Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?!




ИмеБедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?!
Дата на преобразуване05.06.2013
Размер109.52 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://bgm8.bg/data/uploads/referats/406/f474dd363666831486435cdde8808a8a.doc
,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”


/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/


УВОД: Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.


ТЕЗА: С огромна мъка звучат последните думи в творбата:,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.


ДОКАЗАТЕЛСТВО: При изпълнение на мисията до Апостола трябва да се прати доверен човек. Бръчков най-накрая открива възможност да покаже своето родолюбие и готовността си да се бори за отечеството си. Затова той предлага себе си за опасната мисия. В този миг обаче Македонски, който досега е излъгал и обрал на карти младия Бръчков, внезапно се намесва в събранието у Владиков. Той настойчиво и упорито предлага себе си за опасната мисия , за да спаси живота на своя млад другар. Македонски знае, че неопитният Бръчков отива на сигурна смърт и не би могъл да понесе това.Ето как при промяната на жизнената ситуация егоизмът у Македонски се трансформира в безкористна пожертвователност.А парите от откраднатите дрехи той използва за делото без нито миг колебание.

В X глава Вазов изгражда една наситена със свръхнапрежение сцена.Той засилва тревожните предчувствия чрез пейзажите. Ето защо десета глава започва с природно описание, което с документална точност пресъздава времето и обстановката на действието: ,,20 Февруари...часът беше девет или десет.” Опитният революционер Македонски избира нощта за своята мисия, за да избегне нежелани срещи. Неговият твърд и мъжествен характер изпъква по-ярко на фона на зимния пейзаж. Природното описание създава зловещо и потискащо настроение, внушава предстояща смъртна опасност, подсказва застрашителност и растящо напрежение. Вазов рисува замръзналия Дунав чрез слухова и зрителна картина. Величествената река сега е замръзнала и скована от ,,един дебел пласт лед...като в медна броня”. Гордите вълни на Дунава сега са превърнати в безкрайна „бяла поляна”. Но нейните ,,вкаменени и безчувствени гърди” са привидно пусти,тихи и спокойни. На един метър отдолу под леда бушуват, черни, шумящи, сърдити талази”.Откриваме контраст между бялото и черното, между привидната безмълвност и скрития шум. Неслучайно Вазов сравнява колибите на караулите с ,,гробове”.Този пейзаж засилва още повече представата,че Македонски може да се справи с всяко едно препятствие. В природното описание се долавя потайност, загадъчност . В декемврийската нощ се откроява една тайнствена и загадъчна черна сянка.Това е Македонски, преоблечен като селянин. Той дълго стои неподвижен, впил поглед в огньовете на караулите. Хъшът прилича на ,,някой замръзнал на поста си солдатин”.Тайнствена и загадъчна е природата, но тайнствен и загадъчен е и Македонски. Това показва, че хъшът е готов да се бори с природата в името на святото дело! Той толкова внимателно проучва обстановката, че не усеща ледения вятър, който го пронизва. Хъшът е волеви, устойчив и упорит, опитва се трезво да прецени ситуацията,за да преодолее всяка трудност. Македонски предвидливо се е снабдил с тояга ,,въоръжена с остър бод на долния край”. Но въпреки всичко сериозно препятствие се оказва ,,щърбавият лед”,който с ,,неравната си повърхност” го уморява. Македонски едва се движи по грапавата повърхност, целият е облян в пот и дори не усеща ,,северозападния студен вятър”.

Но въпреки предвидливостта на Македонски се оказва,че природата му е подготвила неочаквана изненада,внезапно на пътя му се изпречва една черна ивица незамръзнала вода ,,широка около три разкрача”.Вероятно течение е попречило на зимния студ да покрие реката изцяло с лед.Хъшът е слисан и стреснат от това неочаквано препятствие.,,Водата черна,страшна”отваря ,,една грозна пропаст за стъпките му”.Черният цвят и епитетът ,,грозна” засилват усещането за злокобност и трудност. Македонски преживява силни чувства на нерешителност,колебание,смут...Тези преживявания са оправдани за човек, който се сблъсква с нещо неочаквано и непредвидено.Но Вазов умее да внуши силата и дързостта на този хъш, като показва способността му да се справи с всяко едно препятствие. Нерешителността и колебанието траят само за миг,те са изместени от готовността, хладнокръвието. Македонски ги превъзмогва, защото е дързък и съобразителен. Той умее да взема бързи решения и да намира изход и от най-трудните ситуации. Хъшът се упътва към една дъсчена колиба, за да измъкне от стряхата й дъска..Внезапно се оказва, че съдбата е подготвила нови, непредвидени препятствия за Македонски. Хъшът се сблъсква с твърдоглавието и упоритостта на един влах, който излиза от колибата. Обидните думи на влаха не са в състояние да засегнат самолюбието на Македонски.Този честолюбив мъж е посветил своята личност на делото и е превъзмогнал егоизма си, за да служи изцяло на родината.Самонадеяният хъш сега с добро се опитва да превъзмогне безумната съпротива на влаха, дори му предлага пари.Но положението се усложнява, когато влахът започва да вика един от караулите. Македонски е поставен в положението да избира,хъшът трябва да избере между един човешки живот и хиляди други.Сега народното дело зависи от неговата решителност,готовност и дързост.Македонски без нито миг колебание избира да поеме върху себе си греха от отнет човешки живот.Това решение е дръзко, смело и бързо, защото хъшът знае, че носи отговорността за успешното изпълнение на мисията- пред другарите си и пред целия български народ.Македонски служи на народа и родината си и това му дава сили да бъде решителен и смел. Динамичността на тази сцена е пресъздадена чрез глаголна градация.

След смъртта на влаха напрежението достига своята кулминация. Дъската, която е един импровизиран ,,мост широк нещо педя и половина” ,едва се опира на краищата на леда . Една никаква ,,случайност ,едно малко кривнуване” може ,,да го превали”.Този дързък и смел мъж е свикнал винаги да контролира ситуацията, но ето че сега тя не зависи от неговия мъжествен дух. Вазов отново майсторски пресъздава душевното състояние на героя си. Македонски е изпълнен с чувство на неувереност, вътрешно напрежение, безсилие. Вазов показва неговата несигурност само с един жест. Македонски, безбожникът, грешникът сега се прекръства! Това е един необичаен за него жест, но е знак за естествения му страх пред случайността. Сякаш хъшът търси помощ и закрила от по-висши сили. Преживяванията на героя по време на изпитание разкриват силата и красотата на неговия мъжествен характер, разкриват волята му за успех.

Вазов изгражда един епизод, изпълнен с хладнокръвие.Препятствията пред Македонски са непредвидими, но хъшът съумява да ги преодолее.Успява да превъзмогне както случайността,така и собствените си колебания и слабости.Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родна земя, но сега опасността е най-голяма. Македонски наближава турската стража и рисковете за мисията се увеличават,напрежението не спада.,,Необясними чувства” сега вълнуват революционера. Хъшът носи отговорност за святото дело и сега трябва да е много внимателен, предпазлив. Опасностите стават все по-големи и той трябва да бъде все по- предвидлив и хладнокръвен.

Вазов изгражда градацията от препятствия , за да подчертае по-убедително героичното у Македонски. Той успява да преодолее дори невъзможното, за да изпълни дълга си на българин и патриот. С приближаването на турския бряг опасностите още повече се увеличават. Сега хъшът изпитва силни вълнения и необясними чувства. Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родния бряг, но близостта на турския караул засилва опасностите за делото. Противоречивите чувства не пречат на героя да е още по-внимателен, съсредоточен и хладнокръвен. Той предварително е преценил къде да се укрие от турската стража -в едно долче, изровено от пороите. Опитен революционер е Македонски, той запазва хладнокръвие и спокойствие и в миговете на най-голямо изпитание. Но отново се сблъска с нещо непредвидено. Тоягата му се забива в заледената земя и издава глух звук, турският караул тръгва право към него. Македонски ляга по гръб в дъното на долчето, бездиханен и неподвижен, с револвер насочен към караула. Пейзажът отново засилва напрежението и усещането за застрашителност. Зимното небе е „пепеляво”, намръщено и е надвиснало „грозно, мълчаливо и застрашително”. Изразителните епитети рисуват една враждебна и зловеща природа. Наоколо е „пак пусто и мъртво”.Чрез пейзажния щрих се откроява още по- убедително хладнокръвието и смелостта на хъша , неговата издръжливост и воля за победа. Оказва се, че легналият на студената земя хъш замръзва. Той едва успява да се раздвижи и да изпълзи от долчето.

Сега пред хъша е заспалият град Русчук. Но Македонски запазва своята съсредоточеност и не се самоуспокоява -той знае, че сега опасността е най-голяма. Все още навсякъде из града броди нощната стража. Затова той се навежда, прегъва се и започва да подприпква като някой вълк .Образното сравнение с вълк-единак подчертава самотността на героя в опасната мисия, но и неговото чувства за отговорност и дълг. До последния миг той не се предава пред нито една опасност и упорито преследва целта си. Застанал пред къщата на баба Тонка, Македонски с гордост се нарича неин син. Старата жена е символът на българската майка -закрилница. Тя го посреща с топлото обръщение „синко”, което показва уважението и любовта й към пратеника на българските хъшове. Това обръщение е признание за неговата всеотдайност към народното дело. И следа не е останала от авантюризма на Македонски, от самохвалството му. Застанал смирено сега пред Апостола, той не казва и дума за смъртните опасности ,с които се е сблъскал. В този миг Македонски се чувства като една малка частица от великото народно дело, от борбата за свобода. Неговата личност изцяло се подчинява на благородната мисия.

В този наситен със свръхнапрежение епизод у Македонски изчезва всичко временно и случайно, стопява се неговата принизено- житейска същност. Часът на делото изпепелява авантюристичното начало у него . В този решителен миг хъшът разкрива своята истинска героико -романтична същност, красотата на своя смел и независим дух, на своята пожертвователност и безкористна служба на родината

Героичната си същност Македонски проявява и в боя при Гредетин. Идва часът на битката, сбъдват се пророческите думи на Странджата: ,,И ще умрем със слава в битка и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием, братя мили.”. Но турците имат физическо превъзходство. Българите участват във втори батальон в руско-българската бригада, като вземат участие в боя при Гредетин. Най-после Вазовите герои имат възможност да покажат своята героико- романтична същност и да докажат, че принизено -житейското у тях е било нещо временно. Вазов разкрива героичния идеал на хъшовете, себеотрицанието и готовността им да се борят до смърт или победа. Неслучайно българите са сравнени с ,,левове”. Пред съда на историята хъшовете доказват как българинът може да умира в битка, как може жертвено да служи на освободителната кауза.Те надмогват инстинкта за самосъхранение и доказват, че имат свободен дух. Въпреки численото превъзходство на турците в боя хъшовете са духовно по-силни, затова са моралните победители в битката. Повечето хъшове са ранени, простреляни, Бръчков се олюлява, но една здрава ръка го хваща под мишниците. Раненият на няколко места Македонски не оставя без подкрепа своя млад другар. Той е пример за останалите хъшове. Героят се сражава най-смело и неустрашимо въпреки многобройните си рани.Той е вдъхновение, опора и пример за останалите хъшове: ,,Македонски пръв се хвърли връз наблюдаващите неприятели и вдигна нож, с кървави очи и цял обагрен в чужда и своя кръв, която капеше от него”. Емигрантите от Румъния ,презираните, неприеманите от чуждото общество, сега проявяват своя героичен потенциал. Пред съда на историята те доказват как може да умира българския хъш, как може жертвено да служи на освободителната кауза. Мъчениците са се превърнали в герои. Всеки от тях изминава жертвения си път до подвига, а Гредетинската планина придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите.

В епилога на повестта Вазов разкрива историческите последици от сражението и разказва за трагичната съдба на хъшовете след гредетинския бой. Повечето от тях умират героично в неравната битка, но със съзнанието, че защитават своето достойнство и честта на родината. Със своята героична смърт хъшовете оборват клеветите,че са български страхливци и прославят отечеството ни. Те доказват, че щом можем да умираме в името на свободата, значи сме достойни за нея.

Последните думи от епилога звучат трагично. Те разказват за съдбата на Македонски. По нов начин се преосмисля и заглавието на повестта. Героят посреща свободата сам, единствен той оцелява. Но не е посрещнат триумфално, не е окичен с венци като героя от Ботевата творба. Вместо благодарност и народно признание Македонски получава презрение и унижения. Оказва се, че родината не е свят на правдата и свободата, а е може би новата и най-тежката чужбина, в която героят отново е немил и недраг. Вазов с болка показва как войводата Македонски ,,трепери сега пред гласа на грубия писар”. Вместо признателност ,,тоя лев” сега е унижаван от дребни хора , лишени от идеали и памет. С упрек към съвременна България, с болка, огорчение и разочарование прозвучават последните думи на повестта: ,,Една дълга агония… Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Този тъжен финал е горчива равносметка за морала на обществото след Освобождението. В родината ни са забравени героите и мъчениците на българската свобода, забравени са жертвите и националните ни идеали.Това е и причината Вазов да създаде повестта си -като един призив да се преодолее забравата, като едно припомняне за истинските герои на България, като един нравствен коректив за съвременното общество.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.


,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”

/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/


УВОД


Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.


ТЕЗА


С огромна мъка звучат последните думи в творбата: ,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.


ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВО


1.Героичното у Македонски

а/ при изпълнение на мисията при Апостола /Х глава/

-препятствията в мисията при Апостола


-качествата , които проявява Македонски

-ролята на пейзажа


б/ боят при Гредетин /ХVІ глава/

-сбъдната мечта на всички хъшове да умрат в бой

-нечуваната смелост на българите в битката

-открояващият се със своята смелост Македонски, ранен, той е неустрашим в боя

2. Героизмът на българите при Гредетин /ХVІ , ХVІІ глава/

-със саможертвата си, с духовната си сила и непобедимост те защитават достойнството ни на българи

-доказват, че сме народ, достоен за свободата си

3.Нелепата съдба на Македонски след Освобождението /ХVІІ глава/-доказателство , че съвременниците не ценят жертвите, дадени за свободата, забравят бързо националните ни идеали, а Македонски не заслужава да види, че саможертвата му е била напразна, че идеалите му са забравени, не заслужава да изживее ужаса от силата на грубия писар - сила на дребните хора, без морал и без национални идеали.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconЗащо хората в Боливия са бедни?
Знание и разбиране: Учениците да знаят че бедността е предизвикана от икономическото развитие на обществото, под влияние на колониалното...

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconЗащо хората в Боливия са бедни?
Знание и разбиране: Учениците да знаят, че бедността е предизвикана от икономическото развитие на обществото, под влияние на колониалното...

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconТема 2
България трябва да реализира три средносрочни цели: устойчив и балансиран икономически растеж, смекчаване на различията между богати...

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconПроличава социалната страна на събитието- гунчо и семейството му са бедни селяни. Социалната страна не определя сюжетното развитие, но все пак слага своя
Проличава социалната страна на събитието– Гунчо и семейството му са бедни селяни. Социалната страна не определя сюжетното развитие,...

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconМеждународна конференция
Да работиш не е достатъчно – работещите бедни в България: социални и икономически аспекти на пазара на труда в контекста на глобална...

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconЗимни вечери Христо Смирненски
Смирненски е пространство на противоречия и сблъсъци: уличната тълпа бедни/богати

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconТема: строителство, строителен контрол
Дела за анулиране на до­говорите, с които„бедни роднини на магистрати са се сдобили с евтини тере­ни в Приморско, започва кметството...

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconЛюбовта не се купува
Какво че бяхме много бедни,какво че нямахме пари, веднъж в очите ме погледна и празник ти ми подари

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconВълшебствата на коледа
В малка къщичка, близо до гъста гора, живеели майка и дъщеря. Те били много бедни. Всичко, което имали, били три кокошчици

Бедни,бедни македонски! Защо не умря при гредетин?! iconВероучение част трета
Иисус Христос дошъл на земята като Син на бедната Дева Мария, родил се в овчарска пещера и през целия Си живот нямал място, где да...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом