На околната среда




ИмеНа околната среда
страница3/5
Дата на преобразуване22.05.2013
Размер0.73 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://www.zlataritsa.net/doc/Programi/Programa_okolna_sreda.doc
1   2   3   4   5


3.3. Състояние на инфраструктурата


3.3.1. Транспортни мрежи

На територията на общината са изградени железопътна и пътна транспортни мрежи, има организиран обществен транспорт.


Ж.п. транспорт


Изградената през 40 те години на миналия век ж.п. линия Горна Оряховица – Златарица е продължена през 70 те години до гр. Елена. От 2003 год. превозната дейност е преустановена по икономически причини, ж.п. гарата е закрита и е в лошо състояние, а линията и съоръженията към нея се охраняват и е възможно движението да бъде възстановено.

Съвместната инициатива на общините Г. Оряховица, Елена и Златарица за запазване на съоръжението и организиране на проект “Ретровлак” засега не е реализирана. Възможно е в бъдеще икономическата обстановка и обособяването на района като туристически да направят възможно възстановяването на работата на ж.п. линията.


Пътна мрежа


Имайки предвид топографската характеристика на общината, големината на селищата, икономическото и демографско състояние на населението и състояние на икономиката, пътната мрежа има значение като основно средство за транспортни съобщения.

Изградената пътна мрежа свързва селищата в общината и общината със съседните общини, като включва общо 70,3 км. пътища, в т.ч. 20,0 км. третокласни, 40,4 км. четвъртокласни и 9,9 км. местни пътища. От тях 68,7 км. са с настилка и 1,6 км. без настилка.

По състояние на настилката: 33 % са в добро състояние, 14 % са в средно състояние и 53 % са в лошо състояние.

Третокласни пътища са:

1. Път ІІІ-3034 “Мерданя – Златарица” 5 км.

2. Път ІІІ-3033 “Джулюница – Горско Ново село - Златарица” 11 км.

3. Път ІІІ-53021 “Златарица – разклона за Елена” 4 км.

Четвъртокласни те пътища са:

1. ІV-40044 “Добри дял – Родина “ 5,3 км.

2. ІV-40048 “Горско Н. село – Сливовица “ 7,2 км.

3. ІV- 53013 “Златарица – Разсоха” 12,6 км.

4. ІV- 40050 “Горско Ново село – Средно село” 21,2 км.

По селища пътищата са както следва:

1. Гр. Златарица е свързан с направление “Мерданя” с път ІІІ-3033 с дължина 5 км. в добро състояние; направление “Г.Н. село “ – с път ІІІ-3033 – 8 км. в средно състояние; направление “Елена” – с път ІІІ-53021 с дължина 4 км. в средно състояние; направление “Разсоха “ – път ІV-53013 с дължина 12,8 км. в средно и лошо състояние.

Село Горско Ново село е свързано с гр. Златарица с път ІІІ-3033; направление “Джулюница” – път ІІІ-3033; направление “Сливовица” – път ІV-40048

Село Родина е свързано с гр. Златарица с път ІV-40044; направление “Добри дял” – с път ІV-40044.

Село Росно е свързано с направление “ Г.Н. село” с път ІV-40050; също с направление “Средно село”. С направление “ Дедина е свързано с местен път , който не е завършен и е в лошо състояние.

Селата Равново, Дедина и Разсоха се обслужват от път ІV-53013, който е в средно състояние.

С. Дединци се обслужва от местен път , свързващ селото със с. Равново.

Селата Хаджийска, Д. Шивачево, Г. Шивачево, Калайджии и Средно село се обслужват от път ІV-40050.

Махала Дълги припек се обслужва от местен път до с. Средно село. Останалите махали се обслужват от местни пътища.

Има разработен проект за основен ремонт на път ІV-40050 “Росно – Средно село” с който се кандидатсвува за финансиране по различни програми. Неотложна е нуждата за ремонт на третокласен път ІІІ – 3033 в участъка “Г.Н. село – Джулюница”, осъществяващ пряка връзка на общината с първокласен път І – 4 “София – Варна” . В лошо състояние е пътя “Сливовица – Чешма”. Лошо е състоянието и на пътя, свързващ с. Чешма с пътя “Кесарево – Стара речка”

Повече от съоръженията – водостоци, мостове и др. са в добро състояние. Има съоръжения и пътни принадлежности, които се нуждаят от неотложен ремонт.

В селищата е изградена улична мрежа около 90 км, преобладаващата част от която е трошенокаменна настилка. 0бщото й състояние е незадоволително.

Поради влошената икономическа обстановка нуждата от пътнически автотранспорт е ограничена. Редовни автолинии се поддържат с направления В. Търново, Г. Оряховица и Елена.


3.3.2. Водоснабдителни мрежи – водоизточници, пречиствателни станции и мрежи.


Основни водоизточници за общината са “Хидровъзел Йовковци” и местни водоизточници – кладенци и каптажи. Язовир Йовковци е изграден на р. Веселина, която в долното си течение пресича територията на общината. Изградената пречиствателна станция осигурява питейна вода за най-големите селища в областта, в т. ч. и за община Златарица. По селища водоснабдяването е организирано както следва:

Гр. Златарица

Водоснабдяването е от хидровъзел “Йовковци” чрез водопровод ф 250 мм. и ф 300 мм. От напорен водоем с обем 1000 куб. м. се подава вода до всички абонати чрез водопроводна мрежа с обща дължина 25168 м. Тя е изграждана през 1969 – 1970 год. и по-късно от азбестоциментови тръби с диаметър ф 60 мм. до ф 250 мм. , както и стоманени напорни участъци и полиетилен. Азбестоциментовите тръби създават предпоставки за чести аварии вследствие остаряване и износване, което води до прекъсване на водоснабдяването и значителни преразходи на вода и средства за ремонт. Предпоставка за големите загуби са и водопроводните отклонения, които са предимно от поцинковани тръби , значително корозирали и подлежащи на подмяна.

Село Горско ново село

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 13725 м. Водоснабдяването е осигурено от местен водоизточник – каптаж дренаж и помпена станция с черпател. Необходима е подмяна на напорния тръбопровод от помпената станция до напорния водоем за намаляване на загубите вследствие на авариите.


Село Родина

Изградена е водопроводна мрежа с дължина 11840 м. Водоизточникът е местен – дренаж, шахтов кладенец и помпена станция, работещи с напорен резервоар 100 куб. м. Необходима е подмяна на водопроводната мрежа и отклоненията към абонатите. Предвидено е захранване от язовир Йовковци.

Село Сливовица и село Чешма

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 11990 м. за двете села. Водоизточникът е местен – шахтов кладенец и помпена станция, работещи с напорен резервоар . Необходима е частична подмяна на напорния водопровод от помпената станция до резервоара.


Село Росно

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 10538 м. Водоснабдявянето е осигурено от язовир Йовковци. Необходима е подмяна на захранващия водопровод от напорния резервоар “Златарица” до напорния резервоар “Росно”.


Село Шивачево

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 7100 м. Водоизточникът е местен – три каптажа и помпена станция с черпател. Необходима е реконструкция и разработване на каптажите за по-сигурно усвояване на целия дебит на водоизточниците.


Село Калайджии

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 5485 м. Водоизточникът е местен – три броя каптажи и помпена станция с черпател. Необходимо е разработване на съществуващ допълнителен водоизточник с помпена станция за обезпечаване на селото с вода през сухите периоди на годината, както и подмяна на захранващ водопровод до помпената станция с дължина 5000 м.


Село Резач

Изградена е водопроводна мрежа с дължина 7360 м. Водоизточникът е местен – два каптажа и помпена станция с черпател. Необходима е подмяна на напорния водопровод от помпената станция до резервоара, представляващ азбестоциментов тръбопровод ф 80 мм. с дължина 3600 м.


Село Средно село

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 7340 м. Водоизточникът е местен – два каптажа и напорен водоем. Необходима е реконструкция на каптажите и водопроводната мрежа.


Село Равново

Водопроводната мрежа е в процес на изграждане. Водоизточникът е местен . Необходимо е разработване на нов водоизточник с помпена станция поради малкия дебит на съществуващия водоизточник и нарастващата консумация на вода в селото.

Село Дедина

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 2000 м. Водоизточникът е местен и се състои от три каптажа и два водоема. Необходимо е изграждане на захранващ водопровод от трети водоизточник за обезпечаване на потреблението през сухите периоди на годината.


Село Разсоха

Изградена е водопроводна мрежа с обща дължина 5566 м. Водоизточникът е местен - три каптажа и три напорни водоема. Необходима е реконструкция на водопроводната мрежа за да се подобри водоподаването.


3.3.3. Мрежи и системи за отпадни води – канализационни мрежи, пречиствателни станции.


В общината няма изградени действуващи канализационни системи. В гр. Златарица са изградени частични канализации, обслужващи отделни сгради и е започнато строителството на цялостна канализационна система. Поради големия обем на необходимите капиталови разходи изграждането се извършва поетапно, като предстои изграждане и на пречиствателна станция за отпадъчни води.


3.3.4. Хидромелиорации.


На територията на общината са изградени малки хидромелиоративни напоителни съоръжения, предимно за гравитачно напояване. От десетте броя малки язовири в техническо добро състояние са седем броя. Помпените станции са ликвидирани. Каналната мрежа е занемарена и частично разрушена.

В момента не се поддържат хидро-мелиоративни мрежи и системи. Засега няма интерес към създаване на водни сдружения за напояване.

Възможно е по-голяма част от съоръженията и изградените площи да бъдат възстановени, а системите модернизирани. Поливното земеделие има важно значение за повишаване ефективността на земеделието, за което на част от обработваемата земя има необходимите теренни, почвени, климатични и други условия.


4. Финансови

4.1. Анализ на бюджета на Общината




С Решение № 399 / 13.06.2002 г. на Министерския съвет се прие Концепцията за финансовата децентрализация и Програмата за нейната реализация. От 01.01.2003 г. общините в България положиха началото на прилагането на финансовата децентрализация, регламентирана със Закона за държавния бюджет на Република България.


Стремежът на Община Златарица към финансова автономия е продиктуван преди всичко от необходимостта от създаване на стабилна икономическа база на местното самоуправление, гарантираща интересите на държавата и задоволяване потребностите на населението.


Разпределението на бюджетните приходи на собствени и приходи от Централния бюджет за Община Златарица за периода 2000 – 2004 г. е показано на следната таблица:






2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

Приход

%

приход

%

приход

%

приход

%

приход

%


Общо приходи




1360850



100



1535887



100



2114768



100



2050440



100



2266030



100


Получени от ЦБ




1173563



86,24



1294222



84,27



1823211



86,21



1656218



80,77



1894065



83,59


Собствени приходи




187287



13,76



241665



15,73



291557



13,79



394222



19,23



371965



16,41



Анализът на данните показва, че финансовият ресурс за разглеждания период се различава по абсолютен размер. Причина за това са множеството промени, свързани с измененията в нормативната уредба, различния механизъм за определяне на субсидиите, излизането на здравеопазването от дейностите на Общината, преминаването на Общинската служба “Земеделие и гори” и Общинската служба за социално подпомагане на разпореждане и финансиране към съответните министерства и др. По години съотношението между собствените приходи и субсидиите от централния бюджет се променя. През 2001 година делът на собствените приходи спрямо 2000 година нараства с 2 %, при 2002 година достига равнището на 2000 година а през 2003 година нараства с 5,44 % спрямо 2002 година. За 2004 година собствените приходи са 16,41 %, а субсидиите от централния бюджет 83,59 %. Този факт показва високата зависимост на общината от Републиканския бюджет. За 2005 година тази тенденция се запазва.


В следващата таблица е показано разпределението на общинските приходи по видове:



Наименование

на приходите


Отчет 2000 г.



Отчет 2001 г.


Отчет 2002 г.


Отчет 2003 г.


Отчет 2004 г.




Сума



Отн.

дял


Сума


Отн.

дял


Сума


Отн.

Дял


Сума


Отн.

дял


Сума


Отн.

дял

Данък върху доходите

67701

4,97

70858

4,61



















Данък върху печалбата































Данък за общините

25109

1,84

46506

3,03



















Данък върху диевидента































Имуществени данъци

19402

1,43

23999

1,56

149363

7,06

215207

10,50

50225

2,22

Други данъци по ЗКПО







476

0,03

339

0,02













Приходи и доходи от собственост

19019

1,40

19560

1,27

60888

2,88

66535

3,24

75566

3,33

Общински такси

43326

3,18

38333

2,50

73009

3,45

100937

4,92

95426

4,21

Глоби, санкц., нак. лихви

8670

0,64

8015

0,52

4043

0,19

3208

0,16

2283

0,11

Други неданъчни

Приходи

3210

0,24

14038

0,91

3415

0,16

2136

0,10

3614

0,16

Приходи от продажби







15079

0,92







4399

0,21

111702

4,92

Приходи от концесии







2001

0,12



















Дарения и помощи

850

0,06

2800

0,18

500

0,03

1800

0,10

33149

1,46

Всичко общински

приходи

187287

13,76

241665

15,73

291557

13,79

394222

19,23

371965

16,41

Получени субсидии от

ЦБ

1062964

78,11

1103671

71,86

1642129

77,65

1149612

56,07

1375510

60,47

Възстановена субсидия

За ЦБ

























5166




Трансфери



















507948

24,77

653180

28,82

Трансфери м/у

бюджетни и

извънбюджетни

организации

109706

8,06

191178

12,45

219923

10,40













Вр. Безлихвени заеми































Временно съхр. средства































Друго финансиране

893

0,07

-627

-0,04

-38841

-1,84

-1342

-0,07

-129459

-5,70

Депозити по сметки































Преводи за път































Всичко приходи

1360850

100

1535887

100

2114768

100

2050440

100

2266030

100


От анализа на видовете приходи за периода 2000 – 2004 год. най-голям относителен дял заемат приходите от общински такси, като през 2004 година заемат 4,21 %. Наблюдава се тенденция на увеличаването им, произтичаща от трайното увеличаване на приходите от такса битови отпадъци и такси домашен социален патронаж. Намалени са приходите от такси детски градини поради намаляване размера на таксата с цел привличане на повече деца. Забелязва се трайна тенденция на увеличаване на приходите от имуществените данъци за периода 2000 – 2003 година, като най-голям относителен дял заема данъкът върху недвижимите имоти. През 2004 година приходите от имуществените данъци намаляват и достигат 2,22 % относителен дял. Ръст бележат приходите и доходите от собственост, като най-голям относителен дял в тях заемат нетните приходи от продажба на услуги и продукция, следвани от приходи от наеми на имущество и земя.

Наблюдава се трайна тенденция на намаляване приходите от глоби, санкции и наказателни лихви, поради субективни причини и отчитането им в РБ от 2004 година.

Разпределението на разходите по видове е показано в следващата таблица:





2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

разходи

%

разходи

%

разходи

%

разходи

%

разходи

%

Общо разходи

1360850

100

1535887

100

2114768

100

2050440

100

2266030

100

І.Заплати и осигуровки

675279

49,62

695915

45,31

867461

41,02

1422468

69,37

1582680

69,84

ІІ. Капиталови разходи

55203

4,06

79547

5,18

206500

9,76

181000

8,83

200164

8,83

ІІІ. Култура

12510

0,92

14100

0,92

16450

0,78

31688

1,56

34892

1,54

ІV. Стипендии

5053

0,37

5504

0,36

5427

0,26

9099

0,45

3987

0,18

V. Обезщетения и помощи

332008

24,40

352072

22,92

487858

23,07

1500

0,07

1500

0,07

VІ.Чл.внос, спорт, и др.







470

0,03

357

0,01

460

0,02

806

0,03

VІІ. Издръжка

280797

20,63

388279

25,28

530715

25,10

403895

19,70

442001

19,51

за храна

19580

1,44

25130

1,64

31756

1,50

40460

1,97

56947

2,51

за вода, горива и ел. енергия

142575

10,48

159230

10,37

131365

6,21

133555

6,51

154192

6,80

за подр. на пътищата

39773

2,92

51996

3,39

95226

4.50

81071

3.95

52996

2.34

за текущ ремонт







73167

4.76

142127

6.72

93360

4.56

51734

2.28

за чистота

18176

1.34

18260

1.19

25731

1.22

28783

1.40

23339

1.03

за улично осветление

12819

0.94

13379

0.87

15323

0.72

17925

0.88

15174

0.67

за други разходи

47874

3.51

47117

3.06

89187

4.23

8741

0.43

87619

3.88


За анализа на видовете разходи се налага извода, че тенденцията във всички дейности е увеличаването на средствата за работни заплати и осигуровки – от 50 % в началото на разглеждания период до 70 % в края на периода, или 2/3 от финансовия ресурс на общината. Разходите за издръжка са остатъчна величина – 19,51 % през 2004 г. Съществува тенденция за тяхното намаляване за периода 2000-2004 г., като през 2000 г. относителният им дял от общите разходи е 20,63 %, 2001 г. – 25,28 %, 2002 г. – 25,10 %, 2003 г. – 19,70 %. Най-голям дял от средствата за издръжка за 2004 година имат тези за вода, горива и ел. енергия – 6,80 %; за текущ ремонт – 2,28 %; за други разходи – 3,88 %. Най-постоянни са разходите за храна и улично осветление. Крайно недостатъчни за целия период са средствата за текущ ремонт и за поддържане на пътищата. Съществува тенденция за увеличаване на капиталови разходи от 4,06 % през 2000 г., 5,18 % през 2001 г., 8,83 % през 2003 и 2004 г.

От направения анализ се вижда, че общинският бюджет е инструмент за реализиране на стратегическия план на общината, но до голяма степен зависи от икономическата и социална политика на страната. Много са факторите, обуславящи местната финансова политика, но ефективното взаимодействие между общинската администрация, общинския съвет и населението при управлението на бюджета като основен финансов инструмент имат решаващо значение за устойчивото развитие на общината.


5. Демографска характеристика на района

1   2   3   4   5

Свързани:

На околната среда iconПрограма за опазване на околната среда
Програмата е разработена в съответствие с чл. 79, алинея 1 от Закона за опазване на околната среда в съответствие с Указанията на...
На околната среда iconУниверситет за национално и световно стопанство
Икономика на околната среда Отношения човек природа. Околната среда като актив. Оценка на околната среда. Критерии за вземане на...
На околната среда iconМинистерство на околната среда и водите регионална инспекция – стара загора
На основание чл. 93, ал. 3 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда и представената писмена документация от възложителя по...
На околната среда iconМинистерство на околната среда и водите
На основание §12б, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1 от пзр на Закона за опазване на околната среда, Висшият експертен екологичен съвет...
На околната среда iconПрограма за
Програмата е разработена на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда в съответствие с указанията за общините...
На околната среда iconДо общински съвет враца
Министъра на околната среда и водите, а съдържанието и е подчинено на Закона за опазване на околната среда и Националната стратегия...
На околната среда iconПрограм а за кандидат-докторантски изпит по научна специалност Икономика и управление
Икономика на околната среда Отношения човек природа. Околната среда като актив. Оценка на околната среда. Критерии за вземане на...
На околната среда iconРегионална инспекция по околната среда и водите
Настоящият доклад е опит на експертите в Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен да представят в синтезиран вид информация...
На околната среда iconПрограми за опазване на околната среда структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, кметовете на общините разработват програми за опазване на околната...
На околната среда iconПрограма за опазване на околната среда
Програмата за опазване на околната среда на община Бяла се разработва на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом