1. увод в организационното поведение




Име1. увод в организационното поведение
страница1/22
Дата на преобразуване12.06.2013
Размер2.9 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://bgm8.bg/data/uploads/referats/3642/fe62278ab5eb10bdc394004b70a5ac00.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


@ ___ _____ __ ____ ____

ОРГАНИЗАЦИОННО

ПОВЕДЕНИЕ

Доц. д-р Димитър Панайотов

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

ТЕМА 1. УВОД В ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7

ТЕМА 2. ПРОЕКЦИИ НА ЦЕННОСТИТЕ И КУЛТУРАТА ВЪРХУ МОДЕЛИТЕ НА

ПОВЕДЕНИЕТО . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15

ТЕМА З. ЛИЧНОСТЕН БАЗИС И ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . 31

ТЕМА 4. МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ОТНОШЕНИЯ И КОМУНИКАЦИЯ . . . . . . . . . . . . 47

ТЕМА 5. ИНТУИЦИЯТА И НЕВЕРБАЛНИТЕ СИГНАЛИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 61

ТЕМА 6. МОТИВАЦИЯТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75

ТЕМА 7. ИМИДЖ И ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 91

ТЕМА 8. УПРАВЛЕНИЕ НА ГРУПОВИТЕ ПРОЦЕСИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА . . . 105

ТЕМА 9. ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ КОНФЛИКТ И УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРЕСА 123

ТЕМА 10. ИНСТРУМЕНТАРИУМ ЗА ОРГАНИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ . . . . . . . 139

ПРИЛОЖЕНИЯ:

КОНСПЕКТ - ВЪПРОСНИК ПО „ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ“ . . . . . . . . . 150

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО „ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ“ . . . . . . . . . . . . . . . . . 151

ЛИТЕРАТУРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 153

Учебникът е предназначен за студентите на Нов български университет.

В него се съдържат подготвителни материали за курса „Организационно

поведение“.

Автор на всички теми е доц. д-р Димитър Панайотов.

ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ

Всяко препечатване или използване на текстове от това издание извън

учебната литература на НБУ може да стане само със съгласието на автора

и издателя.

© доц. д-р Димитър Панайотов, автор, 2003

© Издателство наНов български университет, 2003

София 1618, ул. Монтевидео 21, тел. 811 01 25

© Предпечатна подготовка НБУ

Рецензент - проф. д-р Дончо Градев

ISBN 954-535-197-7

4 5

ВЪВЕДЕНИЕ

Организационното поведение е в центъра на модерното познание за съвременния

свят, в който заедно с функционирането на нов тип организация

като непрекъснато самообновяваща се система, се изискват и способности

да се действа с тенденциите на това всеобхватно ускорение. В този смисъл,

ако не се научим да овладяваме бързо темпото на промяната, да акумулираме

ефективните модели на управление и не ги вградим в собствената си

практика, това неминуемо ще води до адаптационен взрив и хронично изоставане.

И вместо приобщаване към световните образци, което да активира

развитието ни, ще стимулираме дезинтеграционните процеси.

По своята „природа“ организационното поведение като научна област,

учебна дисциплина и приложен инструмент е в състояние да анализира

динамиката на новите измерения на личността в контекста на развиващите се

организации. Още повече, че като фокус събира постиженията на мениджмънта,

психологията на управлението и човешките ресурси, водещите модели

на световния бизнес.

Авторовият опит като експерт, консултант и действащ мениджър в държавни

и фирмени организации също стимулира предаването на едно второ

ниво на познание в учебната материя. Тук логиката е на основата на приложената

теория в социалната практика и нейното апробиране в реалната бизнессреда.

Затова спомага и поставената допълнителна цел за обучението

като активно самопознание с пределен формиращ ефект за участниците в

него. Във всяка една тема (особено от III до Х) е заложен елементът на

самооценката (тестове, въпросници, насочващи схеми, текстове-илюстрации

на анализ и т.н.) за способностите или уменията, обхващащи параметрите на

организационното поведение, като движещия мотив остава търсенето на оптималните

„точки“ на личността, нейната дейност в организацията, ефективното

управление на груповите процеси и систематизираната ориентация в

инструментариума за организационно развитие.

6 7

ТЕМА 1

УВОД В ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ

Цели: След усвояване на материала по тази тема, Вие ще можете:

- да класифицирате аспектите на организационното поведение;

- да анализирате, дискутирате и задълбочавате знанията си по

етапите в развитието на дисциплината;

- да правите сравнение между различните теории за организационното

поведение като интердисциплинарна област на познание;

- да определяте основните елементи на организационното поведение.

1.1. СЪЩНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИОННОТО

ПОВЕДЕНИЕ КАТО НАУЧНА ОБЛАСТ

И АКАДЕМИЧНА ДИСЦИПЛИНА

Разкриването на същността на организационното поведение, неговата правилна

диагностика изисква не само познанието на индивидуалното поведение,

но и динамиката на групите в рамките на организациите, както и

последиците от техните действия. Всяка една организация е необходимо да

отчита три основни променливи в нея: хората, спецификата на работата и

структурните компоненти, процедурите, правилата, които координират действията.

В този аспект организациите обединяват човешките и материалните

ресурси, конгломерати от индивидуални и групови особености, потребности,

интереси и отношения, съвкупности от разнообразни ценности и мотивационни

нагласи. Тези движещи сили биха имали изключително стихиен характер,

ако не се изучаваха тенденциите, устойчивите характеристики и

динамиката в поведението на човека и човешките общности в контекста на

управлението на организациите, психологията на индивидуалното и групово

поведение. И всичко това на фона на променящата се социална и бизнессреда.

В този смисъл организационното поведение се определя като актуална

интердисциплинарна област на познанието и се вписва като важна съставна

част от общия мениджмънт, приложната психология, бизнесадминистрацията

и управлението на човешките ресурси, които са в центъра на модерната

проблематика във водещите образователни школи.

Организационно поведение е призвано да предлага съвременни инструментариуми

за поведенчески анализ:

8 9

- на външните и вътрешните фактори, които го обуславят;

- диагностики на влиянието на средата върху структурните компоненти на

организациите, хармонизирането с вътрешните източници на развитие;

- относно значението на ролите в организациите, помагащи да се разбере

по-ясно къде има различие между това, което е и това, което трябва да бъде;

- по отношение характера на взаимодействието между формалните и

неформалните групи, като се има предвид, че последните се опират предимно

на очакванията, а не толкова на правилата на организацията;

- на междуличностните и междугруповите отношения в позицията на

управление, субординация и организация на дейностите, както и причинноследствените

им взаимодействия в цялата система.

Акцентът в анализа на организационно поведение е поставен върху осмислянето

на понятийния апарат в условията на активно самопознание, със

средствата на формиращото се и развиващо се обучение, с посочването на

закономерности, препоръки и приложения от реалната социална и бизнессреда.

1.2. ЕТАПИ В ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

НА ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ

Човешките отношения винаги са били във фокуса на някаква организация

или стил на управление в зависимост от развитието на човешките общества.

Но едва с нахлуването на индустриалната революция и функционирането на

нов тип организации - мощни по мащаб, количество и качество на състава,

се увеличава интересът към поведението на човека в процеса на труда.

Еволюцията на мисленето в тази насока преминава през следните етапи:

1. От края на 19 и началото на 20 век, когато твори Фредерик Тейлър. Той

е първият, който изучава човешките същества при работа. Смята се, че неговата

фундаментална книга „Научен мениджмънт“ /1911/ е спомогнал да се

увеличи производителността на труда приблизително 100 пъти. Но „бащата“

на научното управление, който изисквал строг анализ на вложеното и полученото,

и държал на педантичното планиране и системното изпълнение,

следейки едва ли не всичко с хронометър в ръка, все още приравнявал човека

с машината. Другият „пръв“, който дава принос в изграждането на основите

на организационно поведение е Анри Файол. Именно той представи на света

принципите на ефективното администриране, като направи функционален

разрез на организацията - специфичните роли и функции на различните

отдели, за необходимостта от корпоративна стратегия: „Да управляваш, значи

да предвиждаш“.

2. От 30-те до 50-те години на века започва утвърждаването на организационно

поведение като дисциплина с академичен статут от харвардските

преподаватели Мейо и Ротлисбергер, които провеждат изчерпателни изследвания

в областта на човешките отношения, известни като „Хоторнски експерименти“.

Основните резултати от тези експерименти се свеждат до това, че:

производителността е не само технически феномен, а се оказва и социално

явление; заедно с официалната организация съществуват и неформални отношения;

работникът не е инструмент, а личност с чувство за принадлежност

и значимост, който иска признание, оценка и поощрение. По този начин

„школата на човешките отношения“ за първи път се докосва до спецификата

в „човешката страна на организацията“. Дълбочината на тези изследвания се

свързва с такива имена като Мак Грегър, Херцбърг, Маслоу и т.н. Освен с

прочутата си книга „Човешката страна на предприятието“ и аргументите,

които дава за „Теория У срещу теория Х“, Мак Грегър прави следния извод:

оценката следва да бъде самооценка, а контролът да се превръща в самоконтрол

и затова управлението трябва да стимулира индивида към тяхното развитие.

3. Организационно поведение би станало някаква застинала схема, ако не

се имат предвид и основните традиционни насоки в психологията на човешкото

поведение, като се търси не толкова историческия паралел, а съдържателното

развитие на различните концепции, теории и модели.

А/ Едната тенденция обединява всички психологически концепции, занимаващи

се с „дълбините на душата“, силата на подсъзнанието и движещите

сили на различните инстинкти, влечения и желания на индивида. Тук доминиращо

направление в психологията е фройдизмът и неговата съвременна и

прагматизирана форма - неопсихоанализата или неофройдизма. Според „бащата“

на психоанализата /още един „баща“/ Зигмунд Фройд, цялата дейност

на човека се определя от психиката, която е отражение на потребностите и

вродените несъзнателни инстинкти. Последните се ръководят единствено от

принципа на удоволствието и неудоволствието, като се намират в постоянен

конфликт както помежду си, така и с външния свят. Два са основните инстинкти,

които движат поведението: Ерос (сексуален инстинкт или либидо,

инстинкт за живот, за съхранение) и Танатос (инстинктът за смърт, агресия,

разрушение). Борбата между тези вечни сили е двигателят на човешката

активност, тъй като посочените първични нагони са носители на всеобщата

психична енергия. В структурата на личността включва подсъзнателните влечения

/ТО/, съзнателното /АЗ/, като между двете разполага цензурата „Свръх

Аз“ (нормите, ценностите), която допуска само онези импулси, които са

приемливи за нея, пречупени през призмата на обществото. По този начин

психосексуалните влечения се пренасочват (сублимират) или пречистват (катарзис)

в различни човешки дейности. Алфред Адлер (родоначалник на индивидуалната

психология) замества всеобщия сексуализъм на Фройд с волята

за власт и постигането на поставените цели, чрез които се осъществява себеутвърждаването

на индивида. За Адлер социалният интерес е смисъл на

човешкия живот, в който изборът зависи от средата и ситуацията. Тук динамиката

на човешката психика се определя от конфликта между вродената

воля за власт и социалното чувство. От това противоречие между индивид и

среда се формира (още от ранно детство) „комплекс за непълноценност“ и

започва да се осъществява „принципът на компенсацията и свръхкомпенсацията“

(ключови категории в концепцията на Адлер). Преодоляването на

ТЕМА 1: УВОД В ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ

10 11

комплекса се извършва в качеството на компенсация, като се развива социалното

чувство чрез три основни изхода („стилове на живот“): а). Успешна

компенсация - чрез съвпадане на стремежа към превъзходство със социалните

интереси; б). Свръхкомпенсация - едностранчиво приспособяване към

живота, след интензивно развитие само на една способност, формираща

личността; в). Неуспешна компенсация - комплексът за непълноценност се

запазва, при което индивидът развива защитни механизми (болестни състояния)

за оправдаване на неуспехите си.

Другият ученик на Фройд, Карл Юнг дава по-нататъшния тласък на психоанализата,

но също се отказва от доминиращото начало на сексуалния

инстинкт. Юнг предлага под „либидо“ да се разбира общата психическа енергия

на човека, определяща интензивността на психическите процеси в личността

и психоенергетичната основа в развитието на културата и цивилизацията.

Структурата на човешката психика се състои от четири универсални

елементи: освен индивидуалното съзнание и подсъзнание, Юнг прибавя и

колективното съзнание и подсъзнание. Колективното подсъзнание съществува

независимо от отделния човек и представлява отражение в психиката на

колективния исторически опит под формата на „архитипове“ (образи и символи,

закодирани в неговото поведение). Така се унаследяват първообразите

на майката, бащата, детето, семейството, рода и т.н. Юнг използва метода на

асоциациите и прави интересна типология на личността (екстравертен -интровертен),

която става основа за разработването на съвременните психотестове

за диагностика и подбор.

Неофройдизмът (Карен Хорни, Ерих Фром) запазва някои от основните

идеи на своите класически предшественици, но поставя акцент на влиянието

на социалните и културните фактори върху формирането на човешката личност.

За Хорни подсъзнателните процеси имат афективен, емоционален характер
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Свързани:

1. увод в организационното поведение iconОрганизационна система и организационно поведение
Организационното поведение е термин, прилаган за систематично изследване на индивидите в рамките на работните групи и включва
1. увод в организационното поведение iconПрограм а
За кандидат- докторантски конкурс за учебната 2011/2012 Г. По специалност “икономика и управление” (“Стратегически алианси в туризма”);...
1. увод в организационното поведение iconФасилитация на срещи за организационна диагностика и съвместно планиране на организационното развитие по метода I d f
Предлаганото обучение обслужва подготовката и професионалното израстване на специалистите в сферата на организационното развитие,...
1. увод в организационното поведение iconПотребителско поведение. Модел. Основни фактори влияещи върху потребителското поведение потребителско поведение. Модели на потребителско поведение основният
То им и защо се държат така. В теорията се наблюдава авторов стремеж към съчетаване на две крайни схващания за емоционалното и рационалнато...
1. увод в организационното поведение iconБихейвиоризъм увод
Но този подход всъщност отклонява погледа на икономистите от същността на икономическите процеси, а именно от икономическия субект...
1. увод в организационното поведение iconЕтикет, поведение и протокол" модул – 1: "етикет и поведение в обществото"
Т “етикет. Безупречното поведение при запознанства, поздравяване, при общуване и вкъщи”
1. увод в организационното поведение iconНасоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки
Щността и характеристиките на тръжните манипулации като форма на антиконкурентно поведение на участниците (bid-rigging), възможните...
1. увод в организационното поведение iconПлан за съчинение Увод
...
1. увод в организационното поведение iconКодекс за поведение
...
1. увод в организационното поведение iconСъдържание образование и качество на образованието
Нежелателното ученическо поведение в класната стая на основното училище и методи за справяне с това поведение
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом