Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия




ИмеВлияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия
страница1/6
Дата на преобразуване12.06.2013
Размер0.82 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://jekomilev.com/Publications/pensionni_fondove_kriza_2.doc
  1   2   3   4   5   6
ВЛИЯНИЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ФОНДОВЕТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Автори: доц. д-р Б. Манов

гл. ас д-р Ж. Милев


Развитието на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване (ДПО) бе поставено пред сериозни изпитания в резултат на развихрящата се световна финансова криза. Постигнатите много добри финансови резултати (доходност и риск) през 2005, 2006, 2007 год. до голяма степен бяха заличени през 2008 год. Консервативни и стриктно регулирани финансови институции като пенсионните фондове бяха „ударени” сериозно от икономическата „буря” достигнала нашата страна в края на миналата година. В същото време, специфичността на извършваната от тях дейност и действащите нормативни регулации поставиха акцента на проблемите в област, доста различна от тази на други финансови институции (банки, взаимни фондове, застрахователни компании). Бързото и динамично развитие на компаниите, занимаващи се с пенсионно осигуряване през последните години привлече общественото внимание върху тях и предизвика множество дискусии, целящи да изяснят тяхното бъдеще и рисковете пред които са изправени.

Настоящето изследване има за цел да представи един по-задълбочен анализ на влиянието на финансовата криза върху дейността пенсионните фондове в България, действителните опасности, които ги застрашават и възможните решения като отговор на кризата. Разработката преминава през следните по-важни етапи: първо, анализ на развитието на финансовата криза и каналите на нейното проникване в България; второ, проследяване на връзките между протичащите икономически трудности и реализираните резултати от пенсионните институции; трето, анализ на рисковете, пред които са изправени фондовете за ДПО в резултат на протичащите пазарни процеси и възможностите за тяхното снижаване.

Финансовите кризи не са нещо необичайно в съвременния свят, особено в периода след 1970 год. В изследване на Demirgüc Kunt и Detragiache (2005) са посочени 77 систематични кризи в различни страни за периода от 1980 до 2002 год. В друго изследване на Davis и Karim (2008) са представени 7 систематични кризи в страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В четири от тях последиците за икономиката са значителни. (виж Таблица 1)


Избрани банкови кризи и техните ефекти Таблица 1

Страна

Дата

Продължителност

Директни разходи за данъкоплатците (% от БВП)

Загуба на производство (% от БВП)

Япония

1991-2001

10 години

14.0

71.7

Норвегия

1989-1992

4 години

3.4

27.1

Швеция

1991-1994

4 години

2.1

3.8

Финландия

1991-1994

4 години

10

44.9

Източник: Barrell и Hurst (2008) и Hoggarth и Saporta (2001)

Характерно за настоящата финансова криза е, че тя се отличава със своя мащаб. Нейното начало бе поставено в САЩ, след което се разпространи в различни страни по света, а ефектите й достигнаха България през есента на 2008 год. Трябва да се подчертае, че кризата бе породена от фактори, които са външни за нашата страна. За разлика от икономическите сътресения през 90те год. на миналия век, които бяха резултат, най вече от политиката провеждана у нас, настоящата криза бе привнесена отвън. Точните причини за кризата, в този етап от нейното развитие, е трудно да бъдат посочени. Те ще бъдат обект на множество изследвания и спорове през идните години. Целта на настоящата разработка е да се проследят икономическите условия, предшестващи кризата, като по този начин се изведат някои обосновани изводи, касаещи нейното развитие. Това пък ще даде възможност за по-правилното идентифициране на рисковете пред фондовете за ДПО у нас.

Годините, предшестващи кризата се отличаваха с повишена икономическа активност – ниски лихвени проценти, експанзивно кредитиране, високо ниво на инвестициите, повишаващи се доходи и богатство на икономическите агенти. В този период много малко бяха икономистите, които предвещаваха последвалата финансова криза. Това, което правеше впечатление бяха изключително ниските лихви, които без съмнение спомагаха за предприемането и реализацията на множество проекти от страна на бизнеса. На графиката по-долу може да бъде видяно как се дижеше ефективния лихвен процент, спрямо който банките в САЩ имаха достъп до краткосрочен ресурс от Федералния резерв (Централната банка на САЩ).

Графика 1



Източник: www.federalreserve.gov

Прави впечатление, че от ниво от над 5 % в началото на 2000 год. основната лихва на централната банка на САЩ спада до под 1% през 2003, задържа се на нива от 1% - 1.7% за период приблизително от две години (средата на 2002 до средата на 2004 год.), след което следва покачване, като върхът е в месеците, през които започва финансовата криза и сериозните затруднения, които изпитват редица финансови институции. Поддържането на ниски лихвени проценти от страна на Фед има за цел да стимулира икономиката и тя да не изпадне в рецесия в годините след като се „спука” балона на акциите на редица интернет компании в началото на 2000 год. Този период съвпадна с бурното развитие на някои развиващи се икономики и най - вече на Китай, чиито резерви са основно в американски държавни ценни книжа, което според редица автори, включително бившия говерньор на Федералния резерв Алан Грийнспан, е главната причина за спада в лихвените нива. Евтиният паричен ресурс повлече след себе си редица инвестиции, които в последствие се оказаха неефективни и губещи. В САЩ, един от най-засегнатите сектори се оказа пазара на ипотечното кредитиране. Организации от типа на Freddie Mac и Fannie Mae, имащи имплицитна гаранция от страна на държавата и създадени именно с цел осигуряване на по-евтин ресурс за покупка на жилище също имат роля в надуването на ипотечния балон. Една от причините за това е, че банковия сектор можеше да им продаде почти безпроблемно всякакъв тип ипотечни облигации, които бяха създавани в годините преди развихрянето на кризата1. Лесният достъп до паричен ресурс и силната конкуренция в сектора правеше така, че множество кредити попаднаха в ръцете на хора, които очевидно не са в състояние да ги погасят. В момента, в който нивото на лихвите се покачи, стана ясно, че много от инвестициите в строителството на жилища са „кухи” и някой трябва да плати сметката. Тези, които бяха взели кредити за това, нямаше как да го направят. Големият въпрос, който ще бъде обект на изследвания през следващите години, е свързан с причината, поради която лихвите се задържаха на толкова ниски нива сравнително продължителен период от време.

Според едната група автори2 основният проблем е в провежданата парична политика от страна на Федералния резерв – поддържане на ниски лихви и увеличаване на паричната маса в обращение с цел „стимулиране” на икономически растеж. Според втората група3, главната причина е в прекомерното нарастване на спестяванията в развиващите се страни и насочването им към страни като САЩ, което води до увеличаване на паричното предлагане и до натиск на лихвите в посока надолу. Настоящето изследване няма за цел да навлиза в дълбочина в този дебат. Привържениците на първата теория застъпват мнението, че ако наистина високите спестявания на развиващите се страни са причина за надуването на ипотечния балон, то трудно може да се обясни защо точно в този момент настъпи нарастването на лихвените проценти при условие, че няма данни нивата на спестявания в тези страни да са се променили драстично през последните години. Те са на позиция, че Федералният резерв под огрозата от настъпващата инфлация е „затегнал” паричната политика и това е довело до повишаване на лихвените нива. Втората група от автори пък счита, че Централната банка може да влияе единствено върху краткосрочните лихвени проценти, докато за пазара на ипотечното кредитиране имат значение дългосрочните нива на лихвите, които са извън контрола на Фед.

Оскъпяването на паричния ресурс доведе до затруднения в кредитирането и до множество ликвидни проблеми на много от участниците на пазара. Финансовата криза постепенно преминаваше в икономическа и започна да се разпростира и в останалите страни по света. На следващите няколко графики са показани промените в основните борсови индекси, които ясно очертават настроението на инвеститорите и спада в икономическата активност.

Графика 2







Източник: www. finance.yahoo. com

В отговор на настъпилите ликвидни проблеми и нарастващи лихви, централните банки в САЩ и Европа предприеха действия, които целят снижаването на лихвените нива и осигуряването на паричен ресурс на основните финансови институции. На този етап от развитието на кризата тези мерки имат сравнително слаб ефект. Основното предизвикателство пред отговорните лица е да се възстанови доверието сред участниците на пазарите и нарушените пропорции в икономиката между реални спестявания, инвестиции и потребление. Редица икономисти4 считат, че предприетите действия от страна на Централните банки за стимулиране на съвкупното търсене могат да се окажат предпоставка за удължаване на ефектите от кризата, а не за тяхното намаляване. Според тях в момента са налице структурни неравновесия в реалната икономика причинени най-вече от експанзивната парична политика през последните години и скритите и явни държавни гаранции за някои предприятия и институции. Всичко това води до изкривявания в алокацията на ограничените ресурси в икономиката и стимулира ирационалното поведение сред много от инвеститорите. Нарушеното доверие сред пазарните участници трудно може да бъде възстановено за кратък период от време. Повишеният риск на пазарите води до „свръхчувствителност” сред инвеститорите, които стават много внимателни при вземането на решение за реализация на даден проект. Забавената икономическа активност в страните от Европейския съюз и САЩ неможеше да не засегне и българската икономика. След проведени редица реформи българското стопанство се развиваше динамично през последните години:

Графика 3



Източник: www.nsi.bg

Реализираният ръст в икономиката варираше между 4% и 6% за периода между 2001 и 2008 год. Основна причина за него бяха привлечените чуждестранни инвестиции главно от страните – членки на ЕС. В годините преди и особено след членството на България в ЕС основни партньори на компаниите от нашата страна станаха фирми от ЕС. Все по-голямата обвързаност с икономиката на Съюза, както по отношение на реализираните инвестиции у нас така и по линия на пазарите на произвежданите в стрната стоки и услуги предопредели навлизането на кризата в България. Силната отвореност на българската икономика бе в основата на реализирания растеж в последните години. С настъпването на кризата обаче тя стана проводник и на отрицателните явления. Данните за реализираните преки инвестиции в страната ясно показват настъпването на низходящия тренд:

Графика 4



Източник: www.bnb.bg


В периода след второто тримесечие на 2008 год. е налице ясна тенденция на спад в преките инвестиции и намаляване на инвестиционната активност.

В същото време извършеният износ на стоки и услуги от страна на български фирми също показва ясна низходяща тенденция, която е особено видна за периода след третото тримесечие на 2008 год.


Графика 5



Източник: www.bnb.bg

Данните за преките инвестиции и осъществения износ ясно показват по какъв начин разразилата се финансова „буря” в САЩ и ЕС достигна и границите на България. Намалелите инвестиции и свития пазар, на който могат да бъдат реализирани произведените в страната стоки и услуги оказват неблагоприятно въздействие върху икономическата активност у нас. Тъй като икономиката на България функционира в условията на валутен борд при фиксиран валутен курс на лева спрямо еврото, то спадът в притока на чуждестранна валута директно влияе и върху паричната маса в страната. Независимо от това към средата на 2009 год. реална опасност за поддържането на фиксиран валутен курс на лева спрямо еврото не съществува.

Валутните резерви на БНБ нарастват непрекъснато от момента на въвеждане на паричния съвет през Юли 1997 год до Ноември 2008 год. с някои незначителни колебания през отделни месеци. По данни от БНБ при въвеждането на борда в България валутните резерви са били приблизително 3 млрд. и половина лева, през 2000 год. достигат малко над 7 млрд. лева, в края на 2004 год са вече над 13 млрд. лв, в края на 2007 год., т.е в началото на кризата, валутните резерви достигат до 22 млрд. лева. През 2008 год ръстът на резервите на БНБ продължава и през Ноември 2008 те са малко над 28 млрд. лв., през Декември 2008 е налице спад с малко на 3 млрд лв. до равнище приблизително 25 млрд.


Графика 6



Източник: www.bnb.bg

Непрекъснатото нарастване на валутните резерви на централната банка е един добър показател за стабилността на валутния борд към момента. Към това трябва да се прибави и добрата капиталова адекватност на банките, които независимо от нарастващия процент на „лошите” кредити в техния портфейл все още са достатъчно ликвидни и не проявяват сериозни признаци на сътресение вследствие на настъпващата криза. Т.е на този етап от развитието на кризата може да се твърди, че тя не е повлияла съществено върху финансовата и макроикономическа стабилност в страната. През последните години българските правителства реализираха и планиран бюджетен излишък, което при настъпващите кризисни явления допълнително допринася за предотвратяването на по-сериозни икономически сътресения.

Намалелият приток на чуждестранни инвестиции в т.ч и портфейлни оказа доста негативно влияние върху развитието на борсовата търговия у нас. Динамично развиващия се пазар на ценни книжа през 2006 – 2007 год буквално се срина през 2008 год., връщайки се на нивата от 2003 год.

Графика 7



Източник: www.bse-sofia.bg


Спадът от близо 80% в рамките на една година на основния борсов индекс у нас нямаше как да не повлияе върху портфейлните инвеститори в България, най – големите от които са пенсионните фондове в страната. След либерализирането на инвестиционната дейност на институциите, занимаващи се с пенсионно осигуряване у нас през 2006 год. с оглед хармонизиране на законодателството ни с това на Европейския съюз, една значителна част от активите на пенсионните фондове бе насочена към инструменти търгувани на българската фондова борса. Преди да бъдат направени нормативните промени пенсионните компании в страната бяха задължени да инвестират минимум 50% от активите си в ДЦК. След драстичния спад в цените на акциите през 2008 год. някои анализатори изказаха мнение, че промените, които бяха направени в Кодекса за социално осигуряване не са били правилни и даването на повече свобода на пенсионните институции в избора на инвестиционна стратегия е ощетило интересите на осигурените лица. Ако се погледне промяната в стойността на един дял на всички пенсионни компании в действителност ще се види, че за едно лице е било далеч по-изгодно да се пенсионира в края на 2007 год, вместо в края на 2008 год. независимо, че е внасяло още цяла година осигурителни вноски (виж Приложение 1). От данните се вижда, че само в рамките на една година в резултат на реализираната отрицателна доходност през 2008 год., пенсионните фондове върнаха стойността на един дял до нива характерни за 2005 год. След приетите промени в КСО отпадна изискването за инвестиране на минимум 50% от активите на фондовете за ДЗПО в ДЦК, а „тавана” за инвестиции в акции бе вдигнат. В резултат на поправките пенсионите дружества получиха възможност да инвестират до 20% от активите в акции на дружества, които се търгуват на регулиран пазар на ЦК, до 5% от активите в акции на АДСИЦ и до 15% от активите в акции или дялове от колективни инвестиционни схеми. Т.е пенсионните мениджъри получиха възможност да инвестират средствата на осигурените във фонд за ДЗПО максимум до 40% в активи с променлив доход (акции). Пенсионните дружества се възползваха почти мигновено от тази възможност и преструктурираха портфейлите си като намалиха дела на притежаваните ДЦК и увеличиха този на акците (виж Приложение 2). В резултат на това, инвестициите в акции и дялове на универсалните пенсионни фондове, които са най-големи по обем на активите и броя на осигурените лица нарастнаха до нива между 30% и 40% към 30.09.2007 год., т.е точно преди обръщането на тентенцията на пазара на ценни книжа. В действителност, ако пенсионните компании не бяха преструктурирали портфейлите си след направените поправки в КСО и бяха продължили да инвестират приоритетно в ДЦК и банкови депозити, през 2008 год. те нямаше да реализират такъв голям спад в стойността на един дял и съответно през тази година осигурените лица щяха да са запазили средствата вложени в пенсионните фондове. Основният въпрос, на който следва да бъде потърсен отговор е дали подобно инвестиционно поведение и структура на инвестиционния портфейл биха защитили най-добре интересите на осигурените лица.

Въвеждането на допълнително задължително и доброволно осигуряване като втори и трети стълб от осигурителната система имаше за цел да отрази променената демографска структура на населението и да намали през идните години тежестта, която пада върху системата изградена на разходно-покривен принцип в рамките на държавното обществено осигуряване. Капиталовият елемент бе необходим с оглед протичащите процеси на застаряване на населението и влошаващото се съотношение между работещи и пенсионери. През първите години от дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване бе оправдано голяма част от инвестициите да бъдат в сигурни активи като ДЦК и банкови дапозити. Едва прохождащият капиталов пазар, липсата на качествени инструменти, както и опит в управлението на подобен род активи предопредели структурата на портфейлите на пенсионните фондове. Целта на системата, изградена на капиталово-натрупващ принцип, е да се даде възможност на лицата, които се осигуряват, да натрупат достатъчно средства по своите индивидуални партиди, така че настъпвайки момента на тяхното пенсиониране, те да могат да получат адекватен размер на пенсия. Размерът на пенсията при капиталовата система, за разлика от разходно-покривната, е пряко следствие от осигурителните вноски, които прави лицето и реализираната доходност от страна на пенсионната компания. Ако приемем, че едно лице се осигурява в продължение на 25 год. за допълнителна пенсия и ако пенсионния фонд успява да реализира всяка година с по 2% по-висока доходност от обикновения банков депозит, то това лице би имало с приблизително 50% повече средства по своята индивидуална партида в края на периода. Пенсионните фондове са специфичен тип финансови институции. Те имат строго определено предназначение и то е да осигурят доход на лицата за годините, през които те по обективни причини вече няма да могат да се трудят и да изкарват средства за своя живот. Институциите за пенсионно осигуряване се различават, както от банките така и от взаимните фондове. Банковият депозит има за цел да запази стойността на вложените средства за един сравнително кратък период. Взаимните фондове пък се стремят, за един също сравнително кратък период, да се реализира висока доходност като за целта се поема и значително по-висок риск. При пенсионните фондове инвестиционният хоризонт е най-дълъг и целта е да се максимизира стойността на инвестицията към момента на пенсиониране, а не към втората, третата или петата година от влагането на средствата. Срокът на инвестицията е от съществено значение при определяне на структурата на инвестиционния портфейл. Инвестициите в правителствени облигации и банкови депозити в действителност стабилизират стойността на портфейла за една, две или три години. Това са инвестиции, които ще запазят вложените средства на осигурените лица в един краткосрочен период. Ако обаче инвестицията е дългосрочна за период от 15, 20 или 25 год. то подобен род инструменти трудно биха могли да съхранят стойността на парите, т.е посредством тях би се реализирала отрицателна реална доходност. За едно лице, което се пенсионира е важно какво в действителност би могло да си купи със спестените пари, а не тяхното номинално изражение. Вземайки под внимание инвестиционния хоризонт много трудно бихме могли да причислим инвестициите в ДЦК или депозити като сигурни. Вложенията в ДЦК, тогава когато става въпрос за пенсионно осигуряване, имат още един съществен недостък. Те представляват правителствен дълг, който може да бъде изплатен или като се вземат пари под формата на данъци или чрез емитирането на нов дълг. Ако пенсионните компании инвестират преимуществено в ДЦК, при настъпване на периода на изплащане на пенсии, капиталово-натрупващата система много ще се доближи по своите характеристики до системата, функционираща на разходно-покривен принцип. Държавата отново ще бъде натоверена със задачата да намира пари за изплащането на пенсиите, но този път на тези от втория и третия стълб. А именно това бе основната задача на проведената реформа в пенсионното осигуряване – да се намали част от имплицитния държавен дълг, натрупан под формата на обещания към осигурените за бъдещи плащания. Инвестициите на пенсионните дружества в ДЦК не намаляват този дълг, а просто го правят от скрит в явен.

Правени са редица изследвания5 за това в какви инструменти е най-подходящо да се инвестират средствата на осигуряващите се за пенсия. Инвестиционният хоризонт в случая играе много важно значение. Счита се, че тогава когато пенсионният фонд се намира все още в своя „незрял” стадий на развитие, т.е постъпленията под формата на осигурителни вноски са многократно повече от плащанията, които се извършват към осигурените лица и годините, които остават до получаване на право на пенсия за мнозинството от осигуряващите се, са повече от десет, то най-подходящия инструмент са акциите. В дългосрочен период това е инструментът, чиято доходност6 в най-голяма степен би защитила интересите на осигурените лица. Периодите в историята, през които доходността, реализирана от акциите изпреварва инфлацията, са много повече от тези, при които доходността от облигациите е по-голяма от нарастването на ценовото равнище. В този смисъл промените, които бяха направени в нормативната уредба и които позволиха на пенсионните фондове у нас да инвестират една по-значима част от средствата на осигурените в инструменти с променящ се доход, бяха по-скоро правилни. Последвалата промяна в структурата на портфейлите на фондовете от втория стълб бе в съответствие с възрастовата структура на участващите в тях. Не така стоят нещата с осигуряващите се в третия стълб.

Доброволното пенсионно осигуряване дава възможност на всички лица, които желаят да се осигуряват за допълнителна пенсия. В рамките на този стълб няма възрастови ограничения, така че до него имат достъп, както по-млади хора, които сега започват своя трудов път, така и по – възрастни, на които им остават няколко години до навършване на възрастта за пенсиониране. Нормативната уредба, касаеща инвестициите на пенсионните фондове у нас не даваше възможност за структуриране на диференцирани портфейли, с различни инструменти в тях и с различна степен на риск. Това означава, че средствата на осигурените лица се инвестират в един и същ портфейл от инструменти с едни и същи рискови характеристики. По този начин пенсионните дружества трудно могат да защитят интересите едновременно и на младите, и на по-възрастните осигуряващи се. В резултат на либерализирането на инвестиционната дейност на доброволните пенсионни фондове, вложенията в акции достигнаха нива от над 40%. Подобна структура на портфейла в голяма степен е в интерес на лицата, чието пенсиониране е отдалечено на 15 – 20 год. във времето, но не и на тези, чието пенсиониране е след 2,3 или 5 години. В резултат на резкия срив на пазара на акции през 2008 год. стойността на един дял спадна еднакво, както за по-младите така и за по-възрастните. За разлика от първите, които имат възможност да изчакат и да възстановят изгубените средства, вторите ще имат нужда от спестените пари след няколко години. Вероятността те да успеят да възстановят парите си е много малка. Налице бе пропуск в нормативната уредба, който не позволи на пенсионните дружества да изградят различни портфейли, с рисков профил, който да съответства на инвестиционния хоризонт на осигуряващите се за допълнителна пенсия. Мултифондовата система не е непозната сред мениджърите на пенсионни фондове по света. Подобна система съществува от години в страни като Чили, Мексико, Перу и Словакия. Тя позволява на управляващите пенсионните компании да структурират портфейли с различна степен на риск като по този начин в много по-голяма степен съумяват да защитят интересите на осигуряващите се. Съществуването на подобна система би дало възможност на пенсионните дружества да инвестират една по-голяма част от средствата на по-възрастните осигурени в инструменти с фиксиран доход, които в краткосрочен период са по-сигурни и по-добре биха запазили стойността на спестените за пенсия пари. В същото време нямаше да бъдат засегнати интересите на по-младите хора, чиито инвестиционен хоризонт е много по-дълъг и инвестициите в банкови депозити и облигации не биха спомогнали7 за максимизиране на очакваната доходност при дадено приемливо ниво на риск.

Първият канал, посредством който финансовата криза навлезна в България, бе именно посредством спада на цените на ценните книжа, търгувани на фондовата борса, в резултат на изтеглянето на доста от чуждестранните инвеститори. Като резултат, пенсионните фондове у нас, които са най-големите портфейлни инвеститори на пазара, загубиха значителна част от стойността на своите активи. Засегнати от това развитие на пазара са всички, които се осигуряват за допълнителна пенсия, но най-големия удар бе понесен от хората, осигуряващи се доброволно в третия стълб и на които им остават няколко години до придобиване на право за пенсия. В следствие на финансовата криза пазарният риск (рискът от неблагопрятна промяна в цените на финсновите инструменти) нарастна значително за всички пенсионни компании у нас. Най-сериозно бяха засегнати цените на акциите. Както е известно от финансовата теория при портфейлните инвестиции съществува уникален (специфичен) риск, който се отнася до конкретни ценни книги и който може да бъде елиминиран от инвеститорите посредством диверсификация на портфейла. Вторият тип риск е т.нар систематичен риск, който касае всички ценни книжа, които се търгуват към даден момент на пазара и който няма как да бъде избегнат. В резултат на разразилата се финансова буря, на българския пазар нарастна неимоверно систематичния риск. Акциите на всички компании се движиха в удивителен синхрон и не остана дружество на пазара, чиито ценни книжа да останат незасегнати. От гледна точка на финансовата теория бе интересно да се наблюдава как във време на паника, цените на акциите се определят единствено от търсенето и предлагането към даден момент. В такава ситуация фундаменталните икономически характеристики на отделните предприятия не оказват никакво влияние. Пазарните цени на акциите на много фирми потънаха до нива по-ниски от тяхната счетоводна стойност. Основни индикатори за състоянието на дадена компания като съотношенията „цена-доход” и „доход на акция” по никакъв начин не спомагаха на инвеститорите да се ориентират за компаниите, в които си заслужава да се инвестира (виж Приложение 3). В такъв момент печеливши са тези инвеститори, които първи успеят да продадат ценните книжа, които притежават. За този голям срив на българския пазар допринесе и обстоятелството, че макар и разрастнал се през последните години, той си остава много малък като обем на извършваните сделки. Факт е, че пазарът се срина до такава степен без в разпродажбите да се включат сериозно, пенсионните компании у нас. Те не се поддадоха на паниката, независимо че са едни от най-големите държатели на акции към момента. Ако допуснем, че и дружествата за пенсионно осигуряване се бяха включили в разпродажбите, то най-вероятно фондовата борса би затворила за определено време.

Пазарният риск е най-сложен за управление, а като се прибави към това и обстоятелството, че в България липсват подходящи инструменти за неговото снижаване, ситуацията за българските портфейлни инвеститори в т.ч и пенсионни фондове става наистина комплексирана. Диверсификацията само с инструменти, които се търгуват на българския пазар не е достатъчна за намаляване на този тип риск и от тази гледна точка е добре българските портфейлни инвеститори да погледнат по- сериозно и на чуждестранните пазари8. Факт е, че в периода преди срива на пазара инвестициите на българските пенсионни компании в чуждестранни ценни книжа бяха сравнително малко. Със започването на кризата и нейното развитие този дял постепенно започна да нараства. Вярно е, че по този начин една част от българските спестявания изтичат и отиват да работят за чуждите икономики, което е неблагоприятно от макроикономическа гледна точка, но от друга страна, ползите от по-добрата диверсификация не могат да бъдат подценявани. Няма пазар на ценни книжа от страните от Еврозоната, който да е спаднал до такава степен като българския (виж Приложение 4).

Вторият канал, по който финансовата криза проникна в българската икономика бе посредством лихвените проценти. Много често разразилата се буря се определя като криза на ликвидността. Независимо от това пенсионните фондове в България на този етап от развитието й не изпитват ликвидни проблеми. Това е породено най – вече от пропорцията активи-пасиви от гледна точка на техния матуритет. Във втория стълб от осигурителната система по-сериозните плащания ще започнат след 2020 год. До тогава пенсионните компании ще бъдат във фаза на акумулиране на ресурси. Единствено в доброволните пенсионни фондове, където лицата разполагат с пълната свобода да теглят средствата по партидите си, са налице по-големи плащания. Това обаче към настоящия момент не води до нарастване на ликвидния риск. Ликвидният риск за банковата система и за останалите участници на финансовия пазар обаче нарастна значително, което доведе до покачване на пазарните лихвени проценти. Нарастването на цената на парите има различно влияние върху притежаваните от пенсионните фондове активи. Инструментите, които са най-пряко засегнати от промени в лихвите са банковите депозити и облигациите. По-високите лихви, правят инвестициите в банкови депозити по-привлекателни. От тази гледна точка, увеличаващите се лихви имат по-скоро позитивно действие върху приблизително 22% от притежаваните активи към 31.03.2009 год. Влиянието на нарастващите лихви върху притежаваните облигации е по-трудно да се определи. В управляваните от пенсионните компании портфейли са налице облигации с фиксиран лихвен процент и облигации с плаващ лихвен процент. Известно е, че при нарастване на лихвените проценти, цените на инструментите с фиксиран доход спадат. Налице е намаление на цените, но то никакъв случай не е драматично, а по-скоро отразява променените пазарни условия. Цените на облигациите с плаващ купон също падат, тъй като начинът по който става формирането на купоновия процент не дава възможност за промяна в такава степен в каквато нарастват пазарните лихви. Изводът, който може да бъде направен е, че в резултат на разразилата се финансова криза в международен план, лихвените проценти в България също нарастнаха. Увеличението за сега не е драстично и следователно промяната в стойността на инструментите, които зависят от величината на лихвения процент не е голяма. В краткосрочен период повишението на лихвените нива не води до нарастване на лихвения риск за пенсионните фондове. Ако обаче тенденцията на покачване на лихвите се запази в средносрочен и дългосрочен период това би породило проблем с финансирането на предприятията от реалния сектор. Една значителна част от инвестициите на пенсионните фондове са в ценни книжа, емитирани от такива фирми. Един по-дълъг период на затруднено финансиране би довел до снижаване на тяхната рентабилност и оттам до спад в реализираната доходност по техните ценни книжа. Това вече би било сериозен проблем за пенсионните фондове. Банковите депозити са добър инструмент, когато трябва да се стабилизира стойността на дадена инвестиция в краткосрочен период, но в дългосрочен те не биха могли да реализират доходност, която да гарантира натрупването на адекватен размер на средства по партидите на осигурените лица.

Промените във валутния курс и тяхното влияние върху стойността на инвестициите в инструменти, деноминирани във валути различни от лев и евро, е доста ограничено за управляваните портфейли от пенсионните компании. В условия на валутен борд и фиксиран валутен курс на лева спрямо еврото наблюдаваните изменения в курса на лева спрямо други валути са резултат от фактори, които не са под контрола на българските власти, което е снижаващо риска обстоятелство. С оглед на това, че задълженията на пенсионните фондове към осигурените лица са в левово изражение, то по-подходящи като инвестиционен инструмент са именно активи, деноминирани в лева и евро. По този начин в една значителна степен се снижава валутния риск. Именно поради това по-голямата част от инструментите в управляваните портфейли са деноминирани в лева или евро. Трябва да се подчертае, че диверсификацията на портфейла посредством инструменти, изразени в различни валути, е важна по отношение на дългосрочното снижаване на риска за осигурените лица. През последните години се наблюдаваше едно по-трайно спадане на курса на долара спрямо останалите основни валути и това до голяма степен демотивираше инвестициите в доларови инструменти. Не бива обаче да се допуска и структурирането на портфейли единствено в лева и евро. Макар задълженията на фондовете да са именно в тези валути, запазването на покупателната сила на парите е важен момент за бъдещите пенсионери. От тази гледна точка диверсифицирането на портфейла с повече валути би имало снижаващо риска въздействие в дългосрочен период.

През последните месеци започна да се наблюдава покачване на курса на долара спрямо еврото и лева. В каква посока, обаче ще продължи развитието на курса е трудно за прогнозиране. До голяма степен това ще се зависи от способността на американската икономика да се възстанови след претърпените загуби. В момента играчите на пазара са загубили доверие в инструментите, които се предлагат и това води до оттеглянето им, което пък от своя страна поражда ликвидни проблеми. Ако това е вярно, то предприеманите мерки в момента от страна на държавните власти в САЩ в подкрепа на закъсалите участници на пазара, са по-скоро в грешната посока. По този начин се стимулират неефективните играчи за сметка на тези, които са действали благоразумно. Това би могло да задълбочи проблемите и да тласне американската икономика в продължителна рецесия, която пък да повлияе неблагоприятно върху курса на долара. От гледна точка на пенсионните фондове, валутният риск за осигурените лица би се увеличил значително, ако курсът на еврото спрямо долара спадне стремително. Това би повлияло на покупателната способност на левовете, изплащани като пенсия на осигурените в дългосрочна перспектива. В краткосрочен период, от гледна точка на фондовете, стойността на портфейла би намаляла, ако курса на долара спрямо еврото се понижи и съответно се обезценят деноминираните в долари активи, които се държат. Това обаче не би следвало да се разглежда като сериозен проблем, тъй като ползите от диверсификацията в дългосрочен период надвишават значително загубите от краткосрочните колебания във валутния курс.

Освен разгледаните дотук пазарни рискове (ценови, лихвен и валутен) в резултат на разразилата се криза в световен мащаб значително се увеличи и кредитния риск. Това е рискът от неплащане от страна на емитентите на финасови инструменти. Делът на корпоративните облигации в портфейлите на пенсионните фондове постепенно се пивишаваше през последните години.

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconНаредба за попечителските съвети на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за консултативните съвети на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Приета с пмс №29 на мс от 18. 02. 2005 г., обн., Дв, бр. 19 от 03. 2005 г., в сила от 03. 2005 г
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconНаредба за попечителските съвети на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за консултативните съвети на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Приета с пмс №29 на мс от 18. 02. 2005 г., обн., Дв, бр. 19 от 03. 2005 г., в сила от 03. 2005 г
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconСоциална политика, пенсионноосигурителна система, задължително пенсионно осигуряване, дапълнително задължително пенсионно осигуряване, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Допълнителното пенсионно осигуряване е изградено на основата на частно организирани и управлявани пенсионни фондове, капиталопокривна...
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconДоходност на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за 2005 г. Професионални пенсионни фондове

Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconВлияние на световната финансова криза върху българия
Световната финансова криза няма как да не даде отражение и в България и региона на Югоизточна Европа, финансовият и капиталовият...
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconФонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Наредба №19 от 12. 2004 г за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален...
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconНаредба №33 от 19 септември 2006 г за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Чл. С наредбата се уреждат редът за подаване на заявление за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване...
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconНаредба №9 от 19. 11. 2003 г за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното
Издадена от председателя на Комисията за финансов надзор, обн., Дв, бр. 109 от 16. 12. 2003 г., в сила от 07. 2004 г
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconОтчет на Управителния съвет за дейността на Съюза от 24. 02. 2010 г до 23. 02. 2011 г
Отчитаме една много трудна година за птицевъдния бизнес. Въпреки че предвиждахме влиянието на световната финансова, икономическа...
Влияние на световната икономическа криза върху дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в българия iconГодишен отчет за дейността през 2010 година
Баддпо българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом