Дипломна работа




ИмеДипломна работа
страница1/5
Дата на преобразуване01.06.2013
Размер0.66 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://www.alfatm.net/work/terapiya.doc
  1   2   3   4   5
Дипломна работа


Модели на семейна психотерапия и възможности за нейното приложение


Увод


I. Теоретична част

1. Обща постановка;

2. Модели на семейната терапия - теоретична рамка

2.1. Системен подход. Модел на жизнен цикъл.

2.2. Комуникационен модел – аксиоми на комуникацията.

2.2.1.Патологична комуникация – трансилерационно предаване.

2.3. Модел на трансгенерационни отношения.

2.3.1. Удовлетвореността и щастието в брака.

2.3.2. Използване на генограма.

2.4. Структурен модел – структурна теория.

2.4.1. Семейна структура.


II. Техники на терапия. Инструмент на терапия. Обект на интервенция.

  1. Възможности на терапевта.

  2. Изследване в терапевтичната система.

2.1.Терапевтични следствия от структурния модел.

2.1.1. Дефиниране процеса на семейна терапия-консултиране.

      1. Разширено семейство.

      2. Семейство с дете с родителски функции.

      3. Семейство в преходни ситуации.

      4. Възможности за изграждане на функционални отношения при реконструирани семейства.

Заключение.


УВОД


Първите социални контакти на детето се осъществяват в семейството. То е най – важната жизнена среда, необходима за неговото развитие. Като източник на удовлетворяване на потребности, семейният контекст е значим фактор за създаване на чувство на сигурност и място за изява на емоционалността на детето. Отношенията на привързаност снижават чувството на тревога, което възниква у него при попадане в нови или стресови ситуации. По този начин семейството осигурява базисно чувство на безопасност на детето при взаимодействието му с външния свят. То е и основният източник на информация, необходима за детското познавателно и личностно развитие. Общуването в семейството стимулира познавателните процеси, а също така задава и поведенческия модел, нужен на детето при връзката му с широкия социум.

Съпружеската субсистема като по – високото ниво в йерархията на цялата семейна система, е жизнено важна за растежа и психичното развитие на децата. Тя е образец на интимни взаимоотношения, показва партниране, привързаност, реагиране при стрес, справяне с конфликт, задава на децата ценностите и очакванията при контакт с външния свят. За реализиране идеите на възпитанието, родителите не трябва да разрушават границите на своята субсистема, а да балансират взаимоотношенията си по такъв начин, че детето да възприема съпружеската двойка като единно цяло. Нужно те да създават ред и да изискват той да бъде спазван. Майката и бащата трябва да вдъхват у детето уважение именно като двойка, за да могат да задават успешно модела на взаимоотношенията в семейството и той да се превърне в сигурна основа за бъдещият живот на малкия човек. По този начин детето ще разгърне собствената си идентичност и ще се стреми към осъществяване на целите си.

Емоционалната атмосфера в семейството, освен като носител на сигурност, е отворена и за насърчаване на детската индивидуалност. Много важни са проявите на уважение към чувството на автономност на детето, което е значим фактор за формирането на Аз – концепцията, на навиците и уменията, на жизнените стратегии за справяне в социалната среда. Общуването в семейството позволява на детето да си изработи собствени критерии, възгледи, норми. По време на разговорите на децата с родителите, с братята и сестрите се създава контекст, които дава възможност за „изпробване” на собствените представи и възможности за комуникация преди активното включване в социалния живот. Детското развитие зависи до голяма степен от това, до колко са дефинирани правилата за общуване в семейството. Там, където родителите отправят противоречиви и нееднозначни послания към децата си, те ги поставят в много трудна ситуация. Децата не получават ясна обратна връзка, а двойни стандарти относно поведението си, което води до поява на чувството на несигурност и риск от понижена социална адаптивност.

Разглеждайки функциите на родителството, ние се сблъскваме с множество проблеми. Поемането на ролята на родител изисква висока степен на приспособяване към нея. Семейното съжителство, развитието на професионалната кариера, поемането на родителски задължения и други, представляват социални роли, наситени с различни отговорности. Следването на определена роля изисква решаване на специфични задачи, които очертават възможните начини за нейното осъществяване. От своя страна, тези роли изпъкват на фона на един постоянно променящ се контекст, в който всеки индивид не само следва определен сценарий, а участва с многообразен репертоар от роли, чрез който се включва в различни взаимоотношения. Житейската сцена обособява единствено ролите, сюжетното действие е подчинено на интеракциите между участниците, които активно присъстват със своята индивидуалност и опит. Семейството е жива система от взаимодействащи по между си индивиди, той е първата житейска сцена за детето.

Последните тридесет и пет години ни разкриха ново съзнание за влиянието на семейството върху изграждането на личността. Досега се знаеше само, че семейната среда влияе чувствително, сега откриваме, че това въздействие е неимоверно силно. Разбираме, че семейството е динамична социална система със свои структурни закони, компоненти и правила. Най – важните семейни правила са тези, които определят какво е да бъдеш човешко същество. Тези правила включват фундаментални убеждения относно възпитанието на децата. Възгледите на родителите за човешкия живот и личностното израстване са направляващи във възпитаването на децата им.

Отношенията на родителите формира същината на себевъзприемането от децата. Нищо друго не е по- важно от това. (по Дж. Брадшоу 1996 г. стр. 15 ). Децата са най – голямото богатство в едно общество. Бъдещето на света зависи от начина, по който децата възприемат себе си. На него е подчинен изборът, който те правят в живота си.

Днешното семейство е в криза, дължаща се на правилата за възпитание и приемствеността между поколенията, с която се предават тези правила. Семейството непрекъснато се сблъсква с необходимостта да разрешава различно проблеми. Повечето изследователи ( Бек. А. 1944; Сатир. В. 1996; Ейдемиллер, Е & В. Юстицкис, 1999) дефинират механизмите за семейна интеграция като: напълно интегриращи; реинтегриращи и дезинтегриращи (Пл. Цоков 2001 стр. 16 ).

Тези изследователи се спират върху механизмите, изразяващи симпатия, емнатия и емоционална идентификация в семейството; обвързване във вярност; базисно избягване на съмнения и подозрителност; лоялност и вярност; изразяване на привързаност, топлата и внимание към другия; безусловно позитивно приемане на другия; чувствителност към грижите на партньора; чувството за близост и подкрепа, за самоуважението на партньора.

Посочените механизми осигуряват възможност за противодействие на фрустриращите фактори, интеграция на целите и желанията всички членове в семейството, и личностна емоционална идентификация.

Реинтегриращите решения обезпечават достатъчно висока степен на интеграция на потребности на индивида в семейството въз основа на реконструиране на неговата позиция към семейната институция. Как един съпруг/а възприема и интегрира това, което прави другият е по- важно при определянето на удовлетвореността от брака, от колкото действията само по себе си.

Реинтегриращите решения се повлияват не само от детайлите на ситуацията, но и от значението, което й се приписва. Перспективите са оформени от убежденията и преживяванията. Те са два типа:

  • затворени ( егоцентрични) перспективи – определят се от индивидуалните рамки, в които събитията имат отношение кум самата личност

  • отворени перспективи – свързват се със стремеж да се види светът през очите на другия и да се изграждат взаимоотношенията по по-гъвкав начин (Бек. А. 1994; Сатир В. 1996 ).

Р. Модева (1995) търси обяснението за дезинтегриращите механизми при решаването на проблеми в разграждането на социално-икономическата база на обществото, съобразно със стереотипите на пазарния хаос. Разрухата на семейството се свързва с безпътицата, безработицата, насилието, престъпността и глада.

Е. Ейдемиллер и В. Юстицкис (1999) наричат безинтегриращи следните решения:

- отказ от решение – свързва се с непрекъснатата борба за лидерство в семейството.

- взаимна отстъпка – съпрузите намаляват претенциите си за лидерство. Всеки получава половината от това, което му е нужно.

- отказ на единия от съпрузите от претенции за лидерство – другия се изправя пред дилемата „какво да даде в замяна ”.

- пряка дезинтеграция – никои от съпрузите не се подчинява на другия.

Нарушенията на механизма за емоционална идентификации я в семейството Е. Ейдемиллер и В. Юстицкис (1999г.) очертава следните посоки;

  • характерологични причини за нарушения - те се задават от нарушения на личността от ексглеитоиден и шизоиден тип (симпафобийни съждения).

  • незъзнавани установки – наблюдава се при изкривени симпатии във вид на „релеикви”, свързани с детството.

  • отсъствие в членовите в семейството на навици за заявяване в другите на качества, предизвикващи симпатия.

  • Изграждане на семейни митове - свързва с е с определени защитни механизми за подържане на единство във функционалните семейства. Целта на митовете е да прикрия конфликтите и неудовлетворението на потребностите чрез идеализирани представи един за друг сред членовете на семейството. Най – често се използват „проекция”, „отказ”, „разцепване” и когнитивни сценарии от „наивната” семейна психология.

По данни на редица семейни психотерапевти много от клиентите им твърдят, че бракът е задушен от взаимна враждебност. Равнището и непридвидимостта на семейните фрустрации пораждат негативни емоции, а от своя страна – агресивни намерения. Именно тази враждебност идва от масовата безработица и незадоволеност от елементарните човешки потребности; от високата еманципация на жената в обществото; от натрапчивото поведение (поведение на зависимост).

- внушителен е обсегът от примери за натрапчиво поведение във съвременното ни общество Три четвърти от населението е сериозно засегнато. Чума на нашето съвремие е пристрастяването. То влияе върху всекидневието ни; върху това как и с какво се храним и какво пием; върху работа и почивката ни; върху заниманията ни, сексуалния ни живот и религиозното ни чувство. На това поведение ни учат в семейството. За наличие на криза в семейството голяма роля играят и правилата за възпитанието на децата.

  • Отровната педагогика проповядва собственост над детето (за съжаление масово разпространено сред българите). Тя налага недемократични отношения. Защитава отричането от чувствата и телесните наказания.

Идеализиране на родители и семейство – едно от правилата на отровната педагогика гласи, че те не могат да бъдат оспорвани. Това означава, че родителите и семействата не могат да бъдат критически оценявани За да оцелеят, децата естествено идеализират своите родители. Ето как те се превръщат във възрастни деца.

Често това се оказва критично за новосъздалото се семейство, но една професионална намеса на семейна психотерапия или консултиране би предотвратила тази цикличност и порочност на кръга.

В съвременното общество висша ценност е материализмът. Семейство с добър бизнес, луксозен апартамент, вила, кола, чести екскурзии в чужбина, блясък и показност, красота и модерни дрехи е идеалът на повечето българи. Но малко от тях могат да се похвалят с тези удобства. Ето защото започват да изпитват срам. Възрастните деца са възрастни хора, у които живее дете с убита душа. Истинското „Аз” е разкъсано и на новото място е изградена фалшива идентичност. Да се срамуваш означава да си дълбоко наранен. Срамът казва: „Аз съм непълноценен човек” – а един човек, който се чувства непълноценен, трудно може да изгради пълноценно семейство, особено ако и другия партньор от самото начало се чувства така. Естествено, не отричам, че именно при един добър баланс между двамата партньори това чувство за непълноценност може напълно да бъде отстранено.

Модерният човек, който според отношението на К. Г. Юнг „страда, защото няма любов, а само сексуалност; няма вяра, защото се страхува да върви в тъмното, няма надежда, защото е разочарован от света и живота; няма и разбиране, защото е пропуснал да прочете смисъла на собствения си живот”, отчаяно се впусна да търси лечители за душевните страдания.

Семейната и фамилната терапия е съвременен психотерапевтичен подход, който се базира върху разбирането на семейството като жива система и цели решаване на проблемите на индивида чрез промяна на техния смисъл или контекст. Тъй като естествения контекст на живеене развитие и боледуване на човека е неговото семейство, използването на този ресурс се оказва достъпен, относително бърз и ефективен начин за работа с проблемите на хора и повишаване на качествата на техния живот. (Михова З. Фамилна терапия, бюлетин БПА, 1/2000)



  1. Обща постановка

Основанията за възникването и съществуването на семейната терапия и консултиране се съдържат в голямата роля на семейството за живота, както на отделният човек, така и на обществото като цяло и произтичащата от нея възможност семейството да влияе върху психическото и соматичното здраве на своите членове. В консултативно-терапевтичната идея семейството се разглежда и като обект, и като инструмент на психологическа помощ. Тази помощ обикновено в случаите на нарушаване на функциите на семейството, следствие на особености в личността на членовете, взаимоотношенията промени в условията на живот и в структурата.

Началото на семейната психотерапия, като философия в психологическата помощ и самостоятелно направление, се отнася към средата на ХХ век и обикновено се свързва с името на Н. Акерман.

Но идеята, лежащи в нейната основа се зараждат доста по – рано, като резултат на опит свързан с поставянето на психично полени за живот и грижи в семейни условия. В следствие на положителните резултати на този наложен от нуждата експеримент Тренман стига до извода за необходимост от изучаване семейството на болния и оказване на въздействие върху него.

Съществен принос за появата на семейната психотерапия имат социалните работници, които за разлика от лекарите психиатри, акцентиращи вниманието изключително към интрапсихическите процеси, успели да видят значението, което има социалната среда за психично болния. Именно те първи се сблъскали и с така наречения „семеен удар” – реакцията от страна на семейството, при завръщане на пациента от болницата От позицията на целите на социалната работа М. Ричманд доказал необходимостта от регулиране на семейния климат и взаимоотношения и изучаване на семейството като сиситема. Подход, които и днес е основополагаш в теорията и практиката на фамилната терапия (Минко Хаджийски, 2003, стр. 38)

Семейното консултиране е твърде близко до семейната терапия, която се приема за по-сложна, продължителна и индиректна интервенция в структурата в структурата и функционирането на семейните връзки и отношения. Няма ясно установена и съществена разлика между семейна консултирана терапия, поради което двете понятия често се използват и синонимно за обозначаване на професионални, психопедагогически и социални намеси за подобряване на семейното функциониране или отстраняване на последствията от различни семейни неблагополучия. Според Салвадор Минухин (1970) семейното консултиране е разновидност на семейната терапия, развивало се е паралелно с нея, като двете форми взаимно се обогатявали. Семейното консултиране понякога се свързва със семейно обучение, което от своя страна се представя като алтернатива на фамилната терапия.

Според поддръжниците на тази идея най-ефективния подход за изменения на семейните отношения е този, при който клиентите се научават на нови модели на поведение, които им помагат да решат не само настоящите си проблеми, но и да предотвратят бъдещи конфликти и кризи.


  1. Модел на семейна терапия – теоретична рамка;

    1. Системен подход. Модел на жизнен цикъл.

Жизненият цикъл има смисъл на ОС за изграждане на системна хипотеза.

Семейството се осмисля като динамична система. Като такава тя има елементи на стабилност и промяна.

Като саморегулативно, семейството се опитва да запази своето статукво в отговор на колебания при промени. Така отговорът на промените може да доведе до промени в жизнения цикъл или до появата на стресови фактори вътре в семейството, или до промени в един фамилен член като контрабаланс на сложните промени в друг. Този процес е познат като негативна обратна връзка и служи за поддържане на баланса. Ако съществува само негативната обратна връзка като затворена верига в семейството, то никога не би преживяло значителни промени.

Обратният феномен е познат като позитивна обратна връзка. При нея малкото отклонение вътре в системата може да бъде преувели­чено от други членове. Този процес може да обясни как някои проблеми на развитието могат да излязат от контрол и неадекватното решение на такъв проблем да се повтаря във фамилните модели. Резултата от пози­тивната обратна връзка не би бил деструктивен, ако семейството се на­сочи активно към търсене на ново организиране на стабилността /прис­пособяване/.

Разглеждайки семейството като единство на членовете на едно ново ниво, ситуираме семейството в жизнената скала на времето с цел дали то въвежда адаптабилни механизми осигуряващи това единство.

Семейството като един кибернетичен модел еволюира средата. От друга страна семейството е обект на влияние на средата, културата, обществото и други системи, всяка от които се ръководи от правила и непрекъснато се променя. То се повлиява от развитието на всеки от чле­новете на семейството и техните взаимоотношения едни с други. Фамил­ният опит непрекъснато се променя така, както семейството се движи през жизнения цикъл и времето. Тези промени изискват реорганизация и напасване вътре в семейството.

Вярва се, че симптомът /или настъпващият проблем/ се случва тогава, когато семейството не се приспособи адекватно към транзитивните точки в жизнения си цикъл /транзитивните точки представляват преходите на един стадий в друг./ Те включват промени в структурата /поради женитба, раждане на дете, осиновяване, развод, смърт/, развитие на индивидуалните членове /имиграция, промяна на месторабота и местожителство/, неочаквани промени /болест, инцидент/. Всяка промя­на може да изисква предефиниране на нови роли и фамилни структури.

Чрез ситуиране на семейството в жизнения цикъл търсим как и дали семейството въвежда адаптабилни механизми за справяне със задачите на етапа, за да осигури единството на членовете.

Етапите на жизнения цикъл на семейството са четири/във всеки

етап има основни задачи, чието нерешаване води до зацикляне, проблемно поведение или симптом./

I етап:

ФОРМИРАНЕ НА ДВОЙКАТА - ЕМАНЦИПАЦИЯ

Задачата е: Начало на съпружеската субсистема

Това се осъществява чрез два процеса *

1.Отделяне от родителите

2.Свързване с партньор. Процесите трябва да вървят едновременно и за двамата партньори.

II етап: СЕМЕЙСТВО С ЕДНО ДЕТЕ

1-ви период: Кърмачески /показателен за отношенията в една фамилия/. Важен акцент е как раждането променя конфигурацията в семейството?

  • Как то се отразява на майката

  • Как то се отразява на бащата

Майката + Детето = ДИАДА / Тя е херметична по съдържание /

Задачи на периода: КАК МАЙКАТА ВЪВЕЖДА ФИГУРАТА НА БАЩАТА, ТАКА ЧЕ КОНФИГУРАЦИЯТА ОТ ХЕРМЕТИЧНА ДИАДА ДА СТАНЕ ТРИАДА?

2-ри период: Семейство с 2-3 годишно годишно дете. Задачи на периода: Задачи на семейството:

  • Да приеме и подкрепи диференциацията на малкия човек

  • По-голям контрол от родителите

  • Нуждите за социализация, свързани с диференциацията да бъдат подкрепени

3-ти период:Семейство с дете в ранна училищна възраст. Характеристики:

1.0т диференциране на семейството от предишен етап.

2.Криза свързана с първи клас на детето.

3.Периода е свързан с ясни дефинитивни послания в училищната възраст.

ТРУДОЛЮБИЕ - НЕПЪЛНОЦЕННОСГ / Периодизация по Ерик Ериксън/


Детето успява. /Детето не успява.

Задачи на периода: Семейството е призовано да осигури задоволяването на две основни и противоречиви потребности на детето.

А/Потребността от принадлежност - базирана на сигурност и безопасност.

Б/Потребността от индивидуалност - да бъдеш самия себе си.

Като процес - от 3 до 10 години това е периода в който най-често се раждат вторите деца в семейството. Те трябва да изградят собствена субсистема, да се справят с революитета, да се научат да спазват правила.

,

III етап. СЕМЕЙСТВО С ЮНОША


Появата на юношата«в семейството налага да се въведат нови патерни, адаптабилни за етапа. Като агент на новото време той подлага на реви­зия всичко изградено до този момент и въвежда ескалиращи прийоми за промяна на системата. Заявката на юношата е да е по-автономен.

Задача на етапа: ДАСЕ РЕДЕФИНИРАТ ПРАВИЛАТА С ОГЛЕД НОВАТА ЗАЯВКА НА ЮНОШАТА

Характеристика на Юношеството е свързано с две кризи:

процеса - 1-ва криза - юношите деидеалезират родителите си

- 2-ра криза – свързана е с проблема с инцеста.




В този период юношата прави усилия да срути коалициите,за да се измъкне от тях.

Тук отново качеството на съпружеската субсистема е подложена на изпитания.


IV ЕТАП НА ПРАЗНОТО ГНЕЗДО

Характеристика: Родителите са конфронтирани със собствена­та си близост.

Задачи на етапа: Родителите да се преоткрият.

2.2.Комуникационен модел- аксиоми на комуникацията. Трансилерационно предаване.

2.2.1.Паталогична комуникация в семейството и форми.

Paul Watzlavick / Pr. C.1970/ Систематизира теория на комуникацията.

Целта на ФТ е промяна на отношението в семейството. То се ражда в интеракциите като основен конструкт в теорията на комуникацията.

Систематизирани са 5 аксиоми на комуникация.

I аксиома СЪЩЕСТВУВА НЕВЪЗМОЖНОСТ ОТ НЕКОМУНИКАЦИЯ

Човек не може да няма поведение. Ето защо човек винаги Е в позиция на общуване. Всяко действие или недействие, дума или мълчание имат комуникативна стойност. В този смисъл всяко поведе­ние съдържа послание. То влияе на другите и в отговор те не могат да не реагират, както по този начин, поставят себе си в положение на общуване.

II аксиома КОМУНИКАЦИЯТА ИМА СЪДЪРЖАНИЕ И ПРОЦЕС

Съдържание е предмета на интеракция, а процес е това, което
става реално.

Всяка форма на психотерапия държи сметка за процеса и съдържанието, които са в циркулярна връзка и си влияят.

Процесът изразява характеристиката на връзката.

Процесът е свързан и с йерархията, което конфигурира семейството. Той се повтаря многократно с различни съдържания.

Семейните скандали могат да бъдат на различна тема, като съдържание, но като процес са израз на връзката между двата съпрузи. Така се обслужва хомеостазата на системата.

III аксиома КОМУНИКАЦИЯТА Е ДИГИТАЛНА И АНАЛОГОВА

Дигиталната е удобна за комуникация, защото се подчинява на езиковата особеност. Аналоговата е приблизителната еднаквост между означителя и означеното. Дигиталната ползва езика, а аналоговата ар­сенала от невербалния език-тон, жест, поза, действие.

В контекста на консултиране наблюдението върху двете форми е сигнал за това, какво следва по-нататък

Аналоговата комуникация е важна за мисленето на хора от различ­ни култури.

В комуникацията съществуват нива на Метакомуникация. Всяко от тях може да бъде разбрано, само ако е разбрано предходното ниво. Филма "Шесто чувство" илюстрира такова ниво на метакомуникация. Двусмислието "О, мое безценно съкровище" в книгата на Ръдиард Киплинг "Приказки точно така" е както обръщение към детето-читател, но също така изразява тъгата на автора от смъртта на своето дете. Това е друго ниво на общуване.

IV аксиома КОМУНИКАЦИЯТА Е ПУНКТУИРАНА.

Всеки участник пунктира /вижда нещо повече, чува нещо повече, остава нещо на страни незабелязано/.

С това е обяснява различната интерпретация на хората, като на­блюдение върху един и същ обект

Пример: Чашата е полупълна Чашата е полупразна

Друг пример са картините с двойните образи, в които един вижда млада жена, а друг старица.

V аксиома КОМУНИКАЦИЯТА Е СИМЕТРИЧНА И КОМПЛЕМЕНТАРНА

При симетричната - участниците дефинират себе си като еднаквост.

Комплементарната се основава на различност и взаимно допълване.

Бедата при симетричната е, че може да ескалира и да завърши с Убийство. Например: иВ полет над кукувиче гнездо" "войната" между Мис Рачит и Рандол Патрик Макмърфи е пример за симетрични ескалиращи отношения.

Когато комплементарната комуникация е от региден тип води до дисфункция, поради нарушената гъвкавост, която иначе би ги адапти­рала към действителността.

Разпознаване патологична комуникация с нейните форми.

Характеристики:

Патологична комуникация е:

        1. Участва в жизненоважно отношение;

        2. Тя е парадоксална – по характер;

        3. Като процес има повтаряемост. В резултат на това прави бели.



ФОРМИ НА ПАТОЛОГИЧНА КОМУНИКАЦИЯ:

І. Неконгруентна – при която човек на едно ниво казва едно послание, а на друго ниво – различно, като че ли отрича.

Пример: Разликата между дигитална и аналогова комуникация илюстрира това.

Характеристика на неконгруентната форма е,че този, който възприема посланието е в затруднена ситуация.

Виржиния сатир определя 4 модела:

  • обвинител;

  • миротворец;

  • компютър;

  • разсейвател;

Общото между тях е несъвпадението между комуникационния модел и вътрешното усещане.

ІІ форма е парадоксалната.

Тя съдържа несъвпавение между двете части на посланието. Изхождайки от откритието на Беятсън, че всяко съобщение съдържа доклад /съобщение/ и Заповед, препоръката: “Бъди спонтанен” съдържа съобщение и заповед.

Ти се съобразяваш.

Не си спонтанен.

Ако не си спонтанен не изпълняваш моята препоръка.

В парадоксалната комуникация има коалиции и силови линии, които са неуместни.

Този вид комуникация може да има значими последици за хората.

Тя ражда “ Двойният възел”.

ІІІ форма “Double baind”

Характеризира се като преса на противоречивите изисквания. Съдържа предишните две форми в себе си. Има стойност на типичен патерн.

Развива шизофренната защита. В по-мека форма съществува и в здравите семейства.

“ Двойният възел” може да се опише накратко като модел на взаимоотношения, характеризиран с “жестоки ограничения”, наложени от парадоксалното общуване в изключително важно взаимоотношение”, което води до “ несъстоятелно решение”, от което обаче участниците “не могат да се освободят”.

/ Ейбълс /

2.3.Модел на трансгенерационни отношения.

2.3.1.Удовлетвореността и щастието в брака.

2.3.2. Използване на генограма.

Според В.Сатир (1997) твърде малко деца израстват наблюдавайки здравословен, удовлетворяващ сексуален модел, що се отнася до собствените им родители. Без задължително да съзнават това родителите са архитектите на сексуалния живот на своите деца. Познатите модели имат голяма привлекателна сила. Онова, което човек вижда ден след ден, оказва огромно влияние. Тъкмо поради това влияние, повечето хора избират непознатото, колкото и неудобства да им причинява то. "Не сте ли срещали жени, чиито бащи са проявявали жестокост, които накрая се сдобиват с жестоки съпрузи? Не сте ли срещали мъже с вечно натякващи им майки, които се събират с такива съпруги?”.

Хората често стигат до бракове наподобяващи браковете на собствените им родители. Това не се дължи на наследственост – просто се следва определен семеен модел.

Според Робнн Скинър (1995) по-голямата част от процеса на научаване е несъзнателна, по специално в детството, когато научаването е копиране и човек се оформя по модела на други хора, преди всичко на родителите си. Така, че ако родителите не дадат на децата си определени познания, впоследствие на децата им е трудно да ги дадат на другите, трудно е да разберат дали го вършат правилно.

Той счита, че цели семейства проявяват предразположеност да затъмняват едни и същи чувства. Цялото семейство оценява някои емоции като "добри", а други като "лоши". Лошите биват подтискани зад жалузите и в цялото семейство цари един вид негласно споразумение, че чувствата зад жалузите не трябва да бъдат забелязвани. Всички в семейството се преструват, че те не съществуват. Ако например кажат: "0, в нашето семейство никога не изпитваме ревност!", тогава разбираш, че ревността е семеен проблем, че за тях ревността е табу. И всяко следващо дете се научава да изтласква същите чувства зад жалузите. Навикът да се затъмнява бива предаван неволно, подобно на шарката без някой да си дава сметка какво става. По този начин децата възприемат семейния модел. / Сатир, В. 1996, стр.15 /

J. Byng-Hall (1986) говори за фамилни сценарии. Всеки член от семейството, според него има свое "вътрешно семейство", което помага да се определи какво се случва във външното семейство, също както всеки член от актьорския състав.има сценарий за пиеса. При срещите със семейства той осъзнава един и същ основен модел на итеракция, с незначителни вариации, който се повтаря отново и отново както връщането на една сцена в пиесата.

J. Byng- Hall твърди, че от миналото се прави настояще, като се пренасят сценарии от семейството от което произхождаш в настоящия семеен живот. По отношение на това той обръща внимание на няколко неща:

  • първо - миналото има склонност да бъде повтаряно - нарича се репликативен сценарий;

  • второ - ще има опит да се промени този минал опит- корективен сценарий.

Много родители лесно ще разпознаят явлението да бъдеш решен да не повтаряш грешките, които родителите ти са правили с теб, но после за техен ужас установяват, че правят на децата си същите тези неща, които са се заклевали, че никога няма да правят.

Byng-Hall счита, че повторението е неизбежно. Ние не можем да живеем без да повтаряме, в известен смисъл, нашите повторения са това, което сме. Но развитието включва да не повтаряш точно това, което е било преди. Така, че човек е и не е, това което е бил.

Той вижда повтарянето на фамилните сценарии в същата светлина. Счита, че паметта на семейството частично се носи, така както и при индивидите, в повтарящи се действия - в този случай във фамилните сценарии всяка редраматизация носи потенциала да бъдат решени стари проблеми за намиране на ново решение.

Ги Корно ( 1999) разглежда отношенията между мъжа и жената. Той счита, че безизходиците на настоящето прекрасно се обясняват с безизходиците на миналото, защото те просто повторно се разиграват на авансцената на афективните отношения.

Според него ние неуморно повтаряме едни и същи отношения и това продължава, докато не откроим символичната фигура, която стои зад повторенията и ни кара да се въртим в кръг. Урокът е винаги същият, трябва да си извоюваме правото да бъдем такива каквито сме, като се осмелим да се срещнем очи в очи с бащинското или майчинското "чудовище".


На повечето хора им е трудно да усетят, остойностят и изразят истинските си нужди от страх да не ги съдят или да не станат за смях. Какви ли не вътрешни усложнения им пречат да вървят към онова, което е добро за тях, особено при избора на любовните партньори. Кой може да каже от какъв партньор има нужда мъжът или жената, за да се опознае по-добре и да посрещне онова, което се е внедрило в дъното на несъзнаваното.

М.Bowen (1991) говори за предаване на следните емоционални процеси от поколение на поколение – нарича ги трансгенерационни процеси:

-
  1   2   3   4   5

Свързани:

Дипломна работа iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа iconНа вниманието на всички студенти
Съгласно решение No: 11/12. 06. 2009 г на Акадмичния съвет на Русенския университет «Ангел Кънчев» към процедурите по дипломиране...
Дипломна работа iconДипломна работа през м юни 2008 г
Студентите, завършили семестриално образователната степен “бакалавър”, които следва да се явяват на държавен изпит и защита на дипломна...
Дипломна работа iconДипломна работа
Текстът на дипломната работа трябва да бъде написан в трето лице, единствено число, сегашно историческо време. Дипломната работа...
Дипломна работа icon1 Структура на курсовата работа
Курсовата работа представлява студентско самостоятелно реферативно (по литературни източници), лабораторно или теренно научно изследване....
Дипломна работа iconИнститут по астрономия с
Свързана ли е програмата с работа на докторант (магистър) и написване на дисертация (дипломна работа)?
Дипломна работа iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломна работа iconДипломна работа
Заглавна страница. Съдържанието и вида на заглавната страница на дипломната работа са представени на фиг. 1
Дипломна работа iconДипломна работа

Дипломна работа iconБул. Джеймс Баучър 5А, София 1164, тел.: 8161 411
Подготвянето на тази дипломна работа се отчита и като учебна практика в съответното звено, в което студентът подготвя дипломната...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом