Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев




ИмеОснови на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев
Дата на преобразуване26.05.2013
Размер173.98 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://koronal.com/downloads/Pishtovi/Grajdansko_Pravo_1.doc
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ - проф. д-р Т.Лялев

(2) Предмет, принципи и система на гражданското право

Публично право - занимава се със статута, взаимоотношенията свързани с държавата, държавните структури и пр.. отношенията на гражданите и държавата на принципа на власт и подчинение.

Частно право занимава се с въпросите, интересите на гражданите, дори и държавата, когато действат като частни лица на плоскостта на равнопоставеността, свободата, равноправието.

Диспозитивна норма - позволява отклонение от предписанието; създава се правило за разрешение, но открива и друга възможност за разрешение от субектите(типично за ЧП) :

"...ако не е уговорено друго между страните." - винаги диспозитивна норма; задължителна е, ако няма съгласие за другата разкрита възможност.

Частно право Гражданско право(ОТГП); Вещно право; Облигационно право; Търговско право; Семейно и наследствено право: Трудово и осигурително право; Гражданско-процесуално право.

Публично право : Конституционно право; Административно право; Административен процес; Финансово право; Данъчно право.

Предмет на Гражданското право - свързан е с т.нар. имуществени отношения на хората, които биват два вида:

1) Имуществени - свързани с имуществото, материалните блага на хората(субстанция). Това са всички материални обекти, средства за производство, апарати, включително и паричните отношения.

2) Лични неимуществени отношения - биват две подгрупи :

- Свързана с имуществените отношения - право на авторство.

- Нямащи пряка(непосредствена) връзка с имуществените отношения - свързани с личните материални блага(чест, достойнство, деловата репутация, доброто име).

Пример : чл.32 от конституцията, където се уреждат основните неимуществени права на гражданите.

Вещни отношения - винаги свързани с вещ.

Облигационни отношения - имат за обект определени интереси или определени действия на съответните лица : 1)давам нещо, за да дадеш нещо; 2)давам нещо, за да направиш нещо; 3)правя нещо, за да дадеш нещо;

4)правя нещо, за да направиш нещо.

Метшегп 1еаеге - да не вредиш; непозволено увреждане на други лица.

Наследствени отношения - във връзка със смъртта на дадено лице.

Интелектуална собственост - продуктите на творческата дейност на човека.

Метод на регулиране - начин, по който се осъществяват тези правоотношения. Равенство на субектите пред правните норми; равни начала; равни пред закона. Конституцията не позволява създаването на привилегии по дадени белези, признаци.

Отношенията на собственост са абсолютни отношения - уважение, включително и от държавата.

Принципи на Гражданското право :

Понятие за принципи - ръководни положения и идеи, които пронизват правните институти и гражданскоправните норми и се взимат предвид от онези, които създават правните норми (законодателите) при тяхното прилагане и тълкуване.

1) Принцип на плурализма на формите на собственост и неприкосновеност на частната собственост -фиксиран в чл.17 ал.4 от конституцията.

Плурализъм - множественост; разнообразие. Всички форми са изравнени по правен режим, но частната собственост е неприкосновена. Може да се отчуждават само за неотложни нужди на държавата, когато е невъзможен друг начин, но само при предварително обезщетяване.

2) Принцип на равнопоставеност на субектите на ГП - всяка от страните се задължава по собствена воля, ако иска, когато иска и с когото иска. Никой не може да задължава другия.

3) Принцип на автономията(свободата) - страните определят свободно съдържанието на договорите, които сключват.

4) Принцип на добрите нрави.

5) Принцип на диспозитивността на нормите - означава, че законодателят регламентира определени обществени отношения по определен начин, обаче оставя открита възможността за приемане по съгласие на страните на различно разрешение, дори коренно различно и ако не е постигното друго решение, то тогава влиза в действие тази диспозитивна норма.

Каучукови правни норми - разтегливи по своето съдържание, няма еднозначно съдържание за всички случаи (разумен срок; добър стопанин; добри нрави; справедливост).

Член 52 от ЗЗД : "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост."

(3) Източници на Гражданското право - понятие и видове

1. Конституцията като извор на българското Граждянпкр пра^

Източниците на правото са най-общо казано правната форма, в която се създават правните норми. Източници са : конституцията на Република България; законите; международния договор; подзаконовите нормативни актове. Също така се говори и за съдебната практика; добрите нрави; морала.

Нормите на конституцията на Република България действат пряко, непосредствено. Тя се проявява като такъв източник в две насоки :

1) Закрепва принципите на гражданското право - на равенството, на свобода, на неприкосновеност на частната собственост, на държавното регулиране на икономиката, на законността(чп.6; чл.17; чл.19 ал.2; чл.107). Тези принципи са задължителни за всички - НС, изпълнителна власт и т.н. Те представляват критерия, базата на дейността на КС.

2) С конкретни разпоредби :

Член 7 : "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица."

Член 32(1): "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."

(2) "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи."

2. Законите.

А) Закон за задълженията и договорите - проблемите във връзка с общите, извадени пред скоби положения в ГП(чл.9; чл.24; чл.25; чл.26-34; чл.35-42; чл.110-120). Б) Закон за лицата и семейството.

3. Международния договор.

Трябва да са налице 3 изисквания : да е ратифициран от НС; да е обнародван в ДВ и да е влязъл в сила за Република България. Това са особен вид актове - влизането им в сила става по няколко начина(когато е ратифициран от повече от половината от държавите; когато е ратифициран от всички държави). Във всеки договор е вписан специфичен режим за влизането му в сила за страната. След това той става част от вътрешното право и се прилага на общо основание. От важност е въпросът за съотношението между международния договор и закона.

Съществува категория догвори, които не се ратифицират - чл.106 от конституцията : "...; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона." Тези договори не съвпадат с договорите по чл.5 ал.4 от конституцията. Те не са източник на правото, не са част от вътрешното право, но те не са едно правно нищо. Те задължават само МС със съответната страна - конрагент. Но МС може да приеме постановление, в което да въведе нормите му и по този начин ще стане задължителен за населението, за да го приведе в действие. Другият начин е да състави проектозакон, който да внесе в НС за ратифициране,

Това се отнася и за актовете на президента. Те не пораждат правна сила, а той трябва да ги изпрати до председателя на НС, който да ги препрати в комисиите.

- Парижка конвенция за защита на индустриалната собственост(1883г.)

- Конвенция на ООН за международната продажба на стоки(1980г.)

4. Подзаконови нормативни актове.

Това са постановления и разпореждания на МС. Главно правилници и наредби, които са свързани с изпълнението на законите, които са приети. С тях не се създават нови норми, а се изясяват и технически се доуреждат дадени въпроси. Съществуват и заповеди на отделните министри в сферите, които ръководят.

Наредби на общинските съвети(местни актове) - статутът им е уреден в ЗМСМА в чл.22 : по кои въпроси съветите приемат и издават наредби. Има 4 случая - 4 наредби. Те уреждат въпроси от местно значение.

5. Обичаите.

Преди да се появят законите човешките взаимоотношения се уреждали на базата на обичаите. Това означава, че хората са били признали тяхната значимост и задължителност. Разликата между закона и обичая се състои в начина, по който се приемат. Законите възникват по точно установена процедура, а обичайните норми - по волята на самите лица. Обичайните норми са резултат на правното самотворчество на гражданите. За да придобият правно значение законодателят трябва да препрати към обичайноправните норми.

1) ТЗ — ЗЗД — обичайноправните норми (директно препращане)

2).......... ако не е уговорено друго (т.е. обичайноправна норма)

6. Добрите нрави(морала).

Те са свързани с етиката, етичните отношения в обществото на определено развитие. Това са общочовешки ценности, изкристализирали в еволюцията на човешкото общество. Говори се за т.нар. религиозен морал, граждански морал.

7. Съдебна практика.

Съдебната практика у нас не е източник на правото. Тя е насочена към изясняване съдържанието на правната норма. Съдилищата са призвани да прилагат правните норми. Това важи за Континенталната правна система. Но има 2 изключения в тази насока:

1) Правоприлагане по аналогия - по сходен случай за сходна разпоредба.

2) Когато няма такава разпоредба, която да се приложи по аналогия, тогава въпросът се решава по т.нар. аналогия на правото.

Това са двата начина за преодоляване на празнотите в правото.

Аргумент на противното и аргумент на по-силното основание.

(6) Граждански правоотношения. Понятие и видове. Субективни права и правни задължения

1. Правните норми са абстрактни правила за поведение, модел за поведение на правните субекти. Те съдържат две неща - право и задължение. На част от правните субекти се предоставя една възможност, на друга се възлага едно задължение. Всеки собственик има право на ; владение; ползване и разпореждане. Срещу възнаграждение той отстъпва правото на ползване на наемателя - наем. Тези права, произтичащи от правната норма се наричат субективни права. Правните норми създават субективни права Но субективното право е само една правна възможност. Това означава, че субектът, ако желае ще упражни това свое право, а ако не желае - няма да го стори. Следователно това представлява една гарантирана правна възможност да се осъществи определен резултат. Субективното право се нарича претенция.

Правното задължение се нарича престация - това, което трябва да се даде, да се направи, за да се уредят определени отношения.

Въз основа на правната норма възникват определени отношения - 2 лица:

1) Кредитор - лицето, което има право да иска.

2) Длъжник - лицето, което има задължение да изпълни иска.

(8:9) Субекти на гражданското право. Понятие и видове. Физически и юридически лица

1. Субектите са хората. Съществуват 2 категории субекти - физически лица и юридически лица. Физическите лица се отличават с 2 качества - правоспособност и дееспособност.

Правоспособност - означава способността на лицата да имат граждански права и задължения. Те възникват от момента на раждането им. Тези права са равни за всички. Правата на всички са равни по обем. Те могат да бъдат ограничавани в определени случаи - по решение на съда. Изчезват със смъртта на лицето или ако съдът реши, че е умрял.

Дееспособност - способността на лицата със свои действия да придобиват и осъществяват граждански права и задължения.

1) Пълна дееспособност - придобива се след навършването на пълнолетие(18г.). Тя е равна за всички. Може да бъде ограничена от съда или доброволно, или при признаване за душевноболни и слабоумни.

2) Частична - непълнолетни :

- До 14г. - малолетни. Те се представляват, защото нямат своя воля. Техните родители или попечители извършват за тях действията, които осъществяват. Но все пак малолетните могат да правят дребни сделки.

- 16г. -промеждутъчна. Вече притежават определени психо-физиологически способности(могат да сключват брак, трудов договор).

- От 14 до 18г. - непълнолетни. Към тях се добавят и поставените под запрещение лица (душевноболни, шизофреници, дебили и пр.). Те не могат да осъзнаят значението на постъпките си. Затова имат попечители.

2. Юридическите лица представляват едни организирани общности от хора, те са социални дадености. Притежават няколко белега : организационно единство; персонален субстрат; имуществена обособеност (отговорност); юридическа отговорност. Те имат и свое име - наименованието, под което се идентифицират. Според функциите се делят на :

1) Юридически лица със стопански цели - стремят се към целта печалба за разпределяне на доходи между тях.

2) С идеална цел - в различни сфери.

Биват още частни и публични; граждански и търговски; и др. класификации.

Възникване на юридическите лица - съществуват 3 системи:

А) Разпоредителна - в държавния апарат(публични, общински юридически лица). Те възникват с акт на орган на държавното управление.

Б) Разрешителна - една група лица искат да го създадат, но им трябва разрешение от оторизиран държавен орган(банки, борси, секти).

В) Нормативно-контролна система - в закона се посочват всички изисквания, които трябва да се спазят.за да възникне определена юридическа личност. Съдът преценява дали те са налице. Следователно той осъществява контрол за законосъобразност.

Юридическите лица също трябва да имат правоспособност и дееспособност.

1) Обща правоспособност - придобиват всякакви права.

2) Специална правоспособност - само тези права и задължения записани в устава им.

Дееспособността възниква заедно с правоспособността.

Изменение(преобразуване) на юридически лица - има 4 начина : вливане; сливане; разделяне; отделяне. Търговските дружества могат да се преливат едно в друго.

Прекратяване : 1)доброволно - по решение на тези, които са го създали; 2)автоматично - когато изтича срока, за който са създадени; 3)принудително - когато нарушават закона, при несъстоятелност, липса на членски състав.

Ликвидация : ликвидира всички отношения. Когато се вземе едно решение за прекратяване трябва да се приеме съответно решение за уреждане на имуществените отношения(вьтрешни и външни) - вземания и давания. След това се прави баланс, за да се види дали заеманията надхвърлят това, което имаме да даваме и се установява какво би останало. За да стане това се назначават ликвидатори или ликвидационна комисия. Това става от общото събрание или от съда, когато той постановява ликвидацията. Ликвидаторите по принцип са физически лица -кооператори, съдружници, членове, но може и да не са. В такъв случай се назначават други лица. Тези лица заместват вече УС и имат за задача да довършат текущите операции, т.е. да уредят всички отношения, които са в ход, в процес. Ликвидаторите могат да сключват нови сделки само, когато това е необходимо за доизвьршването на вече сключените сделки, т.е. текущите. Ликвидаторите правят една инвентаризация да установят стойността и състоянието, защото те ще осребрят имуществото на обекта в пари. Те трябва да установят какви са задълженията по търговските книги - стопанските операции. Законодателят е предвидил публично обявяване(обнародване във вестник), за да може всички кредитори да направят своите искания. Освен това се изисква на всички известни да бъде изпратено писмено съобщение, което е една гаранция за тях. След като се разплатят и ако останат активи те се разпределят между съдружниците. След това се свиква общо събрание, протокола от което се изпраща до съда, който вписва прекратяването. Ликвидаторите носят отговорност за действията си. В това отношение съществува и забрана за роднини помежду си да станат ликвидатори.

ПО) Юридически лица извън ТП. които попадат в обсега на ГП

1. Сдружения с нестопанска цел.

Те са обединение на лица, които имат общи интереси в определена сфера и чрез обединяване на своите сили и възможности се опитват да си осигурят взаимодействие за по-доброто задоволяване на тези интереси. Целта е да не реализират печалба, но могат да имат свое имущество за задоволяване на целените потребности. Статутът им е уреден в глава III на ЗЛС.

Учредяване на сдружения с нестопанска цел : Първо трябва да се събере определено количество съмишленици. След това те се събират и като решат да създадат това дружество, те трябва да подготвят неговия устав и по-точно неговия проектоустав. В закона изрично са посочени неговите елементи. В устава трябва да са записани целите, задачите, въпросите за членството, техните членствени правоотношения свързани с управлението, имуществената собственост и организационната структура на дружеството. Законът не посочва минимум за членския състав. Едно от основанията за прекратяване дейността на сдружения с нестопанска цел е оставането на по-малко лица, недостатъчни за УС. Оттук се извежда, че най-малката численост на едно сдружение е 3 души, защото не може да има управителен орган. В устава се решават въпросите за имуществото, за управлението, правата и функциите, задачите на отделните управителни органи(0бщр събрание и Управителен съвет). В него се решава и въпроса за функционирането на ОС - начин на свикване, за кворума, реда и условията за постановяване на решенията, за мнозинството. Обикновеният кворум е половината плюс един, но твърде често, за да не се парализира дейността се възприема теорията за падащия кворум - след 1 час, 1 седмица, колкото и членове да присъстват.

формиране на органите на управление - УС : избират се можещи членове, които да изпълняват политиката набелязана от ОС. В това отношение са предвидени съответни ограничения - нямат право хора с родствени връзки. Определят се лицата от УС, които да представляват организацията, т.е. те подписват всички документи. В устава се уреждат и въпросите за това как става приемането или напускането на членове. Също така и въпроса с прекратяването на дейността(3 основания : доброволно; при изтичане на определения срок;

при нарушения на законите). Лицата в дружеството не носят материална отговорност за дейността на УС. По закона като бъде прекратено дадено сдружение останалото имущество се оставя на държавата.

Учредително събрание : участват лицата, които са в учредителния състав. Имат за задача да приемат устава и да изберат УС. Председателят на УС се избира от ОС или от УС. Всички подписват този документ и той се внася в съда за записване. Това става в Окръжния съд. От момента на регистрацията то възниква.

2. Фондации.

Разликата между сдруженията с нестопанска цел и фондациите е в членствения състав. Сдружението с нестопанска цел е корпоративна организация. Фондацията представлява и имущество. Персонифицира се определен имуществен комплекс. На първо място има едно изразено изявление на правен субект, който отделя една сума и определя това изявление с един акт, с който учредява фондацията. С него се регистрира в съда и започва да функционира - дейността, която волеизявителят е искал. Всичко това в съда се движи от представител и целта е издаване на съдебно решение, фондациите се ръководят от определен държавен орган - министерства. Прекратяването им зависи от това дали е срочно или безсрочно. Имуществото остава в бюджета.

(11) Държавата като юридическо лице

По начало субекти на ГП са физическите лица, юридическите лица и държавата. Тя се явява като субект не с оглед на това, че е юридическо лице. Тя е юридическо образувание и има суверенитета като свое отличително свойство. Носител е на всички права и задължения, с изключение на всички лични преимущества на лицето. Държавата може да наследява само по завещание. Тя е субект на ГП, защото тя има свои потребности; за задоволяването им по необходимост трябва да участва в гражданския оборот. Тя може да организира удовлетворяването им чрез участие на пазара. Трябва да влезе в едни отношения като клиент -необходим участник в стопанския оборот. Държавата често има нужда от обекти за нейната дейност - сгради, парцели. За това има 2 начина : да ги придо6ие(да купи); може да има и собствени сгради; отчуждаване от частни собственици, но при едно условие(чл.17 ал.5).

Държавата има нужда и представлява участник като собственик на огромни обекти - може да има всичко, което имат хората, освен някои лични неща на личността. Много от тези обекти са предмет и право на изключителна държавна собственост - природни богатства, но тя трябва да ги въведе в експлоатация. Затова тя сключва сделки с търговци за концесии. Концесията е правен инструмент, чрез който тя предоставя на частни лица обекти за експлоатация. Обикновено те се предоставят на търг - най-добрите оферти.

Държавата като собственик на капитала на търговските дружества - тя е участник. Тя ги преобразува в търговски дружества - 2 категории : ЕООД и ЕАД. В тях държавата прехвърля своята собственост на съответните дружества и така става собственик на имуществото в съответното търговско дружество. Държавата осъществява приватизационни сделки. Например в едно ЕЛД със 100 000 акции от по 5 000 и 10 000 пв. се продават 6 000 акции, то остава 40% държавно и 60% частно и от ЕАД става ЛД-

Отговорността на държавата за вреди - уредена е в чл.7 от конституцията. Освен него има и специален закон.

В имуществени отношения влиза държавата във връзка с глобите и конфискациите. Също така при завещание или по опис при липса на наследници. Когато приема наследство тя винаги го приема с опис и отговаря само по описа. По. този начин се ограничава отговорността само до размера на описа.

Начин на учредяване на предприята, които са общинска собственост : общината участва в общински дружества с решение на Общинския съвет. Но това са имущества от собствено значение. Земеделските земи, ако са безстопанствени стават собственост на общината.

(12) Тълкуване на гражданския закон

Трябва да бъде изяснено съдържанието на гражданския закон. Винаги, когато се прилага правната норма се налага тълкуването й. Подчиняване на фактите на съдържанието на правната норма. За изясняването на правната норма се използват различни подходи : систематично; историческо; граматическо тълкуване. Има 2 начина за изясняване на съдържанието на правната норма:

1) По аргумент на противното(а соптгаПо) - което не може, а другото - може.

2) По аргумент на по-силното основание(а Тогйоп).

Тълкуване на закона по аналогия - решаване на даден въпрос по подобие на друг въпрос : 1)по аналогия на закона; 2)по аналогия на правото.

Критика на закона - изясняването на съдържанието на закона. Става въпрос за това дали е приет по установения ред, спазена ли е процедурата и т.н. Това се нарича нисша форма на закона. А висша форма касае дали това, което е записано в архивата съответства на този поместен в ДВ.

С понятието юридическа отговорност обозначаваме неблагоприятните юридически последици, които са предвидени в закона за лицата, които извършват или допускат да се извършват нарушения на правните норми. Тя се конкретизира вече за различните видове отговорност.

(13) Сделки. Понятие и видове. Сключване на сделките

1. Сделката е основен институт на ГП. Тя представлява волеизявление или волеизявления на гражданскоправни субекти, които са насочени за възникване, изменение или прекратяване на граждански правоотношения. За разлика от ежедневието в правото понятието сделка има по-широко разбиране, тъй като има и едностранни сделки(при завещание - едностранно волеизявление). Но сделката не трябва да се бърка с договор. Тези волеизявления се наричат, представляват един юридически факт(биват действия и събития). Основно място в системата на юридическите факти, които се окачествяват като действия е сделката. Процес на формиране на сделката:

1) Етап на формиране на волята - винаги има процес на мисловна дейност на формиране на волеизявлението.

2) Изявление на волята.

Това е при най-честите двустранни сделки - договорите. Но има и многостранни сделки - при тях във формирането на волеизявлението участват много лица. Обикновено това важи за решенията на една организация, където в ОС има много хора. Например тяхното решение за закупуване на сграда е многостранна сделка. За да има решение трябва да има няколко волеизявления, но те трябва да бъдат еднопосочни, насочени към едно и също волеизявление.

Пример : Кредитор - Длъжник Това е една двустранна сделка. Банка Иван

Петър Заемодател Заемател

2. Сключване на сделката.

Първо се формира волеизявлението и след това се сключва сделката. Предложението в деловия свят се нарича оферта. Лицето, ако го приема, то извършва акцегтт на предложението. Предложението трябва да съдържа информация за всички от съществените елементи на сделката. Когато се приема предложението се приема такова, каквото е. Възможно е да не го приемем изцяло, а да внесем корекции и нашето писмо се явява ново насрещно предложение. Лицето трябва да отговори за новото предложение и ако то е съгласно сделката се сключва.

Сделките могат да се сключат писмено или устно. Обикновено писмената форма се спазва тогава, когато самият закон предвижда писмена форма. Това важи за недвижими имоти и задължително с нотариален акт, т.е. заверка при нотариус и записване в нотариалните книги. Но има свободно и устно сключване на сделки, което води до трудности при доказването на сделките като се викат свидетели. Затова най-сигурно е подписването на разписка. Има случаи, когато тя може да бъде сключена с т.нар. конклудентни действия. При тях с различни жестове става ясно, че те приемат съответната сделка. Важното е недвусмислено да следва, че и двете страни желаят да я сключат.

3. Сделките се подразделят на няколко вида:

А) По своето съдържание те биват:

1) Едностранни - при тях едната страна има само права, а другата задължения(завещание).

2) Двустранни • всяка една от страните има права и задължения. Обикновено правата на едната са задължения на другата. При това не винаги са в едно равновесие. Б) Според начина на сключване биват:

1) Реални - имаме не само постигане на съгласие за сключване на договора, но и реализация. Договорът за заем е реален договор. Освен съгласието е необходимо и предаването на вещта.

2) Консенсуални - достатъчно е да има само съгласие. При тях постигането на съгласие е достатъчно за неговото сключване. Такива са договорите за продажба. В) Абстрактни и каузални сделки.

1) Абстрактни - при тях никой не се интересува защо сделката е сключена. Има документ за определени отношения между страните и те трябва да се изпълняват. Такива са чекове, менителници, запис на заповед.

2) Каузални - те имат вече известно основание. Ако основанието е отпаднало, сделката вече не се счита за сключена.

Г) В зависимост от съдържанието на престациите биват:

1) Възмездни - дава нещо и получава нещо.

2) Безвъзмездни - само дава нещо(дарение). Д) Главни и допълнителни.

1) Главни - когато се уговарят задълженията.

2) Допълнителни - когато по него има договорена лихва.

Е) В зависимост от това какви са правомощията на лицето, което сключва сделката биват:

1) На управление.

2) На разпореждане.

Това предполага различия в правомощията на лицата. Кръгът на правомощията на собственика и на назначения са различни. Първият може и да я продаде, докато вторият - само за стопанисване или за наем. Само сделки на управление, а не на разпореждане.

Свързани:

Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconВъпросник по гражданско право-обща част редовно обучение
Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconХарактеристика на търговското право. Субекти на частното търговско право
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частно право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев icon1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право
Терминът “гражданско право” води началото си от Римското право и е буквален превод на ius civile. Още в Римското право се е очертала...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconТърговско право
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconТърговско право
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconТърговско право
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconI въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право. Основен отрасъл е гп. От него се отделят...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconТърговско право към въпрос 1
Предмет: съществуват две области в правната наука публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право,...
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconКонспект по Гражданско право обща част
Понятие за гражданско право. Система на гражданското право. Предмет и система на общата част на гражданското право (ГП)
Основи на частното право Гражданско право/обща част/ проф д-р Т. Лялев iconЮридически факултет
Сборник от казуси по гражданско право обща част и вещно право. С., Су, 1966, 110 с. Цикл изд
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом