Литература с. 8




ИмеЛитература с. 8
Дата на преобразуване16.10.2012
Размер138.31 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.bg-conferences.org/bmm/Rila2007BG.doc
ПРОЕКТ

МУЗИКАЛНО-РЪКОПИСНОТО НАСЛЕДСТВО НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР. СЛАВЯНСКИ МУЗИКАЛНИ РЪКОПИСИ – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ И ИЗСЛЕДВАНЕ

Анотация:

Музикалните ръкописи, съхранявани понастоящем в библиотеката на Рилския манастир, чийто брой е над 100, представят най-голямата и най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България. Ръкописите, голямата част от които са писани от български книжовници според запазени приписки в тях, са на църковнославянски език, двуезични (гръцко-църковнославянски), и на гръцки език. Славянските музикални ръкописи съставят две трети от цялата музикална колекция. По отношение на тях, сбирката е една от най-големите сбирки с нотирани славянски ръкописи, съхранявани в европейска библиотека. Рилските музикални ръкописи са особено ценни първо с това, че съдържат всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на православната църква, и второ, че представят хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа – Ранното и Същинското Балканско възраждане откъм втората половина на ХVІІ докъм края на ХІХ в., период, в който се формират нациите на Балканите и в Средна Европа.

Рилските музикални ръкописи като цялостна сбирка още не се познават. Те не са включени в описа на славянските ръкописи от библиотеката на Рилския манастир, издаден през 1986 г. Настоящият проект предлага съхраняването им във вид на дигитална библиотека и научен опис. С това ще се създаде една солидна основа за по-нататъшни задълбочени проучвания на българското ръкописно наследство, на историята на Рилския манастир, на връзките му с други книжовни и културни средища по българските земи и вън тях, на дейността на редица неизвестни книжовни дейци, на важни явления от развитието на балканската православна музика, като екзегетиката, подробно документирана в музикалните ръкописи от ХVІІ-ХІХ в., на произведения, свързани с български светци, като Иван Рилски и Петка Търновска, на произведения, означени като „български” и т.н.

Изследователите изхождат от идеята, че рилските ръкописи нямат само тясно регионално значение, а се вписват в отношението България – Балканите и Балканите – Европа. Оттук, очакваните резултати са преди всичко в две главни насоки: 1) да се съхрани едно голямо културно-национално наследство със значимост в общобалкански и общоевропейски контекст във вид на дигитална библиотека и научен опис; и 2) да се постави солидна научна основа за изследване на това наследство, станало един от най-ярките символи на българската народностно-национална и културна идентичност.


Съдържание:

  1. Описание на проекта с. 1

  2. Предхождащи изследвания на колектива с. 5

  3. Цели,задачи и обем работа с. 6

  4. Очаквани резултати от изследванията с. 7

  5. Литература с. 8

1. Описание на проекта

Музикалните ръкописи, съхранявани понастоящем в библиотеката на Рилския манастир, чийто брой е над 100, представят най-голямата и най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България. Ръкописите, голямата част от които са писани от български книжовници, както засвидетелстват немалко от оставените приписки в тях, са на църковнославянски език, двуезични (гръцко-църковнославянски), и на гръцки език. Славянските музикални ръкописи съставят две трети от цялата ръкописна колекция. По отношение на тях, сбирката е една от най-големите сбирки с нотирани славянски ръкописи, съхранявани в европейска библиотека. Рилските музикални ръкописи са особено ценни с това, че представят хомогенна картина на развитие през един от най-динамичните периоди в историята на Източна Европа, и специално на балканския регион, Ранното и Същинското Балканско възраждане откъм втората половина на ХVІІ докъм края на ХІХ в., период, в който се формират нациите – както на Балканите, така и в Средна Европа. Музиката през този период играе съществена роля в протичащите процеси на национално самоопределение и изграждащи се културни идентичности.

Началото на изследванията върху рилските музикални ръкописи е поставено към средата на ХХ в., когато богословът-музиколог П. Динев открива в библиотеката на Рилския манастир 21 музикални ръкописа, нотирани с т.нар. Хрисантова нотация, въведена след 1814 г. Откритите от Динев ръкописи му дават основание да заговори за съществувала голяма певческа школа към Рилския манастир, ръководена от видния български книжовник Неофит Рилски, чието име като автор на музикални произведения се разчита над редица песнопения в новооткритите ръкописи. За пръв път Неофит се очертава и като музикален деец и името му се вписва в историята на българската и на източноправославната балканска музика. С откриването на рилските музикални ръкописи се измества с повече от четвърт век назад началната граница на българската възрожденска музика, отнасяна дотогава към средата на ХІХ в. и свързвана единствено с появата на светската музикална култура.

През 1976 г. гръцкият музиколог Г. Статис оповести шест музикални ръкописа, сочещи връзка с Рилския манастир, писани или в манастира или извън него, но най-вероятно с оглед извършваното богослужение там. Ръкописите документират по-ранна от времето на Неофит Рилски музикална практика – откъм края на ХVІІІ и самото начало на ХІХ в. и са нотирани с нотация от предишния период – т. нар. в музикологичната медиевистична литература късновизантийска нотация, въведена от времето на св. Йоан Кукузел в края на ХІІІ – началото на ХІV в. Над много песнопения в тези ръкописи на гръцки и църковнославянски език се чете името на Йоасаф, „проигумен Рилски”. При внимателна работа в библиотеката на Рилския манастир до края на 70-те години, сътрудници от Института за изкуствознание при БАН откриха още към 40 музикални ръкописа, документиращи както времето на Йоасаф, така и предшестващото го време откъм втората половина на ХVІІ докъм края на ХVІІІ в. Към тези ръкописи скоро те добавиха още толкова до края на ХІХ в., които действително засвидетелстват наличието на голяма и значима певческа школа към Рилския манастир, нареждаща се сред най-големите такива школи по това време на Балканите, както и имена на книжовници, неизвестни в българската музикална наука, като още един Йоасаф, Теодосий, Пахомий, Пафнутий, Серафим, Йосиф, Кирил, Аверкий поп Стоянов, Атанасий, Ксенофонт и много други, част от които играят и съществена роля в обществения живот на своето време. Границата на българската музика през Възраждането се измести още надолу – в ХVІІІ в.

Началните наблюдения върху рилското музикално-ръкописно наследство очертават редица важни проблеми, като разграничаване на няколко етапа в развитието на балканската православна музика, българският принос в нея, връзките на Рилския манастир с различни Атонски манастири, между които Зограф, Хилендар, Дионисиат и Ксенофонт, рецепцията по българските земи на съвременната по време балканска православна музика, ролята и значението на българските книжовници в общия процес на развитие на тази музика и пр. Ръкописите разкриват и предшестваща традиция, като показват какво от тази традиция е оцеляло във времето. Те предават произведения както на т. нар. в ръкописите „стари майстори” от ХІV-ХV в., като Йоан Кукузел, Йоан Гликис, Йоан Лампадарий Кладас, Ксенос Коронис, мануил Хрисафис и много други, така и на цели поколения „нови майстори” от ХVІІ-ХІХ в., като Хрисафис Нови, Баласий йерей, Петър Берекет, Герман Неон Патрон, Петър Лампадарий Пелопонески, Яков Протопсалт, Хурмузий Книгохранител, Григорий Протопсалт и много други. Ръкописите предават и песнопения, означени като „български”, образци от които се откриват в ръкописи на гръцки език още през ХІV в.

Започналата интензивна археографска работа през последните години в българските библиотеки по каталогизирането и описанието на музикалните ръкописи показа, че през периода ХV-ХVІІ в. по българските земи е съществувала силно развита устна църковнопевческа практика: химнографските ръкописи на български език, предназначени за пеене и съдържащи певчески обозначения, като глас, вид напев, жанр и пр., са преди всичко текстови. Това даде основание певческата практика от този период да се характеризира като особено силно сближена с фолклорната. Най-ранните нотирани ръкописи от този период, писани по българските земи се оказаха намерените рилски ръкописи. Изказа се идеята, че съставянето им, съобразно съвременните постижения в балканското православно изкуство, извежда църковната музика на български език от полуфолколрното й съществуване дотогава в страната на този език и я издига на високо професионално равнище. Подобно равнище е било необходимо на формиращата се българска нация, тъй като то е гарантирало изравняване със „съвременните най-модерни образци” (малко по-късно определение за стремленията в книжнината на Неофит Рилски), вдъхвало е самочувствие за културна равностойност в областта на музиката, задоволявало е потребностите от наличие на високо професионална книжнина. Чрез постигането му зараждата се новобългарска интелигенция е можела да мери ръст в културно отношение с другите православни народи. Проучването как точно новите тенденции са били възприемани и усвоявани от българските книжовници по отношение на оформление на книги, състав, съдържание, нотация, репертоар, прилагани композиционни техники и пр., е предстоящо.

Станалите известни в последно време немалко рилски музикални ръкописи и в други библиотеки из страната, като библиотеките на Бачковския и Троянския манастири, библиотеката на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Центърът за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев” към СУ „Св. Климент Охридски” и др. показа, че създадената в Рилския манастир музикална книжнина не е останала затворена в манастира – тя е била разпространена в различни селища по българските земи както посредством метосите на Рилския манастир в тях, така и от пътуващите рилски монаси, т. нар. таксидиоти. По тази книжнина е била изучавана църковната музика в откриващите се новобългарски училища. Това е времето, когато от трите основни области на музикална изява – фолклорната, църковната и светската – църковната, със своята налична книжнина и писменост, е тази, която е задоволявала музикално-просветните и образователните нужди в страната: фолклорът няма своя книжнина, а светската музика е още в зародиш.

Проучването на рилското музикално-ръкописно наследство е в състояние да ни разкрие и един особено актуален проблем за нашето време – проблемът за общото и различното в умонагласите между Изток и Запад в Европа. Именно музиката в класификациите на изкуствата още от древността се приема за особено проникновен изказ на идеи и чувства у човека и в човешките общности, обвързани с основни съставки на общественото съзнание, като проявление на обществения и личностния „етос”. Рилското музикално наследство се очертава като един от важните маркери на народностно-националното, съизмеримо в значимостта си с европейските музикални ценности: то съхранява и пренася във времето специфични духовни нагласи, които определят различни аспекти на човешкото, народностното и националното, градят духовната и културната идентичност на региона ни и определят и спецификата на неговия принос в общоевропейското и световното културно пространство. Знанието за тази специфика може да стане ценностно самосъзнание и самопознание в съвременния ни път към глобализацията на човешкия свят. Рилското музикално богатство, засвидетелстващо хилядолетна култура, предлага отлични възможности за сравнителни проучвания и търсене на паралели със западноевропейските периоди на Средновековие, Ренесанс, Барок и Просвещение. Затова систематизирането, каталогизирането и представянето му като културно наследство е извънредно важно.

2. Предхождащи изследвания на колектива

Като историческа дисциплина, българската музикална медиевистика се основава на изворознанието. В тази област екипът е натрупал значителен опит по отношение усвояването на основни извороведски принципи, съобразно спецификата на изворовия материал, в който централно място заемат нотираните ръкописи. Този натрупан опит е благодарение и на разработените в предишните години проекти, подкрепени от МОН, като Извори и паметници за българската музикална култура, Изток и Запад в музикалната култура, Музика и културна идентичност и Музикалните ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Резултатите от последния проект (ОХН 1301), в който се изследваха музикалните ръкописи от Бачковския манастир, съхранявани понастоящем в библиотеката на Църковно-историческия и архивен институт са от особено значение за разработването на настоящия проект и до голяма степен определиха формулираната тема, тъй като стана ясно, че двете големи музикални сбирки – Бачковска и Рилска – взаимно се допълват. Натрупаният опит по проучване и дигитализиране на Бачковската сбирка през последните три години ще бъде приложен и към Рилската, за да се очертае в пълнота вековното развитие на православната музика на Балканите и в България със съответно извеждане и на процесите на „европеизиране” на българската музикална култура.

Рилските музикални ръкописи за пръв път се въведоха в научно обръщение от Петър Динев [Динев 1957]. При проучването на ръкописи от ХV в., свързани с Рилския манастир, се откриха извори, засвидетелстващи усвояване на съвременна по време нотация в манастира [Тончева, Коцева 1983]. Публикуваха се неизвестни досега припели за св. Йоан Рилски [Тончева 1992]. Изследва се значимата музикална дейност на Рилската певческа школа [Динев 1957, Куюмджиева 1978, 1979]. Изтъкна се значимостта на културни и духовни дейци от Рилския манастир, занимавали се и с музикална дейност. Разкри се и българският принос в общобалкански контекст, като се показа съизмеримостта на българската музика с музикалните процеси на развитие в другите балкански православни страни [Куюмджиева 1980, 1981, 1985, 1988, 2003; Карастоянов 1987; Атанасов 1988, 1990, 2002, 2004, 2005].


3. Цели, задачи и обем работа

Рилските музикални ръкописи като цялостна сбирка още не се познават. Те не бяха включени в описа на славянските ръкописи от библиотеката на Рилския манастир, издаден от Х. Кодов, Б. Райков и Б. Христова през 1986 г. след описа на рилските ръкописи на Е. Спространов от 1902 г. Музикалните ръкописи съставят две трети от общия брой запазени ръкописи в рилската библиотека, като до нас в различни преписи са достигнали всички основни типове нотирани певчески книги, употребявани в богослужебната практика на православната църква. Съхраняването на музикалните ръкописи във вид на дигитална библиотека, тяхното систематизиране и представяне е крайно необходимо. В много от тях са оставени приписки, важни за културната история на страната ни, които следва да бъдат публикувани.

Цел на настоящия проект ще бъде изготвянето на научен опис на рилските музикални ръкописи. Тъй като рилската музикална сбирка, както беше подчертано, е извънредно богата и голяма, обект на този опис ще бъдат само славянските музикални ръкописи, като двуезичните и гръцкоезичните ще бъдат оставени за следващ проект. Славянските музикални ръкописи в библиотеката на Рилския манастир са към 60. Като краен резултат, работата по проекта през трите планирани години ще включва:

  1. Създаване на дигитална библиотека на славянските музикални ръкописи в Рилския манастир.

  2. Изготвяне на научен опис на славянските музикални ръкописи в Рилския манастир.

  3. Съставяне на палеографски албум от подбрани рилски музикални ръкописи.

  4. Организиране на кръгла маса в края на първия етап с оглед дискутиране на проблеми, свързани с рилското ръкописно наследство.

  5. Организиране на конференция с международно участие през втория етап по проблеми на рилската ръкописна сбирка.

  6. Организиране на концерт в живо изпълнение от реставрирани произведения от рилски музикални ръкописи от ХVІІІ и ХІХ в. и от рилски автори.


4. Очаквани резултати от изследванията

С изготвянето на един научен опис на славянските рилски музикални ръкописи, ръкописната сбирка от славянски ръкописи в библиотеката на Рилския манастир ще бъде вече цялостно представена, заедно със съществуващия от 1986 г. опис на славянските текстови ръкописи там. Това ще създаде солидна основа за по-нататъшни задълбочени проучвания на българското ръкописно наследство, на историята на Рилския манастир, на връзките му с други книжовни и културни средища по българските земи и вън от тях, на дейността на редица неизвестни или малко известни книжовни дейци, на важни явления в развитието на балканската православна музика, като екзегетиката, подробно документирана в музикалните ръкописи от ХVІІ-ХІХ в., и в частност в рилските, на произведения, свързани с български светци, като Иван Рилски и Петка Търновска, на произведения, означени като „български” в редица рилски ръкописи и т.н.

Изследователите изхождат от идеята да проучат ръкописи, които нямат само тясно регионално значение, а ще се впишат в отношението България – Балканите и Балканите – Европа. Оттук, очакваните резултати са преди всичко в две главни насоки, които чертаят и оригиналния принос на предлагания проект: 1) да се съхрани едно голямо културно-национално наследство със значимост в общобалкански и общоевропейски контекст като дигитална библиотека и научен опис; дигитализирането на рилските музикални ръкописи ще допълни цялостното ни знание за славянската ръкописна сбирка на Рилския манастир; и 2) да се постави солидна научна основа за изследването на това наследство и реконструирането на обречени за дълго време на принудителна забрава музикални области и личности в културната ни история.

Рилските музикални ръкописи интересуват не само музиколози, но и химнолози, богослови, филолози – палеографи и археографи, изкуствоведи и историци. Затова и екипът включва учени от различни области. Той ще е пример за едно широко и задълбочено интердисциплинарно сътрудничество, при което членовете му са обединени от един общ интерес: опазване на национално богатство, представително в най-голяма степен както за българския творчески дух, така и за народностно-националната ни и културна идентичност през вековете.

  1. Литература


Атанасов 1988

Атанасов, А. За авторските песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX в. от Националния музей „Рилски манастир“. // Бълг. музикознание, 1988, № 1, 74-86; Преводните песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX в. от Националния музей „Рилски манастир“. // Бълг. музикознание, 1988, № 1, № 2, 110-115;

Атанасов 1990

Атанасов, А. Авторските песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX в. от Националния музей „Рилски манастир“. // Бълг. музикознание, 1990, № 3, 88-102; Преводните песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX в. от Националния музей „Рилски манастир“. // Бълг. музикознание, 1990, № 4, 97-104.

Атанасов 2002

Атанасов, А. Неизвестен рилски музикален ръкопис. // Муз. хоризонти, 2002, № 8, 15-21;

Атанасов 2004

Атанасов, А. Музикалният ръкопис от Нова Загора в контекста на рилските музикални ръкописи. // Муз. хоризонти, 2004, № 1, 24-32;

Атанасов 2005

Атанасов, А. Рилски музикални ръкописи в Кюстендил. // Муз. хоризонти, 2005, № 10, 22-24; Рилски музикални ръкописи в Историческия музей-Кюстендил. — В: Известия на Историческия музей-Кюстендил, 11. Кюстендил, 2005, 415-432;

Динев

Динев, П. Неофит Рилски като музиколог. // Изкуство, 1947, № 3, 257-264; Рилската църковнопевческа школа в началото на XIX в. и нейните представители. // Изв. Инст. музика, 4. С., 1957, 3-89;. Неофит Рилски като музикален деец. // Бълг. музика, 1961, № 5, 23-25;

Карастоянов

Карастоянов, Б. Нотирани стихири за св. Йоан Рилски в руския месечен Стихирар. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади, 17. С., 1987, 165-184;

Куюмджиева 1978

Куюмджиева, Св. О музыкально-переводческо деятельности в Рылской певческой школе в первой половине XIX века. — В: Musica antiqua, 5. Bydgoszcz [ (Poland), 1978, 65-79;

Куюмджиева 1979

Куюмджиева, Св. За музикално-преводаческата дейност в Рилската певческа школа през първата половина на XIX в. — В: Из историята на българската музикална култура — XIX и началото на ХХ в. С., 1979, 69-75; Към въпроса за характера и значението на дейността на Рилската певческа школа през Възраждането. // Бълг. музикознание, 1979, № 3, 41-59;

Куюмджиева 1980

Куюмджиева, Св. Рилската певческа школа през Възраждането. Кандидатска дисертация, София, 1980; Музикалните ръкописи в библиотеката на Рилския манастир. — В: Славянска палеография и дипломатика, 1. С., 1980, 266-272;

Куюмджиева 1981

Куюмджиева, Св.Музикалната дейност на Неофит Рилски. // Бълг. музика, 1981, № 4, 33-39; Опит за характеризиране на църковнопевческото изкуство в България през XV-XVIII в. // Бълг. музика, 1981, № 7, 20-26;

Куюмджиева 1985

Куюмджиева, Св. Българската музика през епохата на османското владичество XVI-XVII в. // Бълг. музика, 1985, № 1, 20-25.;

Куюмджиева 1990

Куюмджиева, Св. Музика на Българското Възраждане. София, 1990

Куюмджиева 1996

Куюмджиева, Св. Въззвателните стихове в балканската православна музика: по извори от XIV до XIX в. Докоторска дисертация, София 1996

Куюмджиева 2003

Куюмджиева, Св. Ранновъзрожденска българска музика – паметници и певчески репертоар. Йоасаф Рилски. С., 2003, 234 с.; Нотирани песнопения за св. Петка Търновска. – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 591-600; The Musical Anthology of Metropolitan Serafim. - В: Гимнология. Вып. 4. Москва, 2003, 131-148;

Куюмджиев, Ю. Музикален ръкопис от първата половина на XIX в. в библиотеката на Пловдивската митрополия. // Муз. хоризонти, 1988, № 17-18, 28-30;

Спространов 1902

Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. Състави и нареди… С., 1902, 136 с.

Тончева, Коцева 1983

Тончева, Ел. и Ел. Коцева. Рилски музикални приписки от ХV век .// Бълг. музикознание, 1983, № 2, 3-44;

Тончева 1992

Тончева, Ел. Полиелейни припели за св. Йоан Рилски от ХV в. // Бълг. музикознание, 1992, № 2, 42-53.

Тончева 1993

Тончева, Ел. Полиелейни мелодии, обозначени като български в балканската песенна практика (псалм 135 по извори от XII, XIII – XV в.). Докторска дисертация. С., 1993

Тончева 1999

Тончева, Ел. Арс нова и Йоан Кукузел в балканската източноправославна музика през XIV в. — В: Религия и изкуство в културната традиция на Европа. С., 1999, 125-135.






Свързани:

Литература с. 8 iconЛитература. Въпроси и задачи
Публицистика и литература. Критериите “актуалност” и “непреходност” в дефинирането на понятията журналистика, публицистика и литература....
Литература с. 8 iconПоиск книг в электронных библиотеках рунета.      
Альдебаран крупнейшая электронная библиотека on-line. Здесь собрана художественная, учебная и техническая литература и книги различных...
Литература с. 8 iconСписък №18 на книги, депозирани от 22 до 28 април 2009 г
Анализи по литература за X клас на средните общообразователни училища. Ч. Българска възрожденска литература; Руска класическа литература...
Литература с. 8 iconКатедра "Славянски литератури" програма за кандидатдокторантски изпит по История на чешката литература
Функционални аспекти на Великоморавската мисия с оглед на чешката средновековна литература; континуитет на Кирило-Методиевата традиция...
Литература с. 8 iconХристоматия по публицистика и обществено мнение
Журналистика, публицистика и литература. Текстове с двойно и множествено поданство. Документална литература като литература на факта....
Литература с. 8 icon1. Античная литература Апулей
Скандинавская литература 9 авторов, 52 текста; 10. Польская литература 6 авторов, 20 текстов
Литература с. 8 iconЛитература Основни понятия
Преговор: Българската литература от Освобождението до Първата световна война. Направления, течения, особености. Теми идеи и мотиви...
Литература с. 8 iconСофийски университет „СВ. Кл. Охридски катедра класическа филология учебна програма по римска литература
Латински език и автори. Същевременно курсът представя късноантичната римска литература в нейния по-голям рецепционен контекст – цялостната...
Литература с. 8 iconЛитература за седми клас българска литература
Стоянова, Кристиана. Помагало по български език и литература за седми клас : Тестове
Литература с. 8 iconПървата дистанционна научно-практическа конференция по български език и литература е опит чрез средствата на информационните и комуникационните технологии да се намери път към изначалната функция на художествената литература,
Нали никой от нас не се заблуждава, че голямата литература се създава само за да се изучава и анализира в училище!?
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом