Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд




ИмеМотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд
Дата на преобразуване13.06.2013
Размер130.59 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://194.12.245.40:7000/Acts/Съдебни актове по Наказателни дела/Съдебни актове постановени пре


МОТИВИ

по присъда от 28.01.2013 година, постановена по ВНОХД

604/2012 година по описа на Софийския окръжен съд


По жалба на защитника на подс. Т. – а. В., бе проверена присъда № 275/13.12.2011 година, постановена по НОХД 274/2011 година, с която РС С. е признал подс. Е. А. Т. за ВИНОВЕН в това, че на 20.04.2006 година в с. А. , Софийска област, противозаконно е унищожил чужда движима вещ – 1 брой тракторно ремарке, вариант хладилник, с рег. № ********, собственост на „С.” ООД – гр. С. , представлявано от управителя С. С. А., на стойност 5 780 лв. поради което и на основание чл. 216, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА без посочване на периодичността на изпълнение на мярката и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С присъдата си първостепенният съд е уважил предявения от граждански ищец - „С.” ООД – гр. С. , представлявано от управителя С. С. А. – иск за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди частично до размера от 5 780 лв., присъдил е и мораторна лихва, считано от датата на деянието до пълното погасяване на задължението и е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 21 000 лв.

Със същата присъда на подс. Т. са възложени направените в наказателното производство разноски в размер на 258,40 лв., както и дължимата държавна такса върху уважената част на граждански иск в размер на 231,20 лв.

С присъдата си съдът не се е произнесъл по веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение в РУП С. .

В бланкетна жалба, подадена в срока по чл. 319 НПК и преди изготвяне на мотивите на съдебния акт, защитникът твърди, че присъдата е постановена при неизяснени фактически обстоятелства, съставляващи елементи от състава на престъплението и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че тя не кореспондира по никакъв начин с установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка и със събраните доказателства. Иска се да бъде отменена и да бъде постановена НОВА въззивна присъда, с която жалбоподателят да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

В допълнението към жалбата по същество се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като е игнорирал факти и обстоятелства без да ги обсъди, на други е придал значение каквото нямат, превратно е оценил събрания доказателствен материал, поради което е достигнал до фактически и правни изводи, които са неверни, неточни и неправилни. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, че подс. Т. е унищожил именно тракторно ремарке, вариант хладилник, с рег. № ********, собственост на „С.” ООД – гр. С. , като се акцентира на фактическите данни закрепени с протокола за оглед на местопроизшествие, от които по никакъв начин не се установява основният идентификатор на обекта – посочената в справката на КАТ номер на рамата на ремаркето, нито други важни според защитника белези по описаните инкриминирани части като например – белия цвят на ремаркето. Оспорва се като неправилен и изводът на съда, че показанията на свидетелите М., Д. и Ч. са недостоверни, тъй като били изолирани от останалия доказателствен материал, като се твърди, че тези показания са на преки очевидци, които непосредствено са възприели фургона още преди да бъде нарязан на части. Оспорва се и заключението на приетата от съда автотехническа експертиза като неправилна, тъй като е основано на оскъдна и недостатъчна информация, каквото е признанието и на самия експерт. Изрично като процесуално нарушение се сочи това по чл. 14, ал. 1 НПК, като се твърди, че първостепенният съд е провел едностранчиво и целенасочено съдебно дирене, отдавайки приоритет на доказателствата, имащи отношение единствено и само в подкрепа на обвинителната теза и загърбвайки задължението да подложи на внимателна проверка приетите по делото доказателства, за да постанови съдебния си акт по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

С жалбата не е поискано събиране на доказателства във въззивното производство.

В срока по чл. 322 НПК не е постъпило писмено възражение срещу жалбата от РП С. и гражданския ищец.

За изясняване на всички факти по делото, за проверка на активната легитимация на управителя С. А. да предяви приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск и допустимостта на същия с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК е проведено въззивно съдебно следствие за събиране на писмени и гласни доказателствени средства - разпит на свидетелите - К. М. М., П. Т. Г., справка от фирмено отделение на Софийски окръжен съд за актуалното състояние на ищеца - „С.” ООД – гр. С. , представлявано от управителя С. С. А., справка от РС С. за наличието на висящо или приключено гр. дело във връзка със заявената в наказателния процес гражданска претенция за обезвреда.

След проведеното въззивно следствие защитникът поддържа развитите в жалбата доводи и счита, че от доказателствата по делото не може да се направи безспорен извод, че именно подс. Т. е унищожил инкриминираната вещ, собственост на юридическото лице - „С.” ООД – гр. С. , като авторството му не се доказва. Анализирайки показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели – М. и Г. в съвкупност със справката от КАТ и заключението на автотехническата експертиза, прието от първия съд се прави извод, че в случая не се касае за един и същ обект, поради което се иска постановяването на оправдателна присъда.

Подс. Т. се присъединява изцяло към доводите на защитника си и иска да бъде оправдан по повдигнатото му пред съда обвинение.

Прокурорът счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, изводите на съда не се променят от събраните във въззивното заседание доказателства, поради което дава становище за потвърждаването на присъдата.

Гражданският ищец оспорва доводите на защитника, излага твърдение, че алуминиевите части от хладилния фургон са предадени от подсъдимия на „Вторични суровини”, поради което не са открити при извършения оглед. Ищецът не взема отношение по основателността и размера на заявената претенция за обезщетение на имуществени вреди.


С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

От събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и от заключенията на приетите и неоспорени от страните заключения на автотехническите експертизи се установява, че дружеството „С. – ООД – гр. С. е собственик тракторно ремарке, тип хладилник с рег. № ********* и номер на рама ***********, което било спряно от движение на 11.11.2003 година.

„С.” – ООД – гр. С. ползвало под наем склад, находящ се в гр. С. в двора на РПК „Р.”. На неустановена дата някъде в периода 2002-2003 година управителят на дружеството – С. А., оставил в близост до административната сграда на кооперацията тракторното ремарке.

През 2004-2005 година управителят А. помолил своя племенник – св. М. - да отиде и да премести ремаркето на съхранение в неговия двор. М. отишъл заедно със свой приятел – И., за да преценят с каква техника могат да го преместят, тъй като ремаркето било едноосно и придвижването му било възможно само с влекач. М. установил, че ремаркето липсва. От проведен разговор с пазач на кооперацията той научил, че ремаркето е изкарано от двора от подс. Т., който му обяснил, че ремаркето е негово. Т. бил придружен от още едно лице – Р.. М. съобщил на вуйчо си – св. А. тези факти, но последният не се обадил на подсъдимия, за да потърси обяснение по каква причина изкарва ремаркето, къде го е закарал и защо счита, че е негово.

Междувременно св. Г., който е председател на РПК „Р.” от 1992 година, научил от пазачите, охраняващи имуществото на РПК, че ремаркето е изкарано от подс. Т., който им заявил, че е негово. Г. не уведомил за това св. А., тъй като считал, че подс. Т. работи при него, след като нееднократно го виждал да вози стоки и материали до склада на дружеството.

От показанията на св. Г. се установява, че ремаркето отвътре е направено от алуминий, отвън – от желязо, като било оборудвано с хладилен агрегат. За обстоятелството, че ремаркето е имало агрегат, както и че в конструкцията му е използван алуминий съобщават и свидетелите Г. и А..

През месец февруари 2006 година подс. Т. оставил пред дома на св. С. Д. в с. А. сиво на цвят едноосово ремарке, без агрегат с намерение Д. да го изкърпи, тъй като било изгнило отдолу и отстрани. Впоследствие подсъдимият се отказал да извършва подобен ремонт, тъй като Д. му казал, че това е много трудоемко и взел решение да нареже ремаркето и да го предаде за скрап.

На 20.04.2006 година подс. Т. помолил св. М. да му помогне с нарязането на ремаркето. М. се съгласил и двамата отишли пред дома на св. Д. с товарен автомобил марка „Мерцедес” с рег. № *******, собственост на М., в който имало и оксижен. М. започнал да реже ремаркето на части, а подсъдимият отишъл и повикал на помощ и св. Ч., след което тримата започнали да товарят нарязаните части в товарния автомобил.

По сигнал на св. А., който твърди, че е получил анонимно обаждане за това, че в А. се реже неговото ремарке, на място били изпратени полицейските служители С. и И.. Двамата разпоредили да се спре рязането и се поинтересували на кого е ремаркето. Подс. Т. обяснил, че е негово, че няма в момента документи в себе си, но ще ги донесе, след което тръгнал и не се върнал.

При извършения оглед на местопроизшествието било установено наличието на задна ос с дължина от 2 метра ведно с по две двойни гуми, покрити с метални калници, следи от разтопен метал по рамата на ремаркето, а в товарния камион „Мерцедес” били намерени метални парчета от винкели, съответстващи с цвета на оста от шасито (сиви) с различна големина и с разтопени краища. В каросерията били открити и метални сандъци, сиви на цвят, парчета от ламарина и резервоар за гориво.

От заключението на автотехническата експертиза (л. 41), както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция се установява, че по иззетите с протокола за оглед веществени доказателства няма номер на рама или идентификационен номер, като от вида и конфигурацията им - автомобилен мост с гуми и колела, метални остатъци от винкели, ламарини и профили единствено може да бъде направен извод, че са части от ремарке, без възможност да се определи нито марката, нито модела, нито модификацията, нито предназначението на това ремарке. Установява се също така, че сред веществените доказателства няма хладилен агрегат или двигател с вътрешно горене.

Протоколът за оглед на местопроизшествие, който съставлява валидно писмено доказателствено средство (извършен е от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 2 НПК (отм), обсъден във взаимовръзката му и със заключението на цитираната автотехническа експертиза опровергават показанията на свидетелите С. и И. пред първата инстанция в частта им, в която заявяват, че когато са отишли в с. А. и са заварили подсъдимия и свидетелите М. и Ч. в процеса на нарязване на ремаркето на части, са възприели пряко и непосредствено наличието на алуминиеви панели. За подобен факт св. С. не е съобщил и при разпита си в досъдебното производство на 09.06.2006 година, (два месеца след датата на деянието), който е приобщен към доказателствената съвкупност на основание чл. 281 НПК. Това несъответствие в показанията на двамата свидетели пред първата инстанция с посочените доказателствени средства, както и противоречието между показанията на св. С. в хода на досъдебното производство и в съдебно следствие, не са констатирани от първостепенния съд, поради което неправилно съдът е дал вяра в тази част на показанията на двамата свидетели и кредитирайки ги като истинни и достоверни е отхвърлил като недостоверни показанията на свидетелите Д., Ч. и М. в частта им, в която са заявили, че фургона, оставен пред дома на Д., е този, в който подсъдимият е отглеждал гъби в кв. „В. махала”. По същественото е, че опроверганият факт, съобщен в съдебно следствие от двамата свидетели - наличието на алуминиеви части на местопроизшествието, е включен във веригата от косвени доказателства, въз основа на които първата инстанция е достигнала до извод за идентичност между притежаваното от търговското дружество ремарке и откритото в с. А. пред дома на св. Д. ремарке, а от там - и до извод за доказаност на авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен.

За да постанови осъдителната си присъда първостепенният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, оценявайки ги като средство за защита, на показанията на свидетелите Д., М. и Ч., като е приел, че те се опровергават от приетите за достоверни и истинни показания на св. А., св. М., св. С., св. И. и св. Г., от протокола за оглед на местопроизшествие и от заключението на автотехническата експертиза. Внимателният анализ на посочените доказателствени средства налага извод, че на тях е придадено съдържание, каквото те нямат.

Показанията на свидетелите, на които се гради обвинителната теза не установяват факти, които да опровергават или по какъвто и да е начин да поставят под съмнение обясненията на подсъдимия, според които няма идентичност между ремаркето на търговското дружество и откритото в с. А. , нито пък опровергават или поставят под съмнение показанията на св. Д. и М., които съобщават, че ремаркето е като това, в което подсъдимият е отглеждал гъби. И това е така, тъй като свидетелите А., Г. и М. са възприели пряко и непосредствено външни характеристики на ремаркето, предмет на обвинението - основен и допълнителен цвят, че е едноосово, хладилно, с агрегат и изработено от алуминий, но нито един от тримата не е присъствал на огледа на местопроизшествие, не е възприел пряко и непосредствено какви части и детайли са открити в с. А. , нито пък е правил изявления за идентичност на отделни части, възли или агрегати. Всъщност – от показанията на тези трима свидетели се установява косвено (тъй като показанията им в тази част са производни) факт, който не се оспорва и се признава от подсъдимия - че именно той е изкарал от двора на РПК „Р.” хладилното ремарке и то в един много по-ранен от датата 20.04.2006 година момент, но от тях не може да се направи несъмнен извод за идентичност между изкараното от двора на РПК ремарке и откритото в с. А. .

Показанията на свидетелите С. и И. също не съдържат факти, които да опровергават обясненията на подсъдимия или свидетелите Д. и М., тъй като те не са виждали ремаркето на дружеството. Посредством тях се установява единствено и само фактът, че подсъдимият, М. и Ч. са заварени в процеса на товарене на части и детайли от ремарке в камиона на М., както и че подсъдимият е заявил, че ремаркето е негово.

В показанията пък на св. Ч. не се съдържат никакви факти и данни, които да са със съществена доказателствена стойност, тъй като чрез тях се установява само, че свидетелят е повикан на помощ от подсъдимия и е участвал в товаренето на нарязани вече от М. части в камиона.

Протоколът за оглед на местопроизшествие и приобщените чрез него веществени доказателства също не опровергават или поставят под съмнение обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д., М. и Ч., тъй като чрез тях не се установяват данни, въз основа на които да може да се направи изискуемия в този казус извод за идентичност между предмета на престъплението по чл. 216 НК и притежаваното от дружеството хладилно ремарке . На още по-голямо основание такова доказателство не съставлява заключението на автотехническата експертиза, след като вещото лице, което лично е огледало веществените доказателства не е в състояние да даде отговор за типа, марката, модела модификацията на ремаркето.

Единствено на внимателна преценка подлежи доказателствената стойност на протокола за доброволно предаване на регистрационната табела ********, са какъвто регистрационен номер се води на отчет в регистрите на КАТ хладилното ремарке на дружеството.

Подсъдимият не е оспорил, че сам е написал пояснението в протокола за доброволно предаване, според което табелата е била поставена на хладилното полуремарке, което е взел от двора на РПК Е. гр. С. през месец февруари и която я смъкнал на 20.04.2006 година в с. А. .

Протоколът, обаче, е съставен от лице, което заема длъжността „Инспектор” в РПУ-МВР – гр. С. , а не от лице, което е назначено на длъжност „дознател” в МВР и има качеството на разследващ орган по смисъла на чл. 59, ал. 2 НПК (ред. ДВ, бр. 86/2005 година, в сила от 29.04.2006 година), поради което е негодно доказателствено средство. Освен това направеното от подсъдимия пояснение не може да бъде прието за обяснение, съдържащо самопризнание, тъй като към датата 22.05.2006 година Т. не е имал качеството на обвиняем, не е направил самопризнание след като е запознат с правата си по чл. 55, ал. 1 НПК и в частност - с правото му да откаже да дава обяснения.

Настоящият състав не се съгласява с доводите на гражданския ищец, че алуминиевите части от инкриминираното хладилно ремарке (фургон) са били предадени от подсъдимия на „Вторични суровини”, поради което не са открити при извършения оглед. Тази теза съставлява предположение, което не се подкрепя от доказателствената съвкупност, а изследването дали действително това не е станало е безпредметно вече след като не е налице каквато и да индиция в кой пункт за изкупуване на вторични суровини би могло да са предадени части от ремаркето и с оглед изтеклия продължителен период от време – почти седем години, изключващ съхраняването на евентуално съставените покупко-изплащателни сметки.

Като резултат от неправилната преценка доказателствената стойност на събраните доказателства и доказателствени средства, приемайки, че е налице непрекъсната и неразривна връзка между косвени доказателства, която налага единствен и възможен извод, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, признавайки подсъдимия за виновен в извършването на 20.04.2006 година на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, от което е пострадало дружеството „С.” – ООД. Неправилното приложение на материалния закон бе отстранено от въззивния съд, чрез постановяването на настоящата оправдателна присъда, като този състав прие, че не са налице нито преки доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен, нито косвени такива, които да съставляват такава неразривно свързана верига, която да налага като единствено възможен извод този, че именно подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 216, ал. 1 НК.

Съдът прие, че не следва да обсъжда дали действията на подсъдимия, свързани с изкарването на хладилното ремарке от двора на РПК „Р.” – гр. С. , за което са налице убедителни доказателства, че е сторено от него, не съставлява кражба чрез използване на МПС – влекач, тъй като за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода, докато за това по чл. 216, ал. 1 НК наказанието е до пет години лишаване от свобода. Преквалификацията на деянието и изменението на присъдата би било допустимо, ако се касаеше за приложението на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а настоящият случай не е такъв.

Видно от заключението на втората автотехническа-експертиза стойността на ремаркето, притежавано от дружеството „С. – ООД възлиза на 5 780 лв. Предявеният от управителя на дружеството иск и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е за обезщетение на претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 21 000 лв.

Съдебната практика е еднопосочна - в наказателния процес не е допустимо разглеждането на граждански иск за имуществени вреди, за които на подсъдимия не е било предявено обвинение с обвинителния акт. Размерът на иска не може да надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението. Разглеждането на такъв иск представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл – ТР 51/61 ОСНК, Р-21-94-І н.о., р-737-91-ІІІ-н.о., Р-86-2004-ІІІ н.о., Р-543-2005-ІІ н.о.

Отделно от това, независимо от направените от защитника възражения пред първата инстанция, съдът не се е съобразил с факта, че управителят Арсов не представя доказателства, от които да се направи извод за легитимацията му да предявява искове от името на дружеството, както и да се направи извод за самата правосубектност на самото дружество, след като същото е било в ликвидация.

За да отстрани първото посочено нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция отмени присъдата и в нейната гражданска част като прекрати производството по предявения граждански иск.

При цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът констатира, че на подс. Т. е повдигнато обвинение пред съда, по което той не се е защитавал на досъдебното производство, тъй като с постановлението от 08.02.2011 година (л. 115 от ДП) той е привлечен да отговаря наказателно затова, че е унищожил ремарке, собственост на С. С. А., докато в обвинителния акт твърдението на прокуратурата е за унищожаване на ремарке със същите индивидуализиращи белези, но собственост на юридическото лице „С.” – ООД – гр. С. . Това процесуално нарушение не налага отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, тъй като ограничението на правото на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, е отстранено по най-благоприятния за него начин – чрез постановяването на оправдателна присъда.

С оглед изхода на делото съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения С. окръжен съд постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

(Т. Грозданова)


ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(И. Йорданов)


2:………………

(А. Боева)


Свързани:

Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви по присъда от 18. 04. 2010 година, постановена по внохд 31/2011г по описа на Софийския окръжен съд

Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви по присъда от 18. 07. 2011 година, постановена по внохд
Нк му е наложил наказание три месеца „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 Нк е отложил за срок от...
Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотив икъм присъда по внохд №27/2009 година по описа на Софийския окръжен съд
Производството е по чл. 318 и сл вр чл. 313 Нпк, образувано по жалба от адв. Ал. Н. – защитник на подсъдимия Р. С. А. от с гара Ел....
Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви към присъда №153, постановена по н о. Х д. №119 / 2011 г по описа на рс гр. Костинброд Костинбродската районна прокуратура е повдигнала и предявила
Мотиви към присъда №153, постановена по н о. Х д. №119 / 2011 г по описа на рс гр. Костинброд
Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви към присъда №121 постановена на 12. 06. 2012 година по н о. Х дело n 116/2012 година по описа на крс, ІІ състав

Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви към присъда №196, постановена на 08. 10. 2012 г по н о. Х д. №185 по описа на П. районен съд, і-ви състав, за 2012 година

Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви по внохд №251/11 г., Сас, но, 7 състав
С присъда №122 от 29. 03. 2010 г по нохд №3693/2009 г. Софийски градски съд, но, 29 състав, е признал подсъдимите, както следва
Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconПрисъдата на въззивната инстанция може да бъде обжалвана и протестирана пред вкс на рб в петнадесетдневен срок, считано от днес. Председател: членове: мотиви
Отменява присъда №3287/15. 10. 2010 година, постановена по н о. Х д. №38/2010 година на гдрс и вместо нея постановява
Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconМотиви към присъда №10, постановена по н о. Х д. №739 / 2006 г по описа на рс – С

Мотиви по присъда от 28. 01. 2013 година, постановена по внохд iconСъдът, на осн чл. 14, ал от нпк, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност
Мотиви към присъда от 22. 02. 2012 година, постановена по нохд 150/2011г по описа на Свогенски районен съд
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом