Дипломна работа тема




ИмеДипломна работа тема
страница3/8
Дата на преобразуване27.05.2013
Размер0.93 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://www.alfatm.net/work/pazar_zastrahovateli_BG.doc
1   2   3   4   5   6   7   8
2. Застрахователен продукти и застрахователна услуга


Централно място в застрахователните отношения заема застрахователният продукт. Той е особен вид услуга, която значително се отличава от останалите стоки и традиционните услуги на пазара. Основната разлика тук идва от това, че застрахователния продукт се потребява единствено при проявлението на определен риск, за който предварително застрахованото лице е заплатило застрахователна вноска. Основните характеристики на застрахователния продукт, които го отличават от другите продукти на пазара са:

    • застрахователната услуга няма субстанция,

    • застрахователната услуга няма вид и форма,

    • застрахователната услуга няма знак за качество.

Всички тези характеристики отличават застрахователния продукт от другите материално-веществени продукти. Тя не би могла да се определи с физически характеристики, което е присъщо при стоките. Произвежданите стоки от различните дейности обикновено се характеризират с т.нар. индустриални знаци. Предлаганите от застрахователя застраховки не могат да се представят по подобен начин.15

Застрахователната услуга се отнася към групата на деловите и личните услуги. Нейно основни характеристики са:

    • неделимост- не съществуват физически характеристики, които да определят материален характер на застраховането;

    • нематериалност- поддържа се постоянен контакт между застраховател и застрахован;

    • хетерогенност- съществуват много варианти за оказване на една застрахователна услуга. Налице е променливост и непоследователност при оказването на подобна услуга ;

    • краткотрайност- тази характеристика се различава коренно от краткотрайността на другите услуги. Застраховането е форма на складиране на застрахователната услуга до момента на проявление на риска;

    • неравномерност във времето- свежда се до сезонността и промените в търсенето и предлагането на застрахователни услуги.






Фиг.3. Разликата между стока, услуга и застрахователна услуга


Застрахователната услуга може да се определи като застрахователен продукт, предназначен за удовлетворяване на различи нужди от застраховане. Услугата при застраховането се изразява в преразпределението на риска между множество участници в застрахователната съвкупност.16

Тук трябва да отбележим, че застрахователната услуга е уникален продукт с определено предназначение, цена и качество. Осъществяването на тази услуга е свързано със специфична дейност, която се извършва от застрахователя на застрахования.

Спецификата на услугите в застраховането определя една от най-важните й характеристики- нейното потребление предхожда реализацията й. Освен това, заплащането за тази услуга, не означава непременно, че в замяна потребителят ще получи определено благо. Това се дължи на факта, че застрахователната услуга притежава качеството вероятностност, т.е нейното проявление е алеаторно. При потребяване на застрахователната услуга застрахованият предварително плаща застрахователната премия, с което фактически купува застрахователния продукт.

Срещу заплащането на определена сума, на застрахованото лице се гарантира т. нар. застрахователна защита, която се реализира напред във времето. Това означава, че реализирането на застрахователната услуга е възможно едва след сключването на застрахователни договори. Всичко товав означава, че застрахователното отношение не може да се разглежда като еднократен акт, тъй като съществува известен период от време между момента на плащане на застрахователната премия и момента на получаване на плащането от страна на застрахователя при реализиране на риска.17

Застрахователната услуга се характеризира с продължителност във времетраенето. Този вид услуга се реализира за период много по-дълъг от всяка друга услуга. Това се дължи на факта, че потреблението и реализирането на застрахователната защита преминават последователно през три основни етапа:

    1. сключване на застрахователен договор;

    2. поддържане на застрахователния договор;

    3. ликвидация на щетите.

Възникването на застрахователни отношения става след подписване на застрахователен догово, който е един вид възмезден договор и чрез него се регламентират застрахователните отношения и се гарантират интересите на страните в него. В същото време, от гледна точка на потребителското възприемане застрахователната услуга представлява един сложен продукт. Неговата сложност произтича от нематериалния й характер, което обяснява трудностите при оценяването на нейното качество от клиентите. Оценката на алтернативите и изборът на най-добрия вариант изискват предоставяне на специализирана информация и компетентна разяснителна дейност под различни форми.18

Сключването на застрахователния договор е един вид обещание за плащане от страна на застрахователя при възникването на застрахователните определени условия. Договорът е гаранцията на застрахователя, че ще изпълни задълженията си към застрахованите лица според клаузите на застрахователния договор.

Застрахователната услуга, като повечето услуги, притежава и някои материални характеристики. Материалната страна на застрахователната услуга се изразява в съвкупност от документи, които са:

    • договор за преддоговорната информация;

    • договор за общите и специалните условия на застрахователния договор;

    • договор за реда за сключване и поддържане на застраховката;

    • договор за ликвидацията на щетите.

Необходимо е да се прави разлика между понятията „предмет” и „обект” на застрахователния договор. Предмет на застрахователния договор е компенсацията на застрахования от застрахователя под формата на застрахователна сума или обезщетение. Сключването на застрахователен договор обаче не предотвратява застрахователното събитие. С него само се компенсират загубите при настъпване на застрахователния случай. Предметът на конкретната застраховка трябва да бъде точно определен и ясно разграничен от застрахованата вещ или лица. Застрахователният договор предполага съществуването на нещо, което ще бъде засегнато от събитието и по повод на което може да се сключи този договор. Това означава, че обект на застрахователния договор могат да бъдат имущества или хора, дългове и отговорност, носена от застрахованото лице.

Застрахователната услуга трябва да се разглежда и като финансова услуга. При нея става въпрос за изплащане на парично обезщетение при проявлението на определени условия, предварително уточнени в договора за застраховане. Изборът на конкретна застраховка и подходящо застрахователно дружество представлява значителна трудност за потребителя, който трудно може да прецени от каква точно застраховка би имал нужда и кой е най-големия риск за него. В основата на сключването на застрахователен договор стои застрахователният интерес. Осъзнатият застрахователен интерес е налице, когато евентуалните потребители имат реална нагласа за застраховане и действителна мотивация за потребяване на застрахователна защита. Застрахователният интерес стои в основата на потребителското търсене при доброволното застраховане, поради което той е важна ппредпоставка за потреблението на застрахователната услуга.




Фиг. 4. Връзка между понятията „риск-застрахователно събитие-застрахователен случай”19


Застрахователната услуга се трансформира в застрахователен продукт. Застрахователния продукт е продукцията, която предлага на пазара един застраховател – това са всички видове и подвидове застраховки и комбинации от застраховки. Застрахователният продукт има своите характерни особености. Той притежава „цена”, която е изразена в тарифните ставки на застрахователните дружества. Както застрахователния продукт, така и застрахователната услуга няма субстанция, вид, форма и знак за качество. Различните застрахователни продукти се характеризират с различно търсене на пазара поради своите специфики и нуждата от всеки от тях. В основата на търсенето и предлагането на застрахователни продукти на пазара стоят риска и вредата, която се причинява при неговото реализиране. Причината, поради, която клиентите на дадено застрахователно дружество, търсят неговите услуги е именно рискът от проявлението на определена вреда. Ето защо рискът може да се определи като основният фактор, влияещ върху търсенето и предлагането на застрахователния продукт.

3. Национален застрахователен пазар


Според теорията и утвърдената световна практика едно от главните условия за функционирането на застрахователен пазар е свободната конкуренция между работещите на него застрахователни дружества. По такъв начин предлаганите застрахователни услуги, не само в смисъл на тяхната структура, но и по отношение на различните условия за тяхното извършване, става при активното участие на самите застраховани. А един такъв подход заставя застрахователите в значителна степен да индивидуализират условията по прилаганите застраховки, да ги приспособяват към индивидуалните интереси на застрахованите, произтичащи от техните фактически интереси. При това конкуренцията внася съществени и изгодни изменения в застрахователната дейност, ако с течение ка времето центърът на тежестта на работа се пренесе от стойността на застрахователната услуга към нейното качество. Така застрахователният пазар става един от малкото пазари, функциониращи върху основата на конкуренцията на качеството. Единствено изграждането на национален застрахователен пазар позволява установяването на принципа на конкурентност.

Основно звено на националния застрахователен пазар е застрахователното дружество, което може да се разглежда като обособена структура, която сключва застрахователните договори и осъществява тяхното обслужване.

Застрахователното дружество от финансова гледна точка се явява като организационна форма за формиране на застрахователни фондове и резерви. Именно съсредоточаването на парични средства в ръцете на застрахователите може да се разглежда като източник на дългосрочно кредитиране в търговията и промишлеността.

Застрахователното дружество се явява и като крупен инвеститор, като редът за извършване на инвестиционната политика на дружествата в сферата на застраховането се указва от националното законодателство. В зависимост от различните им характеристики, застрахователните дружества могат да се класифицират в различни групи:

1/ В зависимост от принадлежността те са:

    • частни застрахователни дружества;

    • акционерни застрахователни дружества;

    • взаимозастрахователни застрахователни дружества;

    • държавни застрахователни дружества;

    • смесени застрахователни дружества.

2/ В зависимост от изпълняваните операции:

    • специализирани застрахователни дружества (лично и имуществено застраховане) и универсални застрахователни дружества;

    • презастрахователни и частни застрахователни дружества.

3/ В зависимост от зоната на обслужване, те биват:

    • местни застрахователни дружества;

    • международни застрахователни дружества.

Тук е мястото да кажем, че съвкупността от застрахователни дружества на пазара на една държава образува т. нар. застрахователна система, която може да бъде монопол или застрахователен пазар. Без значение от нейния характер, обаче всяка система има вертикална и хоризонтална интеграция. Хоризонталната интеграция намира израз в съсредоточаването на все по-голям обем застрахователни премии и услуги в ръцете на все по-голям обем застрахователи. Вертикалната интеграция се характеризира с проникването на застрахователните дружества в други сфери на бизнеса.

Едно от главните условия за функционирането на националния застрахователен пазара е конкуренцията между функциониращите на него застрахователни дружества. В този смисъл трябва да се каже, че конкуренцията е водещото звено и неизменния спътник на развития и модерен застрахователен пазар. Пазарната конкуренция внася съществени и изгодни изменения в застрахователната дейност, тъй като с течение на времето центърът на тежестта при тази услуга се измества от цената към качеството.20

Застрахователните дружества, работещи на застрахователния пазар, са изправени и пред проблема с инфлацията и нейното влияние върху различните видове застрахователни браншове. Инфлацията оказва отрицателно влияние на застрахователния пазар.

Основната последица от инфлацията за застрахователите е, че загубите не се компенсират с полученото обезщетение или получените суми по животозасраховките имат значително по-ниска реална стойност. Дори и в случай че, застрахователите предлагат индексиране на застрахователните суми и обезщетения съобразно процента на инфлация, застрахованите винаги ще остават с впечатление, че са "изиграни" и не са напълно обезщетени.

Това положение оказва влияние върху търсенето на застрахователната услуга. Особено силно това търсене се чувства при животозастраховането. Но това важи и за останалите застраховки. Застрахованите, които са сключили застраховки за своето имущество или за превозните моторни средства, също не са защитени от инфлацията. Това е така, защото индексът на инфлацията е неточен или се изчислява с голямо закъснение. И на второ място, плащанията при настъпил застрахователен случай невинаги се извършват веднага. Те стават с известно закъснение по обективни или субективни причини и при една "галопираща" инфлация положението още повече се отежнява.21

На националния застрахователен пазар функционират най-разнообразни застрахователни дружества. Тук се отнасят акционерните дружества, взаимозастрахователни дружества, каптиви, пенсионни фондове, застрахователни пулове, презастрахователи и други.

Акционерни застрахователни дружества

Това е най-разпространената юридическа форма в сферата на застраховането. Чрез тази форма се обединяват малки разпръснати парични средства в един достатъчно голям паричен капитал, с който се започва работа в областта на застраховането и чрез който се предоставя ефективна застрахователна услуга.

Акционерните застрахователни дружества имат висок процент на непроизводствени административни разноски. Като основни предимства на този вид застрахователни дружества могат да се посочат:

    • по-висок процент на гъвкавост;

    • по-ниски разноски, поради заинтересованост на акционерите;

    • събирането на твърда премия;

    • наличността а основен капитал като гаранция за застрахователите;

    • по-добро разпределение на риска.

Разбира се тази форма на организация на застрахователните дружества има и своите недостатъци и е се изразяват основно в:

    • висок процент на разноските;

    • по-лоши услуги към застрахованите;

    • по-високи тарифни ставки и др.

Взаимозастрахователни дружества

Това е една уникална форма на организация на дружество, с цел застраховане на риска. То представлява доброволно сдружение на физически лица, които се застраховат на основата на взаимността. За да стане едно лице член на това дружество, то трябва да се застрахова в него и да внесе встъпителна и дялова вноска.

Сред предимствата на този вид дружества са:

    • малки комисионни за агентите;

    • печалбата се разпределя между застрахованите;

    • грижлив подбор;

    • участие на предпазни мероприятия;

    • по-ниски данъци и др.

Взаимозастрахователните дружества имат и своите недостатъци и те се отнасят до:

    • малък брой на членовете;

    • невъзможност за селекция при задължително членуване на определен обществен кръг;

    • загубите се понасят от самите застраховани;

    • има задължение за внасяне на допълнителни премии и др.



Каптиви

През последните години като популярна форма на застрахователно дружество се утвърждава каптивът. Понятието идва от английски език и икономическото му значение е „влизане в състава на фирма от друг отрасъл”.

На застрахователния пазар каптивите се явяват като конкуренти на професионалните застрахователи. В този смисъл, опасността от непрекъснато нарастване на самофинансирането принуждава професионалните застрахователи постоянно да намаляват цената на предлаганата застрахователна услуга.22

Основните причини за създаването на каптивите могат да се търсят в намаляването на разноските за сигурността на компанията майка. Чрез капитива се цели да се запази цялата или максимална част от застрахователната премия, която би трябвало да се изплати на професионалния застраховател. Така каптивът поема в зависимост от интересите на компанията майка, отговорността за всички загуби или само част от тях. Друга причина за създаването на каптив е стремежът на компанията за данъчна изгода.

Каптивите могат да се разделят на три вида, в зависимост от целите, които преследват. Това са:23

    • дружество, което е изцяло собственост на компанията майка- наблюдава се изцяло самофинансиране на загубите;

    • комбинация между самофинансиране на загубите и застраховане- създават се само, за да покриват рисковете на компанията майка, но не се занимават със застрахователна дейност;

    • дружество, което е изцяло собственост на компанията майка, но обслужващо и фирмите в даден отрасъл- самофинансирането тук е на ниво отрасъл.

Каптивите също могат да работят и като застрахователи и презастрахователи, но в повечето случаи те работят като презастрахователи и се организират от мултинационални компании.


Застрахователни пулове

Застрахователните пулове са разновидност на застрахователните концерни. Те се делят на два основни вида:24

    • Дружествата в пула, делят в края на годината печалбата от дейността, съобразно договаряне;

    • Разпределението на печалбата е в зависимост от участието в застраховането.

Независимо от различията между двете категории пулове, те и двете носят на договорна основа „общност на интересите”. Когато обединението в пул се осъществява между застрахователи, работещи по един и същи вид застраховки е налице застрахователен пул. Застрахователният пул може да се разглежда като обединения на застрахователи, на презастраховали или на застрахователи и презастраховали. Като такова обединение, пулът си поставя за цел поемане на отговорности на катастрофични и аномални рискове, на обекти, които създават малка застрахователна съвкупност, като по този начин се създава изравняване на риска в стопанствата на повече застрахователи и др.


Клубове

Клубът за взаимно застраховане е организация с идеална цел, която се състои от самия клуб и управляващата го компания, създадена от членовете на клуба или от назначени от тях външни лица.

От правна гледна точка, клубът за взаимно застраховане е съюз, който не разполага с капитал, и в който отговорността на отделните членове е ограничена по силата на гаранция. Характерно за тези клубове е, че в тях се използват специфични разчети за определяне то на премиите, т.е. съществува различна система за разчетите от тази на професионалните застрахователи.25

Характерно тук е, че членовете на клуба са едновременно застрахователи и застраховани, а клубовете осигуряват едновременно и застраховки и други услуги. Освен това при клубовете, за разлика от професионалните застрахователи, размерът на премиите не е предварително фиксирана сума, а основният принцип е „взаимността” и възстановяват в пълен размер вредите при възникнала загуба.26

В България дейностите по застраховането вече се регулират от новия Кодекс за застраховането, който урежда правното положение на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане. В страната вече може да се говори за наличието на застрахователен пазар със своята специфика и характерни особености. Броят на застрахователите отговаря на нуждите на обществото и е достатъчен, за да задоволи застрахователните потребности в страната.

Един от най- важните фактори за бързото развитие на националния пазар на застраховането е навлизането на чужди инвеститори в сектора. В България вече повече от половината от застрахователните дружества са с чуждестранно участие, което спомага значително за модернизацията на сектора. Застрахователният пазар се характеризира с голям потенциал за развитие и през последните няколко години обемът на премийните приходи ежегодно се увеличава средно с по над 20%, като за 2004 г. приходите са 800 млн. лв., за 2005 г. те дори надхвърлят 1 млрд. лв.

Към края на 2005 г. на застрахователния пазар извършват дейност 32 застрахователи. От тях 21 са общозастрахователни дружества, 9 са животозастрахователни дружества, а 2 са взаимозастрахователни кооперации, чиято дейност е в областта на животозастраховането. Към същата дата на пазара на доброволно здравно осигуряване дейност извършват 13 здравноосигурителни дружества. Към края на трето тримесечие на 2005 г. дейност по застрахователно посредничество извършват 174 застрахователни брокера и приблизително 101 000 застрахователни агента.

Тук трябва да кажем, че динамиката в развитието на застраховането у нас в голяма степен се дължи на промените в законовата уредба и либерализацията на Държавен надзор.


4. Либерализация на Държавен надзор


Либерализацията на държавен надзор има много важно значение, тъй като с нея, държавата се оттегля от пазара и нейната функция се изразява само в упражняване само на контролно-регулаторни функции върху развитието му.

В условията на демократично управление, България през последните години се стреми към създаване на модерна икономическа среда, която да създаде конкурентоспособен бизнес в условията на глобализирани икономически отношения.

След дълбоката икономическа криза в края на миналия век, в която страната ни изпада, постепенно са взети мерки за стабилизация. През 1997 г. е приет Закона за застраховането, с което застрахователният пазар в България навлиза в нов етап от своето развитие. Чрез новите законови постановки постепенно се осигурява либерализация на застрахователния пазар и прозрачен държавен надзор. Всичко това позволява завършването на процеса на лицензиране на заварените застрахователи и застрахователни брокери, както и на новосъздадените такива.

На 8-ми декември 2005 г. е приет Кодекс за застраховането. Либерализацията на пазара осигурява не настоящите застрахователи на българския пазар неутрална правителствена политика. Законът вече действа положително за бранша с усилията си за свеждане до минимум застрахователните измами. В страната вече има лицензи, които водят до недопускане на нелоялни конкуренти, са продиктуване от интереса на правителството за стабилност на финансовия сектор, част от който е застрахователния бранш.

Според новия Кодекс, от 1 януари 2006 г. фиксираните минимални рискови премии за „Гражданска отговорност" отпадат и пазарът се либерализира. С влизането в сила на новия кодекс застрахователните компании сами ще определят цените си, както и периодите за разсрочване на вноските на потребителите. Предвижда се същевременно Гаранционният фонд да подава периодично информация в КАТ за сключените полици, за да могат пътните полицаи да осъществяват ефективно дейността си. Комисията за финансов надзор трябва да следи премийните приходи на дружествата и какви цени определят, за да могат да формират резервите си и да изплащат своевременно обезщетенията след застрахователно събитие.27

Застрахователният пазар в страната към момента се характеризира с пълна свобода и липса на особени бариери и ограничения за навлизане в сектора. Необходимо е единствено да бъдат спазени изискванията за лицензиране и при чуждестранно участие процедурата е малко по-продължителна, което се прави с цел постигане на по-висока сигурност. В резултат от всички промени, в страната понастоящем има 32 лицензирани застрахователни дружества, с което е намален многократно рискът за клиентите

В България, застрахователният контрол се осъществява от Комисията по финансов надзор (КФН), както и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) ръководещ управление "Застрахователен надзор". Според закона за застраховането, КФН регулира капиталовия пазар, застрахователния пазар, пазара на доброволно здравно осигуряване и пазара на допълнително пенсионно осигуряване. Целите на извършваната от комисията дейност са да осигурява стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. 28

Законът за застраховането утвърждава съществуването в България на следните видове застрахователи: 29

    • Акционерни застрахователни дружества, чиято дейност се урежда по Търговския закон и Закона за застраховането.

    • Взаимозастрахователни застрахователни дружества, чиято дейност се регулира Закона за кооперациите и Закона за застраховането.

    • Предвижда се и съществуването на застрахователни брокери и застрахователни агенти, които също имат право да извършват застрахователни дейности.

Модернизираният Закон за застраховането в България позволява чуждестранен застраховател да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България, което трябва да стане с разрешение на Комисията за финансов надзор. Законът постановява, че това може да стане само чрез клон, чието седалище е в страната.30 В случай, че чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7-дневен срок заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор",31

Можем да твърдим, че днес националният застрахователен пазар е напълно структуриран и е достигнал своята точка на наситеност, що се отнася до броя на действащите на него застрахователи. Съществуващите, към, момента лицензирани застрахователи са достатъчно на брой, за да могат да задоволят нарастващите застрахователни потребности на страната както от количествена, така и от качествена гледна точка, в рамките на една пазарна конкуренция.32 Наблюдава се постоянно разнообразяване на застрахователните продукти и повишаване гъвкавостта в политиката на застрахователните дружества.

Понастоящем към Министерски съвет е създаден Национален съвет по застраховане. Заедно с Дирекция за застрахователен надзор упражнява държавния застрахователен надзор. Неговата роля за застрахователния пазар е много голяма, тъй като за извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Националния съвет по застраховане.

Трябва да кажем, че към 2004 г. развитието на националния застрахователен пазар е облагоприятствано от постигнатата трайна макроикономическата стабилност, строгата фискална дисциплина и поддържането на сравнително ниски инфлационни темпове.33

Положително влияние в страната оказва постепенното повишаване на застрахователната култура на населението, намаляването на безработицата, стабилизирането на покупателната способност на домакинствата и укрепналото финансово състояние на предприятията от реалния сектор. 34



Фиг.5. Брутен премиен приход от застраховане за 2002-2004 г.35


Тук трябва да кажем, че през последните години се утвърждава тенденция на трайно нарастване на значимостта на застрахователния отрасъл за националната икономика. Двата основни показателя - застрахователно проникване (брутен премиен приход, отнесен към брутния вътрешен продукт в %) и застрахователна плътност (брутен премиен приход на глава от населението), определящи мястото на застраховането в икономиката на страната, запазиха тенденцията на нарастване през последните години.36




Фиг.6. Застрахователно проникване на пазара за 2002-2004 г.37


Въпреки всички тези положителни тенденции, все още мястото на застраховането у нас като сектор е незначително, спрямо това, което има той в развитите страни.38 Тенденцията сочат намаляване на имущественото застраховане, а освен това на финансовия пазар не се предлагат застраховки на кредити на експертен принцип срещу заплащане на съответни застрахователни премии, а в повечето случаи се ползват услугите на неспециалисти. Необходимо е у нас да се положат грижи за формиране на застрахователна култура у населението като цяло.

Можем да твърдим, че националният застрахователен пазар към момента е стабилен, но не е завършен и цялостен. Все още липсва ефективен контрол над дейностите по застраховането.

1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Дипломна работа тема iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа тема iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломна работа тема iconДипломна работа тема: Фондови борси
Заключение
Дипломна работа тема iconДипломна работа на тема: Въвеждането на кредитната система в България – между идеята и практиката
Промените във во в България. Стил на образователна работа в су “Св. Климент Охридски” преди влизането на кс / 13
Дипломна работа тема iconДипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България
Увод
Дипломна работа тема iconНа вниманието на всички студенти
Съгласно решение No: 11/12. 06. 2009 г на Акадмичния съвет на Русенския университет «Ангел Кънчев» към процедурите по дипломиране...
Дипломна работа тема iconКатедра Публична администрация Изисквания при разработването на дипломна работа Насоки при избор на тема
Дипломантът избира конкретен изследователски проблем, който да бъде разработен в дипломната работа
Дипломна работа тема iconДипломна работа
Тема: “Ролята на потребителския кредит в развитието на българското производство”
Дипломна работа тема iconДипломна работа Тема: "Електронната търговия – маркетингов, продажбен и комуникационен феномен"

Дипломна работа тема iconДипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година
Увод
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом