Конкурс за заемане на академична длъжност "професор"




ИмеКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Дата на преобразуване27.05.2013
Размер67.01 Kb.
ТипКонкурс
източникhttp://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/100308/768987/version/1/file/Stanovishte_




СТАНОВИЩЕ

от доц. д-р Юлия Иванова Стефанова, член на научно жури в конкурс за заемане на академична длъжност ”ПРОФЕСОР” по 2.1 филология /най-нова английска литература/, обявен от СУ “Св. Кл. Охридски” в Държавен вестник, брой 59 от 3.08. 2012г.

В конкурса за професор по най-нова английска литература в СУ „ Св.Климент Охридски” се е явил един кандидат - проф. д-р Владимир Андреев Трендафилов от ЮЗУ, Благоевград.

Академично развитие

Владимир Трендафилов е завършил английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1981г. През периода 1983-1997 г. работи като асистент, старши асистент и главен асистент по стилистика, като преподава англо-български превод и английска литература в Катедрата по англицистика и американистика във ФКНФ на Софийския университет. През 1996г. защитава докторат на тема „Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век”. През 2006 г. е назначен за редовен доцент по английска литература при катедра „Чужди езици” в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, а през 2009г. преминава в новосъздадената Катедра по англицистика. Хабилитационният му труд за доцент е на тема „Дебютът Дикенс: начална рецепция на английския автор и на творчеството му в България”. През 2011г. е избран за професор по английска литература към Катедра „Литература”в ЮЗУ „ Неофит Рилски”.

Професионален опит и специализации

Владимир Трендафилов има богат и дългогодишен опит като познавач не само на английската, но и на българската литература, литературна история и език. Работил е като преводач и редактор в издателство „Народна култура /1981-1983/, езиков мениджър на агенция за филмов превод „Български текст”/2001-2003/ и изпълнителен директор на издателство „Апострофи /2003-2004/. Специализирал е в университетите в Лийдс /1990г./ и Улвърхемптън /1995/, а през 2000г. спечелва изследователска стипендия по програма „Фулбрайт” в Чикагския университет, САЩ.

Преподавателска дейност

В продължение на 25 години Владимир Трендафилов преподава бакалавърски и магистърски курсове по английска стилистика, превод, английска литература, българска литература, литературна антропология, творческо писане и редактиране на художествен текст на студенти в специалностите английска филология, българска филология, приложна лингвистика и етнология от Софийския университет, ЮЗУ и други образователни институции. В тях той съчетава познанията и уменията си като филолог, изследовател, преводач, поет и критик.

Участие в научно-изследователски проекти, конференции, членство в национални и международни организации и общности:

От 1993г. до днес кандидатът е участвал с доклади в 26 национални и международни конференции и семинари в България, Унгария, Италия, Словакия, Франция, Испания и Турция. Седемнадесет от тях са след хабилитацията му като доцент през 2006г. Бил е ръководител на проекта „ Памет и истина” по НИР /2009г./ и участник в проекта „Виртуална чуждоезикова библиотека” по НИР /2010г./. Членува в Съюза на българските преводачи и Дружеството за българо-британски изследвания. От 2005г. е участвал като член на жури в единадесет национални литературни конкурса.

Научна продукция и приноси

Кандидатът е автор на няколко книги, които включват докторската му дисертация, сборници от статии, преводи и хабилитационния труд за професор /под печат/. Приложеният списък от 150 научни, критически и публицистични текста впечатлява не само с дължината, но и с тематичното многообразие на съдържанието си, което навлиза в териториите на литературната теория и история, българска, английска и американска литература, културология и социология. Това издава ерудиция, компетентност, ангажираност и загриженост за съдбата на литературата /особено на българската/, на твореца и интелектуалеца преди и днес, и най-вече у нас. Публикациите, представени за конкурса, са също тематично и жанрово разнообразни, но преобладават разработки на български език върху българската литература и критика. Научните публикации са пряко свързани или са части от изследванията върху рецепцията на Дикенс в България. Всъщност, „Дебютът Дикенс: началната рецепция на английския автор и творчеството му в България” , макар и публикуван през 2010г. в Годишника на Филологическия факултет на ЮЗУ”, е тема на хабилитацията на кандидата за доцент. Поради това ще се спра по-подробно върху основния труд, с чийто първоначален вариант Владимир Трендафилов е избран за професор в ЮЗУ. Свързана с него е статията на английски език „ Дикенс и някои градски легенди” под печат в чуждестранно издание. Като се базира на материали от българската и американската преса от началото до осемдесетте години на двадесети век, авторът илюстрира тезата си как чрез жанра градска легенда една млада култура /в случая българската и отчасти американската/ легитимират свои знакови фигури /в случая Ботев/, като търсят аналогии с утвърдени фигури /като Дикенс/ от други, по-напреднали и авторитетни култури.

Темата за рецепцията на Дикенс в България занимава автора от години и тя е част от неговия по-широк интерес към рецепцията като област на литературната теория и критика, който датира от докторската му дисертация, минава през хабилитацията му за доцент и продължава до професурата. Предложеният за настоящия конкурс текст я представя в максимална пълнота и това несъмнено е важен приносен момен. Извършена е огромна търсаческа, систематизаторска, анализаторска и генерализаторска работа. Това личи и от обемната библиография накрая.

Рецепцията на Дикенс започва с културното пробуждане на българската нация и отразява историческите специфики на нейното съзряване в контекста на приобщаването й към Европа. Това е според мен другата, не по-малко важна цел на работата - да дефинира, периодизира и анализира развитието на българската културна и читателска среда от определени позиции и с това да разшири рамките на литературната рецепция до литературна антропология и даже социология. Структурата на изследването е логична и отговаря на поставените цели. Началото очертава теоретичния подход и коментира няколко значими теоретици на четенето и читателя: Изер, Яус, Гиърц и др. Налице е много добро познаване на основните им формулировки и тяхното критично и актуализирано осмисляне, особено ако се сравни тази част с въведението на докторската дисертация „Неизличимият образ в огледалото. Следващата глава „Българската рецепция на Дикенс: общ поглед” съдържа важни и валидни констатации, както и историко-типологическа периодизация на Дикенсовата рецепция: ранен етап на инструментализация, период на фикционализация , канонизация и постканоничност. Частта

„ Дикенс и България” е убедителен и интересен анализ на условията, при които Дикенс изгражда своя статут в Англия и състоянието на българската приемна култура и публика. Разделът за периода на инструментализация е задълбочено разработен и отразява дългогодишните проучвания на автора. Културологичният анализ сполучливо се съчетава с вглеждане в конкретни текстове. Периодът на сюжетизацията е разнороден, но и много важен, защото тогава се изгражда истинска, „неинцидентна” литература, книжнина и книгопечатане, читателска публика, преводна и образователна политика. Той също е подробно и вещо разработен, както и разделът за рецепцията на Дикенс през това време. На широкия социо-културен фон тук също има анализ на конкретни стратегии и решения при превода на някои Дикенсови романи, повести и разкази. В „каноническия” период на социализма открих значителни подобрения и се радвам, че Владимир Трендафилов се е съобразил с някои от забележките ми в първоначалния отзив. Разширил е коментарите върху преводи след 60-те години и особено върху петтомника, въпреки че той може би заслужава още по-пространно внимание. Ролята на катедрата по англицистика също е разгледана по-подробно, включени са почти всички нейни членове, които са допринесли за преводната, критическа и академична рецепция на Дикенс. За съжаление, на пост-каноническата фаза с оглед на Дикенс, преводната литература, читателската публика и новата българска литература е отделено съвсем малко място.

Имам няколко общи и по-конкретни забележки върху хабилитационния труд:

1/ Голяма част от представените за конкурса публикации не са директно свързани с научното изследване на английската литература. Те са по-скоро критика и публицистика и третират най-вече актуални проблеми на българската литература, критика и журналистика и литературен пазар. От друга страна, кандидатът можеше да включи своите преводачески постижения на английска поезия.

2/ Докато многобройните представени публикации третират разнообразни теми, научните трудове на кандидата за професор по най-нова литература са предимно в сферата на рецепцията на английската литература и особено тази на Дикенс.

3/ Както бях отбелязала и в първоначалния си отзив, в частта за „сюжетизацията” на Дикенс липсва коментар за „високата” или “ добрата”, както авторът я нарича в друга своя статия, българска литература, която не е изцяло имитативна и бележи значителни постижения. Писателят също е читател и участва във възприемането на чуждата литература.

4/ Периодизацията на Дикенсовата рецепция като инструментализация, сюжетизация, канонизация и постканонизация е валидна, но ми се струва, че в периода на социализма също има инструментализация. Това е една от причините той да се канонизира. Терминът „постканонизация” е малко неясен, защото включва всичко, подобно на „ посттоталитаризъм”.

5/ Теоретичните постановки в началото не се прилагат в конкретната разработка на темата и стоят малко изолирано.

6/ Езикът на изследването издава поета и публициста, което обяснява изобилието от оценъчни съждения с емоционална окраска. Това не е беда, а по-скоро допълва инвентивния, критичен, анализаторски и генерализаторски ум на автора.

Разбира се, забележките ми не могат да отнемат безспорните достойнства на обсъждания труд, които категорично натежават.

Заключение:

Въз основа на казаното дотук заявявам, че Владимир Андреев Трендафилов притежава необходимите научни, преподавателски и професионални качества, за да му бъде присъдена научната длъжност «професор по най-нова литература» в СУ « Св. Климент Охридски».

Член на научното жури: .............................

доц. д-р Юлия Иванова Стефанова

18 декември, 2012г.





Свързани:

Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Конкурс за заемане на академична длъжност "професор" към катедра Растениевъдство понаучната специалност 04. 01. 14 „Растениевъдство”,...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "професор"  по научна специалност: Икономика и управление /Аграрна икономика/ 05. 02. 18,...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "Доцент" по шифър 02. 16. 07 Земеустройство (вкл. Кадастър и оценка на недвижими имоти),...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКандидат в конкурс за заемане на академична длъжност "професор по теоретична химия" в Катедрата по физикохимия
Дали в Катедрата по физикохимия на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е целесъобразно и необходимо да има професор по теоретична...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "Доцент" по научната специалност: Растителна защита /Ентомология/, шифър 04. 01. 10, професионално...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Филология (Алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5/17. 01. 2012 г
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за заемане на академична длъжност "Доцент" по шифър 05. 02. 07 „Счетоводна
...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за Академична длъжност „Професор", по научна специалност „Науки за Земята"
Конкурс за Академична длъжност „Професор”, по научна специалност „Науки за Земята” 04. 04 с участник дгн Николай Георгиев Бонев
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconКонкурс за академична длъжност „професор" по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите"
Резюмета на предложените за рецензиране статии по конкурс за академична длъжност „професор” по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските...
Конкурс за заемане на академична длъжност \"професор\" iconСправка за теоретичните и научно-приложните приноси
Мая Найденова Игнатова, представени в конкурс за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление тн електроника,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом