І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5




ИмеІ. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5
страница1/5
Дата на преобразуване16.10.2012
Размер312.13 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.mlsp.government.bg/bg/docs/plan/Plan_za_bednostta_i_soc_izolac.doc
  1   2   3   4   5


С ъ д ъ р ж а н и е


Въведение


І. Макроикономически показатели 3


ІІ. Измерения на бедността в България 4


ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5


ІV. Национални политики за борба с бедността и

социалната изолация 6


Стратегическа цел 1

Насърчаване на заетостта и повишаване на доходите 8


Стратегическа цел 2

Улесняване на достъпа за всички до ресурси, права,

блага и услуги 10


Стратегическа цел 3

Предотвратяване на риска от социална изолация 11


Стратегическа цел 4

Социална подкрепа на уязвимите групи, семейства и лица 13


Стратегическа цел 5

Мобилизиране на всички институции 15


V. Основни планови механизми за въздействие 16


VІ. Заключение 18


Национален план за борба с бедността и социалната изолация – 2004 година: Цели, задачи и мерки




ВЪВЕДЕНИЕ



Националният план за борба с бедността и социалната изолация е разработен на основата на националните цели и приоритети, като са взети предвид и Глобалните цели на хилядолетието за развитие, определени в подписаната през 2000 г. от страните-членки на ООН Декларация на хилядолетието. Българското правителство формулира конкретни цели и показатели за тяхното изпълнение съобразно особеностите на социално-икономическото развитие на страната на настоящия етап

Решенията на Съвета на Европейския съюз в Ница, Лисабон и Малта са от особено значение за определянето на стратегическите и оперативни цели на Националния план, с оглед присъединяването на България към ЕС. Те са насочени към:

  • Борба с бедността и социалната изолация като централен елемент на модернизацията на Европейския социален модел;

  • Възприемане на политиките за насърчаване на социалната кохезия като същностен елемент на глобалната стратегия на ЕС;

  • Постигане на пълна заетост в Европа.

  • За изпълнението на тези цели са разработени нова Европейска стратегия за пълна заетост и по-добра работа за всички (2003 г.) и Европейска стратегия за социално включване.

Настоящият Национален план за борба с бедността и социалната изолация за 2004 година е изготвен съгласно Стратегията за борба с бедността и социалната изолация, приета с Решение №694 на Министерски Съвет през октомври 2003 година.

Планът предвижда по-ефективна координация на национално равнище на действията на органите на изпълнителната власт и насърчава организациите от стопанския и неправителствения сектори да засилят участието си при преодоляването на бедността в България.

Националният план за борба с бедността и социалната изолация е оперативен инструмент за прилагане на приетата от правителството Стратегия за борба с бедността и социалната изолация в краткосрочен план. Стратегическият планов хоризонт от три години се реализира с изготвяне на три последователни годишни планове за действие, като се изгражда и приемственост по отделни групи задачи, надхвърлящи по планов ресурс времето от една година.

Основният планов период за първия Национален план за действие за борба с бедността и социалната изолация е бюджетната 2004 г., като част от задачите, които изискват проектиране на мерки за 2005 г., са посочени като мерки за включване в програмния консолидиран бюджет за 2005 г. Приемствеността между задачите и мерките по целите на Плана за борба с бедността се налага в тригодишния период на реализиране на стратегията, като поетапно за всяка бюджетна година се обвързват конкретните мерки с планираните бюджетни финансови средства.

Разработването на Национален план за борба с бедността и социалната изолация е важен етап от изпълнението на приоритетите на Програмата за управление на Българското правителство “Хората са богатството на България”.

За първи път българското правителство приема документ за реализация на единна държавна политика по толкова комплексен социален въпрос и в този смисъл Националният план за борба с бедността и социалната изолация е уникален както и като експертно формиран планов ресурс, така и като политически формулирана социална отговорност.


І. Макроикономически показатели

Националния план за борба с бедността се реализира в конкретна социално-икономическа ситуация, която се характеризира чрез структурата на макроикономическите си показатели.

През 2003 г. динамиката на брутния вътрешен продукт, инфлацията и безработицата свидетелстват за определено съживяване на националната икономика, което е важна предпоставка за предвиждане на по-обхватни и ефикасни мерки за намаляване на бедността и социалната изолация. По темп на нарастване на БВП /4.4%/ за периода април – юни 2003 г. България е на трето място в групата на присъединяващите се страни към ЕС. По-висока динамика за същия период имат само Литва (6.7%) и Латвия (6.2%).

Все още обаче величината на БВП на човек от населението се запазва твърде ниска в сравнение с равнищата в другите европейски страни. През първата половина на 2003 г. БВП на човек от населението (PPS, EU-15=100) в България е 25.9%.

Положителните промени в БВП се дължат главно на увеличеното капиталообразуване и потребление, както и на нарастването на инвестициите от 18,1% от БВП за 2002 г. на 19,7% през първата половина на 2003 г. Крайното и индивидуалното потребление нарастват съответно с 7,1% и 7,3% спрямо 2002 г. Промените в индивидуалното потребление са в резултат от подобрените възможности за получаване на доходи от труд и други източници. През второто тримесечие на 2003 в сравнение с първото заетостта нарасна със 162 000 души.

В отраслов аспект, основно значение за растежа на БВП имат съобщенията и строителството; производството на електроенергия, газ и вода; преработващата промишленост и секторът на услугите. Аграрният сектор е икономически нестабилен и с нисък потенциал за развитие. През първата половина на 2003 г. произведената в него добавена стойност реално намалява с 0.7 % спрямо същия период на 2002 година. Системно остават неоползотворени както вътрешните възможности за разширяване на основните фондове, така и тези по програмата САПАРД и по други международни програми.

Равнището на регистрираната безработица намалява чувствително През октомври 2003 г. то е 12,86%, или с 4,53 пункта по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Според наблюденията на НСИ равнището на безработица през първите три месеца на 2003 г. е 15,6%, а през вторите - 13,7%.

В съответствие с посочените равнища и динамика на основни икономически показатели, може да се направи общ извод за благоприятни изходни условия при формиране на макрорамката за 2004 г. Очакваният растеж на БВП през 2004 г. е 5,3%. Нивото на инвестициите се прогнозира да достигне 21,5% от БВП. Увеличаването на темповете на растеж на световната икономика и на Европейския съюз в края на 2003 г., както повишената производителност и конкурентноспособност на българските производители в следствие на инвестициите, направени през последните години, ще даде тласък на износа на стоки и услуги. Очаква се реалният растеж на износа през 2004 г. да бъде около 5,5-6%, което ще го направи важен фактор за растежа.

Очакванията за 2004 г., както и за следващите две години, са броят на заетите в икономиката да нараства с темп между 1% и 2%, като по-голяма част от икономическия растеж ще продължи да се постига чрез увеличаване на производителността на труда. Средният доход от работна заплата през 2004 г. се предвижда да достигне около 310 лв. и да отбележи реален ръст от 4%.

Според последния Глобален доклад за човешкото развитие на ПРООН (2003) България е втора в групата на средно развитите страни. Индексът на човешко развитие (ИЧР) за 2001 г. е 0.795, което поставя страната на 57 място в списък от 175 страни, включени в доклада. Това е положителна, макар и незначителна промяна спрямо 2000 г., когато България е била на 60-та позиция.

Сравненията на компонентите на ИЧР за България с тези на развитите страни показват добри постижения по отношение на обхвата в образованието и равнището на грамотност. Компонентите, които редуцират стойността на ИЧР за България, са продължителността на живота и най-вече ниските стойности на БВП на човек от населението. Промените в равнището и динамиката на БВП през 2002-2003 г. дават основания за по-оптимистични очаквания за стойността на ИЧР през тези години, както и през 2004 г.

Важна информация за позицията на България в Европа предоставят годишните доклади за напредъка на страната в процеса на присъединяване към ЕС. В края на 2003 г. за затворени 26 от общо 31 преговорни глави. В доклада за България за 2002 г. се отчита, че тя е отговорила на общите очаквания, въпреки отбелязаното забавяне в някои области. Постигнат е напредък в областта на социалната политика и заетостта, и по-конкретно по отношение на антидискриминационните политики. Подчертана е необходимостта от сериозна работа в сферата на трудовото законодателство, здравеопазването и подобряването на условията на труд, както и от подобряване на административния капацитет.

ІІ. Измерения на бедността в България

Бедността е комплексно и многоаспектно социално-икономическо явление. В световната практика до неотдавна, в центъра на формираните политики и оценки на бедността и разпределителните ефекти, основно се използваше доходният критерий за благосъстояние. Поради това, при анализа на равнището на благосъстоянието на населението, се използваха предимно социално-икономически и статистически подходи. През последните години, освен доходите като основен измерител на бедността, все по-голямо внимание се отделя и на немонетарните показатели за бедност и благосъстояние, като: личностно и социално развитие, съпътстващи рискове, социална уязвимост, социална изолация, човешки и социален капитал, национални специфики, политически контекст и др.


Бедността и социалната изолация се характеризират и измерват с помощта на следните основни показатели:

  • Липса на достатъчно доходи за задоволяване на основни жизнени потребности;

  • Липса на достъп до производствени ресурси (земя, активи, капитал, кредити);

  • Липса на възможности за намиране на работа;

  • Затруднен достъп до основни социални услуги, образование, здравеопазване, култура;

Съвременните подходи и мерки за преодоляване на бедността и социалната изолация са насочени към гарантиране на материално осигурен и здравословен начин на живот, възможности за труд и образование, свободно развитие на уменията и способностите, активно участие в разнородни човешки дейности.

По международни критерии, под линията на крайна бедност в абсолютни стойности от един паритетен долар (РРР) на ден през 2001 г. в България живее 0.1% от населението. Ако се приложи по-високата абсолютна линия на бедност от 2.15 паритетни долара (РРР) на ден, делът на крайно бедните в България през
2001 г. е 7.9% (по данни на Световната Банка).1

По методиката на ЕВРОСТАТ (60% от медианния еквивалентен доход2) и по данни на НСИ за 2001 г. делът на бедните хора в България е 15,53%. При 50% от медианния доход, Световната банка определя дела на относителната бедност в България на 12.6%.3 По данни за 2002 г., 13,43% от българските домакинства живеят под относителния праг на бедност4. По експертни оценки, това е най- ниското равнище на бедност за периода след 1995 г.
  1   2   3   4   5

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconРазбира нето
Бедността означава глад, болест без да можеш да отидеш на лекар поради безпаричие, бедността значи още и неграмотност. Бедността...

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconБедността като социално-икономическо явление
Да разгледа бедността в страните в преход-причини и последици. Кои особености важат и за България

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 icon‘Борбата с бедността’ икономически поглед към един политически феномен
Следователно бедността се отнася към богатството също както свободата към принудата и справедливостта към несправедливостта. Перифразирайки...

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconМинистерство на труда и социалната политика
Дискусия: Кои са бедните хора. Какви са най-важните измерения на бедността и социалното изключване за хората, живеещи в бедност....

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconМинистерство на труда и социалната политика
Уроци от борбата с бедността в ес „Корените” на бедността и изключването и стратегиите за намаляването им

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconIP/07/1905 Брюксел, 12 декември 2007 г. 2010-та ще бъде Европейска година за борба с бедността и социалната изолация
Днес Европейската комисия определи 2010 година за Европейска година за борба с бедността и социалната изолация. Кампанията, която...

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconКонспект по дисциплината „Основи на социалната работа
Обществени проблеми, обект на социална работа. Измерения на бедността и социалната изолация в България (2003-2011г.)

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconКонкурс „Музика срещу бедността : младите европейци надигат глас в подкрепа на борбата срещу бедността в света!
Конкурс „Музика срещу бедността“: младите европейци надигат глас в подкрепа на борбата срещу бедността в света!

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconДоклад на комисията до съвета и европейския парламент
През 2008 г. Съветът и Европейският парламент потвърдиха, че борбата с бедността и социалното изключване е основно задължение на...

І. Макроикономически показатели 3 ІІ. Измерения на бедността в България 4 ІІІ. Структури на бедността – рискови и целеви групи 5 iconЛирически репортаж за бедността,несретата и бедността
Лирически говорител-“вървя край смълчаните хижи”,”и вечната бедност и грижа/ме гледат през мътни стъкла”,”братя мои,бедни мои братя-/пленници...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом