта, а скоростта, с която се е движил автомобилът не може да се определи.

Вещото лице е заявило още, че ако водачът се е движил с по – ниска скорост гумата е щяла да се отъркаля и нямало да се получи увреждане.

Районният съд е кредитирал установеното от тази експертиза пояснявайки, че тя не е била оспорена от страните.

Със същите аргументи е кредитирал и установеното от счетоводна експертиза, че размерът на законната лихва върху сумата от 3 737.73 лв. за периода от 06.01.2009 г. до датата на исковата молба – 25.01.2011 г. възлиза в размер на 874.92 лв.

Уточнено е, че по ликвидационна преписка № *0193 по застраховка Комбинирана „Каско, Гражданска отговорност, Злополуки“ на МПС „Ф.“, модел „599 ГТБ“, с рег. № Е. е изплатена на „В. С.“ сумата от 3 737.73 лв., представляваща обезщетение, в брой с разходен касов ордер № 1224 от 27.11.2008 г.

В хода на производството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелят В. С. М. - собственик и водач на увредения лек автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП.

В показанията си същият е потвърдил обстоятелствата, описани в исковата молба, относно механизма на протичане на пътнотранспортното произшествие и констатираните имуществени вреди на автомобила му.

Твърди, че се обадил на КАТ, както и че застрахователното дружество му заплатило щетата, след което В. М. си закупил джанта.

Твърди още, че шахтата се намирала по средата на пътното платно, като същият се е движел в посока от Парк Б.към града и по – точно към Младежкия дом и че поради местоположението на шахтата не могъл да я избегне, като след удара в лявата предна джанта същият останал на място.

Заявил е, че не знае с каква скорост се е движил към онзи момент, както и че в следствие на удара цялата тежест на автомобила паднала на предната част.

Пояснява, че когато се удари ръбчето на джантата, която е нископрофилна, тя веднага се счупва, тъй като джантите са крехки.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че е сезиран с процесуално допустим регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск, по арг. от чл.. 213 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

В казуса безпорно се установило, че лекият автомобил марка „Ф.“, модел „599 ГТБ“, с рег. № Е., управляван от водача В. С. М., е претърпял пътнотранспортно произшествие в резултат на преминаване през необезопасена пропаднала шахта на пътното платно в гр.Б. на У.“А.С.”, пред сградата на „Младежки дом“.

Основавайки се на неоспорена в производството съдебно- техническа експертиза се приел, че е налице пряка причинно – следствена връзка между щетите на посочения лек автомобил и настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и че причиненото имуществено увреждане на лекия автомобил отговаря на описаните в Протокола за ПТП № 1037477/26.08.2008 г. щети, съставен от полицай Б. Р. – младши автоконтрольор при РДВР Б..

Приел въз основа на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че застрахователното дружество е заплатило с платежно нареждане сумата от 3 737.73 лв., представляваща стойността на нанесените щети на автомобила, която сума е съобразена с пазарните цени на нови части и общите условия за застраховката „Каско“ на МПС на Застрахователно акционерно дружество „А.“ гр. С. – видно от заключението на съдебно техническата експертиза, както и че О. Б. е била поканена с регресна покана с изх.№ Л – 8569 от 21.12.2008 г. да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.

Освен това в случая било безспорно още, че е било налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството въззиваем, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

Така изплащайки обезщетението, на основание чл. 213 ал.1 от КЗ застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение.

Районният съд изложил и съображения, че пътят, на който се е намирала неравността – пропаднала канализационна шахта, е публична собственост на О. Б. съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата.

Съобразил и нормата на чл. 50 ЗЗД, според която за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

В тези случаи собственикът на вещта носи обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е собственик пътя, който се намира под негов надзор.

В конкретния случай приел и че съгласно чл.31 от Закона за пътищата, “Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, се осъществява от общините.”

Позовал се и на разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ЗДвП, вменяващи на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват в най-кратки срокове.

Съобразил и текстът на § 1 т. 19 от ППЗДвП, даващ легална дефиниция на “препятствие по пътя”, а именно - нарушаване на целостта на пътното покритие както и предмети, вещества и други, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

За случая посочил, че анализираните доказателства установили, че са касае за неравност на улично платно – пропаднала канализационна шахта.

Независимо дали тази неравност е видима и от какво разстояние, независимо дали би могла да се заобиколи от водача на автомобила и независимо от пътната обстановка, е препятствие на пътя по смисъла на дадената легална дефиниция.

Разпоредбата на чл. 52 ал.1 от ППЗДвП установява, че пътен знак “Г11” се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си”.

В случая такъв знак не е бил поставен на мястото на произшествието - т.к. пътнотранспортното произшествие е настъпило в тъмната част на денонощието – около 23:00 часа, е следвало да бъде поставена и светлинна сигнализация на пътя, каквато в случая е липсвала.

Така районният съд приел, че установената правна уредба води до извод, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно - Ответната О., която не изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗДвП, като не е сигнализирала за препятствието на пътя и не е организирала движението по начин, осигуряващ безопасността му.

В този смисъл било налице противоправно поведение, както и вреда в резултат на ПТП, вкл. - и причинна връзка между тях.

Първостепенният съд посочил още, че по делото липсвали доказателства водачът на увредения автомобил да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

По отношение на наведените доводи в отговора на исковата молба от ответната О. относно това, че собственик на водопроводните шахти е "ВиК" ЕООД Б. изложил аргументи, че в случая се установило по делото, че шахтата е била пропаднала, като това се е получило според вещото лице вследствие полагането на асфалт.

Горният факт, отнесен към разпоредбата на §7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА обосновавали отговорността на въззивника, която в случая е следвало да следи за това дали се поддържа, респективно нуждае ли се от ремонт участъкът от процесното пътно платно, което задължение обхваща поддръжка и на мрежите и съоръженията на ВиК системата на тази територия, към която се числят и канализационните шахти.

Ето защо и районният съд намерил за несъстоятелни доводите на ответната страна отговорност да следва да носи ВИК-Б..

При отчитане на горното приел, че за поддържане, ремонта и обезопасяването на пътя е отговорен собственикът – О. Б., тъй като улицата на която е възникнало ПТП е в населеното място. Като собственик тя е проявила бездействие, изразило се в бездействието на служителите й, натоварени да поддържат и ремонтират пътя, както и да сигнализират и организират движението по него за да осигурят безопасността му.

Ето защо по арг. от чл. 213, ал.1 от КЗ, според който застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение, а в случая размерът на платеното обезщетение от ищеца е в размер на 3 737.73 лв., районният съд приел, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.

По отношение акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД навел, че доколкото О. Б. е в забава и дължи лихва върху обезщетението за увредения автомобил от момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие на 26.08.2008 г., тя ще дължи такава и по отношение на третите лица, които встъпват в правата на увреденото лице.

За тях обаче лихвата за забава ще се дължи от датата, на която се осъществява встъпването на ищцовото дружество в правата на увреденото лице, което съобразно чл. 213, ал. 1 от КЗ е от момента на заплащането на обезщетението - в случая това е станало на 27.11.2008 г.

В конкретния случай се претендира мораторна лихва от датата на изтичане срока за доброволно изпълнение 06.01.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2011 г., като е установена от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и нейната стойност е в размер на 874.92 лв.

До този размер районният съд приел, че следва да се уважи акцесорния иск.

Приел, и че върху главницата следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 25.01.2011 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода от спора в тежест на ответника били поставени и сторените пред районната инстанция от ищеца разноски.

При гореустановеното въззивната инстанция в настоящия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имащи правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от атакуваното решението, с което предявените против него искове са били уважени.

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е установил точно всички релевантни за предмета на спора факти, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно установените съдопроизводствени правила и оплакванията в обратната насока във въззивната жалба са несъстоятелни.

Факт е, че решението е постановено и след кретидиране на заключението на съдебно-техническата експертиза, но релевантните за спора факти не са били установи само и изцяло от нея, както се поддържа във въззивната жалба.

Следва да се отбележи, че всяко едно от приобщените доказателства – писмени и гласни, както и двете експертизи, са били подробно обсъдени от районния съд, след което са изложени доводи защо се кредитират.

На самостоятелно основание невярно е твърдението във въззивната жалба, че процесуалният представител на въззивникът – ответник пред районния съд, е оспорил изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза.

В тази връзка следва да се отбележи, че същата експертиза е била изслушана в с.з. на 28.02.2012 г., в което с.з. юрисконсултът на О. Б. изрично е заявил, че няма въпроси към вещото лице и не възразява заключението да се приеме.

Изявление за оспорване не е направено.

Дори и да е направено обаче /което решаващият състав не приема/ липсва искане за допускане на нова експертиза или за събиране на други доказателства, установяващи, респ. – оспорващи изводите на вещото лице от страна на процесуалният представител на О. Б..

Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение не е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

То е постановено и в съответствие с материалния закон, който е бил установен точно от районният съд, а фактите по делото - правилно отнесени към уредените от него фактически състави.

В тази връзка следва да се отбележи, че мотивите на районния съд са достатъчно подробни и аргументирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което и за избягване на излишно приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Ето защо първоинстанционното решение следва да се остави в сила, вкл. в частта му касаеща разноските.

Вярно е, че юрисконсултът на въззиваемото дружество не се е явило в с.з., но същият има представено по делото пълномощно, като е изготвило исковата молба и е ангажирало необходимите доказателства в подкрепа на твърденията по нея, като е организирало изцяло защитата на ищеца.

Ето защо и разноски за негово възнаграждение се следват на общо основание, доколкото и ГПК не поставя като изискване личното явяване на адвоката /юрисконсулта/ в с.з. като предпоставка за уважаване на искане за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, Б. окръжен съд


Р Е Ш И:


ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2710/30.03.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 2796/2011 г. по описа на същия съд.


Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Свързани:

За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Главния архитект на Община Б. да се произнесе по нейна молба вх. №94-01-4253/03. 02. 2009 г
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Предложението на рп-б подлежи на съдебен контрол, а при преценката му по същество се установи следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
За да се произнесе, взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе, взе предвид следното iconДа се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе, взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Л. С. К. 4/ 60 ид ч.; за В. С. К. 4/ 60 ид ч.; за М. Л. С. 6/ 60 ид ч.; за И. С. И. 3/ 60 ид ч; за И. Г. И. 3/ 60 ид ч.; за Т. Г....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом